Досиетата CHR: Самотният снайперист Малво – другото лице на тероризма

| от |

Американците до ден днешен треперят, когато чуят името на тийнейджъра от Ямайка Лий Бой Малво. Когато е на 17 години, младежът, под опеката на ментора си  – 41-годишният Джон Алън Мухамад, избива над 10 души и въпреки това успява да избегне смъртното наказание. Той e осъден на доживотен затвор за едно от престъпленията, които е извършил. Учителят му Мухамад обаче не успява да се спаси от смъртната присъда.

Историята на самотния снайперист Малво, наричан така заради антисоциалното си поведение и депресивните си състояния, надминава по сюжет някои от най-сериозните шедьоври в киното. Тя разказва как безпризорно дете, изпаднало в нелегалност заради липсата на родителски контрол, се поддава на внушенията на един фанатик и подлага на истински терор американската нация.

Да срещнеш Мухамад

Лий Бойд Малво е роден на 18 февруари 1985 година. В някои от фалшивите си документи е записан и като Джон Лий Малво. Той и майка му Уна Джеймс пристигат нелегално в САЩ от Ямайка и се местят непрекъснато. Срещат за първи път вашингтонския снайперист Джон Алън Мухамад в Антигуа през 1999, където и тримата се крият от имиграционните власти. Там майката Уна и Мухамад стават близки приятели, живеят заедно и в последствие се разделят.

Уна, майката на Малво, е непрекъснато разочарована от живота си. Тя и синът и се местят непрекъснато, тийнейджърът сменя колежи и пансиони из Ямайка, Каймановите острови, Антигуа и накрая САЩ. Лий от малък проявява любознателност и различни таланти, заляга упорито над уроците и е възпитаван в християнски морал и традиции. Липсата на семейна сигурност и перспектива обаче го карат да се чувства изоставен и изолиран и той среща упора в улегналия и самоуверен Мухамад, когото приема за баща.

Мухамад, чието име преди да приеме исляма, е Джон Алън Уилямс, е бивш ветеран от войната в Залива, разочарован от живота си и освирепял от личната си драма – трите му деца са му отнети след развода със съпругата му Милдред, въпреки че дълго време след раздялата той успява да живее с тях. Мухамад е последовател на Ислямска нация на Луис Фаракан – сепаратистко движение на чернокожите в САЩ, говори като антисемит и се възхищава от Хитлер.

Повратен момент за връзката между Мухамад и Малво е поредното заминаване на майката Уна за Флорида. Тя се установява в Маями, използвайки фалшиви документи. Оставя сина си на грижите на Мухамад. Уговорката е малкият Малво да я последва на по-късен етап. Мухамад се сближава с детето. Записва го на училище и се представя за негов доведен баща. Обучава го да стреля, да се отбранява и промива мозъка му с идеята за създаването на чистокръвна раса чернокожи. Малво тренира мерника си върху картонени човешки лица. Започва да работи в магазин на за огнестрелни оръжия. Постепенно изоставя уроците и в началото на 2001 г. спира да ходи на училище. В този период Мухамад купува пушката, с която са извършени убийствата от магазин на Bull’s Eye Shooter Supply and Bushmaster Firearms. Възползва се и от възможността, която веригата предлага – да тренира на тяхното стрелбище. Впоследствие фирмата плаща 2,5 млн. долара обезщетение на жертвите на Малво и ментора му.

Кървавият октомври

През есента на 2001 г. Мухамад е принуден да напусне Антигуа и се връща в САЩ. През лятото на 2002 г. Малво и Мухамад са забелязани за кратко в Батън Руж, Луизиана. Отпечатъците от пръстите на Малво са открити на местопрестъплението в магазин за алкохол в Монгомъри, Алабама, където един от служителите е убит, а друг е тежко ранен. Малко след това започват серийните кръвопролития във Вашингтон и околностите.

