Досиетата CHR: Мистерията Глозел. Археологическа загадка или измама?

| от |

Един ден през 1869г. група ловци от замъка Сантилана дел Мар, в подножието на Кантабрийските възвишения в северна Испания, установили, че са изгубили едно от кучетата си. След дълго търсене накрая чули лая му в една цепнатина в земята. От нея лъхал студен въздух, а след като се спуснали в нея – факлите им озарили огромна пещера. Извадили кучето и се върнали да оповестят господаря си – дон Марселино де Саутуола. Той се спуснал в пещерата и след като установил, че е „просто дупка“, наредил да бъде запечатана за безопасността на децата от селото. Така за следващите девет години той забравил за нейното съществуване.

Дон Марселино де Саутуола през 1878г. посетил Парижко изложение за последния Ледников период и бил възхитен от множеството инструменти и рисунки. След като се прибрал потърсил съвет от специалисти как се търсят артефакти от Ледниковия период и тръгнал към пещерата с факла и лопата.

Първоначално не открил нищо, година по-късно бил възнаграден с откриването на брадва и каменни върхове на стрели. Но не се отказвал и продължавал да търси. Един ден,когато бил с дъщеря си Мария в пещерата, тя извикала изненадано. Досега дон Марселино избягвал тази ниша, тъй като била твърде малка, за да влезе в нея, но се оказало, че детето видяло рисунки на  „бикове“. Самият дон приближил свещта и съвсем ясно разпознал очертанията на европейския бизон. Когато се загледал той установил, че имало нарисувани различни по възраст бизони, в най-различни пози. Имало и рисунка на такъв, който лежал на една страна, сякаш умирал. Таванът и другите стени били покрити с още по-изненадващи рисунки. Когато ги докоснал донът установил, че боята била още влажна.

Altamira

Рисунки от пещерата Алтамира

Заедно с приятеля си, професор Виланова, Мареслино съобщил за откритието си на света. Посетителите, включително и испансият крал, се тълпели да видят пещерата (известна днес под името Алтамира). За съжаление на конгрес на специалисти по предисторическа археология, Марселино бил обвинен, че е представил фалшиви рисунки.  Всички видни археолози твърдели, че древните пещерни хора едва ли можели да рисуват така. Откривателят се опитал да включи рисунките в книга, но и тя била отхвърлена от експертите. Най-големият враг на Марселино бил археологът Картилак, който дори му отказал да присъства на конференция в Алжир.

Години по-късно Картилак открил подобни рисунки в пещери в Ле Ейзи във Везер Вале. Върнал се в Алтамира, за да се извини, но за съжаление Марселино бил починал.

Тази история не е необичайна за поведението на „експертите“ и да бъде приета като увод към едно друго откритие през 1924г., когато крава пропаднала в дупка в Южна Франция. Това се е случило във фермата на семейство Фраден, близо до Глозел (46°02′N 3°36′E), недалеч от Виши. Разучавайки дупката „открили“ нещо като гробница – пълна с глинени съдове и изписани плочи. Имало и овални тухли, а някои дори били и покрити със стопено стъкло. Някои им казвали, че са открили зала за кремация, а други, че това вероятно е римска или средновековна пещ за стъкло.

Френски лекар Морле от Виши, който бил открил наскоро скелет в градината си, посетил дома на Фраден. Тъй като местното историческо дружество не искало да заплати за откритието на фермера, Морле предложил да откупи всичко, което открият оттук нататък, но предложил и да оградят гробницата, което било грешка, понеже по-късно били обвинени, че са фалшифицирали всичко за пари, дори и семейство Фраден да не са търсели печалба преди Морле.

Задружно Морле и Фраден започнали да правят разкопки, а мястото станало известно като „Полето на мъртвите“. Скоро открили множество костни статуетки на животни, рисунки на северни елени по камъните, а също така и знаци, приличащи на писменост, изписани върху много плочи. Открили издълбани лица – около 3см  високи; дори и човешка фигура, стъпила върху животно.

fortean_times_1133_5

Открити предмети в Глозел

Френският писател Робер Шару през 1969г. заявил уверено: „Малко е известно за цивилизацията Глозел, освен че трябва да е съществувала преди Потопа – унищожителният катаклизъм, който е разрушил пещерите в Ласко и погълнал некрополиса или религиозния център в Глозел, причинявайки смърт на всичките му обитатели“.  Той изчислил, че Глозел е процъфтявал преди 15 хиляди години, към края на последния Ледников период. От този период били рисунките от Алтамира и Ласко, така наречената Магдаленската култура.

