shareit

Досиетата CHR: Тиха нощ, кървава нощ

| от |

Внезапната тръпка от възможността за лесна печалба по празниците подтиква няколко тийнейджъри да оставят 6 трупа след себе си. Коледните дни през 1992 година оставят в траур американския град Дейтън.

Няколко долара, златно синджирче и чифт спортни обувки – това е плячката, заради която шест души губят живота си, а други двама са ранени.

Фаталната двойка

Марвелъс Кийн е на 20 години, а приятелката му Лаура Тейлър е едва 16-годишна. Двамата били неразделни през последните две седмици, откакто се напили и прекарали вечерта заедно. Два дни преди Коледа те решили да изхарчат всичките си пари за хотелска стая в центъра на града. Тогава на Тейлър й хрумва идея. Сетила се за снобар от Перкът Авеню, който работи в General Motors. Бил бъкан с пари, карал хубава кола и носел кеш в себе си. Можел да се съгласи да развърже кесията за някоя секс услуга.

Планът бил готов за секунди: той ги пуска в къщата си и те го ограбват.

„Да го направим“, навил се бързо Кийн. Събрал малкото си вещи, включително два евтини, 25-калиброви пистолета – никелов и черен.

Нощта на 23 декември 1992 година е спокойна, но студена. Без кола двамата влюбени извървели миля покрай реката, докато стигнат до жилищния комплекс, където Стария Бил имал свърталище. Там се пиело и се продавали наркотици. Местните пройдохи се събирали, организирали си партита и оргии.

Именно там Тейлър и Кийн се запознали с другата част от бандата. Деветима младежи, всички от различни раси, различни среди, непокорни, в лоши отношения с родителите си, споделящи тръпката на ужасите, които смятат да сътворят.

Тейлър била изключена от средното училище преди 4 месеца. Не била виждала родителите си от близо 3 седмици. Кийн, който някога се занимавал в църковно пеене, току-що завърнал се в Дейтън, след като година и половина живял с баща си в Лос Анджелис. Майка му вярвала до последно, че Кийн ще се научи да овладява гнева си, породен от смъртта на по-малкия му брат, който загива в нелепа престрелка по време на грабеж.

Тейлър е нисичка, с дълга права коса и бебешко лице. Кийн от своя страна бил едър, наперен и обожавал бижута. Двамата се държали изключително възпитано – „да, сър“, „не, сър“ и всички характерни за възпитаните хора обръщения.

От свърталището на Стария Бил Тейлър се обажда на снобаря и му обещава оргия. След това двамата с Кийн навиват 20-годишната, току-що излязала от затвора Хеър Матюс, да участва. Обещават й много наркотици в замяна. Тримата заедно, в хапещия студ, извървяват още миля до Салем Авеню, където ги чака 34-годишният Джоузеф Уилкърсън. Той е ограбен и убит.

С парите триото си спретва гуляй на Бъдни вечер в дома на жертвата. Към тях се присъединява 17-годишният Демаркъс Смит, който е издирван от полицията. Още 48 часа полицията няма да е наясно за новосформираната банда млади убийци, които съвсем не са приключили с престъпленията в святата нощ.

Бъдни вечер, 24 декември 1992

Около 7 часа сутринта, Кийн, Тейлър и Матюс отиват с открадния буик на първата жертва до свърталището на Стария Бил. Разтоварват кърваво червеното возило и спят до обяд. След това се шляят цял следобед в центъра. По-късно същата вечер Тейлър иска да ограби проститутка. Кийн и Смит я откарват до улицата, където тя се заговаря с една от жриците. Двете се качват в кола, докато Кийн и Смит я следват с Буика. Внезапно Кийн стреля по задното стъкло на возилото, докато приятелката му е още вътре. Колата на жрицата изчева. Двамата младежи решават да потърсят партньорката си. Смит също взима пистолета си. В крайна сметка Тейлър се връща сама и тройката се прибира в свърталището. Грабежът на проститутката се оказва провал и тримата младежи решават да се напият и да потърсят нова жертва.

И намират такава до уличния телефон.

Брутални сцени

Когато диспечерите съобщават за убийство на полицейския екип в Дейтън вече е почти 22:15 часа. Детектив Дойл Бърк е в къщата на леля си за Коледната вечер. Детективите Уейд и Том Лоусън, които са братя, също са със семействата си. Обаждането не ги изненадва – разследващите са по 24 часа на работа седем дни в седмицата. Коледа не е изключение.

Полицаите се озовават на загадъчна, но същевременно брутална сцена на Нийл Авеню. Кръв и гилзи навсякъде по тротоара близо до телефонната кабина. Жертвата е 18-годишната Данита Джилет, която говорела по телефона. Тя е нападната и и разстреляна с пет куршума. Липсвали обувките и якето й. Очевидци разказват, че видели двама цветнокожи на местопрестъплението, които избягали с червена кола.

„Нямахме представа защо са стреляли по нея след като вече видимо е била мъртва“, ужасен е следователят Уейд Лоусън. „Има случаи, в които когато погледнете местопрестъплението, всичко ви става ясно. Но в този случай не виждахме мотив. Просто нямаше видима причина“.

