ДОСИЕТАТА CHR: Случаят „Ди Би Купър” – ахилесовата пета на ФБР

| от |

„Ди Би Купър” е медиен епитет за най-популярното и мистериозно отвличане на самолет в историята на ФБР. А човекът, представил се за Дан Купър до ден днешен остава фантом за най-добрите разследващи в целия свят.

Ако все още не сте се досетили става дума за отвличането на самолета Боинг 727 някъде между Портланд, Орегон и Сиатъл, Вашингтон на 24 ноември 1971 година. Похитителят скача с парашут по време на полета и изчезва вдън земя с 200 хиляди долара (които са около 1 160 000 американски долара към 2015 година). Преди това освобождава пътниците , които са били на борда на самолета. Въпреки интензивните претърсвания на района и възобновеното през 2008 година федерално разследване, представилият се за Дан Купър мъж никога не е бил идентифициран или забелязан някъде – сякаш никога не е съществувал. Това е единственият нерешен случай в американската история на авиацията

Всичко започва когато…

Похитителят си купува билет, представяйки се за Дан Купър. Заради „разваления телефон” между журналистите обаче, мъжът става известен като Ди Би Купър.

Хиляди следи са били последвани през изминалите 4 десетилетия, но нито една от тях не води до конкретно доказателство кое е истинското име на гениалния похитител на полет 305 на “Нортуест ориент”или поне от къде идва той. Безброй теории бяха предложени от експерти, репортери и дори ентусиазирани аматьори, но нито една от тях не отвежда до реално развитие по случая.

ФБР представя цялата информация, която има по случая, заедно с всички снимки на веществените доказателства и скица на мистериозния похитител с молба всеки, който може да помогне по случая да се свърже с тях. До ден днешен специалните агенти отказват да признаят поражението си. Много от разпитаните заподозрени мъже твърдят, че са гениалният Купър, който прати по дяволите логиката, за да влезе  завинаги в световната история като единственият неразрешен случай на отвлечен самолет. Всички претендиращи за лаврите на похитителя обаче са изключени като евентуални извършители след ДНК тестове, взети от отпечатък на Купър върху вратовръзката му, която той маха преди да скочи.

Откриването на малка сума от откупа през 1980 година разбуни духовете и вдъхна надежда на спецагентите, но уви, напразно. Впоследствие се оказа, че „находката” още повече задълбочава мистерията около случая, докато колосалната сума, която похитителят е прибрал сякаш се е изпарила.

Докато разследващите от ФБР категорично твърдят, че Купър няма как да е оцелял след подобен рисков скок с парашут, в документацията на федералното бюро вече има около 60 тома с материали, към които се прибавят постоянно нови и нови все по-креативни и фантастични предположения за това какво всъщност се е случило с похитителя-фантом и съвсем истинските милион долара.

„Може би специалист по хидрология може да използва най-новите технологии, за да проследи нагоре по течението на реката Уошугал онези 5 800 долара от откупа, които са намерени пред 1980 година до мястото, на което се предполага, че се е приземил Купър”, предлага специалният агент Лари Кар, който е новият ръководител на разследването от 2006 година. „Или може би някой просто си спомня нещо за този странен чичка”, шегува се още разследващия.

Лари Кар е единственият спецагент, който за разлика от предшествениците си не вярва, че похитителят е опитен парашутист. Неговата версия е, че Дан не е успял да отвори парашута си и е загинал.

Бърбън и сода

Дан Купър стартирал плана си за действие по обяд в Деня на благодарността. Той пристигнал на летището в Портланд с черно куфарче и се приближил към рецепциониста на Нортуест Ориен Еърлайнс. Представил се и си купил еднопосочен билет за полета до Сиатъл. Качил се на самолета и седнал на мястото си в края на пасажерската кабина. Запалил цигара и си поръчал бърбън със сода. Свидетелите го описват като мъж на около 40 години, около 1.78-1.83 висок. Носел черно леко яке, тип ветровка, мокасини, тъмен костюм и спретната и изгладена бяла риза с черна вратовръзка и маркова игла.

