Джон Гришам: Пиша 5 дни в седмицата по 3 часа

| от |

john_grisham_01

Джон Гришам е най-успешния писател в жанра на криминалните трилъри. Той има продажби от над 275 милиона копия. Гришам говори пред „Лос Анджелис Таймс” за последния си роман – „Sycamore Row”. Той е продължение на първата книга на автора – „Време да убиваш”, която моментално го изстреля на литературния връх.

Какво ви накара да се върнете към към адвоката Джак Бриганс и Клантън след близо 30 години?
–    През годините съм стигнал до извода, че когато хората дават мнения за книгите на един автор, те казват, че първата им е любима. Винаги съм мислил за друга история с Джак и останалите персонажи. Не исках да пиша отново за процес на расистка основа, защото в малките градове няма такива през цялото време. Отнеми ми доста време, докато измисля друг сюжет.

Вдъхновена ли е книгата от действителни събития?
–    Не. Аз съм възхитен от борбите за наследство. Почти всяко голямо семейство в тази страна се е борило на подобен фронт и често конфликтите са водили и до смърт. Подобни сблъсъци са пикантни, защото са семейство срещу друго семейство. Винаги съм се наслаждавал на подобни истории, но няма една конкретна, на която да е базирана тази книга.

И в „Sycamore Row” има теми, свързани с расизма. Доколко има напредък в действителност с този проблем?
–    Има голям прогрес. В Мисисипи има повече чернокожи, които са държавни чиновници, от всеки друг щат. Те са почти два пъти повече от преди 30 години, когато работих в законодателството на Мисисипи. Това е огромен напредък, като се има предвид, че с десетилетия белите са ограничавали правата на чернокожите.

Стана дума, че сте бил държавен чиновник. Защо не потърсихте пътя си в политиката?
–    Какво да ви кажа, просто не беше забавно. Не ми се искаше да съм този, който да отговаря на гласоподавателите. Не ми хареса идеята, че някой ден ще си вървя по улицата и някой ще ме спре и ще запълни 30 минути от времето ми, само защото е гласувал за мен. Така може да намразиш гласоподавателите, а ако си политик, това е етап, до който не бива да достигаш.

Може ли да се сравнява театралната адаптация на „Време да убиваш” с филма по книгата?
–    Няма място за сравнение. Да, водещата история е същата, но двете не могат да се сравняват, защото във филма е пресъздадена всяка сцена, която можеш да си представиш, докато на сцената има ограничение в пространството. Губят се персонажи. Но пък се губят и персонажи във филма, които съществуват в книгата. Това е естествен процес.

Трябва да сте наистина много дисциплиниран, за да пишете по 1-2 книги всяка година от 1991 насам. Имате ли си разписание за писане?
–    Разбира се. Дисциплината е важна. Всяка година си поставям за цел да започна на 1 януари и да приключа на 1 юли. Обикновено имам 3-4 идеи за нова книга, като пробвам всички, за да видя коя ще се получи най-добре.  На 1 януари е откриването, когато започвам да пиша 5 дни в седмицата по 3 часа. Рядко пропускам. Имам си схема и знам кога ще завърша всяка история. Когато знаеш добре историята е трудно да се объркаш. След това знам, че книгата ще излезе в края на октомври.

Прочетох вашите критики към „Гуантанамо Бей”, след като книгите ви бяха забранени. Имате ли идея какво се случи?
–    Не особено. Репортер от „Wall Street Journal” започна да дълбае и ситуацията ставаше все по-шантава. Накрая излезе, че е станала някаква грешка. Книгите на Гришам не са забранени. Те го изкараха някаква чиновническа грешка. Книгите вече са достъпни. Даже скоро получих имейл от един млад алжирец, който е лежал там 12 години. Изчел е всичките ми книги и им се е насладил. Пуснат е преди около месец и сега е обратно в родината си.

Защо се захванахте и с юношеска литература с поредицата за Теодор Буун?
–    Моята дъщеря е учителка. Тя започна с ученици от V клас преди 3 години, като наблегна на важността на четенето. Когато вечеряхме веднъж, тя направи коментар, че й е трудно да намери книги с достатъчно добър съспенс за децата. Тя ми каза: „Татко, можеш ли да напишеш книги за деца с интересен съспенс?”. Така поредицата стана семеен проект.