Джилет е втората жертва на бандата, но полицията не знае това. Екипът разпитал свидетели, събрани били и доказателства – празни алуминиеви пълнители за 25-калибров блейзър. Подобен тип оръжия били доста разпространени заради евтините консумативи. Повечето хора ги ползват не за убиване, а за тренировка. Макар на пръв поглед да изглежда маловажно, по това време разследващите попадат на следа, която в последствие им помага да свържат убийствата с извършителите.

„Убихме я!“

По-късно същата вечер, в апартамента на убийците тече парти. Старият Бил не е там, но повечето от бандата присъствали на купона на Тейлър и Кийн. Там са и 16-годишната Уенди Котрило и 18-годишният й приятел Марвин Вашингтън.

Матюс се възстановява, след като няколко часа по-рано се сбила с бившето си гадже – 28-годишния Джефри Райт. Внезапно Кийн, Тейлър и Смит се появяват с чантата на убитата Джилет и дрехите й.

„Убихме я! Убихме я!“, крещи и подскача Тейлър около пребитата Матюс. Започва трескаво ровене по вещите на жертвата. Има само 50 цента. „Мамка му, наистина я очистиме“, ръмжи и Смит. Той обува спортните обувки на убитата и открива, че са му точно по мярка. Остава с тях. Все още носи със себе си 25- калибровото автоматично оръжие, което Кийн му е дал. Харесва му блясъка на стоманата. Тейлър вече имала собствен 32-калибров деринджър откраднат от гаража на снобаря Уилкърсън. И свърталището на Бил вече било обзаведено с предмети от дома на убития – цветен телевизор и микровълнова фурна.

Половин час преди полунощ, бившето гадже на Матюс се върнало в свърталището на Бил да я търси. Започнал бой, той я влачел за косата към спалнята. Смит ги последвал и двамата се сбили заради девойката. Смит подгонил Райт по стълбите на кооперацията и стрелял по него. Когато Райт паднал на земята, Смит изпразнил пистолета си в крака му.

Четирите куршума в крака не спират Райт и той успява да се изправи и да се добере до съседска къща. Оттам му помогнали да стигне да стигне до болницата и оцелява.

Инцидентът може би е накрал 16-годишната Тейлър да си спомни за собственото си бивше гадже – Ричмънд Мадъкс. Той имал пари и кола.

Коледа, 1992

Прекарвайки почти цялата нощ в работа по случая с мъртвата Джилет, спецотрядът успява да поспи и да се подготви за празничната вечер – до новото обаждане на диспечърите в 20:50 часа.

Братята Лусън са първите разследващи, които пристигат на местопрестъплението в Дейтън Вю, където синя кола се е забила в дърво пред къщата на улицата. Тялото на шофьора, млад цветнокож мъж, се е смъкнало в локва кръв на предната седалка.

Нищо не изглежда подозрително на пръв поглед, докато лекарите не откриват куршум от 32-калибров пистолет в черепа на шофьора – 19-годишният Мадъкс.

Братята детективи и разследващите провеждат разпити. Всички са чули само трясъка от удара. Един от съседите мернал двама цветнокожи мъже близо до смазаната кола. По-късно се оказва, че мъжете са Кийн и Смит. Матюс ги взела с червения Буик. Това било трето странно убийство за разследващия екип. И дори нямало никаква връзка между случая с Джилет и този с Мадъкс. Този път е стреляно с друг пистолет. И смъртта е настъпила след само 1 изстрел.

„Прострелях го в главата“

Когато Матюс взела Тейлър с колата от паркинга на Салем Авеню, тя била превъзбудена. „Прострелях го в главата. Очистих го“. Тейлър успяла да подмами бившето си гадже да излезе от дома си и да отиде с нея на хотел. Когато Мадъкс забелязал, че го следва кола, в която са Матюс, Кийн и Смит, Тейлър му обяснила, че това са братовчедите й, които искат да се уверят, че ще стигне до хотела жива и здрава. Но Мадъкс станал подозрителен и спрял за малко на улицата. Точно в този момент Тейлър го убила. Тя успяла да отвори врата, докато колата се движи и да се изтърколила преди возилото да се забие в дървото. Десният й крак бил ранен. Качила се бързо в буика, докато Смит и Кийн оглежат за скъпоцености колата на Мадъкс. Тогава ги видял съседът.

26 декември, 1992

След стрелбата по бившето гадже на Матюс в свърталището на Бил в Йума Плейс, бандата решава да се премести. Започват да се събират в дома на майката на 16-годишния Деон – член на тайфата, в която е и на 17-годишният му братовчед Никълъс Уудсън. Младежите си уговорили на всяка цена да се добият с бързи пари. Разпределили се в две коли и тръгнали в различни посоки. В червения буик били Матюс, Тейлър, Кийн и Смит. Отправили се към банката, за да ограбят някой, който ползва банкомат. След дълго чакане най-накрая се появила потенциална жертва. Човекът, обаче, забелязал подозрителната кола, която дебне на паркинга и се отказал от намеренията си.

Това изнервило убийците. Те се преместили и след секунди забелязали млада жена да помпа гумите на колата си. Кийн и Смит не се замислили и за миг и изскочили от колата. Извадили пистолетите и започнали да стрелят, но жертвата скочила в колата си и избягала.

