Досиетата CHR: Стоунуолските бунтове – 5 нощи, променили историята

| от chronicle.bg |

Най-големите социални революции на ХХ вей, се случват през 60-те години. Това са години на освобождаване, на възход, на „Бийтълс“, на попарта – най-шарените години, сравними единствено с 20-те. Всъщност 60-те години са 20-те на втората половина на века.

И докато всичко в тази епоха претърпява разцвет, реалността, в която живее ЛГБТ общността в САЩ (които са двигател на тази революция), е все така горчива. В страната все още хомосексуалността се наказва с големи глоби или затвор. С изключение на едно място – нощен Гринуич в Ню Йорк – бохемското гето на нюйоркската гей общност. Мястото, където в баровете всеки има място и може да прави, каквото пожелае, без притеснения. Едно от тези знакови места е барът Стоунуол (The Stonewall Inn) – заведението, което ще вдъхнови движението за граждански права на гейовете в САЩ, в началото на 70-те. Зад тези тухлени стени, приличащи на фасада на склад, ще се запали огъня от една малка искра, благодарение на която днес в десетки страни хомосексуалността отдавна не е тема табу.

171206_gaybar_stonewallinn.jpg.CROP.promo-xlarge2

Началото

В ранните часове на 28 юни 1969 г. малък бар в Уест Вилидж в Ню Йорк става основен пункт на едно движение, което променя не само историята на ЛГБТ общността в САЩ, а световната история изобщо. Бар „Стоунуол“ в Гринуич Вилидж по това време е мястото, в което всеки, знаен и незнаен член на гей-общността в Ню Йорк, може да избяга. Всеки може да отиде там – от драг кралиците, които не са приети в другите гей клубове, до младежите, изгонени от домовете си, заради сексуалните си предпочитания.

Барът е управляван от мафията и е регистриран като „bottle bar“ – място, където клиентът си носи алкохол, а някой друг му го сервира. За този вид услуга не е необходимо заведението да притежава лиценз за сервиране на алкохол. Не че това би спряло някого в САЩ да продава алкохол.

Същият този клуб многократно е обект на проверки, но някой от полицията винаги подшушва предварително и алкохолът за продажба е прибиран на безопасно място.

Бунтът

Сутринта на 28 юни обаче никой не предупреждава. Полицията нахълтва в заведението изненадващо. Девет служители се втурват в помещението и арестуват хората вътре за незаконна продажба на алкохол, но и не само. Според законите в Ню Йорк от това време полицията има право да арестува всеки, който не носи поне три „подходящи за пола му“ дрехи. Идеален повод почти всички да бъдат арестувани.

Стереотипите за гей-общността дават повод за сигурност на служителите на реда, че ексцесиите са изключени. Първоначално всички присъстващи в бара са подредени в редица и е трябвало да се легитимират. Всеки го прави, добавяйки по няколко хапливи забележки към полицаите.

Повечето от работещите в бара получават по няколко удара, а една от жените присъстващи е ударена в главата и качена насилствено в полицейския ван.

Полицейският автомобил отвежда арестуваните в бара и потегля, когато изведнъж някой подава първия тон.

Постепенно навън хората прийждат и това, което започва като любопитна тълпа пред бара, се превръща в истински бунт, който застрашава обществения ред.

maxresdefault

Този път е различно. Не е като предишните нахлувания. Не е само за алкохола. Собствениците са бесни от постоянното насилие на униформените и социалната дискриминация. Всичко се случва за минути. Истински бунт, в който се включват над 400 души. Ситуацията излиза извън контрол, а полицията не е свикнала с негостоприемно поведение и насилие от тази социална прослойка. Затова се барикадира в бара и гледат как 400 души се бунтуват отвън. Два от най-силните гласове са на Марша Джонсън, афроамериканска транссексуална жена, и Силвия Ривера, латиноамериканска транссексуална жена. Според докладите, Ривера хвърля стъклена бутилка по полицаите и крещи:

„Няма да пропусна и минута от това! В момента се случва революция!“

Всички са там. Не само ЛГБТ общността, но и хипититата, туристите, всеки недоволен от политическата или социалната обстановка в страната. Хвърлят всевъзможни предмети по полицаите – бутилки бира, шепи с монети, удрят всеки служител на реда, който в гнева си решава, че може да се справи с тях и се приближава опасно близо.

