Досиетата CHR: Шпеер – архитектът на Третия райх

| от chronicle.bg |

На 30 април 1945 Съветските войски превземат Райхсканцеларията в Берлин, Адолф Хитлер се самоубива. Столицата на Третия райх е сломена и войната на практика приключва. Въпреки това наследникът на Хитлер, Карл Дониц, бяга в Северна Германия и съставя Фленсбургското правителство.

В полезрението на Съюзниците попада един интересен човек – Алберт Шпеер, известен архитект, министър на въоръженията и войната по време на Третия райх и близък приятел на Хитлер. През войната той удвоява производителността на оръжия и успява да въоръжи Германия, така че тя да устои на непрестанните атаки на Съюзниците. Това е възможно благодарение  на  робския труд на милиони души във фабриките му, които гладуват и работят до изнемогване.

Шпеер пристига във Фленсбург наясно, че Съюзниците целят да осъдят нацистките лидери за военни престъпления. И той, както мнозина други, си дава сметка, че ако го заловят, съдбата му е решена. Но за разлика от други свои събратя, не извършва самоубийство.

„Ловът“ за Алберт Шпеер е необичаен за дотогавашната практика. САЩ са решени да го изправят пред съда, но бившият банкер и тогавашен вицепрезидент  на Американската служба по стратегическо бомбардиране, Пол Ниц има друг план. Към края на войната САЩ се надява, че бомбардировките над Япония ще сложат край на войната в Тихия океан. Но за да се осъществят те, е нужно да разбере стратегията на Германия, която поддържа отлично военната си машина през последните години, докато е бомбардирана многократно. Затова им трябва Шпеер. През май 1945 г. основната задача е да бъде заловен най-довереният съветник на Адолф Хитлер.

Веднага след смъртта на Хитлер, Дониц прави съобщение по радиото, в което обявява, че Германия ще продължи да се бие срещу съюзниците (въпреки, че  за всички е ясна загубата). Шпеер е назначен за министър на индустрията и производството.

На 15 май , когато американците превземат Фленсбург, първо насочват мерника си към Шпеер. Ниц отива в замъка Глюксбург, където архитектът се укрива. Разпитът продължава седем дни, по време на които мъжът говори свободно с американците, разкривайки им „тайните от кухнята“. Всяка сутрин той слага костюма си и с охота отговаря на въпросите – охота, която поразява Ниц и той не посмява да отвори дума за Холокоста, тъй като това може да изостри тона  на разговора. Алберт Шпеер съзнава, че единственият му шанс да оцелее е да си сътрудничи. Стига се дотам, че един от разпитващите признава: „той предизвика в нас симпатия, от която всички тайно се засрамихме.“

Познанията му впечатляват американците. Той разкрива как е намалил влиянието на армията и на партията върху вземането  на решения и как е прилагал принципите на Хенри Форд в производствения процес. Обяснява и  защо определени британски и американски атаки са се провалили, а други са били успешни. Обяснява, как е обикалял Германия, изнасяйки мотивационни речи на работниците си, съзнавайки, че войната е загубена.

През март 1945 г., по негови думи, Хитлер предприема план да разруши целия ресурс на Третия райх – индустриални бази, депа, военни запаси и инфраструктури, които могат да са от полза на врага. Шпеер е бесен и не се подчинява, а застава  на  страната на народа, вместо на фюрера.

От всички въпроси, Ниц държи особено на един: какво се е случило в последните дни на Хитлер долу в бункера? Шпеер е един от последните, които го е срещал. Архитектът показва на американците къде стои ключът от сградата в Мюнхен, където се съхраняват всички негови доклади за Хитлер. Нацистът прави това, но отрича да знае нещо за зверствата на евреите. На 23 май всичките членове на немското правителство са арестувани. „Значи краят е дошъл“ казва Шпеер, когато нахлуват в спалнята му. „Добре. И без това всичко беше една опера.“

През септември е информиран, че ще бъде съден за военни престъпления и е затворен, докато тече процесът в Нюрнберг, по време на който са обвинени още над 20 души. Целта на този процес е да даде публичност на престъпленията срещу човечеството, които германските лидери са извършили безнаказано.

Шпеер отрича да знае за Холокоста, но доказателствата за робския труд във фабриките му са неоспорими. Мъжът се извинява и поема отговорност за това, казвайки, че би трябвало да знае, но това не е така. Поема вината, настоявайки, че е бил в неведение. За да се представи в по-приемлива светлина, казва, че е планирал да убие Хитлер като пусне флакон с отровен газ във вентилационните тръби на бункера. Това само разсмива останалите обвиняеми.

