shareit

ДОСИЕТАТА CHR: Убийствата с усмивките

| от |

През късните 90-те години 45 колежани са открити удавени в 11 западни щати в Америка. Всички те са напуснали партита или нощни барове и никога не се прибира в домовете си. Полицията до ден днешен отрича да има връзка между смъртта на младежите. И все пак, всички те са популярни в гимназията си, добри ученици, с ателетични пропорции.

През 2008 година двама пенсионирани детективи оповестяват своята теория, като обединяват случаите и предполагат, че те са извършени от сериен убиец или банда. Основната връзка между загиналите младежи е, че в близост до местата, където са хвърлени труповете, са открити графити с нарисувани усмихнати лица. Теорията им за убийствата с усмивките няма нищо с ужасяващата история за Убиеца с щастливото лице Кейт Хънтър Деферсън. Детективите Кевин Ганън и Антъни Дуарте са категорични, че няма как всички тези 45 колежани, открити мъртви в рамките на една декада, да се удавили при нещастен случай, както заключват разследващите.

Те смятат, че зад смъртта на гимназиалните красавци стои сериен убиец или няколко души.

Усмихнатото лице се появява в над 12 от случаите в близост до мястото, където се предполага, че нападателят е умъртвил жертвите. По-голямата част от разследващите експерти обаче са твърде скептични към теорията на Ганън и Дуарте.

От полицейското управление в Ла Крос, Уисконсин, които са водели 8 от разследванията, пускат официално изявление, в което повтарят първоначалните си обобщения – смъртите са настъпили в следствие на удавяне, след като пияните мъже са влезли във водата. Оттам подчертават, че усмихнатите лица нямат връзка със случаите.

От Центъра за изследване на убийствата в Минеаполис, Минесота научно опровергаха теорията на детективите.

През март 2009 година Лий Гилбъртсън, който е експерт по наказателно правосъдие и университетски преподавател, изрази подкрепа в теорията Ганън и Дуарте в шоуто на Лари Кинг, докато случаите се обсъждаха в ефир. Това предизвика ядосаната реакция на профайлъра Пат Браун, който определи версията за „нелепа“, твърдейки че няма достатъчно доказателства в тази посока. Баунс смята, че графитите на усмихнати лица са чиста случайност. Съвпадение по думите му е и фактът, че младежите са влезли във водата в близост до рисунките, тъй като разследващите са работили върху твърде широка крайбрежна площ. „Усмихнатото лице не е необикновен символ. Сигурна съм, че ако се разходите в някой друг район, с площ над 5 мили, ще намерите същото усмихнато лице, но труп няма да има“, казва в интервю Пат Браун.
През същата година конгресменът Сам Грейвс настоява с писомо до съдия Робърт Милър разследването на убийството в усмивките да бъде подновено поради наличие на нови доказателства и версии. От специални служби, обаче твърдят, че са изследвали информацията и теорията на детективите Дуарте и Ганън и категорично не са открили достатъчно факти, за да я сметнат за меродавна. „В по-голямата си част става дума за удавяния заради прекомерна употреба на алкохол. Ще проодължим работата с колеги в районите на инцидентите“, пише още в официалното становище.

Основната критика към версията на Дуарте и Ганън е отправена от колегата им Рубен Росарио. Той посочва, че двамата детективи не представят доказателства за съществуването на група убийци.

Дори първоначално обнадеждените родители, подвели се по спорната теория, в момента обвиняват детективите в спекулация, търсене на пари и известност. Освен това с приказките си двамата разследващите препятствали възстановяването на почернените семейства. Въпреки това двамата детективи продължават да настояват за възобновяване на разследването и ексхумация на телата.

Изчезването на Брайън Шефър

брайън шефър

Брайън Шефнър потънал вдън земя през 2006 година

 

Смята се, че студентът по медицина Брайън Шефър е една от жертвите на бандата с усмивките. Младежът е роден на 25 февруари 1979 година и е един от най-популярните младежи в Университета в Охайо. В нощта на 31 март 2006 година, той излиза да празнува началото на пролетната ваканция с приятелите си. Изведнъж младежът изчезва от погледите на компанията и останалите предположили, че си е тръгнал. Охранителната камера близо до изхода на бара го записала да разговаря закратко с две жени малко преди 2 часа сутринта на 1 април.

След това той влиза обратно в бара. Оттогава никой не го е виждал или чувал.