Пасажерите не били много, полетът трябвало да пристигне около 15 часа местно време. Купър изпратил бележка до Флорънс Шафнер, стюардесата, която била наблизо. Тя пуснала бележката в чантата си, тъй като си помилила, че съдържа поредния дълъг номер на похотлив бизнесмен. Тогава Купът се навел към нея и прошепнал: „Госпожо, по-добре прочетете какво съм ви написал. Имам бомба със себе си”.

Бележката била изписана с прилежни, главни букви : „Нося бомба в куфара. Ще я активирам ако се наложи. Искам да седнеш до мен. В момента отвличам самолета” . Шафнър направила каквото Купър поискал, но искала да види бомбата. Купър отворил куфара дотолкова, че да се видят 8-те червени цилиндъра, подредени четири върху четири. Те били свързани с огромна цилиндрична батерия чрез жици. След като Купър затворил куфара, той съобщил исканията си: „ 200 хиляди долара , 4 парашута и зареден с гориво камион, който да го чака на лтището в Сиатъл при пристигането на полета. Шафнър предала изискванията на Купър до контролната кула. Когато се върнала, Купър вече носел тъмни слънчеви очила.

Пилотът Уилям Скот информирал сиатълското звено за контрол на трафика, които на свой ред уведомили местните и федерални власти. 36 от пътниците били информирани, че ще има закъснение на полета, заради дребни механични усложнения. Междувременно директорът на Нортуест Ориент организирал всичко по набирането на парите за откупа и заповядал на служителите да се подчиняват изцяло на похитителя. Самолетът се въртял в кръг близо 2 часа, за да може през това време полицията и ФБР да осигурят парашутите и парите на Купър и същевременно да подготвят специалните части.

Шафнър твърди, че Купър й изглеждал много добре запознат с местността. Дори отбелязал, че гледката долу изглежда досущ като град Такоума. Също споменал, че базата на въздушните сили се намира на около 20 минути от летището. Шафнър описва Купър като любезен и с добри маниери. Друга стюардеса също потвърдила, че похитителят бил напълно спокоен и не изглеждал зъл и лош. Поръчал си втори бърбън и сода, платил си и настоял Шафнър да задържи рестото, поръчал обяд за екипажа по време на спирката за презареждане в Сиатъл. Междувременно ФБР събрали парите от няколко банкови клона в града – 10 хиляди немаркирани 20-доларови банкноти, със серийни номера, започващи с буквата „L”.

Купър отказал военните парашути, предложени от властите, настоявал да получи обикновени парашути с ръчен шнур за отваряне. Полицията ги взела от местно училище за парашутисти.

Освобождаването

Около 17 часа следобед похитителят бил уведомен , че изискванията му са изпълнени и самолетът се приземил на летището в Сиатъл. Купър инструктирал пилота да откара самолета до усамотена и добре осветена секция. Там парите и парашутите му били донесени от човек с цивилни дрехи. Когато получил доставката Купър освободил всички пътници и стюардесите. Докато самолетът се зареждал, Купър разяснил втората част от плана си – югоизточен курс до Мексико Сити с минимална скорост около 190 км/час на максимум 3000 метра височина.

Обратно във въздуха

Oколо 19:40 самолетът се издигнал във въздуха. На бора били само Купър, пилотът и трима души от екипажа. Купър накарал екипажът да се затвори в летателната кабина. Похитителят останал сам и завързал нещо около кръста си. Около 20 часа предупредителната лампичка в кабината светнала. Малко след това се оказало, че Купър е полетял с парашута си надолу, а причакващите го органи на реда останали с пръст в уста.

Кой всъщност е Купър? Оцелял ли е след скока? Какво се е случило с парите, които не се появиха никъде и никога?

ФБР припомня няколко фрапиращи факти от мистерията.