Заглавията във вестниците са достатъчно красноречиви за средата, в която се развиват събитията. „Хомо гнездо е обсадено, пчеличките полудяват“, глави статия в Sunday News.

Stonewall Inn Designated By President Obama As National Monument

Инспектор Пайн от нюйоркската полиция, който този ден е начело на операцията, участник във Втората световна война, заявява: „Никога не съм бил по-уплашен, отколкото онази нощ“. Поетът Алън Гинсбърг разказва за първата нощ на бунтовете: „Знаете, момчетата там бяха толкова красиви – бяха оставили онзи ранен вид, който всички гейове имаха в последните 10 години.“

Бунтовете продължават пет нощи, през които се стига дори до запалване на бара.

Това, което отличава Стоунуолските бунтове от всички предишни подобни движения е съзнателната мобилизация на стотици нови активисти, които донасят бунтовническото настроение. Като вулкан, тези събития са изригването след 20 години на малки опити за действие от малобройни групи. Но което е по-важно, тези бунтове не биха били останали в историята, ако след тях не следват промени в политиката и живота на гей общностите навсякъде по света. Това, което се случва, е трансформиране на разнопосочния гняв от онези пет нощи в социална сила, действаща на ниво законодателните промени.

stonewall_3_1476

Отзвукът

Стоунуолските бунтове не дават дават начало на движението за права на гейовете, но именно те са символа на борбата срещу социалната и политическа дискриминация навсякъде по света. Тези бунтове вдъхновяват хората по света да основат организациите GLAAD, Queer Nation, PFLAG и Кампанията за човешки права.

Това е причината днес десетки градове по света организират прайдовете си през юни месец в памет на това събитие.

Днес

New Yorkers Celebrate Gay Pride With Annual Parade

Барът „Стоунуол“ затваря само три месеца след приключването на бунтовете и от тогава помещението приема различни функции в годините – пекарна, китайски ресторант, магазин за обувки. Мястото отново става бар в края на 90-те със същото име. Днес The Stonewall Inn е национален исторически паметник, който привлича хиляди туристи годишно.

 
 

Серина Уилиямс – скандалът с „жената“ на годината

| от chronicle.bg |

Тенис звездата Серина Уилямс стана жена на годината на GQ, но корицата на списанието предизвика бурни обществени дискусии. Причината е, че думата жена е сложена в кавички.

37-годишната Шампионка, както я наричат от списанието, се появява на една от четирите корици на декемврийския брой, озаглавен „Мъж на годината“.

GQ, който за първи път слагат женска част в наградите си Мъж на годината през 2003 година, слага Серина заедно с рекордите Майкъл Б. Джордън, Хенри Голдинг и Джона Хил.

През февруари Уилямс казва пред CNN, че едва не умира, когато ражда дъщеря си миналата година, и въпреки това след няколко месеца вече била на корта. Дори успя да стигне до финала на Wimbledon и US Open, като загуби и двата.

Целият проблем с корицата на списанието идва от незнанието за навиците на дизайнера Виргил Абло. Думата „woman“ е написана ръкописно от него, а той често обича да използва кавички. Абло работи заедно с Уилямс и Nike за спортния екип на тенисистката, върху който имаше думите „Serena“ и „Logo“, и двете в кавички.

