Досиетата CHR: Пиянството на двамата шпиони

| от |

Чували ли сте за Кеймбриджкия пръстен? Петима студенти от университета в Кеймбридж, които се превръщат в най-легендарните и ефективни шпиони на 20-ти век?

Това са Ким Филби (Стенли), Доналд Маклийн (Хоумър), Гай Бърджис (Хикс), Антъни Блънт (Джонсън) и Джон Кеъркрос.

Наети са от КГБ, за да се внедрят по високите етажи на специалните служби във Великобритания и САЩ и успяват да предат огромен обем секретна информация на Русия.

Остава мистерия за полковник Юрий Модин, техния ръководител, как английски интелектуалци посвещават живота си на една кауза безвъзмездно, без да получат нищо в замяна. Великолепната петорка успява да проникне в тайните на англичаните и американците на всички нива – във военната, политическата, икономическата и социалната сфера.

Всичко започва с Блънт, който успява да привлече състудентите си към шпионската лига. Бандата обаче си има неформален лидер и това е Бърджис. Петорката от Кейбридж не е получила нито стотинка за работата си, тъй като симпатизирали на комунизма и вярвали в утопията. Те създават Тайно общество на Апостолите, което е смятано за най-мощната шпионска организация съществувала някога.

Стига се до момента, в който десетки шпиони са набелязани и следени по време на издирването на Филби, Бърджис, Маклийн, Блънт и Кеъркорс. Американците правят всичко възможно да се докопат до Апостолите, които са се сдобили с плановете за създаване на атомна бомба и със стратегии на военните по време на корейския конфликт през 1950-1953 година. Но Апостолите имат таен обет, който гласи: „приятелите преди страната”. Някои историци твърдят, че девизът е спазван от всички, освен от Блънт – когато е разкрит, издава партньорите си заради имунитет.

През юли 2009 година Би Би Си публикува мемоарите на Антъни Блънт. Те са своеобразното разкаяние за предателството на Апостолите. В своята книга той определя работата си за СССР през Втората световна война като „най-голямата грешка в живота си“. Блънт заявява и че решението му било мотивирано от „наивното желание да помогне на Москва срещу фашистите“. В изповедта си легендарният шпионин разказва как е предал съратниците си пред британските власти. В замяна на това властите обещават да му дадат имунитет и да пазят тайната му. Това обаче не се случва и през 1979 г. Маргарет Тачър разкрива пред парламента всичко за дейността на Блънт за КГБ.

Интересен е фактът, че въпреки предателството, голяма част от британците, които писали писма до Блънт след разкриването на двойната му игра, не били враждебно настроени. Напротив – до ден днешен Кеймбриджката петорка се смята за най-великата шпионска група, а митовете и легендите засенчват разказите за Мата Хари. И въпреки че някои историци критикуват групата, определяйки членовете като тайни привърженици на Маркс и хомосексуализма, повечето признават, че това е най-ефикасната агентура действала някога в целия свят.

Миналия петък Би Би Си и журналистът Лорън Търнър публикуваха архивни документи, според които американското разузнаване било скандализирано от факта, че през по-голямата част от времето двама от шпионите са били неконтролируеми и пияни. Не е тайна, че петорката от Кеймбридж е имала много разногласия помежду си. Освен това били коренно различни характери. Но в документите американските експерти се възмущават от гуляите на двама от шпионите, като споделят, че не разбират как те въобще са били наети от външно министерство.

След бягството на Гай Бърджис и Доналд Маклийн в Москва през 1951 година, доверието на Държавния департамент в САЩ в британските служби е сериозно разклатено. Двамата били замесени в непрекъснати пиянски щуротии, разкриват архивите. Във файловете пише, че американските власти за „силно обезпокоени” и искат от Великобритания да „почисти къщата” .

От документите става ясно още, че Ким Филби е допринесъл за окончателния разпад на петорката, като разкрива пред дезертьор, че знае имената на десетки британски шпиони, които работят за КГБ. Пише и за разследване, което контаразузнавателната служба по сигурността МИ-5 е водила срещу Робърт Буутби – съратник на Апостолите и лондонския гангстер – близнакът Рони Крей. Анализирани са грешки в Студената война, които са допуснати заради провалена операция на шпионите в Портсмут, при която загива полковник Колонел Лайънъл Краб, наричан Бъстър.

Най-фрапантни са разкритията за гуляите на Бърджис, който работел за Би Би Си, преди да се присъедини към службите. С него се забърквал и Маклийн. Маклийн не веднъж заявявал, че е комунист, когато е пиян, но никой не му вярвал. А Бърджис разкрива имената на двама британски разузнавачи, докато е в алкохолна серия запои в Мароко. Двамата бягат в Русия, когато се очаквало Маклийн да бъде разкрит и след като с кариерата на Бърджис е приключено, тъй като е признат за виновен за шофиране в нетрезво състояние, за което следва да бъде наказан ефективно.

