Досиетата CHR: Неразгаданите убийствата на Зодиака

| от chronicle.bg |

Вечерта на 28 декември 1968 г. Дейвид Фарадей и Бети Лу Дженсън са на първа среща. Момчето взема на заем колата на майка си и двамата са в нея малко след 23 часа, когато незнайно откъде куршум пронизва главата му. Момичето хуква да бяга, но е простреляна пет пъти. По-късно телата им са намерени от преминаваща по пътя кола. Жертвите не са нито ограбени, нито е сексуално злоупотребено с тях, а за престъплението няма очевиден мотив.

Зодиак, сериен убиец
Първите жертви на Зодиака, Getty Images

Година по-късно в същия район (Сан Франциско) случаят се повтаря. Момче и момиче са простреляни, докато са в колата, паркирана на обществен паркинг. За щастие, момичето оцелява. Малко след това два местни вестника получават писма с еднакъв почерк, в които някой поема отговорност за двата случая. Написани за изключително детайлно, с подробности, които би трябвало да са секретни. Но и двете писма съдържат кодирана част, която гласи: „Харесва ми да убивам хора, защото е толкова по-забавно, отколкото да убиваш животни в гората. Човекът е най-опасното от всички животни.“ Седмица по-късно пристига ново писмо в San Francisco Examiner. Този път убиецът се представя: „Уважаеми редакторе, това е Зодиака“.

През 1969 г. има още едно убийство, на таксиметров шофьор. Успоредно с него редакцията на вестника получава поредно стряскащо писмо. „Учениците са много примамливи мишени. Мисля да нападна училищен автобус. Ще прострелям предната гума, а след това ще стрелям по дечицата, докато изскачат отвътре.“ Съобщението е пуснато в медиите и предизвиква масова паника сред жителите на града. Жертвите на Зодиака са избирани на случаен подбор и никога не се знае къде ще нанесе следващия си удар. Десетки разследващи се заемат със случая, над 2500 души са разпитани, но напредък няма. Никой не може да залови Зодиака.

A Letter from the Zodiac Killer
Писмо, което убиецът изпраща до San Francisko Examiner, Getty Images

Том Хансън обаче има идея. Живеещият в Лос Анжелис управител на ресторанти за бързо хранене се сблъсква с набезите на крадци често. В края на 60-те постепенно навлиза във филмовия бизнес и прави нискобюджетни филми на криминална тематика. Но един от тях има повече от развлекателна функция. Филмът The Zodiac Killer (1971) е направен с цел да залови Зодиака. Продукцията е нискобюджетна и целта й е далеч от Оскарите. Тя трябва да примами убиеца. Създателят има и стръв. Хората, които идват в наетото за прожекциите кино, получават бележка на входа, на която трябва да попълнят изречението: „Зодиака убива, защото…“, а после да я пуснат в специално изработена кутия. Това, което публиката не знае, е че в кутията има човек (от екипа на филма), който сравнява всяка току що пусната бележка с почерка от писмата на Зодиака. В случай, че намери идентичния почерк, ще излезе и всички останали от екипа (които са наоколо) ще заобиколят човека. Наивен план, в който групата вярва. Все пак в изказа на писмата се откриват препратки към филми от миналото, както и други доказателства, че Зодиака е киноман.

Филмът се прожектира в продължение на седмица в киносалона. Хансън е обсебен от идеята да залови убиеца. Но това така и не се случва. Има няколко подозрителни лица, но след разпити, не са открити никакви доказателства, че някой от тях е Зодиака. След случая с филма, Хансън се обезкуражава и се връща в ресторантьорския бизнес. А междувременно в писма до вестника убиецът  твърди, че броят  на жертвите му е 37. Полицията обаче има доказателства само за 7, две от които оцелели.

