shareit

ДОСИЕТАТА CHR: Лов на наркобосове – войната в Мексико

| от |

Мексико – страната на маите, ацтеките и … наркотиците. Годината е 2006 и президентът Фелипе Калдероне хвърля армията във война с наркокартелите. САЩ помагат като изпращат военни. Мексиканските власти губят контрол над ситуацията в страната, твърдят американските служби. Калдероне не признава.

През 2008 година рекорден брой от 6000 души загива в сблъсъците с наркокартелите. През 2009 година още 1000. От 2006 до сега над 31 хиляди души са паднали в битка с наркотрафикантите.

Към 11 юли 2014 година 24 наркобарони са били заловени, като 8 от тях са били убити, а петима успяват да избягат. Според изследване на Би Би Си 37 наркокрале застрашават националната сигурност на Мексико. Страната предлага над 2.4 милиона щатски долара за главата на всеки един от тях. (Вижте в галерията най-известните наркобосове)

Номер 1 в класацията на наркокралете е Хоакин Гузман Лоера, за който мексиканското и американското правителство предлагат колосалните 7 милиона щатски долара. „Ел Чапо” , както е по-известен Хоакин Лоера бе заловен на 22 февруари 2014 година след 13 години преследване. Преди седмица враг номер 1 успя да избяга през подземен тунел от затвор с най-строго охраняване, където прекара по-малко от година.

Враг номер 1

Хоакин „Ел Чапо” е обявен за по-опасен за САЩ от Осама Бин Ладен. След ликвидирането на лидера на Ал Кайда, Ел Чапо заема първата позицията в най-издирваните мъже в света. Ел Чапо доставя около 80% от наркотиците в повечето американски градове, като Чикаго. Картелът му „Синалоа”, който носи името на родния му щат, внася над 4000 кг кокаин във всеки град. Прекарва времето от 1993 до 2001 година в затвор в Мексико, след което успява да се измъкне с количка за мръсно бельо. В бягството му са замесени над 80 души. 13 години си играе на котка и мишка със спецзвената на властите в Мексико и САЩ . Заловен е в хотелската си стая по бельо и заспал след бутилка ром в малките часове на деня . До него се търкалял Калашников и пачки. Ел Чапо е известен със странната си мания да превзема ресторанти за една нощ. Бодигардовете му заграждали входовете на заведенията и обявявали появата на „шефа”, като успокоявали гостите на заведението да консумират на воля, а Ел Чапо ще плати. Уловката била, че никой не можел да напусне заведението, докато „Шефа” не разреши това. В момента Ел Чапо е отново на свобода, но дори престоят в килията му бил като гостуване в петзвезден хотел, твърдели съкилийниците му.

Маймунката Варгас

На 21 юни 2011 година бе заловен Хосе де Хесус Мендес Варгас, известен като „Ел Чанго”, което означава Маймунката. Залавянето му коствало живота на 21 души. Картелът му „Ла Фамилия” се подвизава предимно в Мичоакан. През 2009 година президентът Барак Обама обяви наркокартела на Маймунката за най-влиятелния в света. Картелът води борба с конкуренцията – „Зета“ и „Белтран Лейва“ за контрола на брега на щата Мичоакан, където се получават нелегални пратки химикали, използвани за изготвяне на метаамфетамини. Хосе Мендес оглави картела след като предишния бос Назарио Морено бе убит в престрелка с мексикански военни.

Диполоматът „2000”

Залаването на Франсиско Ернандес Гарсия – известен като „Ел Панчило” или „2000” отнема живота на 22 души. Той бе хвърлен в затвора , където е и сега, след като бе натопен пред мексиканските власти от конкуренцията. Със залавянето му бяха неутрализирани осемте членове на наркокартела „Белтран Лейва”. Очакваше се картела да се разпадне след ареста на последния от братята, основатели на наркоорганизацията. Ел Панчила е един от ръководителите на наркокартела, който отговаря за разпространението на дрогата в САЩ. Той контролира и щатите Чихуахуа, Сан Луис Потоси, Коауила и Сонора. Сред задълженията на Ел Панчило е била дипломатическата дейност – той сключвал споразумения с конкурентите от „Синалоа”, който е основен враг на „Белтран Лейва”.

Щастливеца и „Зетас”

Лидерът на наркокартела Зетас е заловен на 12 декември 2011 година. 23 служители на полицията са убити при операцияра. Раул Ернандес Лечуга, известен като Щастливеца и „Z-16” е един от създаделите на „Зетас”. Смята се , че наркокартелът контролира 10 мексикански щата. Щастливеца е обграден на яхтено пристанище във Веракрус. Повечето от членовете на „Зетас” са дезертьори от армията. Те са част от въоръженото звено на картела. Това обяснява и солидния арсенал иззет от яхтата на Щастливеца. Там са открити 133 пушки, 5 гранатомета, 29 гранати и 36 пистолета. Имало и стилни бронежилетки с гравираната буква „Z” – символ на групировката. Освен с наркотрафик, картелът се занимава с кражби и изнудване в 15 страни.

