Досиетата CHR: Тиха нощ, кървава нощ

| от |

Внезапната тръпка от възможността за лесна печалба по празниците подтиква няколко тийнейджъри да оставят 6 трупа след себе си. Коледните дни през 1992 година оставят в траур американския град Дейтън.

Няколко долара, златно синджирче и чифт спортни обувки – това е плячката, заради която шест души губят живота си, а други двама са ранени.

Фаталната двойка

Марвелъс Кийн е на 20 години, а приятелката му Лаура Тейлър е едва 16-годишна. Двамата били неразделни през последните две седмици, откакто се напили и прекарали вечерта заедно. Два дни преди Коледа те решили да изхарчат всичките си пари за хотелска стая в центъра на града. Тогава на Тейлър й хрумва идея. Сетила се за снобар от Перкът Авеню, който работи в General Motors. Бил бъкан с пари, карал хубава кола и носел кеш в себе си. Можел да се съгласи да развърже кесията за някоя секс услуга.

Планът бил готов за секунди: той ги пуска в къщата си и те го ограбват.

„Да го направим“, навил се бързо Кийн. Събрал малкото си вещи, включително два евтини, 25-калиброви пистолета – никелов и черен.

Нощта на 23 декември 1992 година е спокойна, но студена. Без кола двамата влюбени извървели миля покрай реката, докато стигнат до жилищния комплекс, където Стария Бил имал свърталище. Там се пиело и се продавали наркотици. Местните пройдохи се събирали, организирали си партита и оргии.

Именно там Тейлър и Кийн се запознали с другата част от бандата. Деветима младежи, всички от различни раси, различни среди, непокорни, в лоши отношения с родителите си, споделящи тръпката на ужасите, които смятат да сътворят.

Тейлър била изключена от средното училище преди 4 месеца. Не била виждала родителите си от близо 3 седмици. Кийн, който някога се занимавал в църковно пеене, току-що завърнал се в Дейтън, след като година и половина живял с баща си в Лос Анджелис. Майка му вярвала до последно, че Кийн ще се научи да овладява гнева си, породен от смъртта на по-малкия му брат, който загива в нелепа престрелка по време на грабеж.

Тейлър е нисичка, с дълга права коса и бебешко лице. Кийн от своя страна бил едър, наперен и обожавал бижута. Двамата се държали изключително възпитано – „да, сър“, „не, сър“ и всички характерни за възпитаните хора обръщения.

От свърталището на Стария Бил Тейлър се обажда на снобаря и му обещава оргия. След това двамата с Кийн навиват 20-годишната, току-що излязала от затвора Хеър Матюс, да участва. Обещават й много наркотици в замяна. Тримата заедно, в хапещия студ, извървяват още миля до Салем Авеню, където ги чака 34-годишният Джоузеф Уилкърсън. Той е ограбен и убит.

С парите триото си спретва гуляй на Бъдни вечер в дома на жертвата. Към тях се присъединява 17-годишният Демаркъс Смит, който е издирван от полицията. Още 48 часа полицията няма да е наясно за новосформираната банда млади убийци, които съвсем не са приключили с престъпленията в святата нощ.

Бъдни вечер, 24 декември 1992

Около 7 часа сутринта, Кийн, Тейлър и Матюс отиват с открадния буик на първата жертва до свърталището на Стария Бил. Разтоварват кърваво червеното возило и спят до обяд. След това се шляят цял следобед в центъра. По-късно същата вечер Тейлър иска да ограби проститутка. Кийн и Смит я откарват до улицата, където тя се заговаря с една от жриците. Двете се качват в кола, докато Кийн и Смит я следват с Буика. Внезапно Кийн стреля по задното стъкло на возилото, докато приятелката му е още вътре. Колата на жрицата изчева. Двамата младежи решават да потърсят партньорката си. Смит също взима пистолета си. В крайна сметка Тейлър се връща сама и тройката се прибира в свърталището. Грабежът на проститутката се оказва провал и тримата младежи решават да се напият и да потърсят нова жертва.

И намират такава до уличния телефон.

Брутални сцени

Когато диспечерите съобщават за убийство на полицейския екип в Дейтън вече е почти 22:15 часа. Детектив Дойл Бърк е в къщата на леля си за Коледната вечер. Детективите Уейд и Том Лоусън, които са братя, също са със семействата си. Обаждането не ги изненадва – разследващите са по 24 часа на работа седем дни в седмицата. Коледа не е изключение.

