ДОСИЕТАТА CHR: Случаят „Ди Би Купър” – ахилесовата пета на ФБР

| от |

„Ди Би Купър” е медиен епитет за най-популярното и мистериозно отвличане на самолет в историята на ФБР. А човекът, представил се за Дан Купър до ден днешен остава фантом за най-добрите разследващи в целия свят.

Ако все още не сте се досетили става дума за отвличането на самолета Боинг 727 някъде между Портланд, Орегон и Сиатъл, Вашингтон на 24 ноември 1971 година. Похитителят скача с парашут по време на полета и изчезва вдън земя с 200 хиляди долара (които са около 1 160 000 американски долара към 2015 година). Преди това освобождава пътниците , които са били на борда на самолета. Въпреки интензивните претърсвания на района и възобновеното през 2008 година федерално разследване, представилият се за Дан Купър мъж никога не е бил идентифициран или забелязан някъде – сякаш никога не е съществувал. Това е единственият нерешен случай в американската история на авиацията

Всичко започва когато…

Похитителят си купува билет, представяйки се за Дан Купър. Заради „разваления телефон” между журналистите обаче, мъжът става известен като Ди Би Купър.

Хиляди следи са били последвани през изминалите 4 десетилетия, но нито една от тях не води до конкретно доказателство кое е истинското име на гениалния похитител на полет 305 на “Нортуест ориент”или поне от къде идва той. Безброй теории бяха предложени от експерти, репортери и дори ентусиазирани аматьори, но нито една от тях не отвежда до реално развитие по случая.

ФБР представя цялата информация, която има по случая, заедно с всички снимки на веществените доказателства и скица на мистериозния похитител с молба всеки, който може да помогне по случая да се свърже с тях. До ден днешен специалните агенти отказват да признаят поражението си. Много от разпитаните заподозрени мъже твърдят, че са гениалният Купър, който прати по дяволите логиката, за да влезе  завинаги в световната история като единственият неразрешен случай на отвлечен самолет. Всички претендиращи за лаврите на похитителя обаче са изключени като евентуални извършители след ДНК тестове, взети от отпечатък на Купър върху вратовръзката му, която той маха преди да скочи.

Откриването на малка сума от откупа през 1980 година разбуни духовете и вдъхна надежда на спецагентите, но уви, напразно. Впоследствие се оказа, че „находката” още повече задълбочава мистерията около случая, докато колосалната сума, която похитителят е прибрал сякаш се е изпарила.

Докато разследващите от ФБР категорично твърдят, че Купър няма как да е оцелял след подобен рисков скок с парашут, в документацията на федералното бюро вече има около 60 тома с материали, към които се прибавят постоянно нови и нови все по-креативни и фантастични предположения за това какво всъщност се е случило с похитителя-фантом и съвсем истинските милион долара.

„Може би специалист по хидрология може да използва най-новите технологии, за да проследи нагоре по течението на реката Уошугал онези 5 800 долара от откупа, които са намерени пред 1980 година до мястото, на което се предполага, че се е приземил Купър”, предлага специалният агент Лари Кар, който е новият ръководител на разследването от 2006 година. „Или може би някой просто си спомня нещо за този странен чичка”, шегува се още разследващия.

Лари Кар е единственият спецагент, който за разлика от предшествениците си не вярва, че похитителят е опитен парашутист. Неговата версия е, че Дан не е успял да отвори парашута си и е загинал.

Бърбън и сода

Дан Купър стартирал плана си за действие по обяд в Деня на благодарността. Той пристигнал на летището в Портланд с черно куфарче и се приближил към рецепциониста на Нортуест Ориен Еърлайнс. Представил се и си купил еднопосочен билет за полета до Сиатъл. Качил се на самолета и седнал на мястото си в края на пасажерската кабина. Запалил цигара и си поръчал бърбън със сода. Свидетелите го описват като мъж на около 40 години, около 1.78-1.83 висок. Носел черно леко яке, тип ветровка, мокасини, тъмен костюм и спретната и изгладена бяла риза с черна вратовръзка и маркова игла.

