shareit

Досиетата CHR: Загадката на Илън Мор – Oстровът на изчезналите хора

| от |

Oстровът на изчезналите хора – остров насред Атлантическия океан. Островите Фланън, известни на мореплавателите като Седмината ловци,  а сред тях – Илън Мор, най-северния и голям от островната група. Подобно на „Мария Селесте“ името на този остров е станало синоним за една очевидно неразкрита загадка.  Тези мрачни острови са кръстени на Свети Фланън, който построил малък параклис на Илън Мор. Хеберидските овчари карали с лодки овцете си на острова, но самите те никога не прекарвали нощта там, защото смятали, че островът е обитаван от духове и „малкия народ“. През годините много кораби са се разбивали на Илън Мор и през 1895 управата решила да построи фар.  Дори и да мислели, че за две години ще успеят да построят фара, то бурното море удължило срока двойно. Лъчът му отразявал сърдитото море и изведнъж, единадесет дни преди Коледа, угаснал. Нямало възможност веднага да се стигне до фара, но той бил и обезопасен с две площадки, както и трима служители били постоянно на острова, за да се грижат за него – Джейс Дукът, Доналд Макартър и Томас Маршал. Отговорник за крайбрежието на Лох Роаг бил Джоузеф Мур.

Flannan-Islands

На втория ден от Коледа 1900 година, Мур наблюдавал все още несветещия фар и се чудел каква ли е причината светлината да угасне. Те достигнали до острова, хвърлили котва, а покрай тях нямало никакви признаци на живот. Мур бил първият, който стигнал до входа – портата била затворена, после бързо се заискачвал по пътеката с нетърпение да разбере какво се е случило. Както и на „Мария Селесте“ във фара нямало жива душа, часовникът бил спрял, а пепелта в огнището била студена. Мур изчакал двама от моряците преди да провери спалните, но те били подредени и нямало и признак, че има хора наоколо. Намерили записи на главния пазач Дукът от деня, в който светлините изгаснали. Но всичко било подготвено, имало и мастило, с което можело да се допише и по всичко личало, че мъжете са свършили задълженията си преди да стане трагедията. Сякаш е нямало никой, който да запали фара на 15 декември, дори и денят да е бил спокоен.

Корабът на Мур се върнал в Люис, а след два дни на Илън Мор се върнали следователи, за да разнищят мистерията. Отначало всичко изглеждало съвсем просто – оплетени въжета около един  двадесетметров кран, а от него липсвало сандъче с инструменти. Изглежда, че е имало петнадесетметрова вълна, която е връхлетяла острова и отнесла сандъчето и тримата мъже.  Тази теория се потвърждавала от липсващите мушами на двама от мъжете.  Така следователите имали правдоподобна теория – притеснените мъже са слезли до крана, тъй като са мислели, че е повреден; слезли до пристана, облечени с мушамите и били отнесени от вълната… Но какво е станало с третия мъж, чиято мушама все още била във фара. Дали се е притекъл на помощ и също ли е бил отнесен?!?!

Всички тези истории се сринали, когато някой изтъкнал, че на 15-ти денят е бил спокоен, а бурята е започнала едва на другия ден. А дали Дукът не е вписал датата погрешно? Впоследствие се оказало, че на 15-ти фарът е светел, по данни на капитанът на „Арчър“, който е минал тогава оттам, така всички теории се сринали. А ако тримата мъже са слезли на пристана при спокойно време, а единият от тях е паднал във водата. Но защо другите са скочили, а не са хвърлили някое от въжетата? Може би падналият е бил в безсъзнание и не е можел да хване въжета или пояс. Но пак единият е можело да остане на пристана.  Друга теория е, че единят  от мъжете е полудял и е бутнал другите в морето, след което е скочил. Но няма никакви доказателства.

В книгата си „Неразрешените загадки“ журналистът Валънтайн Даял дава най-правдоподобното обяснение. През 1947 шотлански журналист, Яин Камбъл, посетил Илън Мор. Денят бил спокоен и той стоял до западния пристан. Внезапно морето се издагнало на двадесет метра и след минута отново се отдръпнало. Водно земетресение или прищявка!? Камбъл бил убеден, че всеки, който се намирал на пристана по това време е щял да бъде отнесен в морето. Пазачът на фара му споменал, че това надигане става периодично и за малко няколко души да бъдат отнесени.

Все пак е трудно да си обясним как трима души изчезват или биха пострадали едновременно при такъв инцидент.  След като Макартър не е бил с мушама можем да предположим, че след като се е случило това, ако се е случило, то той е бил в кулата. Ако другарите му са били отнесени, нима е бил толкова глупав, че се е затичал към пристана и се е хвърлил в морето?

Едно е ясно – през онзи спокоен ден на 15 декември, в началото на столетието, нещо е „отнесло“ тримата мъже от Илън Мор и не е оставило никаква следа, която да помогне да разгадаем мистерията.

 

*Историята за вас подбра Невена Христова, от книгата на Колин и Деймън Уилсън „Неразгаданите мистерии“

 
 
Коментарите са изключени