Досиетата CHR: Най-младите престъпници на Великобритания

| от chronicle.bg |

На 12 февруари 1993 година двегодишният Джеймс Бълджър и майка му Денис са на разходка в търговски център в Бутъл, Ливърпул. Жената отива до месарницата, а когато приключва и се обръща открива, че синът й го няма. Три дни по-късно момчето ще бъде открито край стара железопътна линия близо до полицейския участък.

Две момчета, Джон Венейбълс и Робърт Томпсън, хвърлят камъни и тухли, ритат и удрят момчето, а накрая хвърлят железен блок върху него. Скриват тялото под купчина тухли и го поставят на релсите, за да може първия минаващ влак да мине през тялото.

Патолозите ще открият общо 42 рани по тялото на Джеймс.

Джон Венейбълс и Роберт Томпсън стават най-младите осъдени престъпници в историята на Великобритания от 250 години насам. Близо 200 души се събират пред съда и крещят „убийте ги“ и „обесете ги“. Двамата са на 10 години.

Tape-Murder-Of-James-Bulger-medium
Запис от охранителните камери в търговския център

Какво се случва?

След като двойката отвежда Джеймс от търговския център, тримата изминават заедно повече от две мили – пътуване, което отнело часове, тъй като Джеймс е само на 2 години. По пътя са забелязани от поне 36 души. Някои от тях предположили, че Джеймс е по-малкият брат на двете момчета, а други, които забелязали, че той е разстроен, разбрали, че това е изгубено момче, която Венейбълс и Томпсън водят към полицейския участък. Една жена искала да придружи групата до участъка, но кучето, което разхождала, уплашило децата и искало да ги ухапе. Тя само ги упътва как да стигнат до участъка „Уолтън Лейн“.

Осем дена по-късно, на 20 февруари, двете момчета са осъди за убийството на Джеймс Бълджър. Тестовете откриват същата боя по дрехите на момчета, която е и по тялото на Джеймс, по обувките им има негова кръв, а ДНК-то съвпада. Големият въпрос сега е да бъдат съдени като деца или като възрастни? Скамейката в съдебната зала трябва да бъде вдигната с 50 см, тъй като двамата дори не могат да виждат от нея. Психологът Айлийн Визард им задава следните три въпроса:

Знаят ли разликата между правилно и грешно?

Знаят ли, че е грешно да вземат дете от майка му?

Знаят ли, че е грешно да упражняват насилие над дете?

След като отговарят с „да“ на всички въпроси, съдът решава да ги третира като възрастни. Решението по-късно ще бъде критикувано от Европейския съд за правата на човека.

Мрежата около разследването започва да се разплита бързо, след като са прегледани камерите от търговския център. На тях се вижда как две фигури, може би тийнейджъри, отвеждат малкия Джеймс далеч от майка му. Преди да се разбере истината, много хора вярват, че двете деца са били подставени лица на възрастен мъж, който е извършил убийството. Много скоро става ясно, кои са извършителите.

Майката на Венейбълс съдейства на разследването и казва, че тя е тази, която трябва да бъде съдена, по време на разпитите на сина й. „Той беше свеж като краставица“ казва адвокатът за малкия. „Харесваше му. Дадоха му играчки и кола преди разпитите. Не даваше никакви сигнали да се пропука. Отрече дори да е бил в търговския център.“

Разпознават ги по якетата. Когато казват на Джон, че другарят му е потвърдил, че са били в търговския център историята започва да се разплита. Малкият признава, че са били там, но не и че са отвличали дете. „После започна да плаче, скочи от стола и прегърна майка си. В този момент разбрах, че съм на грешен път.“ казва Лорънс Лий, адвокат на Венейбълс.

JAMIE BULGER with his mother Denise during a family holiday,
Джеймс и майка му по време на семейна ваканция

Двете момчета са обвинени в убийство и разказват различни истории, винейки се взаимно. „Той беше съвсем нормално десетгодишно момче, в което нищо не ме тревожеше“, казва адвокатът на Джон. Момчето казва, че нарочно е пропускал, когато са хвърляли тухли по тялото на Джеймс.

