shareit

ДОСИЕТАТА CHR: Призрачните снимки, които поболяха фотографа си

| от |

Съни Джо е фотограф на 22 години от Пенсилвания. Той предлага нестандартна услуга за семейства на починали – нарича се „Още един път“. Чрез фотошоп създава снимки на мъртвите, като замъглява образите им, така че да приличат на призраци. След това ги нарежда до живите им близки. Самият той описва това като възможност да утеши в някаква степен хората в траур и да им помогне да преживеят загубата. Така събира за последно починалите и скърбящите на снимка.

От работата му решила да се възползва 23-годишната Джийни Дити.

„Когато Джийни дойде при мен през януари тази година, поиска да създам снимки с нея и починалото й двегодишно момиченце Мейси Грей. Изглеждаше като истински скърбяща майка. Но това, което се случи по-късно, ме поболя. Чувствам се отвратително и не съм спал от дни. Спрях да работя“, разказва пред Дейли Нюз фотографът Съни Джо.

Кошмарът за него започнал през последната седмица на март. В 3 часа сутринта на 26 март телефонът му започнал да вибрира и да сигнализира за десетки известия от социалните мрежи. Точно в този момент Съни Джо разбрал, че поръчката, която изпълнил за Джийни Дити получава твърде голямо внимание в интернет.

23-годишната Джийни потърсила Съни Джо месец след като детето й издъхнало на 4 декември 2015 година. Тя поискала от фотографа да изобрази Мейси Грей като ангел, който гали майка си, която плаче на гроба му.

Миналата седмица майката Джийни и 33-годишното й гадже Закари Кийфър бяха арестувани за убийството на момиченцето, което е било пребито до смърт.

„Направи ми впечатление, че майката имаше съвсем точна представа какви снимки иска да й направя. Извърших услугата безплатно, макар че обявената цена е 500 долара“, спомня си фотографът. Джийни му казала, че е служила в армията до 2013 година. Споделила и че дъщеричката й издъхнала, след като се задавила с банан. Всъщност Мейси Грейс е намерена заключена в дома им в Спринг Валей на 2-ри декември миналата година. По тялото на детето имало множество наранявания, кръвонасядания и синини. Момиченцето било в безсъзнание и мигновено е откарано в най-близката болница. Там издъхнало два дни по-късно от раните си. Патолозите уведомяват полицията за случая и започва разследване.

Преди Джийни и Закари да бъдат арестувани, те бяха влезли в ролята на двойка в траур. Затова и протегнали ръце с надежда за утеха към Съни Джо – за да превърне изгубеното момиченце в ангелче. На една от снимките майката искала да бъде изобразена как чете на Мейси Грейс любимата й книга. „Бях толкова разстроен от загубата на тази майка, че почувствах как сърцето ми слиза в корема. Тя тъкмо бе погребала детето си. Помислих си, че не мога да взема пари от някой, който е преживял подобен ужас. Исках да й помогна да превъзмогне трагедията“, спомня си фотографът.

Съни Джо изпълнил поръчката на майката, която никога не срещнал на живо. Тя комуникирала с него онлайн чрез месинджър. Фотографът използвал снимки, направени от гаджето – войникът Закари. Той снимал Джийни до гроба на детето и Съни Джо добавил призрачното изображение на Мейси Грейс с фотошоп.

След това майката публикувала снимките си във Фейсбук профила. На една се вижда как се разхожда в гробището, а дъщеричката й върви до нея като призрак. На другата момиченцето-призрак наднича зад рамото на майка си.

Минути след като Джийни публикувала ретушираните снимки, получила симпатии от приятелите си. „Толкова хубави снимки. Ти си в сърцето, мислите и молитвите ми. Сърцето ми е разбито“, коментират близките под фотосите.

Но всичко това е просто уловка. Дити и гаджето й се правили, че страдат, а същевременно просели дарения на интернет страницата GoFundMe. Междувременно патолозите и разследващите вече били наясно, че малката Мейси Грейс е буквално смазана от бой от двойката.

Джийни и Закари са обвинени в убийство първа степен за малтретирането на момиченцето. Грози ги смъртна присъда. „Мейси Грейс е невинна жертва и ще направим всичко убийците й да бъдат наказани справедливо“, закани се окръжният прокурор Бил Уест. Според показанията на роднини на жертвата, майката и гаджето й са пребили детето без причина. Взети са им кръвни проби за наличие на наркотици в кръвта. Очакват се тройни психиатрични експертизи, чиито резултати трябваше да бъдат оповестени на второто заседание от процеса, което бе проведено на 14-ти април.

