„Една и съща нощ” на Христо Карастоянов спечели наградата „Хеликон“

| от |

Драматичният роман за убийствата на поета Гео Милев и анархиста Георги Шейтанов – „Една и съща нощ” от Христо Карастоянов, спечели ХІІІ награда за нова българска художествена проза „Хеликон“.

hristo

Победителят беше обявен на церемония в столичната книжарница „Хеликон-Витоша” на 11 декември.

Предишният носител на наградата Алек Попов връчи на Христо Карастоянов статуетката „Орлето на Хеликон”, изработена от скулптора писател Евгени Кузманов. Миналата година Попов получи своята награда от Карастоянов. Преди 2 години Карастоянов спечели с романа си „Името”.

„Една и съща нощ” беше избран от петчленно жури – Калин Донков (председател), Кристин Димитрова, Юри Лазаров, Андрей Захариев и Бойко Ламбовски, между 12 книги, които бяха номинирани на четири етапа през годината. Мотивите за избора на победителя са:

„За пищното, достоверно и задъхано описание на едно смутно и жестоко време, в което са живели, писали и са умирали поетите; за творческата дързост да прелиташ от тогава към днес; за извървяната през годините писателска смелост да извадиш от незаслужена забрава имената и съдбите им, да изрисуваш с думи образите им и да ги изправиш пред сведения поглед на днешните гузни съвести”.

Председателят на журито Калин Донков заяви в словото си, че ХІІІ награда „Хеликон” се дава в една добра година за българската проза. „Журито прочете стотина книги от различни белетристични жанрове, представени от най-добрите издателства. Правят впечатление многото нови имена и продължаващото настъпление на българския разказ. Това присъствие е гаранция за развитието на българската литература”, каза Донков.

Алек Попов сподели:

„Първите откъси от тази книга чух на фестивала „Четящият човек” през лятото на 2013 г. Това, което е направил Христо, е забележително. Той подхожда към тези сложни времена, все още будещи страшно много страсти, по един свободен начин. Смятам, че най-интересните книги, които в бъдеще ще се появят, са именно свързани с този толкова оспорван исторически период на ХХ век – безспорно кървав, който продължава да разделя нашата нация. Литературата е единственият начин да се мине през него и да бъде разбран, без грозни страсти да минем през това болезнено минало и да го преодолеем”.

Победителят Карастоянов беше кратък:

„Вече ми е ясна формулата – да случиш на издател, който да ти повярва, да случиш на редактор, който да разбере и да не ти прости нищо, евентуално да ти съчини заглавие, и най-сетне – да случиш на книжар, който да доведе този продукт до онзи, за когото е предназначен”. Той поиска обещание от книжарници „Хеликон” , че ще съществуват дълго и когато малките му внуци пораснат, ще учат и тях на ум и разум. „За мен наградата “Хеликон“е изключително важно нещо. Това е уникална сама по себе си награда, защото се дава за книга, забелязана по рафтовете на книжарницата”, каза още победителят.

Анкета сред читателите на lira.bg постави Карастоянов на трето място. На първо беше Иво Сиромахов с „Моя таен любовен живот”, а на второ – Недялко Славов с „Портрет на поета като млад”.

За първи път беше връчена и почетна награда от името на книжарите от веригата „Хеликон”. Тя беше присъдена посмъртно на писателя Георги Божинов за романа му „Калуня-каля” – заради ненадминатата красота на езика и забележителното художествено изображение на героите. Тази първа награда на романа отбелязва 90 години от рождението и 10 години от кончината на писателя.

По традиция министърът на културата Вежди Рашидов изпрати поздравителен адрес, който акцентира върху значимостта и мястото на наградата „Хеликон” за българския културен живот.

„Литературната награда Хеликон си заслужи името на една от най-авторитетните и престижни в България. Имената на номинираните и наградените са сред най-стойностните в българската литература. Хубавото е, че с редом с популярни български автори се стреми да налага млади писатели, които пробиват на литературното поприще. Добре е, че им се дава шанс да се съизмерят чрез книгите си и да достигнат до повече читатели. А българският читател има нужда от добра българска литература. Наградата „Хеликон” му показва пътя към нея. Пожелавам на книжарниците „Хеликон” да продължават все така, защото тази кауза е благородна”, написа министърът.