Sketch of the "Zodiac" Killer
Съобщение за издирването на серийния убиец и негов портрет, направен според оскъдните показания на разпитани, Getty Images

Какво обаче се случва със Зодиака? В едно от писмата си, той съобщава, че преминава в анонимност. „Вече няма да съобщавам за убийства, които извършвам. Действията ми ще изглеждат като съвсем редови престъпления. Полицията никога няма да ме хване, защото съм по-умен от нея.“

И до днес случаят тъне в мистерия. Може Зодиака отдавна да е починал? Или да е в затвора за друго престъпление? Никой не знае нито кой е, нито точно колко са жертвите му. По случая още се работи, затова не е разрешено оповестяването на никаква информация. Поредното студено досие в богата криминална история на Америка.

 
 

Мег Райън: малкото, голямо момиче на американското кино

| от chronicle.bg |

Маргарет Мери Емили Ан Хира или Мег Райън, е (родена на 19 ноември 1961 година във Феърфилд, Кънектикът, САЩ), е американска филмова актриса, която става любимка на няколко поколения.

Мег Райън е дъщеря на Сюзън Хира Джордан (по баща Райън), бивша актриса, кастинг директор и учителка по английски, и Хари Хира, учител по математика. Тя има две сестри, Дана и Ани, и брат, който е музикант – Андрю Хира. Роднините на семейство Хира са от Канада.

Райън е католичка и е завършила начално училище във Феърфилд, където майка ѝ ѝ преподава до шести клас. Там на Мег е дадено първо причастие и е избрано името ѝ Ан. Майка ѝ се появява в телевизионна реклама и по-късно за кратко време е кастинг директор в Ню Йорк. Тя подкрепя и окуражава дъщеря си да учи актьорско майсторство.

На 18-годишна възраст, благодарение на връзките на майка си, Райън записва своята първа телевизионна реклама, в която се смее, за да популяризира дезодоранта „Тикъл“.

След роля в „Богати и известни“, Райън играе ролята на Бетси Стюърт в сериала „Докато свят светува“ от 1982 до 1984. Следват няколко телевизионни продукции и малки филмови роли, включително и в „Обещана земя“, за която тя получава своята първа номинация.

През 1986 тя играе Каръл Брадшоу във филма „Топ гън“ и Лидия Максуел във „Вътрешно пространство“, където също участва бившият ѝ съпруг Денис Куейд. След това Райън се появява и в трилъра „D.O.A.“ и екшъна „Президио“.

Нейният първи напълно оформен филмов образ е ролята ѝ в романтичната комедия „Когато Хари срещна Сали“, където тя си партнира с Били Кристъл. Нейното изпълнение на Сали Оулбрайт, което ѝ донася номинация за Златен глобус е незабравимо, заради театрално симулирания оргазъм в Манхатън.

По случай рождения й ден, ви предлагаме галерия с любимите ни нейни роли.

 
 

Продукт на седмицата: аксесоари за плащане на Райфайзенбанк? Защо не?

| от chronicle.bg |

Звучи налудничаво на пръв поглед. Аксесоар за плащане. Какво? Плащаш с аксесоар вместо с пари? Не. Всъщност става въпрос за нещо далеч по-практично, което може да влезе в употреба не само на хората, които имат навика вечно да забравят картите си в другата чанта, портмоне и къде ли още не. За всички тези хора избрахме днешния продукт на седмицата.

Аксесоарите за плащане на Райфайзенбанк играят ролята на банкова карта и представляват предмети с поставенa или вграденa в тях микрокарта. С тяхна помощ можете да извършвате безконтактни плащания и да си спестите време в ровене в тестето с различни карти.

Въпросните аксесоари са гривна или ключодържател, като клиентът избира кой от двата да получи. Можете да изберете един или няколко от тях, а с достатъчно въображение има възможност за приспособяване на друга вещ.

RaiffeisenBank-80

Микрокартата има собствен ПИН код и се издава като допълнителна карта към издадена вече основна карта. Условията за ползване са почти същите като при банковите карти – безконтактни покупки до 25 лева без въвеждане на ПИН и със за покупки над 25 лева, както и безконтактно теглене от банкомат. До края на годината аксесоарите  се предлагат безплатно  към основната  кредитна карта RaiCARD Fix.