Бабата на момичето споделила пред разследващите, че бащата на детето, който е също войник – Кевин Дити, е бил върнат от чужбина, за да даде съгласието си животоподдържащите системи на момиченцето да бъдат спрени. Той и майката, обвинена за убийството, са разведени.

При първоначалните разпити Джийни Дити заявила, че извикала фелдшера Закари да прегледа дъщеря й, тъй като детето не се чувствало добре. 25 минути след като Кийфър пристигнал в дома на гаджето си, те твърдят, че Мейси Грейс започнала да се задушава от повръщане и се обадили на 911. До момента не е установено защо върху детето е станало обект на подобна животинска агресия.

След ареста на Джийни и съучастника й, фотографът се обадил на главния разследващ, който водел случая. Оттам научил, че всъщност Джийни се опитала да излъже обществеността и да заблуди всички, че страда за детето си. Освен това е искала да прикрие това, което е извършила. Снимките му са част от доказателствата по делото.

Единствената утеха за фотографа Съни Джо е, че снимките му представляват гласа на малкото момиченце, чиито млад живот е отнет по безмилостно жесток начин. „Опитвам се да се убедя, че се стигна до тук, защото духът на малката Мейси е искал истината да излезе наяве. Сигурен съм, че тя е един красив ангел“, казва той.

Съни Джо изтри от профила си всички снимки, които майката, обвинена в убийството на детето си, е поръчала. Той планира да направи нови за Мейси Грейс, в които тя да се радва на живота си.

Повече снимки, свързани със случая, може да видите в галерията ни горе.

 
 
Коментарите са изключени

Как норвежците правят чертежи в реални размери

| от |

Чертежи, модели и рендери – те сичките са полезни начини архитектите да илюстрират плановете си, но разбира се, нищо не може да замести реалното изживяване. Можем обаче да се доближим максимално до него.

Архитекти от Вардехауген в Осло, Норвегия, за да помогнат на колегите си и клиентите да визуализират плановете си под-добре, ползват и споделят свободното място зад офиса им за очертания на планове в размер 1:1.

На мърдащата картинка тук виждаме как екип от Вардехауген, с помощта на бяла лепенка, очертават планове на цял етаж в реален мащаб на сивия фон на паркинга си. Те често означават не само стените и врати, и прозорците, но и мебели, и обзавеждане като се добавят също така знаци за илюстриране как се използват части от празното пространство. Всичко това позволяват на други интериорни дизайнери, архитекти и клиенти да придобият по-истинско усещане за мащабите и пропорцията на постройката им, защото могат се движат по целия размер на макета.

„Способността за визуализиране на един все още неосъществен проект е важна част от архитектурната професия“, казват хората от Вардехауген, „за да може да се оценят и комуникират различни проблеми, решения и мнения. Реалния досег с мащаба и усещането какво е да се разходиш из макар и само двуизмерно поставените граници на една стая, не може да бъде изпитано чрез стандартните 3D макети на компютър или модели от хартия.“

Хакон Матре Аасарод, един от партньорите във фирмата, взаимства този подход на илюстриране на мащаба от обучението си в Училището по архитектура в Берген. Той използва тези макети както като още един начин за проектиране, така и за да може да обсъди проекта си по-добре с клиента.

Аасарод е правил по този метод всякакви видове пространства, включително части от къщи, бунгала, офиси и павилиони. Неговата фирма често споделя резултатите и в Instagram.

Първо основните ъгли и точки на чертежа се отбелязват с тебешир. След това всички елементи и детайли се попълват с бяла лента. И готово. Доста оригинална идея.

 
 
Коментарите са изключени

Мирната Швейцария е обвързана с взривове

| от |

По протежение на Швейцарските Алпи с километри се простират груби бетонни издатини. Те се наричат шеговито, но подходящо „Тоблеронови линии“. Но имат и други имена като по-зловещото „драконови зъби“, което може би по-добре илюстрира първоначалната им функция: да отблъскват нахлуващи танкове и други вражески сили.

Тези линии са част от по-видимите елементи на отбранителната инфраструктура на страната, известна със своята традиционна неутралност (въпреки която винаги е добре подготвена за вражески атаки). Много други швейцарски отбранителни стратегии обаче са далеч по-малко забележими. Например, различни обекти от инфраструктурата на страната са внимателно подготвени да бъдат взривени.

