Досиетата CHR: Стоунуолските бунтове – 5 нощи, променили историята

| от chronicle.bg |

Най-големите социални революции на ХХ вей, се случват през 60-те години. Това са години на освобождаване, на възход, на „Бийтълс“, на попарта – най-шарените години, сравними единствено с 20-те. Всъщност 60-те години са 20-те на втората половина на века.

И докато всичко в тази епоха претърпява разцвет, реалността, в която живее ЛГБТ общността в САЩ (които са двигател на тази революция), е все така горчива. В страната все още хомосексуалността се наказва с големи глоби или затвор. С изключение на едно място – нощен Гринуич в Ню Йорк – бохемското гето на нюйоркската гей общност. Мястото, където в баровете всеки има място и може да прави, каквото пожелае, без притеснения. Едно от тези знакови места е барът Стоунуол (The Stonewall Inn) – заведението, което ще вдъхнови движението за граждански права на гейовете в САЩ, в началото на 70-те. Зад тези тухлени стени, приличащи на фасада на склад, ще се запали огъня от една малка искра, благодарение на която днес в десетки страни хомосексуалността отдавна не е тема табу.

171206_gaybar_stonewallinn.jpg.CROP.promo-xlarge2

Началото

В ранните часове на 28 юни 1969 г. малък бар в Уест Вилидж в Ню Йорк става основен пункт на едно движение, което променя не само историята на ЛГБТ общността в САЩ, а световната история изобщо. Бар „Стоунуол“ в Гринуич Вилидж по това време е мястото, в което всеки, знаен и незнаен член на гей-общността в Ню Йорк, може да избяга. Всеки може да отиде там – от драг кралиците, които не са приети в другите гей клубове, до младежите, изгонени от домовете си, заради сексуалните си предпочитания.

Барът е управляван от мафията и е регистриран като „bottle bar“ – място, където клиентът си носи алкохол, а някой друг му го сервира. За този вид услуга не е необходимо заведението да притежава лиценз за сервиране на алкохол. Не че това би спряло някого в САЩ да продава алкохол.

Същият този клуб многократно е обект на проверки, но някой от полицията винаги подшушва предварително и алкохолът за продажба е прибиран на безопасно място.

Бунтът

Сутринта на 28 юни обаче никой не предупреждава. Полицията нахълтва в заведението изненадващо. Девет служители се втурват в помещението и арестуват хората вътре за незаконна продажба на алкохол, но и не само. Според законите в Ню Йорк от това време полицията има право да арестува всеки, който не носи поне три „подходящи за пола му“ дрехи. Идеален повод почти всички да бъдат арестувани.

Стереотипите за гей-общността дават повод за сигурност на служителите на реда, че ексцесиите са изключени. Първоначално всички присъстващи в бара са подредени в редица и е трябвало да се легитимират. Всеки го прави, добавяйки по няколко хапливи забележки към полицаите.

Повечето от работещите в бара получават по няколко удара, а една от жените присъстващи е ударена в главата и качена насилствено в полицейския ван.

Полицейският автомобил отвежда арестуваните в бара и потегля, когато изведнъж някой подава първия тон.

Постепенно навън хората прийждат и това, което започва като любопитна тълпа пред бара, се превръща в истински бунт, който застрашава обществения ред.

maxresdefault

Този път е различно. Не е като предишните нахлувания. Не е само за алкохола. Собствениците са бесни от постоянното насилие на униформените и социалната дискриминация. Всичко се случва за минути. Истински бунт, в който се включват над 400 души. Ситуацията излиза извън контрол, а полицията не е свикнала с негостоприемно поведение и насилие от тази социална прослойка. Затова се барикадира в бара и гледат как 400 души се бунтуват отвън. Два от най-силните гласове са на Марша Джонсън, афроамериканска транссексуална жена, и Силвия Ривера, латиноамериканска транссексуална жена. Според докладите, Ривера хвърля стъклена бутилка по полицаите и крещи:

„Няма да пропусна и минута от това! В момента се случва революция!“

Всички са там. Не само ЛГБТ общността, но и хипититата, туристите, всеки недоволен от политическата или социалната обстановка в страната. Хвърлят всевъзможни предмети по полицаите – бутилки бира, шепи с монети, удрят всеки служител на реда, който в гнева си решава, че може да се справи с тях и се приближава опасно близо.