Полицаите се озовават на загадъчна, но същевременно брутална сцена на Нийл Авеню. Кръв и гилзи навсякъде по тротоара близо до телефонната кабина. Жертвата е 18-годишната Данита Джилет, която говорела по телефона. Тя е нападната и и разстреляна с пет куршума. Липсвали обувките и якето й. Очевидци разказват, че видели двама цветнокожи на местопрестъплението, които избягали с червена кола.

„Нямахме представа защо са стреляли по нея след като вече видимо е била мъртва“, ужасен е следователят Уейд Лоусън. „Има случаи, в които когато погледнете местопрестъплението, всичко ви става ясно. Но в този случай не виждахме мотив. Просто нямаше видима причина“.

Джилет е втората жертва на бандата, но полицията не знае това. Екипът разпитал свидетели, събрани били и доказателства – празни алуминиеви пълнители за 25-калибров блейзър. Подобен тип оръжия били доста разпространени заради евтините консумативи. Повечето хора ги ползват не за убиване, а за тренировка. Макар на пръв поглед да изглежда маловажно, по това време разследващите попадат на следа, която в последствие им помага да свържат убийствата с извършителите.

„Убихме я!“

По-късно същата вечер, в апартамента на убийците тече парти. Старият Бил не е там, но повечето от бандата присъствали на купона на Тейлър и Кийн. Там са и 16-годишната Уенди Котрило и 18-годишният й приятел Марвин Вашингтън.

Матюс се възстановява, след като няколко часа по-рано се сбила с бившето си гадже – 28-годишния Джефри Райт. Внезапно Кийн, Тейлър и Смит се появяват с чантата на убитата Джилет и дрехите й.

„Убихме я! Убихме я!“, крещи и подскача Тейлър около пребитата Матюс. Започва трескаво ровене по вещите на жертвата. Има само 50 цента. „Мамка му, наистина я очистиме“, ръмжи и Смит. Той обува спортните обувки на убитата и открива, че са му точно по мярка. Остава с тях. Все още носи със себе си 25- калибровото автоматично оръжие, което Кийн му е дал. Харесва му блясъка на стоманата. Тейлър вече имала собствен 32-калибров деринджър откраднат от гаража на снобаря Уилкърсън. И свърталището на Бил вече било обзаведено с предмети от дома на убития – цветен телевизор и микровълнова фурна.

Половин час преди полунощ, бившето гадже на Матюс се върнало в свърталището на Бил да я търси. Започнал бой, той я влачел за косата към спалнята. Смит ги последвал и двамата се сбили заради девойката. Смит подгонил Райт по стълбите на кооперацията и стрелял по него. Когато Райт паднал на земята, Смит изпразнил пистолета си в крака му.

Четирите куршума в крака не спират Райт и той успява да се изправи и да се добере до съседска къща. Оттам му помогнали да стигне да стигне до болницата и оцелява.

Инцидентът може би е накрал 16-годишната Тейлър да си спомни за собственото си бивше гадже – Ричмънд Мадъкс. Той имал пари и кола.

Коледа, 1992

Прекарвайки почти цялата нощ в работа по случая с мъртвата Джилет, спецотрядът успява да поспи и да се подготви за празничната вечер – до новото обаждане на диспечърите в 20:50 часа.

Братята Лусън са първите разследващи, които пристигат на местопрестъплението в Дейтън Вю, където синя кола се е забила в дърво пред къщата на улицата. Тялото на шофьора, млад цветнокож мъж, се е смъкнало в локва кръв на предната седалка.

Нищо не изглежда подозрително на пръв поглед, докато лекарите не откриват куршум от 32-калибров пистолет в черепа на шофьора – 19-годишният Мадъкс.

Братята детективи и разследващите провеждат разпити. Всички са чули само трясъка от удара. Един от съседите мернал двама цветнокожи мъже близо до смазаната кола. По-късно се оказва, че мъжете са Кийн и Смит. Матюс ги взела с червения Буик. Това било трето странно убийство за разследващия екип. И дори нямало никаква връзка между случая с Джилет и този с Мадъкс. Този път е стреляно с друг пистолет. И смъртта е настъпила след само 1 изстрел.

„Прострелях го в главата“

Когато Матюс взела Тейлър с колата от паркинга на Салем Авеню, тя била превъзбудена. „Прострелях го в главата. Очистих го“. Тейлър успяла да подмами бившето си гадже да излезе от дома си и да отиде с нея на хотел. Когато Мадъкс забелязал, че го следва кола, в която са Матюс, Кийн и Смит, Тейлър му обяснила, че това са братовчедите й, които искат да се уверят, че ще стигне до хотела жива и здрава. Но Мадъкс станал подозрителен и спрял за малко на улицата. Точно в този момент Тейлър го убила. Тя успяла да отвори врата, докато колата се движи и да се изтърколила преди возилото да се забие в дървото. Десният й крак бил ранен. Качила се бързо в буика, докато Смит и Кийн оглежат за скъпоцености колата на Мадъкс. Тогава ги видял съседът.