Купър не е бил парашутист. Първоначално ченгетата мислели точно обратното. След няколко години обаче станало ясно, че той не е знаел как да подготви резервния си парашут за скока. „Парашутист-аматьор е скочил в тъмната нощ в дъжда, при вятър, движещ се с около 200 мили в час, удрящ го право в лицето, облечен само в мокасини и ветровка. Това е твърде рисковано дори за професионалист”, категоричен е Лари Карс.

Нямал е съучастник, чакащ го там долу. Ако е имало някой, който го чака, то би трябвало да има данни за някаква комуникация между него и похитителя. Вместо това Купър е казал „Лети към Мексико” и е скочил с парашут в непрогледната нощ някъде там, без дори сам да знае къде, когато е нямало и никаква видимост към земята заради облак , който е покривал около 5000 фута .

Има детайлно описание на похитителя.Никой никога не е виждал този мъж.

Относно всички разследвания на името, с което мъжът се е представил – това не отвело до нищо. Всички разпитани или не отговарят на описанието, или имат стабилно алиби. ФБР продължава да твърди, че похитителят не е оцелял.

„Да се хвърлиш в дивото без план, без правилна екипировка, в такива лоши условия – по-скоро парашутът му не с е отворил”. Остава въпросът къде са парите – 1 160 000 долара?

автор: Кристина Димитрова

 

 

 
 

Най-дългият мост през море отваря между Хонконг и Китай

| от chronicle.bg |

Проектът за $20 милиарда, който свързва Хонконг и Макао с Китай, отваря тази седмица и така приключва 9-годишният строеж. Китайския президент Си Дзинпин ще присъства на церемонията във вторник заедно с още официални лица от другите държави.

През мостът ще може да се минава от сряда. Първоначалният краен срок е през 2016 , но претърпява няколко отлагания.

Съоръжението е важна част от плана на Китай за „Велико пристанище“, което ще е голямо 56 500 кв. км. и ще обхваща 11 града и общо 68 милиона души.

55-те километра ще съкратят пътуването между Хонконг и Китай от 3 часа на 30 минути.

thebigbridge

Гражданите на Хонконг обаче няма да могат да ползват моста без специално разрешително. Повече ще трябва да оставят колите си на паркинг и след това да хващат специален автобус или кола под наем, след като преминат през имиграционния процес. Автобусите струват между $8 и $10 долара според това кое време от деня е.

Изграждането на моста среща множество проблеми. Природозащитници обясниха пред CNN, че строежа на моста заедно с разширяването на летището в Хонконг могат сериозно да повлияят и дори да унищожат популацията от делфини. В резултат на тревогата правителството построи водни паркове, за да предпази морската фауна.

В процеса на изграждане няколко работници загубиха животите си, а 275 бяха ранени, което възбуди въпроса за трудовата безопасност. По този въпрос местната съдебна система глоби фирмите подизпълнители.

2017-05-23T113346Z_1_LYNXMPED4M0Y3_RTROPTP_4_CHINA-HONGKONG-BRIDGE-ARRESTS-630x378

 
 

Тейлър Шилинг в страшния „The Prodigy“ – първи трейлър

| от chronicle.bg |

След 6 сезона в затвора Личфийл, Тейлър Шилинг излиза на свобода в нов жанр. Актрисата, която игра Пайпър Кърман в хита на Netflix „Orange Is the New Black“, сега завърши първият си проект след сериала. И той е смразяващ!

Шилинг ще участва в „The Prodigy“ – хорър за обладано дете – по сценарии на Джеф Бюлер. Продуцент е Трип Винсън („The Exorcism of Emily Rose“), а режисьор Николас МакКарти („At the Devil’s Door“)

Във филма ще участва още и младият Джаксън Робърт Скот, който игра Джордж Денбъроу в „It“ миналата година. Той ще е синът на Шилинг, който е обладан от зъл демон.

screen-shot-2017-09-11-at-1-55-14-pm-e1505152774181

В първия трейлър Майлс е хипнотизиран от терапевт, който бае на демона в тялото му, докато Сара (Шилинг) седи нервна в чакалнята пред вратата, Докато метронопа отброява, Майлс изпада все повече в кататония. След 2 минути изграждане на напрежение трейлърът свършва подобаващо.

