Досиетата CHR: Роза Шанина – сплав от стомана и красота

| от |
 Усеща стигмата на оръжието, когато е едва 14-годишна и напуска дома си. Носи името на цвете, но разцъфването й е смъртоносно за нацистите. Тя е Роза Шанина, служи си със снайпер, а окото й е по-точно от това на легендарния Василий Зайцев. Наричана е „невидимият терор на Източна Прусия“, когато е 19-годишна. Умира едва навършила 20 години. Историята й не за всеки.

Няма нищо по-вдъхновяващо за красивата Роза от изкуството на войната. Любовта към оръжието й се заражда, след като открива смачканото писмо на австрийски войник до майка му. На окървавените листи пише:

„Мамо, отивам на война и мисля, че няма нищо по-хубаво от това“.

Тези думи променят живота на младата Роза.

Шанина е родена на 3 април 1924 година в руското село Йедма в семейството на доячката Анна Шанина и дърваря Георгий. Баща й остава инвалид заради рана, получена на бойното поле по времето на Втората световна война. Роза е кръстена на марксистката революционерка Роза Люксембург. Устойчивостта й се формира в ранна детска възраст, когато трябва да ходи по 13 километра до Березник, където е училището й.

Едва 14-годишна и против волята на родителите си младата девойка решава да се запише в колеж на 200 км от дома й. Без пари и вещи, но с ясното съзнание, че ще прави каквото си иска, тя бяга често от общежитието, а приятелите й помагат да влезе в стаята си късно вечер, когато входът е заключен. За тази цел връзвали чаршафи, по които русата Роза се катерела чевръсто. Няколко години тя учи вечер, а през деня работи в детска градина.

След германската инвазия на Съветския съюз, Архангелск е бомбардиран. Шанина и други доброволци участват в гасенето на горящите сгради, сред които е и детската градина, в която работи Роза. През декември 1941 година тя получава писмо, което я пречупва завинаги. Един от двамата й братя, доброволци в армията, е убит по време на обсадата на Ленинград. Михаил е едва на 19 години. Роза е решена да поиска резрешение от комисариата да се запише в армията. По това време Съветският съюз вече набира жени снайперистки заради по-гъвкавите им крайници, търпението и хитростта. Смятало се, че жените са по-устойчиви на студ и стрес.

През февруари 1942 година е въведена задължителната военна служба за жени между 16 и 45 години. Шанина не е взета на обучение. Започва да се учи да стреля на стрелбище. На 22 юни 1943 г., докато все още живее в общежитието, Роза най- накрая е приета в програмата за всеобщата военна подготовка. През това време вече е загубила още двама от братята си във войната.

След като се записва в Академията за снайперисти, Роза среща приятелките си Александра „Саша“ Йекимова и Калерия „Каля“ Петрова. Наричат ги „трите скитници“. В периода 1941 -1945 година съветската армия е разполага с 2484 жени снайперистки, които са убили най-малко 11 280 вражески бойци.

Шанина е описвана като „невидимия ужас“ на Източна Прусия. Славата й се носи като тази на Зайчев, с разликата, че я наричат „красивата смърт“.

Шанина е известна като единствения снайперист, който успява да удря точно движещи се мишени и като отличник в дублетите – две целеви попадения от два кръга, изстреляни в бърза последователност.

След великата победа увенчала битката край Сталинград, Роза става част от женската дивизия на снайперисткия взвод. Тя е повишена в командир. Три дни по-късно Роза убива първия си германски войник. „Краката ми се подкосиха при тази първа среща със смъртта. Плъзнах се надолу в изкопа, повтаряйки си „Аз убих!“, пише Роза. Седем месеца по-къно Роза вече пише в дневника си, че в „хладнокръвното убийство на врага вижда смисъла на живота си.“ И обобщава, че ако живее отново ще напрви същия избор да влезе в армията.

За 5 дни Шанина убива 13 вражески войници, докато е подложена на артилерийски и картечен огън. До май 1944 година Роза вече има 17 жертви в списъка си. През същата година, на 9 юни, портрет на Шанина е на първа страница на съветски вестник.

По време на операция „Багратион“ в района на Витебск през юни 1944 година е взето решение жените снайперисти да бъдат изтеглени. Шанина се противопоставя. Тя иска да е на фронта.

Отказват й, но Роза нарушава забраната и е на първа линия. Санкционирана е за своенравието й, но не е изправена пред военен съд. Смелата Шанина пише два пъти до Сталин и иска да бъде прикрепена към разузнавателната рота. От 26 до 28 юни 1944 година тя участва в елиминирането на германските войски в близост до Витебск. Германците най-накрая са изгонени от Вилнюс на 13 юли 1944 г, а Шанина залавя трима немски войници.