Глинените съдове от Глозел опровергавали теорията му – най-ранните глинени произведения датират много по-късно, преди 9000г. в Япония и доста по-късно в Европа. Върху част от съдовете били изобразени глави, приличащи на бухали от Бронзовата епоха (2000г. пр. н. е.). От друга страна, Морле датирал някои от полираните остриета на брадви към Неолитния период, след 9000 г. пр. н. е. Ако е бил прав, то това означава, че писмеността не е създадена в Шумер около 3500г. пр. н. е., а във Франция – 5000 години по-рано.

Френският авторитет по тези въпроси – проф. Саломон Рейнак, след като разбрал за откритието в Глозел първоначално заявил, че са фалшификати.  Но след като посетил мястото и ги видял на живо, бил убеден, че са истински. Скептиците изтъквали, че Глозел подкрепя някои от любимите тези на Рейнак – че северният елен е живял във Франция много по до късно, отколкото смятали археолозите, както и че Франция е люлката на цивилизацията. Но въпреки всичко Рейнак обявил, че вярва в истинността на находката, в резултат на което те получили голяма публичност.

Други археолози твърдели, че Глозел е измама и че семейство Фраден „изработват“ древни артефакти и ги заравят.  Когато били открити примитивни гробници „антиглозелианците“ изтъкнали, че в продължение на хиляди години цепнатините не се била запушила, а това звучало нереално. Уредникът на музея във Вилньов бил отседнал в Глозел за година и обявил, че е имало множество недовършени артефакти и глинени плочи. Това би било едно убийствено доказателство за фалшификация на артефактите, но никой не знае дали е истина. А и уредникът е имал много причини да завижда на глозелианци.

Емил Фраден

Емил Фраден

Международният конгрес на антрополозите изпратил комисия в Глозел през 1927г. Тя излязла със заключение, че артефактите не са много стари. По този повод Парижката полиция пристигнала в Глозел, за да събере артефактите и да ги изпрати в полицейската лаборатория в Париж. Оттам те били изследвани в лаборатория в Стокхолм, благодарение на съдействието на Рейнак. Оттам съобщили, че костите имат по-ниско органично съдържание от съвременните, но парижката полиция твърдяла, че са от настоящето време, дори и едно от остриетата било обработено с пила. Фраден не се отказал и завел дело, което спечелил, дори и да спечелил от него само един франк.

Противоречията продължавали, но както и при Алтамира скептиците били повече и било решено, че находките са фалшиви. Когато през 1953г известният „череп от Пилтдаун“ бил обявен за фалшив, то заедно с Глозел станали нарицателни за фалшиви артефакти. Глозел бил приет за липсващата връзка между ловците от Старокаменната епоха и земеделците от Новокаменната, т. нар. „липсваща връзка в древността“. Ловците последвали северния елен на север, а фермерите най-вероятно са дошли от Азия. Рейнак бил убеден, че е нямало пропуск между ловците и фермерите, и както се оказало точно Глозел запълвал този пропуск.

Неочаквано през 1974г. Емил Фраден , който бил седемнадесетгодишен по време на откритието, съобщил, че научните изследвания на артефактите от Глозел в Дания са доказали автентичността им чрез термолуминисцентна техника – при печене съдовете отдават прихванати електрони, които оставят радиоактивни следи в глината. Така било доказано, че съдовете и някои от глинените плочи са печени по времето на Христос, а някои от тях дори 800г. пр. н. е. Естествено това противоречало на тезата на Рейнак, че са неолитни, но също така по този начин се отхвърляла и теорията, че съдовете са изработени във фермата от Фраден.  Археолозите били бесни и обвинили физиците за некадърници.  Тогава предаването „Хроники“ на Би Би Си поканило екип от изследователи и започнали нови проучвания, Те достигнали до извода, че новото доказателство също се разминава с фактите и ако са били от този период, то те би трябвало да приличат на другите от периода, когато Франция (Галия) е била завзета от римляните. Но те били sui generis – уникални по вид.

glozel_ceramic

Така загадката останала. Измама ли е Глозел като Пилтдаун? Изкусително е да приемем този факт, но тогава ще пренебрегнем неоспорими факти, които сочат точно обратното. Откривателят на черепа от Пилтдаун е бил археолог любител, което обяснява мотивите му, но Фраден и дядо му откривайки гробницата са нямали мотиви да лъжат. А ако е вярно, че наистина са откривали първите си  находки през Първата световна война това е от огромно значение. Те не са се опитвали да печелят, докато не се е появил година по-късно Морле и започнали да припечелват.