Тогава Кийн и Смит решили да ограбят магазин. И без това нямали нито стотинка в джобовете си.

Тейлър избрала целта – малко магазинче само с двама продавачи. Мястото било изолирано и пусто, изглеждало лесно за четиримата престъпници. Тейлър първо обходила магазинчето. Планът бил следният – ако не излезе до няколко минути, останалите атакуват. Тя си купила дъвка, след това се разходила между рафтовете и си взела сок. Тейлър си плащала тъкмо когато Кийн и Смит влетели в магазина.

Жив и мъртъв

След дългата денонощна работа по случая Мадъкс, разследващите са извикани на спешен случай за трети път. Гледката в малкото магазинче била ужасяваща, особено в ъгъла, където лежала все още живата магазинерка Ейбрахам – майка на 1-годишно момиченце. Тя била откарана в клиниката с две дупки от куршуми – една в устата и друга на челото. Жената оживяла само още 5 дни. Другият магазинер бил тежко ранен в корема, но успял да опише нападателите.

44$ бонус

Бандата пирувала с 44-доларовата плячка от магазинчето. Но този път ченгетата имали очевидци. Въпреки раната в стомаха, продавачът бил в съзнание през цялото време. Той се правил на умрял през цялото време. Ченгетата получили описанията на заподозрените и на колата им – син Понтиак, втората кола открадната от гаража на първата жертва. На местопрестъплението имало и второ доказателство – 25-калибров куршум от блейзър – същият пистолет, с който е убита втората жертва Джилет. Колкото повече свидетели били разпитани, толкова повече ченгетата започвали да навързват случаите. Те обаче предусещали, че скоро извършителите ще ударят пак.

През това време Кийн и Смит вече били малко уплашени. Твърде много хора знаели за престъпленията. Някой можел да ги изпее. Те спрели далеч от новото свърталище. Но Смит не бил спокоен, особено относно Котрил и нейното гадже Вашингтън, които били при Стария Бил след второто убийство. Не бил сигурен и че бившият на Матюс не се е раздрънкал в полицията за стрелбата по него.

Петимата членове на бандата – Кийн, Смит, Тейлър, Матюс и Ник Уудсън решават да се върнат при Стария Бил. Те поканили двойката Котрил и Вашингтън на пазар. Котрил била бременна от приятеля си. Те се качили в една кола с Кийн и Уудсън, а в другата пътували двете момичета и Смит. Внезапно Кийн решил да посети гробището на брат си и тръгнал натам. Уудсън надушил, че нещо ще се случи и искал да слезе от колата. Кийн го свалил на улицата и продължил към гробищата. Двамата със Смит пийнали от бутилките с алкохол и накарали бременната Котрил да слезе от колата. Последвал я и Вашингтън. Кийн и Смит дръпнали спусъците на оръжията си.

„Не сме ви издали“, молела се за живота си Котрил.

През това време Уудсън вече бил в районното управление, за да разкаже как Кийн и Смит са се опитали да го въвлекат в убийство. Уудсън потвърдил много от информацията, която ченгетата вече знаели. Дал пълни имена, описал колите, с които се движи бандата. Разкрил за убийството на снобаря, за който все още не било съобщено в полицията. Бандата го водила в дома на първата жертва на купон и сега Уудсън трябвало да отиде повторно там.

„Трябва да побързате, ще ги убият“, твърдял Уудсън.

През това време полицията вече издирвала колите. Но било късно – диспечърът съобщил за нови два трупа.

Кулминацията

Полицията претърсила дома на убития Уилкърсън около 15 часа следобед. Всичко било разхвърляно, в апартамента смърдяло ужасно. На едно от леглата имало кобур на 25-калибров блейзър – оръжието на Кийн. „Това е техният край“, заканил се един от полицаите. „Всичко е започнало оттук. Пипнахме ги“.

Момиче с ледено сърце

Когато четиримата заподозрени са заловени, те са заключени в отделни стаи. Кийн, Смит и Матюс признали всичко. Мълчали само за Котрил и Вашингтън. Инспекторите още не знаели за двата трупа на гробището.

Кийн съдействал на ченгетата, отговаряйки възпитано с „да, сър“ и „не, сър“.

Полицаите не можели да повярват, че с подобни маниери той може да е избил толкова много хора. Матюс, която никога не е натискала спусъка, а по-често карала колите, оказала пълно съдействие, за да избегне тежка присъда.

Но Тейлър мълчала и искала адвокат.

„Никой от тях не прояви съжаление за стореното. Но поне тримата някак осъзнаваха последиците, които ще имат действията им. Но Лаура Тейлър – на нея просто не й пукаше. Коравосърдечно момиче…“, казва детектив Лоусън.

Идеята за грабежите е на Тейлър. Тя не убивала никой, но подстрекавала Кийн и Смит. Тя дала идеята да прелъсти снобаря, да убият бившия й и да сложат дулото в устата на приятелката й Котрил. Но заради пола и възрастта, активисти от организации за защита на човешките права настоявали за освобождаването й и изпращането й в център за проблемни тийнейджъри.

