shareit

ДОСИЕТАТА CHR: От корицата на „Плейбой” до затворения ковчег – Анна Никол Смит

| от |

„Имаме нужда от помощ в стая 607 в хотел „Хард Рок”. Става дума за бяла жена. Не диша и не е контактна…всъщност е Анна Никол Смит”. Обаждането в получено на телефон 911 и докладвано на полицията в Холивуд на 8 февруари 2007 година. Сексбомбата е открита бездиханна от най-добрата си приятелка Тасма Брайтхаут, която е и медицинска сестра. За минути хотел „Хард Рок” е заобиколен от журналисти и разследващите. Районът е отцепен, тялото на красавицата е изнесено покрито с бял чаршаф. В следващите 2 години смъртта на звездата на Плейбой е водеща тема в медиите.

Анна Никол Смит – момиче за 1 милиард долара, новата Мерилин Монро, най-обичаният секс символ на Америка – актриса, модел и майка си отива от този свят след като приема убийствена доза легални медикаменти, предписани от психиатъра й. Издъхва 5 месеца след като ражда дъщеря си Даниелин, а синът й Даниел умира докато е на посещение при майка си в родилното и новорoдената си сестричка. Трагедия, карма, лош късмет или … нещо друго?

8 години по-късно близките и почитателите на Анна Никол Смит продължават да смятат, че Анна и синът й Даниел са били убити. Истината едва ли някога ще излезе наяве, но Анна Никол Смит завинаги ще остане в сърцата на американците като тяхната любимка – бедното момиче, което осъществи мечтите си.

Просто Вики от Тексас

Всичко започва през 80-те години. Анна Никол Смит все още е едрогърдата Вики Лин Хоугън от Тексас. Изключена от гимnaзията още през втората година, след като трудно завършва първи курс, блондинката започва да работи в заведение за бързо хранене, където среща първия си съпруг – готвачът Били Уейн Смит. Двамата се женят през 1985 година, Вики още не е навършила 19 години. Синът й Даниел е плод на този брак. Животът в Хюстън отегчава до смърт Вики, която бленува за известност , заможен живот и светлината на прожекторите. А камерите обичат русокосата красавица. Тя започва да работи в стриптийз клуб „Гиги`с”, където съдбата й дава звездна възможност. През 1991 година във въпросния клуб едрогърдата платинено руса Вики среща петролен милиардер Хауърд Маршал. Тя е на 23, той на 86. Близо три години Вики от Тексас е любовница на магната, получава зашеметяващи подаръци и множество предложения за брак от него докато е все още омъжена за съпруга си. Следва бурен развод с готвача Били Смит, с което девойката окончателно навлиза в дълбоките води на шоубизнеса.

През 1992 Хю Хефнър спира окото си на тексаското момиче за корицата на мартенското издание на „Плейбой”. Първата фотосесия на Вики е с къса вечерна рокля, руса прическа стил Мерилин Монро и невероятен бюст. През 1993 година Вики вече е разведена, избрана е за Плеймейт зайче на годината и окончателно започва да се подвизава под името Анна Никол Смит.

През 1994 година Анна Никол Смит сключва брак с 89-годишния милиардер Хауърд Маршал. Името й се носи от уста на уста в цяла Америка. Започват клюки, обществото смята, че бракът й с възрастния богаташ е по сметка. Анна Никол Смит е горещата тема на САЩ. „Плейбой” използва момента и превръща бедното тексаско девойче в знаменитост – Анна Никол Смит става Плеймейт на годината, списанието New York посвещава корицата си на клекналата блондинка в къса риза и каубойски ботуши, която хапва чипс. Заради тази снимка Анна Никол печели 5 000 000 долара, тъй като адвокатът й осъжда изданието, като твърди, че фотосът е използван без нейно съгласие, а публикацията е накърнила репутацията й.

1995 година е фатална за Анна Никол Смит, която вече е публична личност. Тринадесет месеца след пищната сватба с петролния магнат Хауърд Маршъл, той умира в Хюстън. На 28 години Вики от Тексас вече е световноизвестна – майка, вдовица, стриптизьорка, модел на плейбой и наследница на милиардер. Изкусителната блондинка е сензацията на САЩ, която успява да измести Клаудия Шифър като рекламно лице на дънковите облекла GUESS. Историята й звучи като приказка до момента в който богатият й мъж напуска този свят. След това всичко добива неприятен вкус.