26 декември, 1992

След стрелбата по бившето гадже на Матюс в свърталището на Бил в Йума Плейс, бандата решава да се премести. Започват да се събират в дома на майката на 16-годишния Деон – член на тайфата, в която е и на 17-годишният му братовчед Никълъс Уудсън. Младежите си уговорили на всяка цена да се добият с бързи пари. Разпределили се в две коли и тръгнали в различни посоки. В червения буик били Матюс, Тейлър, Кийн и Смит. Отправили се към банката, за да ограбят някой, който ползва банкомат. След дълго чакане най-накрая се появила потенциална жертва. Човекът, обаче, забелязал подозрителната кола, която дебне на паркинга и се отказал от намеренията си.

Това изнервило убийците. Те се преместили и след секунди забелязали млада жена да помпа гумите на колата си. Кийн и Смит не се замислили и за миг и изскочили от колата. Извадили пистолетите и започнали да стрелят, но жертвата скочила в колата си и избягала.

Тогава Кийн и Смит решили да ограбят магазин. И без това нямали нито стотинка в джобовете си.

Тейлър избрала целта – малко магазинче само с двама продавачи. Мястото било изолирано и пусто, изглеждало лесно за четиримата престъпници. Тейлър първо обходила магазинчето. Планът бил следният – ако не излезе до няколко минути, останалите атакуват. Тя си купила дъвка, след това се разходила между рафтовете и си взела сок. Тейлър си плащала тъкмо когато Кийн и Смит влетели в магазина.

Жив и мъртъв

След дългата денонощна работа по случая Мадъкс, разследващите са извикани на спешен случай за трети път. Гледката в малкото магазинче била ужасяваща, особено в ъгъла, където лежала все още живата магазинерка Ейбрахам – майка на 1-годишно момиченце. Тя била откарана в клиниката с две дупки от куршуми – една в устата и друга на челото. Жената оживяла само още 5 дни. Другият магазинер бил тежко ранен в корема, но успял да опише нападателите.

44$ бонус

Бандата пирувала с 44-доларовата плячка от магазинчето. Но този път ченгетата имали очевидци. Въпреки раната в стомаха, продавачът бил в съзнание през цялото време. Той се правил на умрял през цялото време. Ченгетата получили описанията на заподозрените и на колата им – син Понтиак, втората кола открадната от гаража на първата жертва. На местопрестъплението имало и второ доказателство – 25-калибров куршум от блейзър – същият пистолет, с който е убита втората жертва Джилет. Колкото повече свидетели били разпитани, толкова повече ченгетата започвали да навързват случаите. Те обаче предусещали, че скоро извършителите ще ударят пак.

През това време Кийн и Смит вече били малко уплашени. Твърде много хора знаели за престъпленията. Някой можел да ги изпее. Те спрели далеч от новото свърталище. Но Смит не бил спокоен, особено относно Котрил и нейното гадже Вашингтън, които били при Стария Бил след второто убийство. Не бил сигурен и че бившият на Матюс не се е раздрънкал в полицията за стрелбата по него.

Петимата членове на бандата – Кийн, Смит, Тейлър, Матюс и Ник Уудсън решават да се върнат при Стария Бил. Те поканили двойката Котрил и Вашингтън на пазар. Котрил била бременна от приятеля си. Те се качили в една кола с Кийн и Уудсън, а в другата пътували двете момичета и Смит. Внезапно Кийн решил да посети гробището на брат си и тръгнал натам. Уудсън надушил, че нещо ще се случи и искал да слезе от колата. Кийн го свалил на улицата и продължил към гробищата. Двамата със Смит пийнали от бутилките с алкохол и накарали бременната Котрил да слезе от колата. Последвал я и Вашингтън. Кийн и Смит дръпнали спусъците на оръжията си.

„Не сме ви издали“, молела се за живота си Котрил.

През това време Уудсън вече бил в районното управление, за да разкаже как Кийн и Смит са се опитали да го въвлекат в убийство. Уудсън потвърдил много от информацията, която ченгетата вече знаели. Дал пълни имена, описал колите, с които се движи бандата. Разкрил за убийството на снобаря, за който все още не било съобщено в полицията. Бандата го водила в дома на първата жертва на купон и сега Уудсън трябвало да отиде повторно там.