Кийн, Матюс, Тейлър и Смит все пак били осъдени за шестте убийствата. Съдът смята, че Кийн е бил главатар на бандата от подрастващи, известни като „Коледните убийци“. Кийн убил Джоузеф Уилкърсън, Данита Джилет и Сандра Ейбрахам – магазинерката. След това ликвидирал приятелката на гаджето си Уенди Котрил, за да не се раздрънка. Приятелят на жертвата Вашнгтън бил убит от съучастника Демаркъс Сит. Приятелката на Кийн – Тейлър очистила бившето си гадже Ричмънд Мадъкс. Тейлър и Смит отървават смъртното наказание заради възрастта си. Хийтър Матюс постига споразумение с прокуратурата, за да разкаже за останалите от бандатата.

Смит, Тейлър и Матюс излежават 100-годишна присъда и не могат да обжалват преди 2098 година. Кийн бе екзекутиран през 2009 година.

 
 
Коментарите са изключени

Плановете на САЩ да нападне Канада

| от |

Още открай време е традиция за американските военни да съставят планове за действия при защита от и нападение на най-големите военни сили. Всъщност, сравнително наскоро САЩ и Южна Корея подписаха подобен план. Един от най-интересните епизоди в тази богата история на усърдни подготовки за неща, които вероятно никога няма да се случат, става, когато Чичо Сам планира да нападне Канада.

В годините преди Втората световна война, започвайки всъщност през 20-те години на 20 век, армията създава планове за войни с различни страни, обозначавайки всеки план с различен цвят: Германия (черен), Япония (оранжев), Мексико (зелен), Англия (червено). Бидейки под властта на Великобритания, Канада (тъмночервен) се предполага, че е лоялна към Острова и затова е включена в плана за нашествие над Англия (което не трябва да се бърка с това през 60-те години).

War Plan Red

Параноичните американски военни стратези, които създадоха План Червено, смятаха, че ако Великобритания и Америка отново влязат в конфликт, той най-вероятно ще се роди от някакъв търговски спор. Каквато и да е причината, те предвиждат, че всяка война с Англия ще бъде продължителна не само поради упоритостта на британците и канадците, но и поради факта, че Великобритания може да черпи работна сила и ресурси от различните кътчета на своята империя, което по това време включва Австралия, Хонконг, Индия, Кения, Нова Зеландия, Нигерия, Палестина, Южна Африка и Судан.

Предложени са различни версии на плана и първият приет от тях е одобрен от военния отдел през 1930 г. Той е актуализиран през 1934-1935 г. и, разбира се, никога не е приложен. Въпреки че е бил доста изчерпателен и подробен и обхваща някои от най-силните страни на Великобритания като Кралския флот, един от основните му проблемни области е дългата граница на САЩ с Канада. В резултат на това планът адресира с подробности те (както и други) региони:

Британска Колумбия

Със своята стратегически важна военноморска база военните стратези планираха военноморско нападение срещу Виктория,  от Порт Анджелис, Вашингтон, както и комбинирано нападение над Ванкувър и прилежащия му остров. Успешното окупиране на тази област би отцепило ефективно Канада от Тихия океан.

Манитоба

Централният елемент на канадската железопътна система се намираше в столицата на Манитоба, Уинипег. Армейските стратези смятаха, че нападение по суша върху тази цел може лесно да бъде извършено от Гранд Форкс, Северна Дакота, и железопътните линии на Канада да се неутрализират.

Ню Брънзуик и Нова Скотия

Явно военните се надяваха да ударят по морските градове на страната с атака с отровни газове върху столицата на Нова Скотия, Халифакс, където по това време се намира една от основните военноморски бази на Канада. По план след това химическата битка ще бъде последвана от морска инвазия в залива на Сейнт Маргарет. Ако това не даде желания резултат, наземно нахлуване и окупация на Ню Брънзуик евентуално ще изолира ценните морски пристанища на Нова Скотия от останалата част на Канада като по този начин ефективно ще спре превъоръжение на държавата от Великобритания.

Онтарио

Планирана е тристранна атака от Бъфало, Детройт, и Солт Сент Мари, която има за цел да установи контрол на САЩ над Големите езера. Освен че ще нанесе съкрушителен удар по британските канали за доставки, успехът на тази атака ще позволи на Щатите да контролират по-голямата част от промишленото производство в Канада.

Квебек

Планирано е нападение по суша от съседните Ню Йорк и Върмонт. Контролът върху тази френскоговоряща провинция би означавал и контрола над морските провинции, което ще попречи на Великобритания да има достъп до остатъка от страната откъм източното крайбрежие.

Въпреки че е официално разсекретен през 1974 г., части от плана неволно изтичат много преди това. По време на строго секретни свидетелски показания на военни началници пред Комитета по военни дела на Камарата, двама генерали разкриват някои детайлите около План Червено. Тези показания след това са публикувани по погрешка в официални доклади, които после са взети и отпечатани от New York Times.

Също така в New York Times се разкрива и фактът, че Конгресът на САЩ е отпуснал 57 милиона долара през 1935 г. (близо 1 милиард долара днес), за да се изградят три въздушни бази в близост до границата между САЩ и Канада в съответствие с нуждите на План Червено, в случай САЩ трябваше да се защитават срещу или пък от своя страна да атакуват Канада. Тези въздушни бази е трябвало да бъдат прикрити като летища за гражданската авиация, но Правителствената печатница случайно съобщава за съществуването им на 1 май 1935 г., което проваля прикритието.

