shareit

Досиетата CHR: Стоунуолските бунтове – 5 нощи, променили историята

| от chronicle.bg |

Най-големите социални революции на ХХ вей, се случват през 60-те години. Това са години на освобождаване, на възход, на „Бийтълс“, на попарта – най-шарените години, сравними единствено с 20-те. Всъщност 60-те години са 20-те на втората половина на века.

И докато всичко в тази епоха претърпява разцвет, реалността, в която живее ЛГБТ общността в САЩ (които са двигател на тази революция), е все така горчива. В страната все още хомосексуалността се наказва с големи глоби или затвор. С изключение на едно място – нощен Гринуич в Ню Йорк – бохемското гето на нюйоркската гей общност. Мястото, където в баровете всеки има място и може да прави, каквото пожелае, без притеснения. Едно от тези знакови места е барът Стоунуол (The Stonewall Inn) – заведението, което ще вдъхнови движението за граждански права на гейовете в САЩ, в началото на 70-те. Зад тези тухлени стени, приличащи на фасада на склад, ще се запали огъня от една малка искра, благодарение на която днес в десетки страни хомосексуалността отдавна не е тема табу.

171206_gaybar_stonewallinn.jpg.CROP.promo-xlarge2

Началото

В ранните часове на 28 юни 1969 г. малък бар в Уест Вилидж в Ню Йорк става основен пункт на едно движение, което променя не само историята на ЛГБТ общността в САЩ, а световната история изобщо. Бар „Стоунуол“ в Гринуич Вилидж по това време е мястото, в което всеки, знаен и незнаен член на гей-общността в Ню Йорк, може да избяга. Всеки може да отиде там – от драг кралиците, които не са приети в другите гей клубове, до младежите, изгонени от домовете си, заради сексуалните си предпочитания.

Барът е управляван от мафията и е регистриран като „bottle bar“ – място, където клиентът си носи алкохол, а някой друг му го сервира. За този вид услуга не е необходимо заведението да притежава лиценз за сервиране на алкохол. Не че това би спряло някого в САЩ да продава алкохол.

Същият този клуб многократно е обект на проверки, но някой от полицията винаги подшушва предварително и алкохолът за продажба е прибиран на безопасно място.

Бунтът

Сутринта на 28 юни обаче никой не предупреждава. Полицията нахълтва в заведението изненадващо. Девет служители се втурват в помещението и арестуват хората вътре за незаконна продажба на алкохол, но и не само. Според законите в Ню Йорк от това време полицията има право да арестува всеки, който не носи поне три „подходящи за пола му“ дрехи. Идеален повод почти всички да бъдат арестувани.

Стереотипите за гей-общността дават повод за сигурност на служителите на реда, че ексцесиите са изключени. Първоначално всички присъстващи в бара са подредени в редица и е трябвало да се легитимират. Всеки го прави, добавяйки по няколко хапливи забележки към полицаите.

Повечето от работещите в бара получават по няколко удара, а една от жените присъстващи е ударена в главата и качена насилствено в полицейския ван.

Полицейският автомобил отвежда арестуваните в бара и потегля, когато изведнъж някой подава първия тон.

Постепенно навън хората прийждат и това, което започва като любопитна тълпа пред бара, се превръща в истински бунт, който застрашава обществения ред.

maxresdefault

Този път е различно. Не е като предишните нахлувания. Не е само за алкохола. Собствениците са бесни от постоянното насилие на униформените и социалната дискриминация. Всичко се случва за минути. Истински бунт, в който се включват над 400 души. Ситуацията излиза извън контрол, а полицията не е свикнала с негостоприемно поведение и насилие от тази социална прослойка. Затова се барикадира в бара и гледат как 400 души се бунтуват отвън. Два от най-силните гласове са на Марша Джонсън, афроамериканска транссексуална жена, и Силвия Ривера, латиноамериканска транссексуална жена. Според докладите, Ривера хвърля стъклена бутилка по полицаите и крещи:

„Няма да пропусна и минута от това! В момента се случва революция!“

Всички са там. Не само ЛГБТ общността, но и хипититата, туристите, всеки недоволен от политическата или социалната обстановка в страната. Хвърлят всевъзможни предмети по полицаите – бутилки бира, шепи с монети, удрят всеки служител на реда, който в гнева си решава, че може да се справи с тях и се приближава опасно близо.

