shareit

ДОСИЕТАТА CHR: Убийствата с усмивките

| от |

През късните 90-те години 45 колежани са открити удавени в 11 западни щати в Америка. Всички те са напуснали партита или нощни барове и никога не се прибира в домовете си. Полицията до ден днешен отрича да има връзка между смъртта на младежите. И все пак, всички те са популярни в гимназията си, добри ученици, с ателетични пропорции.

През 2008 година двама пенсионирани детективи оповестяват своята теория, като обединяват случаите и предполагат, че те са извършени от сериен убиец или банда. Основната връзка между загиналите младежи е, че в близост до местата, където са хвърлени труповете, са открити графити с нарисувани усмихнати лица. Теорията им за убийствата с усмивките няма нищо с ужасяващата история за Убиеца с щастливото лице Кейт Хънтър Деферсън. Детективите Кевин Ганън и Антъни Дуарте са категорични, че няма как всички тези 45 колежани, открити мъртви в рамките на една декада, да се удавили при нещастен случай, както заключват разследващите.

Те смятат, че зад смъртта на гимназиалните красавци стои сериен убиец или няколко души.

Усмихнатото лице се появява в над 12 от случаите в близост до мястото, където се предполага, че нападателят е умъртвил жертвите. По-голямата част от разследващите експерти обаче са твърде скептични към теорията на Ганън и Дуарте.

От полицейското управление в Ла Крос, Уисконсин, които са водели 8 от разследванията, пускат официално изявление, в което повтарят първоначалните си обобщения – смъртите са настъпили в следствие на удавяне, след като пияните мъже са влезли във водата. Оттам подчертават, че усмихнатите лица нямат връзка със случаите.

От Центъра за изследване на убийствата в Минеаполис, Минесота научно опровергаха теорията на детективите.

През март 2009 година Лий Гилбъртсън, който е експерт по наказателно правосъдие и университетски преподавател, изрази подкрепа в теорията Ганън и Дуарте в шоуто на Лари Кинг, докато случаите се обсъждаха в ефир. Това предизвика ядосаната реакция на профайлъра Пат Браун, който определи версията за „нелепа“, твърдейки че няма достатъчно доказателства в тази посока. Баунс смята, че графитите на усмихнати лица са чиста случайност. Съвпадение по думите му е и фактът, че младежите са влезли във водата в близост до рисунките, тъй като разследващите са работили върху твърде широка крайбрежна площ. „Усмихнатото лице не е необикновен символ. Сигурна съм, че ако се разходите в някой друг район, с площ над 5 мили, ще намерите същото усмихнато лице, но труп няма да има“, казва в интервю Пат Браун.
През същата година конгресменът Сам Грейвс настоява с писомо до съдия Робърт Милър разследването на убийството в усмивките да бъде подновено поради наличие на нови доказателства и версии. От специални служби, обаче твърдят, че са изследвали информацията и теорията на детективите Дуарте и Ганън и категорично не са открили достатъчно факти, за да я сметнат за меродавна. „В по-голямата си част става дума за удавяния заради прекомерна употреба на алкохол. Ще проодължим работата с колеги в районите на инцидентите“, пише още в официалното становище.

Основната критика към версията на Дуарте и Ганън е отправена от колегата им Рубен Росарио. Той посочва, че двамата детективи не представят доказателства за съществуването на група убийци.

Дори първоначално обнадеждените родители, подвели се по спорната теория, в момента обвиняват детективите в спекулация, търсене на пари и известност. Освен това с приказките си двамата разследващите препятствали възстановяването на почернените семейства. Въпреки това двамата детективи продължават да настояват за възобновяване на разследването и ексхумация на телата.

Изчезването на Брайън Шефър

брайън шефър

Брайън Шефнър потънал вдън земя през 2006 година

 

Смята се, че студентът по медицина Брайън Шефър е една от жертвите на бандата с усмивките. Младежът е роден на 25 февруари 1979 година и е един от най-популярните младежи в Университета в Охайо. В нощта на 31 март 2006 година, той излиза да празнува началото на пролетната ваканция с приятелите си. Изведнъж младежът изчезва от погледите на компанията и останалите предположили, че си е тръгнал. Охранителната камера близо до изхода на бара го записала да разговаря закратко с две жени малко преди 2 часа сутринта на 1 април.