Интересното е, че според препоръките на План Червено САЩ не просто трябва да нападат и да завладяват територии в едната такава война с Великобритания и Канада, но и да добавят тези територии към собствената си земя, правейки ги част от Съединените щати.

В предишни битки между двете държави обаче американците се е случвало да подценяват канадците:

Революционна война

През септември 1775 г. Бенедикт Арнолд (когато той все още е на страната на САЩ) провежда неуспешно нападение над Квебек Сити по суша през не особено дружелюбния терен на Мейн. Над 40% от мъжете на Арнолд намират кончината си в нападението, но въпреки това, необяснимо защо, той е повишен в бригаден генерал.

Война през 1812 г.

По време на втората война с Великобритания Томас Джеферсън смята, че окупацията на Канада е „просто въпрос на маршируване“ за американските войски. Но въпреки преценката на Джеферсън атаките през Стария северозапад, през река Ниагара и на север от езерото Чамплейн се провалят до една. Да не говорим, че канадците опожаряват Белия дом…

„Война“ за Ирландия

За период от 5 години, от 1866 до 1872 г., ирландските католици от САЩ извършват поредица от нападения над канадски цели, включително над крепости и митници. Известни като нахлуванията на фенийците, те имат за цел да принудят британците да се оттеглят от Ирландия. Плановете им обаче са неуспешни.

След Студената война

През 1995 г. Майкъл Мур създава измислена война между Съединените щати и Канада в комедията си „Canadian Bacon“. Подобно на американците от реалния живот, които правят същото, това измислено нашествие в политическия фарс на журналиста се проваля.

Нека обаче не оставаме с идеята, че само американците са агресивни (колкото и да е трудно това). Трябва да отбележи, че канадците също разработват подобен план за нахлуване в Съединените щати, преди изобщо САЩ да започнат да правят техния.

Описан като контраатака, планът от 1921 г. прилича повече на опит за преждевременно потушаване на евентуална война. Той е творение на подполковник Бъстър Съдърланд Браун от канадската армия и призовава за изненадващо нападение срещу САЩ, веднага щом канадците имат „доказателства“, че Америка планира инвазия. Смята се, че този предупредителен удар е необходим, тъй като това ще бъде единственият начин Канада да надделее в битка с по-голямата си южна съседка, която има на разположение далеч по-голям боен арсенал и много повече човешка сила.

Едно от другите предимства на един такъв бърз удар е, че тогава войната ще се води на американска територия, така че евентуалните щети в инфраструктурата ще бъдат понесени от американците. И накрая, полковникът смяташе, че този план най-добре ще спечели време на техните съюзници, британците, да им помогнат, преди американците да организират и започнат ефективна контраатака.

 
 
Коментарите са изключени

Джейн Елиът и расисткият й експеримент с третокласници

| от |

На 4 април 1968 г. Джейн Елиът, бяла учителка на трети клас в Рисвил, щата Айова, включва телевизора си, за да научи повече за убийството на Мартин Лутър Кинг, и остава ужасена от това, което чува от белия репортер. С микрофон, насочен към един от лидерите на чернокожите, репортерът попита: „Когато нашият лидер (Джон Ф. Кенеди) беше убит преди няколко години, неговата вдовицата ни поддържаше обединени. Кой ще контролира вашите хора?“

EyesAmber1

Според самата Джейн в интервю за документалния филм „A Class Divided“ на Frontline, планът за уроците й за 5 април 1968 г. се променя в нощта на 4 април 1968 г., след като чува какво казва репортера. Тя заявява:

В деня, след като Мартин Лутър Кинг беше убит, един от учениците ми влезе в стаята и каза: „Снощи застреляха един крал, госпожо Елиът, защо го застреляха?“ Знаех още предната нощта, че беше време да се отнеса към това обстоятелство конкретно, а не само да говорим за него, защото бяхме обсъждали расизма още от първия учебен ден. Но за стрелбата по Мартин Лутър Кинг, който беше един от нашите герои на месеца през февруари, не можеше просто да се говори. Нямаше начин да обясня това на малките третокласници в Рисвил, Айова.

Докато слушах коментаторите по телевизията, които бяха бели, на 4 април, чувах неща от типа на „Кой ще обедини хората ви“, докато те интервюираха чернокожите лидери. „Какво ще правите? Кой ще контролира хора ви?“ Все едно ситуацията беше – тези хора бяха диви и някой ще трябва да се намеси и да ги контролира. Казаха неща като когато загубихме нашия лидер, вдовицата му ни помогна да се държим заедно. Кой ще ги държи заедно? А отношението им беше толкова арогантно и снизходително и толкова безбожно, че си мислех, че ако белите възрастни мъже реагират по този начин, какво ли ще направя третокласниците ми? Как ще реагират на такова нещо? Гладех шатрата – изучавахме индианската култура, правихме шатри всяка година. Първата година учениците щяха да направят шатрата от парчета плат, щяхме да ги зашием заедно. А на следващата година ще я украсим с индийски символи.

