Досиетата CHR: Писмо до един изнасилвач

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

Неизвестната и до днес личност, носеща прякора The Golden State Killer, е един от най-бруталните престъпници на САЩ. През 70-те и 80-те години на ХХ век той изнасилва над 50 жени и убива 12 души в периода от 1979 г. До 1986 г.

Преди няколко години журналистката Мишел Макнамара започва свое собствено разследване в опит да разобличи убиеца. Убита е през април 2016 година. Преди смъртта си Макнамара пише книга, в която прави подробен обзор на случаите около престъпника, която е издадена от Harper Collins. Част от съдържанието на книгата е писмо, в което тя се обръща към The Golden State Killer.

Тук прилагаме писмото, в което подробно е обяснена историята.

„Ти имаше свой собствен подход. Беше като напор срещу ограда. Като течение, което отваря вратата към вътрешния двор. Миризмата на автършейв нахлуваща в спалнята в 3 сутринта. Острие, опряно в основата на врата. „Не мърдай, или ще те убия“. Техните цифрови системи за сигурност проблясваха кротко в нощта. Никой нямаше време да реагира. Още с пробуждането разбираха, че са под обсада. Телефонните кабели бяха прекъснати. Пушките бяха изпразнени от патроните. Шаблонът беше приготвен и вкаран в употреба. Ти действаше от периферията – като размазана маска и странен, пресеклив дъх. Побъркваше ги до каква степен си запознат с нещата. Ръцете ти достигаха до труднонамираеми ключове за лампи. Знаеше имена. Колко деца имат. Къде ходят. Предварителното планиране ти даваше решаваща преднина, защото когато жетвите ти се будеха от светлината на фенерче в мрака, ти беше непознат за тях, но те никога не бяха такива за теб.

Ускорен пулс. Пресъхнали устни. Физическото оставаше неразбрано. Ти беше като обувка с твърда подметка, едва дочута и усетена. Един пенис обтрит с бебешко олио обхванат от две ръце. „Направи го добре“. Никой не виждаше лицето ти. Никой не усещаше цялата тежест на тялото ти. Със завързани очи, жертвите ти разчитаха на обонянието и слуха си. Талк на прах. Дъх на канела. Звук от завеси. Разкопчаване на цип. Монети, падащи на пода. Скимтене, плач. „О, мамо“. Кратък поглед върху сини кожени обувки за тенис.

Лаят на кучета, изчезващ в неясни посоки.

Ти беше онова, което оставяше след себе си: 10 сантиметров разрез в мрежата на прозореца на ранчото в Монклер, Сан Рамон. Брадва със зелена дръжка върху живия плет. Корда, висяща от клона на бреза. Пяна върху празна бутилка от ликьор в задния двор. Неясни петна от синя боя. Посинялата ръка на момиче, изтръгната преди часове. Очертанията на метален лост в прахта.

Осем смазани черепа.

Ти беше воайор. Търпелив наблюдател на навици и ежедневия. Първата нощ, когато съпругът работеше, идваше твоят ред. Намериха отпечатъци от обувки на 4 до 7 дена под прозореца на банята в дома в Торнууд, Сакраменто. Полицаите отбелязаха, че ако си наблюдавал от там, е можело да виждаш спалнята на жертвата. „Чукай ме, както чукаш стареца си“. Изсъска ти сякаш знаеше как той го прави. Сложи високи токчета на едно от момичетата – нещо, което тя е правела с гаджето си. Открадна чифт бикини за спомен. Преследваше ги със своето фенерче и повтарящи се фрази, сякаш си едновременно режисьор и главен актьор във филм, прожектиращ се в главата ти.

Почти всяка жертва описва една и съща сцена: период, в който са усещали, че се връщаш след претърсване на друга част на къщата. Без думи. Без движения. Но те са знаели, че си там, могли са да си представят безжизнения поглед идващ от двата процепа в маската ти. След дълго време, в което е нямало нито звук, тя си е помисляла: „Отиде си“. Издишване, в мига в който върха на ножа се плъзга по продължение на белега по тялото й.

Фантазиите ти носеха адреналин. Въображението ти компенсираше липсата на реални преживявания. Това притъпяваше недостатъците ти. Една от жертвите се опита да приложи обратния метод и прошепна: „Добър си“. Тогава ти, поразен, скочи от нея. Имиджът ти на грубиян изглеждаше очевидно не проработи. Шепотът през стиснатите ти зъби се разклати. Друга жертва описа на полицията как за кратко си хванал лявата й гърда… „сякаш беше дръжка на врата“.