Телеграма от Британското посолство във Вашингтон от юни 1951 година съобщава, че Американското посолство и ЦРУ са сериозно обезпокоени от изчезването на двамата мъже. В съобщението се се изтъква, че „Държавният департамент счита за нарушение на сигурността, когато служители демонстрират редовно пиянство, рецидивни разстройства на нервната система, сексуални отклонения и други човешки слабости. Такива лица трябва да бъдат изхвърлени без формалности”.

Обществен скандал

Доктор Ричард Дънли, който разговаря с експерт от „Национални архиви”, твърди, че вестниците първи разкрили „тайните истории” за това как чуждите и местните тайни служби са реагирали на шокиращата измяна на Кеймбриджката петорка. „По това време шпионският скандал бе една от най-големите драми сред обществото от Втората Световна война насам”, разказва експертът. „Беше грандиозна история – изключително влиятелни фигури минават на страната на „червените дяволи’, както тогава са били наричани руснаците”. Доктор Дънли предполага и че поведението на Бърджис и Маклийн е засилило подозренията малко преди те внезапно да тръгнат за Русия в средата на нощта. Бърджис е пътувал до Гибралтар и Танжер през 1949 година – екскурзия, когато приятелят му Горни Рийз описва като „дива одисея” на позора. Представител на МИ-5 в Гибралтар е докладвал, че Бърджис се държал като „абсолютен алкохолик „ и че не е виждал човек, дори в Гибралтар, „който да поглъща толкова много алкохол за толкова кратко време” като него.

Твърде избухлив, за да шпионира

„И двамата са имали сериозни алкохолни изблици, които са предвещавали тяхната измяна”, казва още доктор Дънли. „Само си представете как някакви сериозни агенти на службите се разхождат мъртво пияни из Гибралтар, разправяйки наляво-надясно за МИ-5 и МИ-6 и как са тайни шпиони. Погледнато и сега това си е сериозно престъпление”. Но след това добавя: „От друга страна обаче, пиянските делириуми на Бърджис работели добре за имиджа му – никой не предполагал, че толкова приказлив и избухлив човек може да бъде съветски шпионин – би било твърде скандално”.

Майката на Бърджис също отказвала да повярва, че синът й може да е шпионин. Тя попитала в телефонен разговор:” Нали не мислиш, че новината за двамата тайни агенти, избягали за Русия се отнася за моя Гай?”. Няколко години по-късно става ясно, че Бърджис и Маклийн са стинали до Русия. Бърджис си пишел писма с майка си от село близо до Москва.

Същевременно се хвалел с новия си живот, но в думите му се долавяла носталгия, а той споделял, че е „пиян и депресиран”, разкрива още доктор Дънли. „Остава впечатление, че той не е бил напълно убеден в решението, което е взел за заминаването”, допълва експертът.

„Кал ще полети във всичи посоки”

Перспективата Бърджис да се завърне сериозно притеснява британското правителство. Не само че има сравнително малко доказателства, за да бъде съден, тъй като събирането на информация се е извършвало по изключително професионален начин, но и имал много високопоставени господа, които пазели гърба му като поета Уистън Хю Одън и писателя Едуард Морган Форстър. В края на краищата, Блънт, който навремето внедрил Бърджис бил помолен да му напише писмо от името на МИ5, в което го умолява да не се връща.

Блънт, който сам признава за шпионажа през 1964 година, е осъзнавал, че ако Бърджис се върне, всичките му съратници вече ще са разпитвани. „Ще бъдеш арестуван още на летището, това е сигурно, а след това изправен пред съда”, обяснява той на Бърджис. „Какъв ще бъде изходът от един процес, е въпрос на спекулации, но в продължението на тази сага много от твоите приятели ще бъде викани за разпит и за свидетели и калта ще полети във всички посоки.”

В края на краищата нито Бърджис, нито Маклийн се връщат. Бърджис се напива до смърт през 1963 година на 52-годишна възраст. Доналд Маклийн също умира в Русия – през 1983 година.

 
 

Какво се случва, когато правосъдието срещне социалните мрежи и blockchain технологията?

| от chronicle.bg |

Бихте ли одобрили правосъдна система, която разчита на peer-to-peer директно гласуване и на изчислителната мощност на информационните технологии? Представете си Фейсбук на справедливостта. Идеята може и да звучи странно, но е напълно реалистична, ако вземем предвид развитието на социалните мрежи и blockchain технологията.

За ефектите от едно такова възможно бъдеще ще говорят участниците в дискусията „Vox Nihili: Краят на индивидуалността“ на 19 януари, 20:00 часа в Club Terminal 1.