Събитието беше озвучено от етно рок група „Гологан”.

edna i sushta nosht

СЮЖЕТЪТ

Романът проследява трагичното приятелство на талантливия поет експресионист и издател на списанията „Везни” и „Пламък” – Гео Милев, и известния ямболски анархист Георги Шейтанов. През 20-те години на ХХ век съдбите им се преплитат, за да завършат в една и съща нощ. Като в древногръцка трагедия и двамата са убити по едно и също време в една майска нощ на 1925 г., след като са попаднали в зловещите арести на Дирекцията на полицията заедно със стотици други жертви на погромите след кървавия атентат в църквата „Света Неделя”.
В книгата Гео Милев и неговият спомоществовател Шейтанов, който финансира издаването на списание „Пламък”, са ярки, живи, релефни образи, а изключителната точност на разказвача постига кинематографичен ефект.

 

 
 

10-те най-яки гангстери в историята на киното

| от chr.bg |

Рядко, но се случва качествен мофиотски филм да се появи на екрана и да ни грабне с невероятно майстворство. Не е лесно за един актьор да изиграе подобна роля. Филмите за гангстери датират откакто въобще има кино и актьорите няма как да не бъдат сравнявани с едни от най-добрите в жанра.

Например, Джони Деп изигра Уайти Бълджър в „Black Mass“. Тази роля може би спаси кариерата му от тотален крах. Но за него определено беше огромен риск, защото образът е толкова иконичен. За да се пресъздадат толкова силни хора, трябват много сериозни актьори и затова днес ще обърнем внимание на най-добрите от най-добрите.

 
 

Калин Вельов: Искаме да представим магията на българските женски гласове

| от chr.bg |

След като „Магическите гласове на България“ спечелиха публиката в Страсбург и Берлин, мултимедийният музикален спектакъл ще има своята българска премиера на 30 май от 20:00 часа в Театър Азарян, НДК. Мултимедийният спектакъл е своеобразен разказ за това какво се е случило през годините с българската музика и женските гласове на България – от автентичните народни песни през фолклорните обработки и белкантото до съвременната филмова музика и смесването на елементи на български фолклор със съвременни електронни жанрове.

С Калин Вельов си говорим за спектакъла, за музиката и за музикалните формати.

Разкажи ни повече за проекта „Магическите гласове на България“?

Идеята е на Героги Тошев, а целта на събитието е да представи магията на българските женски гласове. От една страна говорим за най-древната музикална форма – това е фолклорът, от друга страна говорим за едно масивно световно българско присъствие в класиката, в операта. Фолклорните гласове се представят от Нина Николина и още четири момичета, с които ще минем през различни фолклорни области и периоди. Също така, през призмата на Pendara ethno project, които е електронният ни проект, смесваме по-модерен стил електронна музика с фолклорни мотиви. Имаме и само акапелни изпълнения.

Спектакъла обхваща около един век от музикалната история. На сцената сме 6 или 7 артиста, а иначе целият екип е повече от 10 човека – организатори, пиари, мултимедиен екип…

Мултимедиата в какво се изразява?

Тя съчетава кадри от стари български обичаи и ритуали, пейзажи от България, от фолклорни фестивали, както и от оперни изяви, ликовете на наши оперни прими, които са световно известни. Ние представихме и в Страсбург, където чуждата аудитория силно се впечатлява от фолклора ни.

Чужденците знаят ли на какво идват или не са запознати с нестинарството, с музиката?

Някои от тях не са запознати и определно реагират на тов анещо като на нещо ново. Други знаят и просто виждат един различен прочит.

Този спектакъл е част и от културната програма на българското председателство и се случва с подкрепата на Министерството на културата. Благодарение на това е засилен и интереса и представянето на този спектакъл в чужбина – имаме представяния в Гермния, във Франция.

