Джон Грийн: Плаках докато писах „Вината в нашите звезди”

| от |

800px-John_Green_in_MinneapolisДжон Грийн е американски писател, роден през1977 г. Автор е на 5 книги. Най-популярните му произведения са „Къде си, Аляска?”(2005 г.) , „Хартиени градове” (2008 г.) и „Вината в нашите звезди” (2012 г.), които са преведени и на български език. Със своя брат Ханк води и видеоблога „Vlogbrothers” в „YouTube”. Каналът му има над 1 милион и половина абонамента. Завършил е колеж със специалност английски език и религиозни учения. Започва да учи в университета „University of Chicago Divinity School” с идеята да стане епископ. През това време обаче работи в болница за деца с животозастрашаващи болести. Опитът му там го кара да спре религиозната си кариера и да стане писател. За theatlantic.com Грийн даде интервю, публикувано от лира.бг, в което говори за бестселъра си „Вината в нашите звезди” и защо възрастните постоянно подценяват децата.

Прочетох „Вината в нашите звезди” и тя наистина ме докосна. Темата – деца с рак – е много деликатна. Текстът е състрадателен и интелигентен. Как се вдъхновихте да пишете на такава тема?
–    Преди години работих като чирак-свещеник в детска болница и още тогава това заседна в главата ми. Децата, които срещнах, бяха умни, забавни, мрачни, ядосани – хора като всички нас. Опитах се да уловя това. Историите, които четох на тази тема, сякаш ги дехуманизираха. Ние имаме навика да мислим, че някой много болен или умиращ става съвсем различен. Опитах се да защитя хуманността на такива хора. Това е вдъхновението. Но ми беше трудно – отне ми 12 години.

Какво ви притесняваше?
–    Бях наясно с факта, че това не е моята история. Не исках да отнема нечия друга история, защото това е нещо, което често се случва с болните от неизлечими болести. Не исках болните деца да се ядосат и да си мислят, че това е още една скапана книга за рак. Опитах се да черпя информация от максимален брой източници и внимавах да не включвам прекалено много лични очаквания. Радвам се, че децата приеха книгата ми добре и са на мнение, че съм уловил правилно доста неща. Това беше най-важното за мен. Освен това се радвам, че се срещнах с толкова млади хора, чиито живот е по-различен от общоприетия. Есенцията на книгата е, че краткият живот също може да бъде добър живот. Плаках докато писах, също.

Има ли реакции, не само от деца, но и от възрастни, които да сте запомнили с нещо по-особено?
–    Винаги съм считал себе си за автор на юношеска литература, винаги съм смятал, че моята аудитория е от тийнейджъри. Доволен съм от това. Странно ми е, че получавам писма от 85-годишни баби, които ми пишат с главни букви затова колко им е харесала книгата. Никога не съм очаквал подобно нещо. Вече изглежда, че повечето читатели на „Вината в нашите звезди” са възрастни хора.

Планирате ли да пишете проза за възрастни?
–    Не, не се интересувам от това. С тази книга така се получи – по-скоро инцидентно. Аз чета главно литература за възрастни, но нямам намерение да пиша такава. Светът ми се струва доста непривлекателен, особено що се отнася до публикуването и издаването на книги за възрастни. Не ми харесва.

Имате предвид бизнес страната.
–    Наблягането на блокбъстъри. Непозволяването на един писател да гради кариерата си с много и различни книги. Ето, това е петата ми книга, но моите издатели ме подкрепят за това, което правя. Ако пишех книги за възрастни обаче, това нямаше да се случи. В тази сфера нямаш 5 шанса, за да напишеш бестселър. Това е нещото, което наистина ценя в света на юношеската литература. Имаш повече шансове.

Книгата наистина резонира с момента на съзряването, в който имаш чувството, че възрастните около теб те подценяват.
–    Така е. Проблемът е, че наистина в тази възраст те подценяват. От друга страна обаче, ти не им даваш много причини да не го правят. В колежа имах един страхотен учител, който се казваше П. Ф. Клъдж. Първото, което ни каза, беше: „Може да сте умни, но аз съм бил умен по-дълго”. Този цитат ми изглежда все по-брилянтен с годините.