Случаят прикова вниманието на масмедиите. Изчезването на Шафър човъркало с години съзнанието на разследващите още повече, че барът нямал друг изход. Местната полиция работела по няколко версии. Основните подозрения били насочени към един от познатите на Шафър, който отказал да се подложи на детектор на лъжата във връзка с инцидента. Така експертите попадат в задънена улица, като допускат, че или младежът е жертва на Убийците с усмивките, или е жив някъде по света.

Във фаталната вечер, в която Брайън изчезва, за последно вечерял с баща си Ранди. Двамата хапнали стек и родителят забелязал, че момчето е преуморено от нощното учене по важните изпити. Той не смятал, че синът му е в състояние да купонясва с приятеля си Уилям Флорънс – Клинт, но въпреки това запазил мнението си за себе си.

Към 21 часа Брайън се срещнал с Флорънс в ресторант с морска кухня в студентската част на града. Час по-късно Брайън се обадил на приятелката си, за да й каже, че я обича. След това се отдал на пийване в няколко бара в шотове „Абсент“, твърди приятелят Клинт Флорънс.

След полунощ двамата мъже се срещнали с момиче на име Мередит Рийд. Тя ги върнала обратно до бара, в който започнала вечерта и останала за малко. Докато тримата са в заведението, Брайън се отделил от компанията им. Двамата го търсили, но не го открили. Тръгнали си към 2 сутринта и започнали да чакат Брайън отвън. След като не го открили в напускащата заведението тълпа, решили, че се е върнал в апартамента си без да им каже „чао“.

Двамата приятели се опитвали да се чуят с Брайън през целия уикенд, но той не отговарял на обажданията. В понеделник сутринта той така и не се качил на самолета за Маями, за който имал билет. Точно тогава е обявен за изчезнал.

Полицията започнала разследването от бара, където последно е видян. Тъй като заведението се намирало на място със завишена престъпност, било обградено с камери.

Според разследващите е възможно Брайън да е сменил дрехите си в бара, да е сложил шапка и да е навел глава надолу, така че да не бъде разпознат на записите от камерите. Също допускат и че едната камера може да е пропуснала секундата, в която той е напускал бара докато е била обърната в другата посока. Може и да е напуснал сградата от друг изход – макар заведението да няма такъв. Имало само един официален вход, а сервизният изход не се ползвал, защото бил в ремонт и почти разрушен. Иначе казано, пиян човек трудно може да мине през него. Били разпространени флайъри със снимка на Брайън, колата му била открита паркирана пред апартамента му, нищо не липсвало. Разследващите се концентрирали върху версията, че Брайън е искал да изчезне и е посегнал на живота си, защото наскоро изгубил майка си.

Дори групата Pearl Jam, която била любимата банда на студента по медицина и той имал тяхна татуировка на ръката си, прекъснали концерт, за да призоват всеки да съдейства в разследването.
Бащата Ранди Шафър, който едва се възстановявал от загубата на жена си, започнал да търси сина си сам. Тръгнал по екстрасенси, които му казали, че тялото на сина му е някъде във вода. Започнало претърсване на коритото на река Олентанджи по дъното, бреговете и край мостовете.

Именно това отвело полицията към теорията за убийствата с усмивките на Ганън и Дуарте. Те следвали нишката за поредица от убийства на млади, бели, красиви, атлетични студенти, които били откривани във водите удавени. Близо до мостовете на реката имало графит на усмихнато лице, но труп нямало. Това би означавало, че Брайън Шафър е единствената жертва на този сериен убиец или убийци, която не е открита.
Именно това е и основният аргумент на полицаите, които твърдят, че няма външна намеса в изчезването на Брайън. Но той е издирван и до ден днешен.

 
 
Коментарите са изключени

Да криеш любовника си на тавана цели 10 години

| от |

Колко дълго можете да пазите своята изневяра в тайна? Година? Може би две? А какво ще кажете за цели десет години? Това също би могло да се случи, но Доли Остерайх вдига летвата твърде високо. Жената не просто се възползвала от своя любовник, а го държала на тавана в периода на връзката. Очевидно изневерите са били различни през 30-те години на миналия век. Мнозина биха нарекли подобни отношения „сексуално робство“, ала сякаш и двете страни са били доволни от постигнатото. Да започнем всичко отначало. Доли се жени за своя съпруг Фред Остерайх (заможен производител) и по всичко личи, че двамата изживяват своята приказка.