Заглавията във вестниците са достатъчно красноречиви за средата, в която се развиват събитията. „Хомо гнездо е обсадено, пчеличките полудяват“, глави статия в Sunday News.

Stonewall Inn Designated By President Obama As National Monument

Инспектор Пайн от нюйоркската полиция, който този ден е начело на операцията, участник във Втората световна война, заявява: „Никога не съм бил по-уплашен, отколкото онази нощ“. Поетът Алън Гинсбърг разказва за първата нощ на бунтовете: „Знаете, момчетата там бяха толкова красиви – бяха оставили онзи ранен вид, който всички гейове имаха в последните 10 години.“

Бунтовете продължават пет нощи, през които се стига дори до запалване на бара.

Това, което отличава Стоунуолските бунтове от всички предишни подобни движения е съзнателната мобилизация на стотици нови активисти, които донасят бунтовническото настроение. Като вулкан, тези събития са изригването след 20 години на малки опити за действие от малобройни групи. Но което е по-важно, тези бунтове не биха били останали в историята, ако след тях не следват промени в политиката и живота на гей общностите навсякъде по света. Това, което се случва, е трансформиране на разнопосочния гняв от онези пет нощи в социална сила, действаща на ниво законодателните промени.

stonewall_3_1476

Отзвукът

Стоунуолските бунтове не дават дават начало на движението за права на гейовете, но именно те са символа на борбата срещу социалната и политическа дискриминация навсякъде по света. Тези бунтове вдъхновяват хората по света да основат организациите GLAAD, Queer Nation, PFLAG и Кампанията за човешки права.

Това е причината днес десетки градове по света организират прайдовете си през юни месец в памет на това събитие.

Днес

New Yorkers Celebrate Gay Pride With Annual Parade

Барът „Стоунуол“ затваря само три месеца след приключването на бунтовете и от тогава помещението приема различни функции в годините – пекарна, китайски ресторант, магазин за обувки. Мястото отново става бар в края на 90-те със същото име. Днес The Stonewall Inn е национален исторически паметник, който привлича хиляди туристи годишно.

 
 

Камбаната бие за Хемингуей

| от Дилян Ценов |

Руснаците имат Чехов, Толстой, Достоевски, британците имат Шекспир, Дикенс, Остин, французите имат Молиер, Мопасан, Саган. Американците имат Хемингуей! Автор толкова голям, че само той е достатъчен, за да бъде емблема на американската художествена литература.

Ърнест Хемингуей омагьосва. Той привлича и тегли към себе си, дори през фотографиите. Това явление няма име. Всеки го нарича по различен начин. Гений, талант, сияние… Каквото и да е то, едно е сигурно – обективът го улавя и образът свети дори от остарелите вече черно-бели снимки. Този огромен мъж, с грубовати черти и силна челюст не може да не събуди интерес у всеки. И същевременно цялата тази мъжка грубост влиза в силен конфликт с двете големи кафяви очи, побрали и видели толкова много неща за 61 години.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Животът на Хемингуей е една непрестанна борба. Битките, които води не свършват до последния му дъх. Всичко в този човек си противоречи. Най-голямото противоречие обаче е това, че това е мъж с душата на пеперуда и тялото на лъв. Онази пеперуда, която е толкова ефирна и усеща дори най-малкия повей на вятъра. Тази, която никога не лети в правя линия, винаги се лута, каца върху някое красиво цвете (в случая жена) за да създаде илюзията, че ще остане върху него вечно, а после за миг отново отлита. На другия полюс е огромният хищен лъв, който живее като цар на Саваната. Лъвът, който ходи бавно по нагорещената земя, убива безскрупулно, и предпочита да умре като цар, отколкото да позволи нещо да не се случи както той иска. Точно такъв е най-великият американски писател. Груб отвън и деликатен отвътре.