Вече се работи по екранизацията на романа. Какво е мнението ви?
–    Да. Аз съм замесен в проекта. Те споделят с мен всяка страница от сценария, който е брилянтен, нямам много забележки. Освен това слушат внимателно това, което имам да кажа. Опознах сценаристите добре. Изключителен фен съм на режисьора (Джош Буун – бел. ред.). Той разбира книгата в дълбочина. Ангажиран е много с това да е точен спрямо самата история, което е много рядко се случва в „Холивуд”.

Какви са бъдещите ви проекти?
–    Сигурен съм, че ви се иска да кажа, че пиша нова книга, но за момента не пиша нищо. Работя доста с „YouTube”. Имаме образователна програма, наречена „Crash Course”, която водим с брат ми, Ханк. Това отнема доста от времето ми. Ще започна скоро да пиша, но не знам кога. Надявам се да завърша нещо в следващите няколко години.

 
 

Сериалът „Забравена“ ще има втори сезон

| от chronicle.bg |

След първоначалния успех на първия сезон на сериала „Завръщане“ (Absentia) беше очаквано да видим какво още може да се случи с агент Емили Бърн. За щастие на феновете й, вече е ясно, че сериалът „Забравена“, ще се завърне през 2019. Продукцията вече е в ход, а снимките отново ще бъдат изцяло в България – основно в София, покрайнините и подбрани локации.

В главната роля отново ще видим сърбо-хърватката, известна у нас от сериала „Касъл“ – Стана Катич.

Докато е по следите на известен бостънски, сериен убиец, агентът от ФБР Емили Бърн (Катич) изчезва без следа и е обявена за мъртва. Шест години по-късно, е открита в изоставена хижа в гората, полужива и без никакъв спомен за случилото се с нея през целия период, в който е била в плен. Завръщайки се вкъщи, тя разбира, че съпругът ѝ Ник (Патрик Хюсингер) се е оженил повторно, а синът ѝ е отглеждан от друга майка, всъщност единствената, която детето познава. Твърдо решена да събере липсващите парчета от пъзела, Емили скоро се оказва въвлечена в нова серия от убийства.

Във втори сезон, след като успява да открие похитителя си и да го убие, Емили отново се опитва с всички сили да установи нормални отношения със сина си Флин и бившия си съпруг Ник. Но, обсебена от търсенето на отговори на въпросите, които остават неразкрити, тя попада на следите на сериен убиец и неусетно е въвлечена в конспирация, която този път може да струва много повече от безопасността на семейството ѝ. И във втори сезон ще видим Патрик Хюсингер в ролята на бившия съпруг на Ейми и специален агент Ник Дюран.

Zabravena_1_1

Изпълнителен продуцент и режисьор е Одед Ръскин (False Flag), заедно с Джули Глюксман, Стана Катич и Мария Фелдман, a AXN ще излъчва сериала. Режисьори на продукцията са Адам Сандерсън и Каша Адамик. Сериалът е създаден по идея на Гая Виоло и Мат Кирюлник.

Във втория сезон на „Забравена“, актьорският състав ще бъде допълнен от Матю Ле Невез (The Widow) и Наташа Литъл (The Night Manager). Ле Невез е в ролята на Кал Исак – бивш морски тюлен, склонен към обезоръжаващ оптимизъм, Кал познава демоните, които гонят Емили и се оказва лоялен и състрадателен партньор. Наташа Литъл е в ролята на специален агент Джулиан Гюнарсен – високо квалифициран и енигматичен профайлър от ФБР. Надарена с хладна ефективност, Джулиан се присъединява към бостънската служба на бюрото, след като смъртоносно терористично нападение разтърсва града. В новия сезон ще видим отново Ейнджъл Бонани, Нийл Джаксън, Кара Теобалд и Пол Фрийман.

 
 

Уилям Голдинг: „Най-великите идеи са най-простите.“

| от chronicle.bg |

Той е един от носителите на Нобелова награда за литература и наградата „Букър“. Едва ли има някой, който да не е чувал поне заглавието на романа „Повелителят на мухите“. 

Уилям Голдинг е роден в Корнуол на 19 септември 1911 г. и се обучава в Marlborough Grammar Schoo, а после в колежа „Брасноуз“ в Оксфорд. 

Освен че се занимава с писане, е бил директор на училище, лектор, актьор, моряк и музикант. Баща му е работил като учител, а майка му е била представителка на суфражетките. Родителите отглеждат Уилям с мисълта да стане учен, но той се съпротивлява.