„О, не е ли хубаво?“ попита едно от момичетата по време на изнасилване, опрял нож в гърлото й, докато тя не се съгласи.

Фантазиите ти бяха опасни, но полицията никога не те залавяше. Всяко разследване на толкова опасен престъпник е надбягване, в което ти винаги водеше. Беше разумен. Знаеше, че трябва да паркираш извън полицейския периметър, между две къщи или на някой паркинг, за да избегнеш подозрение. Правеше малки дупки в мрежите на вратите, използваше инструмент за разбиване на ключалки и влизаше, докато жертвите спяха. Изключваше електричеството, за да чуеш, ако някой дойде. Оставяше задните врати отворени и пренареждаше мебелите в задния двор, за да можеш да избягаш в права линия. Успяваше да се измъкнеш от агента на ФБР. Понякога скачаше по покривите. В Данвил, на 6 юли 1979 г., едно от кучетата на полицаите реагира толкова силно на миризмата в бръшляна – стана ясно, че си минал оттам преди броени секунди.

Един съсед видял как бягаш от едно от местопрестъплението. Излязъл си от къщата по същия начин, по който си влязъл. Без панталони.

Хеликоптери. Затворени улици. Граждански патрули. Хипнотизатори. Медиуми. Нищо.

Ти оставаше миризма и отпечатък от обувки. Детективите проследяваха и двете. Следите ги отвеждаха нанякъде. Отвеждаха ги всъщност наникъде.

Отвеждаха в тъмнината.

Дълго време имаше преднина. Походката ти движеше нещата. По петите ти са полицаите. Най-лошият период от живота ти е записан с грозен шрифт от сънлив служител на реда. Има правописни грешки. Разследващите набират всякакви телефонни номера. Когато никой не си е вкъщи, телефонът просто продължава да звъни. Ако искат да сверят информация с някой стар случай, се налага да ровят из папките. Старата пишеща машина прави хаотични дупки в хартията. Различни заподозрени отпадат, заради алибитата на майките им. Накрая докладът за случая е е сложен в кутия и пратен в някоя стая. Вратата се затваря. Листата пожълтяват и започва изпаряването на паметта.

Ти печелиш състезанието. Вкъщи си си; можеш да го усетиш. Жертвите замлъкват. Самочувствието им е смазано. Вече имат фобии и се страхуват от спомените си. Разводът и наркотиците стават техни спътници. Новите доказателства се изхвърлят поради липса на място. Каквото и да се е случило, то е погребано, неподвижно, като монета на дъното на басейн. Жертвите правят, каквото могат, за да продължат.

Както и ти.

Но нещата излизат извън контрол. Сценарият се повтаря и изисква все по-екстремни случки. Три години на сцени и шепоти вече не бяха достатъчни. Ти се отдаде на по-мрачните си импулси. Всичките жени, които уби бяха красиви. Някои имаха сложен любовен живот. За теб, сигурна съм, те бяха „курви“.

Сега правилата бяха други. Преди знаеше, че имаш най-много 15 минути да напуснеш квартала, след като жените са оставени вцепенени в спалните си. Когато излезе от дома на Лиман и Шарлийн Смит във Вентура, на 13 март 1980 г., знаеше, че няма за къде да бързаш. Телата им няма да бъдат открити в следващите три дена.

Дърво. Лост. Гаечен ключ. Убиваш жертвите си с предмети от домовете им – необичайни, може би, но все пак винаги си имал навика да полудяваш от много малко.

golden-state-killer-sketches-d8c451d646b47c01
Три от скиците, които ФБР успява да направи, на предполагаемия престъпник

И после, след 4 май 1986 година, изчезна. Някои мислят, че си умрял. Или влязъл в затвора. Не и аз.

Мисля, че си се отказвал, когато светът започна да се променя. Годините би трябвало да са го показали. Тестостеронът, някога в изобилие, сега е в недостиг. Истината е, че спомените избледняват. Хартията се разлага. Но технологията се усъвършенства.

Отказа се, когато погледна назад и видя как опонентите ти те настигат.