„Трябва да побързате, ще ги убият“, твърдял Уудсън.

През това време полицията вече издирвала колите. Но било късно – диспечърът съобщил за нови два трупа.

Кулминацията

Полицията претърсила дома на убития Уилкърсън около 15 часа следобед. Всичко било разхвърляно, в апартамента смърдяло ужасно. На едно от леглата имало кобур на 25-калибров блейзър – оръжието на Кийн. „Това е техният край“, заканил се един от полицаите. „Всичко е започнало оттук. Пипнахме ги“.

Момиче с ледено сърце

Когато четиримата заподозрени са заловени, те са заключени в отделни стаи. Кийн, Смит и Матюс признали всичко. Мълчали само за Котрил и Вашингтън. Инспекторите още не знаели за двата трупа на гробището.

Кийн съдействал на ченгетата, отговаряйки възпитано с „да, сър“ и „не, сър“.

Полицаите не можели да повярват, че с подобни маниери той може да е избил толкова много хора. Матюс, която никога не е натискала спусъка, а по-често карала колите, оказала пълно съдействие, за да избегне тежка присъда.

Но Тейлър мълчала и искала адвокат.

„Никой от тях не прояви съжаление за стореното. Но поне тримата някак осъзнаваха последиците, които ще имат действията им. Но Лаура Тейлър – на нея просто не й пукаше. Коравосърдечно момиче…“, казва детектив Лоусън.

Идеята за грабежите е на Тейлър. Тя не убивала никой, но подстрекавала Кийн и Смит. Тя дала идеята да прелъсти снобаря, да убият бившия й и да сложат дулото в устата на приятелката й Котрил. Но заради пола и възрастта, активисти от организации за защита на човешките права настоявали за освобождаването й и изпращането й в център за проблемни тийнейджъри.

Кийн, Матюс, Тейлър и Смит все пак били осъдени за шестте убийствата. Съдът смята, че Кийн е бил главатар на бандата от подрастващи, известни като „Коледните убийци“. Кийн убил Джоузеф Уилкърсън, Данита Джилет и Сандра Ейбрахам – магазинерката. След това ликвидирал приятелката на гаджето си Уенди Котрил, за да не се раздрънка. Приятелят на жертвата Вашнгтън бил убит от съучастника Демаркъс Сит. Приятелката на Кийн – Тейлър очистила бившето си гадже Ричмънд Мадъкс. Тейлър и Смит отървават смъртното наказание заради възрастта си. Хийтър Матюс постига споразумение с прокуратурата, за да разкаже за останалите от бандатата.

Смит, Тейлър и Матюс излежават 100-годишна присъда и не могат да обжалват преди 2098 година. Кийн бе екзекутиран през 2009 година.

 
 

Гняв срещу Дисни: Първият им гей персонаж ще се играе от хетеро мъж

| от Георги Емилов |

В наши дни вече свикнахме всеки да е обиден от всичко. Така докато едни се чувстват лично обидени, че в Германия вече ще вписват официално трети пол, от другата страна на безсмислената барикада се бунтуват вече дни наред, че Джак Уайтхол (хетеросексуален мъж) ще играе гей персонаж в предстоящия филм с Дуейн Джонсън (Скалата) и Емили Блънт – “Jungle Cruise”. Най-открито срещу избора на актьора скочи Омар Шариф младши (да, внук на онзи Омар Шариф), който написа следното в Twitter:

„Наистина ли, Дисни? Първата ви значителна гей роля ще се играе от хетеросексуален мъж, увековечаващ стереотипите? Провал! Този кораб трябва да потъне!”

sharif

Изявлението на младия актьор бе посрещнато с одобрение сред много фенове, получи подкрепа и от други представители на шоубизнеса (актьорите Итън Харви и Крис Салваторе бяха други популярни имена с гневни реакции по повода), а отзвукът беше неочаквано голям, вина за което вероятно има и все още топлата тема с отказа на Скарлет Йохансон да играе трансджендър персонаж, именно след масово недоволство от онлайн активистите. И макар да разбирам трудностите пред LGBTQ обществото след толкова много години на дискриминация, не мога да не се възмутя и аз от този натиск и да не се запитам…

Сериозно ли?!