Трагедия на Бахамите

След като Анна Никол Смит овдовява с невръстния си син на ръце семейството на съпруга й започва да води ожесточени съдебни спорове с блондинката. Стига се до съд, тъй като Анна Никол не докосва и цент от парите на починалия си мъж, които той й обещал приживе. Наследството от един милиард долара остава в ръцете на роднините на петролния магнат. Точно по това време блондинката започва да посещава психиатър и да се среща с фотографа Лари Бъркхед. Самият той разказва, че да бъдеш гадже на Анна Никол Смит не е лесно. „Тя винаги е имала антураж, който върви с нея навсякъде. Обичах я много и говорехме за брак. Но аз бях просто момче – никога не съм смятал,че ще имам съвместен живот със звездата Анна Никол Смит. В крайна сметка имаме дъщеря ни Даниелин”. Лари се определя като задръстеняк от Кентъки, с който Анна не искала да признае публично, че има връзка. Уведомила Лари , че ще става баща със SMS. „Исках да присъствам на раждането, представях си как ми носят бебето и го взимам на ръце. Мислех си, че това е най-лошото, което ми се случва, но уви, оказа се, че следва и по-лошо”, разказва Лари 8 години след смъртта на Анна Никол Смит.

След като съобщава на Лари, че е бременна от него, без да го предупреди Анна Никол Смит се мести да живее на Бахамите – заедно с адвоката си Хауърд Стърн. Там Анна Никол става почетен гражданин на Бахамите, но се забърква в политически скандал. Нейна снимка в леглото с министъра по миграционните въпроси Шейн Гибсън лъсва във вестниците. Министърът подава оставка, а адвокатът на Анна и неин съпруг – Хауърд Стърн – твърди, че лично е направил приятелската им снимка.

През 2006 година се ражда дъщерята на Анна Никол Смит – Даниелин. Лари научава това, след като плаща такса, за да посети онлайн страницата на Анна Никол Смит. Три дни по-късно отново от вестниците става ясно, че синът й от първия брак – Даниел Смит е починал от свръх доза докато е на посещение в родилното при майка си и сестра си. След аутопсията лекарите твърдят, че момчето е починало след като е приело метадон – лекарство, което се предписвало на наркозависимите. Патолозите обаче били категорични, че младежът не е бил пристрастен към наркотици.

„Анна бе толкова близка с Даниел, че знаех, че няма да издържи психически. Оказах се прав. 5 месеца след смъртта на Даниел , Анна Никол също почина от свръх доза. Продължавам да мисля дали не бих могъл да направя повече, за да й помогна, но аз бях безпомощен, а тя – звезда”, спомня си Лари, който и в момента се грижи за 8-годишната им дъщеря Анна. Самият той преминава през стрес и съдебни дела за бащинството на 5-месечната Даниелин. Четирима други мъже претендират, че са татковци на момиченцето и се налага да бъде направен ДНК тест, който безспорно доказва, че Лари е бащата на момичето.

Лабилна и зависима

Драматичният обрат в живота на Анна Никол Смит определено настъпва след смъртта на 20-годишния й син. Особено след като в медиите се разпространява версията, че морфинът, който Даниел е приел е бил предписан няколко седмици по-рано на майка му, но под фалшиво име. Съдебните спорове около наследството на мъртвия петролен милиардер и атаките от семейството му разклащат психиката на сексбомбата, но загубата на първородното й дете я довършва. През последните 5 месеца от живота си Анна Никол Смит била пристрастена към лекарствата, които психиатрите й предписвали. За това разказва лекуващата я д-р Натали Моулин, която дори смята, че Смит е била на границата на психичното разстройство. Даниел Стърн, последният законен съпруг на блондинката, разказва: „По време на погребението на Даниел, Анна бе рухнала. Двамата бяха неразделни и безспорно синът й бе най-важният човек в живота й”, разказва Хауърд Стърн. Той твърди, че по време на бременността на Анна , тя го убеждавала,че той е баща на бебето, което носи.

В следващите 5 месеца Анна Никол Смит е неузнаваема. Тя приема лекарства, посещава психиатър, не се появява публично. Когато е открита мъртва в хотелската стая, започва разследване, като в медиите се прокрадва версията,че Анна Никол Смит и синът и Даниел са били убити от един и същи човек. След 7 месеца оперативни действия и изследвания, най-накрая д-р Джошуа Пепър обявява причината за смъртта – комбинация от хлорен хидрат с други лекарства. Оказва се обаче, че 8 от 11-те лекарства, които са открити в кръвта на Анна Никол Смит са предписани на съпругът й и адвокат Хауърд Стърн, а не на нея. Две от рецептите били подписани от Алекс Кац – приятел и психиатър на блондинката. Останалите 11 рецепти били подписани от д-р Кристине Елейн Ерошевич.