Робърт Томпсън е петото от шест деца на Ан и Роберт, по онова време между 6 и 20 години. През 1988 г. Робърт напуска Ан и взима момчетата със себе си. Майката редовно е намирана в бар, в който често участва във физически саморазправи, а през 1991 г. ражда още едно момче, Нед. Томпсън и братята му растат в постоянно напрежение и се бият един друг. По време на процеса майката на Роберт е твърдо убедена, че той е невинен.

20th anniversary of James Bulger murder
Родителите на Джеймс през 2013 г., 20 години след смъртта на сина им

Смята се, че Томпсън е тарторът на бандата, въпреки че Венейбълс се опитал да задави свой съученик в училище, известно време преди инцидента. Той също е дете на разделени родители, чиято майка е алкохоличка. Синът й е хиперактивен и има проблем с общуването. Честата смяна на училищата се отразява в неспособност да се адаптира никъде.

На 24 ноември 1993 съдебният състав отсъжда окончателната присъда: двете момчета са виновни за убийството и са лишени от свобода (и пратени в трудово-възпитателен център) до навършване на пълнолетие през 2001 г, когато са им дадени нови самоличности. След освобождаването Венейбълс, е вкарван в затвора два пъти за педофилия.

Убийството разтърсва страната и много хора се страхуват за сигурността си. Всеки може да си се представи в положението на семейство Бълджър и това е страшното в случая. Въпросните изникнали след убийството са и по отношение на детската престъпност. Кога едно дете може да бъде третирано като възрастен?

220px-James_bulger

И до днес всяка Коледа родителите на Джеймс му пазят място на трапезата.

 
 

Скорпион се появи в самолет на Lion Air

| от chronicle.bg |

Ако вече имате страх от летене, може би не е добре да четете текста.

Пътници от Индонезия останаха шокирани след като видяха 30-сантиметров скорпион да изпълзява от багажното отделение над главите им. Един от свидетелите, Карим Таслин, каза пред местните медии, че възрастна двойка веднага изпаднала в паника при вида на животното, докато той самия го снимал с телефона си.

sei_52498268-aa47-e1550332720555 1128397-img.ti5fls.1aqrg

Полетът е на Lion Air от Джакарта до Пеканбару. Таслин твърди, че e натиснал паник бутона, но никой не се отзовава на повикването. Пътникът казва още, че разразилата се паника след това е попречила скорпиона да бъде заловен и затова животното успява да се скрие.

Всички скорпиони имат отровно жило, но далеч не всички могат сериозно да наранят човек.

Има около 25 вида, които реално могат да убият човешко същество. Според специалисти, паякообразното в самолета е гигантски горски скорпион – вид, който често се отглежда като домашен любимец. За него се смята и че е един от най-агресивните видове скорпиони в Индонезия.

В изявление Lion Air твърдят, че това не е скорпион, а паяк. 

Авиолинията каза още, че самолетът е минал проверка за вредители  преди седмица и че е образувана проверка по инцидента. Скорпионът все още не е заловен.

 
 

Какво ново в новата Honda CR-V?

| от chronicle.bg |

След като хибридната версия на новото поколение на Honda CR-V пристигна в България непосредствено след старта на европейските продажби на модела, можем накратко да представим какво е новото в последния автомобил на марката.

Новият екологичен CR-V Hybrid е оборудван с интелигентната система Multi Mode Drive (i-MMD), съчетаваща 2,0-литров i-VTEC бензинов двигател с цикъл на Atkinson и два електромотора, за да осигури реална енергийна ефективност и лесна управляемост. i-MMD не работи с конвенционална трансмисия, а вместо това функционира чрез далеч по-компактен агрегат, осигуряващ директна връзка между задвижващите части и плавното предаване на въртящия момент.

