Досиетата CHR: Най-младите престъпници на Великобритания

| от chronicle.bg |

На 12 февруари 1993 година двегодишният Джеймс Бълджър и майка му Денис са на разходка в търговски център в Бутъл, Ливърпул. Жената отива до месарницата, а когато приключва и се обръща открива, че синът й го няма. Три дни по-късно момчето ще бъде открито край стара железопътна линия близо до полицейския участък.

Две момчета, Джон Венейбълс и Робърт Томпсън, хвърлят камъни и тухли, ритат и удрят момчето, а накрая хвърлят железен блок върху него. Скриват тялото под купчина тухли и го поставят на релсите, за да може първия минаващ влак да мине през тялото.

Патолозите ще открият общо 42 рани по тялото на Джеймс.

Джон Венейбълс и Роберт Томпсън стават най-младите осъдени престъпници в историята на Великобритания от 250 години насам. Близо 200 души се събират пред съда и крещят „убийте ги“ и „обесете ги“. Двамата са на 10 години.

Tape-Murder-Of-James-Bulger-medium
Запис от охранителните камери в търговския център

Какво се случва?

След като двойката отвежда Джеймс от търговския център, тримата изминават заедно повече от две мили – пътуване, което отнело часове, тъй като Джеймс е само на 2 години. По пътя са забелязани от поне 36 души. Някои от тях предположили, че Джеймс е по-малкият брат на двете момчета, а други, които забелязали, че той е разстроен, разбрали, че това е изгубено момче, която Венейбълс и Томпсън водят към полицейския участък. Една жена искала да придружи групата до участъка, но кучето, което разхождала, уплашило децата и искало да ги ухапе. Тя само ги упътва как да стигнат до участъка „Уолтън Лейн“.

Осем дена по-късно, на 20 февруари, двете момчета са осъди за убийството на Джеймс Бълджър. Тестовете откриват същата боя по дрехите на момчета, която е и по тялото на Джеймс, по обувките им има негова кръв, а ДНК-то съвпада. Големият въпрос сега е да бъдат съдени като деца или като възрастни? Скамейката в съдебната зала трябва да бъде вдигната с 50 см, тъй като двамата дори не могат да виждат от нея. Психологът Айлийн Визард им задава следните три въпроса:

Знаят ли разликата между правилно и грешно?

Знаят ли, че е грешно да вземат дете от майка му?

Знаят ли, че е грешно да упражняват насилие над дете?

След като отговарят с „да“ на всички въпроси, съдът решава да ги третира като възрастни. Решението по-късно ще бъде критикувано от Европейския съд за правата на човека.

Мрежата около разследването започва да се разплита бързо, след като са прегледани камерите от търговския център. На тях се вижда как две фигури, може би тийнейджъри, отвеждат малкия Джеймс далеч от майка му. Преди да се разбере истината, много хора вярват, че двете деца са били подставени лица на възрастен мъж, който е извършил убийството. Много скоро става ясно, кои са извършителите.

Майката на Венейбълс съдейства на разследването и казва, че тя е тази, която трябва да бъде съдена, по време на разпитите на сина й. „Той беше свеж като краставица“ казва адвокатът за малкия. „Харесваше му. Дадоха му играчки и кола преди разпитите. Не даваше никакви сигнали да се пропука. Отрече дори да е бил в търговския център.“

Разпознават ги по якетата. Когато казват на Джон, че другарят му е потвърдил, че са били в търговския център историята започва да се разплита. Малкият признава, че са били там, но не и че са отвличали дете. „После започна да плаче, скочи от стола и прегърна майка си. В този момент разбрах, че съм на грешен път.“ казва Лорънс Лий, адвокат на Венейбълс.

JAMIE BULGER with his mother Denise during a family holiday,
Джеймс и майка му по време на семейна ваканция

Двете момчета са обвинени в убийство и разказват различни истории, винейки се взаимно. „Той беше съвсем нормално десетгодишно момче, в което нищо не ме тревожеше“, казва адвокатът на Джон. Момчето казва, че нарочно е пропускал, когато са хвърляли тухли по тялото на Джеймс.