Възможно ли е това да ги е изкушило да подправят артефактите – може би. Но възможно ли е един необразован френски фермер да фалшифицира плочи, остриета и костени фигури?! Заключението трябва да бъде, че по времето на Сократ в Глозел е живяла процъфтяваща общност със своя специфична култура. Несъмнено Рейнак е сгрешил и дали неговите грешки не са част от съмненията за измама. Но доказателствата, макар и объркващи, показват че и учените могат да сгрешат. Подобно на дон Марселино някой ден и семейство Фраден може да получи своето закъсняло извинение.

 

 

*Историята подбра Невена Христова, от книгата на Колин и Деймън Уилсън „Неразгаданите мистерии“

 
 

Да наследиш милиони от човек, когото не познаваш

| от chronicle.bg |

Всички сме получавали от онези развлекателни имейли, в които с радост ни се съобщава, че сме получили баснословна сума от напълно непознат човек. Единствено трябва да изпратим разни лични данни и банковата си сметка, за да ни ги преведат…

Това, разбира се, е безмерна глупост и дръзка обида на интелигентността ни. Но случвало ли се е някога такова нещо наистина?

Оказва се, че да! Има много описани случаи, в които хора получават крупни суми от човек, когото никога не са виждали. Ще започнем с историята на доктор Месзарос, който оставя в завещанието си $50 000 на актрисата Корин Уард. Сумата може да не изглежда голяма, но историята се развива през 1930 година. Това означава, че в днешни пари завещанието се равнява на $770 000. Госпожица Уард остава изненадана, защото никога не е чувала за доктора преди да получи наследството, а причната за него е, че Месзарос всъщност е влюбен в красивата актриса.

1930 годината явно е била добра за актрисите, защото Лилиян Малръп също се радва на непредвидени финансови постъпления. Преди 5 години тя наследява $60 000 (около $870 000) от своя чичо Джордж Ла’Ламонтиер. Той постига богатството си по време на Златната треска в Аляска заедно със своя бизнес партньор Хенри де ла Сал. 5 години по-късно де ла Сал, за когото дамата само е чувала съвсем бегло в писмата на чичо си, също почива и й оставя – внимание – $700 000. Тогавашни пари. Днес това прави към $10,7 милиона. Хенри й оставя парите с едно условие – Лилиян трябва да задели $100 000 от тях ($ 1,5 м.) в специална сметка и да използва лихвата за стипендии на студенти.

Историята на Арчибалд Макартър е забележителна сама по себе си и без края. Той пристига в Доджвил, Уисконсин, като младеж с нищо друго освен дрехите на гърба си и диплома от колежа Лорънс. Първия си ден в града той трябва да сече дървета, за да получи легло за през нощта и храна. Младият Арчибалд прекарва следващите няколко десетилетия от живота си правейки състояние. Впоследствие обаче той зарязва всичко, става вегетарианец, пуска си брада и се заклева, че ще живее в бедност. Мести се да живее в малка колибка и прекарва времето си в близкото гробище, четейки философия и поезия. Според статия от 31 януари 1926 година, публикувана в „Milwaukee Journal“, като причина за поведението си Арчи изтъквал, че предпочита компанията на мъртвите хора, отколкото на живите. След още няколко десетилетия подобен живот, когато е на 78-годишна възраст, той си купува кола и заминава във Флорида. Там продава колата и няколко години по-късно умира. Освен едни $15 000 ($216 000), които оставя на сина на госпожа Джейн Джойс, с която е приятел на младини, както и други малки дарения, Макартър оставя парите си, около $300 000 ($4 м.), на млад чиновник, който среща случайно на пейка в парк в Джаксънвил, Флорида.

Продължаваме с още дръзки и екстравагантни истории. Тази е за Уелингтън Бърт, който взима решението да не оставя капитала на живите си роднини, а да го завещае на бъдешите поколения. В завещанието си той пише собствеността му да се раздаде на наследниците му чак 21 години, след като почива и последния негов внук. Бърт умира през 1919, а последният от внуците му – през 1989. Когато през 2010 завещанието се изпълнява, парите на Уелингтън вече са $110 милиона. Те се разделят между 12-те му потомци. 