Новата хибридна система i-MMD (Intelligent Multi-Mode Drive) се състои от два електрически двигателя. Единият електрически мотор е с максимална мощност 184 к.с. Той има двойна роля – задвижва автомобила в съответния режим, или генерира електроенергия, тъй като е свързан с електрическия мотор-генератор. Последният на свой ред създава електроенергия, а тя се добавя към акумулаторните батерии, и така се автомобилът се движи в електрически режим. В този случай той ускорява изключително бързо. В крайна сметка резултатът от всичко това е уникалното съчетание от екологичността на електрическия двигател с показателите на бензиновия и вътрешното пространство на конвенционален автомобил.

Възможни са три режима – напълно електрически, хибриден (ползва електроенергията от генератора към задвижващия мотор, допълнително количество идва от батериите), и такъв, в който превес има двигателят с вътрешно горене. Всъщност бутон за смяна на различните режими няма, системата изчислява прецизно кой е най-подходящият за даден момент.

Хибридната система не се нуждае от конвенционална трансмисия и е оборудвана с 1-степенен съединител с фиксирано предавателно отношение, който създава директна връзка между подвижните компоненти и по този начин се осигурява плавно предаване на въртящ момент през цялата система.

В електрически режим задвижващият мотор черпи енергия единствено от батериите и така е осигурено задвижване с нулеви вредни емисии. В хибриден режим бензиновият двигател осигурява енергия за електрическия мотор-генератор, който на свой ред отдава мощност към задвижващия електромотор. Излишната мощност се връща обратно през генератора, за да дозареди батериите. В нормален режим колелата биват задвижвани от бензиновия силов агрегат, като при необходимост допълнителна доза мощност може да дойде от електромотора.

 
 

„Фаворитката“ е абсолютният фаворит

Сигурно вече сте чули и чели достатъчно за „Фаворитката“ (The Favourite) – третия англоезичен филм на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос, който е първенец по номинации за „Оскар“ тази година (той и „Рома“ си делят първото място с 10 номинации). За него се говори още от лятото на миналата година, когато триумфира на кинофестивала във Венеция. След премиерата на филма в България на 8 февруари можем само да свалим шапки на Лантимос и съвсем заслужено да наречем „Фаворитката“ абсолютният фаворит в киното на 2018 г.

Историята на филма започва през далечната 1998 г. – Дебора Дейвис пише сценария, в който главни персонажи са една кралица и две братовчедки, готови на всичко, за да бъдат нейни верни спътнички в живота. Години по-късно историята стига до Йоргос Лантимос, който възлага на Тони Макнамара да подобри текста на Дейвис. Това трио стои в основата на „Фаворитката“.

The-Favourite-TF_03557-FEATURED

Действието се развива в началото на XVIII век, когато начело на Великобртиания стои овдовялата и разпадаща се физически и психически кралица Анна (Оливия Колман). Здравословни проблеми я правят трудноподвижна. Загубата на съпруга й и на 17 деца (някои мъртвородени, други починали скоро след раждането) са сринали психиката й.

Неотлъчно до нея стои лейди Сара Чърчил, Херцогиня на Марлборо (Рейчъл Вайс), която на практика управлява държавата. Върховенството на лейди Сара в кралския двор е нарушено от появата на братовчедка й, Абигейл Хил (Ема Стоун) – обедняла благородница, която пристига да търси работа в двореца. С течение на времето между кралицата и Абигейл се заражда приятелство, което слага начало на триъгълника между жените. В него се преплитат безброй общовалидни за човека мотиви, от които всеки зрител ще открои свой собствен акцент – и на практика всеки ще има право в твърденията си.

Това е най-силното качество на „Фаворитката“. Историята в този филм е многопластова до степен, в която всеки може да прозре онова, което според неговата отправна система е ключово в тази история. Стремеж към власт, лейди Сара? Да. Моралното падение на еснафа, докоснал се до бляскавия живот в двореца, Абигейл? Разбира се. Сривът на човешкото в човека вследствие на непреодолимата трагедия, Ваше Величество? Абсолютно. Това е само на повърхността.

file-20190125-108367-11vugo3

Под основния конфликт между трите жени виждаме войната между Франция и Великобритания, политическите игри на парламента, нравите на една отдавна отминала епоха – всичко това, пречупено през призмата на Йоргос Лантимос.