През есента на 1946 г. повечето от участниците в Нюрнбергския процес са осъдени на смърт или доживотен затвор. Шпеер получава присъда от 20 години в берлински затвор, където става „Затворник номер 5″. Чете непрестанно и в противовес на правилата, си води бележки, които след години се превръщат в бестселъри, включително Inside the Third Reich. Няма съмнение, че сътрудничеството му с Ниц е довело до този благоприятен изход.

Шпеер излежава присъдата си и е освободен през 1966 г. Забогатява  и заживява в провинциална къща в Хайделберг. Но опровержения  на имиджа му на „добър нацист“ се появяват скоро след освобождаването му. През 1971 г., е обвинен, че е знаел за Холокоста. За доказателство се използва информация, че е присъствал на конференция през 1943 г., на която Хайнрих Химлер говори открито за  „заличаване на евреите от лицето на земята.“ Шпеер не отрича,  че е присъствал, но казва, че е напуснал залата преди въпросното изявление на Химлер.

Шпеер умира в лондонска болница през 1981 г. Нито една от сградите, които проектира, не е оцеляла днес. Но приносът му към нацисткия режим остава. Повече от четвърт век от смъртта му, колекция от 100 негови писма излизат наяве. Това е кореспонденцията му с Хелен Джейнти – вдовица на белгийски лидер на Съпротивата. В едно от тези писма мъжът пише, че е бил  наясно с планът за изтребление на евреите.

„Няма съмнение – бях там, когато Химлер обяви че всички евреи ще бъдат убити, на 6 октомври 1943 г. Кой би ми повярвал обаче, че съм искал да го възпра или че би било по-лесно да напиша всичко това в мемоарите си?“

 
 

Филмът по „Breaking Bad“ ще е за Джеси Пинкман

| от |

Арън Пол се завръща в ролята си на Джеси Пинкман в предстоящия филм от франчайза на „Breaking Bad“, който е продължение на великия сериал. 

Сега има още информация за проекта, от която разбираме, че действието ще се развива около Пинкман, който се бори за свободата си. Филмът ще излезе първо в Netflix, а след това и по AMC.

Самият сюжет все още се пази в тайна, но филмът ще се казва  „Greenbrier“. Автор, разбира се, е Винс Гилиган. Феновете се надяват да разберат какво точно се случва с Пинкман след като избяга панически в последния епизод на „Breaking Bad“. В актьорския състав ще видим и Брайън Кренстън като Уолтър Уайт, както и Тод, Баджър и Скини Пит.

Преди време в „The Dan Patrick Show“ Кренстън каза, че абсолютно би участват във филма, ако Гилиган го покани. „Историята е чудесна и чувствам, че много хора искат да видят някак някакъв завършек и на линиите, които останаха без край във финалния епизод. Идеята, от това което ми казаха, разбрах, че е да се проследят тези линии или поне част от тях. Не знам дали ще се появя, дали ще има спомени или погледи в бъдещето, но се вълнувам, защотo е „Breaking Bad“ – най-великолепният в професионално отношение период в живота ми и нямам търпение да видя всички хора отново.“

 
 

NASA обяви края на роувъра Opportunity

| от chronicle.bg |

NASA оповести трагичната кончина на роувъра Opportunity, който е на Марс, след като 8 месеца не установи контакт с него. През юни миналата година на червената планета се разразява пясъчна буря, която явно е повредила робота. От тогава Хюстън се е опитал да установи контакт 800 пъти, но без успех. Пясъкът от бурята може да е покрил соларните панели на машината и така тя да не може да се презареди.

Вчера вечерта NASA направи последен опит да се свърже.

„Един от най-успешните и трайни подвизи в междупланетарното изследване, нашият роувър Opportunity, трябва да приключи след почти 15 години на повърхността на Марс. Той беше създаден да издържи 90 марсиански дни, ето видео от мисията му.“

Администраторът на NASA, Джим Бриденщайн, написа в Twitter: „След над 800 опита да се свържем с Opportunity, днес обявяваме края на края на успешната марсианска мисия. Opportunity надживя предвижданията ни с повече от 14 години.“

NASA изпрати роувърите близнаци Opportunity и Spirit през 2003 година, за да изследват повърхността на Марс. Spirit не работи вече няколко години. Opportunity обаче продължи да функционира много след предвиждания срок на годност.