Финанситът Талибана

На 26 септември 2012 Иван Валаскез Кабалеро – Талибана е заловен от мексиканските власти. 24 военни умират по време на акцията. Смята се, че той е един от лидерите на „Зетас”. Когато е тийнейджър, започва да краде коли в родния си град Нуево Ларедо, Тамаулипас. На 22 години е арестуван и хвърлен в местния затвор. След като излиза на свобода Талибана се среща с Хериберто Лозкано Лозкано – един от лидерите на „Зетас”. Назначен е за регионален бос на картела в града. До 2007 година влиянието на Кабайеро се разраства из щата Сакатекас, където става бос на банда от 400 души. Изтига се до най-висшите ешелони на Зетас и се превръща във финансист и специалист в прането на пари за престъпната организация. През 2012 година вече контролира наркотрафика и паричните потоци в няколко държави в Мексико. Арестуван е в Сан Луис Потоси. Талибана е приятел от дете с Мигел Тревиньо Моралес, който също е лидер на наркокартела „Зетас”. Между двамата започва съперничество, което отнема стотици животи. Талибана е един от малкото членове на организацията, който не е бил член на мексиканските въоръжени сили. Той е единственият, издигнал се в йерархията без да е военен дезертьор. Получава прозвището си Талибана заради жестоките методи за разправа с врага – той е фен на обезглавяването, практикувано от Зетас , но характерно за ислямистките групировки в Афганистан.

Екзекутора и лъвовете му

Хериберто Лазкано е убит на 7 октомври 2012 година. Наричат го ‘”Z-3” или „Ел Лазка”. Той е един от лидерите на „Зетас” и е известен като най-неуловимият наркобарон. Присъединява се към бандата на 17 години, бил е част от спецотряда на мексиканската армия. По време на службата си там той е получил военно обучение от американската армия и напуска през 1998 години след 8 години трудов стаж. След като дезертира е нает от наркокралете Осиел Карденас Гилен и Артуро Гузман Десена. Бандата им съставена от още 30 десертзори всъщност е сегащният наркокартел „Зетас”. Методите за мъчение, които Хериберто Лозкано прилага му печелят прякота „El Verdugo”- Екзекутора. Убива жертвите си като ги хвърля за храна на лъвове и тигри, които отглежда в ранчо. След смъртта на Екзекутора тялото му е било взето от погребалния дом от въоръжен отряд на бандата.

„Кулинарят” Моралез

На 15 юли 2013 година мексиканските морски пехотинци залавят Мигел Тревиньо Моралез в град на име Анахуак, Нуеве Леон, близо до границата с щата Тамаулипас. 26 души загиват в операцията. Псевдонимът му е Z-40, лидер на Зетас. Считан за един от най-опасните представители на Зетас, известен като жесток насилник. Като тийнейджър работи за бандата „Лос Техас” – в родния му град Нуево Ларедо. Заради добрия му английски е преместен по границата със САЩ и Мексико, за да контролира наркотрафика. Повишен за бос от Осиел Карденас Гилен, който дава начало на картела. Около 2005 година става регионален бос на Зетас и има за задача да пречупи конкуренцията в лицето на картела „Синалоа”. Ябълката на разодара за доходоносните канали към САЩ. След като побеждава „Синалоа”, Моралез е преместен във Веракруз. След смъртта на наркокраля Ефраин Теодоро Торес, Моралез е обявен за негов наследник. Две години по-късно е изпратен в Гватемола, за да ликвидира конкуренцията. Отново се справя и е провъзгласен за лидер на Зетас в национален мащаб. През 2010 година „Зетас” извоюва самостоятелността си от Картела на Залива и двете организации започват война. Моралес се слави със страховитата си способност да заплашва и изнудва длъжностни лица и граждани в Мексико. Смятат, че той е отговорен за убийството на 72-ма емигранти през 2010 година и 193 души през 2013. Жертвите са били изтезавани, като са били хвърляни в претролни варели, заливани с бензин и изгаряни живи. Този метод на убиване се нарича guiso – задушено.

Другият брат Моралез

Омар Тревиньо Моралес е заловен в резиденция Фуентес дел Вале в луксозния квартал Сан Педро Гарса Гарсия от федералната полиция и мексиканската армия, 33 военнослужещи загиват в акцията. Той е брат на лидера на Зетас Мигел Тревиньо Моралес. Омар е обвинен за няколко отвличания и убийства в периода 2005-2006 година. Арестуван е в 4 часа сутринта в луксозния си будоар с 1 килограм марихуана до леглото си. Заедно с него за задържани още четирима души от бандата, както и финансиста й Карлос Артуро Хименес Енсинас.