Погребението на Смит е на 2 март 2007 година. Тялото й е в ускорен стадий на разложение, заради приетите медикаменти, затова всичко било подготвено в кратки срокове и тя си отива в затворен ковчег. В завещанието си от април 2001 година Анна Никол Смит оставя всичко на сина си Даниел, а съпругът й Хауърд Стърн е посочен като изпълнител и настойник. Анна Никол Смит има спестявания за над 10 хиляди долара и имоти на стойност близо 2 милиона. В последния момент, съдът в Лос Анджелис присъжда част от наследството на Лари Бъркхед, който е истинският баща на дъщеря им Даниелин.

На гроба на Анна Никол Смит на Бахамите се издига огромен гранитен паметник.

Версия а ла „Мерилин Монро”

Анна Никол Смит е едва на 39 години, когато си отива от този свят. Освен кариерата си на еротичен модел, тя се появява често в телевизионни риалити предавания и се превръща в символ на времето си – момиче от малък град, което се превръща в секс богиня, прочута заради прекрасния си бюст и краткия си брак с 63-години по-възрастния си съпруг-милиардер.

Смъртта на сексбомбата съмнително напомня мистериозния начин , по който от този свят си отива нейният идол – Мерилин Монро, открита бездиханна след употреба на огромна доза лекарства. Както при Монро, така и при Анна Никол Смит започват версии и хипотези за странните обстоятелства около смъртта. И докато при Мерилин Монро разследващите бяха категорични, че актрисата не е искала да отнеме живота си, но няма замесен друг човек , при Анна Никол Смит съдията Лари Сейдлин бе категоричен – има основания за разследването на умишлено убийство. Сейдлин заявява това публично през 2010 година и призовава за ново разследване. След като никой не обръща внимание на изказването му, той се задоволява с написването на книгата : „Убийството на Анна Никол Смит”, където разкрива шокиращи детайли около смъртта й.

Бившия магистрат от съда във Форт Лодърдейл се прочу именно покрай трагедията с плейбой звездата. И не само това. Той е убеден, че синът на Анна Никол Смит – Даниел също е жертва на убийство. Магистратът призова независими детективи да се заемат със случая, особено след като стана ясно, че последният съпруг на красавицата е бил единственият облагодетелстван от завещанието й. Смъртоносните лекарства били предписани на неговото име, което задълбочавало подозренията. Сейдлин дори призова разследващите да съсредоточат усилията си към доказването на тези хипотези.

Никой не бе привлечен като обвиняем по подозренията около убийството на звездата и сина й, въпреки че съдия Сейдлин проведе 6 –дневно изслушване, което бе излъчено по американските телевизии. В него той посочи, че д-р Джошуа Перпър е „експериментирал” с лекарствата за сметка на Анна Никол. Малко след изказванията на Сейдлин съпругът на блондинката Стърн и двама от лекарите бяха призовани пред съда заради подозренията, че незаконно са снабдявали модела с успокоителни и опиати. Те пледираха невинност и до процес не се стига. Съдия Сейдлин твърди, че Стърн е упражнявал контрол над Ана Никол като се е опитвал да я държи в зависимост от опиатите. Той призова и за възобновяване на разследването на смъртта на 20-годишния и син, като подчертава, че Стърн е имал пръст и там. Освен това съдията обвини полицията в укриване и унищожаване на улики по делото.

В крайна сметка по този случай съмнително спря да се говори с течение на времето и името на Анна Никол Смит намери място само в историята на шоубизнеса вместо в досиетата с нерешените случаи. Животът на Анна Никол Смит е един поучителен разказ за това, че всяко решение, взето в живота има своите последствия.

 
 
Коментарите са изключени

Нортън I – единственият император на САЩ

| от |

Неговото императорско величество Джошуа Ейбрахам Нортън I е роден някъде между 1811 и 1818 г. в Англия. Свидетелствата за датата му на раждане варират значително, но най-вероятно последната дата да е правилната. Семейството му имигрира в ЮАР, където баща му оглавява малка еврейска общност, когато е съвсем малък. Като млад той се опитва да създаде собствен бизнес в Кейптаун, но бързо фалира и вместо това започнал работа в магазина за свещи на баща си.

Към 1848 г. император Нортън вече остава сам – майка му, баща му и двамата му братя почиват – и без останали други роднини, наследява всичките 40 000 долара, спестени от баща му. Нортън е изкушен от американската мечта и по-специално на Златната треска в Сан Франциско. Той нямаше търпение да умножи богатството си, но нямаше и намерение да копае за злато, а вместо това започва бизнес с търговия и купува кораб, на който отдава под наем помещения като складове.

