Досиетата CHR: Стоунуолските бунтове – 5 нощи, променили историята

| от chronicle.bg |

Най-големите социални революции на ХХ вей, се случват през 60-те години. Това са години на освобождаване, на възход, на „Бийтълс“, на попарта – най-шарените години, сравними единствено с 20-те. Всъщност 60-те години са 20-те на втората половина на века.

И докато всичко в тази епоха претърпява разцвет, реалността, в която живее ЛГБТ общността в САЩ (които са двигател на тази революция), е все така горчива. В страната все още хомосексуалността се наказва с големи глоби или затвор. С изключение на едно място – нощен Гринуич в Ню Йорк – бохемското гето на нюйоркската гей общност. Мястото, където в баровете всеки има място и може да прави, каквото пожелае, без притеснения. Едно от тези знакови места е барът Стоунуол (The Stonewall Inn) – заведението, което ще вдъхнови движението за граждански права на гейовете в САЩ, в началото на 70-те. Зад тези тухлени стени, приличащи на фасада на склад, ще се запали огъня от една малка искра, благодарение на която днес в десетки страни хомосексуалността отдавна не е тема табу.

171206_gaybar_stonewallinn.jpg.CROP.promo-xlarge2

Началото

В ранните часове на 28 юни 1969 г. малък бар в Уест Вилидж в Ню Йорк става основен пункт на едно движение, което променя не само историята на ЛГБТ общността в САЩ, а световната история изобщо. Бар „Стоунуол“ в Гринуич Вилидж по това време е мястото, в което всеки, знаен и незнаен член на гей-общността в Ню Йорк, може да избяга. Всеки може да отиде там – от драг кралиците, които не са приети в другите гей клубове, до младежите, изгонени от домовете си, заради сексуалните си предпочитания.

Барът е управляван от мафията и е регистриран като „bottle bar“ – място, където клиентът си носи алкохол, а някой друг му го сервира. За този вид услуга не е необходимо заведението да притежава лиценз за сервиране на алкохол. Не че това би спряло някого в САЩ да продава алкохол.

Същият този клуб многократно е обект на проверки, но някой от полицията винаги подшушва предварително и алкохолът за продажба е прибиран на безопасно място.

Бунтът

Сутринта на 28 юни обаче никой не предупреждава. Полицията нахълтва в заведението изненадващо. Девет служители се втурват в помещението и арестуват хората вътре за незаконна продажба на алкохол, но и не само. Според законите в Ню Йорк от това време полицията има право да арестува всеки, който не носи поне три „подходящи за пола му“ дрехи. Идеален повод почти всички да бъдат арестувани.

Стереотипите за гей-общността дават повод за сигурност на служителите на реда, че ексцесиите са изключени. Първоначално всички присъстващи в бара са подредени в редица и е трябвало да се легитимират. Всеки го прави, добавяйки по няколко хапливи забележки към полицаите.

Повечето от работещите в бара получават по няколко удара, а една от жените присъстващи е ударена в главата и качена насилствено в полицейския ван.

Полицейският автомобил отвежда арестуваните в бара и потегля, когато изведнъж някой подава първия тон.

Постепенно навън хората прийждат и това, което започва като любопитна тълпа пред бара, се превръща в истински бунт, който застрашава обществения ред.

maxresdefault

Този път е различно. Не е като предишните нахлувания. Не е само за алкохола. Собствениците са бесни от постоянното насилие на униформените и социалната дискриминация. Всичко се случва за минути. Истински бунт, в който се включват над 400 души. Ситуацията излиза извън контрол, а полицията не е свикнала с негостоприемно поведение и насилие от тази социална прослойка. Затова се барикадира в бара и гледат как 400 души се бунтуват отвън. Два от най-силните гласове са на Марша Джонсън, афроамериканска транссексуална жена, и Силвия Ривера, латиноамериканска транссексуална жена. Според докладите, Ривера хвърля стъклена бутилка по полицаите и крещи:

„Няма да пропусна и минута от това! В момента се случва революция!“

Всички са там. Не само ЛГБТ общността, но и хипититата, туристите, всеки недоволен от политическата или социалната обстановка в страната. Хвърлят всевъзможни предмети по полицаите – бутилки бира, шепи с монети, удрят всеки служител на реда, който в гнева си решава, че може да се справи с тях и се приближава опасно близо.