В канала си YouTube NASA често предава на живо:

 
 

Даниел Радклиф: „Няма да бъда последния Хари Потър“

| от chronicle.bg |

Дори само мисълта за някакъв нов живот на поредицата за Хари Потър е малко плашеща. Едва ли има две мнения по въпроса дали продължение под някаква форма е необходимо. Но предвид факта, че в момента това е една от най-популярните формули в киното и телевизията, нищо чудно след време да чуем за нов проект, който да ни напомни наново за (не)забравеното старо.

Самият Даниел Радклиф смята, че продължението на „Хари Потър“ е „неизбежно“ и той не би се изненадал, ако някой ден се появи нов филм или сериал. Това споделя 29-годишният актьор в интервю за сайта IGN.

„Сигурен, че ще има някаква нова версия. Знам, че няма да съм последния Хари Потър за времето си.“ казва Радклиф, цитиран от Entertainment Weekly, по повод актьорите от постановката „Хари Потър и прокълнатото дете“ Джейми Паркър и Гарет Рийвс, които са влизали в ролята на момчето магьосник.

„Би било интересно да видим колко дълго ще останат тези филми. В момента сякаш над тях е издигнат ореол, но той ще изчезне, блясъкът ще угасне в някой момент.“ продължава актьорът. „Би било интересно да го възродят и просто да направят нова версия на филмите или пък сериал.“

Макар според Радклиф продължението да е неизбежно, той споделя, че няма намерение да се връща в магьосническия свят в бъдеще, тъй като в момента има други проекти. Сред тях са участие в постановка на Бродуей и участие в сериала Miracle Workers, чиято премиера в САЩ беше преди три дена. Сюрреалистичният сериал разказва за това как Господ (Стийв Бушеми) е загубил вяра в човечеството, а Радклиф играе ангел, който успява да го убеди да го прати на Земята, където да изпълни молитвите на хората.

 
 

Подаръци за Свети Валентин за напреднали

| от Вучето |

Забелязали ли сте, че напоследък рекламите за телефонни планове и смартфони разказват прости, но сърцераздирателни човешки истории , в които да разпознаеш не само своят нелек път към постигането на перфектното селфи, но и магията на истинските чувства, които превръщат бабите ни в Рита Хейуърт, а нас самите – в изобретатели, мечататели и любовници с потенциал?

Примерен сценарий: Свети Валентин е. А тя учи в Англия… Следват кадри от централен Лондон: Млад хипстър с малко, живо мече в кошницата на велосипеда си се движи по Ланкастър Стрийт, а уличен артист гълта огън (и бърбън) пред кръчма с 200-годишна история в Кенсингтън. Той също учи, обаче е в София. Кадри от столицата: Група младежи се прегръщат платонически и се превиват от безпричинен смях на покрива на модерна сграда, откъдето се открива спираща дъха гледка към нощно осветената “Александър Невски”. Друг млад хипстър (нашият герой) си разцъква телефона на пейка пред Народния, чудейки се какъв фантастично романтичен подарък да поръча онлайн за любимата.  Във финалния кадър готин куриер звъни на вратата на влюбената студентка и когато тя отваря, той й  връчва пакет, изрисуван ръчно с балони и сърчица. Звучи “To Love Somebody” на Майкъл Бубле, а сълзите от щастие не успяват да размият водоустойчивата спирала на девойката (но това вече е сценарий за друг рекламен спот). Внушението е силно: Лондон и София се побратимяват, защото за любовта не съществуват разстояния, които да не могат да бъдат преодоляни по един или друг начин. Особено на Свети Валентин!

Празникът, между другото, дойде, носейки със себе си традиционната за българската душевност мешавица от припряна превъзбуда от западен тип (“Мake you feel my love” – „Ще те накарам да почувстваш любовта ми“ от англ. ез. – песен на Адел) и злостен домашен хейт (“Няма да си чествам аз Трифон Зарезан, с глупости ще се занимавам!”). За пореден път тези без гаджета ще страдат, а тези с гаджета ще им натриват носовете, ликувайки задето са представители на по-щастливата половина на човечеството. За по-обръгналите в романтиката двойки си има осми март, затова сега тях няма да ги закачаме. Ще пренебрегнем и пияндурниците и тези без гаджета, понеже нямаме намерение за поредна година да им правим “евала”, убеждавайки ги, че 14-и февруари е безмозъчен празник и че няма нищо срамно в това да си сингъл на този ден. Понеже това изобщо не е верно, просто безплатна психоанализа от най-долен характер.