Само няколко години след като пристига в Сан Франциско, Нортън вече се справя изключително добре като състоянието му се беше увеличило на около 250 000 долара (днес около 6,5 милиона долара). Той беше добавил към бизнесите си и фабрика за пури, оризова мелница и офис сграда. Но късметът му нямаше да продължи дълго.

В Китай настава глад и пратките с ориз са прекъснати, което кара цената му да скочи от 10 до 80 цента за килограм. Нортън вижда възможност да направи още повече пари, когато разбира от мъж на име Уили Силем за кораб, превозващ перуански ориз. Ако го купи, ще може да подбие значително цените на пазара, тъй като перуанският ориз е само 30 цента на килограм.

За съжаление, след като дава депозит от 2000 долара за кораба, който би му струвал общо 25 000 долара, се появяват все повече и повече перуански кораби с ориз. Цената съответно спадна до 7 цента за кг, което означава, че Нортън не само няма да реализира печалба, но и ще загуби значителна сума пари. Той се опита да разтрогне договора с мотива, че Силем го е подвел – това довежда до двугодишна съдебна битка, която завършва в полза на Силем. Така Нортън трябваше да плати останалите 23 000 долара.

На този етап Нортън беше близо до фалита. Банката наложи възбрана на няколко от бизнесите и имотите му и той вече не можеше да отсяда в хубави хотели, общественият елит не искаше да има нищо общо с него и на всичкото отгоре отново има проблеми със съда, когато е обвинен в присвояване на средства от свой клиент. До 1859 г. някога богатият търговец вече живееше в пансион за работници.

Банкнота от 10 долара, издадена от император Нортън I

Но в Америка културата е специфична още от тогава. Когато живеете на изпарения и няма какво да губите, какво правите? Обявете се за император на САЩ, разбира се!

Виждате ли, Нортън открай време е критичен към правителството на Съединените щати и същевременно симпатизира на Британската империя. Имаше чувството, че Америка е управлявана от корупция, неефективност и лични интереси и не  само заради неговите загуби. През 1859 г. в Калифорния дебатите относно робството довеждат до Гражданската война, а икономиката на Сан Франциско като цяло не вървеше много добре, защото Златната треска вече умираше. На този политически фон Нортън казва на свой приятел, че нещата биха вървели много по-добре, ако той е главен на държавата.

За разлика от милионите, които мислят по същия начин, Нортън всъщност прави нещо по въпроса. На 17 септември 1859 г. в San Francisco Bulletin е публикувана една необичайна история:

По искане на голяма част от гражданите на тези Съединени щати, аз, Джошуа Нортън, от залива Алгоа, нос Добра надежда, сега за последните 9 години и 10 месеца живеещ Сан Франциско, Калифорния, се провъзгласявам за император на тези Съединени щати, и по силата на предоставената от мен власт, заставям и насочвам представители на различните щати на Съюза да се съберат в Музикална зала на Сан Франциско, на 1-ви февруари, тогава и там да направим промени в съществуващите закони на Съюза, които могат да облекчат злините, по които страната работи и по този начин да създадем увереност както у нас, така и в чужбина, в нашата стабилност и цялост.

Emperor Joshua A. Norton I

Можеше хората просто да го обявят за луд, но San Francisco Bulletin продължи да публикува исканията и постановленията му. Нортън I призова за прекратяването на конгреса и премахването на Върховния съд. Той уволни губернатора на Вирджиния, Хенри А. Мъдър, защото беше изпрати на бесилото Джон Браун, борец за свободата на робите, а Нортън бе категорично за равни права за всички. Но той не можа да остави Вирджиния без губернатор, затова назначава Джон Брекинридж от Кентъки, който по същото време е вицепрезидент на САЩ.

През 1860 г. Конгресът на САЩ се събира, въпреки заповедите на император Нортън I. Като отмъщение той заповядва на „Главнокомандващия на армиите … да изчисти залата на конгреса.“ Човекът, когото имаше предвид, беше генерал Уинфийлд Скот, който е бил командир на армии преди 15 години, а сега е на 74. Същата година император Нортън I обяви САЩ за абсолютна монархия, а през 1869 г. премахна демократичната и републиканската партия.

Очевидно никой от указите на император Нортън I никога не се реализира. Като самопровъзгласил се император без армия и пари, които да подкрепят прокламациите му, той нямаше реална законова власт да създава монархия, да уволнява когото и да е или пък да разпусне Върховния съд. Въпреки това, колкото и да е странно, той в крайна сметка придобива известна власт. Император Нортън I бързо се превръща в легенда и е изключително популярен сред хората в Сан Франциско. Политиците бяха принудени да му обръщат внимание, защото да ако покажат някакво неуважение към него, щяха да загубят гласове.