В Оксфорд се запознава с английската литература и през 1935 г. публикува първата си стихосбирка поезия. Пет години по-късно се присъединява към Кралския военноморски флот и плава в продължение на 6 години. След войната се връща към преподаването и започва отново да пише.

Първият му роман е „Повелителят на мухите“, публикуван през 1954 г. Питър Брук прави известната екранизация на романа 9 години по-късно. Сред останалите му романи са  „Кулата“, „Богът скорпион“, „Пирамидата“ и много други. У нас е известен предимно с великия си дебютен роман и излезлия наскоро у нас „Морски обреди“.

В чест на годишнината от рождението му, споделяме няколко от любимите ни негови цитати.

„Жените са глупави да претендират, че са равни на мъжете. Те ги превъзхождат и винаги са ги превъзхождали.“

„Дисхармонията е в нашата природа. Не можем да живеем заедно без да се нараняваме един друг.“

„Маркс, Дарвин и Фройд са най-скучните личности в Западния свят. Опростяването на техните идеи ни вкараха в психологически усмирителни ризи, от които можем да се измъкнем само чрез анархия и насилие.“

„Писателят може би знае какво има предвид, докато пише книга, но трябва да забрави какво е имал предвид в мига, в който я напише.“

William Golding

„Обясненията отнемат от вещите цялата им прелест.“

„Романистите не пишат, както пеят птиците, като нещо естествено. Част от тяхната работа са навика и определен тип дърводелство.“

„Изкуството е комуникация, но само отчасти. Останалото е откриване.“

„Никое човешко начинание не е изцяло добро, всичко винаги има цена.“

„Сънят идва когато всичко нерешено отлети като кошче за смет, отнесено от вятъра.“

William Golding

„Страхът не може да те нарани повече от мечтата.“

„Когато написах „Повелителят на мухите“ нямах представа, че даже ще я публикуват.“

„Чак на 37 години осъзнах, че трябва да пиша собствените си книги, а не нечии други.“

„Направихме всичко както биха го направили възрастните. Какво се обърка? („Повелителят на мухите“)

„Най-великите идеи са най-простите.“ („Повелителят на мухите“)

 
 

Ето защо финалът на „Game of Thrones“ се бави толкова

| от chr.bg |

Борбата за Железния трон продължава, а в понеделник „Game of Thrones“ напомни за господството си и на Емитата въпреки празната година. Продукцията спечели награда за драматичен сериал, за поддържаща мъжка роля на Питър Динкъл, както и за креативни изкуства: костюми, дизайн, грим, музикална композиция, миксиране, специални ефекти и каскади.

„Game of Thrones“ има един последен сезон да приключи епичната си история и един от създателите на сериала Давид Бениов обяснява защо се бави толкова.

„Финалният сезон отнема толкова време, защото е най-голямото нещо, което сме правили някога. Въпреки че е само 6 епизода ни отне доста повече снимачни дни от обикновено. Само подготовката за снимките в Белфаст беше около година. Мисля, че това, което създадоха актьорите и екипа, е изключително. Мисля, че когато хората го видят, ще разберат защо се проточи толкова дълго. Никой не е във ваканция, никой не се размотава. Просто този последен сезон има много повече, отколкото сме опитвали досега. Надявам се да си струва.“

И преди феновете да се затъжат за земята с дългите зими, Джордж Р. Р. Мартин напомня, че „приключват със сериала, но има 5 прикуъла в различен етап на развитие. Не се съвсем приключили все още.“

Последният 8 сезон ще се появи през 2019 година.

 
 

Новата татуировка на Емилия Кларк

| от chronicle.bg |

Когато си Майката на драконите, нормално е да не можеш да се разделиш със своите деца, дори след като те не само пораснат, но и единия умре и премине на вражеска страна. И какво правиш в такава ситуация? Ако си Емилия Кларк, си татуираш децата. И се радваш!

Това прави актрисата от „Игра на тронове“, Емилия Кларк, която публикува снимка в профила си Instagram, показвайки новата си татуировка на китката.

„Тази мама няма никога да забрави бебетата си“ пише Кларк под снимката. Татуировката се състои от три дракона (Дрогон, Регал и Визерион) в полет.