Досиетата CHR: Най-загадъчният ръкопис на света. Ръкописът Войнич

| от |

Voynich_Manuscript_(178)

През 1912 американският търговец на редки книги Уилфред Войнич чул за мистериозно произведение,  открито в стар сандък в йезуитското училище „Мондрагоне“ във Фраскати, Италия, и успял да го закупи за неизвестна сума. Осмина формат, шест на десет инча, 204 страници; като първоначално са били с 28 повече. На пръв поглед изглеждал, че е написан със средновековен почерк; страниците са илюстрирани със странни малки рисунки на голи жени, астрономически диаграми и непознати растения в различни цветове.

voynich1Към ръкописа имало и писмо, с дата 19 август 1666г., написано от Йоханес Маркус Марци, ректор на Пражкия университет.  Писмото било адресирано до известния учен-йезуит Атанасий Киршер (известен днес с хипнозата си над животни) и в него се споменавала цената на книгата – 600 дуката от свещения Римски император Рудолф II Пражки.  Киршер бил експерт по криптография, а през 1663 публикувал книга, в която описвал, че е разкрил тайната на йероглифите. Но можем да приемем, че Киршер се е самозаблуждавал, защото век по-късно Шамполион е разшифровал йероглифите. Киршер посветил живота си в опити за разшифроване на книгата и накрая просто изпратил ръкописа.

Не е ясно как точно се е озовал в Прага от Англия, има хипотези, че ръкописът е донесен от прословутия „магьосник“ д-р Джон Дий, през 1854. Един писател смята, че Дий се е сдобил с книгата от херцога на Нортъмбърланд, който плячкосвал манастирите по заповед на Хенри VIII. Писателят Томас Браун след години казва, че синът на Дий – Артър, е говорел за „книга, в която има само йероглифи“. Марци смятал, че мистериозната книга е написана от монаха – учен Роджър Бейкън, живял през XIIIв.

Roger-Bacon

Роджър Бейкън

Ръкописът Войнич е смущаваща загадка, защото изглежда съвсем обикновена книга; с рисунките на растенията приличала на средновековена книга на билките, напълно логично било и да има астрономически или астрологически диаграми, които да показват кога е най-благоприятното време за извличане на ползезните съставки.

Киршер не постигнал успех с ръкописа и най-накрая го оставил в йезуитския колеж в Рим, откъдето той попаднал при йезуитите от Фраскати.

Войнич бил почти сигурен, че съвременните учени ще усеят да го проучат и няма да остане загадка. Затова раздал фотокопия на всички, които се заинтересували.

Първата задача щяла да е да се установи на какъв език е – латински, средновековен английски, провансалски. Това изглеждало лесно, тъй като растенията били надписани с някакъв код. Но повечете от тях се оказали несъществуващи. Някои съзвездия се разпознавали на база астрономически диаграми, но отново не можело да се дешифрират имената им.  Криптоаналитиците опитали чрез най-разпространения метод – да открият най-често повтарящият се символ и да ги съитнесат към най-често използваните букви на азбуката; разпознали 29 различни букви, но всеки опит да ги свтържат с някой от познатите езици завършвал с провал. Това, което вбесявало най-много изследователите било това, че написаното не било код, а все едно някой е седнал и е писал уверено, все едно е на майчиния му език.

Много учени – криптоаналитици, лингвисти, астрономи и експерти по Бейкън, пожелали да помогнат; библиотеката във Ватикана предложила да отвори архивите си за изследователите.

Но Ръкописът не разкривал тайните си, нито  една от тях.

Тогава през 1921г. професорът по философия  от пенсилванския университет,  Уилям Ромейн Нюболд, съобщил, че е дешифрирал йероглифите и обявил откритието си във Филаделфия пред Американското философско общество. Онова, което е направил, било да замени  символите с латински буквии и ги редуцирал от 29 на 17. Като използвал латинското “conmuto” (или “commute” – променям) като ключова дума, благодарение на която достигнал до четири версии на текста като единия бил чист латински, разместен в анаграми (според Нюбел). Те трябвало да бъдат подредени и в резултат се получил научен трактат, според който Роджър Бейкън е един от най-великите интелекти на своето време.

