Досиетата CHR: Загадката на Илън Мор – Oстровът на изчезналите хора

| от |

Oстровът на изчезналите хора – остров насред Атлантическия океан. Островите Фланън, известни на мореплавателите като Седмината ловци,  а сред тях – Илън Мор, най-северния и голям от островната група. Подобно на „Мария Селесте“ името на този остров е станало синоним за една очевидно неразкрита загадка.  Тези мрачни острови са кръстени на Свети Фланън, който построил малък параклис на Илън Мор. Хеберидските овчари карали с лодки овцете си на острова, но самите те никога не прекарвали нощта там, защото смятали, че островът е обитаван от духове и „малкия народ“. През годините много кораби са се разбивали на Илън Мор и през 1895 управата решила да построи фар.  Дори и да мислели, че за две години ще успеят да построят фара, то бурното море удължило срока двойно. Лъчът му отразявал сърдитото море и изведнъж, единадесет дни преди Коледа, угаснал. Нямало възможност веднага да се стигне до фара, но той бил и обезопасен с две площадки, както и трима служители били постоянно на острова, за да се грижат за него – Джейс Дукът, Доналд Макартър и Томас Маршал. Отговорник за крайбрежието на Лох Роаг бил Джоузеф Мур.

Flannan-Islands

На втория ден от Коледа 1900 година, Мур наблюдавал все още несветещия фар и се чудел каква ли е причината светлината да угасне. Те достигнали до острова, хвърлили котва, а покрай тях нямало никакви признаци на живот. Мур бил първият, който стигнал до входа – портата била затворена, после бързо се заискачвал по пътеката с нетърпение да разбере какво се е случило. Както и на „Мария Селесте“ във фара нямало жива душа, часовникът бил спрял, а пепелта в огнището била студена. Мур изчакал двама от моряците преди да провери спалните, но те били подредени и нямало и признак, че има хора наоколо. Намерили записи на главния пазач Дукът от деня, в който светлините изгаснали. Но всичко било подготвено, имало и мастило, с което можело да се допише и по всичко личало, че мъжете са свършили задълженията си преди да стане трагедията. Сякаш е нямало никой, който да запали фара на 15 декември, дори и денят да е бил спокоен.

Корабът на Мур се върнал в Люис, а след два дни на Илън Мор се върнали следователи, за да разнищят мистерията. Отначало всичко изглеждало съвсем просто – оплетени въжета около един  двадесетметров кран, а от него липсвало сандъче с инструменти. Изглежда, че е имало петнадесетметрова вълна, която е връхлетяла острова и отнесла сандъчето и тримата мъже.  Тази теория се потвърждавала от липсващите мушами на двама от мъжете.  Така следователите имали правдоподобна теория – притеснените мъже са слезли до крана, тъй като са мислели, че е повреден; слезли до пристана, облечени с мушамите и били отнесени от вълната… Но какво е станало с третия мъж, чиято мушама все още била във фара. Дали се е притекъл на помощ и също ли е бил отнесен?!?!

Всички тези истории се сринали, когато някой изтъкнал, че на 15-ти денят е бил спокоен, а бурята е започнала едва на другия ден. А дали Дукът не е вписал датата погрешно? Впоследствие се оказало, че на 15-ти фарът е светел, по данни на капитанът на „Арчър“, който е минал тогава оттам, така всички теории се сринали. А ако тримата мъже са слезли на пристана при спокойно време, а единият от тях е паднал във водата. Но защо другите са скочили, а не са хвърлили някое от въжетата? Може би падналият е бил в безсъзнание и не е можел да хване въжета или пояс. Но пак единият е можело да остане на пристана.  Друга теория е, че единят  от мъжете е полудял и е бутнал другите в морето, след което е скочил. Но няма никакви доказателства.

В книгата си „Неразрешените загадки“ журналистът Валънтайн Даял дава най-правдоподобното обяснение. През 1947 шотлански журналист, Яин Камбъл, посетил Илън Мор. Денят бил спокоен и той стоял до западния пристан. Внезапно морето се издагнало на двадесет метра и след минута отново се отдръпнало. Водно земетресение или прищявка!? Камбъл бил убеден, че всеки, който се намирал на пристана по това време е щял да бъде отнесен в морето. Пазачът на фара му споменал, че това надигане става периодично и за малко няколко души да бъдат отнесени.

