Досиетата CHR: Мистерията Глозел. Археологическа загадка или измама?

| от |

Един ден през 1869г. група ловци от замъка Сантилана дел Мар, в подножието на Кантабрийските възвишения в северна Испания, установили, че са изгубили едно от кучетата си. След дълго търсене накрая чули лая му в една цепнатина в земята. От нея лъхал студен въздух, а след като се спуснали в нея – факлите им озарили огромна пещера. Извадили кучето и се върнали да оповестят господаря си – дон Марселино де Саутуола. Той се спуснал в пещерата и след като установил, че е „просто дупка“, наредил да бъде запечатана за безопасността на децата от селото. Така за следващите девет години той забравил за нейното съществуване.

Дон Марселино де Саутуола през 1878г. посетил Парижко изложение за последния Ледников период и бил възхитен от множеството инструменти и рисунки. След като се прибрал потърсил съвет от специалисти как се търсят артефакти от Ледниковия период и тръгнал към пещерата с факла и лопата.

Първоначално не открил нищо, година по-късно бил възнаграден с откриването на брадва и каменни върхове на стрели. Но не се отказвал и продължавал да търси. Един ден,когато бил с дъщеря си Мария в пещерата, тя извикала изненадано. Досега дон Марселино избягвал тази ниша, тъй като била твърде малка, за да влезе в нея, но се оказало, че детето видяло рисунки на  „бикове“. Самият дон приближил свещта и съвсем ясно разпознал очертанията на европейския бизон. Когато се загледал той установил, че имало нарисувани различни по възраст бизони, в най-различни пози. Имало и рисунка на такъв, който лежал на една страна, сякаш умирал. Таванът и другите стени били покрити с още по-изненадващи рисунки. Когато ги докоснал донът установил, че боята била още влажна.

Altamira

Рисунки от пещерата Алтамира

Заедно с приятеля си, професор Виланова, Мареслино съобщил за откритието си на света. Посетителите, включително и испансият крал, се тълпели да видят пещерата (известна днес под името Алтамира). За съжаление на конгрес на специалисти по предисторическа археология, Марселино бил обвинен, че е представил фалшиви рисунки.  Всички видни археолози твърдели, че древните пещерни хора едва ли можели да рисуват така. Откривателят се опитал да включи рисунките в книга, но и тя била отхвърлена от експертите. Най-големият враг на Марселино бил археологът Картилак, който дори му отказал да присъства на конференция в Алжир.

Години по-късно Картилак открил подобни рисунки в пещери в Ле Ейзи във Везер Вале. Върнал се в Алтамира, за да се извини, но за съжаление Марселино бил починал.

Тази история не е необичайна за поведението на „експертите“ и да бъде приета като увод към едно друго откритие през 1924г., когато крава пропаднала в дупка в Южна Франция. Това се е случило във фермата на семейство Фраден, близо до Глозел (46°02′N 3°36′E), недалеч от Виши. Разучавайки дупката „открили“ нещо като гробница – пълна с глинени съдове и изписани плочи. Имало и овални тухли, а някои дори били и покрити със стопено стъкло. Някои им казвали, че са открили зала за кремация, а други, че това вероятно е римска или средновековна пещ за стъкло.

Френски лекар Морле от Виши, който бил открил наскоро скелет в градината си, посетил дома на Фраден. Тъй като местното историческо дружество не искало да заплати за откритието на фермера, Морле предложил да откупи всичко, което открият оттук нататък, но предложил и да оградят гробницата, което било грешка, понеже по-късно били обвинени, че са фалшифицирали всичко за пари, дори и семейство Фраден да не са търсели печалба преди Морле.

Задружно Морле и Фраден започнали да правят разкопки, а мястото станало известно като „Полето на мъртвите“. Скоро открили множество костни статуетки на животни, рисунки на северни елени по камъните, а също така и знаци, приличащи на писменост, изписани върху много плочи. Открили издълбани лица – около 3см  високи; дори и човешка фигура, стъпила върху животно.

fortean_times_1133_5

Открити предмети в Глозел

Френският писател Робер Шару през 1969г. заявил уверено: „Малко е известно за цивилизацията Глозел, освен че трябва да е съществувала преди Потопа – унищожителният катаклизъм, който е разрушил пещерите в Ласко и погълнал некрополиса или религиозния център в Глозел, причинявайки смърт на всичките му обитатели“.  Той изчислил, че Глозел е процъфтявал преди 15 хиляди години, към края на последния Ледников период. От този период били рисунките от Алтамира и Ласко, така наречената Магдаленската култура.