За най-голямата сума, която човек получава от непознат, трябва да разкажем в историята на Злот и Геза Пелади. Те буквално живеят в пещера близо до Будапеща преди да бъдат издирени (неимоверно трудно) и да научат, че баба им, която никога не са срещали, им оставя $6 милиарда. Да, милиарда, с „Р“. Геза вкарва малко яснота за ситуцията: „Знаехме, че майка ни идва от заможно семейство, но тя имаше доста чепат характер и беше прекъснала връзки с родителите си, а по-късно остави и нас. Затова изгубихме контакт с нея и с баща ни, докато тя не почина.“ Според него, баба им дори не е знаела, че те съществуват и всъщност адвокатите й разбират, че тя има наследници.

САЩ и Великобритания имат специални системи, които пазят имуществото на хора с неизвестни наследници. На Острова това продължава 30 години, след което вещите и средствата на покойника стават собственост на държавата. Между 2013 и 2014 в държавната хазна на битанците по този начин са постъпили £14 милиона. В САЩ този срок обаче е различен в различните щати. В Тексас, например, той е едва 4 години.

В България такава система няма. Но ако ваш роднина почине и искате да проверите какво наследство ви е оставил, трябва да  удостоверение за наследници от общината, към която покойникът има адресна регистрация. С него ще можете да проверите какво движимо и недвижимо имущество има, а също така и банкови сметки.

За край на текста искаме да ви разкажем за отвратително романтичния жест на комика Джак Бени. Няколко дни след като умира, на врата на къщата му се звъни. Отваря съпругата му, Мери Ливингстонг, с която са били женени от 47 години, и на прага вижда доставчик на цветя, който й дава роза. Същото се повтаря ден след ден, след ден и Мери научава, че покойният й съпруг в завещанието си изрично отделя пари за цветар, който да й донася една по една червена роза на ден всеки ден до края на живота й. Общо госпожа Ливингстонг получава над 3000 цветя за 9 години.

 
 

Принцесата, която работеше в магазин за дрехи

| от chronicle.bg |

На 18 септември 1923 година в Париж се ражда принцеса Анна Антоанета Франсоа Шарлот Бурбон-Пармска. Като повечето европейски кралски особи, тя има родствена връзка с много настоящи и бивши монаси, а също така е и второ дете на принц Рене Бурбон-Пармски и принцеса Маргарита Датска.

Тя прекарва ранните си години заедно с родителите и трите си братя във Франция, но заради бързо нарастналото напрежение в отношенията с Германия и последвалата война, 16-годишната принцеса и семейството й заминават за Испания през 1939, а скоро след това напускат и Европа като отиват в Америка. Там Анна посещава училище в новия им дом в Ню Йорк, а когато става на 18, учи в Училище по дизайн Парсън, където завършва 3-годишният курс на обучение само за 2 години.

166d5b4251ef5cacb4c2d0db1d4297f3--princess-stories-the-princess

Принцеса Анна

Същевременно, за да плати за образованието си, тя постъпва на работа в магазин за дрехи Herald Square Macy’s (който все още съществува), а по-късно работи и за Bloomingdale’s, както и в магазина за шапки на майка си. 

С развитието на Втората световна война, принцеса Бурбон-Пармска решава, че няма само да гледа отстрани и през 1943 година се присъединява към силите на Франция като медицинска сестра и шофьор на линейка. Тя служи в Алжир, Мароко, Италия, Люксембург, както и в самата Германия като бива повишена в лейтенант и получава френския Венен кръст (Croix de Guerre), който се дава за изключителна проява на храброст и героизъм.

Но принцесата ще получи и друго още по-високо звание – Кралица – от части заради службата си в Мароко. 

Mihai

Kрал Михай I Румънски

Анна би трябвало да срещне бъдещия си съпруг (и втори братовчед), крал Михай I Румънски на сватбата на принцеса Елизабет (днес кралица Елизабет II) и принц Филип в Гърция през 1947 година. Майката на Михай, Елена Гръцка, задкулисно се опитва да организира среща между сина си и Анна, но не среща успех до събитието.