Първата битка е тази с майка му. Грейс Хол Хемингуей е музикант по професия. Майка на 4 деца  и амбициозна до краен предел, тя задължава Хемингуей да стане музикант. Когато е дете, тя го облича като момиче, за да прилича на сестра си. Отношенията между тях завинаги ще останат крехки, а в бъдеще синът й дори ще я нарече „кучка“. Типично в негов стил. Рязък и лаконичен. Като книгите му.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Всичко в романите на Хемингуей е изтръскано от ненужното, остава само същественото. Онова, което ще придвижи историята напред, ще хвърли светлина върху героите и ще накара читателя да настръхне. Всичко е толкова реално, че дори днес, в XXI век, имаш чувството, че циганката Пилар от „За кого бие камбаната“ ще излезе от страниците и ще насочи пушката си към теб. Мъжете са груби, водят войни, убиват се като кръвожадни зверове и са безскрупулни. Живеят като за последно, независимо дали убиват или правят любов. Също като създателя си, Робърт Джордан от „За кого бие камбаната“ преминава през крайности, за да докаже накрая, че никой мъж не е толкова силен. Че слабости има всеки, и че дори най-едрият и най-силният може да изчезне и да се погуби в собствената си вселена. Защото когато мъжът намери своята Мария, борбата престава да има значение.

Животът на Ърнест Хемингуей е един безкраен празник точно като заглавието на неговия автобиографичен роман, превърнал се в шедьовър. Геният на американската литература така и не завършва колеж. Започва кариерата си като журналист във вестник. Никога не се разделя с бурния си нрав. Иска да бъде част от въртележката, която върти света. През второто десетилетие на ХХ век тази въртележка е Втората световна война. Не го приемат в армията заради проблем с едното око, но успява да стане шофьор на линейка и за първи път среща ужаса, който години по-късно ще се отрази на страниците на „За кого бие камбаната“ и „Сбогом на оръжията“. Ранен е почти смъртоносно в крака, но след тежка операция се възстановява.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Приключенията в живота му следват едно след друго. След войната започва най-романтичният период в живота му. През 1921 г. със съпругата му, Хадли Ричардсън, се местят от Чикаго в Париж. Градът, който е в разцвета си през 20-те години, обещава на всяка бедна двойка само мизерия, несигурност, алкохол, бохемски живот… и любов. Хемингуей пише разкази и двамата живеят ден за ден. Тук се запознава със своите ментори Езра Паунд и Гертруд Стайн и заформя приятелство със Скот Фицджералд. След години бурният му нрав ще доведе дотам, че ще се скара с всички тях. Но през 20-те години животът е само „Безкраен празник“.

Слънцето в литературната му кариера изгрява през 1926 г. с публикуването на романа „И изгрява слънце“. Талантът на писателя е признат и следват десетилетия, в които той не спира да пътува и да пише. Изключение прави десетгодишната творческа пауза, но накрая, през 1952 г.,  е публикуван „Старецът и морето“. Книгата му донася Нобелова награда за литература.

Истината е, че този автор няма най-добра книга. Всичко от „И изгрява слънце“ до романите му издадени след смъртта му е най-добро. Всичко свети по своя уникален начин. „Безкраен празник“ например говори за лудостта на младостта и вярата, че морето наистина е до колене, „За кого бие камбаната“ е разказ за каузата на бореца и любовта, „Старецът и морето“ е борбата за оцеляване и приятелството… Геният живее навсякъде между хилядите изписани страници, написани на крак и редактирани с часове, докато бъдат намерени верните думи.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Битката със себе си. Вечната, най-важна, най-трудна и непрестанна – това е битката на Ърнест Хемингуей. Кой знае къде започва тя? Кой знае каква е причината за 61-годишната война в душата на писателя. Едва ли и той самият е знаел. Можем ли да кажем дори , че я е загубил? На 2 юли 1961г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка – „Винченцо Бернардели“. Това е краят на неговата борба, но дали е загуба?

Както пише Е.Е.Шмит в чудесния си роман „Оскар и розовата дама“, „Болестта е като смъртта – тя не е наказание, тя е факт.“ Самоубийството на Хемингуей е факт – физическият край на една личност, живяла бурен бохемски живот, опитала от всички сладости и гадости, които може да поднесе животът.