Лий Малво и менторът му Мухамад решават да изпълнят пъклен план, за да накажат белите във Вашингтон. Те си поставят за цел да убиват по трима души всеки ден в продължение на месец. Наричат месеца си „Кървавият октомври”. Смъртта на хората не е самоцел, тя е път, по който да осъществят фанатичната си мечта: искат 10 милиона долара от правителството на САЩ, за да спрат с убийствата. С парите планират да финасират утопична общност от цветнокожи и да осигурят дом на над 1000 бездомни деца. Подрастващият Малво признава в съда, че наистина вярва в идеята на ментора си Мухамад. Предполага се, че именно той е дръпнал спусъка в над половината от убийствата.

Малво и Мухамад убиват в продължение на 20 дни. Америка е в ужас – това е нова форма на тероризъм след атентатите от 11 септември 2001 г. Всеки ден има постреляни. Някои оцеляват, други не. По всички е стреляно на обществени места: до училища, на бензиностанция, на паркинги, пред пощенски клон, на улицата. Всяка от жертвите е улучвана от един-единствен куршум, изстрелян от разстояние. Полицията открива на едно от местопрестъпленията карта таро, а след няколко дни и писмо до властите с искане на откуп от федералното правителство.

Тийнейджърът и менторът му Мухамад не подбират жертвите си – тежко ранено е дори 13-годишно момче. През есента на 2002-ра новината за неизвестния маниак хвърля в паника родителите, а заради страха от убиеца учениците не излизат в двора дори през междучасията.

Ченгетата първоначално предполагат, че зад масовите убийства стои самотен снайперист. И не са далеч от истината. По време на съдебния процес става ясно, че Малво е имал трудно детство, бил е аутсайдер в училище. Не говорел с никого, изпадал в депресивни състояния и тогава тормозел животни.

На 22 октомври рано сутринта пред бензиностанция в Ричмънд по сигнал на буден гражданин Малво и менторът му са арестувани.

Процес и потрес

По време на съдебните дела срещу двамата снайперисти става ясно, че целта на Мухамад била да принуди федералното правителство да плати откуп от 10 млн. долара. Той убедил Малво, че исканият откуп ще се използва за създаване на нова чистокръвна нация на млади чернокожи в Канада. Фактите, предоставени в съдебната зала, сочат, че повечето от убийствата по време на кървавата серия на двамата, са извършени физически от младия Малво. Срещу Мухамад и Малво са повдигнати обвинения за убийство, тероризъм, заговор и за употреба на огнестрелно оръжие.

В залата тийнейджърът демонстрира незаинтересованост. Той рисува портрети на съдебните заседатели, а след като медиите изкупуват скиците му, съдията се шегува, че е сериозен конкурент на съдебните художници. Малво признава в съда, че силно вярва в утопията на Мухамад. Адвокатите му пледират невменяемост. Аргументът на защитата, че е бил под пълния контрол на Джон Алън Мухамад. Според повечето юридически експерти и наблюдатели защитата пледира невменяемост не за да издейства оправдателна присъда за Малво. Целта на защитата е да се наложи приемлив имидж на тийнейджър с тежко детство в обществото и така съдебните заседатели да не могат да наложат смъртна присъда. Невинното излъчване на Малво му помага. Защитникът на непълнолетния убиец заявява и че голяма част от агресията на Малво е провокирана от компютърни видеоигри.

В края на ноември 2003 г. Мухамад е осъден на смърт, признат е за виновен по всички обвинения, макар че пледира невинен. На 23 декември Малво е осъден за убийството на агент от ФБР. Той получава доживотна присъда без право на предсрочно освобождаване. Прокурорът Робърт Хоран, който настоява за смъртна присъда, заяви след края на делото, че съвпадането на дебатите на съдебното жури с навечерието на коледните празници, безспорно е повлияло на решението.

На 26 октомври 2004 г Малво успява да се размине със смъртната присъда и по друго дело – обвинен за убийството на Кенет Бриджис и за опита за убийство на Керълайн Сийуел. Той признава вината си по две обвинения за огнестрелно оръжие и се съгласява да не обжалва присъдата си за убийството на агента на ФБР Линда Франклин. Отново е осъден на доживотен затвор без право на помилване за убийство.