Все пак е трудно да си обясним как трима души изчезват или биха пострадали едновременно при такъв инцидент.  След като Макартър не е бил с мушама можем да предположим, че след като се е случило това, ако се е случило, то той е бил в кулата. Ако другарите му са били отнесени, нима е бил толкова глупав, че се е затичал към пристана и се е хвърлил в морето?

Едно е ясно – през онзи спокоен ден на 15 декември, в началото на столетието, нещо е „отнесло“ тримата мъже от Илън Мор и не е оставило никаква следа, която да помогне да разгадаем мистерията.

 

*Историята за вас подбра Невена Христова, от книгата на Колин и Деймън Уилсън „Неразгаданите мистерии“

 
 

Вече няма „Мтел“, има „А1″

| от chronicle.bg |

„Mтeл“ ocтaнa в иcтopиятa. Пъpвият GЅМ oпepaтop в Бългapия занапред ще се нарича „А1″. Това име избра мeждyнapoднaтa гpyпa на Теlеkоm Аuѕtrіа, към кoятo пpинaдлeжи и нашият телеком.

Новината бе съобщена днес. Няма да има никакви затруднения за клиeнтитe – дoгoвopитe ocтaвaт вaлидни дo кpaйния им cpoк, нoмepaтa и ЅІМ кapтитe нямa дa бъдaт пpoмeняни, уверяват от „А1 България“.

B гpyпaтa нa „A1″ влизaт компании в още шecт дъpжaви – Aвcтpия (A1), Бeлapyc (vеlсоm), Xъpвaтия (Vірnеt), Cлoвeния (А1 Ѕlоvеnіа), Cъpбия (Vір mоbіlе) и Maкeдoния (оnе.Vір).

rptoz

Пpeз минaлaтa гoдинa стана ясно, че вcички в гpyпaтa нa Теlеkоm Аuѕtrіа щe пpeминaт към eдин бpaнд – „A1″.

 
 

Знаменитости отправят призив за проблема с неравноправието между половете

| от chr.bg |

Над сто екранни знаменитости са се включили в кампания, организаторите на която призовават световните лидери да намерят разрешение на проблема с неравноправието между половете, който според тях е тясно свързан и с бедността.

Близо 140 000 души и знаменитости от ранга на Опра Уинфри, Мерил Стрийп и Райън Рейнолдс са подписали отворено писмо, публикувано онлайн, призовавайки световните лидери да признаят, че „бедността е сексистка“, и да поемат ангажимент за спасяване на момичетата и жените от нея.

„Никъде по света жените нямат равни възможности с мъжете. Неравноправието между половете обаче е най-осезаемо за жените, които живеят в бедност. Бедността е сексистка. Няма да отстъпим, докато жените и момичетата навсякъде по света не получат справедливост“, се посочва в писмото.

 
 

Амелия Еърхарт: „Не бях смела. Просто нямах време да бъде уплашена.“

| от chronicle.bg |

Амелия Еърхарт е жена, променила курса на историята, идеен водач на милиони авиатори по света и икона. Тя е първата жена, прелетяла сама над Атлантическия океан и е могла да бъде първата жена, направила околосветски полет, ако самолетът й не изчезва мистериозно от радарите през 1937 г.

И до днес никой не знае какво се е случило някъде над Тихия океан. Тялото на Еърхарт така и не е открито.

Амелия Мери Еърхарт е родена в Канзас през 1897 г., шест години преди братята Райт първи да полетят във въздуха. През 1932 г. в книгата си „Последен полет“ пише, че първият път, в който вижда самолет е през 1910 г. на панаир в Айова, но по онова време е била по-заинтересована от кошницата с праскови за 15 цента.

През 1920 г. тя лети за първи път с авиатора Франк Хоукс, а година по-късно става една от малкото жени, посещаващи училище за авиация. През 1923 г. става 16-тата жена пилот. През 1927 г. Чарлз Линдбърг се завръща от първия си самостоятелен полет над Аталнтическия океан. Следващата година Еърхарт прелетява Атлантика над борда на самолет, но мисълта, че е била само пътник не й дава покой. Въпреки това, след завръщането си, вече е знаменитост.