Гладeх шатрата от миналата година, подготвях я да бъде украсена на следващия ден. И се сетих за това, което бяхме направили с индианците. През тези 200, 300 години не сме постигнали голям напредък. И аз реших, че сега е моментът да ги науча на сийската индианска молитва, в която се казва: „О, велик дух, възпри ме да съдя човек, докато не съм ходил в мокасините му“. И спрямо урока, който щяхме да проведем утре, знаех, че децата ми ще ходят в чужди мокасини за един ден. Независимо дали им харесва или не, те ще трябва да ходят в чужди мокасини.

Реших в този момент, че е време да пробвам нещото с цвета на очите, за което съм мислила много, много пъти, но никога не съм прилагала. Затова на следващия ден въведох упражнението в класната си стая и разделих класа според цвета на очите им. И веднага създадоха микрокосмос на обществото ни.

Heterochromia plos

Тя първо пита третокласниците си дали смятат, че би им било интересно да преценяват хората по цвета на очите им и дали искат да пробват. Те се съгласяват с ентусиазъм и Джейн им каза, че тъй като тя самата е със сини очи, синеоките хора ще са над тези с кафявите очи. След това казва на класа си, че синеоките са по-добри и по-умни от хората с кафяви очи. Едно синеоко дете се опитва да защити баща си, който е с кафяви очи, като казва, че той не е глупав. Джейн отговаря като му напомня, че наскоро то й е казало, че баща му го рита. Тя питала детето дали смята, че ако баща му имаше сини очи, щеше да рита детето си. След това посочва, че синеоките татковци на други две деца от класа никога не са ги ритали и казва, че това доказва, че синеоките хора са по-добри от кафявооките хора.

Джейн определя следните правила за деня: Синеоките деца ще получат 5 допълнителни минути почивка. На кафявооките не е позволено да използват чешмите, за да пият вода, те трябва да използват само диспенсъра за вода. На хората с кафяви очи също не е позволено да играят със синеоките, защото те не са толкова добри, колкото синеоките. Хората с кафяви очи трябваше също да носят специални яки, така че цветът на очите им да може да се идентифицира от разстояние.

В междучасието двама нейни ученици се сбиват. Ученик с кафяви очи удря синеок в корема, защото го е нарекъл кафявоок. На въпроса какво не е наред с това да имаш кафяви очи, отговорът му е, че това означава, че е по-глупав. Едно от другите деца казва, че това е еквивалента както при чернокожите, които са наричани с обидни думи. Джейн пита и синеокия ученик защо е нарекъл така другарчето си – той отговаря, че това е само защото той има кафяви очи. Тя посочва, че той и предния ден е имал кафяви очи, но тогава не е изпитвал нужда да му подчертае този факт. В крайна сметка, разбира се, момчето признава, че просто е искал да го обиди. След това Елиът коментира: „Гледах как едни прекрасни, съдействащи си и мислещи деца се превърнаха в гадни, порочни, дискриминиращи, малки третокласници за 15 минути“.

На следващия ден тя обърна местата на двете групи и вече децата с кафяви очи бяха по-умните и добрите. Тя каза, че вчера се е объркала и, че хората с кафяви очи не са толкова добри и умни, колкото синеоките. Сега вече на синеоките деца не беше позволено да играят с другите, защото не бяха толкова добри като тях, и така нататък.

За да демонстрира на децата как обществените нагласи и малтретиране могат да повлияят на психиката на човек, тя им дава тест. Първия ден, когато на кафявооките им беше казано, че не са толкова добри, колкото синеоките, те решават теста  за пет минути и половина. На следващия ден им отнема само две минути и половина. Същото се случва и със синеоките ученици.

Елиът, както и други хора, провеждат подобни експерименти и с възрастни и получават много сходни резултати, като отбелязват и, че възрастните са склонни да бъдат много по-жестоки по отношение на такъв расизъм от децата.

 
 
Коментарите са изключени

Слоновете наистина помнят много

| от |

Очевидно е невъзможно да се докаже, че слоновете никога не забравят нищо – и изглежда е много вероятно, че всъщност забравят – но проучванията показват, че слоновете наистина имат изключително дълготрайни спомени за определени неща.

Например, през 1999 г. една слоница на име Джени, която живее в Дома за слоновете в Хоенвалд, Тенеси, вижда друг слон на име Шърли, който току-що е дошъл в Дома, и моментално се развълнува и притесни. След като прекараха малко време заедно, Ширли също се развълнува. Основателят на Дома, Карол Бъкли, описва ситуацията като „емоционално събиране“ между „двама видимо стари приятели“. Двата слона започнаха да се сприятеляват и Бъкли казва, че никога не е била свидетел на нещо толкова страстно, което не е агресия.

Оказва се, че двата слона наистина са стари приятели – те са били за няколко години в цирка Carson & Barnes. Последната им среща обаче е преди 23 години.

Тази впечатляваща сила на припомняне, независимо дали става въпрос за помнене на лица или събития, които се случват в природата, е смятана за значителна част от начина, по който слоновете оцеляват. Те обикновено живеят до 80 години, когато са сред природата, и образуват семейни структури, оглавявани от женска. Тя обикновено е някоя от най-старите женски слонове в стадото и се смята, че има най-добрата памет, въпреки че може просто да е най-опитната.