Пасажерите не били много, полетът трябвало да пристигне около 15 часа местно време. Купър изпратил бележка до Флорънс Шафнер, стюардесата, която била наблизо. Тя пуснала бележката в чантата си, тъй като си помилила, че съдържа поредния дълъг номер на похотлив бизнесмен. Тогава Купът се навел към нея и прошепнал: „Госпожо, по-добре прочетете какво съм ви написал. Имам бомба със себе си”.

Бележката била изписана с прилежни, главни букви : „Нося бомба в куфара. Ще я активирам ако се наложи. Искам да седнеш до мен. В момента отвличам самолета” . Шафнър направила каквото Купър поискал, но искала да види бомбата. Купър отворил куфара дотолкова, че да се видят 8-те червени цилиндъра, подредени четири върху четири. Те били свързани с огромна цилиндрична батерия чрез жици. След като Купър затворил куфара, той съобщил исканията си: „ 200 хиляди долара , 4 парашута и зареден с гориво камион, който да го чака на лтището в Сиатъл при пристигането на полета. Шафнър предала изискванията на Купър до контролната кула. Когато се върнала, Купър вече носел тъмни слънчеви очила.

Пилотът Уилям Скот информирал сиатълското звено за контрол на трафика, които на свой ред уведомили местните и федерални власти. 36 от пътниците били информирани, че ще има закъснение на полета, заради дребни механични усложнения. Междувременно директорът на Нортуест Ориент организирал всичко по набирането на парите за откупа и заповядал на служителите да се подчиняват изцяло на похитителя. Самолетът се въртял в кръг близо 2 часа, за да може през това време полицията и ФБР да осигурят парашутите и парите на Купър и същевременно да подготвят специалните части.

Шафнър твърди, че Купър й изглеждал много добре запознат с местността. Дори отбелязал, че гледката долу изглежда досущ като град Такоума. Също споменал, че базата на въздушните сили се намира на около 20 минути от летището. Шафнър описва Купър като любезен и с добри маниери. Друга стюардеса също потвърдила, че похитителят бил напълно спокоен и не изглеждал зъл и лош. Поръчал си втори бърбън и сода, платил си и настоял Шафнър да задържи рестото, поръчал обяд за екипажа по време на спирката за презареждане в Сиатъл. Междувременно ФБР събрали парите от няколко банкови клона в града – 10 хиляди немаркирани 20-доларови банкноти, със серийни номера, започващи с буквата „L”.

Купър отказал военните парашути, предложени от властите, настоявал да получи обикновени парашути с ръчен шнур за отваряне. Полицията ги взела от местно училище за парашутисти.

Освобождаването

Около 17 часа следобед похитителят бил уведомен , че изискванията му са изпълнени и самолетът се приземил на летището в Сиатъл. Купър инструктирал пилота да откара самолета до усамотена и добре осветена секция. Там парите и парашутите му били донесени от човек с цивилни дрехи. Когато получил доставката Купър освободил всички пътници и стюардесите. Докато самолетът се зареждал, Купър разяснил втората част от плана си – югоизточен курс до Мексико Сити с минимална скорост около 190 км/час на максимум 3000 метра височина.

Обратно във въздуха

Oколо 19:40 самолетът се издигнал във въздуха. На бора били само Купър, пилотът и трима души от екипажа. Купър накарал екипажът да се затвори в летателната кабина. Похитителят останал сам и завързал нещо около кръста си. Около 20 часа предупредителната лампичка в кабината светнала. Малко след това се оказало, че Купър е полетял с парашута си надолу, а причакващите го органи на реда останали с пръст в уста.

Кой всъщност е Купър? Оцелял ли е след скока? Какво се е случило с парите, които не се появиха никъде и никога?

ФБР припомня няколко фрапиращи факти от мистерията.

Купър не е бил парашутист. Първоначално ченгетата мислели точно обратното. След няколко години обаче станало ясно, че той не е знаел как да подготви резервния си парашут за скока. „Парашутист-аматьор е скочил в тъмната нощ в дъжда, при вятър, движещ се с около 200 мили в час, удрящ го право в лицето, облечен само в мокасини и ветровка. Това е твърде рисковано дори за професионалист”, категоричен е Лари Карс.

