shareit

ДОСИЕТАТА CHR: Трупът с големия нос от тресавището Седълуърт

| от |


Позицията на тялото на мъртвеца била неестествена и това първо направило впечатление на колоездача, който се натъкнал на зловещата находка. Човекът изглеждал така, сякаш си почива, но лицето му било вкочанено от студ. Колоездачът намерил трупа му докато обикалял местността и видял мъжът с изпънати напред крака и ръце на гърдите върху тревата край Робс Рокс. Най-необичайното в цялата гледка било, че мъртвецът бил изпънат успоредно до туристическата пътека.

Мочурището Садълуърд е част от Манчестърския национален парк. Много от посетителите се разхождат там на традиционна обиколки сред природата заради прекрасните пейзажи. Но тресавището има зловеща история. Именно там през 60-те години на 20-ти век жертвите си заравяли Тресавищните убийци Иън Брейди и Майра Хиндли – кръвожадни любовници, които убили и изнасилили най-малко 6 деца на възраст между 10 и 17 години. Полицията успяла да изрови само 4 от трупчетата, а от останалите били открити само крайници. Смята се, че трупът може да е свързан по някакъв начин с убийците или жертвите им.

През 1949 година на същото място имало самолетна катастрофа, при която 24 души загинали, но 8 оцелели. Една от версиите е, че мъртвецът може да е някой от оцелелите.

Районът е и лавиноопасен и именно там двама от най-добрите британски алпинисти загубили живота си под скалите.

През 1800 година земевладелец и синовете му били избити до крак по кръвожаден начин, но убиецът не бил заловен.

С други думи тресавището Садълуърд познава смъртта добре.

Защо тогава мистериозният мъж, открит мъртъв от колоездач, е преминал над 200 мили и как е умрял?

Тези въпроси занимават полицията в Манчестър вече близо 6 месеца. Много туристи се спускали в района, но този мъж нямал подходящи дрехи за туризъм. Бил само по яке, тениска, пуловер и панталони, както и леки обувки. Едно от първоначалните предположения било, че мъжът е получил внезапно инфаркт докато се е спускал надолу по хълма. Но когато детектив Джон Колмън видял тялото, бил убеден, че става дума за преднамерена смърт. „Изглеждаше сякаш мъжът първо е седнал и след това съзнателно е легнал назад”.

Именно детектив Колман се захваща с разследването. Започва с установяване на самоличността на мистериозния непознат. В повечето случаи хората носят със себе си мобилни телефони, кредитни карти или някакви документи. Но този мъж нямал нищо такова по джобовете си. Няма портмоне, документи, дори ключове. Никаква представа за това от къде е и как се казва. Детективът е категоричен, че това не е първи такъв случай, в който да не се открива никаква информация за това кой е човекът. Тогава полицията започва да сравнява тялото с това на обявените за издирване, изчезналите и с неразрешените случаи.

Не и този път – отново нямало съвпадения.

Половин година от зловещата находка в мочурището никой няма идея кой е мъртвецът. Знае се само, че е висок 182 см, бял, слаб със сива коса, сини очи, голям нос, който е бил чупен някога. Разследването на детектив Колман трябва да даде отговор на случая – самоубийство или убийство е причинило смъртта на неидентифицирания. С всеки ден се засилвало усещането, че мъжът съзнателно е решил да отнеме живота си и затова не е искал да се знае кой е. Последният човек, който го е видял е наемателят на Кръчмата Класрън в близкото село Грийфийлд. Отишъл там около 14 часа малко преди тялото му да е открито. „Просто попита накъде да върви, за да отиде в планината. Предупредих го, че слънцето се скрива и няма как да се върне на същия ден. Той благодари и пак попита за посоката. Повторих и той потегли”, казва Мелвин Робинсън.

Тялото е открито 21 часа по-късно.

Аутопсията установила причината за смъртта, но в наши дни резултатите звучат необикновено. Мъжът в тресавището е умрял от отравяне със стрихнин. Въпреки липсата на телефон и портмоне, той имал някои вещи. 130 паунда на банкноти от по 10. Билети за влак, които помогнали на полицията да проследи пътуването му. Тръгнал в 9:04 минути в петък сутринта, на 11 декември от Ийлинг Бродуей Стейшън в западен Лондон. Поръчал си еднопосочен билет до центъра. 25 минути по-късно бил на Ийстън Стейшън и си запазил билет за пътуване до Манчестър. Купил си и билети за връщане, което според полицията е доста любопитно решение.

„Защо е направил това не можем да отговорим”, казва детектив Колман. Двупосочният билет излизал само с паунд по-евтин от еднопосочния. Човекът платил в кеш. Забелязан е да пристига на гарата около 12:07 часа и хванал влака. Разследващите се насочили по следите му към Западен Лондон като се надявали там да открият ще отговори. Междувременно детективът се отправил на юг – към метрополитанската полиция.

„Опитвахме се да мислим като него. Ако бях мъж на 65-75 години, защо бих напуснал града? Заради хириругически операции, зъболекар, подстрижка, да търся нов дом или заради друг вид здравна услуга? Проверихме всичко възможно.

Нито медиите, нито плакатите помогнали при издирването. Никой не познавал мъртвеца, все едно се е появил от нищото.

А може би не е от Ийлинг? Може би от по-далече? Следва преглед на всички камери в района – паркинги, паркове, магазини, тротоари, гараж. Целият 11-декември бил прегледан секунда по секунда неколкократно. Нито един от хората , които се отправяли към Ейлинг Бродуей Стейшън не приличал на мъртвеца.

