Досиетата CHR: Роза Шанина – сплав от стомана и красота

| от |
 Усеща стигмата на оръжието, когато е едва 14-годишна и напуска дома си. Носи името на цвете, но разцъфването й е смъртоносно за нацистите. Тя е Роза Шанина, служи си със снайпер, а окото й е по-точно от това на легендарния Василий Зайцев. Наричана е „невидимият терор на Източна Прусия“, когато е 19-годишна. Умира едва навършила 20 години. Историята й не за всеки.

Няма нищо по-вдъхновяващо за красивата Роза от изкуството на войната. Любовта към оръжието й се заражда, след като открива смачканото писмо на австрийски войник до майка му. На окървавените листи пише:

„Мамо, отивам на война и мисля, че няма нищо по-хубаво от това“.

Тези думи променят живота на младата Роза.

Шанина е родена на 3 април 1924 година в руското село Йедма в семейството на доячката Анна Шанина и дърваря Георгий. Баща й остава инвалид заради рана, получена на бойното поле по времето на Втората световна война. Роза е кръстена на марксистката революционерка Роза Люксембург. Устойчивостта й се формира в ранна детска възраст, когато трябва да ходи по 13 километра до Березник, където е училището й.

Едва 14-годишна и против волята на родителите си младата девойка решава да се запише в колеж на 200 км от дома й. Без пари и вещи, но с ясното съзнание, че ще прави каквото си иска, тя бяга често от общежитието, а приятелите й помагат да влезе в стаята си късно вечер, когато входът е заключен. За тази цел връзвали чаршафи, по които русата Роза се катерела чевръсто. Няколко години тя учи вечер, а през деня работи в детска градина.

След германската инвазия на Съветския съюз, Архангелск е бомбардиран. Шанина и други доброволци участват в гасенето на горящите сгради, сред които е и детската градина, в която работи Роза. През декември 1941 година тя получава писмо, което я пречупва завинаги. Един от двамата й братя, доброволци в армията, е убит по време на обсадата на Ленинград. Михаил е едва на 19 години. Роза е решена да поиска резрешение от комисариата да се запише в армията. По това време Съветският съюз вече набира жени снайперистки заради по-гъвкавите им крайници, търпението и хитростта. Смятало се, че жените са по-устойчиви на студ и стрес.

През февруари 1942 година е въведена задължителната военна служба за жени между 16 и 45 години. Шанина не е взета на обучение. Започва да се учи да стреля на стрелбище. На 22 юни 1943 г., докато все още живее в общежитието, Роза най- накрая е приета в програмата за всеобщата военна подготовка. През това време вече е загубила още двама от братята си във войната.

След като се записва в Академията за снайперисти, Роза среща приятелките си Александра „Саша“ Йекимова и Калерия „Каля“ Петрова. Наричат ги „трите скитници“. В периода 1941 -1945 година съветската армия е разполага с 2484 жени снайперистки, които са убили най-малко 11 280 вражески бойци.

Шанина е описвана като „невидимия ужас“ на Източна Прусия. Славата й се носи като тази на Зайчев, с разликата, че я наричат „красивата смърт“.

Шанина е известна като единствения снайперист, който успява да удря точно движещи се мишени и като отличник в дублетите – две целеви попадения от два кръга, изстреляни в бърза последователност.

След великата победа увенчала битката край Сталинград, Роза става част от женската дивизия на снайперисткия взвод. Тя е повишена в командир. Три дни по-късно Роза убива първия си германски войник. „Краката ми се подкосиха при тази първа среща със смъртта. Плъзнах се надолу в изкопа, повтаряйки си „Аз убих!“, пише Роза. Седем месеца по-къно Роза вече пише в дневника си, че в „хладнокръвното убийство на врага вижда смисъла на живота си.“ И обобщава, че ако живее отново ще напрви същия избор да влезе в армията.

За 5 дни Шанина убива 13 вражески войници, докато е подложена на артилерийски и картечен огън. До май 1944 година Роза вече има 17 жертви в списъка си. През същата година, на 9 юни, портрет на Шанина е на първа страница на съветски вестник.

По време на операция „Багратион“ в района на Витебск през юни 1944 година е взето решение жените снайперисти да бъдат изтеглени. Шанина се противопоставя. Тя иска да е на фронта.