 
 

Ксавие Долан се изправя срещу Пениуайз в „It: Chapter Two“

| от chronicle.bg |

Точно от това имахме нужда. Канадският режисьор и актьор Ксавие Долан се присъдинява към актьорския състав на „It: Chapter Two“, потвърждава Deadline. 

Така един от най-младите големи творци на европейското кино застава редом до Джесика Частейн, Джеймс Макавой и Бил Хейдър в дългоочакваното продължение на блокбъстъра от миналата година.

„Chapter Two“ отново ще бъде режисирана от Анди Мускети и се базира на романа на Стивън Кинг. Историята отново е за „Клуба на загубеняците“, които вече са възрастни и се връщат в Дери, за да се изправят срещу Пениуайз.

Долан ще играе Ейдриън Мелън, гей, който живее в Дери. Това ще е поредната поддържаща роля за Долан след участието му в „Boy Erased“, където си партнира с Лукас Хеджис. След като сме гледали Долан, който участва в повечето от режисьорските си проекти, сме спокойни, че той ще се справи и с двете роли.

Другите попълнения в актьорския състав на „It: Chapter Two“ са Джей Раян, Джеймс Рансън, Анди Бийн и Бил Скарсгард, който се връща отново като Пениуайз.

В момента филмът се заснема в Торонто, а премиерата е насрочена за септември 2019 г. 

 
 

Виена си е Виена: 10 начина да усетиш виенския дух в София

| от Теодор Спасов |

„Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците – и у нас има кой да ги яде…“ – това казва алековият герой Бай Ганьо, когато неговият създател го пита дали е съчетал търговията с розово масло с приятна разходка из спретнатите виенски улички.

И преди, и днес Виена е емблемата на Европа. Няма нашенец, който да не иска да посети този красив град. Да, Виена си е Виена. Но има начини, по които може да усетиш духа на австрийската столица, докато прекарваш своя пореден безгрижен уикенд в София. Ето как…

1. Направи си виенско кафе за закуска

Щом изсипеш утринния енергетик от джезвето – просто го налей в една от малките чаши от секцията в хола на баба ти, пръсни му малко сметана и ето ти изискано виенско кафе! Замисли се – има ли смисъл да даваш 5 евро за това във Виена, след като може да си го осигуриш и вкъщи за 50 стотинки?!

2. Иди на сладкарница

Виенската сладкарница си е виенска – няма спор. Но пък няма спор и в това, че захарта си се захар и в София, и във Виена. Пък и във виенските сладкарници няма баклавички, тулумбички и целувки, както в типичната софийска сладкарница! Как живеят тези виенчани без аромат на тулумба и бозичка – нямам идея. Ама не ти, а те губят.

3. Разходи се край Перловската река

В София няма голяма река, както Виена си има Дунав. Но пък когато вали тук, почти всяка улица се превръща в река! А когато не вали – просто разходи пудела по Евлоги Георгиев и всичко ще е точно.

4. Направете кръгче по Околовръстното

Добре, вярно е, че Околовръстното, макар и кръгло, не може да се сравнява с Рингщрасе. Но пък защо геометричната фигура, образуваща се от Патриарха, Ботев, Сливница и Левски, да не може? Образува ли се нещо като кръг? Образува се. Има ли тук-там сгради във Виенски стил по тези улици? Има. Нима още не си обул маратонките за двучасова разходка?!

5. Качи се на Витоша

Няма съмнение, че Витоша е най-красивото бижу на София. Зелената прелестница по нищо не отстъпва на австрийските Алпи, като дори със сигурност ги превъзхожда в едно отношение: къде в алпийските хижи има толкова вкусен варен боб?!

6. Разходи се по Оборище

По тази китна софийска уличка, на която живеят не малко от представителите на културните среди, е пълно с кооперации от времето преди Втората световна. Малко от тях отстъпват по красота на централните виенски сгради, в които апартаментите са десетки пъти по-скъпи. Пусни се от Невски до Канала и ето ти Виена!