На 1 март 2005 г. Върховният съд на САЩ се произнася по делото Ропър срещу Симънс, че Осмата поправка в Конституцията на САЩ забранява екзекуцията на обвиняеми, извършили престъпление, преди да са навършили 18 г. При извършването на престъпленията си Малво е 17-годишен. Смъртната присъда е мираж за снайперистът-тийнеджър.

Смъртната присъда срещу Мухамад, постановена от съдебното жури през ноември 2003 г., е потвърдена на 22 април 2005 г. от Върховният съд на Вирджиния. През ноември 2009 година „Вашингтонският снайперист” Мухамад бе екзекутиран със смъртоносна инжекция в затвор в щата Вирджиния. Той не се е възползвал от правото си на последни думи.

БЯХ чудовище

През октомври 2007 година Малво се обажда по телефона на дъщерята на една от жертвите си, Шерил Уитц и й се извинява. Три години по-късно изпраща извинително писмо до един от оцелелите жертви на снайпериста – Джон Гета. Малво написал: „Наистина съжалявам за болката, която причиних на теб и близките ти. Удовлетворен съм да разбера, че няма да бъдеш парализиран завинаги и че си жив”. Година след писмото Малво иска да смени името си, но съдията отказва. Причината е, че убиецът не иска съкилийниците му да знаят кой е и какво е извършил. През септември 2012 година „самотният снайперист” дава интервю на Washington Post. Тогава е на 27 години. Той казва: „Бях чудовище, когато проверите значението на тази дума в речника, ще разберете какво точно бях аз. Бях вампир. Бях крадец. Откраднах живота на хората. Водех борбата на друг човек, само защото той ми каза така. Няма смисъл или причина в това, което правих”. В друго интервю от 2012 година Малво споделя, че Мухамад го е изнасилвал по време на връзката им.

 
 

Досиетата CHR: Самотният снайперист Малво – другото лице на тероризма

| от |

Американците до ден днешен треперят, когато чуят името на тийнейджъра от Ямайка Лий Бой Малво. Когато е на 17 години младежът, под опеката на ментора си 41-годишният Джон Алън Мухамад, избива над 10 души и въпреки това успява да избегне смъртното наказание. Той бива осъден на доживотен затвор са за едно от престъпленията, които е извършил. Учителят му Мухамад обаче не успява да се спаси от смъртната присъда.

Историята на самотния снайперист Малво, наричан така заради антисоциалното си поведение и депресивните си състояния, надминава по сюжет някои от най-сериозните шедьоври в киното. Тя разказва как едно безпризорно дете, изпаднало в нелегалност заради липсата на родителски контрол, се поддава на внушенията на един фанатик и подлага на истински терор американската нация.

 

Да срещнеш Мухамад

 

Лий Бойд Малво е роден на 18 февруари 1985 година. В някои от фалшивите си документи е записан и като Джон Лий Малво. Той и майка му Уна Джеймс пристигат нелегално в САЩ от Ямайка и се местят непрекъснато. Срещат за първи път вашингтонския снайперист Джон Алън Мухамад в Антигуа през 1999, където и тримата се крият от имиграционните власти. Там майката Уна и Мухамад стават близки приятели, живеят заедно и в последствие се разделят.

Уна, майката на Малво, е непрекъснато разочарована от живота си. Тя и синът и се местят непрекъснато, тийнейджърът сменя колежи и пансиони из Ямайка, Каймановите острови, Антигуа и накрая САЩ. Лий от малък проявява любознателност и различни таланти, заляга упорито над уроците и е възпитаван в християнски морал и традиции. Липсата на семейна сигурност и перспектива обаче го карат да се чувства изоставен и изолиран и той среща упора в улегналия и самоуверен Мухамад, който приема за баща.

Мухамад, чието име преди да приеме исляма, е Джон Алън Уилямс е бивш ветеран от войната в Залива, разочарован от живота си и освирепял от личната си драма – трите му деца са му отнети след развода със съпругата му Милдред, въпреки че дълго време след раздялата той успява да живее с тях. Мухамад е последовател на Ислямска нация на Луис Фаракан – сепаратистко движение на чернокожите в САЩ, говори като антисемит и се възхищава от Хитлер.