Разбира се, за това отдавна имало подозрения – именно Бейкън вдъхновил Колумб да търси Америка с пасажа си от своя Opus Majus, в който предполагал, че ако плава на запад от Испания може да достигне Индия. В дните на алхимията и догматичната объркана наука, наследена от Аристотел, Бейкън проповядвал учението от природата чрез наблюдения и експерименти и бил хвърлен в затвора заради работата си. Отхвърляйки Аристотел, той косвено отхвърлял и Църквата. Свети Августин  предупредил християните да избягват науката, а Бейкън мислел това за интелектуално самоубийство. Но трябва и да вмъкнем, че Бейкън е бил човек на своето време, и твърденията в Opus Majus изглеждат на съвременните учени като груби грешки и суеверия.

Но ако Нюболд бил прав, то Бейкън се оказвал един от най-великите учени преди Нютон. Изработил микроскоп и наблюдавал биологическите клетки; освен това конструирал и телескоп дълго преди Галилей. Дори познавал спираловидната галактика в мъглявината Андромеда. Нюболд превел тази част за мъглявината така: „ Във вдлъбнато огледало видях звезда във форма на охлюв… между пъпа на Пегас, пояса на Андромеда и главата на Касиопея…“  (Известно е, че Бейкън е знаел как да използва вдлъбнатото огледало като лупа). Нюболд нямал представа какво ще открие като гледа в отбелязания район и се изненадал като видял ,че „охлювът“ е мъглявината Андромеда.

В „дешифровчиците“  експертът по шифри Дейвид Кан изтъква един от основните недостатъци на Нюболд. Неговия метод зависи от удвояването на буквите в една дума, така че „оritur” става „or-ri-it-tu-ur“ и текстът бил разчетен с помощта на ключова дума “conmuto” и прибавянето на q. Но как можело този процес да се извърши обратно, т.е. как Бейкън е зашифрирал текста. Има много случаи на еднопосочни шифри, с които могат да се зашифроват, но не и да се разшифроват. Явно Нюболд е единственият пример за обратен случай.

Нюболд починал през 1926 едва на 60 години; две години по-късно приятелят му Ронад Дж.Кент публикувал резултатите от проучванията му като „Шифърът на Роджър Бейкън“. Тя била приета от по-голяма част от хората, н един учен, който изучавал системата на Нюболд, не бил убеден. Това бил д-р Джон М.Менли,  филолог, който оглавявал английската катедра в чикагският университет и станал помощник на великия Хърбърт Осбърн Ярдли – обявен за най-добрия дешифровчик в историята. Известен с множество разгадани шифри и уважаван като единствен и неповторим в тази област.  Менли проучил „Шифърът на Роджър Бейкън“ на Нюболд и заключил, че въпреки несъмнената си честност Нюболд  се е самозаблуждавал. Слабото място на шифъра било съставянето на анаграмите.  Много изречения могат да бъдат преобърнати в десетки други – метод, чрез който почитатели на Бейкън, доказали, че той е написал пиесите на Шекспир.  При изречение, състоящо се от повече от 100 букви, няма начин да се гарантира, че има един единствен начин за подреждане и това е решението.

Нюболд приел и някои „стенографски знаци“  за основа на системата си за интерпретация. Когато Менли ги погледнал през по-силна лупа забелязал, че те изобщо не са „стенография“, а места, където мастилото било олющено от пергамента. Когато споменал множество случай, в които Нюболд е позволил на интерпретацията си да бъде повлияна от разбиранията на учен на XXвек, той напълно разбил твърдението му, че е разгадал „кода на Роджър Бейкън“.

По това време са правени много опити за разкодиране на Ръкописа на Войнич.

Д-р Лионел Стронг, публикувал и за свое удовлетворение доказал, че това било наръчник по билкарство от английски учен Антъри Ашам; дори пубикувал рецепта, която действала, но не успял да обясня как точно е направил превода си.