Съветите ни са насочени към всички влюбени, които искат да прекарат един незабравим Свети Валентин, като същевременно избегнат всички познати до болка клишета, особено тези, които рекламите ни пробутват! Така де, стига вече с тия бонбониери във формата на сърце и плюшени бозайници, стиснали между лапите си кутийки с годежни пръстени!

Затова ви предлагаме нашите авангардни предложения за свети-валентински подаръци за напреднали.

Къс уикенд на о-в Северен Сентинел

Откога обещавате на любимата да я отведете на някое наистина екзотично място? Коста Брава не се брои, а “Емералд Парадайз” на Слънчака пък изобщо! За да няма разочаровани на този Свети Валентин, предлагаме една различна далечноазиатска дестинация: остров Северен Сентинел се намира в Бенгалския залив и заема площ от едва 20 кв. км. Там е убийствено екзотично  (при това буквално), а и обещаваме, че уикендът наистина ще бъде много къс, така че няма да се охарчите чак твърде много. Жителите на острова са последните представители на неолита, обитаващи нашата планета. Ходят голи, нямат никакъв имунитет дори към най-безобидните съвременни болести и безпощадно убиват всеки, който се опита да стъпи на брега им. Предполага се, че го правят именно, защото ги е страх да не се заразят с морбили. Добрата новина е, че преди да ви надупчат със стрели и разчленят, цялото племе ще се събере на плажа и ще ви посрещне по стар островитянски обичай, а именно като се обърне с гръб към вас и започне да ака.

Организиране на тематично суингър парти

За изпълнение на този подаръчен комплект имате нужда поне от още една двойка. Разбира се, колкото повече, толкова по-весело, затова недейте да се ограничавате само с Цвети и Мартин, с които се запознахте в къмпинг “Градина” през лятото. Имайте предвид, че концепцията на Свети Валентин предполага освен романтика, също и задоволително количество секс. Именно затова суингър парититата са чудесна алтернатива на традиционното мисионерско “любене по случай празника”. За да нажежите още повече атмосферата, измислете тема за оргията, която ще организирате. Използвайте популярни кино сюжети, за да не затрудните особено останалите участници в избора на костюми и сексуални роли: “Списъкът на Шиндлер”, “Американски психар”, “Живите мъртви” и пр. За представители на групите с по-различна сексуална ориентация особено популярен сюжет е “Планината Бброукбек”, като за по-голяма достоверност може да включите и кон.

Предложение за брак в директен телевизионен ефир

Освен ако не работите в някоя телевизия или гаджето ви не се казва Златка, този   подарък изисква сериозна предварителна подготовка и перфектна организация.  На първо място трябва да изберете типа шоу, в което да се появите. Препоръчваме това да не бъдат сериозни предавания от типа на “120 минути” и “Лице в лице”, понеже те се гледат най-вече от сериозни хора с широки познания в различни сфери на живота. Освен това голяма част от тази демографска група се съставлява от “тези без гаджета”, а те по дифолт биха реагирали негативно на  дързостта ви да прекъснете Цветанка Ризова, за да се обясните във ВОЛ на избраника/избраницата си. Подходящи ефири са, например, полувремето на мач от Шампионска Лига и сутрешния журнал “На кафе”. Ако изберете втория вариант, бихте могли за малко допълнителен разкош да накарате Кристина Патрашкова да рецитира Рилке, докато вие поднасяте пръстена на едно коляно.

Нетрадиционен подарък по куриер

На пръв поглед изглежда така сякаш отново искаме да ви бутнем в депресиращото блато на класическия Свети Валентин от рекламата в първия параграф. Само че ние само взимаме сценария и му вдъхваме нов живот. Пак имаме двама любовници, разделени от хиляди километри (ако, разбира се, това е вашата конкретна житейска ситуация, разбира се). Във финалния кадър тя пак отваря вратата на скормното си емигрантско жилище, за да види насреща си куриер в униформа. Този път обаче куриерът не носи пакет или поне не носи  такъв в ръцете си. Оказва се, че подаръкът за празника е собствения му анатомичен пакет. Студентката в Лондон (или в Шутгарт, Брюксел, Мадрид) пак се разплаква, но този път сълзите й са предизвикани от бурен оргазм.

Евала на такива пощенски куриери!  А, и честит Свети Валентин!