Повратен момент за връзката между Мухамад и Малво е поредното заминаване на майката Уна за Флорида. Тя се установява в Маями, използвайки фалшиви документи. Оставя сина си на грижите на Мухамад. Уговорката е малкият Малво да я последва на по-късен етап. Мухамад се сближава с детето. Записва го на училище и се представя за негов доведен баща. Обучава го да стреля, да се отбранява и промива мозъка му с идеята за създаването на чистокръвна раса чернокожи. Малво тренира мерника си върху картонени човешки лица. Започва да работи в магазин на за огнестрелни оръжия. Постепенно изоставя уроците и в началото на 2001 г. спира да ходи на училище. В този период Мухамад купува пушката, с която са извършени убийствата от магазин на Bull’s Eye Shooter Supply and Bushmaster Firearms. Възползва се и от възможността, която веригата предлага – да тренира на тяхното стрелбище. В последствие фирмата плаща 2,5 млн. долара обезщетение на жертвите на Малво и ментора му.

 

Кървавият Октомври

 

През есента на 2001 г. Мухамад е принуден да напусне Антигуа и се връща в САЩ. През лятото на 2002 г. Малво и Мухамад са забелязани за кратко в Батън Руж, Луизиана. Отпечатъците от пръстите на Малво са открити на местопрестъплението в магазин за алкохол в Монгомъри, Алабама, където един от служителите е убит, а друг е тежко ранен. Малко след това започват серийните кръвопролития във Вашингтон и околностите.

Лий Малво и менторът му Мухамад решават да изпълнят пъклен план, за да накажат белите във Вашингтон. Те си поставят за цел да убиват по трима души всеки ден в продължение на месец. Наричат месеца си „Кървавият Октомври”. Смъртта на хората не е самоцел, тя е път, по който да осъществят фанатичната си мечта: искат 10 милиона долата от Правителството на САЩ, за да спрат с убийствата. С парите планират да финасират утопична общност от цветнокожи и да осигурят дом на над 1000 бездомни деца. Подрастващият Малво признава в съда, че наистина вярва в идеята на ментора си Мухамад. Предполага се, че именно той е дръпнал спусъка в над половината от убийствата.

Малво и Мухамад убиват 20 дни. Америка е в ужас – това е нова форма на тероризъм след атентатите от 11 септември 2001 г. Всеки ден има постреляни. Някои оцеляват, други не. По всички е стреляно на обществени места: до училища, на бензиностанция, на паркинги, пред пощенски клон, на улицата. Всяка от жертвите била улучвана от един-единствен куршум, изстрелян от разстояние. Полицията открива на едно от местопрестъпленията карта таро, а след няколко дни и писмо до властите с искане на откуп от федералното правителство

Тийнейджърът и менторът му Мухамад не подбирали жертвите си – тежко ранено бе дори 13-годишно момче. През есента на 2002-ра новината за неизвестния маниак хвърля в паника родителите, а заради страха от убиеца учениците не излизат в двора дори през междучасията.

Ченгетата първоначално предполагали, че зад масовите убийства стои самотен снайперист. И не били далеч от истината. По време на съдебния процес става ясно, че Малво е имал трудно детство, бил е аутсайдер в училище. Не говорел с никого, изпадал в депресивни състояния и тогава тормозел животни.

На 22 октомври рано сутринта пред бензиностанция в Ричмънд по сигнал на буден гражданин Малво и менторът му са арестувани.

 

Процес и потрес

 

По време на съдебните дела срещу двамата снайперисти става ясно, че целта на Мухамад била да принуди федералното правителство да плати откуп от 10 млн. долара. Той убедил Малво, че исканият откуп ще се използва за създаване на нова чистокръвна нация на млади чернокожи в Канада. Фактите, предоставени в съдебната зала, сочат, че повечето от убийствата по време на кървавата серия на двамата, са извършени физически от младия Малво. Срещу Мухамад и Малво са повдигнати обвинения за убийство, тероризъм, заговор и за употреба на огнестрелно оръжие.