Заглавията във вестниците са достатъчно красноречиви за средата, в която се развиват събитията. „Хомо гнездо е обсадено, пчеличките полудяват“, глави статия в Sunday News.

Stonewall Inn Designated By President Obama As National Monument

Инспектор Пайн от нюйоркската полиция, който този ден е начело на операцията, участник във Втората световна война, заявява: „Никога не съм бил по-уплашен, отколкото онази нощ“. Поетът Алън Гинсбърг разказва за първата нощ на бунтовете: „Знаете, момчетата там бяха толкова красиви – бяха оставили онзи ранен вид, който всички гейове имаха в последните 10 години.“

Бунтовете продължават пет нощи, през които се стига дори до запалване на бара.

Това, което отличава Стоунуолските бунтове от всички предишни подобни движения е съзнателната мобилизация на стотици нови активисти, които донасят бунтовническото настроение. Като вулкан, тези събития са изригването след 20 години на малки опити за действие от малобройни групи. Но което е по-важно, тези бунтове не биха били останали в историята, ако след тях не следват промени в политиката и живота на гей общностите навсякъде по света. Това, което се случва, е трансформиране на разнопосочния гняв от онези пет нощи в социална сила, действаща на ниво законодателните промени.

stonewall_3_1476

Отзвукът

Стоунуолските бунтове не дават дават начало на движението за права на гейовете, но именно те са символа на борбата срещу социалната и политическа дискриминация навсякъде по света. Тези бунтове вдъхновяват хората по света да основат организациите GLAAD, Queer Nation, PFLAG и Кампанията за човешки права.

Това е причината днес десетки градове по света организират прайдовете си през юни месец в памет на това събитие.

Днес

New Yorkers Celebrate Gay Pride With Annual Parade

Барът „Стоунуол“ затваря само три месеца след приключването на бунтовете и от тогава помещението приема различни функции в годините – пекарна, китайски ресторант, магазин за обувки. Мястото отново става бар в края на 90-те със същото име. Днес The Stonewall Inn е национален исторически паметник, който привлича хиляди туристи годишно.

 
 

Вече имаме премиерна дата за „Имението Даунтън“, филма

| от chronicle.bg |

Тазгодишният награден сезон дори не е започнал още (чакаме януари и февруари), а вече имаме причина да поглеждаме към следващия. Защото имаме първи проект за тогава, който да наблюдаваме. През юли най-накрая стана ясно, че ще има филм „Имението Даунтън“.

Днес вече е ясно и кога точно ще го видим за първи път. „Имението Даунтън“, филмът, ще излезе на 13 септември 2019 г., а дистрибутори са Focus Features.

Тази дата предполага премиера на някой от големите фестивали и потенциално кандидатиране за кинонаградите след тях.

Все още не разполагаме с никакви детайли около сюжета на бъдещия филм, но знаем, че отново ще видим на екран Хю Боневил (лорд Грантъм), Лора Крамайкъл (Лейди Грантъм), Джим Картър (Карсън), Брендан Койл (Том), Мишел Докъри (Лейди Мери Кроули), Джоан Фрогат (Изабел Кроули), Маги Смит (Вайълет Кроули) и повечето от участващите в сериала на PBS , който спечели множество награди „Еми“ и се превърна в един от най-успешните британски телевизионни продукции.

Носителят на „Оскар“ (най-добър сценарий за „Госфорд парк“) Джулиан Фелоус, който е създател на сериала, продуцира, режисира и пише сценария на новия филм. Режисьор е Майкъл Енглър.

 
 

Сериалът „Свърталище на духове“ може да е следващият хит на Netflix

| от chronicle.bg |

Чели ли сте романът на Шърли Джаксън „Свърталище на духове“? А помните ли филма със същото заглавие от 1999 г.? И двете са повече от добри произведения на изкуството, така че е нормално да гледаме новия трейлър на „The Haunting of Hill House“ – екранизация на романа на Джаксън за телевизията, оригинална продукция на Netflix.