Режисьорът този път представя симбиоза между характерния си експериментаторски подход и лесносмилаемия кинопродукт, показвайки почти гениално дълбочината на историята с помощта на комедийните елементи. Последните са толкова класно въведени, че е същински душевен оргазъм да гледаш как лейди Сара коментира грима на кралицата или как Абигейл се измъква от стаята, докато братовчедка й задоволява „г-ца Морли“. Същият душевен оргазъм се изпитва и от самото слушане на диалозите, които с подбора на думи и звуци създават характерно музикално звучене и ритъм на разказа, граничещи с поезия. Добавете към това и майсторското показване на личния път на всеки един от персонажите и получавате съвършения сценарий.

Снимачният подход на оператора Роби Раян, а след това и монтажът на Йоргос Мавропсаридис са поредната добавена стойност към диаманта „Фаворитката“. Филмът не страда от типичната за тези историческите сюжети кичозност и претруфеност, благодарение на различните ъгли, от които е разказана историята. На практика от всеки кадър би могла да излезе творба на изкуството, достойна за ренесансов художник.

the-favourite-emma-stone

Най-сладкото оставяме за най-накрая, а това са Оливия Колман, Рейчъл Вайс и Ема Стоун. Лантимос събира три различни актриси, с различни средства, възможности и мащаб и изважда от всяка от тях най-силните й страни. Резултатът са три ярки и стабилно изградени персонажи, които доказват високото майсторство на актрисите.

По ирония на съдбата, видима не за всички, „Фаворитката“ се поява именно в годината, когато два филма, стоящи на противоположни полюси, са рамо до рамо в битката за наградите. На единият полюс е „Рома“, който събира на своя страна представителите на доброволно депресиращата се аудитория, а на другия е „Роди се звезда“ – олицетворение на леснодостъпния кинопродукт, идеален за масовата аудитория. Безспорно и двата филма са добри. Но нито един от тях не би могъл, поради своята характерност, да бъде наречен „най-добър филм на годината“. Доброто кино не дели хората на лагери, основаващи се на субективното усещане. Доброто кино е добро от всички ъгли… точно както „Фаворитката“.

 
 

Даниел Радклиф: „Няма да бъда последния Хари Потър“

| от chronicle.bg |

Дори само мисълта за някакъв нов живот на поредицата за Хари Потър е малко плашеща. Едва ли има две мнения по въпроса дали продължение под някаква форма е необходимо. Но предвид факта, че в момента това е една от най-популярните формули в киното и телевизията, нищо чудно след време да чуем за нов проект, който да ни напомни наново за (не)забравеното старо.

Самият Даниел Радклиф смята, че продължението на „Хари Потър“ е „неизбежно“ и той не би се изненадал, ако някой ден се появи нов филм или сериал. Това споделя 29-годишният актьор в интервю за сайта IGN.

„Сигурен, че ще има някаква нова версия. Знам, че няма да съм последния Хари Потър за времето си.“ казва Радклиф, цитиран от Entertainment Weekly, по повод актьорите от постановката „Хари Потър и прокълнатото дете“ Джейми Паркър и Гарет Рийвс, които са влизали в ролята на момчето магьосник.

„Би било интересно да видим колко дълго ще останат тези филми. В момента сякаш над тях е издигнат ореол, но той ще изчезне, блясъкът ще угасне в някой момент.“ продължава актьорът. „Би било интересно да го възродят и просто да направят нова версия на филмите или пък сериал.“

Макар според Радклиф продължението да е неизбежно, той споделя, че няма намерение да се връща в магьосническия свят в бъдеще, тъй като в момента има други проекти. Сред тях са участие в постановка на Бродуей и участие в сериала Miracle Workers, чиято премиера в САЩ беше преди три дена. Сюрреалистичният сериал разказва за това как Господ (Стийв Бушеми) е загубил вяра в човечеството, а Радклиф играе ангел, който успява да го убеди да го прати на Земята, където да изпълни молитвите на хората.