Трябва ли изобщо да има загуби и победи? Може би за Папа трябва. За всички хора на литературата обаче със сигурност е по-важно, че животът, благодарение на литературния му талант, е един безкраен празник, в който и слънце изгрява, и всички казваме сбогом на оръжията сред зелените хълмове на Африка, плачем и се смеем със „Старецът и морето“ и няма значение за кого бие камбаната. Защото тя бие за нас.

Благодарим ти, Папа!

 
 

Честит рожден ден, принц Джордж

| от chr.bg |

Първородният син на херцозите на Кеймбридж – Джордж – днес става на пет години. По случай рождения ден от двореца в Кенсингтън разпространиха негова снимка. Тя е направена веднага след кръщенето на малкия му брат Луи, предаде БНТ.

Джордж е застанал до тухлена стена и се усмихва широко. Най-голямото дете на Кейт и Уилям е трети поред претендент за трона. За празника му кралският монетен двор пусна лимитирана серия монети с номинал 5 паунда.

На нея е изобразен свети Георги, който сразява змея и е изписана настоящата година. Според медиите на Острова Джордж много обича хеликоптери. Родителите му вероятно ще спазят традицията си и ще отпразнуват рождения ден на сина си в тесен семеен кръг.

 
 

Не е късно за плажно тяло

| от chr.bg |

Учени от университета в Абърдийн и Китайската академия на науките заключиха, че бозайници могат да поглъщат храни и да не трупат излишно телесно тегло, съобщи Сайънс алърт.

Към тези изводи ги подтикнали резултатите от наблюдения върху мишки, чийто обмен на веществата бил уникален и позволявал на гризачите да консумират всичко, без да дебелеят.

За да се изяснят особеностите на техния обмен на веществата, мишките следвали хранителен режим, включващ мазнини и захари. Тестването на тежките за гризачите диети показало, че метаболизмът им позволява преработването на въглехидрати, без да се увеличава телесната им маса. При това биохимичните процеси в мозъците на мишките останали на обичайното равнище.

Учените смятат, че за бързото преработване на мазнините у мишките е виновна физическата активност. Някои гризачи, които я намалили, увеличили телесното си тегло. Наблюдения върху гризачи, чиято дажба съдържала въглехидрати, показали, че у някои бозайници захарта може да се преработва и извежда от организма без сериозни последствия, като увеличаване на телесното тегло или промяна на активността на отделни мозъчни зони.

Учените ще трябва да разберат кой биологичен механизъм позволява на гризачите бързо да преработват най-калоричните храни. Ако подобен механизъм може да бъде отключен или пренастроен в човешкия организъм, затлъстяването вече няма да е здравословен проблем.

 
 

Падащи звезди по поръчка

| от chr.bg |

Японска компания се готви да организира впечатляващ метеорен дъжд над Хирошима през 2020 г., надявайки се да привлече вниманието на клиенти от целия свят с услугата си и да предлага падащи звезди по поръчка.

Компанията ALE със седалище в Токио слага последни щрихи върху проектите си за два микроспътника, които след извеждането им в орбита ще могат да изхвърлят малки топки. Те ще се разграждат при проникването в атмосферата, излъчвайки много силна светлина при влизането си в контакт с молекули въздух. Спътниците ще могат да се използват отделно един от друг или заедно.

Те ще бъдат изстреляни следващата година – единият с ракета на Японската агенция за изследванe на космическото пространство (ДЖАКСА), а другият с ракета на частна компания. На борда на всеки от тях ще има 400 топки, чийто химичен състав се пази в тайна и чийто цвят може да варира в зависимост от използваните съставки. Топките ще са достатъчни за 20-30 събития, увериха от компанията.

Амбициите на компанията и ръководителката й Лена Окаджима обаче излизат далеч извън пределите на Япония. „Вземаме за мишена целия свят, тъй като резервът ни от падащи звезди ще е в космоса и ще може да бъде разпространен навсякъде“, каза Окаджима.