От колко време е жив този проект?

Една част от него – Pendara ethno project – стартирахме с Николина още преди 15 години в Холандия, където учех по това време. Още тогава имахме идеята да съчетаем български фолклор с модерни електронни бийтове и я осъществихме заедно с холаднски диджеи. Първият ни албум издадохме преди 2 години, а този спектакъл е един вид надграждане.

А за представянето ни на Евровизия тази година какво мислиш?

Смятах, че имаме шанс, въпреки че песента ни не звучи супер комерсиална, супер хитова. Същевременно е едно модерно парче и е факт, че се класирахме за финала. Конкуренцията не беше слаба, имаше много хубави песни. Аз съм приятно изненадан от албанското участие, много силна рок песен. Белгийката имаше много качествена песен и изпълнение, арменците също.

Ти си свирил с Акага, Медикус, Дони и Момчил, Ку-Ку бенд, Нина Николина, Пим-пам – къде ти беше най-добре?

В интерес на истина аз съм музикант хамелеон и се чувствам добре навскъде, където има добра музикална компания. Акага сформирахме на края на музикалното училище. Всъщност аз съм кръстник на групата: сестра ми изрови името Акага от една стара книга за сказания и легенди за хан Аспарух – Акага е жрица, която е отгледала хан Аспарух. Направихме с момчетата хубави концерти и турнета. Медикус дойде по-късно и за мен беше хвърляне в истинският музикален живот. С бандата пътувахме много – тогава видях за първи път този забързан музиканстки живот. Това беше много важен периаод за мен, за да разбера как живеят музикантите и че един музикант може да се прехранва много добре със музика. Дони и китариста Лъчо бяха доста добри мениджъри. По-късно имах други фриленс изяви – с Лили Иванова през 98-99 година. Горе-долу по същото време ме поканиха и в Ку-Ку бенд; тогава имаше много големи турнета.

В момента как успяваш с толкова много проекти?

Трудно успявам, но това е същността ми, аз имам нужда от творческо разнообразие. Харесвам и електронна музика много, и българския фолклор, и латино музиката, и африканската музика, обичам и да пея, да композирам музика. Не мога да съчета всичко това в един проект и затова се занимавам с няколко.

Кои точно стилове на електронната музика?

Хаус. Различните форми на хаус. Дръм енд бейс, донякъде прогресив, дъбстеп. В холандския ми период, докато учех там, беше силно свързан с дръм енд бейса, защото една от сериозните формации, с които имаме много спечелени награди – Project 2000 – беше предимно дръм енд бейс банда.

Холандия има и огромна сцена…

Огромна! Също така там имах и немалко изпълнения в диджей клубове на нещо, което в България не е развито много – фрийстайл изпълненията на барабанист, перкусионист, певица, саксофонист с джиджей. Нещо, което там още 2000 г. започна силно да се развива нагоре.

Гледаш ли музикални формати? Защо от тях не излизат големи звезди?

Гледам и дори участвам в някои от тях. В България повечето действащи артисти сме самопродуциращи се и това е начинът за оцеляване тук. За съжаления няма силен стимул за мениджъри и продуценти, защото държавата не застава сериозно зад закона, защитаващ творците, съответно няма събиране на авторски и сродни права. Затова един продуцент не може да разчита, защото няма възвръщаемост на вложените пари. Има малко продуценти и аз им правя чест, но те не могат да продуциат 50-60 таланта. От всеки формат излизат по 20-30 таланта. В България има много таланти.

Затова ли успяват вече толквоа години тези формати да намират хора?

Да, проблемът е, че за тези хлапета ти трябва да имаш продуценти, които да инвестират хиляди левове. За да заснемеш един качествен видео клип ти трябват между 5000 и 10 000 лева. За да запишеш един ссингъл ти трябват минимум 5ооо левав, за албум ти трябват 50 000.

А в главите на много хора, когато заисваш песен, просто отиваш, пееш, някакъв човек го подрежда на компютъра и това е.