Заглавията във вестниците са достатъчно красноречиви за средата, в която се развиват събитията. „Хомо гнездо е обсадено, пчеличките полудяват“, глави статия в Sunday News.

Stonewall Inn Designated By President Obama As National Monument

Инспектор Пайн от нюйоркската полиция, който този ден е начело на операцията, участник във Втората световна война, заявява: „Никога не съм бил по-уплашен, отколкото онази нощ“. Поетът Алън Гинсбърг разказва за първата нощ на бунтовете: „Знаете, момчетата там бяха толкова красиви – бяха оставили онзи ранен вид, който всички гейове имаха в последните 10 години.“

Бунтовете продължават пет нощи, през които се стига дори до запалване на бара.

Това, което отличава Стоунуолските бунтове от всички предишни подобни движения е съзнателната мобилизация на стотици нови активисти, които донасят бунтовническото настроение. Като вулкан, тези събития са изригването след 20 години на малки опити за действие от малобройни групи. Но което е по-важно, тези бунтове не биха били останали в историята, ако след тях не следват промени в политиката и живота на гей общностите навсякъде по света. Това, което се случва, е трансформиране на разнопосочния гняв от онези пет нощи в социална сила, действаща на ниво законодателните промени.

stonewall_3_1476

Отзвукът

Стоунуолските бунтове не дават дават начало на движението за права на гейовете, но именно те са символа на борбата срещу социалната и политическа дискриминация навсякъде по света. Тези бунтове вдъхновяват хората по света да основат организациите GLAAD, Queer Nation, PFLAG и Кампанията за човешки права.

Това е причината днес десетки градове по света организират прайдовете си през юни месец в памет на това събитие.

Днес

New Yorkers Celebrate Gay Pride With Annual Parade

Барът „Стоунуол“ затваря само три месеца след приключването на бунтовете и от тогава помещението приема различни функции в годините – пекарна, китайски ресторант, магазин за обувки. Мястото отново става бар в края на 90-те със същото име. Днес The Stonewall Inn е национален исторически паметник, който привлича хиляди туристи годишно.

 
 
Коментарите са изключени

Били Типтън и една 50-годишна тайна

| от |

Били Типтън е джаз музикант и фронтмен на бандата си, който набира голяма популярност през 40-те и 50-те години на 20 век. Той се пенсионира, напуска музикалния бизнес и осиновява три момчета заедно със съпругата си, с която имат „брак“ (Във Великобритания и САЩ важи така нареченият „common-law marriage“, според който държавата може да приеме, че двама души са в брак, въпреки че не са го сключили официално.) През 1989, на 74-годишна възраст, Типтън почива заради усложнения от нелекувана пептична язва.

Чак след смъртта семейството му научава, че Били всъщност е биологична жена. Новината се появява ден след погребението му. 

ab039ec37fbb6adab47bffa80cf1bda9

Дороти Люсил Типтън е родена през 1914 и напуска дома си през 30-те години, за да преследва кариера в музиката. Типтън в началото започва да се облича като мъж, за да бъде приета по-лесно и да може да достигне по-високо, защото музикалният бизнес тогава е бил изключително неблагоприятен за жените. Но до 1940 тя вече живее изцяло като мъж. През годините тя има множество връзки с други жени. Истинската си идентичност успява да запази в тайна като казва на партньорите си, че гениталиите му са пострадали в сериозен автомобилен инцидент – затова трябва да превързва гърдите си.

Така успява да запази истинския си биологичен пол от света в продължение на 50 години. Кръвните му роднини не знаят за двойнствения живот на Били – всеки път когато ги посещава, той става отново Дороти.