Глинените съдове от Глозел опровергавали теорията му – най-ранните глинени произведения датират много по-късно, преди 9000г. в Япония и доста по-късно в Европа. Върху част от съдовете били изобразени глави, приличащи на бухали от Бронзовата епоха (2000г. пр. н. е.). От друга страна, Морле датирал някои от полираните остриета на брадви към Неолитния период, след 9000 г. пр. н. е. Ако е бил прав, то това означава, че писмеността не е създадена в Шумер около 3500г. пр. н. е., а във Франция – 5000 години по-рано.

Френският авторитет по тези въпроси – проф. Саломон Рейнак, след като разбрал за откритието в Глозел първоначално заявил, че са фалшификати.  Но след като посетил мястото и ги видял на живо, бил убеден, че са истински. Скептиците изтъквали, че Глозел подкрепя някои от любимите тези на Рейнак – че северният елен е живял във Франция много по до късно, отколкото смятали археолозите, както и че Франция е люлката на цивилизацията. Но въпреки всичко Рейнак обявил, че вярва в истинността на находката, в резултат на което те получили голяма публичност.

Други археолози твърдели, че Глозел е измама и че семейство Фраден „изработват“ древни артефакти и ги заравят.  Когато били открити примитивни гробници „антиглозелианците“ изтъкнали, че в продължение на хиляди години цепнатините не се била запушила, а това звучало нереално. Уредникът на музея във Вилньов бил отседнал в Глозел за година и обявил, че е имало множество недовършени артефакти и глинени плочи. Това би било едно убийствено доказателство за фалшификация на артефактите, но никой не знае дали е истина. А и уредникът е имал много причини да завижда на глозелианци.

Емил Фраден

Емил Фраден

Международният конгрес на антрополозите изпратил комисия в Глозел през 1927г. Тя излязла със заключение, че артефактите не са много стари. По този повод Парижката полиция пристигнала в Глозел, за да събере артефактите и да ги изпрати в полицейската лаборатория в Париж. Оттам те били изследвани в лаборатория в Стокхолм, благодарение на съдействието на Рейнак. Оттам съобщили, че костите имат по-ниско органично съдържание от съвременните, но парижката полиция твърдяла, че са от настоящето време, дори и едно от остриетата било обработено с пила. Фраден не се отказал и завел дело, което спечелил, дори и да спечелил от него само един франк.

Противоречията продължавали, но както и при Алтамира скептиците били повече и било решено, че находките са фалшиви. Когато през 1953г известният „череп от Пилтдаун“ бил обявен за фалшив, то заедно с Глозел станали нарицателни за фалшиви артефакти. Глозел бил приет за липсващата връзка между ловците от Старокаменната епоха и земеделците от Новокаменната, т. нар. „липсваща връзка в древността“. Ловците последвали северния елен на север, а фермерите най-вероятно са дошли от Азия. Рейнак бил убеден, че е нямало пропуск между ловците и фермерите, и както се оказало точно Глозел запълвал този пропуск.

Неочаквано през 1974г. Емил Фраден , който бил седемнадесетгодишен по време на откритието, съобщил, че научните изследвания на артефактите от Глозел в Дания са доказали автентичността им чрез термолуминисцентна техника – при печене съдовете отдават прихванати електрони, които оставят радиоактивни следи в глината. Така било доказано, че съдовете и някои от глинените плочи са печени по времето на Христос, а някои от тях дори 800г. пр. н. е. Естествено това противоречало на тезата на Рейнак, че са неолитни, но също така по този начин се отхвърляла и теорията, че съдовете са изработени във фермата от Фраден.  Археолозите били бесни и обвинили физиците за некадърници.  Тогава предаването „Хроники“ на Би Би Си поканило екип от изследователи и започнали нови проучвания, Те достигнали до извода, че новото доказателство също се разминава с фактите и ако са били от този период, то те би трябвало да приличат на другите от периода, когато Франция (Галия) е била завзета от римляните. Но те били sui generis – уникални по вид.

glozel_ceramic

Така загадката останала. Измама ли е Глозел като Пилтдаун? Изкусително е да приемем този факт, но тогава ще пренебрегнем неоспорими факти, които сочат точно обратното. Откривателят на черепа от Пилтдаун е бил археолог любител, което обяснява мотивите му, но Фраден и дядо му откривайки гробницата са нямали мотиви да лъжат. А ако е вярно, че наистина са откривали първите си  находки през Първата световна война това е от огромно значение. Те не са се опитвали да печелят, докато не се е появил година по-късно Морле и започнали да припечелват.