Да, но не е точно така. Хората от бранша знаят, че процесът е много сложен и отнемащ време и пари. Първо, трявба да имаш артист, второ трябва да имаш песен – някой трябва да изкомозира тази песен, някой да я аранжира, някой да я запише в студио с музиканти.По принцип продуцентът събира всичкото това нещо и накрая има готов продукт. За всичко това се плаща. След това трябва да му заснеме видео клип, за което също се плаща. Накрая трябва да реализираш песента в медиите, по радиото. Трябва говориш с тях, трябва да се направи пиар. Чак след това идват поканите за събития, за участия, за концерти. И този, който инвестира тези 20-30 000 лева, трябва да може да си ги върне и да изкара печалба, защото като отиде в магазина никой няма да му каже „Ей, ние ще ти дадем сиренето безплатно, защото ти продуцираш супер готин артист и ще те изчакаме няколко месеца, докато си върнеш парите.“ Нужно е да имаме подкрепата на цялата система, за да има стимул да се случва този творчески процес.

 
 

BackToTheUnity открива летния сезон с много хип-хоп

| от chronicle.bg |

BackToTheUnity кани всички, които обичат хип-хоп културата и нейното разнообразие от стилове и изкуства, да заповядат на хип-хоп форум на открито.

BackToTheUnity е един от най-емблематичните фестивали за българската хип-хоп сцена. През годините фестивалът се съхрани като идея и успя да създаде мост между елементите,стиловете и поколенията. Затова и името за 11-тото му издание не е никак.

The Missing Link символизира точно това, което не искаме да липсва на родната сцена – уважението и приемствеността. Както повелява традицията, BackToTheUnity открива летния сезон на 2-ри юни в „Маймунарника“(Борисова градина) и на една сцена се обединяват уважавани имена като SPENS, NDOE & MYTAG (DRS), ЖЛЪЧ, ATILA, SENSEI, SECTA, JAHMMI YOUTH & CHIBOOK, УМА И ДУМА, КЕРАНОВ & JAY, 5O’CLOCK, ROOF RHYMES, SPLITKID & HOMELESZ, набиращите сила MISHMASH,TAXOMA, R.O.S, PARKMAN и АБСТАКТ. DJ-и на събитието ще бъдат AKASHA и ГЕНА.

TRASHER е Beatbox елемента, а суперсилата RAWNINS ще се погрижат breaking-a да завърти главите на всички с движенията си.

0511 CREW са графити артистите, които ще внесат цвят на фестивала и тази година със заявката, че графитите са истинска форма на изкуство.
Билети може да закупите в мрежата на BiletBg/БилетБг или на касите.

Предварителна продажба -15лв.
На входа -20лв.

 
 

Военният театър предлага билети на половин цена срещу дарена книга

| от chr.bg |

Билети на половин цена срещу дарена книга предлага Театър „Българска армия“ (ТБА). Второто издание на кампанията „Дари книга, ела на театър“ започва днес и ще продължи до 28 май, съобщават от трупата.

Целта е да се съберат книги за деца в неравностойно положение и за читалището в с. Долна Малина. Който дари книга на касата на ТБА, получава талон с 50 на сто отстъпка от цената на един билет за постановка през май или юни. При дарение от три или повече книги се получава втори талон. Намалението не важи за гостуващи спектакли.

През седмицата, когато честваме 24 май, ТБА ще приема книги както за деца, така и за възрастни. Препоръчително е изданията да са нови, а по-старите да са запазени. От трупата ще занесат събраните книги на деца в неравностойно положение и в читалището в с. Долна Малина. Инициаторите приемат и други предложения за места и хора, на които да бъдат предоставени книги.

В първата кампания – през миналия театрален сезон, бяха събрани над 3750 тома. Книги бяха дарени на Отделението по детска кардиология на Националната кардиологична болница и на читалище „Георги Димитров“ в с. Ковачевци. Поради големия брой дарени книги ТБА зарадва също малките пациенти на клиниката по ушни, носни и гърлени болести на Военномедицинската академия, припомнят от трупата.