Как обаче тази дълга памет помага на слоновете? Едно проучване на университета в Съсекс показа, че когато са изправени пред нещо непознато, стадото слоновете, чиято предводителка е на 55 години, са по-склонни да се сгушат в отбранителна позиция, отколкото слонове с предводителка на 35 години. По-възрастните слонове най-вероятно са имали вече опит със заплахата, която сега се представя пред стадото, и си спомнят какво трябва да се направи, за да предупредят непознатия да не се занимава с тях или да се защитят.

През 1993 г. изследователите изследват три стада слонове в националния парк на Танзания, Тарангир, по време на особено силна суша. Две от стадата напуснаха парка, когато ресурсите им свършват – всяко от стадата имаше матриарх на възраст между 38 и 45 години. Стадото, което остава в парка, беше предвождано от слоница на  на 33 години. От шестнадесетте малки, които загиват по време на сушата десет бяха в третата група с по-млада главатарка. Знаеше се, че в района е имало още една подобна суша през 1958-1961 г., което означава, че двете по-стари главатарки по това време са били най-малко на 5 години и вероятно си спомнят събитието и съответно знаят къде да отидат, когато обичайните източници на храна и вода спрат, докато по-младата слоница не беше достатъчно възрастна, за да си помни такива неща и не знаеше къде да отиде.

Учените не са успели да определят точно колко е умен един слон, но успяват да измерят неговото EQ или коефициент на енцефализация. Това определя размера на мозъка на животното спрямо размера, който учените биха предположили, че има животно с такъв размер. Слоновете имат един от най-големите мозъци – средно по 10,5 килограма на фона на човешкия, който е 3 килограма. Въпреки това, хората обикновено имат EQ около 7, докато на слоновете то е около 1,88. За сравнение, шимпанзетата обикновено имат около 2,5 EQ, а прасетата са с нисък резултат – 0.27. Спрямо този метод, слоновете се нареждат сред най-умните същества в животинското царство.

Слоновете също така присъстват сред изключителен кръг от животни, който разпознава отраженията си в огледало. Освен това, зоната в мозъка им, която отговаря за обонянието, е особено активна (все пак, с тези големи носове…). Ползвайки само обонянието си, според тестовете, слоновете могат да разпознаят до тридесет свои роднини само въз основа на аромата на урината им, независимо от времето, което е минало от последното им виждане, или в този случай, е помирисал тялото им. Слоновете също така проявяват признаци на скръб, когато се натъкнат на трупа или на костите на починал роднина. В едно проучване учените дават редица предмети на семейство слонове – те реагират най-силно, когато им се дават костите и бивниците на техен починал роднина.

Миризмата и лика на членовете на семейството и местата за хранене са най-забележителните неща, които слонът сякаш си спомня, сред останалите умения за оцеляване. И е ясно, че спомените му могат да се простират в продължение на десетилетия, подпомагайки способността му да оцелява през сравнително дългия си живот. Така че можем да кажем, че слонът „никога не забравя“ не е преувеличение.

 
 
Коментарите са изключени

Историята и мотивите на обрязването

| от |

Антрополозите не са наясно за точния произход на обрязването, но най-ранните солидни доказателства идват от първите древноегипетски мумии около 2300 г. пр. н. е. Египетски рисунки обаче датират процедурата векове по-рано, изобразявайки обредно обрязване като част от ритуал по ръкополагане на свещеници.

Макар да е популярно сред елита в Египет, пленените финикийски и еврейски роби  са били насилственото обрязвани като символ на безчестие, по-практично или по-скоро по-малко смъртоносно от кастрацията.

Какъвто и да е първоначалният му произход, през 1800 г. пр. н. е. евреите вече са правили обрязвания по религиозни причини – подобно на заповед на Бог към Авраам, за която пише в Тората.

Ето Моя завет, който трябва да пазите между Мен и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.

Битие 17: 10-11

Koceks - Surname-i Vehbi

Традиционен танц при церемония по обрязване

Въпреки че религиозният мотив остава един и същ в продължение на хиляди години, самата процедура се променя доста рязко. Първоначалната практика е само отстраняване на върха на препуциума. Решението да се изрязва по-голяма част идва в следствие на културния сблъсък между гръко-римската и еврейската култура. Докато евреите гледаха на обрязването от теистична гледна точка, гърците го разглеждат от естетическа. Понеже елинската култура става на мода в цялата Римска империя, евреите, които искаха да избегнат дискриминация и да се състезават в римските игри, се стремяха да подражават на своите домакини.

Тъй като обрязването придоби ясно изразена еврейска конотация, това става основание за антисемитска дискриминация. Историята е обсипана с примери, като селевкидския цар Антиох, който прави пълното обрязване наказуемо със смърт. Римският автор Светоний пък описва едно съдебно дело, в което 90-годишен мъж, заподозрян в избягване така нареченият еврейски данък, е бил съблечен гол, което в представите на римляните е строго наказание.