Уилям Ф.Фридман, който събрал цяла група специалисти и работил по разшифроването през последната година на Втората Световна Война. След войната бил разочарован от изхода й и разпадането на групата.  Фридман заявил, че ръкописът на Войнич се различава от другите кодове по едно основно отношение.  Създателите на кодове се опитвали да има колкото се може по-малко повторения, за да се избегне разшифроване, за разлика от това правило, ръкописът на Войнич имал множество повторения, повече и от обикновен текст. Фридман предполагал, че това е някакъв изкуствен език, който поради нуждата от опростяване използва много повече повторение от „естествен“ език.  Но това предполагало, че Бейкън, или който и да е друг авторът, е използвал много повече защитни кодове. А за монах от XIII век, който не е имал причина да се бои от дешифровчици, това изглежда необичайно….

Именно това е сърцето на загадката – не знаем кога е написан Ръкописът,  нито от кого, нито на какъв език, но дори и да знаехме, е още по-интересна причината, поради която е съставен толкова сложен код.

Най-ранните кодове във Ватиканския архив датират от 1326г, когато Бейкън е бил още момче, и представляват просто кодирани имена, свързани с сбирката между гвелфите и гибелините; това били поддръжници на римския император и на папата, наричани още – гибелините египтяни, а гвелфите – деца Израилеви.

Най-ранния код със заместване датира от 1401г., но не бил отпечан до две години след смъртта на откривателя му през 1518г., затова ни е трудно да си представим защо му е бил необходим на Бейкън.

Кан предлага един отговор на въпроса защо авторът на наръчника за билки (на това най-много приличал Ръкописът) е искал да прикрие значението му, споменавайки един от най-ранните шифри, малка таблица с клинообразно писмо около 1500г.пр.н.е. „Тя съдържа най-ранната известна формула за изработка на керамична глазура. Писарят, ревниво пазещ професионалната си тайна, използвал клиновидно писмо… с най-малко познатите значения на знаците“. Авторът на ръкописа на Войнич може да е бил изключителен познавач на билките си и да е записвал тайните си и тези на учениците си за собствена употреба, за да ги запази от ръцете на съперниците си.

Това мнение се сторило твърдо елементарно на продавача на антикварни книги Ханс Краус. Когато Етел Войнич починала на 69 години, Краус закупил Ръкописа от изпълнителите на завещанието й и го обявил за продан за 160 хиляди долара. Той обяснил, че според него Ръкописът може да хвърли нова светлина върху човешката история и ако бъде разкодиран може да струва милиони.  Никой не пожелал да го закупи  за обявената цена и в крайна сметка Краус го дарил на университета Йейл през 1969г. Където се намира и сега и очаква вдъхновението на някой майстор дешифровчик.

*Историята подбра Невена Христова, от книгата на Колин и Деймън Уилсън „Неразгаданите мистерии“

 
 

Българският кино елит се събра на премиерата на „Привличане“

| от chronicle.bg |

Целият каст на най-новия български филм „Привличане“ снощи мина по червения килим за официалната премиера на лентата в Кино Арена Делукс в Bulgaria Mall, София.

Събитието започна с концерт на групите „Торнадо“ и Jeremy?, както и изява на работещия в Копенхаген композитор и продуцент Stani. Те представиха свои авторски парчета, написани специално за саундтрака към филма.

Яна Маринова, Александър Сано, Башар Рахал, Луиза Григорова-Макариев, Койна Русева, Радина Боршош, Владо Пенев и новоизгряващите таланти Живко Симеонов, Живко Сираков, Клои Рахал, Нина Керанова, Анастасия Левордашка, Михаил Недялков, Спартак Тодоров и Васил Илиев минаха по червения килим и се снимаха със свои приятели, почитатели и колеги.

IMG_6522

В саундтрака участват групите Jeremy?, Торнадо, македонската звезда Слаткаристика, композиторите и продуценти Nedy John Cross и Stani, Dexter, 100 кила, носителката на няколко награди Грами Тифани Фред. Оператор на филма е Иван Вацов, звукът е дело на Мишо Дичев, монтаж Никола Миленов, а режисурата е на Мартин Макариев.