Vox Nihili е серия от събития, обединяващи наука, технологии, етика и философия в общ разговор за бъдещето. Събитията се организират от научната организация Ratio и правния сайт „Предизвикай правото“. Всяко събитие разглежда различно технологично решение и резултатите, до които то може да доведе в обществото ни.

Предстоящото трето издание на Vox Nihili се фокусира върху ролята на технологиите за съвместно вземане на решения и постигане на „кошерен ум“ – колективно съзнание на човечеството. Основен фокус на разговора ще бъде потенциалът на технологиите да създават “автоматични” общества, управлявани от „умни“ алгоритми. Тук влизат не само социалните медии като Twitter и Facebook, но и децентрализираните мрежи като Bitcoin и Ethereum.

Как бихме могли да взимаме решения в такова бъдеще, какви нови възможности ще се отворят пред обществото ни и какви са проблемите, които могат да възникнат? На тези въпроси ще отговорят Константин Василев – програмист, специализиран в развитието на изкуствения интелект, Стоян Ставру, юрист и основател на „Предизвикай правото!“, Валентин Калинов, философ, и Любомир Бабуров, основател на Ratio.

След първоначалната дискусия между четиримата участници, публиката ще може да се включи с въпроси, мнения и коментари.

Vox Nihili: Краят на индивидуалността“ ще се състои на 19.01.2018 от 20:00 часа в Club Terminal 1 като част от ежемесечната серия срещи за популярна наука, организирани от екипа на Ratio. Повече за събитията може да видите във Facebook и на сайта на Ratio.

 
 

“Убийството на Джани Версаче“: двете страни на монетата

| от Дилян Ценов |

Този текст съдържа спойлери за епизод 1 на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace. 

Раян Мърфи е велик. Велик в правенето на сериали, но още по-велик в тяхното промотиране.

Досега почти винаги предварителните тийзъри и трейлъри бледнееха пред майсторството на същинските епизоди. Затова имахме основание да му се доверим, когато един след друг излизаха видеата за новия сезон на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace (“Убийството на Джани Версаче“). Е, този път Мърфи стъпи леко накриво – рекламата не е всичко.

Най-доброто, което можем да кажем за целия епизод е, че той е потенциална загрявка за нещо по-добро в следващите осем епизода. Разглеждани самостоятелно, тези 52 минути, отрупани с пищни и въздействащи кадри, могат да бъдат обобщени в петминутно видео, което би направило останалите 47 излишни.

Не знаем дали равния ход и дупките в сценария (Том Роб Смит) ще продължат до края на сезона, но що се отнася до пилотния епизод, то той бледнее пред някои от останалите проекти на Мърфи. Не може да се сравнява с „Народът срещу О Джей Симпсън“, чийто първи епизод отбележи двоен на сегашния рейтинг. Някои сезони на American Horror Story също започнаха много по-силно. Изобщо не поставяме под въпрос FEUD: Bette and Joan. Надяваме се в следващите епизоди режисурата да се съвземе и да върне характерните за всички продукции на Мърфи съспенс и дълбочина.

Разбира се, монетата има две страни и не можем твърдо да кажем, че стартът на „Убийството на Джани Версаче“ е лош.

Едно от нещата, за които поздравяваме екипа е, че той наистина умее да създава атмосфера. Най-хубаво е, когато в добрата атмосфера се случват интересни неща – нещо което тук по-скоро отсъстваше. Иначе и тук, както и в предишните проекти, всичко от режисурата до звуците работи, за да бъдат изградени онези деветдесетарски похот и блясък, на фона на които се случва едно от най-значимите убийства на епохата, случило се на 15 юли 1997 г.

Версаче е неприлично богат, неприлично известен и обичан от всички. Къщата му говори за самия него. Мрамор, каменни облицовки, ефирна коприна, слуги наредени като гвардейци на всеки ъгъл и двор, който наподобява градините на Версай. Тук добавяме и работата на операторите и на дизайнерите на костюмите, които придават на персонажите онази меко казано странна визия от 90-те. Изключение правят Джани и Донатела, които се обличат с десетилетие напред, което да си признаем, ни хареса.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис

Епизодът започва с дълга сцена, в която виждаме Джани Версаче (в ролята е Едгар Рамирес) и неговата сутрешна рутина под знака на изобилието, пищността и яркото слънце на Маями бийч. Страхотният старт задава тонът, който присъства навсякъде при Мърфи – дълги кадри, в които нищо не се случва, но именно те рисуват фона, на който ще се развива действието. Съспенсът е усилен от редуването на кадрите с Версаче и Андрю Кънанан (в ролята е Дарън Крис, Glee). Вторият е The Man Who Could Be Vogue (името на епизода). Патологичен лъжец с неистово желание да живее живота, за който няма нито характер, нито пари, нито късмет. Пълният антипод на дизайнера. На края на сцената Версаче е прострелян на прага на дома си. От там започва ретроспекцията и сцените ни пренасят от настояще в минало, и обратно, на няколко пъти в епизода.