Нямал е съучастник, чакащ го там долу. Ако е имало някой, който го чака, то би трябвало да има данни за някаква комуникация между него и похитителя. Вместо това Купър е казал „Лети към Мексико” и е скочил с парашут в непрогледната нощ някъде там, без дори сам да знае къде, когато е нямало и никаква видимост към земята заради облак , който е покривал около 5000 фута .

Има детайлно описание на похитителя.Никой никога не е виждал този мъж.

Относно всички разследвания на името, с което мъжът се е представил – това не отвело до нищо. Всички разпитани или не отговарят на описанието, или имат стабилно алиби. ФБР продължава да твърди, че похитителят не е оцелял.

„Да се хвърлиш в дивото без план, без правилна екипировка, в такива лоши условия – по-скоро парашутът му не с е отворил”. Остава въпросът къде са парите – 1 160 000 долара?

автор: Кристина Димитрова

 

 

 
 

Алфред Хичкок: „Драмата е животът, лишен от скучните моменти.“

| от chronicle.bg |

 Той е не просто „Кралят на ужаса“, а една от най-култовите икони на популярната култура на миналия век. Дори само линията на профила е достатъчна, за да разберете, че на снимката пред вас стои един от най-влиятелните режисьори в киното – Алфред Хичкок.

Стилът му е един от най-разпознаваемите в киното. Ще го познаем по съспенса, който е във всеки кадър. По красивите жени, с които е работил – Грейс Кели, Ингрид Бергман, Типи Хедрън, Джоан Фонтейн и други. По мъжете, които винаги спасяват положението – Кари Грант, Джеймс Стюарт. По ролите му на статист в собствените му филми. И по още други редица отличителни белези, които правят Хичкок толкова известно име в киното.

Във филмите му зрителят е подтикван да се идентифицира с камерата, която се движи по начин, имитиращ нечий поглед. Хичкок манипулира чувствата на публиката, усилвайки тревогата, страха или съчувствието, и използва новаторски подход към монтажа , за да демонстрира гледната точка на героите. В използваните от него сюжети често присъстват бегълци, преследвани от правосъдието, наред с красивите жени (повечето от които, блондинки).

Думите му са пропити със сарказъм. И е удоволствие да бъдат препрочитани. В чест на рождената му дата споделяме някои от тях с вас.

GettyImages-115096126-1200x800

„Драмата е животът, лишен от скучните моменти.“

„Дори провалите ми носят пари и се превръщат в класики година след създаването им.“

„Киното – това е животът, от който са изрязани скучните сцени.“

„Да те ударят не е толкова ужасно, само очакването е ужасно.“

„Винаги карай публиката да страда колкото е възможно повече.“

Alfred Hitchcock Aims

„Щастлив брак е този, в който мъжът разбира всяка дума на жената, която тя не е казала.“

„Жената трябва да бъде като добър филм на ужасите – колкото повече неща оставя на въображението, толкова по-добре.“

„Няма нищо по-страшно от затворената врата.“

„Човек не е беден, ако все още може да се смее.“

„Телевизията е като тостера – натискаш бутона и всеки път изскача едно и също.“

„Телевизията е направила много за психиатрията – освен че разпространява информация за нея, точно толкова добре и допринася за необходимостта от нея.“

maxresdefault

„Отмъщението е сладко и от него не се пълнее.“

„Добрият филм е тогава, когато парите за вечерята, билета и детегледачката са си стрували.“

„Да обичаш – това значи да престанеш да сравняваш.“

„Жена, която се съблича публично, ми напомня на режисьор, който в началото на филма съобщава развръзката.“

„Най-страшното нещо у злодеите е тяхната външна привлекателност. Как иначе щяха да спечелят доверието на жертвите си?“

„Единственият начин  да се отърва от страховете си е да ги заснема.“

„Не съм срещу хората. Просто съм уплашен от тях.“

 
 

Робин Райт се омъжи тайно

| от chronicle.bg |

Актрисата Робин Райт се омъжи за Клеман Жироде, мениджър за отношенията с ВИП клиенти в „Saint Laurent“, съобщи Контактмюзик.