Публичният им живот е пример за останалите богаташи, те са винаги усмихнати, изглеждат щастливи на всяка снимка и във всеки един момент показват своята любов. И историята продължава така до фаталната 1913 г. с едно много специално запознанство. Дали годината е фатална или съпругата е изморена от брачния живот, не можем да знаем, ала съдбата си знае работата и понякога действа без задръжки. Госпожа Остерайх се обадила на своя съпруг и го помолила да изпрати работник от фабриката, за да погледне счупената шевна машина. На вратата почукал 19-годишния Ото Санхубер с надеждата, че ще успее да спечели доверието на началството си, както и по-добра заплата. Домакинята отворила вратата, носейки прозираща копринена роба и дълги чорапи.

Мнозина подозират, че в този ден шевната машина не била ремонтирана. Младият Ото щял да „обърне внимание“  на много от домашните уреди в дома на своя началник. Освен това, когато липсвала възможността на домашния уют, любовниците се възползвали от близките хотели, за да продължават своите занимания. Съседите пък не одобрявали подобни действия и многократно съобщавали за извънбрачните забавления на съпругата, докато Фред се труди за семейния бюджет. Една вечер и той решил да повдигне въпроса и най-накрая да реши как ще продължи животът му. Доли отвърнала, че Ото бил само нейният полу-брат по душа, с когото прекарвали времето си заедно, говорейки за най-различни теми от живота. И за допълнително успокоение потвърдила, че отношенията им били само платонически и младежът бил средство да се запълва времето на домакинята, докато се върне съпругът.

Този отговор не донесъл достатъчно покой на съпруга и Доли взела важното решение – изпратила Ото на тавана. Мнозина биха отказали подобно предложение, ала Ото нямал семейство. На тавана имал само легло и маса, луксът не бил толкова добре осигурен за него. Интимният роб обяснявал често, че отношенията им били като тези на майка и син, ако изключим някои други подробности. Самотните вечери били време за отдаване на друго хоби – писането на любовни и криминални истории с псевдоним. Доли помагала на своя любовник да ги публикува, използвайки своята влиятелна фамилия. Следва и по-добрият въпрос: как е възможно Фред никога да не разбере, че Ото е на тавана? Някои вечери мъжът чувал шумове от тавана, ала не допускал и в най-дивите си фантазии, че ще бъде част от историята в категория „глупави хора“. Неговото заключение от необичайните шумове е вярата, че горе има призраци.

След 5 години със странните шумове, мъжът най-накрая предложил да се преместят в друго жилище. Доли нямала нищо против, но искала домът им да има таван. Ото бил освободен от своята клетка и изпратен по-рано в Лос Анджелис, за да очаква новия си постоянен адрес. Веднъж щом локацията става ясна, Ото изпреварва новодомците и се настанява в своята нова килия. И точно тук се случва драматичният обрат. През 1922 г. (близо десет години от началото на аферата) семейството започва един много сериозен скандал. Любовникът слушал и в един момент се притеснил много за здравето на своята любима. Хукнал надолу по стълбите с две от пушките на домакина. Фред най-накрая осъзнал защо някога е чувал шум на тавана и какво са имали предвид всички съседи относно полубрата на Доли. В опит да получи някакво възмездие за една от най-дългите изневери в историята мъжът напада любовника и получава три изстрела в гърдите, при това от собствените му оръжия. Докато нещастникът издъхвал, любовниците мислили версия за смъртта му. Окончателното решение било да инсценират обир. Доли била заключена от Ото в килера на дома, докато той свалил часовника на Фред и се скрил на тавана.

Тропнал няколко пъти силно от тавана, за да даде знак, че е добре скрит, а Доли започнала да крещи за помощ. Полицията повярвала на тази версия, а съпругата бързо решила да започне отначало живота си, карцирайки за пореден път любовника на тавана в новия си дом. Историята можела да се повтори, докато не се появил Хърман Шапиро – брокерът на недвижими имоти. Вдовицата започнала да се влюбва и решила да даде скъпия диамантен часовник на бившия си съпруг – същият е обявен за откраднат, както се досещате. Хърман си спомнил заглавията във вестниците, получил една нескопосана история като отговор и си заминал. Същата вечер се появява и третия любовник на Доли (точно така, много са). Рой Клъмб помогнал за изхвърлянето на оръжието на престъплението. След един скандал през 1923 г. Рой отива в полицията и разказва всичко от часовника до инсценирането на обира. Следва арест и само един интересен въпрос: как жената успява да се заключи в килера сама?