Младият крал забелязва благородното момичето, докато е на прожекция на филм в двореца… без тя всъщност да присъства в салона, нито да играе във филма. Как става това? Преди филмът да започне, на екрана се прожектират кадри от войната, в този случай конкретно от Мароко, в които за няколко секунди се вижда и лика на Анна. Михай остава пленен и си изважда нейна снимка от кадрите, която носи винаги със себе си. В един момент разкрива намеренията си пред майка си Елена и нещата се задействат…

Когато разбира за интересите му, Анна не остава безразлична, но не пожелава първата им среща да бъде под взискателните погледи на толкова много кралски особи, колкото се очакват на сватбата на Елизабет и Филип, и затова първоначално отказва поканата. За разлика от повечето почитаеми със синя кръв, които живеят луксозно и изискано (включително и Михай), принцесата не е уверена в социалните си умения и познания за етикета на събития от този ранг.

Но родителите им имат други виждания за нещата. Тя е убедена да дойде в Лондон от братовчеда си принц Жан Люксембургски и когато пристига и минава да види родителите си в хотела, където отсядат, крал Михай „съвсем случайно“ е там по същото време. Срещата им така стъписва младата принцеса, че вместо да го поздрави, тя тропва с пети – маниер, ползван от военните при отдаване на чест. Неловкостта й обаче само допълнително очарова крал Михай и двамата започват да прекарват време заедно, докато са в Англия.

По-късно, като запален пилот, той я кани да лети заедно с него на малко пътешествие до Швейцария. От тогава двойката почти не се дели, докато накрая кралят предлага брак на принцессата – на 16-ия ден след тропването с пети. Тя отказва… Но скоро променя решението си и двамата вече са сгодени.

Официално съобщение обаче все още не може да бъде направено, докато крал Микай първо не информира правителството в Румъния. За жалост обаче на 30 декември 1947 година комунистите обграждат двореца му, докато армията, вярна на краля, е твърде далече, за да помогне. Така той е принуден да абдикира от трона, под дулото на пистолет: „Те ми казаха „Ако не подпишеш веднага, ние сме задължени да убием над 1000 студенти“, които бяха хванали в затвор.“ След подписа, комунистите го оставят да напусне страната с малка част от ценностите си и антураж.

Има и друго проблем: Анна е католичка и за да получи позволение от папата да се омъжи за некатолик, трябва да даде обещание, че поколението им ще бъде отгледано в католическата вяра. Това е нещо, което крал Михай не може да направи, както пише в Конституцията на Румъния от 1923 година. Въпреки че вече не е крал, той трябва да има предвид възможността един ден децата му да си възвърнат трона – възможност, която ще изчезне, ако те са католици.

queen-anne-e1537355915322

Отказа на папата да даде разрешение не притеснява принцесата и на 10 юни 1948 година те сключват брак в Атина. В резултат Ватикана отказва да признае брака и издава декрет, с който забранява на Анна да се изповядва в която и да е католическа църква по света. Въпреки това 20 години по-късно двамата ще получат разрешение за брак, който ще сключат отново на 9 ноември 1966 година. 

Въпреки насилственото отстраняване на краля от позицията му, Анна Антоанета Франсоа Шарлот Бурбон-Пармска става известна като Нейно Величество Кралица Анна Румънска без дори да е коронясана.

Двойката се установява и живее тих живот като в един момент дори се грижи за ферма с кокошки. Кралицата се занимава с дърводелство като прави предимно мебели и има само няколко по-големи проекта. Тя изкарва допълнително пари като продава част от изобразителното си творчество, а също така счупва още няколко стереотипа на епохата като ловува и шофира офроуд.  Кралят от своя страна, освен във фермата, работи и като тестови пилот и брокер на акции. Заради общите си усилия в друга посока, Анна и Михай се радват на 5 дъщерички.

През 90-те кралското семейство най-накрая може да се завърне в Румъния като Михай получава обратно част от имотите си, в това число и великолепните дворци Савършин и Пелеш.

savarsin_1

Савършин

Peles Castle 2

Пелеш

И въпреки че едва 14% от румънците искат възстановяване на монархията, Анна и Михай се радват на силна популярност. Появяват се идеи кралят да се кандидатира за президент, но той отказва и дори не се опитва да си възвърне трона, което обяснява лаконично: „Румънският народ страда достатъчно, за да заслужи сам да решава съдбата си.“

Двойката прекарва в брак общо 68 година – докато през 2016 кралица Анна не умира на 92-годишна възраст. Кралят я последва през 2017 на 96.

db9c5c79940fd29fb7f3b834f7006c3b

 
 

Не просто круиз, а най-пищният природен спектакъл в света

| от Вучето |

“Бързата линия” или Hurtigruten е круизен маршрут, който покрива разстояние от 2000 км по крайбрежието на Западна Норвегия.