IMG_6479

„Привличане“ е филм за всички – за тийнейджърите, които смятат, че са тръгнали по своя път, но често се отклоняват, за възрастните, които смятат, че са изпуснали своя шанс за реализация, за менторите, които се появяват, когато има нужда от тях. Защото на каквато и възраст да си, винаги има какво още да научиш, ако следваш ритъма на сърцето си“, споделя главната актриса, копродуцент и сценарист на филма Яна Маринова.

IMG_6691
„Привличане“ е на екраните в цялата страна от 23 февруари.

 
 

Анди Уорхол: от рекламист до икона на културата на ХХ век

| от chronicle.bg |

Анди Уорхол е най-високоплатеният и успешен рекламен илюстратор в Ню Йорк, дълго преди работите му да влязат в най-големите световни галерии. Всеки ще го познае по творбите му – принтираните многоцветни портрети на Мерилин Монро, десетките супени консерви, сензационни статии – всичко това става синоним на течението в изкуството и културата „попарт“.

Творецът спомогнал за мултиплицирането на изкуството в САЩ тръгва от нулата, роден в емигрантско семейство на източноевропейци, и става харизматичен бохем, в чието жилище се събира американският елит, за да се отдаде на удоволствието. Той е първият, който прави от попарта изкуство, което влиза в салоните на висшето общество. Творчеството му го превръща в икона, олицетворяващата новата слава на артиста и нов вид изкуство.

В първоначалните му рекламни изображения Уорхол усвоява основните методи за манипулация на вкуса на масите. Рисунките му често са комични, изглеждат декоративно, натруфено и нямат нищо общо със студа и безличието на неговия попарт.

Все още се водят дебати около принтираните изображения, които налагат на Уорхол репутацията на попарт артист в началото на 60-те години. Според някои, неговата серия Death and Disaster и многоцветните картини на Мерилин Монро са провокирани от тъгата му. Други ги виждат като първите форми на „умора от състраданието“ – загубата на способността на аудиторията да симпатизира на събития, от които се чувства премахната. Трети пък сравняват творбите му с екран, филтър между нас и ужасяващите събития.

Въпреки че ще продължи да рисува и след това, през 1965 г. се оттегля , за да се посвети на правенето на експериментални филми.  Blow Job е един  от тях и показва лицето на млад мъж, по време на орална любов. Друг от филмите му, Sleep, в продължение на часове показва спящ мъж. Филмите му са пренебрегвани дълги години, но днес той е смятан за ключова фигура в киното на тогавашната епоха и за пионер в развитието на независимото кино.

На 22 февруари 1987 г. Анди Уорхол умира след операция на жлъчката. Вижте в галерията горе най-влиятелните му творби, символизиращи американската култура, новото време и масовото производство. Те белязват и днешния свят, 50 години след създаването им.

„Винаги казват, че времето променя нещата, но всъщност ти сам трябва да ги промениш.“

„Всеки ще има своите 15 минути слава.“

„Всеки има нужда от въображение“

„Обичам Лос Анджелис, обичам и Холивуд. Те са красиви. Там всички са от пластмаса, но аз обичам пластмасата. Аз искам да бъда от пластмаса.“

„Всеки си има проблеми. Важното е да не правим проблем от своите проблеми.“

Andy Warhol

„Не обръщай внимание на това, което пишат за теб. Просто го измервай в инчове.“

„Ако човек не е красив,  пак може да има успех, стига да има подръка няколко шеги в джоба си. И много джобове.“

„Искам да нося сините си джинси, когато умра.“

„Искам да бъда машина.“

„Имам социална болест. Трябва да излизам навън всяка вечер. Ако някоя вечер си остана вкъщи, започвам да разказвам слухове на кучетата си.“