Като пример за неговата популярност император Нортън I веднъж беше арестуван, но не заради някаква конспирация за свалянето му, а по обвинения в скитничество като по-късно е обвинен и в лудост. Арестът му предизвика протести – вестниците веднага призовават масите да отидат на изслушването на императора и да протестира срещу несправедливостта, която го застига. Това дава желания ефект: император Нортън I бе освободен с извинения, а шефът на полицията, Патрик Кроули, заповяда на всички полицаи да отдават почести на императора, когато го видят на улицата, където той между другото често можеше да бъде забелязан да общува с поданиците си.

За съжаление, след 21 години управление на тези Съединени щати в един тъжен ден през януари 1880 г. императорът внезапно падна на тротоара по време на вечерната си разходка и почива преди да може да бъде откаран в болница. Тихоокеанският клуб в Сан Франциско събира средства, за да купи ковчег от розово дърво от най-висок клас, както и да покрие останалите разходи за погребението на Нортън, който почина почти без стотинка.

Смъртта му се оплакваше из цялата държава. Около 10 000 души изказаха съболезнованията си по време на погребението му, като някои вестници твърдят, че около 30 000 души, или 13% от населението на Сан Франциско по онова време, излизат на улицата за шествието до гроба му.

 
 
Коментарите са изключени

Спортни хроники: Когато най-скъпият тийнейджър в света подлуди Реал Мадрид с поразиите си

Когато говорим за лудориите на Антонио Касано във футбола, обикновено направо не знаем откъде да започнем. Едно от най-прочутите лоши момчета на италианския футбол прекара почти 20 години по терените, в които обиколи множество отбори, отбеляза немалко голове, но и извърши редица поразии.

Точно поразиите ще останат най-характерното за кариерата на Касано, който на 19 г. стана най-скъпият тийнейджър в света, след като Рома плати на Бари 30 млн. евро за него.

Само на 26 той вече издаде автобиография и там описа доста от бележитите си изцепки дотогава. Книгата беше пълна и с откровения като тези относно дебютния му гол в Серия А за победата с 2:1 над Интер.

Касано беше едва на 17, когато го отбеляза.

„Ако не беше онова мое попадение срещу Интер с фланелката на Бари в края на 1999 г., вероятно и сега щях да тъна в немотия. Този гол промени целия ми живот. Всички мои приятели от онова време са или наркопласьори, или мъртви. Аз също щях да стана дилър. Равносметката е, че 17 години живях в мизерия, а вече 9 съм милионер. Не съм работил нито един ден в живота си, защото, честно казано, не умея да правя нищо конкретно. Правил съм секс с 600-700 жени“, пише Касано.

gettyimages-159524573-594x594

Но никъде той не успя да си покаже рогата в такава степен, както по време на онази година и половина в Реал Мадрид от януари 2006 до лятото на 2007 г.

Когато пристигнал в Мадрид, от Реал му предложили жилище, но Касано предпочел да живее на хотел.

„Сприятелих се с един от сервитьорите, чиято основна работа беше да ми носи по 3-4 кроасана след секс. Срещахме се на стълбището и правехме размяната – аз взимах ухаещите кифли, докато той изпращаше момичето. Секс плюс храна – перфектната комбинация“, пише футболистът.

В испанската столица той продължил да живее бохемския си живот, който преди това изградил в Рим. Разликата не била голяма – секс, чревоугодничество и малко футбол за разнообразие в красива европейска столица.

„Храната винаги ме е правела щастлив. Изпитвам наслада, когато ям паста, сладки неща и всякакви салами. Винаги съм бил пристрастен към храната“, откровен е Касано. Логично, в Мадрид теглото му растяло, а с него и глобите и наказанията от клуба.

Точно на 28 октомври 2006-а станало окончателно ясно, че Касано няма да се задържи дълго в Реал.

Тогава „кралете“ гостували на Химнастик, а треньорът Фабио Капело заръчал на нападателя да започне да загрява след края на първата част.  Антонио спринтирал и правил упражнения близо 50 минути, но така и не влязъл на терена, което било нещо непоносимо за избухливия му характер.

Касано изригнал срещу именития италиански наставник в съблекалнята пред всички звезди на Реал с думите: „Ти си най-изкуственият човек, когото познавам. По-фалшив си и от банкнотите за Монополи!“

В такива случаи Капело не се церемони. Директно извадил Касано от състава и взел да го третира като чиновник, който трябва да спазва работно време и да тренира индивидуално. Никой от съотборниците му не се застъпил за Антонио, а капитанът Раул Гонсалес дори му заявил, че „трябва да е по-скромен, да се труди усърдно и никога да не забравя в колко голям клуб играе“.