Тези, които вече са го преживели, се кълнaт, че на света няма по-вълнуващо пътешествие с круизен кораб. Тези, които не са, но мечтаят да им се случи, събират пари в куче-касичка и сричат прости фрази на норвежки. “Тюсен так” (Много благодаря), “Ха де бра” (Довиждане), “Яй вил мер…” (Искам още).

Всъщност човек не може да иска повече, защото по време на двуседмичното пътешествие има от всичко по много. Много фиорди, много вода и много сьомгова пъстърва. Пътуването е близко до сюрреалистично изживяване, при това без да са намесени психотропни вещества. Въпреки че круизната линия функционира целогодишно, най-подходящото време да се предприеме пътуването са летните месеци. Тогава няма да видите как северното сияние обагря тъмното арктическо небе, но затова пък през лятото нощите се превръщат в дни. Буквално. Разбира се, цените през летния сезон са най-солени. Например, ако пътувате през ноември в нелуксозна каюта за двама (с илюминатор, но без право на тристепенно меню в ресторанта), ще ви струва малко над 1, 900 лева на човек. През юли цената скача на 4, 300.

Пътешествието започва от град Берген на юг и продължава чак до Киркенес, на 368 км отвъд Северния полярен кръг. На борда няма казина, нито вариатетни шоута в бродуейски стил, с каквито 90 процента от скъпите круизни кораби по света се опитват да привлекат клиенти. Единствената атракция, на която Хюртирюта разчита, е постоянно променящият се пейзаж. И напълно заслужено този пейзаж е главното действащо лице в спектакъла, който продължава 288 часа.

Kirkenes1
Киркенес; Снимка: www.visitkirkenes.no

Невинаги обаче пътуването е отнемало толкова дълго време. При откриването си през 1893 г. и в последвалите няколко десетилетия линията е функционирала като редовен превоз за хора и стоки. Инициативата зад това начинание била на правителството, а идеята – да се подобри комуникацията между труднодостижимите населени места по накъсаното западно крайбрежие. Първите рейсове започвали от Трондхайм и стигали крайната си дестинация Хамерфест, един от най-северните градове в света, само за 67 часа. Така пощата, която преди това пътувала по този маршрут три седмици през лятото и пет месеца през зимата, вече била доставяна само за няколко дни. Ура за Хюртирюта! С години броят на корабите, плаващи по маршрута, постепенно се увеличавал, а още и още портове влизали в плавателния план.

След края на Втората световна война започнали да се печатат брошури на различни езици, рекламиращи Хюртирюта като възможност за туристите да се запознаят с дивата и красива норвежка брегова линия. В началото туристическите агенции с известна доза сцептицизъм промотирали круиза. Но с течение на времето славата на Хюртирюта нараствала, за да се стигне до настоящия момент, когато е известна по целия свят като “The world’s most beautiful voyage”.

И така, в случай, че един ден решите да предприемете това пътуване, ето какво трябва да очаквате.

Sans titre
Маршрутът на Хюртирюта от Берген до Киркенес

Пътешествието покрай набраздения с фиорди западен норвежки бряг преминава покрай 34 населени места, някои от които са миниатюрни селца само с по няколко къщи и магазинчета като от конструктор Лего, скупчени около доковете.

Храната, която се сервира на борда, както може да се очаква, не включва бургери и паста. Концепцията, залегнала в менюто, е то да отразява хранителната култура, характерната за всеки един район, през който минава корабът. Храната е прясна и се купува от пристанищата по пътя. Много често рибарите собственоръчно доставят част от дневния си улов на борда. По този начин пътниците могат да вкусят местни деликатеси, сред които особено се откроява рибният… сладолед.