Новият сериал е с участието на Карла Гуджино, Мишел Хюсман, Тимъти Хътън и Елизабет Рийзър. Историята разказва за семейство, което влиза в една от най-ужасяващите къщи в страната – Хил Хаус. Трейлърът показва как след като един от семейството се самоубива, останалите трябва да се върнат в къщата, за да разберат какво се е объркало по време на първите им години.

The Haunting of Hill House“ идва точно преди да се навършват 60 години от публикуването на романа на Джаксън, в комплект от 10 епизода. Всичките епизоди са режисирани от Майк Фланаган („Oculus“), който е работил и върху адаптацията на „Doctor Sleep“ на Стивън Кинг. Всичко дотук подсказва, че се задава обещаващ мрачен сериал, който ще дойде точно на време за Хелоуин.

Премиерата  на „The Haunting of Hill House“ е  на 12 октомври. Ето и най-новият трейлър.

 
 

Джордж Р. Р. Мартин: историята на едно пораснало момче

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

Годината е 1994. Един уморен мъж на средна възраст напуска Холивуд, защото има нужда от промяна и свобода. В телевизията има умерен успех с работата си по „The Twilight Zone” и фантазията „Beauty and the Beast”. Но сценарият на пилотния епизод на нов сериал, „Doorways”, не е одобрен и това окончателно го отказва от телевизията като средство за разказване на собствените му истории. Всичко, което прави, е прекалено скъпо. Той иска замъци, крепости, армии, мащаб. Не може да имаш и коне и Стоунхендж в сериала – избери едно от двете , го съветва един продуцент. На страницата обаче може да имаш всичко, нали?

„Ще напиша фантастика и ще бъде велика. Ще имам всички герои и битки, които искам.“ Така през 1996 г. Джордж Реймън Ричард Мартин публикува роман, дълъг 700 страници. „Игра на тронове“ е първият том от „Песен за огън и лед“, тогава планирана като трилогия. Поредицата описва борбата за власт между аристократичните родове в Седемте кралства, част от въображаема средновековна нация. Мартин се вдъхновява не от митологичните сюжети, а от исторически събития. Книгите му са слабо базирани на Войната на розите – средновековна война в Англия. В сравнение с повечето фантастични книги, Мартин по-рядко прибягва до магията, за разлика от много свои колеги фантасти.

В началото книгата не бележи особен успех, макар че определени независими продавачи я препоръчват на клиентите, а те на свой ред я дават на приятели. Формира се малък кръг от почитатели. Жена му казва, че при премиерата е имало опашка от 400 души, чакащи за автограф. Само седмици по-късно, никой вече не се появява на представянията. С разказването на историята, авторът открива нещо – три книги са недостатъчни. Ще трябват поне седем, за да разплете конците, които е оплел.

George RR Martin, Джордж Р Р Мартин

Към днешна дата Джордж Р. Р. Мартин е продал повече от 15 млн. копия от книгите си по цял свят, а аудиторията му се е увеличила многократно в последните седем години, откакто излиза сериалът на HBO, “Игра на тронове“. В случая обаче Мартин знае как да играе играта. В свят като днешния, общуването на един писател с неговата аудитория е повече от ползотворно. Създаваш й усещането, че е част от личната ти история. Затова Мартин поддържа собствен блог от много години вече, интересува се какво коментират читателите, отговаря, поддържа връзка с основателите на форуми и клубове и се среща с фенове в неформална обстановка.

Да общуваш с публиката обаче си има своите минуси. А когато не си публикувал следващия роман от поредицата вече 7 години, всички фенове стават нетърпеливи. Заради забавянето, те настояват все по-настървено да разберат какво се случва с любимите им герои. Преди излизането на последната книга през 2011 г. някои от коментарите по форумите са крайно груби.