„Мисля си, че би било чудесно, ако всички хора бяха еднакви.“

Andy Warhol With Patrick Flaming Filming The Chelsea Girls

„Сексът винаги е по-вълнуващ на екрана или между страниците, отколкото между чаршафите.“

„Изкуството? Това е името на човека.“

„Щом престанеш да искаш нещо, то само идва при теб. Това е абсолютна аксиома, знам го от опит.“

„Понякога не отдаваш значение на даден момент, а после се оказва, че той е предопределил цял период от живота ти.“

„Хората трябва да се влюбват със затворени очи. Просто затвори очите си. Не гледай и магията ще се случи.“

„Целуни ме с очите си.“

 
 

Бехати Принслу показа снимка на новородената си дъщеричка

| от |

Бехати Принслу качи в интернет първата снимка на дъщеричката си Джио Грейс, която се появи на бял свят миналата седмица, съобщи Контактмюзик.

28-годишната Принслу и съпругът й, фронтменът на групата „Марун 5″ Адам Лавин се сдобиха с втора дъщеря и Бехати качи първата й снимка в Инстаграм. На нея се виждат крачетата на новороденото. Бехати, която има също 15-месечна дъщеря Дъсти Роуз от Адам Лавин, е написала под снимката „Джио Грейс Лавин, 2/15/18. Тя има пръстите на краката на баща си.“

Gio Grace Levine 2/15/18 She’s got her dads toes

Публикация, споделена от Behati Prinsloo Levine (@behatiprinsloo) на

38-годишният Адам Лавин и съпругата му, които са женени от 2014 г., оповестиха през септември м.г., че очакват второ дете. Изпълнителят на хита „Sugar“ разкри в „Шоуто на Елън де Дженерис“ през ноември, че второто му дете също ще е момиченце, предава БТА.

То вероятно няма да е последното отроче в семейството им, тъй като вокалистът на „Марун 5″ неотдавна заяви, че иска да има много деца. „Бехати няма сестри, нито братя – поясни той. – Тя иска да има много деца, а и моето желание не се различава от нейното.“

 

 
 

Интервю със сценаристите на „Скъпи наследници“

| от |

“Скъпи наследници” е най-новият сериал в България, а благите младежи на снимката горе са неговите сценаристи. На тази снимка липсват Нели Димитрова, преподавател по драматургия в НАТФИЗ, която събира екипа, и Емил Бонев, главният сценарист на проекта.

Направихме интервю с тези хора, защото като че ли се обръща малко внимание на сценаристите. Те дори често са бъркани с режисьори и дори продуценти (ех, откъде такъв късмет). Затова и то е форматирано, както изглежда стандартен сценарий.

Освен него, тези младежи ни написаха и приказка за нашите приятели от MamaMia.bg. Тя се казва „Малкото коте, което искаше да има приятели„.

 

ИНТЕРВЮ СЪС СЦЕНАРИСТИТЕ НА СЕРИАЛА „СКЪПИ НАСЛЕДНИЦИ“ 

ИНТ. ОФИС – ДЕН

Добре, как върви сериалът засега?

28381106_2045294118822074_116910670_n

НИКОЛА

Върви все по-нависоко според нас.

ДИЛИЯН

Особено след 40-ти епизод. След 40-ти става мазало.

РАДО

И след 60-ти.

АЛЕКСАНДРА

Той ви попита как върви досега.

ДИЛИЯН

Досега е супер, но става грандиозно след 40-ти.

АЛЕКСАНДРА

Всъщност, вече има утвърдена установена публика, защото шерът върви в едни норми, което означава, че има публика, която се е запалила и гледа всеки епизод.

НИКОЛА

А идеята на този сериал не е да пусне в началото две куки и после да те разочарова. Идеята му е още от началото да се развива все повече и повече и най-хубавият епизод да бъде 170 (последният от първи сезон – бел. ред.)

17796444_10212869373117467_7767732208416557931_n

РАДО

Да, най-якото е, че в началото започва бавно, запознаваш се с героите, виждаш ги кой какъв е и след това гледаш тези хора как се развиват и им се случват някакви зверски неща и то неща, които са до голяма степен реалистични.

