shareit

Досиетата CHR: Шпеер – архитектът на Третия райх

| от chronicle.bg |

На 30 април 1945 Съветските войски превземат Райхсканцеларията в Берлин, Адолф Хитлер се самоубива. Столицата на Третия райх е сломена и войната на практика приключва. Въпреки това наследникът на Хитлер, Карл Дониц, бяга в Северна Германия и съставя Фленсбургското правителство.

В полезрението на Съюзниците попада един интересен човек – Алберт Шпеер, известен архитект, министър на въоръженията и войната по време на Третия райх и близък приятел на Хитлер. През войната той удвоява производителността на оръжия и успява да въоръжи Германия, така че тя да устои на непрестанните атаки на Съюзниците. Това е възможно благодарение  на  робския труд на милиони души във фабриките му, които гладуват и работят до изнемогване.

Шпеер пристига във Фленсбург наясно, че Съюзниците целят да осъдят нацистките лидери за военни престъпления. И той, както мнозина други, си дава сметка, че ако го заловят, съдбата му е решена. Но за разлика от други свои събратя, не извършва самоубийство.

„Ловът“ за Алберт Шпеер е необичаен за дотогавашната практика. САЩ са решени да го изправят пред съда, но бившият банкер и тогавашен вицепрезидент  на Американската служба по стратегическо бомбардиране, Пол Ниц има друг план. Към края на войната САЩ се надява, че бомбардировките над Япония ще сложат край на войната в Тихия океан. Но за да се осъществят те, е нужно да разбере стратегията на Германия, която поддържа отлично военната си машина през последните години, докато е бомбардирана многократно. Затова им трябва Шпеер. През май 1945 г. основната задача е да бъде заловен най-довереният съветник на Адолф Хитлер.

Веднага след смъртта на Хитлер, Дониц прави съобщение по радиото, в което обявява, че Германия ще продължи да се бие срещу съюзниците (въпреки, че  за всички е ясна загубата). Шпеер е назначен за министър на индустрията и производството.

На 15 май , когато американците превземат Фленсбург, първо насочват мерника си към Шпеер. Ниц отива в замъка Глюксбург, където архитектът се укрива. Разпитът продължава седем дни, по време на които мъжът говори свободно с американците, разкривайки им „тайните от кухнята“. Всяка сутрин той слага костюма си и с охота отговаря на въпросите – охота, която поразява Ниц и той не посмява да отвори дума за Холокоста, тъй като това може да изостри тона  на разговора. Алберт Шпеер съзнава, че единственият му шанс да оцелее е да си сътрудничи. Стига се дотам, че един от разпитващите признава: „той предизвика в нас симпатия, от която всички тайно се засрамихме.“

Познанията му впечатляват американците. Той разкрива как е намалил влиянието на армията и на партията върху вземането  на решения и как е прилагал принципите на Хенри Форд в производствения процес. Обяснява и  защо определени британски и американски атаки са се провалили, а други са били успешни. Обяснява, как е обикалял Германия, изнасяйки мотивационни речи на работниците си, съзнавайки, че войната е загубена.

През март 1945 г., по негови думи, Хитлер предприема план да разруши целия ресурс на Третия райх – индустриални бази, депа, военни запаси и инфраструктури, които могат да са от полза на врага. Шпеер е бесен и не се подчинява, а застава  на  страната на народа, вместо на фюрера.

От всички въпроси, Ниц държи особено на един: какво се е случило в последните дни на Хитлер долу в бункера? Шпеер е един от последните, които го е срещал. Архитектът показва на американците къде стои ключът от сградата в Мюнхен, където се съхраняват всички негови доклади за Хитлер. Нацистът прави това, но отрича да знае нещо за зверствата на евреите. На 23 май всичките членове на немското правителство са арестувани. „Значи краят е дошъл“ казва Шпеер, когато нахлуват в спалнята му. „Добре. И без това всичко беше една опера.“

През септември е информиран, че ще бъде съден за военни престъпления и е затворен, докато тече процесът в Нюрнберг, по време на който са обвинени още над 20 души. Целта на този процес е да даде публичност на престъпленията срещу човечеството, които германските лидери са извършили безнаказано.

Шпеер отрича да знае за Холокоста, но доказателствата за робския труд във фабриките му са неоспорими. Мъжът се извинява и поема отговорност за това, казвайки, че би трябвало да знае, но това не е така. Поема вината, настоявайки, че е бил в неведение. За да се представи в по-приемлива светлина, казва, че е планирал да убие Хитлер като пусне флакон с отровен газ във вентилационните тръби на бункера. Това само разсмива останалите обвиняеми.

През есента на 1946 г. повечето от участниците в Нюрнбергския процес са осъдени на смърт или доживотен затвор. Шпеер получава присъда от 20 години в берлински затвор, където става „Затворник номер 5″. Чете непрестанно и в противовес на правилата, си води бележки, които след години се превръщат в бестселъри, включително Inside the Third Reich. Няма съмнение, че сътрудничеството му с Ниц е довело до този благоприятен изход.

Шпеер излежава присъдата си и е освободен през 1966 г. Забогатява  и заживява в провинциална къща в Хайделберг. Но опровержения  на имиджа му на „добър нацист“ се появяват скоро след освобождаването му. През 1971 г., е обвинен, че е знаел за Холокоста. За доказателство се използва информация, че е присъствал на конференция през 1943 г., на която Хайнрих Химлер говори открито за  „заличаване на евреите от лицето на земята.“ Шпеер не отрича,  че е присъствал, но казва, че е напуснал залата преди въпросното изявление на Химлер.

Шпеер умира в лондонска болница през 1981 г. Нито една от сградите, които проектира, не е оцеляла днес. Но приносът му към нацисткия режим остава. Повече от четвърт век от смъртта му, колекция от 100 негови писма излизат наяве. Това е кореспонденцията му с Хелен Джейнти – вдовица на белгийски лидер на Съпротивата. В едно от тези писма мъжът пише, че е бил  наясно с планът за изтребление на евреите.

„Няма съмнение – бях там, когато Химлер обяви че всички евреи ще бъдат убити, на 6 октомври 1943 г. Кой би ми повярвал обаче, че съм искал да го възпра или че би било по-лесно да напиша всичко това в мемоарите си?“

 
 
Коментарите са изключени