Миналата седмица Netflix обяви, че отменя „Orange Is the New Black“, едно от първите им авторски продукции. Това ще стане обаче след края на сезон 7, който очакваме рано догодина. Между сезоните Тейлър успяваше да намери време за някоя комедия като „The Overnight“, „Take Me“ и „Family“. „The Prodigy“ е първата й стъпка в хоръра.

Премиерата от Orion Classics е с дата 8 февруари 2019. Ето и трейлъра:

 
 

Двата най-нови модела на Huawei вече са у нас

| от chronicle.bg |

България е една от първите страни, в която продажбата на смартфоните започва броени дни след световната им премиера. На 16 октомври в Лондон китайският технологичен гигант представи нoвaтa cи флaгмaнcĸa cepия с моделите Маtе 20 и Маtе 20 Рrо.

Huawei Mate 20 Pro приляга плътно към ръката и е изключително удобен и лек, въпреки големия дисплей –  6.39 инча. За това допринася почти безрамковия дисплей и нестандартното съотношение на страните му – 19.5:9. На устройството се намира тройна Leica камера и една светкавица. Синият вариант на се отличава със релефна текстура, която предотвратява плъзгането, надраскването му и оставянето на отпечатъци. Четецът на пръстови отпечатъци е интегриран директно в дисплея. Централният процесор Kirin 980 е 75% по-бърз и с 58% по-висока енергийна ефективност в сравнение с предишното 10-нанометрово поколение. Смартфонът има батерия с капацитет 4200mAh и зарядно Max 40W Super Charge за светкавично зареждане. Цената му е от 1249,98 лв. еднократно плащане или 53,98 лв. в комбинация с план Smart U от Vivacom.

Huawei Mate 20 Pro

Huawei_Mate_20Pro

Huawei Маtе 20 също paбoти c пъpвaтa в cвeтa 7-нaнoмeтpoвa eднoчипoвa cиcтeмa Кіrіn 980, която извeждa мoбилния изĸycтвeн интeлeĸт нa пo-виcoĸo ниво. Разполага с тpoйнa ĸaмepa Lеіса c yлтpaшиpoĸoъгълeн oбeĸтив и видeo фyнĸции c изĸycтвeн интeлeĸт зa cнимĸи c paзшиpeнo зpитeлнo пoлe. Дисплеят му е с размер 6,53 инча. Смартфонът прави яcнo фoĸycиpaни мaĸpo cнимĸи, както и такива нa далечни oбeĸти, а също и ĸлипoвe c пpoфecиoнaлнo ĸaчecтвo. Mate 20 се предлага със ЅuреrСhаrgе зapяднo ycтpoйcтвo за бързо зареждане c мoщнocт oт 22.5W.  Бaтepията издържа пoвeчe oт eдин дeн интeнзивнa yпoтpeбa бeз зapeждaнe. Huawei Маtе 20 е на цена от  749,98 лв. еднократно плащане или 34,98 лв. на изплащане в комбинация със Smart U от Vivacom.

Huawei Маtе 20

Huawei_Mate_20

Цените на смартфоните са с до 50 лева по-ниски, ако бъдат поръчани през сайта на телекома в комбинация с тарифен план Smart L+.

 
 

Суперучителите, които изкарват по 6 цифри на година

| от chronicle.bg |

Мелиса Лиън е частна учителка и това я отвежда на прекрасни места. Първоначално тя преподава в Бермуда, а след това в Канада, Франция, Бахамите и Италия. В момента преподава в Люксембург като годишната и заплата надвишава сто хиляди.

Лиън, която е на 36 години и е завършила Oxford, работи в бранша от 10 години. Клиентите й са предимно деца на заможни родители, които по една или друга причина не са доволни от училището, което детето им посещава.

Тя обожава работата си , но когато я попитате защо, отговорът не е заради екзотичните локации или нещо подобно. Тя изтъква като причина отношенията, които си създава с учениците и свободата, която има в преподаването си.