19437399_1729636900387799_994386369159467908_n

РОКСАНА

Да, и ти познаваш тези хора, знаеш кой как ще реагира във всякакви ситуации.

А защо този слот – 18:00?

ДИЛИЯН

Ами аз честно казано съм супер доволен, че е от 18:00 часа, защото е теленовела. Това е турбо нормално.

НИКОЛИНА

Каквото и да си говорим, това е дейли теленовела. Мястото й е в шест. Въпросът сега е да започнат да се правят уикли сериали, които да вървят от осем и ще сме в крак със света.

АЛЕКСАНДРА

Нещо, което е много забавно, са коментарите във фейсбук относно това, че сериалът в крайна сметка е сапунка. Това е така. Още със самата задача, която ни поставиха, това си беше теленовела.

А защо не правите арт кино, защо не правите фестивално кино?

НИКОЛА

Ние не правим класическа сапунка. В това има някаква по-висша цел – има смейство, има любов, има и хумор. Не е просто ей така да се пълни прайм тайма.

РАДО

А ние сме хора, които освен „Трима братя, три сестри“, гледаме и…

ДИЛИЯН и АЛЕКСАНДРА едновременно

Кога пък си гледал „Трима братя, три сестри“!

РАДО

Като бях на училище, си го гледах. Та ние сме хора, които гледа и най-добрите световни сериали, и сутрин преди да започнем да правиме „Скъпи наследници“ си говориме за това.

А вие бихте ли живяли на село?

РАДО

Аз да.

asdasda

АЛЕКСАНДРА

О, да. Всъщност, хората често коментират във фейсбук, че Бели вит изглежда нереалистично. Това е така и е абсолютно търсено. Мишо Менканджиев (продуцент на проекта – бел. ред.) реши, че трявба да гледаме нещо красиво на екрана.

РОКСАНА

А и такова село може да се случи, защо не. То не е някаква абсолютна утопия, която не може да стане никога.

НИКОЛИНА

Единственото, което ми пречи да живея на село е, че нямам къща на село. И не съм шофьор.

НИКОЛА

А някои от нас си поживяваме на село. (Никола живее в Княжево – бел. ред.)

АЛЕКСАНДРА

В крайна сметка нашата работа позволява да се работи от вкъщи, така че всеки един от нас би поседял някакво време на село да си гледа доматките.

НИКОЛА

Ти няма как по смъртно да го направиш този сериал от града, ако не си ходил на село. Ти нито реплики, нито действия, нищо не можеш да напишеш, ако не си стоял на село летни ваканции, зимни ваканции. А и тенденцията е хората да се изселват по селата.

РАДО

А това, което ни е липсвало като ноу-хау – с помощта на Емо Бонев, който е главен сценарист на проекта, както и с помощта на консултантите и Мишо успяхме да компенсираме.

ДИЛИЯН

На мен лично детството ми е свързано с къщата на село, във Ветрен дол. Поне 4 месеца в годината прекарвах там. Ако имам някакви грандиозни проблеми в живота ми, отивам там и там си ги решавам.

 

А сега върху какво работите?

26814796_10213800101188655_1860781494103052591_n

НИКОЛИНА

Разработваме нови проекти, много интересни неща, друго май няма как да кажа.

НИКОЛА

Да, общо взето разработваме 2-3 много сериозни проекта в момента.

РОКСАНА

И живот и здраве ще станат.

АЛЕКСАНДРА

Пак са сериали, но са други формати. Нели много добре ни събра, защото заедно се погаждаме чудесно и можем да пишем за доста проекти.

 

Какво прави сценаристът?

РОКСАНА

Това беше много трудно да го обясня на баба ми и тя до ден днешен бърка какво точно работя.

10404078_1414682185480137_5821209438373682309_n

ДИЛИЯН

Говорян си за едни измислени хора в едни измислени ситуации…

НИКОЛА

… после започват да ги сънуват…

РОКСАНА

… после започваш да живееш с тия хора.

КРАЙ