Робърт Томпсън е петото от шест деца на Ан и Роберт, по онова време между 6 и 20 години. През 1988 г. Робърт напуска Ан и взима момчетата със себе си. Майката редовно е намирана в бар, в който често участва във физически саморазправи, а през 1991 г. ражда още едно момче, Нед. Томпсън и братята му растат в постоянно напрежение и се бият един друг. По време на процеса майката на Роберт е твърдо убедена, че той е невинен.

20th anniversary of James Bulger murder
Родителите на Джеймс през 2013 г., 20 години след смъртта на сина им

Смята се, че Томпсън е тарторът на бандата, въпреки че Венейбълс се опитал да задави свой съученик в училище, известно време преди инцидента. Той също е дете на разделени родители, чиято майка е алкохоличка. Синът й е хиперактивен и има проблем с общуването. Честата смяна на училищата се отразява в неспособност да се адаптира никъде.

На 24 ноември 1993 съдебният състав отсъжда окончателната присъда: двете момчета са виновни за убийството и са лишени от свобода (и пратени в трудово-възпитателен център) до навършване на пълнолетие през 2001 г, когато са им дадени нови самоличности. След освобождаването Венейбълс, е вкарван в затвора два пъти за педофилия.

Убийството разтърсва страната и много хора се страхуват за сигурността си. Всеки може да си се представи в положението на семейство Бълджър и това е страшното в случая. Въпросните изникнали след убийството са и по отношение на детската престъпност. Кога едно дете може да бъде третирано като възрастен?

220px-James_bulger

И до днес всяка Коледа родителите на Джеймс му пазят място на трапезата.

 
 

Проектът FISHLOVE идва в България с фотографска изложба

| от FISHLOVE |

Серията от снимки, в които известни личности позират с морски обитатели, ще бъде представена в галерия Credo Bonum от 26 юли до 27 август, със сътрудничеството на

д-р Атанас Грозданов от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и помощта на WWF-България и БАКБ. Инициативата е част от световно движение, посветено на опазването на моретата и океаните от разрушителните риболовни практики.

Oколо 33% от световните запаси на риба са подложени на свръхулов, а годишната консумация на риба нараства два пъти по бързо от нарастването на населението на Земята, показва доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO). Европа потребява много повече морска храна, отколкото може да улови в своите води или да отгледа в рибни ферми. Към днешна дата Европа вече е изконсумирала запасите си от риба за годината и започва да разчита само на внос на риба и рибни продукти, за да посрещне потребителското търсене.

JEAN MARC w MAKO SHARK_photo DENIS ROUVRE

През 2009 г. Никълъс Рол, съсобственик на японския ресторант MOSHIMO и актрисата Грета Скаки, създават благотворителната организация FISHLOVE. Тяхната основна цел е да насочат обществено внимание към неустойчивите риболовни методи, които с бързи темпове унищожават морските екосистеми на планетата.

GILLIAN ANDERSON w EEL_DENIS ROUVRE

Предстоящата изложба FISHLOVE-България беше включена официално и в поредицата събития, посветени на Европейския ден на морето, координирани от Европейската комисия. По време на откриването ще бъде представена важна информация за проблемите, свързани с морските ресурси и начините, по които можем да въздействаме за тяхното опазване.

ASLI BAYRAM w Thresher Shark_photo JOHN SWANNELL

Впечатляващите фотографии, които предизвикаха значителен обществен интерес в кампании на множество световни организации – Marine Conservation Society, OCEAN2012, Deep Sea Coalition, The End of the Line, and Blue Marine Foundation ще бъдат показани за първи път в България.  Oфициалното откриване e на 26 юли в 18:30 ч. с вход свободен.

 
 

Честит рожден ден, принц Джордж

| от chr.bg |

Първородният син на херцозите на Кеймбридж – Джордж – днес става на пет години. По случай рождения ден от двореца в Кенсингтън разпространиха негова снимка. Тя е направена веднага след кръщенето на малкия му брат Луи, предаде БНТ.