 
 
Коментарите са изключени

1 милион евро за доказателство, че Билефелд не съществува

| от |

Немският град Билефелд има 8 века история, популация от 340 000 души, сериозни икономически постижения и не съществува. Последното е забавна шега, която кръстосва мрежата и местното население цели 25 години. Всичко започва през 1994-а година, когато немското население още не подозира, че ще срещне родните национали. Студентът по информационни технологии Аким Хелдс се запознава със свой колега. Попитан за адресната си регистрация, непознатият член на групата споделя, че е роден в Билефелд.

Както мнозина са забелязали, географията така и не става особена научна сила за мнозинството, следователно Аким бързо отрича съществуването на този град и дори го публикува в скромна Usenet система, която в близкото бъдеще ще бъде наследена от интернет форумите. Тънката шега очевидно старее добре и дори Ангела Меркел я използва през 2012 година на официална реч, изразявайки надеждата, че макар Билефелд никога да не е съществувал, тя би го посетила отново. Всичко се нарежда прекрасно, до този момент имахме призрачен град Припят, сега вече имаме и несъществуващ град Билефелд.

  И след като жителите на Билефелд вече са единственият град, работещ като експеримента на Шрьоденгер, решили да направят специална игра за онези, които още отричат съществуването. Предложението е следното: един германец, който успее да докаже, че този град не съществува, получава сумата от 1 милион евро. Крайният срок за участие е 5-и септември и понеже това е и първото по рода си състезание, доказателствата се приемат под всякаква форма от снимки и клипове, до текстово съдържание, доказващо, че на световната карта няма такава местност и всички живеем в една пълна илюзия.

Подозирайки, че и много жители на града са готови да се отрекат от адресната регистрация, вписана в личната карта, градоначалниците напомнят, че парите няма да бъдат взети от данакоплатците, за състезанието е намерен спонсор. Имайки предвид естеството на задачата, единственото по-лесно ще е да докажем съществуването на еднорози. Друга организация наречена „Fridays for Future“ също влизат в играта с 1 милион евро, но тяхното условеи е да бъде намерено доказателство, че климатичните промени са измислица – имаме повече шансофе с немския град. 5-и септември е крайният срок, ако успеете да докажете, че такъв град не съществува, автоматично отричате и съществуването на д-р Йоткер, той също е роден в несъществуващ град.

 
 
Коментарите са изключени

Немска подводница , потопена от собствената си тоалетна

| от |

Втората Световна война е известна с развитието на подводните войни. Германските подводничари са известни с потапянето на редица американски конвои с боеприпаси и  хранителни провизии за Англия. Кой би подозирал, че Жул Верн е предсказал бъдещето с книгата „Капитан Немо“. Единственото не толкова добре описано там е тоалетната на подводницата. Защо точно тя? Ще разберете в следващите редове:

През 1942-а година, немският флот започва строежа на нова подводница U-1206. На 30-и декември, 1943-а година, подводната лодка напуска завода и след година и половина кръстосва водите около Норвегия на първата си патрулна мисия. 50 души, най-добрите от флота на Хитлер, трябвало да изпробват уникалната немска машина – най-новото поколение.
Освен най-модерните бойни технологии, подводницата разполагала и с нова поколение ВиК система.

За разлика от останалите кораби от този клас, използващи контейнер за събирането на фекални отпадъци, новата система позволявала директното пускане на „торпедото“ в океана. По този начин се елиминирала и нуждата от резервоар за вода. Това намалявало теглото, пестило пространство и позволявало на моряците да се радват на повече хигиена. Отрицателната страна е, че пускането на същите отпадъци изисква много сериозно налягане.

second-1131275_1920

Точно това означавало, че подводната лодка трябвало да бъде близо до повърхността или направо на повърхността, когато капитанът или друг член на екипажа изпитва тази природна нужда. До тук добре, но ако за всяко тоалетно посещение се налага изплуване, какъв е смисълът от използването на такава система?

И понеже нито един германец не премисля всички възможни сценарии, инженерите имали решение и за сериозните дълбини. Когато морякът трябва да отиде до тоалетна, използва специален контейнер. Същият се съхранява и след това натрупаният материал се пуска на прилична дълбочина. И докато на хартия всичко изглеждало добре, реалността била следната, около седмица плаване в дълбочините (горе-долу толкова може да прекарат подводничарите, докато се дебнат с друга подводница), ароматът бил достатъчно убийствен, че всички да предпочетат да се взривят, отколкото да останат на борда на кораба.