По време на операцията си, тя пропълзявала през кален ров всеки ден призори.

Причаквала врага в специално замаскирана яма. Не се страхувала, че се намира на германска територия. Тя пише в дневника си: „Безусловният ми стремеж бе да надхитря противника и да го убия. Това е свещено право на лова ми“.

Шанина успешно провежда акция срещу немски войник (кукувица, скрит в короната на дърво. Причакала го по здрач, когато светлината на слънцето осветила клоните на дървото и „гнездото“ на снайпериста станало видимо. Роза се превръща в първата жена снайперистка, наградена с два ордена „Слава“ и единствената, разположена на трети белоруски фронт. Успява да убие над 59 души, сред които 12 при битката край Вилнюс. Убита е по време на офанзивата в Източна Прусия през 1945 г. Тогава смъртоносната дама е все още на 19 години.

През цялото време Роза пише писма на близките си и си води дневник. Спомените й от тежките битки се пазят в мемоарите й, публикувани през 1965 година. От тях става ясно, че Роза е безкомпромисен убиец. Тя е въодушевена от немския боен дух. Шанина нарича убитите и ранените „черни“ и „червени“.

През август 1944 Шанина има 42 убийства в тефтера си. Месец по-късно броят е над 50. На 12 декември същата година е улучена в дясното рамо. Роза пише в дневника си “ не чувствай болка, само парене като от нещо горещо в рамото. Имаше само две малки дупки“. Колкото и дребна да изглежда в очите й раната, тя е обездвижена за няколко дни. Ден преди това тя пише в мемоарите си за пророчески сън, в който вижда, че я улучват на същото място.

На 27 януари Роза вече е тежко ранена, докато помага на ранен артилерийски офицер. Открита е от двама войници. Гърдите й са разкиъсани от снаряд. Шанина умира ден по-късно.

Последните думи, които изрича пред медицинската сестра Екатерина Радкина са: „Съжалявам, че направих толкова малко“.

В последните й записки от януари 1945 година тя споделя, че колкото и да иска да бъде на безопасно място, неизвестна сила я тегли към фронта. „В мен няма страх и съм готова да застана очи в очи с врага. На ръба съм да бъда убита. Вече изгубихме между 72 и 78 души“. Последните й записки разказват за немския огън срещу оредялата и изморена съветска армия.

Роза Шанина е погребана под крушово дърво на брега на река Лава.

Кореспондент от войната Пьотр Молачанов, който често срещал Роза на фронтовата линия, я описва като човек с необикновена воля и светъл характер. „Тя е безпределно безразсъдна, както по времето, когато бягаше от колежа“, спомня си поетът, художник и писател Михаил Лермонтов. Шанина се обличала скромно и играела волейбол. Припявала си любима песен за войната всеки път, докато почивствала оръжието си. Веднъж Роза разказала история, в която над 100 фашисти с неистови, диви викове артакували окоп, в който се криели 12 жени снайперистки. Сред тях е и Роза.

„Някои паднаха от добре насочените ни куршуми, други нападнахме с гранати и лопати, а трети взехме за заложници с голи ръце“.

Войната се оказва единствената любовна история за красивата Роза. На 10 октомври 1944 година, тя пише в дневника си „Не мога да приема, че Миша Панарин не е вече жив. Той бе добро момче. Бе убит. Той ме обичаше, мисля, че и аз него… Тежко ми е на сърцето.  Вече съм почти на 20 години, а нямам мъж до себе си“.

Месец по-късно Роза споделя, че е влюбена в човек на име Николай, който „не блестял с възпитание и образование“. Но Роза не мисли за брак, защото „сега не е времето“. Тя пише бележка на Николай, за да му каже “ че е дадена на друг и не може да обича“.

 
 

Полуголи пожарникари и животинки в благотворителен календар. Дерзайте!

| от chr.bg |

Австралийската пожарна продължи една от любимите ни традиции и отново разсъблече служителите си.

Мускулестите австралийски пожарникари се съблякоха за поредна година, за да заснемат календара с животинките, приходите от продажбата на който ще отидат за благотворителност.

Календарът за 2019 година е повече от това, което познаваме – мускули, австралийски чар и кучета, котки, коне, коала, пате и още много…

Неделя е. Дерзайте. В галерията горе.

 
 

Спирането на „Iron Fist“ е добра новина за Marvel

| от |

Когато Netflix спря “Marvel’s Iron Fist”, никой не беше изненадан, Сериалът имаше кофти история и разочарова както критици, така и фенове. Тогава никой не симпатизираше на Дани Ранд (Фин Джоунс). Но сега, след края, Дани вече има шанс да изгрее!