След това той влиза обратно в бара. Оттогава никой не го е виждал или чувал.

Случаят прикова вниманието на масмедиите. Изчезването на Шафър човъркало с години съзнанието на разследващите още повече, че барът нямал друг изход. Местната полиция работела по няколко версии. Основните подозрения били насочени към един от познатите на Шафър, който отказал да се подложи на детектор на лъжата във връзка с инцидента. Така експертите попадат в задънена улица, като допускат, че или младежът е жертва на Убийците с усмивките, или е жив някъде по света.

Във фаталната вечер, в която Брайън изчезва, за последно вечерял с баща си Ранди. Двамата хапнали стек и родителят забелязал, че момчето е преуморено от нощното учене по важните изпити. Той не смятал, че синът му е в състояние да купонясва с приятеля си Уилям Флорънс – Клинт, но въпреки това запазил мнението си за себе си.

Към 21 часа Брайън се срещнал с Флорънс в ресторант с морска кухня в студентската част на града. Час по-късно Брайън се обадил на приятелката си, за да й каже, че я обича. След това се отдал на пийване в няколко бара в шотове „Абсент“, твърди приятелят Клинт Флорънс.

След полунощ двамата мъже се срещнали с момиче на име Мередит Рийд. Тя ги върнала обратно до бара, в който започнала вечерта и останала за малко. Докато тримата са в заведението, Брайън се отделил от компанията им. Двамата го търсили, но не го открили. Тръгнали си към 2 сутринта и започнали да чакат Брайън отвън. След като не го открили в напускащата заведението тълпа, решили, че се е върнал в апартамента си без да им каже „чао“.

Двамата приятели се опитвали да се чуят с Брайън през целия уикенд, но той не отговарял на обажданията. В понеделник сутринта той така и не се качил на самолета за Маями, за който имал билет. Точно тогава е обявен за изчезнал.

Полицията започнала разследването от бара, където последно е видян. Тъй като заведението се намирало на място със завишена престъпност, било обградено с камери.

Според разследващите е възможно Брайън да е сменил дрехите си в бара, да е сложил шапка и да е навел глава надолу, така че да не бъде разпознат на записите от камерите. Също допускат и че едната камера може да е пропуснала секундата, в която той е напускал бара докато е била обърната в другата посока. Може и да е напуснал сградата от друг изход – макар заведението да няма такъв. Имало само един официален вход, а сервизният изход не се ползвал, защото бил в ремонт и почти разрушен. Иначе казано, пиян човек трудно може да мине през него. Били разпространени флайъри със снимка на Брайън, колата му била открита паркирана пред апартамента му, нищо не липсвало. Разследващите се концентрирали върху версията, че Брайън е искал да изчезне и е посегнал на живота си, защото наскоро изгубил майка си.

Дори групата Pearl Jam, която била любимата банда на студента по медицина и той имал тяхна татуировка на ръката си, прекъснали концерт, за да призоват всеки да съдейства в разследването.
Бащата Ранди Шафър, който едва се възстановявал от загубата на жена си, започнал да търси сина си сам. Тръгнал по екстрасенси, които му казали, че тялото на сина му е някъде във вода. Започнало претърсване на коритото на река Олентанджи по дъното, бреговете и край мостовете.

Именно това отвело полицията към теорията за убийствата с усмивките на Ганън и Дуарте. Те следвали нишката за поредица от убийства на млади, бели, красиви, атлетични студенти, които били откривани във водите удавени. Близо до мостовете на реката имало графит на усмихнато лице, но труп нямало. Това би означавало, че Брайън Шафър е единствената жертва на този сериен убиец или убийци, която не е открита.
Именно това е и основният аргумент на полицаите, които твърдят, че няма външна намеса в изчезването на Брайън. Но той е издирван и до ден днешен.

 
 
Коментарите са изключени