На много по-късен етап, немските инженери ще стигнат до заключението, че могат да използват системата за високо налягане, която буквално да вакуумира тоалетната, да затваря тръбите и след това да пуска материала в океана. За жалост, точно такава липсвала в подводната лодка U-1206.

Историческите архиви се водят до 14 април, 1945-а година. Това е фаталната дата, отбелязваща един преломен момент и тежка необходимост за реновиране на тоалетната система в подводниците.
По данни на екипажа, U-1206 се движела на дълбочина от 70 метра, близо до бреговете на Шотландия. В този момент, Капитан Шлит изпитал нужда да посети мястото с двете нули и като всеки капитан, преценил, че тази дълбочина е напълно достатъчна за разтоварването на тоалетните.

 

U-bootVIIc0001

Снимка: Wikipedia

Изненадващо, но капитанът така и не успял да се справи и потърсил за помощ единственият човек от поддръжката, подготвен за тези проблеми – тоалетният отговорник. Колкото и комично да звучи, имало един такъв човек, който трябвало да отговаря за инсталацията и бил специално подготвен за всякакви ситуации. По-добрият вариант за всички е бил капитанът да излезе от тоалетната и да остави някой друг да се бори с възникналия казус. По данни на същия, човекът-поддръжка е объркал крановете за разтоварване и използвал възможно най-грешните. По технически  предписания, тоалетната не би трябвало да се ремонтира на подобна дълбочина по няколко причини:

1. Точно под тръбите на тоалетната се намират батериите, които захранват мощните електромотори. Каква е логиката да са позиционира точно там, не можем да кажем. Подозираме, че немските инженери понякога правят грешки или просто били захласнати от гениалната ВиК технология.
2. Самата система била напълно непозната и по-добрият вариант е да се преминат вражеските води, преди да започне ремонта, останалите моряци просто трябвало да издържат на напрежението или да използват старата система за събиране.
3. След като не успял да установи проблемът, водопроводчикът по-скоро е доразвалил системата, отколкото да ѝ помогне. Водата започнала да кръщава батериите, хлорните изпарения изпълнили лодката. Дадена е команда за моментално изплуване. Ала след като липсвало захранване към електромоторите, U-1206 била напълно обездвижена.

submarine-696101_1920

Основният проблем е, че подводницата се намира във вражески води и веднага е открита от патрулни самолети. Единственият вариант за екипажа, който не иска да остави модерната бойна машина в ръцете на противника – в това описание не включваме тоалетната – е да отвори различни клапани и да я остави да потъне отново. Мнозина са задържани, трима души умират при опит да се спасят. По-голямата част от екипажа стига до шотландските брегове на гумени лодки.

В историята на морския флот има само една подводница, която е потопена от дефектна тоалетна – тази. Капитанът обаче оцелява до 90-годишна възраст. Неговите записки разказват, че не е ясно кой е счупил тоалетната, но неофициални източници твърдят, че именно капитанското посещение е потопило най-модерната подводна лодка за времето си. Еволюцията на тази система в последствие е била променена, но пък е важно да знаем, че историята познава онази, която дефектира във вражески води. 

 
 
Коментарите са изключени

Автомобилната индустрия е възможна благодарение на тази жена

| от |

По преброяване от 2016-а година, в света има около 1.32 милиарда превозни средства. В това число влизат не само автомобили, но и бусове, тирове и всякакви други. Ако върнем лентата около 130 години назад, бихме открили, че естественото средство за транспорт в Европа е била каляската. Нуждата от ДВГ все още не била осезаема, а и освен това, последният опит за представянето на автомобила не завършва особено успешно – Мари Уорд тества своя парен автомобил (вместо с горене на някакво течно гориво, Мери използва пара, за да движи буталата). През 1869-а година, жената официална представила своята машина, но изпадайки от седалката, била премазана и съответно станала и първата жертва на автомобилния свят. Моторната каляска на Карл Бенц, представена през 1886-а година също не била особено добре посрещната.