След още два месеца ситуацията за Касано станала съвсем безнадеждна. Преди мач с Еспаньол, футболистите на Реал излезли да усетят терена все още по костюми. В прекрасно настроение, Касано взел да забавлява останалите и събрал около себе си Роналдо, Фабио Канаваро и Мамаду Диара. В един момент той започнал да имитира Капело – оправял си сакото като треньора, закопчал си копчето, въртял си главата с вирнат нос досущ като авторитетния Дон Фабио.

Не за пръв път футболист се подиграва на треньора си, само че обикновено това не се случва пряко в ефир. Проблемът е, че в онази ситуация една от камерите на стадиона заснела групичката и телевизионният режисьор показал сценката в прякото предаване.

Авторът на комичната имитация получил своето „признание“ под форма на тотално замразяване на скамейката. В онзи сезон, който даже се оказа шампионски за Реал, Касано не помириса терен в Ла Лига до края на февруари 2007 г.

В обтегнатите отношения между играч и треньор, Фабио Капело даже родил нова дума за обогатяване на футболния речник. Става въпрос за определението „касанта“, което Капело така и не пожела да разясни, но май че не е необходимо – очевидно „касанта“ означава да се държиш като Касано, като себичен, недисциплиниран, мързелив и твърдоглав играч, който на всичкото отгоре е с наднормено тегло.

gettyimages-961123878-594x594

Тази представа за Антонио Касано продължи да го преследва през цялата кариера, чак до нейния парадоксален край, в който той се отказа на три пъти от футбола.

В рамките на около 10 дни нападателят първо подписа с Верона, още преди началото на сезона обяви, че се отказва, но после размисли и гарантира, че няма търпение да прекара „забавен сезон“ във Верона.

След още няколко дни Касано пак се отказа и не изигра нито един официален двубой за клуба. „Същото е като да погледнеш жена, която вече не те привлича. Когато усетиш, че това е така, си биеш шута“, мъдро отбеляза футболистът.

Но и това съвсем не бе всичко. Година по-късно Антонио реши да се завърне към футбола във Виртус Ентела в Серия C. Но и това не се случи, защото той отново се отказа!

„Идва денят, в който решаваш, че наистина всичко е приключило. През последните няколко дни, в които тренирах, осъзнах, че вече нямам психологическата нагласа да се подготвям постоянно” разясни италианецът, чийто последен мач си остана със Сампдория през май 2016 г. За да играеш футбол, трябва да притежаваш страст и талант, но най-вече мотивация, а в този етап от моя живот аз имам други приоритети“.

Е, футболът така или иначе рядко беше приоритет в шеметната кариера на Касано – но поне немирникът допълни футболния фолклор по начин, по който малцина биха могли да го направят.

А и днес в неговата биография се съдържа безспорното „шампион с Реал Мадрид за сезон 2006/2007“. Независимо от жените, кроасаните и всичко останало…

 
 
Коментарите са изключени

Ужасяващите експерименти на Отряд 731 през Втората световна война

| от |

В зората на Втората световна война, въпреки че биологичните и химическите оръжия са били използвани и по-рано във военни действия, все още не се знае как точно действат върху човешкото тяло и съответно затова се появява група японски изследователи, известна като Отряд 731, която провеждат серия от неописуемо жестоки експерименти, тествайки границите на човешкото тяло, когато е подложено на най-различни тежки условия, отровни вещества и смъртоносни заболявания. Днес ще научим повече за тях.

Shiro-ishii

Командирът на „Отряд 731″ – генерал Широ Ишии.

Надграждайки върху пепелта (буквално) на предишни подобни програми, „Отделът за предотвратяване на епидемии и пречистване на водата към армията на Куантунг“ (за кратко Отряд 731) започва работа  през 1936 г. Има бази на различни места в Китай (окупирани от Япония по време на Втора китайско-японска война), включително при Пингфанг и Синкинг.

Изследователите експериментират върху, очевидно, всеки maruta (или „труп“, както те ги наричат), до когото могат да се доберат: китайци, руснаци, корейци, монголци, други югоизточноазиатци и дори няколко американски военнопленници. Издигайки науката до нови висоти, изследователите от Отряд 731 провеждат най-различни експерименти със своите трупове.