Възможно ли е това да ги е изкушило да подправят артефактите – може би. Но възможно ли е един необразован френски фермер да фалшифицира плочи, остриета и костени фигури?! Заключението трябва да бъде, че по времето на Сократ в Глозел е живяла процъфтяваща общност със своя специфична култура. Несъмнено Рейнак е сгрешил и дали неговите грешки не са част от съмненията за измама. Но доказателствата, макар и объркващи, показват че и учените могат да сгрешат. Подобно на дон Марселино някой ден и семейство Фраден може да получи своето закъсняло извинение.

 

 

*Историята подбра Невена Христова, от книгата на Колин и Деймън Уилсън „Неразгаданите мистерии“

 
 

Тежки последствия от тежки признания в „Скъпи наследници“

| от chronicle.bg |

Кое боли повече – да признаеш, че си изневерил, или да криеш тайната си от любимия човек?

Пред този въпрос се изправя Ани (Лорина Камбурова), която въпреки усилията си да не сподели с Борис (Орлин Павлов), че е преспала със софийския тарикат Станислав (Петко Венелинов), в крайна сметка му казва истината. Ще има ли прошка за предателството тепърва ще разберем, макар че преди време в разговор с Катя (Даяна Ханджиева) спортистът категорично заяви – за подобно нещо прошка няма!

Емоциите, които бушуват в Ани са многополюсни. Освен дилемата, пред която е изправена за връзката си с Борис, самата тя се оказва в центъра на най-голямата тайна на Снежи (Искра Донова). След години на мълчание кръчмарката разкрива пред момичето, че двете всъщност не са сестри, а майка и дъщеря. Съвсем невръстна, Снежи забременяла на 16-годишна възраст от женен музикант, който успял да я омае с изтънчения си изказ и добри маниери. Изправена от родителите си пред дилемата дали да остави бебето за осиновяване или да се представя като нейна сестра, Снежи прави своя на пръв поглед по-безболезнен избор. Поне момиченцето й ще расте до нея. А бащата не е някой безименен съселянин, с когото тя веднъж е съгрешила, а Марин Дочев (Димитър Баненкин) – един от бъдещите милионери на фамилията, който се завърна с останалите членове на родата в Бели Вит, за да се бори за наследството на баща си.

27788118_2140310589522640_7415600463102721584_o

Шокът за Ани е пълен – тя разбира, че също е сред наследница на милионите на бай Дочо, кои са истинските й родители, осъзнава, че е преспала с първия си братовчед и най-важното – че Катя, от която безумно ревнува Борис, всъщност е нейна биологична сестра. Това води до разрив в отношенията със Снежи и Ани отказва повече да я вижда.

27913213_2141425879411111_7340477848290123062_o

Все още в неведение, че има не една, а две дъщери, Марин е изправен пред сериозни семейни проблеми. Съпругата му Венета (Ивана Папазова) припада, което предизвиква паника в бизнесмена. Притеснението му за здравословното й състояние го кара да промени коренно отношението си към нея и от взискателен и вечно критикуващ, той се превръща в най-грижовния съпруг. Годишнината от сватбата им пък от уж весело парти се превръща в екшън сцена – Марин е арестуван от полицията по подозрение, че е предизвикал горския пожар до Бели Вит. Макар че истината е ясна – той е бил натопен, виновницата за инцидента не иска да признае, за да не ядоса баща си. Ще изгуби ли наследството Марин, питат се всички. И докато семейството му се притеснява, сестра му Милица (Койна Русева) е на върха на щастието, че може би най-накрая е премахнала един от конкурентите си за милиона.

28061012_2142536185966747_5696072136783936956_o

И докато тайната връзка на Снежи и Иван (Вальо Танев) се оказва тайна само според тях самите, но не и за съселяните им, се заражда друга тайна връзка – тази между Васко (Антоний Аргиров) и Диди (София Бобчева). Поредният момент на близост и една споделена целувка в горската беседка ще се окажат запечатани в снимка от човек, който ги следи. Истерията е пълна, тъй като от разкриването й Диди може да загуби любовта на Чочо (Юлиян Петров), а Васко – възможността да се вижда с дъщеря си Рая.

 
 

„Три билборда извън града” е големият победител на наградите БАФТА

| от chr.bg |

Тази нощ в Лондон се проведоха годишните награди на Британската академия за кино и телевизия (БАФТА). Филмът на режисьора Мартин Макдона „Три билборда извън града” взе 5 отличия включително за най-добър филм, за най-добра актриса – Франсис Макдорманд в главната роля, а Сам Рокуел получи наградата за най-добър актьор в поддържаща роля.