Не че нещо, но твърдения като „Гей-актьорите не са представени подобаващо в Холивуд” са просто абсурдни. Пък и дори да беше така, чак толкова ли е непреносима сексуалността с похватите на актьорското майсторство, че да не може актьор с една сексуалност да не може да изиграе персонаж с друга? Нека само си спомним за страхотната роля на Нийл Патрик Харис като Барни от „Как се запознах с майка ви” – роля, в която актьорът (който е гей) изигра възможно най-стереотипния хетеро мачо! Защо тогава никой не му се разсърди?

164228793-612x612
Omar Sharif Jr, Getty Images

Пък и да не говорим само за сексуалност – нужно ли е да си виртуозен пианист, за да изиграеш виртуозен пианист? Мисли ли някой, че Даниел Крейг, Шон Конъри и Пиърс Броснан наистина са агенти на MI6 и затова са взети за ролята на Джеймс Бонд? Трябваше ли ролите в „Спасяването на редник Райън” да се дадат на истински нацисти? И хубаво ли ще е ролите на убийци и психопати да се дават на реални такива, за да са по-убедителни персонажите? Джейсън Борн сциентолог ли е? Ами Адам Сандлър… опа, момент, да, тук няма какво да се каже – той играе себе си във всеки филм.

И преди някой да е решил да каже нещо от сорта на „Да, те всичките от тая порода са такива!”, „Много са обидчиви, защото не са истински мъже!”, или някаква друга хомофобска простотия, нека припомня колко истински обидени бяха много бели хетеро мъже, които ревяха из интернет защо даден измислен комиксов персонаж (и по-конкретно – този във „Фантастичната четворка”) бе изигран от чернокож актьор (не отваряме дори дума за онова безумие с чернокожия Орфей, чернокожите гърци и прочие исторически неправдиви режисьорски решения). Вярно, филмът беше зловещо тъп, но наистина ли това ли беше проблемът с него? Да си обиден за цвета на кожата на измислен персонаж е меко казано нелепо.

Проблемът е, че все повече започва да изглежда така, сякаш в опита си да счупят веднъж завинаги оковите на дискриминацията, някои ненужно кресливи гласове от LGBTQ обществото в Холивуд започват лека-полека сами да дискриминират, налагайки се върху това кой какви роли да играе. Така де, нали целият смисъл на борбата за равенство беше да не се налага на интервюто за работа (или в случая – роля) да те питат „Каква е Вашата сексуалност?”, за да не могат да те дискриминират спрямо това? Затова ще е хубаво Омар Шариф младши и подкрепящите го колеги и фенове да си помислят пак по въпроса и да спрат да внасят разделение там, където LGBTQ обществото от толкова години се бори тъкмо за обратното – единство и равенство.

Хайде стига с превземките и да се съсредоточим върху реалните проблеми пред LGBTQ обществото, че заради такива нелепи поводи за гняв, вече почти не ми остана бяло, мъжко, хетеро чувство за вина…

 
 

Секс скандали и разврат в средновековна България

| от Радослав Тодоров |

Да разгледаме слабо известните, но затова пък доста интригуващи сведения относно порочния живот във Второто Българско царство, които могат да се открият из летописите.

По данни на Никита Хониат например деспотът на Струмица Добромир Хрис се отличавал с особена свирепост и разпасаност. Въпреки че българската му съпруга била жива, той се оженил за дъщерята на протостратора Мануил Камица през 1198 г. На сватбената трапеза Хрис не спирал да се тъпче и налива с вино. В един момент като забелязал, че булката не посяга към чашата я накарал да пие с него. При отказа й той вбесен й креснал „нито яж, нито пий“ и я напсувал на български, нещо в което явно сме били добри още по онова време. През 1201 г. същият Хриз без притеснение взел като трета жена внучката на император Алексий ІІІ, вдовицата на Иванко, убиеца на Асеня и се сдобил по този начин с малък, но аристократичен харем.

Семейно-брачните отношения в онези времена са достойни за „Декамерон“ на Бокачо, стига средновековната българска земя да беше родила някой, който да опише целият низ от трагедии, трагикомедии и откровени комедии, разигравали се из Българско през ХІІ-ХІV век. И все пак сред прашните съдебни архиви на Охридската архиепископия изскачат чутовни пикантерии.

Като откровен анекдот например звучи историята на призренския селянин Георги. Той се оженил за Омбрада от село Долни Полог, дъщеря на някой си Радослав. Но по едно време двамата се развели по взаимно съгласие, отказвайки се под клетва от каквито и да е претенции между семействата на двамата съпрузи. След развода Георги се оженил за някоя си Чернокоса от Призрен, с която явно още по време на първия си брак е имал връзка. Омбрада също се омъжила за друг и имала от него деца. След като минали 18 години, Георги внезапно изоставил Чернокоса, която му родила 8 деца и отново взел междувременно овдовялата Омбрада. Той се оправдавал, че Чернокоса го била омаяла с магия и така го откъснала от първата му жена.