Жертвите са били умишлено заразявани със смъртоносни, заразни болести като бубонната чума, за да могат изследователите да научат как точно действат върху човешкото тяло. И тъй като се хората от отряда се страхували, че разлагането на тъканите, което започва веднага след като човек умре, може да им попречи на изследванията, те разсичат жертвите си, докато са все още живи. По същия начин, тъй като се притеснявали, че упойката също може да повлияе, на жертвите не се давала такава.

Учените искали да изучат и границите на човешкото тяло в екстремни условия и затова провеждат редица тестове върху ръцете и краката на жертвата си. Понякога крайниците им били замразявани и размразявани, за да се проучи как се развиват измръзванията и гангрената. На някои крайниците им били отрязвани и пришивани обратно от другата страна на тялото. В няколко експеримента, когато крайниците са били отстранявани, изследователите просто наблюдават загубата на кръв.

На много от жертви са били отстранявани всички или част от органите, а при някои дори органите са били откъсвани и след това отново зашивани по начини, които природата никога не е предвиждала. Проведени бяха също експерименти с високо налягане, излагане на токсини и химикали, изгаряне, вливане на кръв от животни и облъчване с рентгенови лъчи. Разбира се, тъй като целта на тези тестове беше да се определи доколко едно тяло може да издържи, експериментите продължаваха, докато тествания не умре.

Не е известно колко общо са жертвите на тези коравосърдечни тестове. Оценките на смъртните случаи в Пингфанг (наричан от някои „Източния Аушвиц“) варират от 3 000 до 12 000. Жертвите включват не само жени и мъже, но и малки деца и бебета.

Building on the site of the Harbin bioweapon facility of Unit 731 関東軍防疫給水部本部731部隊(石井部隊)日軍第731部隊旧址 PB121178a ボイラー楝跡

Останки от сграда, ползвана от Отряда

Един от плодовете на труда на Отряд 731 беше разработването на бомби, които могат да предадат антракс и бубонната чума. Те са тествани на различни места в Китай. Също така, бълхи, заразени от чумата, са хвърлени от самолети над Манджурия, както и над китайските градове Чангде и Нингбо. И още – езера и кладенци са заразени с коремен тиф, холера и дизентерия. Жертвите сред китайците се смята, че достигат около 200 000 души.

В края на 1944 г. и началото на 1945 г. японците пускат хиляди запалителни балони през Тихия океан с намерението да започнат горски пожари по западното крайбрежие на САЩ. За щастие само няколко от тях успяват да кацнат, което не причинява почти никакви щети (въпреки че шест души загиват, когато дете по невнимание задейства един от балоните). Често се спекулира, че тези балони са били, поне отчасти, опит за тестване дали може по подобен начин да се пращат заразени с чума плъхове и бълхи през Тихия океан до САЩ.

Балоните бяха отхвърлени като идея, но изкушението да се използва биологично оръжие – не. Всъщност, за да осуетят една американска офанзива в Сайпан на Марианските острови през 1944 г., японците зареждат подводница с различни биологични оръжия, които тя да пусне по време на битка. Подводницата обаче потъва преди плана да се осъществи докрай.

В края на войната учените от отряд 731 унищожават голяма част от доказателствата на програмата. Според сведенията обаче, някои от заразените тестови животни са били пуснати на свобода – смята се, че най-малко 30 000 души са загинали от чумата в района на Пингфанг в рамките на първите три години след войната.

Подобно на германските ракетни учени и инженери, които са участвали във военни и други правителствени програми в края на Втората световна война през операция „Кламер“, учените от Отряд 731 получават имунитет от съдебни преследвания, а техните зверства са покрити в замяна на достъп до откритията им.

 
 
Коментарите са изключени

Американските концентрационни лагери държали около 120 000 японеца по време на ВСВ

| от |

Втората Световна война е изпълнена с критики към Германия. Обвиненията в геноцид, потъпкване на човешки права и генерално престъпления срещу човечеството могат да изненадат абсолютно всеки. Историята се пише от победителите и по стара традиция, губещите ще понесат кръста за всичко. Впрочем не трябва да забравяме, че точно с това изказване се дава началото на Втората Световна война – „Бошите ще платят за всичко!“. Докато Германия има своите Дахау и Аушвиц, САЩ не може да се нарече особено либерална страна. Нещо повече, тя също има своите концентрационни лагери. Въпреки това в исторически план рядко се говори за тези действия.

gettyimages-840994176-594x594

Японци товарят имуществото си на камион, макар да не им е позволено да взимат повече багаж, отколкото могат да си носят. Превозното средство събира багажа на целия квартал.