В залата тийнейджърът демонстрира незаинтересованост. Той рисува портрети на съдебните заседатели, а след като медиите изкупуват скиците му, съдията се шегува, че е сериозен конкурент на съдебните художници. Малво признава в съда, че силно вярва в утопията на Мухамад. Адвокатите му пледират невменяемост. Аргументът на защитата, че е бил под пълния контрол на Джон Алън Мухамад. Според повечето юридически експерти и наблюдатели защитата пледира невменяемост не за да издейства оправдателна присъда за Малво. Целта на защитата е да се наложи приемлив имиджът на тийнейджър с тежко детство в обществото и така съдебните заседатели да не могат да наложат смъртна присъда. Невинното излъчване на Малво му помага. Защитникът на непълнолетния убиец заявява и че голяма част от агресията на Малво е провокирана от компютърни видеоигри.

В края на ноември 2003 г. Мухамад е осъден на смърт, признат е за виновен по всички обвинения, макар че пледира невинен. На 23 декември Малво е осъден за убийството на агент от ФБР. Той получава доживотна присъда без право на предсрочно освобождаване. Прокурорът Робърт Хоран, който настоява за смъртна присъда, заяви след края на делото, че съвпадането на дебатите на съдебното жури с навечерието на коледните празници, безспорно е повлияло на решението.

На 26 октомври 2004 г Малво успява да се размине със смъртната присъда и по друго дело – обвинен за убийството на Кенет Бриджис и за опита за убийство на Керълайн Сийуел. Той признава вината си по две обвинения за огнестрелно оръжие и се съгласява да не обжалва присъдата си за убийството на агента на ФБР Линда Франклин. Отново е осъден на доживотен затвор без право на помилване за убийство.

На 1 март 2005 г. Върховният съд на САЩ се произнася по делото Ропър срещу Симънс, че Осмата поправка в Конституцията на САЩ забранява екзекуцията на обвиняеми, извършили престъпление, преди да са навършили 18 г. При извършването на престъпленията си Малво е 17-годишен. Смъртната присъда е мираж за снайперистът-тийнеджър.

Смъртната присъда срещу Мухамад, постановена от съдебното жури през ноември 2003 г., е потвърдена на 22 април 2005 г. от Върховният съд на Вирджиния. През ноември 2009 година „Вашингтонският снайперист“ Мухамад бе екзекутиран със смъртоносна инжекция в затвор в щата Вирджиния. Той не се е възползвал от правото си на последни думи.

 

БЯХ чудовище

 

През октомври 2007 година Малво се обажда по телефона на дъщерята на една от жертвите си, Шерил Уитц и й се извинява. Три години по-късно изпраща извинително писмо до едн от оцелелите жертви на снайпериста – Джон Гета. Малво написал: „Наистина съжалявам за болката, която причиних на теб и близките ти. Удовлетворен съм да разбера, че няма да бъдеш парализиран завинаги и че си жив”. Година след писмото Малво иска да смени името си, но съдията отказва. Причината е, че убиецът не иска съкилийниците му да знаят кой е и какво е извършил. През септември 2012 година „самотният снайперист” дава интервю на Washington Post. Тогава е на 27 години. Той казва: „Бях чудовище, когато проверите значението на тази дума в речника, ще разберете какво точно бях аз. Бях вампир. Бях крадец. Откраднах живота на хората. Водех борбата на друг човек, само защото той ми каза така. Няма смисъл или причина в това, което правих”. В друго интервю от 2012 година Малво споделя, че Мухамад го е изнасилвал по време на връзката им.

 

 

 

 
 

Кейт Грант – моделката със синдром на Даун

| от chronicle.bg |

Кейт Грант, която има синдрома на Даун, е доста успешен модел.

Само на 20 години момичето от Ко Тайрон, Северна Ирландия, беше коронована като победител на конкурса за красота Teen Ultimate Beauty Of The World. След това тя ходи на подиума на Belfast Fashion Week и се появи в сутрешно предаване по местна телевизия. В момента Грант е посланик на популярен козметичен бранд, след като нейна снимката, на която носи техен очна линия, доби голяма популярност в Instagram.