Отказват й, но Роза нарушава забраната и е на първа линия. Санкционирана е за своенравието й, но не е изправена пред военен съд. Смелата Шанина пише два пъти до Сталин и иска да бъде прикрепена към разузнавателната рота. От 26 до 28 юни 1944 година тя участва в елиминирането на германските войски в близост до Витебск. Германците най-накрая са изгонени от Вилнюс на 13 юли 1944 г, а Шанина залавя трима немски войници.

По време на операцията си, тя пропълзявала през кален ров всеки ден призори.

Причаквала врага в специално замаскирана яма. Не се страхувала, че се намира на германска територия. Тя пише в дневника си: „Безусловният ми стремеж бе да надхитря противника и да го убия. Това е свещено право на лова ми“.

Шанина успешно провежда акция срещу немски войник (кукувица, скрит в короната на дърво. Причакала го по здрач, когато светлината на слънцето осветила клоните на дървото и „гнездото“ на снайпериста станало видимо. Роза се превръща в първата жена снайперистка, наградена с два ордена „Слава“ и единствената, разположена на трети белоруски фронт. Успява да убие над 59 души, сред които 12 при битката край Вилнюс. Убита е по време на офанзивата в Източна Прусия през 1945 г. Тогава смъртоносната дама е все още на 19 години.

През цялото време Роза пише писма на близките си и си води дневник. Спомените й от тежките битки се пазят в мемоарите й, публикувани през 1965 година. От тях става ясно, че Роза е безкомпромисен убиец. Тя е въодушевена от немския боен дух. Шанина нарича убитите и ранените „черни“ и „червени“.

През август 1944 Шанина има 42 убийства в тефтера си. Месец по-късно броят е над 50. На 12 декември същата година е улучена в дясното рамо. Роза пише в дневника си “ не чувствай болка, само парене като от нещо горещо в рамото. Имаше само две малки дупки“. Колкото и дребна да изглежда в очите й раната, тя е обездвижена за няколко дни. Ден преди това тя пише в мемоарите си за пророчески сън, в който вижда, че я улучват на същото място.

На 27 януари Роза вече е тежко ранена, докато помага на ранен артилерийски офицер. Открита е от двама войници. Гърдите й са разкиъсани от снаряд. Шанина умира ден по-късно.

Последните думи, които изрича пред медицинската сестра Екатерина Радкина са: „Съжалявам, че направих толкова малко“.

В последните й записки от януари 1945 година тя споделя, че колкото и да иска да бъде на безопасно място, неизвестна сила я тегли към фронта. „В мен няма страх и съм готова да застана очи в очи с врага. На ръба съм да бъда убита. Вече изгубихме между 72 и 78 души“. Последните й записки разказват за немския огън срещу оредялата и изморена съветска армия.

Роза Шанина е погребана под крушово дърво на брега на река Лава.

Кореспондент от войната Пьотр Молачанов, който често срещал Роза на фронтовата линия, я описва като човек с необикновена воля и светъл характер. „Тя е безпределно безразсъдна, както по времето, когато бягаше от колежа“, спомня си поетът, художник и писател Михаил Лермонтов. Шанина се обличала скромно и играела волейбол. Припявала си любима песен за войната всеки път, докато почивствала оръжието си. Веднъж Роза разказала история, в която над 100 фашисти с неистови, диви викове артакували окоп, в който се криели 12 жени снайперистки. Сред тях е и Роза.

„Някои паднаха от добре насочените ни куршуми, други нападнахме с гранати и лопати, а трети взехме за заложници с голи ръце“.

Войната се оказва единствената любовна история за красивата Роза. На 10 октомври 1944 година, тя пише в дневника си „Не мога да приема, че Миша Панарин не е вече жив. Той бе добро момче. Бе убит. Той ме обичаше, мисля, че и аз него… Тежко ми е на сърцето.  Вече съм почти на 20 години, а нямам мъж до себе си“.

Месец по-късно Роза споделя, че е влюбена в човек на име Николай, който „не блестял с възпитание и образование“. Но Роза не мисли за брак, защото „сега не е времето“. Тя пише бележка на Николай, за да му каже “ че е дадена на друг и не може да обича“.

 
 

Задава се нов филм за Джеймс Бонд

| от chr.bg |

Британският кинодеец и носител на „Оскар“ Дани Бойл ще режисира 25-ия филм от поредицата за приключенията на Джеймс Бонд, предадоха световните информационни агенции, позовавайки се на продуцентите.

Снимките за все още неозаглавения филм за екранните подвизи на прочутия шпионин ще започнат през декември тази година в лондонските студиа „Пайнууд“. В образа на агент 007 зрителите за пети и последен път ще видят британския актьор Даниъл Крейг.