След 50 г. пр. н. е. обрязването остава, поне в голяма степен, еврейска традиция, докато не се разпалва конфликт с ранните християни. По това време все още не е ясно дали Евангелието изисква обрязване сред новоприетите християни, което по този начин би ограничило достъпа до християнската вяра най-вече до евреи или езичници. В крайна сметка е решено, че обрязването не е необходимо условие за покръстване.

Когато Великобритания пораства до империя, изследователите, които жадно развиват британската търговия и колониализъм, се завръщат в родината с безочливи разкази за варварските племена, които живеят в края на империята, и за разновидностите на обрязването, практикувани сред тях. Сър Ричард Бъртън пише за една такава процедура, при която „се откъсва епидермиса след порязвания [около слабините] и се одират тестисите и пениса, завършвайки с ампутация на препуциума.“

ASC Leiden - W.E.A. van Beek Collection - Dogon markets 39 - Eleven boys in white clothing with bonnets at Tireli market, just after circumcision, Mali 1990

Млади момчета след процедурата

Някои ислямски народи, като тези от Могулската империя, показват на британците обрязването по доста безцеремонен начин: като взимат препуциумите на победени британски войници още на бойното поле. Въпреки многото си конфликти с много различни култури, британците в крайна сметка си променят мнението по отношение на обрязването.

Частично вдъхновени от усещането за културен космополитизъм, както и заради страха войските да не избягат от бойното поле заради заплаха от ножа, британците започват до го въвеждат постепенно. Социалните и хигиенни плюсове от процедурата бяха добре посрещнати през викторианската ера като британският кралски особи започват да прилагат практиката върху наследниците си, а след тях и простолюдието. Така постепенно се поражда промяна в нагласите към орязването в цялата империя.

Това не означава, че религиозният елемент на обрязването изчезват. Всъщност и по време на двете световни войни политическият и расовият подтекст на обрязването отново се появява и то с кървави последици. Принудителното обрязване съпровожда клането на арменци от Османската империя, и по-късно, съвсем очаквано, отново служи като потенциално смъртоносен белег на еврейската идентичност в нацистка Германия.

Mangbetu Beschneidungsmesser Museum Rietberg RAC 15

Кама за обрязване 

В по-модерни време обаче расовите и класовите спорове относно обрязването изстиват. Независимо от това, демографските модели и медицинският консенсус относно процедурата все още будят разногласия. Количеството обрязани британци спада рязко от 30% в своя разцвет, до приблизително 4% днес. Съединените щати от своя страна са стабилни с цифрите си като обрязаните са над половината от мъжкото население, а Израел, неизненадващо, е световната столица на обрязването с почти 100%.

Критиците на процедурата обаче посочват, че липсват доказателства по отношение на предполагаемите ползи за здравето от нея и изброяват недостатъци й като болка, инфекция, уринарни усложнения, повишен риск от различни заболявания, а в изключително редки случаи дори смърт от усложнения (1 на 500 000 или около 8 бебета годишно в САЩ конкретно умират в резултат на тази процедура). Защитниците на практиката, включително Американската академия по педиатрия, обаче твърдят, че ползите за здравето силно надвишават рисковете. Те изтъкват по-засилен имунитет към полово предавани болести и рак на гениталиите, както и избягване на определени общи хигиенни проблеми. Тези дебати са засилени от религиозни и антирелигиозни страни сред медицинската общност.

Подобно на мъжкото обрязване, културни, религиозни, митични, медицински и естетически мотиви се изтъкват и за женското обрязване. Някои защитници на обрязването на жените са толкова отдадени, че през 1930 г. бъдещият кенийски премиер казва, че процедурата е неразделна част от оцеляването на етническата институция на Кения. По-късно в средата на 50-те години на миналия век, когато клитордектомията вече е забранена, младите кенийски момичета организират тайни групи със свои приятели, в които извършват процедурата сами помежду си.

Въпреки привържениците на женското обрязване, тази практика се приема широко за варварски и международният протест срещу нея от 60-те години насам все повече набира скорост. Докато дебатът за ползите за здравето от обрязването на мъжете го поддържа в очите на някои медицински институции, Световната здравна организация обяви, че при жените няма полза за здравето, а Организацията на обединените нации приема резолюция, насърчаваща държавите да се откажат от нея. Тя е забранена в няколко африкански и западни страни като Кения (2001), Египет (2007), Швеция (1982), Обединеното кралство (1987) и САЩ (1992).

Въпреки ограничителните и забранителни политики, мъжкото обрязване почти със сигурност ще остане двигател на гордост и традиция предимно по религиозни причини, но и в много по-малък мащаб от естетически причини; гледна точка, трогателно представена от героя на Илейн в „Seinfeld“, когато след като е видяла необрязан пенис казва: „Нямаше лице, нямаше личност. Беше като марсианец“.

Днес обрязването при мъжете все още остава изключително популярно в Израел, както и в страните от Близкия Изток и Северна Африка, откъдето изглежда и, че произхожда, но в западните страни процедурата замира бързо като някои прогнозират увеличаване на разпространението на болестта в резултат на това, макар че мнозина смятат, че тези опасения са прекалено преувеличени. Що се отнася до обрязването на жените, забележително данните сочат, че се увеличава сред имигрантското население в Запада.

 
 
Коментарите са изключени