Силата на този епизод е именно в ретроспекциите, и в частност на сцената в операта, в която Версаче и Кънанан разказват един на друг за себе си. Единият е премерено откровен и заинтригуван, другият реди лъжа след лъжа. Сцени като тази ни дават индикации, че занапред нещата няма да бъдат толкова равни, с незапълнена атмосфера, и Мърфи ще се завърне в пълния си блясък. Обещаваща за нататъшни попадения е и сцената на Дарън Крис в пикапа, минути след извършването на убийството – най-силната в епизода по наше мнение.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода,, пенелопе круз

Другото, за което „Убийството на Джани Версаче“ заслужава адмирациите ни, са някои от актьорите. За Пенелопе Круз знаехме, че освен красавица е и добра актриса, но тя надмина очакванията ни. Най-доброто нещо в първия епизод беше именно тя в ролята на Донатела Версаче. Дори с пропуските в сценария, в който ключовите събития минават като миг, тя успява да даде плътност на персонажа си и да не изглежда нелепо във финалната сцена. Честно казано вместо да ни показват кадри на мъртвия Версаче на масата в болницата, можеха да ни разкрият какво се случва с пряко засегнатите от смъртта му. Пенелопе Круз успява да прескочи този трап, защото е страхотна актриса. Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, не. Много обещаващо изглеждаше на снимките, на малкия екран не му вярваме.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис, рики мартин

Вече споменахме за сцената в пикапа и колко харесахме Дарън Крис и ще го повторим. Той е другото попадение сред актьорите. Несъмнено ролята на нереализиран хомосексуален творец, който ще направи всичко, за да се издигне, му пасва като ръкавица. А с Едгар Рамирес за екранен партньор тандемът е завършен. Струва си да гледате сериала дори само заради Дарън, Едгар и Пенелопе.

Най-доброто, което ви съветваме да направите, е да гледате „Убийството на Джани Версаче“ без да очаквате много от първия епизод. Той няма да ви хване за гърлото, нито ще ви накара да настръхнете, но със сигурност ще ви накара да продължите да следите втория сезон на American Crime Story. Защото има история за разказване, която е интересна, макар разказът да натежава от залитането към грандомания на Мърфи, когато снима в епоха.

В България премиерата е на 23 януари в ефира на FOX. Вторият епизод излиза в САЩ на 24 януари. Режисьор ще бъде не Мърфи, а Нелсън Краг (FEUD, American Horror Story), a сценарият отново е на Том Роб Смит.

 
 

Sundance 2018: Филмите, които трябва да гледате

| от chr.bg |

Време е Холивуд да извади анораците от нафталина и да се запъти към Парк Сити, Юта, където го чака свеж букет от премиери.

Филмовия фестивал Сънданс започва на 18 и приключва на 28 януари. 

Сънданс сам по себе си е известен ски курторт, разположен в близост до Проувоу, Юта в САЩ. През 1968 година е закупен от актьора Робърт Редфорд. Тъй като съпругата на актьора е от Юта, пет години по-рано те си построяват къща в щата. Курортът е наименуван на ролята на Робърт Редфорд от 1969 година във филма Буч Касиди и Сънданс Кид.

В галерията ни днес подредихме 10 филма, които трябва да видим!

 
 

Трансплантация на лице бе извършена за втори път

| от chr.bg, БТА | |

Мъж, на когото преди няколко години бе присадено лице, се подложи на втора трансплантация на лице, след като присадката бе отхвърлена от организма му, предаде Франс прес.

Това се случва за първи път в медицината.

Лансирана през 2005 г., въпросната технология със сериозни етични последствия е свързана с големи рискове от усложнения. Реципиентът трябва до края на дните си да приема лекарства за потискане на имунната му система, за да се избегне отхвърляне на присадката.

Сложната операция бе извършена в европейската болница „Жорж Помпиду“ в Париж от екип под ръководството на проф. Лоран Лантиери. Хирургичната интервенция започна в ранните следобедни часове на 15 януари и приключи на 16 януари сутринта.

Присадката получи пациент, на когото преди няколко години бе трансплантирано лице, което впоследствие бе отхвърлено от организма му, се казва в комюнике на лекарския екип. На 27 октомври м.г. пациентът бил включен в списък с чакащи, за да му бъде присадено лице от починал донор.

На 30 ноември трансплантираното лице бе махнато и оттогава пациентът бе в реанимация.