Церемонията е била в тесен кръг в петък, във Франция, по настояване на актрисата. Двойката пазеше любовта си далече от любопитните погледи, но почитателите на актрисата заподозряха годеж още миналата година, когато видяха пръстен на ръката й.

Робин Райт беше омъжена за холивудската мегазвезда Шон Пен от 1996 г. до 2010 г. Те имат две деца – Дилън на 27 години и Хопър – на 25. Актрисата е казвала, че разводът за нея е бил „опустошителен“. След раздялата си с Шон Пен тя имаше връзка с актьора Бен Фостър, но се раздели с него през 2015 г.

Робин Райт неотдавна каза, че е била изненадана от обвиненията в сексуален тормоз срещу колегата й от сериала „Къща от карти“ Кевин Спейси. Тя обаче призна, че са общували само на снимачната площадка.

Наистина не го познавам като човек. Познавах невероятния професионалист„, обясни тя.

 
 

Романът „Отворени рани“ е красива кутия, пълна с бръснарски ножчета

| от Дилян Ценов |

„Понякога, като позволяваш на хората да ти правят разни неща, всъщност правиш тези неща на тях.“

Още от първите редове на дебютния роман на Джилиан Флин, „Отворени рани“ (издателство ЕРА), читателят разбира, че Камий Прийкър е жена, която не иска да среща в реалния живот. Освен ако не е същият изрод като нея. Тя не се впечатлява от история за майка, забравила децата си в затворено помещение за три дена, за да излезе да „смукне лула“. Това е битова драма. Тази нейна реакция е само ежедневно проявление на травми, които идват от далечното вече минало, преливащо от алкохол, леки наркотици, секс (във всевъзможни варианти) и обтегнати до краен предел семейни отношения. Но нека да е ясно, тя не може да бъде сложена в плоското и опростено понятие „жена с проблеми“. В света на Джилиан Флин няма етикети.

Камий е посредствен репортер в малък чикагски вестник, който отчаяно се нуждае от атрактивно съдържание. Когато главният редактор намира достатъчно интересен случай, неговото „паленце“ се оказва най-подходящият човек да го отрази.

Уинд Гап е малък град в щата Мисури, наблизо е река Мисисипи. Макар да се намира в Средния Запад от него лъха чист южняшки полъх. Архитектурата, нравите, хората – всичко напомня на отминалите и неосъществими южняшки идеали, които са донесли повече страдания, отколкото щастие. Уинд Гап е родното място на Камий Прийкър и завръщането й там е последното, което тя иска. Миналата година 9-годишната Ан Неш е намерена удушена с въже за пране в гората, а преди броени дни е изчезнала 10-годишната Натали Кийн. Репортерката трябва да разбере какво се случва в малкото градче и да се върне при редактора си с история. Задачата обаче е по-трудна от колкото изглежда, защото за да се върне с история, Камий трябва да преживее отново своята собствена. А това означава да се срещне с майка си, Адора Крелин, и нейния нов живот.

На пръв поглед романът на Флин („Не казвай сбогом“ (Gone Girl) и „Мрак“ (Dark Places)) е типичното лятно неангажиращо четиво. Главен женски персонаж, убийство в отдалечен малък град, тайни, вманиачена майка, лениви полицаи. Това, което издига „Отворени рани“ над лятното неангажиращо четиво е пътят, по който авторката минава през гореизброените задължителни за всяка кримка елементи. Да ни каже кой и как е извършил престъплението, е нейна последна цел.

Вместо това, тя поставя пред читателя редица въпроси, които излизат над обикновената битова драма в малко американско градче – Защо?, Къде?, Кога? Докога? Колко? Защо някои родители имат неконтролируемо желание да причиняват болка на собствените си деца? Къде можеш да избягаш от демоните от миналото? Кога се прекрачва границата, отвъд която поставяш самия себе си в опасност? Докога можеш да продължаваш по този начин? Колко дълбоки могат да бъдат вечно отворените рани?