Berthabenzportrait

Снимка: By Bühler, Mannheim – Automuseum Dr. Carl Benz, Ladenburg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4236628

Малкият двигател не просто успял да разцепи природната тишина, но и да подплаши всички животни така, че да избягат в тълпата и да направят повече зулуми, отколкото някой би подозирал.
Автомобилната индустрия можела да се забави значително, ако една жена не решава да направи правилната стъпка – първото автомобилно пътешествие, регистрирано през далечната 1888-а година. Берта Бенц, която работила заедно със своя съпруг и инвестирала сериозна сума в мечтата на Карл, искала да докаже на населението, че бъдещето няма да бъде дърпано от една-две конски сили – буквално и няма да ухае на тор, вместо това може да бъде малко по-удобно и освен това, значително по-бързо. За всичко това ще ни трябват поне около 130 години, но всеки преход започва бавно, преди да набере скорост.

Във време, в което пътните знаци не са съществували, GPS е само комбинация от три букви, които никой няма да разбере, а пътищата са кални и неподдържани, Берта Бенц се качва в своя мощен автомобил с 2 конски сили от 4-тактов двигател, дървени гуми и се подготвя за пътешествие, което малцина биха предприели – 194 километра от собствения ѝ дом в Майнхем до дома на майка ѝ в Пфорцхайм. Ако още не сте осъзнали, мъжката играчка – автомобилът е възможна, благодарение на Берта Бенц. Нейният подвиг е просто доказателство, че колата трябва да получи своето право на съществуване и също така, нейният съпруг може спокойно да продължи работа и да докаже на света, че един ден ще продава най-луксозните автомобили, произвеждани в света, впрочем, той ще повлече крак и на други много популярни немски имена, подготвени за същото предизвикателство.

Patentmotorwagen_mit_Karl_und_Bertha_Benz

Снимка: By unknown photographer, image cropped by User:83d40m – Image:Patentmotorwagen mit Benz.jpgOriginal source: Benz, Carl Friedrich: Lebensfahrt eines deutschen Erfinders. Die Erfindung des Automobils, Erinnerungen eines Achtzigjährigen. Leipzig 1936, S. 155-156. zeno.org, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3474586

20-и век в Европа започвал достатъчно светло и не само Карл Бенц имал време да твори, около него било пълно с изследователи, инженери и хора, готови да рискуват и да създават. Резултатът от всичко това е, че светът вече е залят от немски автомобили. Можем да ги срещнем навсякъде, ако четете този текст и в момента сте навън, огледайте се за немски автомобил, определено ще има някъде около вас. Най-интересното е, че в хода на немската индустриална революция, автомобилни компании като Benz и Dailmer решават да направят следващата крачка – да създават автомобил без компромиси. Тяхното сливане е довело за още по-бързото автоматизиране и задвижване на света.
Без да преувеличаваме, но със сигурност никой не е подозирал, че едно автомобилно пътешествие ще помогне за създаването на карбуратора на Maybach, позволяващ автомобилите да се движат с бензин, първият електромобил на BMW представен през 1972-а година, а да не говорим за иновациите, предоставени именно от Mercedes-Benz.

Робърт Бош е казал:
„Аз съм богат, защото не плащам ниски заплати.“
И с това сякаш е прокарал един много добър немски модел на работа. В края на всяка година, служителите на Audi от целия свят дават идеи за подобрения от всяко естество. Много от тях виждат бял свят и започва да се работи по тях, което автоматично изгражда една от най-успешните връзки в този бизнес. Все пак, ако няма доверие на собствените си служители, как се очаква от една компания да продължава своето развитие напред?

И да не забравяме, че Германия е страна, която обожава автомобилите, не случайно там няма да откриете лимит на скоростта, когато карате по големите магистрали. Вместо да ограничават шофьорите, властите са решили да подобрят пътищата и очевидно са успели. И макар автомобили като Bugatti да имат френско потекло, нека не забравяме, че бащата на най-бързата кола е VW Group. И така стигаме до настоящето, където електромобилът също се бори не просто за признание, но и за следващата стъпка в еволюцията.

 
 
Коментарите са изключени