Serena-Williams-new-ad-e1535541815443

Миналата година в отворено писмо в сайта reddit, Уилямс казва, че е била наричана мъж заради мускулатурата си: „Наричали са ме мъж, защото изглеждам много силна… Казвали са ми, че не съм за женския спорт, че трябва да играя с мъжете, защото изглеждам по-здрава, отколкото другите момичета. (Не, аз просто работя много здраво и съм се родила с това тяло, с което се гордея.)“

 
 

Популярността на „Game of Thrones“ пречи на Джордж Р. Р. Мартин

| от chronicle.bg |

Феновете чакат следващата книга от поредицата „Game of Thrones“ вече 7 години. „The Winds of Winter“ е шестият роман от популярната сага на Джордж Р. Р. Мартин. Писателят посочва популярността на „Game of Thrones“ като част от причините за забавянето на книгата.

„Сериалът достигна такава световна популярност, книгите са толкова известни и толкова добре приети, че сега всеки път като седна да пиша съм наясно, че трябва да създам нещо невероятно и това е доста голям товар. Обаче веднъж щом се съсредоточа, целият свят изчезва – вече не ме интересува какво ще вечерям, какво дават по телевизията, какви мейли получавам, кой ми е ядосан тази седмица и защо.“

Мартин признава, че му е все по-трудно през последните няколко години да навлезе в това състояние на транс, в което пише най-добре. И не е само популярността на сериала. Самата история на този етап вече е изключително сложна.

„The Winds of Winter“ не е роман, а по-скоро няколко няколко романа в едно, всеки с различен протагонист, различен антагонист, различни герои, различни неща и става много комплексно. Писането е много, много комплексно.“

Последната книга на Мартин „A Dance With Dragons“ излезе на 11 юли 2011 година. Сериалът по HBO приключи със събитията по нея в сезон 5 и оттам нататък, в сезон 6 и 7, историята няма общо с книгите.

Докато чакаме книгата, можем да дочакаме и краят на сериала „Game of Thrones“ през 2019.

 
 

Астрид Линдгрен: От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.

| от chronicle.bg |

През зимата на 1941 г. малката Карин Линдгрен се разболява от пневмония. Докато е прикована към леглото, майка й Астрид, в опит да разсее скуката, започва да разказа измислени истории за малко момиче с необикновена сила. Приказките се приемат повече от добре, и не само от Карин. Скоро приятелите и семейството искат още и още приказки за момичето, което критиците по-късно ще нарекат „кръстоска между Хъкълбери Фин и Супермен.“

Три години по-късно Астрид подарява за десетия рожден ден на дъщеря си специален подарък – напечатан екземпляр с приключенията на Пипи Дългото чорапче. Следващата година авторката, която вече е издала две успешни книги за деца, дава на издателя си да прочете книгата за Пипи. Останало сигурно го знаете. Останалото е история и една огромна тълпа от персонажи, с които милиони деца по света са отраснали.

Пипи, Томи, Аника, Емил, Карлсон, Дребосъчето, Ина, Алфред, татко Алфред, мама Алма, госпожа Петрел… все герои, благодарение на които малките и до днес обикват четенето. Обикват и Астрид Линдгрен, която не се страхува да говори на децата за смъртта.

Жената, която ни накара да обичаме четенето, да разберем някоя и друга хитрина за живота, е родена на днешната дата преди 111 години. В чест на днешната дата споделяме няколко нейни цитата.

Astrid-Lindgren-1994-Teaser-DW-Vermischtes-Stockholm-jpg

„Нямам нищо против да умра. Ще го направя с радост, но сега трябва първо да изчистя къщата.“

„Спокойствие и само спокойствие.“

„Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“ (из „Роня, дъщерята на разбойника“)

„Въображението е задължително. И за щастие все още има хора, които го притежават. Тези, които сега са деца, един ден ще поемат бизнеса в свои ръце. Те ще решават проблемите на мира и войната и това в какво общество ще живеят — дали ще е подвластно на насилието, или ще е мирно.“

„Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.“ (из „Пипи Дългото чорапче“)