Разпитите били дълги и изморителни, затова Доли помолила Хърман да занесе храна на нейния полу-брат. Ото бил толкова щастлив, че вижда друго човешко същество от години и бързо разказал цялата си история. Най-накрая историята започнала да се нарежда. Хърман изгонил Ото от дома, а той, осъзнавайки, че ще бъде издирван за убийство, бяга в Канада. Всичко останало било запазено в тайна поне за още няколко години, когато брокерът среща Ото и Доли отново. Това е и последното му посещение в полицията. Следват арести, а различните печатни издания успяват да продават тази история цели 8 години след разплитането на сагата. Справедливостта също не успява да тържествува. Убиецът можел да получи доживотна присъда, но след като 7 години не бил обвинен, давността по делото е изтекла. Същото важало и за неговата половинка. Доли се оженила, изненадващо не за своя тавански секс роб, а за мъж, с когото имала афера цели 30 години. Нейният любовник напуснал за последен път Лос Анджелис и никога повече не се върнал. Доли умира през 1961 г. на 81 години, а съдбата на Ото така и не става ясна, кариерата му на писател не тръгва в правилната посока, а и никой повече не се интересува от него.

 
 
Коментарите са изключени

Великите военни изцепки – Битката при ридовете Ал Рашад (2017г.)

| от Александър Бояджиев |

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Годината е 2017-та. В Ирак вече от над петдесет месеца се води кървава борба за оцеляване между правителствените сили и кюрдите от една страна и зловещата джихадистка организация „Ислямска държава“ от друга. Ситуацията е доста оспорвана и проблематична за местните сили. Джихадистите разполагат с множество опитни бойци, въоръжени с модерни автомати, хитро измайсторени самоделни миномети и гаубици и разбира се страховитите им атентатори-самоубийци, чийто действия отварят огромни пробойни в редиците на иракските сили за сигурност.

Най-тежките часове на правителството в Багдад са отминали с офанзивите от 2014 г., когато ИДИЛ почти успяват да достигнат столицата. В рамките на по-малко от две седмици, джихадистите извършват светкавична кампания в дълбочина от близо хиляда километра и без проблеми завземат някои от най-големите градове в Ирак – Мосул, Тикрит, Самара, Фалуджа и Рамади. Над 30% от територията на страната попада в техни ръце, а изглежда скоро и самият Багдад може да падне.

Колапсът на иракското правителство предизвиква намесата на водена от САЩ международна коалиция. Коалиционните сили, използвайки чести и масирани бомбардировки, успяват да спрат настъплението на ИДИЛ. Въпреки това, през 2015-та и 2016 г., джихадистите в основни линии запазват главните си позиции, а битките с тях коства живота на хиляди убити и ранени военни, полицаи и цивилни. През октомври, 2016 г., иракската армия започва своята най-голяма офанзива до тогава – битката за Мосул. В нея са ангажирани над 40 000 иракски войници, още около 10 000 чуждестранни военнослужещи, целия ВВС потенциал на Ирак, както и силите на Коалицията, а отделно от тях се мобилизират и кюрдските сили в Иракски Кюрдистан.

20160208054949!Wildschein,_Nähe_Pulverstampftor_(cropped)

Снимки: By Valentin Panzirsch – File:Wildschein, Nähe Pulverstampftor.jpg, CC BY-SA 3.0 at, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=46902117

Кампанията срещу Мосул се очаква да продължи няколко седмици. Оказва се, че в щабовете на анти-джихадистките сили са сбъркали – битката трае до юли 2017 г. През това време, освен основните джихадистки сили около и в Мосул, в тила на коалицията и иракските части действат други отряди на ИДИЛ, които атакуват конвои и снабдителни части. Борбата се оказва дълга и кървава, а изходът й – не така сигурен.

През април, 2017 г., иракските сили вече са затворили обръча около Мосул и са го изолирали от останалите владения на ИДИЛ. Въпреки това, в тила на основните части, джихадистите продължават да разгръщат своята мрежа от местни клетки и атентатори, с която постоянно тероризират цивилното население и пречат на снабдяването. В териториите, все още контролирани от групировката, се прилагат жестоки закони и ограничения. Всеки опит за бягство се наказва със смърт, а ултра консервативните изисквания към населението носят след себе си заплахи, глоби и публично линчуване.