Жените обаче също не изоставали от мъжете в участието в средновековните родни латиносериали. Някоя си Ирина от Прилепско зарязала законния си съпруг Йоан и избягала в Прилеп, където 6 месеца живяла както й сърце и душа иска. Мъжът й завел дело да му бъде върната, но когато Ирина била докарана насила в село Вода на съд, тя се хвърлила в реката, за са се удави. Когато я извадили мокра като кокошка от водата, тя се развикала, че не може и не иска да живее повече с Йоан. Подобна мелодрама разиграла и Ана от Преспа.

След кратък брак с някой си Нико тя избягала от него. Колкото и мъжът й да я търсел и да я молел да се върне при него, тя постоянно бягала от дома. Накрая заявила на охридския архиепископ, че ако не бъде разведена, щяла да се хвърли в някоя пропаст или да се обеси. От същия род е и историята на една друга Ирина, дъщеря на воденчанина Михаил. Тя била влюбена в някой си Георги Холавра, обаче родителите й я омъжили против волята й за жених на име Георги Куцоногия. Него Ирина така и не успяла да обикне, постоянно бягала при Георги Холавра и по цели месеци не се вясвала у дома. Всеки път като я връщали насила при мъжа й, Ирина стояла по 2-3 дни и отново зачезвала. В отговор на жалбата на Георги Куцоногия жена му заявила пред охридския архиепископ, че ако не получи развод, ще се хвърли от някоя скала или ще се обеси.

сел2

За разлика от двете Ирини и Ана, Хриса, племенница на някой си Георги Спата, лично познат на охридския архиепископ Димитър Хоматиан, предприела по-крайни действия. Тя се опитала да отрови мъжа си и себе си, защото повече не можела да търпи живота с него.

Всеобщото веселие в „Долната земя Охридска“ не се свеждало само до извъбрачни авантюри. Не били редки случаите, в които напук на забраните на църковния канон мъже живеели без никакво стеснение с наложници. Например богатият охридчанин Георги Десислав имал много незаконни деца от различни наложници.

Нещата загрубели дотам, че в завещанието си той приписал повечето от състоянието си на незаконните си деца и ощетил законния си син Констан. Жителят на Сопот Хрисойоан пък първоначално бил определил законния си син за наследник на цялото си имущество, но когато приел монашеството, съставил ново завещание, в което за наследници били обявени и законният му син, и незаконните му синове.

Имало случаи и на пълни крайности. В Янинска епархия един мъж след смъртта на жена си почнал да живее отново с една от предишните си наложници, като изоставил на произвола на съдбата законното си дете, което било на съвсем невръстна възраст. Чужда жена се смилила над пеленачето и го взела в дома си да го откърми.

Подобно нещо се случило и в град Верея. Бащата на някой си младеж на име Мелия след смъртта на съпругата си си взел наложница, която му родила деца. Тях той много обичал, а законния си син Мелия ненавиждал и го лишавал от дрехи и храна. Наложницата дори се опитвала да убие Мелия, който от страх потърсил убежище при охридския архиепископ Димитър Хоматиан.

Сред духовниците, слава богу не сред всички, се ширели пороци не по-малки от тези на миряните. От въпросите на епископа на Драч Михаил Кавасилас до Димитър Хоматиан се разбира, че в тамошната епархия сред свещениците имало незаконнородени, както и такива, които вършели богослужения преди да са били ръкоположени. Кавасилас споменава и за свещеник, който се оженил без разрешение на епископа, а след това се покалугерил, за друг свещеник, който откраднал златен кръст и го продал.

Свещеникът Владимир от Прилепско и дяконът Михаил Хризоверг от село Арменохор (Леринско), пък имали незаконни деца и до последно отричали, че кръшкали с любовници. Някой си пък Леон Хрис се разболял и никакви дози „Трибестан“ не му помагали да вдигне самолета. Жена му почнала да живее с любовници, а той се замонашил. След време обаче оздравял (явно трибестанът подействал), поискал да напусне манастира и взел за съпруга друга жена.

Магията също била неизменен спътник в живота на средновековния българин и изобщо на населението на Балканите. В Янинско например мъж имал две наложници преди да встъпи в брак. След венчилото той не искал да живее съгласно брачния договор в дома на родителите на жена си (то кой ли обича да е заврян зет), а наел отделна къща, където взел една от предишните си наложници като слугиня.