„Да си паснем и да помогна на детето, да го познавам толкова добре, че да съм абсолютно сигурна какво ще научат и какво ще им помогне – това ме мотивира“

В световен мащаб частно обучение е в бум. Прогнозите са, че през 2022 година то ще е индустрия за $227 милиарда. В това има пръста сериозният напредък на азиатските държави в онлайн преподаването. Дори се появяват фирми, които специализират в това да свързват ученика с идеалния за него учител. Индустрията обаче няма регулацилации, което позволява всеки да става учител.

На върха му обаче са малко количество високоплатени хора, които спокойно ще наречем суперучители. Суперучител може да бъде човек като Мелиса, която преподава на пълен работен ден в богати семейства, за да подготви децата им за най-добрите училища в САЩ и Великобритания. А в Азия може да бъде и човек, който е много добър специалист в една определена област и преподава на групи – такъв е случаят с Лам Ят-ян от Хонконг, учител по китайски, които през 2015 година отказва оферта от 11 милиона долара, за да преподава в друга компания.

Но какви умения трябва да имаш и колко усилия трябва да положиш, за да се озовеш, където са те?

В случая на Лиън „суперучител“ не термин, който я интересува. Тя казва, че възвеличава роля, която тя лично смята, че не е добре разбирана.

Повечето учители специализират в един или два предмета, но Лиън преподава целия спектър от предмети на изпитите GCSE (нещо като великобританската версия на нашите матури, която децата правят на 16 години). Тя завършва с езиков профил и обожава математика, но науките за  нея са били предизвикателство. На първата си работа й коства страхотни усилия да научи целия спектър на учебната програма.

„За мен химията беше предмет, по който трябваше да положа страшно много усилия. Трябваше да науча целия материал заедно с изключенията и специалните ситуации.“

Планирането и подготовката за преподаване обаче отнемат време. „Трябва да планираш нещата специално за ученика си и в последствие да правиш и нужните промени, но същевременно на него трябва и да му е забавно.“

За Антъни Фок да прекараш време със семейството и приятелите на детето е част от работата. Той е преподавател в Сингапур, където 70% от родителите записват децата си на допълнителни уроци. Фок, който е на 35, преподава икономика, за да подготви децата за топ университетите в страната и зад граница. Работи вечерно време и през уикендите като като бизнесът му на година изкарва 1 милион сингапурски долари или 726 000 американски.

Таксата му е $305 за четири 90-минутни урока – цифра, която според него колкото или малко по-висока от средната. Класовете му са пълни – случвало се е родители да записват децата си 3 години по-рано или да му предлагат таксата за 2 години само за да си резервират място.

Един родител дори му предлага $20 000, за да гарантира отлична оценка на детето си месец преди изпита. Фок обаче отказва. „Не е възможно да се правят чудеса в последния момент.“

В този конкурентен бизнес Фок си е изградил име като усъвършенства уменията си. Той преподава в университет, а след това 5 години в училище преди да започне свой собствен бизнес през 2012 година. Днес има няколко книги по икономика и е наясно с всички изпити, както и течения в самото изпитване, като учениците му могат да се консултират с него по всяко време.

Фок държи много на качеството, което предлага: „Учителите, които работят за пари, обикновено се провалят. Учителят трябва да имат искарена страст към преподаването и да правят всичко възможно учениците им да стават по-добри. Работа, работа и само работа“

Междувременно в Калифорния Матю Ларива изкарва по $600 на час с уроци за SAT и ACT. „Другите учители и преподавателски агенции работят на конвейр. Видях, че има място и търсене за хай-енд преподавател.“ Днес той има собствена агенция.

„Причината хората да ми плащат толкова е, че резултатите ми са трайни. Ритъмът, който постигам докато преподавам, е много стабилен. Но това ми коства безобразно много време.“

Според Ларива той е един от около 100 човека, които могат да поискат такива такси. Като най-голям проблем в бранша отбелязва ниската квалификация като преподават.