Един от най-големите идоли на Мартин е „Бащата“ на фантастичния жанр – Толкин. Повечето почитатели на фантастиката твърдят, че след втория, всяка книга в жанра наподобява „Властелинът на пръстените“. Героите на Мартин обаче са различни. Сред тях няма орки и гоблини, тъмни лордове, лошо и добро. Действието се развива около истински хора, в истински ситуации, което не се среща често във фантастиката. Героите носят всички черти на хората от Средновековието, държат се като тях. Определени персонажи, които са извършвали престъпления и злодейства, могат да станат симпатични на читателя. Нищо не е константа при Мартин и това е една от големите причини за успеха му. На никого от персонажите не му се гарантира дълъг живот, обратите в сюжета са толкова много, че хората се привързват към историята като към наркотик.

Един цитат на Мартин много точно описва мотивацията му към амбивалентния подход към персонажите: „Когато гледаш как Индиана Джоунс застава срещу нацистите е много зрелищно, но не е „Списъкът на Шиндлер“. Трябва да провокираш в читателя любов към персонажа и страх за него, дори за лошия такъв.

джордж мартин, джордж р р мартин

Мартин започва да пише още в тийнейджърските си години. Първото му поле за изява са истории за комиксови списания, в които той описва приключенията на супергерои, измислени от фенове на списанието. Влюбва се в научната фантастика и през 1971 г. започва да посещава сбирки на фенове. На една такава, четири години по-късно, се запознава с Парис Макбрайд. Тя е харесала негов разказ и двамата скоро създават приятелство помежду си. По това време Мартин е сгоден за друга жена, а Парис започва работа в пътуващ цирк. В следващите години двамата ще продължат да се виждат предимно на сбирките на фенове на фантастиката. След края на първия му брак, двамата започват връзка и през 1981 г. се местят в Ню Мексико. Женят се едва през 2011 г.

Същата година е публикуван и последният към днешна дата роман от поредицата – „Танц с дракони“. От тогава досега всяка година получаваме изявление от Джордж Мартин, че следващия роман от поредицата, „Ветровете на зимата“, ще се появи следващата година. Това важи и за тази година – през април Мартин каза, че романът няма да излезе през 2018 г. Една от основните причини за забавянето на книгите е желанието на автора да даде на читателите „най-доброто“, което заслужават. Поне така твърди самият той. Натискът от феновете, в комбинация със сложната и многокомпонентна сюжетна линия изискват прецизно синхронизиране при писането. Мартин не иска да допуска грешки. И нормално, при творение от такъв мащаб и фенове, които могат знаят книгите до последните им страници, всяка „грешка“ ще бъде изтъкната.

Очакванията са повече от големи. Отлагането на следващата книга не потушава напрежението, а напротив – нагнетява го. „Песен за огън и лед“ има такъв успех, че списание Time, обявява Мартин за „Американския Толкин“ след излизането на четвъртата книга, „Пир за врани“. Мнозина читатели твърдят, че Толкин е най-добрият жив писател на фантастика.

А ние чакаме. Следващата книга. Следващия сезон на „Игра на тронове“. И желаем на Джордж Р. Р. Мартин, който днес става на 70 години, честит рожден ден.

 
 

11 заглавия на CineLibri 2018, които не са изпускане

| от chronicle.bg |

Да живеят кинофестивалите! Във време, в което програмата на киносалоните изобилства от най-популярното в момента (разбирайте екшъни, трилъри, блокбъстъри с над 50 млн. бюджет и някоя друга анимация), тези събития са единствената възможност за зрителите да се докоснат до едни от най-добрите в художествено отношение заглавия в киното.

Един такъв скоро ще се проведе в София. В дните между  10 до 24 октомври за четвърта поредна година ще се случи CineLibri – единственият по рода си кинофестивал, посветен на взаимовръзката между две велики изкуства – киното и литературата.  – Над 300 прожекции и 45 актуални кинопродукции се обединяват тази година под мотото „Любов между редовете“.

Голяма част от филмите, които ви показваме в нашите галерии, включват заглавия на филми, които няма да може да гледаме по големите кина. Затова фестивали като CineLibri са нужни на българския зрител. А какво препоръчваме ние, вижте в галерията ни горе.