Може би е още по-срамен факта, че след Втората Световна война ще се появи японски пилот, който моли за опрощение САЩ за бомбардировките (не тези в Пърл Харбър), докато неговите сънародници са били в лагери. Историята обаче показва, че концентрационите лагери изобщо не са непознати на САЩ. Даже можем да поспорим дали Хитлер не е взел идеята именно от тях. Още Линкълн е използвал правомощията си по време на гражданската война, за да задържа затворници по подозрения, но без да позволява намесата на съд и без да издава присъда. С идването на Втората Световна война и съответно бомбардировката в Пърл Харбър, Франклин Рузвелт бързо използва стратегията на неговия колега. Неговото решение е моментално да смени адресната регистрация на повече от 100 000 японеца в страната.  В интерес на истината дори шпионинът, който разкрива всички тайни около Пърл Харбър на страната си, автоматично се озовава точно в такъв лагер. Неговата история може да бъде прочетена тук.

gettyimages-615303058-594x594

Някои пътуват с влак.

Самите американски историци отказват да използват думата концентрационни, защото не искат да се свързват особено много с нацистките лагери. Според тях самите, лагерите били значително по-различни, а и никой не се опитвал да избие или да ги заличи. Мнозина ще нарекат този акт расистки, но истината е, че самият Рузвелт е искал да повиши сигурността. Правилният термин според американците е „интернати“. След войната ще има доста критики по адрес на тогаващния американски президент, но преди това има една цяла история относно тези преживявания. След успешната атака над Пърл Харбър, САЩ започва да подозира всеки японец. Успехът на тази мисия няма как да не бъде изпълнен с помощта на шпиони. Въпросът е колко такива оперират в страната?

gettyimages-3279828-594x594

Повече от 100 000 човека пътуват до един от 10-те „интерната“.

Правителството веднага набелязва първите цели, които са потенциален риск за страната. Около 1500 души влизат в списъка и освен японци, може да се срещнат германци и италианци. След подробно интервю, някои чужденци се връщат в домовете си, други нямат този късмет. Северната съседка на САЩ взима добър пример и бързо намира нов дом на 20 000 японеца.

gettyimages-640486011-594x594

Майка влиза в лагера с малкото си дете, идентификационните номера се забелязват.

Два месеца след атаката на Пърл Харбър, Рузвелт нарежда изпълнението на заповед 9066. Тя автоматично позволявя на армията да използва сила и да насели „интернатите“. Чужденците  (първо и второ поколение) напускат домовете си и потеглят към новия си дом. Жители с немско и италианско потекло също не липсвали. До края на лятото на 1942 г. повечето пребивават във военни бараки и след това, когато лагерите са готови, отпътуват за своя нов дом.

gettyimages-514885856-594x594

При пристигане всеки има право на своето одеяло.

Лагерите се намират в няколко изолирани локации в Калифорния, Аризона, Колорадо, Идахо, Юта, Уайоминг и Арканзас. Напускането е невъзможно – присъства охрана, границите са обградени с мини и за някои от най-любопитните може да се открият и други по-специални бонуси. В лагерите има училище, болница и дори възможност за изграждане на свое скромно демократично правителство. И докато се говори, че условията са прекрасни, не трябва да збаравяме, че правителството дава щедро по една стая на семейство, одеяла, печка и правото да използват светлина. Направена е публична пералня и всеки има джобни, които да харчи. Някои жители все пак могат да използват своите спестявания, но първото поколение японци нямали достъп – техните банкови сметки били замразени.

gettyimages-615310220-594x594

За да докажат своята отдаденост към страната, повечето пребиваващи извършват редица патриотични акти пред пазачите с надеждата, че ще бъдат освободени.

Щетите от това прекрасно преживяване водят до разбиване на семейства, загуба на дисциплина в лагера и други събития, които влизат в директен конфликт с японските традиции. През 1943 г. се раздават въпросници на 17-годишните японци и сред всички любопитни теми стои и въпросът за заклеване във вярност към японският император. Онези, които отговорят правилно, имат право да напуснат лагерите. Завръщането обратно по родните места идва в края на 1944 г. Голяма част от завърналите се откриват своите имоти в лошо състояние, унищожени от вандали, а някои бизнеси дори са превзети от други хора.

gettyimages-1143060660-594x594

Японци на изпит за освобождаване от лагера.

 

Според изчисления на американското правителство, финансовата загуба на лагерниците (парите, които те губят) е около 400 000 000 долара. При днешната стойност на парите говорим за сума над 5 млрд. долара. Исторически погледнато, САЩ прави втори опит за такива лагери през 2003 г. с предложението на конгресмен Хауърд Кобъл. Той предлага всички подозрителни жители с арабски корени да последват съдбата на японците. Желанието му не е удовлетворено.

 
 
Коментарите са изключени