Джордж е застанал до тухлена стена и се усмихва широко. Най-голямото дете на Кейт и Уилям е трети поред претендент за трона. За празника му кралският монетен двор пусна лимитирана серия монети с номинал 5 паунда.

На нея е изобразен свети Георги, който сразява змея и е изписана настоящата година. Според медиите на Острова Джордж много обича хеликоптери. Родителите му вероятно ще спазят традицията си и ще отпразнуват рождения ден на сина си в тесен семеен кръг.

 
 

Аспиринът помага в борбата срещу рака

| от chronicle.bg |

Американски учени от болничното заведение „Northwell Health“ в град Хънтингтън, щата Ню Йорк, установиха, че аспиринът върши работа в посока борбата срещу рака.

Ежедневната употреба на малки дози аспирин понижава риска от развитие на рак на яйчниците. До този извод дошли експертите, след като провели 13 изследвания с участието на над 750хил. жени.

Лекарите питали колко често те употребявали аспирин и нестероидни противовъзпалителни препарати като ибупрофен и напроксен.

Учените установили, че употребата на аспирин в малки количества снижава риска от отключване на рак на яйчниците с цели 10%.

Източник: сп. Medical express

 
 

Този текст НЕ E за това колко е празна София

| от |

Обикновено в началото на май изходите на столицата започват да църцорят с каймака на нацията, който отива на море. През юни този поток се увеличава, а през юли и август направо пръска! По това време новините намаляват рязко и новинарските емисии и сайтове, започват да публикуват разни странни неща като например: Какви опасности крие пастата за зъби? В средата на отпускарския сезон обаче в София си има живот. Баровете са пълни кажи-речи, има хора по улицата. Ето вчера минах в 12:нещо нощно време по „Шишман“ – ами не можем да се разминем по тротоара. И тази сутрин ме светна едно наблюдение:

София е пълна с чужденци!

Имаше време, когато млад британец да живее в София обикновено означаваше, че човекът има някакъв проблем. Много медии дори пускаха интервюта с такива хора. Защо решихте да живеете тук, защо избрахте България за свой дом. Чуваха се подобни въпроси, които показват чудовищната изненада как един уреден човек в богата държава може едва ли не да избере да живее тук, на бедно и гадно едва ли не. И те всички отговаряха едно и също: Тук е хубаво, тук ни харесва. И ние гледахме оцъклени усмихнатите им лица и ни се струваха наивни. Ала не бяха, защо да са наивни?

Ако минаваш всеки ден покрай „Св. Александър Невски“ например, след кратко ще свикнеш с храм-паметника и ще ти се струва като църква с жълто отгоре. Ще загубиш погледа си върху естетиката и характерността на обиколния свят, ако го гледаш всеки ден. Това се случва с всички ни – свикнали сме да гледаме България. Поне докато не мръднем нанякъде с БДЖ-то и пак ни се открият едни гори, едни поля, едно различно и хубаво, но и с това свикваме.

Ясно знаете, че е в природата на човек това свикване. Парижани гледат Айфеловата кула и си викат „Пф, желязо“. Китайците гледат Великата китайска стена и си казват „Какво толкова – стена“. Само американците гледат Гранд каньона и си мислят „Хубава си, моя дупко“, но те са други хора, друг народ.

Затова в момента София е пълна с чужденци – защото се оказва, че тук е хубаво. Разберете ме правилно – и аз съм изненадан! Но това е. Не е най-богата държава на света, но икономиката е стабилна, корупцията не е ураганна като в Русия, а хората имат същата политическа ненавист като англичани, германци, французи. Обстановката е нормално зле, искам да кажа. 

По центъра има много заведения, които се издържат основно от чужденци. Луксозните скъпи традиционно български кръчми, луксозните и супер скъпи бургери. Ние имаме сериозен твърд акцент на повечето езици заради майчиния си твърд български. Това предполага, че един чужденец съвсем лесно би си намерил работа само с езика си, а ако се и постарае – небето му е граница.