Toblerone-line-Gland

Тоблеронови линии

През 2014 г. се появи новината, че от мост на швейцарско-германската граница са премахнати експлозивите. И това се оказва изненада за мнозина. Мостът Сакингер е построен над Рейн през 1272 г. и отдавна се смята за национален паметник на културата, но това очевидно не е спряло правителството да заложи динамит под него по време на Студената война. Подобни военни действия са част от един по-голям швейцарски плат за отбрана, който включва и изтегляне на силите и гражданите в планината. Идеята е след това изтегляне швейцарците да оставят след себе си развалини и разруха за врага, а не функционална инфраструктура.

Holzbrücke Bad Säckingen ↔ Stein AG, Schweizer Seite 2012

Сакингер

Днес швейцарските военни не коментират дали още има обекти с поставени взривове от съображения за сигурност.

През 80-те години носителят на Пулицър Джон Макфи написва книга за ролята на швейцарската армия в културния и физически пейзаж на страната. В „La Place de la Concorde Suisse“ той естествено засяга задължителната военна служба, но освен това и подробно описва как и застроените, и естествените площи на тази малка европейска нация са внимателно и силно въоръжени. Мостовете, например, не само могат да бъдат взривени, за да възпират атакуващия враг, но също така са обградени със скрити оръжия, за да спрат евентуалния ремонт от противника.

На известно количество от вътрешността на Алпите е издълбана, за да се направят бункери и складови помещения, а на известно количество от външните склонове са поставени взривове така, че да предизвикат свлачища. Железопътните и магистралните тунели също могат да бъдат унищожени бързо. Въобще през по-голямата част от 20-ти век швейцарските инфраструктурни инженери имаха двойна задача – освен да създават функционални и устойчиви конструкции, да инкорпорират в тях и методи за скорострелното им разрушаване.

Пътувайки из живописни пейзажи на планината, Макфи забелязва, че някои пътища имат малко подозрителни разклонения, които сякаш са задънени, и това го кара да си мисли, че може би водят към бункери. Дори някой по-голям камък може всъщност да е изкуствени и да прикрива някаква работа на военните. До 90-те години Министерството на отбраната на Швейцария отговаря за над 30 000 отбранителни структури и обекти, без да броим многобройните бункери в страната.

Подземните скривалища в Швейцария датират още от края на 19 век, но по-целенасочените усилия за укрепване на страната започват в края на 30-те години на 20 век, когато заплахата от международна война вече изглежда голяма. Всъщност старателната военна подготовка на Швейцария заедно с топография на Алпите вероятно са причините, които спират силите на Оста да нападнат страната през Втората световна война – те просто се страхуват от безкрайни битки по нейните непознати и въоръжени ширини. По-късно, през Студената война, швейцарците продължават да развиват отбраната си.

Швейцария в крайна сметка ще изгради достатъчно бункери, за да може да настани цялото население на страната и да им остане място – никоя друга страна не може да се похвали с такова нещо. Причината по думите на правителството е, че безопасността от ядрена атака е право на всеки гражданин. „Всеки жител трябва да има защита, до коqто може да се добере бързо от дома си“, пише в Швейцарския федерален закон за гражданска защита, а „собствениците на жилищни блокове са длъжни да построят убежища във всички нови сгради.“

И докато голяма част всичките тези усилия са скрити под земята или под разните постройки, архитектурата също играе важна роля в отбраната на Швейцария (то на този етап какво ли не играе). В цялата страна могат да се видят сгради, които привидно изглеждат като обикновени хамбари или къщи, но всъщност са места направени за съхранение на всякакви военни приспособления – от зенитни оръдия до хора. „Военните си вършеха работата си с швейцарска прецизност“, казва репортерът Анеке Бокерн. „Въпреки че планът е тези сгради да заблуждават врага, който е на над 20 метра от тях… те рисуватправят съвсем реалистични прозорци, перфектни имитации на дървесина и дори взимат под внимание положението на слънцето за добавяне на сенки.“

Вниманието на медиите и книгите, които излизат по темата на днешния ни текст, насочват общественото внимание към тези сгради през последните години, което от своя страна стимулира интереса към запазването им, въпреки че не изглежда, че ще се използват скоро. През последните няколко десетилетия много военни структури са разсекретени и продадени като домове, офиси и дори фабрики за сирене. Туристи могат да разгледат някои съоръжения, а в други дори да спят – сред културни артефакти, дълго време останали скрити под земята и зад фасадите на постоянната военна заплаха.

 
 
Коментарите са изключени

Защо японските ученици отиват на училище със снимка от детството

Япония е страна, в която стилът винаги трябва да бъде на висота и да пленява погледи. Проблемът е, че модните тенденции не се допускат в училищата, където изискванията са драконови.