„Ето го, пипнахме го” – изведнъж се екзалтирали от екипа на Колман. И наистина на един от кадрите от 09:03 часа мъжът с наперена походка преминал с ръце в джобовете. Записан е на 8 камери. Няколко пъти обикалял на едно и също място, защото явно не познавал района добре и се объркал. Потенциалното предположение е, че мъжът е идвал от Южен Ийнг – на няколко спирки от летище Хийтроу.

„И в момента, в който си мислим, че сме влезли в следите му се оказва, че сме в задънена улица. Всички опити да открием къде е бил преди да стигне до гарата се оказаха безплодни. Макар да няма конкретни доказателства, мистериозният мъж е по-скоро британец, тъй като бил облечен в Марк и Спенсън и носел обувки Бейли. А и как би пътувал без документи?

Освен всички гореизброени вещи, у мъжа била открита и кутийка със стрихнин. На контейнера имало надпис на английски и на Урду.

За стрихнин може да сте чели в романите на Агата Кристи или в разказите на Удхаус. А може би си спомняте и „Психо” на Алфред Хичкок. Извън художествената информация, тази отрова е забранена в Европейския съюз от 2006 година. Съдебният токсиколог доктор Хилъри Хамнет от Университета в Глазгоу казва, че отравянето с тази субстанция в наши дни е крайно необичайно и за първи път се сблъсква с такъв случай в цялата си кариера. Освен това тя поставя отровата в челната десетка на най-неприятните начини да умреш, защото конвулсиите, които причинява са ужасяващи. Произхожда от семейство растения, известни като „Стрихнос”, които растат в Азия. Вече не се продават легално, но все още има страни, които ползват субстанцията за борбата с вредителите. Пакистан е една от тях. Това донякъде обяснявало надписа на Урду.

Преди стрихнина, кутийката съдържала натриев тироксин – лекарство. Полицията се свързала с всички производители на медикамента. Партидата била произведена в Пакистан. Направени са общо три аутопсии на мъртвеца. Едната установила причината за смъртта, втората – че нямал животозастрашаващи заболявания, а третата – че има лека контузия на левия крак. Пластина от титан била поставена на лявата бедрена кост на крайника. Именно това можело да отключи загадката за самоличността на мъжа. Травмата е била сериозна, причинена от падане или сблъсък по време на тичане или удар с препятствие. Случило се е около 2013 година. Някои импланти в хирургията имат партидни номера и можело да бъдат проследени. На тази имало име на компания, базирана в Сиалкот, Пакистан.

Конкретно тези пластини се ползвали в 12 болници в Пакистан. Доставката включвала по около 500 всяка година. Това означавало, че операцията на мъжа е била направена там. Въпросът е гражданин ли е на Пакистан или само е посетил мястото за интервенцията. Детектив Колман е категоричен, че когато видял мъжа, бил сигурен, че е европеец. Имал твърде бяла кожа. Но линията на доказателствата водела точно към индийския регион. Пластината на крака му била съшита по доста необичаен начин. Конците веднага били изследвани в търсене на болницата, която е изпълнила процедурата. Очаква се пакистанските лечебници да проверят документацията си, за да се установи кой е изпълнил операцията.

Докато чакали, разследващите се отдали на още няколко въпроса „Защо”?

Защо мъжът е отишъл в тресавището, защо отрова, защо стрихнин, защо на оживено място – край пътя? Защо тресавището Садълуърд, с черната, страшна история?

Версиите са, че мъжът е отишъл целенасочено на мястото, защото може да е свързан с някоя от трагичните истории там. Така че разследващите започнали да търсят причината на неизвестния да стигне до мочурището. Затова и започнало изследването на поведението на непознатия с всяка негова стъпка в Лондон и Манчестър.

Детектив Никол Чапман прекарала три дни изучавайки записите от камерите, за да открие колкото се може повече – разговори с непознати, ползване на документи или кредитна карта. „Той не знаеше къде е и защо е на автогарата, поне така изглеждаше”, казва тя в заключение. „Сякаш нямаше представа какво търси там”. Тя се вглеждала във въртенето му пред хазартната зала и пътеводителя на гарата. „Не се задържа там дълго. Ходеше нагоре-надолу, но не дръзна да играе на машинките”

След това прекарал известно време в магазин, но не купил нищо. „Нямаше никакво изражение на лицето си. Просто празен поглед. Нямаше следи от грижи или объркване, никаква екзалтация или емоция”. Още два пъти мъжът влиза и излиза от гарата, вози се на ескалатора, влиза в хранителен магазин и скита по кафенетата. Купува си сандвич, спира на стоянката за таксита, но не се качва – отново влиза в гарата. След това за първи път поговорил с човек. Около 5 минути. Служител на информационното бюро на станцията. „Развълнувахме се, мислихме, че сме го хванали. Мислехме, че ще разберем плановете му, макар да не знаехме, дали служителят го помни”. За нещастие никой не помнил мъжа с големия нос. След като напуснал гарата окончателно, мъжът се изгубил в тълпата.

В 13:01 часа преди 6 месеца.

Тъй като патолозите не знаели как да го наричат, а било неудобно да му викат „непознатия”, го нарекли Нейл Доувстоун. Всъщност той е 42–рото неидентифицирано тяло, открито във Великобритания през 2015 година. Както и още 131 неидентифицирани части от мъртви тела. Около 60% от случаите се разрешават в годината на случването им, но много други остават загадка.Луис-Весли Шор преглежда едно по едно изображенията – някои са снимки, други изображения на съдебни художници. Малка част от мъртъвците са посегнали сами на живота си.

Детектив Колман, който търси истината за мъртвеца от тресавището е в полицията от 20 години. Казва, че случаят е уникален. „Никога до сега не съм попадал на подобни обстоятелства”. Междувременно разследването за трупа от мочурището Садълуъд напусна границите на Великобритания.

 
 
Коментарите са изключени