7. Седни в някое кафене

Какичката в близкото кафе може да не е чак толкова любезна, колкото са сервитьорките по Рингщрасе, но пък е къде-къде по-хубава. Клаудия Шифер пасти да яде пред нея! Поръчай си една бира и ще си чук!

8. Гмурни се от 10 метра на Дианабад

И да не е скок от 10 метра, просто се гмуркай в софийските басейни през лятото. И не се съобразявай да не напръскаш някого. Може да не се казваш Ганьо Балкански и да не си се плицикал в банята във Виена, но пък се казваш Иван Иванов и си отишъл на плаж! Нека цяла София разбере това!

9. Иди на опера

Освен сатиричен, военен и народен театър – в София има и голяма и много красива опера! Влез в костюма от абитуриентския/от сватбата (в зависимост от житейското си положение) и заведи своята елегантна фрау/фройлайн на първото председавление в програмата. Дори и да заспиш от скука, надали във виенската опера може да видиш нещо кой знае колко по-различно.

10. Пий бира на Народния

Каквото и да си говорим, най-вероятно е да срещнеш млад представител на български интелектуален елит тъкмо докато пиеш бира в градинката пред Народния театър или на „Кристал“. С другарче от тези свещени за софийското младежко съсловие райски градини можеш да си говориш за абсолютно всичко, което може да дискутираш и с някой изтупан виенски интелектуалец, ухаещ на фрезии от 10 метра и носещ часовника на дядо си.

***
Виена си е Виена, но пък и София си я бива, нали?!

 
 

Състезателната електрическа Tesla Model S ускорява за 2.1 секунди

| от chronicle.bg |

Състезателната версия на електрическия Tesla Model S вече съществува и се казва  Model S P100DL.

Моделът може да ускори до 100 км/ч за 2.1 секунди и да развие максимална скорост до 250 км/ч.

Той беше представен от компанията Electric GT, а в действие ще го видим през ноември, когато ще се състезава в Италия.

Въведени са различни подобрения: използвани са въглеродни нишки, което е свалило 500кг от колата в сравнение с оригиналния модел, спирачната система е подобрена, а окачването е направено по-яко.

Ако искате да си купите такава кола, трябва да знаете, че цената й е мало повече от 300 000 евро. Струва ви се малко отвъд бюджета ви за нова кола?

Спокойно. Виртуална версия на звяра ще влезе в рейсъра Assetto Corsa за PC, PS4 и Xbox One.

Източник: Engadget

 
 

Ексклузивно: Майкъл Скофийлд в депресия, не ставал за нищо*

| от Цветелина Вътева |

Известният с успешните си бягства от различни затвори в Щатите, Панама и къде ли още не, Майкъл Скофийлд, взриви социалните мрежи с признанието си, че с оглед на последните събития в престъпния свят на България, той е изпаднал в тежка депресия.

Това, което се случва, е обидно за всеки, който е татуирал цялото си тяло и е влязъл в затвора нарочно, за да спаси несправедливо осъдения на смърт свой брат“, коментира героят от сериала „Prison break“.

„ПоложИх толкова усилия, за да измъкна Линк от Фокс Ривър…после избегАх от Сона…който е гледал последния сезон на сериала, знае че дори ме наеха за професионален бегач от строго охранявани затвори. Българите обаче ме сравниха със земята. Това сериозно увреди самооценката ми“, изповяда се красавецът пред руското списание „Свобода всем“.

Близки на депресирания казаха пред медиите, че още от шесторното убийство в Нови Искър, Скофийлд започнал да линее. След като Владимир Пелов и Радослав Колев напуснали Софийския затвор по свое желание, Майк спрял да яде пържоли и минал на бадемово мляко с гранола. А сега, когато и ловешкият блудственик Борис Иванов просто си тръгна от работен обект, Скофийлд вече започнал само да гледа в една точка и да си мърмори под носа на развален български.

Зам.-минисърът на правосъдието, Николай Проданов, повтори шегата си, че у затворниците трябва да се култивира любов към ръководителите на затворническата администрация, за да не бягат, пожела на Майкъл бързо оздравяване и го покани следващото лято да ни дойде на гости в Сливенския, където щял бързо да забрави за Сара Танкреди.

*Текстът е художественица измислица. Плод на въображението на автора. Умишлено невярна информация.