В тази напрегната обстановка, в пограничните зони между позициите на ИД и кюрдите около Киркук, се води една непрекъсната партизанска борба. Освен джихадисти и пешмерга, в сраженията участват и местните арабски племена, част от които подкрепят ИД, а другите – Коалицията. За да сплашат своите подопечни, ИД извършват постоянни публични екзекуции на хора, обвинени в дезертьорство – както сред цивилните, така и от собствените им редици. При една подобна показна акция в средата на април, 25 души са разстреляни в областта около град Хауиджа – една от крепостите на ИД в централен Ирак.

Няколко дни по-късно, вероятно на 20-21 април, Ислямска държава изпраща свой ударен отряд в засада срещу кюрдските части. Подобни ударни звена са с размера на стандартно отделение – ок. 8-10 души. Снабдени са с огнестрелно оръжие, експлозиви и РПГ-та. Целта им е да заемат стратегически удобни позиции край ключови снабдителни пътища и да ликвидират противникови конвои с припаси и оръжие. При подобни светкавични атаки, джихадистите се стремят да ударят тила и челото на конвоя, да блокират движението му и да заграбят каквото могат от доставките, избивайки възможно най-много врагове. Следва бързо оттегляне в планини, пещери и скрити бази, за които знаят само джихадистите. Плячката в последствие се преразпределя по специално изготвена мрежа от скрити снабдителни депа. На базата на тази изпитана система, „Ислямска държава“ успява да се снабдява адекватно с муниции, оръжие и гориво в продължение на месеци, особено в зони, където установяването на директен териториален контрол е невъзможно.

Wild_Boar_Habbitat_2

Снимки: By Richard Bartz, Munich Makro Freak – Own work, CC BY-SA 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2142197

Като избрана позиция, джихадисткият отряд избира ридовете Ал Рашад, разположени на ок. 88 км южно от Киркук. Пресеченият терен е идеален за прикриване движението на групата, а в равнинната местност, северно от ридовете минават няколко важни снабдителни маршрута на пешмергите. Освен височините, провинцията е заета и от обширни царевични насаждения. Избрали мястото, джихадистите преминават през нивите и заемат позиция в близост до пътя. Операцията се развива безпроблемно с изключение на няколко подплашени от бойците глигана, които се скриват в гъсталаците.

Привечер, вероятно на 21ви или 22ри април, 2017 г., всичко изглежда спокойно на позицията на ИД. Бойците са изпълнили успешно началната фаза от операцията, а идващите дни обещават да са благодатни за атаки срещу кюрдите. Бойците се приготвят за сън, оставени са и часовои. Тогава, изневиделица връхлита враг, който бойците на ИД не са очаквали.

От околните царевични полета, срещу джихадистите се надига вълна от…глигани. Дивите прасета са се събрали на голямо стадо, вероятно провокирани от подплашването на техните побратими няколко часа по-рано. Глиганите лесно улавят дирята на джихадистите и открили позицията им се хвърлят за разплата. На пръв поглед нищо твърде сериозно за хора с автомати. На практика, както би ви казал всеки ловджия, глиганът хич не е лесен за убиване, а освен това е и доста бърз и свиреп.

Хванати неподготвени и полузаспали, бойците на ИД нямат време за реакция и са пометени от вълната козина и бивни, която прегазва бивака им като валяк. Всички осмина бойци на групировката са тежко ранени, но за трима срещата се оказва фатална. Докато другарите им се опитват да се измъкнат, трима от бойците на ИД са подхванати от глиганите, които ги разкъсват почти до неузнаваемост с бивните си. В рамките на няколко кървави минути, невъзпятата битка за ридовете Рашад приключва с категорична и пълна победа на дивите прасета. Иронията разбира се е пълна – кълнящите се че са най-праведни мюсюлмани джихадисти, са позорно избити от едно от най-нечистите животни в ислямската традиция.

Мнозина европейци възприемат случката като забавен куриоз, но за местното население тя има и силно символично значение. Фактът че именно диви прасета надделяват над джихадистите само доказва абсурдността и неправоверността на тяхната кауза в очите на мюсюлманите от района. Позорната случка и до сега се използва в анти-джихадистките проповеди на мюсюлманските духовници в Близкия Изток и служи като анекдотичен пример, че неправомерното позоваване на божията воля за извършване на човеконенавистни дела, рано или късно води до възмездие, често доста неочаквано.