Ти печелиш състезанието. Ти беше наблюдателят с власт, който никога не беше наблюдаван. Първата спънка за теб дойде на 10 септември 1984 г. – Алек Джефри откри профила на ДНК молекулата. Другата дойде през 1989 година с Тим Бернерс-Лий и Интернет. Хора, които не бяха наясно кой си и какви са престъпленията ти, започваха да създават алгоритми, които да помогнат в залавянето ти. През 1998 г., със създаването на Google, всичките папки бяха извадени , документите сканирани и разпространени. Светът напредваше с връзката и скоростта. Смартфони. Технология за разпознаване на текст. Интерактивни карти. Фамилна ДНК.

Виждала съм снимки на отпечатъците ти от обувки, които си оставил в калта под прозореца на спалнята на тийнейджърка в Кармайкъл на 17 юли 1976 – времето, когато воайорите са нямали избор освен да физически да застанат на прозорците. Но твоите подходи вече нямат стойност. Уменията ти не са актуални. Нещата се обърнаха. Виртуални прозорци сега се отварят към теб. Ти, наблюдателят, си застаряваща, тромава мишена на техните мерници.

Маската вече няма да ти помогне.

Телефонът на една от жертвите звъни 24 години след изнасилването. „Искаш ли да си поиграем?“, прошепва мъжът. Това си бил ти, убедена е тя. Играл си го носталгично, като футболист с артрит, който гледа старите си записи на видеокасета. „Помниш ли когато си поиграхме?“ Представям си как си набрал номера, сам, в малка, тъмна стая, седейки на ръба на двойното легло, с единственото останало оръжие в арсенала ти – да съживиш спомена, да предизвикаш ужас с гласа си.

Ден по-късно ще чуеш кола да спира на тротоара, двигателят угасва. Ще чуеш стъпки , които вървят към входната врата. Както направиха с Едуард Уейн Едуардс девет години след като уби Тимъти Хек и Кели Дрю в Съливан, Уисконсин. Както направиха и с Кенет Лий Хикс, 30 години след като уби Лори Билингзли в Алоха, Орегон.

На вратата се звъни.

Няма отворени странични врати. Вече си стар да прескачаш огради. Поеми един от твоите учестени дъхове. Стисни зъби. Приближи се бавно към настоятелния звънец.

Това е краят ти.

„Ще замълчиш завинаги, а аз ще изчезна в тъмнината“ беше заплашил една от жертвите си.

Отвори вратата. Покажи ни лицето си.

Излез на светло.

 
 

Добре дошла на новата кралица Елизабет II в „Короната“

| от chronicle.bg |

Преди дни Клеър Фой добави в биографията си втора номинация за награда „Еми“ за ролята си в оригиналната продукция на Netflix, „Короната“. Едва ли има по-добър начин актрисата да се оттегли от сериала и може да се каже, че тя взе най-доброто от първите два сезона на историческата драма.

Третият сезон на историята за британското кралско семейство е насрочена за 2019 г., но от Netflix, вече пуснаха първия кадър на следващата актриса, която ще влезе в ролята на най-дълго управлявалия британски монарх – Оливия Колман. 

Разбира се, един кадър в профил на новата кралица е крайно недостатъчен, но е успокоително да знаем, че поне Колман има излъчването и вида, който Фой предаде в първите два сезона. Поставени една до друга, Колман изглежда като естествено продължение на персонажа на Клеър Фой. С няколко дума – засега всичко изглежда наред и третият сезон на „Короната“ може и да не бъде кризисната точка в поредицата. Напомняме, че има известна опасност от това, тъй като първите два сезона вдигнаха летвата, а в следващия няма да видим много голяма част от актьорите.

Вече е известно, че Мат Смит отстъпва ролята на принц Филип на актьорът от „Игра на тронове“ Тобиас Мензис, а Хелена Бонам Картър поема щафетата от Ванеса Кърби и ще играе непокорната принцеса Маргарет. И мат Смит и Ванеса Кърби също са номинирани за ролите си във втория сезон, който излезе през декември 2017 г.

Третият сезон на „Короната“ по информацията досега трябва да покрива животът на кралицата от 1964 г. до началото на 70-те години.

Преди обаче да видим Колман в ролята на кралица Елизабет II, очакваме да излязат „The Favourite“ на Лантимос, където тя играе друга кралска особа, принцеса Ан. Филмът тръгва по кината на 23 ноември.

 
 

Компанията на Харви Уайнстийн беше продадена, след като банкрутира

| от chr.bg |

Компания на скандалния продуцент Харви Уайнстийн, който бе забъркан в скандали за сексуално насилие над 50 жени, беше продадена, след като обяви банкрут, съобщиха световните агенции.

Купувач на продуцентското студио стана тексаското инвестиционно дружество „Лантърн капитъл“ със седалище в Далас.