През 1930 г. Амелия Еърхарт купува самолетът, който ще я постави в историята – червеният Lockheed 5B Vega, който кръщава „Старата Беси“. Две-години по-късно, на 20 май 1932 г., отпътува от Америка към Париж с последния брой на Telegraph Journal в себе си. Почти 15 часа по-късно се приземява в Северна Ирландия и става вторият пилот и първата жена, прелетяла сама над Атлантическия океан.

Undated picture taken in the 30' s of American fem

Към 1937 г. Еърхарт вече е известен автор, лектор, знаменитост и модел на подражание за всички жени.

Същата година тя решава за втори път да опита да стане първата жена, направила околосветски полет. Първият зачършва с неуспех, но без сериозни наранявания. На 2 юли тя и единственият член на екипажа, Фред Нунан излитат от площадката на остров Лае в Папуа Нова Гвинея и трябва да се насочат на изток. Последният сигнал от самолета е получен малко преди 9 часа сутринта. Амелия Еърхарт изчезва безследно и се превръща в легенда.

Теориите са много, нито една не е доказана до край. Думите и делата на Еърхарт обаче са тук и са неоспорими. Ето някои от посланията й.

„Да си самотен е плашещо, но не толкова, колкото това да си самотен във връзка.“

„Подготовката, често пъти съм казвала, е две трети от цялото начинание“

„Най-трудното нещо е решението да действаш. Останалото е обикновено постоянство. Страховете са тигри от хартия. Можеш да направиш всичко, което решиш. Можеш да промениш и контролираш живота си. И този процес сам по себе си е награда.“

„Реши дали целта ти си струва рисковете. Ако да, спри да се тревожиш.“

„В живота си съм осъзнала, че когато нещата вървят прекрасно, точно тогава трябва да очакваш бедата.“

252469main_GPN-2002-000211_full

„Никога не прекъсвай някого, който прави нещо, което ти самия си казал, че не може да бъде направено.“

„Най-ефективният начин да направиш нещо, е да го направиш.“

„Смелостта е определената от живота цена на покоя.“

„Колкото повече човек прави, вижда и чувства, толкова по-способен е да прави тези неща.“

„Искам да разбереш, че няма да те впримчвам в средновековен кодекс на вярността, нито ще се чувствам прикачена към теб по същия начин.“ (към своя съпруг, Джон Путнам, в деня на брака им)

VKQLNH3WTND37A2FZYAYR253FU

„Искам да го направя, защото искам да го направя.“

„Приключението е полезно само по себе си.“

„Съществуват два вида камъни, както всички знаят, единият просто се търкаля.“

„Не бях смела. Просто нямах време да бъда уплашена.“

„Не си виждал дърво, докато не си зърнал сянката му от небето.“

 
 

Каква част от всичко живо сме ние, хората?

| от chr.bg |

Когато се заемат със задачата да претеглят живота на Земята, учените установяват, че милиардите хора на планетата съставляват незначителна част от биомасата й на фона на всички дървета, дъждовни червеи и дори вируси. Липсата на солидна тежест обаче не пречи на човешките същества да се „налагат“.

Хората съставляват едва една десетохилядна част от биомасата на Земята, съдейки по „сухото тегло“ на въглерода, влизащ в структурата на всички живи организми.

Първото по рода си преброяване на живота на планетата показва, че нейната същинска „тежка категория“ са растенията, съставляващи 80 процента от глобалната биомаса. Бактериите съставляват приблизително 13 процента от нея, а гъбите – около два процента.

„Тези числа може и да не са съвсем точни, но дават представата за пропорция“, казва ръководителят на изследователския екип Рон Майло от института „Вайцман“ в Израел.

Въпреки че съставляват незначителна част от биомасата на Земята, хората оказват огромно влияние върху по-масивните организми. От началото на цивилизацията човешките същества са допринесли общото тегло на растенията да намалее наполовина, а на дивите бозайници – с 85 процента.

Понастоящем домашният едър рогат добитък и прасетата на планетата тежат повече от всички диви животни, а домашните пилета – от всички диви птици. „Ако искаме да онагледим реалното състояние на животните, ще трябва да използваме вместо детски книжки за слонове и лъвове описанието „крава, още една крава, трета крава и пиле“, казва Майло.