Пипи Дългото чорапче

„От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.“

„Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите ми да развличат по същия начин и другите деца.“

„Детство без книги – това не е никакво детство. Това е като да ти е отказан достъп до омагьосаното място, където можеш да отидеш и да намериш най-редкия вид радост.“

„Дай на децата любов, още любов и пак любов, и здравият разум ще дойде от само себе си.“

lindgren

„Всичко хубаво, което се е случило на тази земя, първо се е случило в нечие въображение.“

„Намирам, че мама е много чудновата, дето иска да си лягаме вечер, когато сме съвсем будни, а сутрин, когато спим, иска да ставаме.“ (из „Децата от улица „Тряскаджийска“)

„“Вашите собствени деца и внуци ли ви вдъхновиха, за да напишете книгите си?“ е също въпрос, който често ми задават. Искам да кажа следното: Никое друго дете не ме е вдъхновявало толкова, колкото детето, което аз самата бях. Не е задължително да имате деца, за да пишете детски книги. По-важното е добре да помните собственото си детство.“

„Лятото няма да трае вечно, той знаеше това, както го знаеше и Роня. Но си заживяха отново, като че ли то нямаше да има край, и доколкото им се удаваше, пропъждаха всички мъчителни размисли за зимата.“ (из „Роня, дъщерята на разбойника“)

 Астрид Линдгрен

„Ако съм озарила дори едно единствено детство, то тогава съм постигнала поне нещо в живота си.“

„Не искам да пиша за възрастни. Искам да пиша за читатели, които могат да правят чудеса. Само децата правят чудеса, докато четат.“

 
 

„Ве4ната Сали“ ще ни покаже как да се забавляваме и как да прекалим

| от chronicle.bg |

Миналата седмица ви показахме 5 сериала, които ще владеят телевизионния ефир този месец. Сред тях беше и сериалът „Ве4ната Сали“, който от днес вече може да бъде гледан и у нас, в ефира на HBO и онлайн на HBO GO. 

Носеща типичния хаплив заряд на британския хумор, историята за нестандартна любовна афера между две жени, която бързо излиза извън контрол, е едно безстрашно изследване на любовта, секса и вманиачаването в половинкатa ни. Взривоопасна комбинация, излизаща изпод „ужасяващия“ ум на Джулия Дейвис, която освен че облича с лекота образа на щурата Ема е продуцент, сценарист и режисьор на 7-те епизода от по 30 минути.  Джулия Дейвис, макар не много позната у нас, е едно от най-известните комедийни британски лица. Тя влиза в полезрението на HBO с „Къмпинг“ и е съсценарист с Лена Дънам и Джени Конър на американската му версия с Дженифър Гарднър, която в момента тече по HBO у нас.

Комедийният сериал проследява живота на Сали (Катрин Шепърд от „Падингтън“), маркетинг специалист в очакване на повишение. В продължение на 10 години тя живее удобен и спокоен живот в предградията с меко казано невзрачния си приятел Дейвид (Алекс Маккуин от „Бръсначите“).

Вечерта, в която той й предлага брак, Сали изпада в размисли за живота, които я подтикват към непривична спонтанност. Тя започва дива връзка със съблазнителната Ема (Джулия Дейвис от „Наистина любов“, Nighty Night).

Ема е всичко, което Дейвид не е – харизматична и спонтанна личност. Преди Сали да се усети, Ема вече се е пренесла при нея, пренаредила е мебелите, както и живота й. Но дали наистина това е нещото, което Сали иска, или е направила грешка?

Джулия Дейвис и HBO забъркват романтична комедия за манипулациите и паразитните взаимоотношения, в които хората попадат, дори когато виждат как положението се влошава още повече от действията им. Това е концепция, която всеки, запознат с работата на Дейвис, ще схване почти веднага – влечението й да взима най-лошите аспекти от всеки човек и да ги завърта до комична крайност.