Първоначално сделката предвиждаше компанията на Уайнстийн да бъде продадена за 310 милиона долара. Но от „Лантърн капитъл“ можаха да смъкнат цената на 289 милиона долара. Това стана възможно, след като се разкри, че някои информации за истинското състояние на продуцентското студио са се оказали неверни.

Четирима от петте ръководители на „Уайнстийн къмпани“ подадоха оставка, в това число и нейният председател Боб Уайнстийн, брат на Харви. Двамата бяха нейни основатели през 2005 година. Харви Уайнстийн беше принуден да се оттегли от ръководството по-рано от Боб, след като станаха публични обвиненията за сексуално насилие срещу него. След продажбата с четиримата ръководители си тръгват и 20 служители на компанията – една трета от личния й състав.

 
 

300 гейове разбиха спартанците в битката при Левктра

| от Радослав Тодоров |

В контекста на съвременните оживени полемики около термина „джендър”, прайдовете, ролята и правата на ЛГБТ общността в обществото е интересно да погледнем какви са били те през Античността.

Ако съвременния типичен гей обикновено е крехък мъж носещ розови ризки и работещ във фризьорски салон да кажем, то в Древна Елада той е бил далеч по-различен, дори съвсем противоположен на днешния.

В гръцката област Беотия, където се намира град Тива гейовете се явяват воинска прослойка от доблестни и уважавани мъже. За това говори многократно описваният от древните автори Свещен отряд на Тива.

Това е военна част от елитни бойци, съставен от 150 хомосексуални двойки, представляващ ядрото на тиванската армия. Отряда е сформиран от пълководеца Горгид през 378 пр.н.е. Той е създаден с идеята, че един влюбен мъж би имал мотивация да се сражава по-яростно и по-сплотено рамо до рамо с партньора си, пред когото не би искал да се изложи. Камо ли пък да побегне и да го изостави в боя, колкото и да е критично положението.

Трябва да се отбележи, че общественото мнение за хомосексуалните през Античността в цяла Елада е като цяло толерантно, а по-късно и в Рим. Макар при спартанците това да не е характерно, но за тиванците пък е. А при атиняните е характерна дори педофилията с млади момченца.

2

Изключение сред тези порядки прави известната и уважавана хетера (компаньонка) Фрина от Теспия. Тя обаче е предпочитана от мъжете не толкова поради външната си женска красота, колкото поради своята висока компетентност в политиката и философията, което за разлика от останалите жени в елинското общество я прави желан събеседник и за чисто „мъжки” приказки.

Въобще в повечето области на Елада на почит е атлетичността на мъжката физика и съответно самите мъже й се възхищават и боготворят в доста по-голяма степен от общоприетото днес. При олимпийските игри тогава всички участници се състезават чисто голи. Като само мъже имат правото да участват в тях, както и само мъже имат право да ги наблюдават като публика. На олимпийските игри участва и самият Александър Македонски, а и неговите хора впоследствие възприемат типичните елински вкусове и поведение спрямо мъжете.

Така по подобен начин и в Тива голяма част от иначе коравите и свирепи воини обичат и се възхищават на себеподобните си. Именно от такива е съставен Свещения отряд и впоследствие практиката показва, че той е изключително ефективен.

След Пелопонеските войни Спарта доминира над Елада и установява властта си включително и в Беотия където се намира Тива. През 371 пр.н.е. тиванците въстават водени от лидера си Епаминонд. Още в ранните си години той дава пример за бъдещия Свещен отряд като в една битка излага на краен риск своя живот за да спаси този на партньора си Пелопид, което ги сплотява за цял живот.

3

Епаминонд е прочут като доблестен воин с невероятна физика, но и като невероятно добър пълководец и тактик. А също и с още по-редки и ценни качества като неподкупност и липса на жажда за повече власт. Той никога не се жени през живота си въпреки обществения и политически натиск над него да остави наследници, най-вече синове разбира се. На това обикновено той отговаря, че победата при Левктра е негова дъщеря, която ще живее вечно.

Сблъсъкът при Левктра се завръзва на 6 юли 371 пр.н.е. когато в Беотия пристига спартанският цар Клеомброт заедно с 10 000 хоплити (тежковъоръжени пехотинци) от Пелопонес за да подчини отново областта. Беотийците, които пресрещат нашественика са на брой едва 6000, но разполагат с по-добра конница от пелопонеската, както и с по-добър стратег в лицето на Епаминонд.