„Кейт павира пътя за много хора, които ще дойдат след нея,“ каза гордата майка Дейдре. „Тя е наясно с това и иска да мотивира индустрията да наема повече хора с увреждания, което и прави от самото начало. Знае и, че може да нарави това по начин, по който някои от приятелите й не могат. Тя използва популярността си за тяхно добро.“

Козметичният бранд ще покаже нейни снимки в над 2000 магазина в 30 държави, където продуктите им се продават. „Тя е силно мотивирана да бъде супермодел. Обожавам оптимизма й и като нейна майка винаги ще я подкрепям. Когато си млад, мислиш, че светът няма граници и Кейт няма нашето разбиране за предстощи препятствия. Тя не позволява на препятствията да застанат на пътя й, нито на увреждането й. Казва, че синдромът не е всичко – тя е Кейт.“

Коментарите по случая са най-найсърчаващи. Един потребител пише: „Колко вдъхновяваща млада дама, благодаря ти!“

 
 

Риана съди баща си за злоупотреба

| от chronicle.bg |

Риана съди баща, защото е използвал нейната запазена марка Fenty по измамен начин и без нейно разрешение, за да добие материални облаги в размер на милиони. Тя е подала иск срещу баща си, Роналд Фенти, още един мъж, Моузес Перкинс, и компанията Fenty Entertainment.

В документите тя твърди, че двамата мъже са действали незаконно като нейни агенти. Те дори са уговаряли участия от нейно име на обща стойност $400 000 и турне в Латинска Америка за $15 милиона. Роналд твърди, че е говорил с лейбъла й Roc Nation, но негови представители отричат да са водени подобни разговори.

В документите пише още, че Роналд е направил няколко неуспешни опита да регистрира „Fenty“ като търговска марка „с надеждата да се възползва от името и известността на Риана“. Тя се е опитала да уреди въпроса извън съда, но той игнорирал опитите й.

Певицата им турболентна връзка с баща си. Тя твърди, че в миналото той е биел майка й и е бил пристрастен към кокаин.

През 2008 година заради лошо поведение в автобуса, с който дъщеря му пътува на турнета, той е бил отстранен от екипа, а през 2013 дъщеря му плаща за рехабилитация.

Въпреки отношенията им, те продължават да са в контакт като певицата често поства снимки и видеа с Роналд в социалните мрежи. За последно те бяха забелязани заедно през ноември, когато отпразнуваха 90-ия рожден ден на дядо й в Барбадос.

 
 

Крис Прат и Катрин Шварценегер се сгодиха

| от chronicle.bg |

Крис Прат и Катрин Шварценегер имат наистина щастлива нова година с новообявения им годеж. Актьорът от „Jurassic World“ сподели новината в Instagram акаунта си, където публикува сладка снимка с Катрин, която е 29 – с 10 години по-малка от него. Те ходят от

Миличка Катрин, толкова се радвам, че каза ‘Да’! Вълнувам се да се оженим! Радвам се, че ще прекараме живота си заедно! Започва!


Вижте тази публикация в Instagram.

Sweet Katherine, so happy you said yes! I’m thrilled to be marrying you. Proud to live boldly in faith with you. Here we go! ♥️

Публикация, споделена от chris pratt (@prattprattpratt) на

Постът идва само 3 месеца след развода на Крис с бившата му съпруга Ана Фарис, с която бяха женени 8 години.

За първи път Прат и Катрин бяха свързани един с друг през юни 2018 година, когато бяха забелязани заедно на Деня на бащата. Те обявиха връзката си през декември, на рождения й ден, когато Прат пусна монтаж с техни снимки и текст: „Честит рожден ден, шефке! Усмивката ти озарява стаята. Радвам се, че Бог те представи в живота ми. Благодаря ти за смеха, за целувките, за разговорите, за пътешествията, за любовта и грижата ти.“ 

Вижте тази публикация в Instagram.

Happy Birthday Chief! Your smile lights up the room. I’ve cherished our time together. Thrilled God put you in my life. Thankful for the laughs, kisses, talks, hikes, love and care.♥️

Публикация, споделена от chris pratt (@prattprattpratt) на

 
 

Големите актриси заслужават големи сериали

| от chronicle.bg |

Преди няколко десетилетия трансферът на един актьор от киното в телевизията е означавал само едно – потъване в забрава. Малкият екран се е смятал за поле за развитие на залязващи актьори, а продукциите са се приемали за по-некачествени от тези, които киното е създавало.