Скоро по ъглите на къщата съпругата му започнала да намира разни магически предмети като змийски глави увити с косми от косата й. От тези чародейства жената се разболяла, а мъжът й се преместил в друга къща близо до дома на наложниците си. Десет дни по-късно съпругата му умряла, а бившият й благоверен си присвоил цялата й зестра, без да му мигне окото.

сел1

Тук навлизаме в несъмнено най-пикантната част и с усмивка можем да установим, че нищо ново не сме открили през последните 700 години. Например някоя си влахиня Джола, проститутка в Охрид, прелъстила акрита (граничаря) Хрис и дотолкова му взела ума, че той зарязал семейството си в родния си град Костур и дошъл в Охрид да търси препитание, където заживял с проститутката.

Но това са дреболии на фона на другите документирани забавления на миряни и клирици в Охридската архиепископия. Пред архиепископа например били изправяни стари мъже блудствали с моми, мъже спяли със стринка си, или с братовчедката на братовата си жена, или с балдъзата си.

Някой си монах Нифон от Гребена пък бил хомосексуален и с помрачен от мъжеловска ревност разсъдък извършил убийство. За друг гей съобщил на Димитър Хоматиан епископът на Драч, който питал какво наказание да му наложи заради това, че уважил (не ще да се е минало само с един път) арабин.

Други, като Николай Алмириот от Прилепско, вършели същите неща, но поне със собствените си жени. Въпросният Николай бил фен на аналния секс и понеже жена му твърдо отказвала, мъжът й я изтезавал сурово, за да получи разрешение за това.

 
 

Ема Томпсън: „Нуждаем се от повече роли за възрастните актриси“

| от chronicle.bg |

59-годишната Ема Томпсън призова шоубизнеса за повече роли, в които да могат да влизат възрастни актриси на големия екран.

Носителката на две статуетки „Оскар“ в момента играе ролята на съдия в Семейния отдел на лондонски съд, която си има свои семейни проблеми в лентата „The Children Аct“ (Законът за детето). Тя трябва да решава съдбите на множество непълнолетни деца и на техните семейства.

На премиерата на филма Ема Томпсън обясни, че е приела ролята, тъй като е била заинтригувана от съдбата на героинята си, сдобила се с власт в един много мъжки свят.

Когато произнесем думата съдия, първо си представяме мъж. Харесах историята за тази съдийка и веднага се включих в проекта“, казва Томпсън. Тя изтъкна, че липсата на достатъчно добри роли за актрисите, които не са в първа младост, е проблем, който очаква своето решение, било то и в дългосрочен план.

"The Meyerowitz Stories" UK Premiere - 61st BFI London Film Festival
Getty Images

„Мъжете в нашия бранш не са поставени по същия начин. Нещата не са се променили от много дълго време. Но понякога се появяват някои добри роли и това ме изпълва с надежда“, коментира звездата от „Имението Хауърдс Енд“, Остатъците от деня“, „Разум и чувства“ т.н.

 
 

Лондон е гурме

| от Зузи Аспарухова |

Великобритания е известна с много неща. С тучните си зелени поляни, катеричките, огромните паркове, най-добрия stout на света, пивкото уиски, гласовитите певци, готическите катедрали, „Кралицата, Хари Потър и левия крак на Дейвид Бекъм“, ако цитирам Хю Грант в „Наистина любов“ правилно… Последното обаче, с което тази хладна, но много красива страна е известна е… своята кухня.

И как иначе?

Афинитетът на британеца към гурмето е точно толкова силен, колкото желанието на Меган Маркъл да се завърне към снимането на сериали. Тоест, то почти не същестува, макар някъде в далечното минало да е имал бегъл опит за такова.

Британската кухня е общо-взето три вида: пържена, печена или полуготова. Последната е най-популярна и се сервира на цената от 3 до 10 паунда в местния Tesco. И това при положение, че наистина искате да сте гурме. Има магазини, в които за тази цена ще получите цяла кошница с първокласна полуготова, доста замразена храна.

В модерния свят британската кухня се е прославила с незаменимите си fish and chips, fudge cake и сладките си картофи – там наистина ги правят най-добре. Онова, което британците наистина могат да правят обаче, е добра бира, великолепно уиски и най-силния следобеден чай на света. От онзи, от който дори петите ти се опъват. Също така, рецептите с които може да отровите съпруга си или друг неприятен роднина, са се родили именно в творчеството на автори родени там.