Флин взима един банален „Who done it?” сюжет и го превръща в качествен психологически трилър, който развенчава сладникавата представя за женските персонажи в литературата и ги представя в друга светлина – отблъскваща, брутална, грозна.

Трите основни персонажа са Камий, нейната майка и полусестра й Ама. На повърхността Адора Крелин е абсолютното въплъщение на южняшката жена. Невероятно красива, изтънчена, от добро семейство, богобоязлива, ранима, с множество неосъществени идеали, разбити мечти, но приела геройски съдбата си. Подобно на Бланш Дюбоа от пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, товарът на Адора през годините натежава непосилно и днес склонността й да обгрижва 13-годишната Ама е добила унищожителни размери. На този фон заварваме самата Ама – преждевременно развита за крехката си възраст и гладна да опита всички преживявания, до които има достъп младата и разкрепостена жена. Тя е звездата в местното училище и тарторката на компанията. С антуража си от приятелки тя е най-отличаващото се и най-властното момиче в младежкия кръг на Уинд Гап. Вкъщи играе ролята на крехката порцеланова кукла на Адора, която връзва косата си с панделки и отдава цялото си внимание на куклената къща – умален модел на имението, в което семейство Крелин живее. Домът е обитаван и още един женски образ – този на починалата преди 14 години полусестра на Камий, Мериан. Всяка от жените (живите) е изкривена по свой начин, а историята постепенно показва как травмите при всяка една от тях са дело на предното поколение жени.

Едно от най-приятните неща в „Отворени рани“ е да проследяваш тънката нишка, която следват мислите на разказвача (в случая Камий). Джилиан Флин има ясната идея къде трябва да стигне разказът и пътят към финала, дълъг 300 страници, е отрупан с дребни символични детайли. Те задават не само атмосферата, в която се развива действието, но и рисуват разпадащия се външен свят на персонажите. Постоянството, с което Флин настоява над тях е една от най-силните части на романа.

„Отворени рани“ е подарък, който Флин прави на читателите. От този подарък разкриването на убийството е само панделката, с който е опакован. А кутията е пълна с бръснарски ножчета, водка, всякакви хапчета… и 56 човешки зъба. Не се колебайте да разопаковате този подарък… ще се изненадате, но е много вероятно някои от предметите вътре да са точно за вас.

212918_b

„Отворени рани“, американска („Sharp Objects, 2006)
Марин Загорчев – превод
Фиделия Косева – худ. оформление на корицата
Издателство ЕРА, София, 2018

 
 

Сам Смит не харесва Майкъл Джексън… и това е непростимо?

| от chronicle.bg |

Майкъл Джексън може да има милиони фенове по света, но очевидно Сам Смит не е сред тях. И това, представете си, беше повод да бъде нападнат в последните дни…

Певецът и участник в „American Idol“ Адам Ламбърт публикува видео как той и Сам Смит си почиват на яхта. Чува се гласът на Смит, който казва, „Не харесвам Майкъл Джексън, но тази песен е добра“. В същото време песента на Джако „Human Nature“.

Реакцията на Смит бързо отекна в социалните мрежи. Видеото е изтрито от Instagram, но все още може да бъде намерено в Twitter.

 

Множество фенове на Джако отправиха остри критики към носителя на „Оскар“ Смит и неговото мнение. Сред тях е и певицата Стефани Милс, която твърди, че е излизала с Джексън.

„Не закачай МАЙКЪЛ ДЖАКСЪН, след като си мечтаеш да си продал толкова албуми, колкото него и да бъдеш Крал на попа, както него. Толкова съм уморена от вас, които изучавате нашата музика и артисти и твърдите, че не ги харесвате.“ пише Милс в профила си в Instagram.

Сам Смит е споменавал Уитни Хюстън и Марая Кери като изпълнители, които са му повлияли. Доколко обаче е „грешка“, че личният му вкус не отговаря на този на милиони хора по света, не се ангажираме да коментираме. Просто показваме поредното проявление на народния съд на социалните мрежи.