Последните пет години обаче, ситуацията драстично се промени. Днес вече редица звезди от киното правят своите първи стъпки на малкия екран и това се отразява повече от добре както на техните кариери, така и на телевизията като цяло.

За един от пионерите в това течение от последните няколко години се смята Раян Мърфи, който заедно с Брад Фалчък създаде „American Horror Story“. Сериалът позволи на Джесика Ланг да възроди кариерата си, да влезе в ново амплоа и да бъде обикната от ново поколение фенове, което иначе много трудно биха гледали великолепни филми като „Франсис“ или „Ах, този джаз“. А тя пък допринесе със своя висок статут към това сериалът да се издигне.

Редица други актьори получиха възможност да разгърнат актьорския си потенциал благодарение на телевизията. Клайв Оуен и Стивън Содърбърг в „The Knick“, Джъд Лоу в „Младият папа“, Дейвид Линч, който се завърна към телевизията с „Twin Peaks: The Return“. „Истински детектив“ даде платформа на прекрасния Матю Макконъхи, Колин Фаръл, Уди Харелсън… И въпреки че в началото, както повечето неща в Холивуд, предимно мъже се възползваха от ползите на трансфера от кино към телевизия, днес вече има значително по-голямо покритие на женски персонажи в страхотни сериали.

Най-представителният пример за това е сериалът „Големите малки лъжи“, в който Никол Кидман, Рийз Уидърспуун, Зоуи Кравиц и редица други актриси успяха да се откроят. Как обаче се стига до тук?

В открита дискусия наскоро Никол Кидман обяснява откъде тя и Рийз Уидърспуун са се вдъхновили да поемат пътя на изпълнителни продуценти на този сериал. Всичко започва отчасти с Джейн Кампиън и минисериалът „Top of the Lake“.

„По това време имаше само „Истински детектив“, в който главните роли бяха мъжки, а ние искахме да направим нещо с жени в главните роли и действието да се развива в Америка.“ казва Кидман, цитирана от W Magazine, и допълва, че сериалът на BBC Top of the Lake е бил финалният ритник, който ги е накарал да оформят желаната цел и да тръгнат към нея. „Не ни предлагаха достатъчно сложни роли и това породи желание сами да създаден възможност за нас и нашите приятелки.“

Според думите на Кидман – а и според тези на Елизабет Мос („Top of the Lake“, „Историята на прислужницата“) – телевизията все още е мястото, където един актьор или актриса може да отиде, когато киното го забрави. Разликата е там, че днес това може да бъде обърнато в полза на актьора, заради увеличените му правомощия над продукцията. В много случаи става така че някои от големите звезди са и изпълнителни продуценти на сериалите.

Другата причина е възможността на телевизията да развие и разкаже подробно сложни и вълнуващи истории, да включи в тях контрастиращи си персонажи, които също да бъдат развити. И публиката разбира това – „Големите малки лъжи“ бяха абсолютен хит, а в момента очакваме втория сезон. Фактът, че Мерил Стрийп влиза в него е достатъчно показателен. „Историята на прислужницата“ се превърна в цяло културно явление, което вдъхнови редица протести по света.

Това, което привлича все повече актьори към телевизията, е възможността да развият даден персонаж до неговия максимум и да разплетат историята му. Според Никол Кидман именно малкият екран е мястото за хубави женски роли в момента.

Към думите на Кидман се присъединява и Джесика Ланг, в свое интервю за списание AARP. В него актрисата говори за отношението на Холивуд към възрастните актриси. „Там няма равенство. Мисля си колко прекрасни актриси от моето поколение все още правят стойностна и важна работа в киното. Отиват в телевизията. Отиват на сцената. Това е желанието да правиш нещо смело. Да се предизвикаш.“

И за повечето актриси, без оглед на репутация или статут, телевизията е мястото, където това предизвикателство може да се случи.