IMG_3854

И все пак не можем да отречем, че едни от най-известните модерни шеф готвачи идат от тази страна с афинитет към бързата кухня. Гордън Рамзи и Джейми Оливър са рок звезди в днешния кулинарен свят и са горди притежатели на британски паспорт. И освен всичко друго и двамата живеят в родината си и менажират множество ресторанти там.

Celebrity Chefs Light Up The Strip During Vegas Uncork'd By Bon Appetit's 10th Anniversary Grand Tasting At Caesars Palace
Getty Images

Наскоро бях на събитие в Лондон, на което Джейми Оливър готви на живо в личния си супер кокетен hub в центъра на града. Събитието беше по повод новата му книга и предаване Jamie Cooks Italy, така че може да си представите, че събитието беше предимно, да не кажем изцяло, за италианската кухня. А тя, за разлика от нещастната блудката британска кухня, може да се похвали с много шедьоври. И Джейми Оливър сготви част от тях. Като пряска паста с домати и босилек, панакота, паста със сепия и миди, брускети и още, и още, и още… Цялото нещо беше под слогана „Следобедно преяждане с вкусна кухня, приготвена от една от суперзвездите на световната куленарно-телевизионна сцена само за вас“.

IMG_3832

И все пак нямаше как някой да не го попита за британската кухня. И неговият отговор беше очевиден – британската кухня е доста по-тежка от повечето известни кухни в света, което се дължи предимно на хладния климат и множеството дъждове, с които страната му е известна. Но ако той трябва да каже какъв вкус има детството му, то той би го описал като Shepherd’s pie – едно от най-известните творения на британската домакиня и изключително трудно за правене ястие – с мирис на ябълки и хмел. Заради родителите му, които и до днес държат голям пъб в Лондон.

unnamed

Може и да не срещнете гурме във френски, италиански, неаполитански или испански стил никъде из Великобритания, или пък може и да намерите, ако търсите прекалено дълго, но пък само там ще откриете най-разообразните ресторанти в света. Където може да си поръчате всичко. Великобритания и Лондон специално са местата, в които може да поднесете най-голямата хранителна претенция в ресторант, като безглутенове веган манджа с нещо розово отгоре, и те ще го имат, ако го нямат ще го приготвят за вас и ще ви го сервират с усмивка. Лондон е мястото, в което щом седна на закуска някой ме пита дали съм веган или вегетарианец, дали имам лактозна или глутенова непоносимост, дали искам ядкото мляко и какъв вид. По принцип не искам, всички неща си ги ям по нормалния начин. Но тъй като британците, уви, нямат гурме кухня, се опитват да усвоят гурмето в отношението и да обслужат вкусовете за различни кухни.

Именно там съм яла веган джънк фууд в най-хипстърския пъб на света в индустриялен стил, забит дълбоко под земята, за да не може дори Шерлок Холмс да го открие. Пак там пих коктейл с джин, натъпкан догоре с краставици в бар, който беше поместен в трезор на сейф. Защото когато не си бил изобретателен в едно, предполагам се налага да си изобретателен в друго.

Кухнята има специално място в британската култура. Не е случайност, че Агата Кристи пише в своята биография: „Седях си и готвех пай в кухнята, гледах през прозореца, когато изведнъж ми хрумна бърз, лесен и интересен начин един мъж да убие жена си, стига да иска. С отрова.“

Christmas Pudding Maker Prepares For Christmas
Getty Images

Пак мадам Кристи, виден британски чревоугодник се слави като първенец в избора на британска храна като инструмент за убийство. “Не яжте от коледния пудинг!” се казва в една бележка, която Еркюл Поаро намира на възглавницата си вечерта преди Коледа в една от новелите в сборника „Приключението на коледния пудинг“. Мистерията започва с издирването на изчезнал скъп диамант и приключва с отровен пудинг и мъртво момиче в снега. Коледният пудинг е традиционно британско ястие и е труден и дълъг за правене – обикновено отнема цял ден и една нощ. А след това трябва да престои поне още няколко дни, за да има велокелепния запечен вид, който сте виждали по филмите. И, разбира се, никога не забравяйте да сложите и арсеник. Просто без него не е същото.

IMG_3891

Британската кухня е приключение от различен вид. Лондонската още по-специално. От вегани и вегетарианци до хора, които си падат по пай, пудинг или кухнята на Джейми Оливър и Гордън Рамзи, там може да откриете общо-взето всичко. И все пак аз най-вече препоръчвам бирата… която е много студена.

Processed with VSCO with f2 preset