 
 
Коментарите са изключени

Бадгирите на Дубай: Как се охлаждат в пустинята

| от |

За повечето хора Дубай е най-високия небостъргач в света, както и други елегантни модерни сгради, които промениха силуета на града през последните десетилетия. Но отидете в друга негова част и естетиката се променя: стъклото и стоманата отстъпват място на калта и камъка, а херметически затворените сгради се заменят с такива с древни техники за естествено охлаждане.

Windtower Dubai

Бадгирът е традиционен персийски архитектурен елемент, открит в Близкия изток, чиято употреба датира от хиляди години. Прякорът на това съоръжение – „уловители на вятър“ – идва от способността му да улавя преминаващи ветрове и да ги канализира надолу в сградата. Обикновено извисяващи се над жилищните сгради, тези кули всъщност изпълняват различни функции. Бадгирите осигуряват вентилация на закрити помещения. Те могат също така да улеснят изпарителното охлаждане с помощта на резервоари за вода вътре в сградите. Понякога са насочени към вятъра, за да улавят повече въздух, друг път гледат настрани заради риска от пясъчни бури.

Malqaf

Четирипътни бадгири могат да се видят из целия Дубай. Те често имат дървени пръчки, стърчащи от страните им, използвани за закачане на плат за пренасочване на въздушния поток. Дори когато няма вятър, кулите функционират като слънчеви комини, които позволява горещия въздух от сградата да се изкачи нагоре по тях и да излезе.

Някои все още се използват, особено в старите части на града, но архитектурният характер на бадгирите също така може да се приложи и естетически. В по-новите сгради модерната форма присъства, но не пречи в нея да се интегрират ниши за улавяне на вятъра.

Същевременно в горещите пустинни региони в и извън Обединените арабски емирства, в комбинация с кулите, отдавна се използват и други архитектурни решения. Сградите често са максимално плътно една до друга не заради липса на пространство, а за да пазят максимално много сянка на пътищата и тротоарите под тях. Дебелите керамични или каменни стени едновременно са от местните строителни материали, но също и спомагат за увеличаване на изолацията и поддържат сградите хладени отвътре.

 
 
Коментарите са изключени

Джон Бринкли създаде най-мощното американско радио с помощта на кози тестикули

Преди телевизията да убие радиото, както се пее в една много популярна песен, музиката направи своя преход от радио вълните през дигитализацията, конвертирането ѝ в MP3-ка, а след това и затварянето и в сървари, откъдето всекидневно стриймваме милиони песни на ден. Преди много години, радио приемниците все пак не бяха особено добри в ловенето и всеки любител се опитваше да намери колкото се може по-добра антена, за да слуша свободно и не толкова свободно новините по света и да открива подходящите парчета. Има едно радио, локализирано близо до границата на Мексико, което предава с невероятна сила близо до град Сиудад Акуня.

Още през 30-те години тази станция има изключително мощен сигнал от мегаватна антена, която да изпраща сигнал до почти всяка радио станция в САЩ. Всеки можел да слуша станция XER. Някои фермери споделят, че хващали станцията, когато допират антената на радиото си върху бодливата тел – точно толкова мощен бил сигналът. Кой има нужда от такъв сигнал през 30-те години? Отговорникът се казва Джон Бринкли. Неговата империя била използвана за един много странен бизнес: имплантирането на тестиси от козел в мъже и жени.

Ще изчакаме известно време, за да прочетете отново последното и да разберете, че не се шегуваме. Джон Бринкли е отворил първата клиника в Милфорд, Канзас и притежава медицинска диплома (какво като е от фалшив университет), който няма никакво покритие и предлага завършване на всяка специалност в замяна на конкретна сума. Джон станал лекар, след като през 1918 г. успял да изцери редица хора от великата грипна епидемия. Тогава още не подозирал, че само след година ще се занимава с болестите на половата система.