Забавления на борда не липсват, но те пак са в типично норвежки стил, така че не очаквайте полуголи танцьорки и караоке с награди. Традиция е, когато корабът пресече Северния полярен кръг, капитанът да събере на палубата “новобранците”, т.е. тези, на които това се случва за първи път, и да извърши специална “церемония” по инициацията им. Няма да развалям изненадата в случай, че и вие сте сред щастливците, но ще кажа само, че трябва да се подготвите за кофа ледени кубчета и топла супа. Когато екипажът не е много зает, сменя униформата с народни костюми и под формата на импровизирани пиеси представя местни фолклорни приказки и легенди. Ако корабът успее да стигне до култовия Trollfjord (Фиорда на троловете), част от персонала изнася цяло представление на носа на кораба на фона на зловещо осветените от зелени светлини скали на фиорда.

download (1)
Берген; Снимка: en.visitbergen.com

И като стана въпрос за персонала и артистичните му заложби, нека ви запозная и с него. Като всичко друго, свързано с Хюртирюта, и екипажът е почти изцяло норвежки. Много от членовете, бидейки родом от местата, през които корабът минава, са неизчерпаем извор на информация за местните обичаи и нрави, както и на полезни съвети кои са най-добрите кръчми и ресторанти на сушата, които пасажерите могат да посетят.

Освен великолепна туристическа атракция обаче, Хюртирюта си остава приятен и удобен начин за предвижване на норвежците. Вместо влак или автобус, те “хващат лодката”, за да стигнат от Мольой до Молде, или от Олесунд до Харща. А пътуването в компанията на местните е още един елемент, който прави от Хюртирюта перфектното автентично преживяване.

 
 

Плака – кварталът на боговете

| от chronicle.bg |

Няма да преувеличим, ако кажем, че Плака – най-старата област на Атина – е един от най-уникалните, красиви и исторически местности в света. Можете сами да се уверите в галерията ни.

Познат още като „Кварталът на боговете“, Плака се намира точно под люлката на западната цивилизация, Акропола.

Plaka

Не всичко в Плака е старо, но старите забележителности са наистина стари.

Местността, разбира се, е пълна с археологически останки и паметници на хилядолетия. Но по-любопитно е да се отбележи, че тя е постоянно заселена от почти 3000 години, което я прави една от най-старите местности в света. Също така Главната улица на Плака, Адрианоу, се смята за най-древната все още използвана улица като по нея са крачили хора като Александър Велики, Сократ, Платон, Ирина Атинянката и Перикъл.

В Плака можем да видим Храмът на Зевс Олимпийски и Арката на Адриан – едни от многото портали към града. Там също така се намира и Хорагоският паметник на Лизикрат – първият монумент в историята, изработен външно в коринтски стил, а 2000 години по-късно и мястото, на което Франциск от Асизи ще засажда първите домати в Гърция.

Недалеч от там е и Римската Агора, където можем да видим и Кулата на ветровете – първата часовникова кула и метеорологична станция в историята. Най-добре запазената и впечатляваща забележителност, с която Плака разполага, обаче е храмът на Хефест, известен още като Сиезион. 

Стоа на Аталос е друга красива сграда, част от Древната Агора (да не се бърка с Римската), която впечатлява с размери и архитектура. Това е една от малкото двуетажни сгради от античността и едва вторият гръцки монумент, който е изцяло реставриран.

Театърът на Дионис, най-древният театър в света, лежи в подножието на Партенона. 

И не на последно място в дългият списък със забележителности е друг театър – Одеонът на Ирод Атик. Той все още функционира и всяко лято там се организират фестивали, а на сцената му излизат изпълнители от ранга на Мария Калас, Андреа Бочели и Лучано Павароти.

Архитектурата на Плака е резултат от възрастта й. Многобройните гръцки и римски монументи съществуват заедно с неокласически сгради от 19 век и византийски църкви от 10 – 11 век. Има също така и джамия, която вече не се използва, но напомня на местните за 400-те години окупация на Османската империя.

И неизбежно стигаме до известния квартал Анафиотика. Той дава на цялата местност сюрреалистичен характер като създава впечатле, че сме на остров е Егейско море – Санторини или Миконос – докато всъщност сме в центъра на Атина. И за това си има историческо обяснение. Едни от първите заселници в квартала, няколко години след като Гърция се освобождава от Османската империя, идват от остров Анафи (откъдето произлиза и името Анафиотика). Те са най-добрите занаятчии в страната и цар Отон изисква от тях да застроят квартала. От носталгия по дома, масторите избират да създадат именно място със средиземноморски вид.

anafiotika-neighborhood-with-white-houses-under-the-acropolis