Приза за най-добър режисьор отиде при 53-годишният мексиканец Гийермо дел Торо за филма „Формата на водата”.

Гари Олдман пък бе удостоен с наградата за най-добър актьор за ролята на Уинстън Чърчил във филма „Най-мрачният час”.

Много звезди носиха черни дрехи като знак за солидарност с пострадалите от сексуален тормоз.

Почетни гости бяха принц Уилям и съпругата му Катрин, която бе облечена с тъмнозелена рокля с черен колан. Призивът за черни тоалети постави Катрин в деликатно положение, тъй като кралското семейство се стреми да не изразява политически позиции.

EE British Academy Film Awards - Red Carpet Arrivals

 
 

Седем медала за българските гимнастички на турнира Гран При

| от chr.bg, БТА |

Седем медала спечелиха български състезателки на турнира по художествена гимнастика от сериите Гран При в руската столица Москва и от съпътстващия международен турнир. Отличията завоюваха ансамбълът на България за жени, Боряна Калейн и Ерика Зафирова. Ансамбълът е състав Симона Дянкова, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова, Елена Бинева и Теодора Александрова, с треньор Весела Димитрова и помощник-треньор Михаела Маевска, завърши на второ място в многобоя, а на финалите днес взе златото на финала на пет обръча и сребро на три топки и две въжета.

На обръчи българките бяха оценени с 18.900 точки. На второ място се наредиха домакините от Русия с 18.500 точки, а на трето Узбекистан с 15.900 точки. На топки и въжета възпитаничките на Весела Димитров получиха за изпълнението си оценка 18.500 точки. Шампионки станаха домакините от Русия с 19.300 точки, а на трето място е Финландия с 14.950 точки.

В състезанието участваха само четири ансамбъла. 17-годишната Боряна Калейн завърши 10-а в многобоя, но днес взе пълен комплект отличия на финалите на отделните уреди. Българката стана шампионка на топка, взе сребро на обръч и бронз на лента. Калейн не игра само на финала на бухалки. За съчетанието си на топка Калейн получи оценка от 17.950 точки. Втора и трета са съответно Дина Аверина (Русия) със 17.350 точки и Катарина Халкина (Беларус) със 17.000 точки. Калейн взе сребро на обръч със 17.150 точки. Тя беше резерва в този финал, но в последния момент се наложи да играе и завоюва среброто. Първа е Дина Аверина (Русия) с 18.650 точки, а трета – Катарина Халкина (Беларус) с 15.950 точки. На лента Калейн е трета с 14.950 точки. Първа е Халкина с 16.450 точки, а втора Александра Солдатова (Русия) с 15.800 точки.

В съпътстващия международен турнир Ерика Зафирова се класира трета в многобоя. На този турнир нямаше финали на отделните уреди. Шампионка стана Карина Кузнецова (Русия) със сбор от 63.550 точки, следвана от Анастасия Салос от Беларус с 61.700 точки, а Зафирова събра сбор от 54.950 точки (15.500 точки на обръч, 13.150 точки на топка, 13.200 точки на бухалки и 13.100 точки на лента). Това беше първо състезание за националките за новия сезон. В края на март София е домакин на кръг от Световната купа, а през септември в България ще се проведе и световното първенство по художествена гимнастика.

 
 

Защо ни боли толкова, когато се порежем на хартия

| от chr.bg, БТА |

Учени установиха причината, поради която порязването на пръст на ръката с лист хартия е съпроводено със силна болка, макар че нараняването е незначително, съобщи Лайф, като цитира СайънсАлърт.

Причината се крие в ноцирецепторите – първични неврони, които се активират единствено при болка. Концентрацията им в краищата на пръстите на ръцете превишава средното им количество в човешкото тяло. В това човек може да се убеди, като допре лист хартия до пръстите на ръцете, нозете, гръбнака или лицето си – усещанията са съвсем различни, предаде БТА.

„Това е защитен механизъм – заяви дерматоложката Хейли Голдбак от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. – Чрез върховете на пръстите опознаваме света и извършваме деликатни задачи.“

Друга причина е свързана със самия лист хартия. Тъй като краищата му не са абсолютно гладки, той може да причини нараняване. Освен това порязванията с лист хартия не са достатъчно дълбоки, за да активират естествените защитни механизми на организма, като съсирване на кръвта и образуване на белег от заздравяла рана. В резултат увредените нервни окончания на пръстите остават открити.