Най-добрият епизод с Iron Fist не е епизод на „Marvel’s Iron Fist“, a „Luke Cage“ – епизод „The Main Ingredient“ от сезон 2. В него Дани влиза във фризьорския салон и прекарва малко време с Люк (Майк Колтър), който се чувства раздвоен.

В „The Main Ingredient“ Дани не е точно сайдкик. Но истината е, че героят му не е достатъчно развит, за да износи собствен сериал. Netflix и Marvel за съжаление обаче го спряха на най-интересния момент от креативна гледна точка.

Минисериалът на Netflix „The Defenders“ от миналата година създава динамика между Дани и Люк.  Все още чакаме потвърждение за сезон 3 на „Luke Cage“, но да вкарат Дани в този сериал и да спрат неговия има доста логика. Сезон 2 свърши с това как Люк приема тъмната си страна и решава да бори криминалния подземен свят на Харлем отвътре. Ако има някой, който би му бил отличен помощник, то това е Дани.

 
 

П. Г. Удхаус: „Човек не се смее много, когато е сам.“

| от chronicle.bg |

Никой никога не е сбъркал с четенето на сър Пелъм Гренвил Удхаус.

Английският писател хуморист в продължение на 70 години пише едни от най-остроумните и забавни романи на английската литература. 40 години след смъртта си, продължава да бъде четен и обичан.

Роден е на днешната дата в Англия през 1881 г. в семейство от висшата класа. По-голямата част от зрелия си живот прекарва във Франция и САЩ, но винаги основни персонажи в книгите му са членове на висшето английско общество от преди Световните войни.

Забавният англичанин е татко на чудесните персонажи Джийвс и Устър, в чийто обувки може да гледате Хю Лори и Стивън Фрай на екран, както и на безброй шеги с английските обноски и нрави.

Българският е чел и чете редица негови книги, сред които „Нещо свежо в Бландингс“, „Стрихнин в супата“, „Горе главата, Джийвс“… А днес, ние предлагаме няколко цитата на един от най-добрите хумористи на миналия век.

pg-wodehouse-01

„Най-лошото на гнева е, че те вкарва в потресаващи прояви на безразсъдство и после хладнокръвно те зарязва да се оправяш както можеш.“

„Знаете ли, колкото повече живея, толкова повече разбирам, че големият номер в живота е да си достатъчно убеден какво точно искаш и да не се оставяш да те разколебаят разни хора, които си мислят, че знаят повече от теб.“

„Това е животът – постоянна поредица от неразбирателства и прибързани действия.“

„Винаги съветвам хората, никога да не дават съвети.“

114120469-594x594

„Всичко забавно в живота е неморално, нелегално или те прави дебел.“

„Няма по-сигурна основа за добро приятелство, от еднакъв вкус за литература.“

„Има едно единствено средство за борба с белите коси. Било е измислено от французите. Казва се гилотина.“

„Понякога просто сядам на пишещата машина и псувам.“

515383808-594x594

„Най-ужасната работа в писането е, че никога не можеш да си сигурен дали написаното си струва.“

„Човек не се смее много, когато е сам.“

„За да откриеш истинския характер на един човек, поиграй голф с него.“

„В разговорите съм като играчка с часовников механизъм – трябва да бъда нагласен първо.“

2911212-594x594

„Никога не съм завиждал на друг писател. Такъв ненаситен читател съм, че винаги съм благодарен, когато си намеря нещо хубаво да чета.“

„И тя има мозък за двама, което е точно количество, което едно момиче трябва да притежава, за да се омъжи за теб.“

„Той беше точно толкова интелигентен, за да знае кога да си отвори устата, докато яде, но със сигурност не повече.“

„Ако има нещо, което не харесвам, е някой да ми споделя мъките си, когато аз искам да му споделя моите.“

 
 

Меган Маркъл е бременна

| от chr.bg |

Днес, чрез акаунта на двореца Кенсингтън в Туитър и Инстаграм херцогинята и херцогът на Съсекс съобщиха, че Меган Маркъл е бременна. Двамата се ожениха в средата на май, а в момента двойката е на обиколка в Австралия.

 

„Техни кралски височества херцогът и херцогинята на Съсекс с радост съобщават, че херцогинята на Съсекс очаква бебе през пролетта на 2019 г.“  

Меган и Хари „оценяват цялата подкрепа, която получиха от хора по света от сватбата си през май, и с удоволствие споделят тази щастлива новина“.

Детето на Меган и Хари ще бъде седмо по линията за наследяване на трона.