И в случай, че все още се чудите каква е ползата от аксесоарите на Райфайзенбанк, нека обобщим. Спестяват време и усилия, а както знаем, за добро или лошо, днес всяка секунда е ценна. Досадната работа с дребните за ресто и „имате ли 5 да ви върна 2“ отива при иманярите от 19ти век. Далеч по-сигурен метод на плащане, тъй като аксесоарът не напуска ръката ви или чантата и винаги ви е под ръка. А  освен всичко това, за всяка  покупка с аксесоар се трупат точки в програмата за лоялност.

В края на краищата, нека разсъждаваме по-практично – всеки има нужда от ключодържател, а една гривна в повече никога не е излишна и винаги може да допълни тоалета.

 

 
 

Червените коси на Холивуд, които обожаваме: Част 2

| от chronicle.bg |

Преди време ви показахме любимите ни червенокоски от киното. Червеното ни е любимо, затова продължаваме. 

Естествено, че когато става въпрос за женската коса, всички цветове са хубави. Е да, но червеното (във всички негови нюанси) си е най-хубаво. Наречете го банално, тривиално или както искате, то си е нашият любим цвят. Защото е секси, защото е рядко срещано, защото когато й отива, е най-подходящият цвят за нея. Всъщност това е единственият цвят, при който не ни пука дали е естествена или не. Ако й отива червено, може да се боядисва колкото си иска.

Днес сме на червена вълна. Ей така, без повод. Понеделнишки. Защото те превземат екрана. Тази година, миналата, всяка година.

Имаме Кейт Мара в House of Cards, Чесика Частейн в The Death and Life of John F. Donovan (излиза в началото на 2018 г.), Ейми Адамс в „Лигата на справедливостта“, Ема Стоун, където се сетите и още много. Вижте червената галерия горе, в която сме събрали още от най-яките червенокоси актриси от днес… и вчера (защото едно време си бяха добри).

 
 

Явно конкурсът „Мис България“ има нови правила

| от |

Вижте, не ни е яд, че конкурсът е продаден – конкурси за красота се продават по цял свят, голяма работа. Яд ни е, че ни показвате победителката и очаквате да не е очевидно. В това отношение – aбсолютно аналогична ситуация с #Кой.

Но понеже нямаме доказателства за това, че конкурсът е продаден – тоест съдиите може наистина да са избрали легитимно Тамара Георгиева за най-красивата жена в страната – да обвиняваме с лека ръка може да ни доведе до съд за клевета.

Затова нека допуснем, че конкурсът Мис България има нови правила. Конкурсът има нови, тайно издадени правила, за които никой не предполага. Те са съвсем различни и повечко – сега ние ще се опитаме да ги познаем по резултата и вече всичко ще е ясно.

Традиционният кръг, в който се дефилира по бански, вече не съществува. На негово място има 100 метра галоп.

В следващия кръг срещу участничките са пуснати 4-5 ловджийски гончета, а те трябва да оцелеят. Кръгът се нарича „Сплашване на куче“.

Следва фотографски кръг. В него участничките с снимат с иновативния соларен чадър от Тех Парка.

Конкурсът приключва с гала вечеря. На събитието участничките са наблюдавани изкъсо как се хранят. Но не печели тази, която се храни най-елегантно, изискано и възпитано. Печели тази, която яде зоб.

Следва награждаването, на което победителката е окичена с корона и добре познатата лента, която вече не е лента, а просто много голяма свинска опашка – за да напомня на евентуалния й бъдещ любовник за възможните последствия. За събитието ще пристигне специален гост, който да връчи „лентата“ – Анита Мейзер.

Новата Мис България ще получи машинки за подстригване, както и трион, за да не си личи повече като лъже. Тя също така ще посети множество благотворителни събития – повечето със здравословна тематика, защото е традиция хора с такава визия да гонят болестите.