Обикновено учениците носят униформа, спазват определен стил на прическа и винаги трябва да бъдат чисти и изрядни. Учениците нямат право да се боядисват, нямат право да правят адаптации на своята униформа и като цяло трябва да спазват училищните правила. Допълнителни аксесоари като бижута и дори грим са също в линията на забранените използвани елементи. Нарушаването на правилата обикновено води до предупреждение, а след това следва изключване на ученика. И така достигаме до следващата забавна история от японския съд. Оказва се, че има много ученици, които завеждат дела срещу своите училища поради една проста причина: принуждавани са да боядисват косата си.

Обикновено училищата изискват от своите ученици снимка от детството, с която да докажат, че това е естественият цвят на косата им. Японският ген рядко позволява на някого да бъде рус или кестеняв, но изключения се случват. Учениците започват да се боядисват черни, за да осмирят училищните настоятелства, но след прекомерното излагане на химикали, някои възпитаници завеждат дела. Причината е, че след н-тото боядисване, скалпът им се разранява, а колкото и да искат, не могат да сменят естествения си цвят на косата толкова лесно.

Японското министерство на образованието намира соломоново решение – предлага на всеки да докаже своя естествен цвят на косата. Руси японци не се срещат много често, колкото кестенявите, а някои училища подозират, че много често точно този цвят се използва във фризьорския салон за разнообразяване на стила на ученика, което е забранено, след като визията няма нищо общо с училищните занимания. Все пак трябва да знаете, че практиката продължава до 18-годишна възраст, след това има някаква лека свобода относно цвета на косата и прическата, униформата продължава да присъства в живота на студентите.

 
 
Коментарите са изключени

Странните коледни обичаи: Коледно пържено пиле в Япония

| от |

Какво е Коледа без богата трапеза, няколко вида сармички, постна храна и когато дойде време се свалят онези по-свидни суджуци, защото времето на постите започва бавно и сигурно да отлита. И щом всички тези кулинарни изпълнения започнат да се поливат с качествено червено вино, празникът официално започва да носи онези правилни топли вълни и настроение.

Това обаче няма как да се случи в Япония. Островната държава не празнува Рождество Христово, не очаква белобрадия старец и рядко може да видите коледно дърво в дома.
Японските жители са имунизирани от тези традиции и обикновено изпадат в екстаз, когато започнат да пътуват и опозноват коледните традиции. Търговците пускат промоции и се опитват да наложат декемврийския празник, но за съжаление в страната на изгряващото слънце не се огъва толкова лесно!

Можете ли да познаете какво вечерят японците на 25 декември? Не правят някакво много специално суши, не се занимават изобщо с традиционната си кухня. На Коледа всички отиват в ресторанта на полковника от Кентъки. Според изчисленията на ресторанта, повече от 3.6 милиона японци уважават пърженото пиле точно в този календарен ден. Може да звучи странно, но всичко започва през 70-те години на миналия век. Когато първият ресторант отваря врати в Япония, Такеши Оковара започва да мисли рекламна кампания, която да спечели аудиторията.

KFC Menu Items and Restaurant

И точно тогава се ражда идеята за парти кофа с крила. Самият Накатани признава, че чул чужденци, които се жалвали, че много им липсвала коледната пуйка. Неговият основен фокус бил да привлече туристите, които все пак се възползвали от коледните празници. И така започнало предлагането на коледна кофа с пилешко, макар и разликата между двете птици да е феноменална.

Съответно през декември забелязал наистина, че туристите оценили идеята, но освен това се появявали и някои по-редовни клиенти. До 1974 година, японската дивизия на ресторанта започнала да предлага Курисумасу ни ва Кентакки – Кентъки за Коледа. Интересното е, че точно тази кампания допринася за идигането до изпълнителен директор. Според различни маркетолози, кампанията е успяла да запълни една дупка, която просто липсва в японския календар. Рекламата показва щастливо японско семейство с кофа пилешко, торта и вино.

Промоцията е достатъчно добра и коства на японското семейство около 32 долара. Според статистиката, това меню е отговорно за една трета от печалбата на веригата за цялата година. Другата положителна страна е, че белият полковник получавал своята коледна премяна и имайки предвид, че възрастните хора са изключително уважавани в Япония, жителите бързо избрали правилната посока. Навсякъде по света ще обидите всички на масата, ако този празник бъде посрещнат с подобно меню, но Япония е място, което няма нищо общо с всичко останало по света. Официално знаете какво слага японеца на коледната трапеза.

 
 
Коментарите са изключени