По план 25-ият филм за Джеймс Бонд трябва да излезе на екран на 8 ноември 2019 г. – две седмици след премиерата си във Великобритания на 25 октомври.

В изявлението си продуцентите Майкъл Уилсън и Барбара Броколи описват Дани Бойл, познат с работата си над продукции като „Трейнспотинг“, „Беднякът милионер“ и „Стив Джобс“, като „изключително талантлив“.

Сценарият за 25-ия филм за Джеймс Бонд е поверен на британеца Джон Ходж, с когото Бойл си е сътрудничил за филмите си „Трейнспотинг“ и „Трейнспотинг 2″.

Дани Бойл преди е работил с Даниъл Крейг над кратък филм за церемонията по откриването на летните олимпийски игри в Лондон през 2012 г., в който актьорът в образа на Бонд влиза в Бъкингамския дворец, където се среща с кралица Елизабет Втора.

 
 

Алиша Силвърстоун се развежда след 13 години брак

| от chr.bg |

Холивудската актриса Алиша Силвърстоун се развежда със съпруга си след 13-годишен брак.

Звездата е подала документи в съд в Лос Анджелис за разтрогване на брачната си връзка с Кристофър Джареки. Двамата живееха разделени от две години. От подадените документи става видно, че 41-годишната Силвърстоун и 47-годишният Джареки ще споделят отглеждането на 7-годишния си син.

Причината за развода са непреодолимите противоречия, които са възникнали в семейната двойка. Финансовата страна на развода ще следва клаузите на предбрачния договор, сключен от Силвърстоун и Джареки. Алиша се омъжи за музиканта Кристофър през 2005 година, след като преди това бяха гаджета в продължение на осем години.

 
 

Детектив се бори с мафията в Тилбург в нов сериал

| от chronicle.bg |

Нов криминален сериал стартира в ефира на Bulgaria ON AIR от 6 юни. Всеки делничен ден в 20,30 часа зрителите ще могат да следят обратите в криминалната серийна драма „Сила“. Тя разказва историята на амбициозен детектив, който се бори срещу организираната престъпност в Тилбург, Холандия, с цената на всичко.

Тео Камп (Йерон фон Конингсбрюхе) е най-добрият детектив в отдел „Убийства“, в холандския град Тилбург. От известно време той върви по следите на ловкия престъпник Фреди фон Нуне, а амбицията му да го залови става неговата цел номер едно. Когато за пореден път Тео нарушава правилата издирвайки издирва фон Нуне, началниците му го отстраняват от случая.

За наказание Камп е изпратен в отдел „Наркотици“, където трябва да си партнира с Уилям Нийсен (Денис фон де Вен) – най-невротичният детектив в управлението, който винаги спазва правилата. Двамата разследващи са пълна противоположност, но са принудени да загърбят различнията си, за да работят заедно.

Въпреки отстраняването си от случая, Тео е решен, че няма да се откаже от разследването и ще продължи издирването на престъпника Фреди фон Нуне.

Дали отговорният и невротичен детектив Уилям ще попречи на опърничавия си колега Тео да хване престъпника и да се върне на старата позиция, предстои да разберем.

 
 

Гушкането на крави e следващата модна терапия

| от chr.bg |

Планинска конна ферма в щата Ню Йорк предлага психотерапия, която включва гушкането на крави, и според някои експерти тя може да се превърне в поредния моден тренд.

Здравните сеанси могат да бъдат особено полезни за хората, които обичат животните. Пациентите, преминали през курса на прегръдките с рогатия добитък, твърдят, че се получава невероятно чувство за релаксиране и за изцеряване. При гушкането на крави се преодоляват страхови неврози, чувство за тревожност, фобии, като пациентите изграждат по-голямо доверие в себе си.

От фермата „Horse&Cow experience“ уверяват, че и на самите крави им е много приятно да бъдат прегръщани, тъй като те са едни извънредно чувствителни животни в емоционално отношение. „По време на своята дълга еволюция, те са се научили да разчитат езика на тялото на хората“, изтъкват организаторите на новата терапия.

По този начин животните приемат пациентите като член от своето стадо и отгатват дали хората са щастливи или нещастни, дали изпитват чувство на страх или тревожност. Като съответно им отдават от своето излъчване, което си има съответните характеристики.

Кравите имат леко по-висока телесна температура от човешката и пулс, леко по-бавен от нашия. Именно тази комбинация прави гушкането им релаксиращо.

Сеанс от час и половина с рогатите лечители струва 300 долара за двама.