First_Goat-Gland_Baby

Снимка: By Unknown – Arizona Republican. (Phoenix, Ariz.), 20 Feb. 1920. Chronicling America: Historic American Newspapers. Library of Congress. <http://chroniclingamerica.loc.gov/lccn/sn84020558/1920-02-20/ed-1/seq-14/>, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=58866324

Историята става още по-безумна, затова ще се опитаме да стоим в територията на фактите и няма да добавяме никакви допълнителни литературни украшения в този материал. Бринкли трябвало да излекува импотентен пациент и докато търсел решение на проблема, видял големият и впечатляващ скротум на близкия козел. Срещу сумата от 150 долара, той поставил тестисите на козата и само след две години, пациентът не само подобрил сексуалния си живот, но успял да забремени жена си, която по-късно ражда момиченце. Няма научни доказателства и никой не е виждал пациента, както се досещате.
Преди да решите, че нито един американец не е толкова глупав, че да повярва на тези абсурди, припомняме отново далечните 30 години от миналия век.

Образованието не било присъщо за американския народ и много скоро стотици мъже започват да пътуват до Канзас, за да получат тестисите на козел. Не просто да ги получат – да ги имплантират. Подлият лекар не чакал дълго време и вдигнал цената близо 4-и пъти. Третираните пациенти си тръгвали със смесени чувства, някои успявали да се възползват от ефекта „Плацебо“, докато други не разбирали къде бъркат. Самата манипулация представлявала абсорбирането на чужда тъкан, но най-вероятно е най-обикновен разтвор. След като разбрал, че глупавите хора се срещат на всеки километър, Джон решил да инвестира в радио реклама.

Станция KFKB се сторила най-подходяща и Джон платил за целодневна реклама, където покрай песните и предаванията да се прокрадват подробностите на козела и лекуването на импотентност.
Традиционният проблем е, че всяко начинание винаги привлича внимание и води журналистите – тези лоши хора. Репортер от радио Kansas City Star установява, че шарлатанинът е убил много повече хора (стотици), докато „лекува“. Ако това не е достатъчно, разследващият журналист дори проследил лекарската диплома – пристигнала от печатницата, а не от университет – установявайки с изненади, че е била отнета от властите. Ако фалшивият лекар изгуби фалшивата си диплома – бягайте бързо.

Хората в Канзас бързо се изморили от рекламите и изгонили Джони. Той, на свой ред, решил да се премести в Дел Рио, Тексас. Там успял да уреди документите за пускането на собствено радио и така се ражда XER. Тук идва положителната промяна в света на средностатистическия американец. Радиото не се отказвало от абсурдната си реклама за лекуване на импотентност, но с мощната си антена можело да предава музика из цяла Северна Америка, при това със завидно добър сигнал за разлика от останалите крехки станции. Джони привличал най-различни музиканти и изпълнители. Някои свирели добре и ставали известни благодарение на XERN, други просто изчезвали от хоризонта. Щом средностатистическият мъж можел да слуша популярни парчета, животинските тестиси може ли да се преглътнат, а и водещият/лекар/мениджър имал добър музикален вкус и се стремял да открие нови и още по-талантливи изпълнители. Американското правителство отново не било очаровано.

Operating_room_at_the_Brinkley_Hospital

Снимка: By Unknown – The Goat-Gland Transplantation (Chicago: New Thought Book Department, 1921) by Sydney B. Flower: https://archive.org/details/goatglandtranspl00flow, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=58865940

Те искали радиото да бъде замразено и не само заради фалшивата реклама, а и заради облъчването над другите предавателни честоти. Именно властите забранили на Джон да минава границата с Мексико. Това го накарало да пусне телефонна линия от дома си до радиото. Така успявал да говори в ефир, когато му се налагало, а през останалото време плащал на радио оператора да пуска различни парчета и да води предаванията. След като забранили да използва телефон, започнал да записва всичко на алуминиеви дискове. Понеже границата била затворена, докторът наел шофьор, който да кара цялата радио програма до ефира. Джон пак не можел да пропуска възможността да рекламира своите най-различни операции. Свирепата битка така или иначе стига до мексиканските власти, които се намесват и за кратко време спират XER.

Това все пак не пречи на бившия собственик отново да се договори с новия мексикански представител и да продължи излъчването за редицата нови и още по-вълнуващи операции. За съжаление след проверка на данъчните, Бринкли се оказва без пари и приходите от безценните операции потъват в гърлото на чичо Сам. Героят умира през 1942 г. без една стотинка. Идеята обаче продължила (не тази за тестисите) и много любители започнали да търсят всякакви варианти за разпространяването на музиката. Пиратските радио станции започнали да прекарват рок музиката в най-различни суб култури. Понякога едно зло може да роди много други добрини, макар и мнозина все още да помнят процедурите на г-н Бринкли.

 
 
Коментарите са изключени