Досиетата CHR: Стоунуолските бунтове – 5 нощи, променили историята

Най-големите социални революции на ХХ вей, се случват през 60-те години. Това са години на освобождаване, на възход, на „Бийтълс“, на попарта – най-шарените години, сравними единствено с 20-те. Всъщност 60-те години са 20-те на втората половина на века.

И докато всичко в тази епоха претърпява разцвет, реалността, в която живее ЛГБТ общността в САЩ (които са двигател на тази революция), е все така горчива. В страната все още хомосексуалността се наказва с големи глоби или затвор. С изключение на едно място – нощен Гринуич в Ню Йорк – бохемското гето на нюйоркската гей общност. Мястото, където в баровете всеки има място и може да прави, каквото пожелае, без притеснения. Едно от тези знакови места е барът Стоунуол (The Stonewall Inn) – заведението, което ще вдъхнови движението за граждански права на гейовете в САЩ, в началото на 70-те. Зад тези тухлени стени, приличащи на фасада на склад, ще се запали огъня от една малка искра, благодарение на която днес в десетки страни хомосексуалността отдавна не е тема табу.

Началото

В ранните часове на 28 юни 1969 г. малък бар в Уест Вилидж в Ню Йорк става основен пункт на едно движение, което променя не само историята на ЛГБТ общността в САЩ, а световната история изобщо. Бар „Стоунуол“ в Гринуич Вилидж по това време е мястото, в което всеки, знаен и незнаен член на гей-общността в Ню Йорк, може да избяга. Всеки може да отиде там – от драг кралиците, които не са приети в другите гей клубове, до младежите, изгонени от домовете си, заради сексуалните си предпочитания.

Барът е управляван от мафията и е регистриран като „bottle bar“ – място, където клиентът си носи алкохол, а някой друг му го сервира. За този вид услуга не е необходимо заведението да притежава лиценз за сервиране на алкохол. Не че това би спряло някого в САЩ да продава алкохол.

Същият този клуб многократно е обект на проверки, но някой от полицията винаги подшушва предварително и алкохолът за продажба е прибиран на безопасно място.

Бунтът

Сутринта на 28 юни обаче никой не предупреждава. Полицията нахълтва в заведението изненадващо. Девет служители се втурват в помещението и арестуват хората вътре за незаконна продажба на алкохол, но и не само. Според законите в Ню Йорк от това време полицията има право да арестува всеки, който не носи поне три „подходящи за пола му“ дрехи. Идеален повод почти всички да бъдат арестувани.

Стереотипите за гей-общността дават повод за сигурност на служителите на реда, че ексцесиите са изключени. Първоначално всички присъстващи в бара са подредени в редица и е трябвало да се легитимират. Всеки го прави, добавяйки по няколко хапливи забележки към полицаите.

Повечето от работещите в бара получават по няколко удара, а една от жените присъстващи е ударена в главата и качена насилствено в полицейския ван.

Полицейският автомобил отвежда арестуваните в бара и потегля, когато изведнъж някой подава първия тон.

Постепенно навън хората прийждат и това, което започва като любопитна тълпа пред бара, се превръща в истински бунт, който застрашава обществения ред.

Този път е различно. Не е като предишните нахлувания. Не е само за алкохола. Собствениците са бесни от постоянното насилие на униформените и социалната дискриминация. Всичко се случва за минути. Истински бунт, в който се включват над 400 души. Ситуацията излиза извън контрол, а полицията не е свикнала с негостоприемно поведение и насилие от тази социална прослойка. Затова се барикадира в бара и гледат как 400 души се бунтуват отвън. Два от най-силните гласове са на Марша Джонсън, афроамериканска транссексуална жена, и Силвия Ривера, латиноамериканска транссексуална жена. Според докладите, Ривера хвърля стъклена бутилка по полицаите и крещи:

„Няма да пропусна и минута от това! В момента се случва революция!“

Всички са там. Не само ЛГБТ общността, но и хипититата, туристите, всеки недоволен от политическата или социалната обстановка в страната. Хвърлят всевъзможни предмети по полицаите – бутилки бира, шепи с монети, удрят всеки служител на реда, който в гнева си решава, че може да се справи с тях и се приближава опасно близо.

Заглавията във вестниците са достатъчно красноречиви за средата, в която се развиват събитията. „Хомо гнездо е обсадено, пчеличките полудяват“, глави статия в Sunday News.

Инспектор Пайн от нюйоркската полиция, който този ден е начело на операцията, участник във Втората световна война, заявява: „Никога не съм бил по-уплашен, отколкото онази нощ“. Поетът Алън Гинсбърг разказва за първата нощ на бунтовете: „Знаете, момчетата там бяха толкова красиви – бяха оставили онзи ранен вид, който всички гейове имаха в последните 10 години.“

Бунтовете продължават пет нощи, през които се стига дори до запалване на бара.

Това, което отличава Стоунуолските бунтове от всички предишни подобни движения е съзнателната мобилизация на стотици нови активисти, които донасят бунтовническото настроение. Като вулкан, тези събития са изригването след 20 години на малки опити за действие от малобройни групи. Но което е по-важно, тези бунтове не биха били останали в историята, ако след тях не следват промени в политиката и живота на гей общностите навсякъде по света. Това, което се случва, е трансформиране на разнопосочния гняв от онези пет нощи в социална сила, действаща на ниво законодателните промени.

Отзвукът

Стоунуолските бунтове не дават дават начало на движението за права на гейовете, но именно те са символа на борбата срещу социалната и политическа дискриминация навсякъде по света. Тези бунтове вдъхновяват хората по света да основат организациите GLAAD, Queer Nation, PFLAG и Кампанията за човешки права.

Това е причината днес десетки градове по света организират прайдовете си през юни месец в памет на това събитие.

Днес

Барът „Стоунуол“ затваря само три месеца след приключването на бунтовете и от тогава помещението приема различни функции в годините – пекарна, китайски ресторант, магазин за обувки. Мястото отново става бар в края на 90-те със същото име. Днес The Stonewall Inn е национален исторически паметник, който привлича хиляди туристи годишно.