Той предприема неочакван от врага и от общоприетото подход. Дотогава бойния строй наречен фаланга винаги е построяван в права линия и с разполагане на най-елитните части в дясното крило („крилото на честта”), където Клеомброт разполага елитния си отряд от 700 спартанци, а на лявото си крило – по-неопитните войници на пелопонеските си съюзници.

Епаминонд обаче решава да разположи ядрото си, заедно със Свещения отряд, в левия си фланг (тоест срещу десния на Клеомброт), а по-слабия си десен да дръпне на по-задни позиции. Така докато достигне врага до по-слабите му задни позиции той губи време и се разпилява, паралелно с това и тиванската конница успява да надделее над пелопонеската.
Отделно поради по-малобройните си сили той не се старае да ги разтегне така, че да покрият целия по-дълъг противников боен ред, ами ги скупчва по-близо, особено в ядрото, където подсилва дълбочината на строя – въвеждайки цели 50 редици от хоплити с копия, вместо стандартните между 8 и 12.

Така силния фланг атакува двойно по-бързо, докато слабия отстъпва и увлича врага.

Скоро след челния удар на двете фаланги пада убит спартанският цар Клеомброт, елитните спартанци все още се държат достатъчно здраво и удържат, докато Пелопид не въвежда в боя срещу тях Свещения отряд и не резбива фалангата им обръщайки ги в бягство. Виждайки какво става на десния фланг моментално се разбягват и пелопонесците от центъра и от левия фланг. В битката загиват над 4000 пелопонесци и само 300 беотийци. Смайващо е и, че отрядът на легендарните спартанци дава цели 400 убити от общо 700, катастрофална загуба от която те дълго след това не успяват да се възстановят и тяхната слава постепенно започва да залязва.

Парадоксалното е, че в зората на тяхната слава и могъщество, когато се води най-емблематичната тяхна битка при Термопилите през 480 пр.н.е. срещу безкрайните персийски орди на Ксеркс спартанците са само 300 хоплита. Точно толкова колкото са и тиванците от Свещения отряд, които ги разбиват при Левктра.

Тяхната слава и доминация обаче трае доста по-кратко, едва около четвърт век. След внезапната смърт на Епаминонд в битката при Мантинея тиванците се връщат към традиционната си отбранителна политика и скоро след това Атина ги измества от водещата им позиция в Елада, много от съюзниците на Беотия започват да се откъсват от влиянието й преминавайки на страната на Спарта или Атина.

4

Така Елада отново влиза в период на изтощителни политически и военни противоборства, докато накрая от север не се появяват македонците водени от Филип ІІ, бащата на Александър. Който междувпрочем в младините си пребивава за известен период в Тива и вероятно именно от тиванската фаланга взима и доразвива бъдещия модел на страховитата македонска фаланга, която под ръководството на сина му ще разбие всички армии от Босфора до Индия в следващите десетилетия.

Това бележи и края на Свещения отряд, който също е прегазен от многобройните македонски войски в битката при Херонея през 338 пр.н.е.

Нито един боец от тристата тиванци от отряда не се предава, всичките остават да се бият докрай и умират заедно рамо до рамо с партньорите си. Откривайки телата им след битката Филип заявява пред хората си: „Ще убия всеки, който се осмели да каже, че тези мъже са вършили нещо низко!”

 
 

Бокс-офис класацията: „Хотел Трансилвания“ е номер 1

| от |

Третият филм от поредицата „Хотел Трансилвания“ , който отвежда граф Дракула на круиз, оглави бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 44 милиона долара.

Приходите от „Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция“ са по-високи от дебюта на първия филм от поредицата (42 милиона долара), но по-слаби, отколкото на втория (48 милиона долара).

Водачът в бокс-офис класацията на Северна Америка от миналата седмица – „Ант-Мен и Осата“ остана на второ място с приходи от 28,8 милиона долара.

Новият филм с Дуейн Джонсън „Небостъргачът“ зае третото място с 25,5 милиона щатски долара – най-ниското представяне на филм със звездата напоследък.

На четвърто място в бокс-офис класацията на Северна Америка е „Феноменалните 2″ с приходи от 16,2 милиона долара през петия уикенд и общо 535,5 милиона долара на вътрешния пазар, което го нарежда на девето място в историята. Приходите от филма в света са 856,9 милиона.

„Джурасик свят 2: Рухналото кралство“ зае петото място в бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 15,5 милиона през уикенда.