Ел Тио и „библиите”

Дионисио Лойа Планкарте „Ел Тио” е от картела на щата Мичоакан. Той е член на бандата “Ла Емпреса”, която по-късно сменя името си на „Ла Фамилия Мичоакана”. При залавянето на Ел Тио 27 души загиват, а 10 политици напускат мексиканското правителство. Картелът му „Ла Фамилия” е не само престъпна банда, но и религиозна групировка. Членовете му получават „библии”, написани от Морено Гонзалес, където се намират правилата на бандата. Наркокартелът на Ел Тио се занимава с колосално големи превози на наркотици в САЩ от Мексико, като марихуана, кокаин, хероин и метаамфетамин. През 2000 година, под ръководството на Ел Тио, организацията е сред най-бързо развиващите се престъпни банди. Освен трафик на наркотици, картелът се занимава с фалшифициране, изнудвания, въоръжени грабежи, проституция и търговия с крадени коли. Лоя Планкарте е един от най-високопоставените лейтенанти на Ла Фамилия Мичоакана. Той координира купуването на дрогата, управлява финансите на картела и е говорител на престъпната организация пред медиите . През 2014 година той е пратен в затвора, от който избяга Ел Чапо преди седмица – Алтипано.

Футболният фен Инженера

Фернандо Санчес Арелано, наричан Инженера, бе заловен в Тихуана на 24 юни 2014. Бодигардовете му убиват 29 души след залавянето му. Той е лидер на тихуанския картел и основен конкурент на картелите Хуарес, Синалоа и картела от Залива. Тихуанският картел, наричан още „Арелано Феликс” е една от най-големите фамилни престъпни групировки в Мексико. Създаден е от 7 братя и сестри, наследили структурата от Мигел Анхел Феликс Гаярдо , след като попада в затвора през 1989 година. Гаярдо е осъден за съучастие в убийството на специален агент Енрике Камарена. Начело на организацията застава Енедина Арелано Феликс – съпруга на Мигел Гаярдо. Фернандо Санчес Арелано е арестуван в ресторант за бързо хранене докато гледа среща от световния турнир на Фифа между Мексико и Хърватия. Той бил облечен с тениска на националния отбор, а лицето му било нарисувано с цветовете на отбора. Арестът е извършен без нито един изстрел. Силите за сигурност конфискували пачките от 100 хиляди долара, които футболният фен носел в себе си.

Петимата братя и „Белтран Лейва”

Ектор Белтран Лейва е бос от картела – „Белтран Лейва”. Брат е на убития Артуро Белтран Лейва, бивш лидер на картела. Ектор е вторият по ранг и се издига до ръководния пост след смъртта на брат си на 16 декември 2009 година. Ектор и братята му първоначално са част от картела Синалоа. Те се отцепват от наркобандата на Ел Чапо след като един от тях е арестуван. Братята обвиняват за това Ел Чапо и го наричат предател. В отговор убиват сина на Ел Чапо – Едгар Гусман Лопез. Той е застигнат на паркинг пред мола и срещу него стреляли 15 мъже, въоръжени с автомати и гранатомети. Свободните четирима братя Белтран Лейва сключват споразумение със съперниците на Синалоа – Картела на Залива и Зетас. Днес Белтран Лейва се занимава с доставката на огнестрелни оръжия и боеприпаси от САЩ за целите на наркооганизацията – трафик на огромни количества дрога. Ектор Белтран Лейва е смятан за най-безмилостния и брутален лидер сред наркобосовете. Той разпорежда методите за убийство на враговете. Убива както мъже, жени и деца, така и високопоставени служители от държавната власт. Една от жертвите му е бившият комисар на мексиканската федерална полиция Едгар Еузебио Милан Гомес.

Заместника

Висенте Карильо Фуентес , известен като Заместника и Вицето е арестуван в Тоерон, Коахуила на 9 октовмри 2014 година. Той е лидер на картела Хуарес от 1997 година след смъртта на брат му Амадо Карильо Фуентес. През последните години Висенте и братята му успяват да защитят позициите си в щата Чихуахуа. През 2009 Заместника се съюзява с картелите на Залива и Белтран Лейва. Това влошава отношенията мус Ел Чапо и картела Синалоа. Заемстника се смята за една от историческите личности в историята на наркокартелите.

Учителя

Сервандо Гомез Мартинес, известен като Учителя е един от основателите на картела „Ла Фамилия Мичоакана” и по настоящем бос на наркокартела Рицарите Темплар. Той бе арестуван в Морелиа. Наричат го Учителя, защото използва патос по време на речите си пред подчинените си. Определя убийствата и обезглавяванията, които извършва групировката като „божествена справедливост”. Обвинен е от САЩ и Мексико за наркотрафик на кокаин и метаамфетамин. Мартинес е известен с ексклузивното си обръщение към мексиканските органи на реда, което бе излъчено по националните телевизии. Той обеща да пожали мексиканските власти в замяна на свободата си и гаранции, че ще може да продължи да се занимава с трафика на наркотици. Правителството на Фелипе Калдероне игнорира призива на Учителя.

 
 
Коментарите са изключени

Наистина ли пиратите са ползвали дъската, за да убиват хора

| от |

В продължение на хиляди години пирати от различни видове са плячкосвали невинни кораби из морета и океани. Техните подвизи са документирани от хора като Цицерон и Омир в древен Рим и Гърция, а викингите сами описват набезите и приключенията си по вода през средните векове. Въпреки това, кръвожадните пирати, които най-често се изобразяват във филмите и книгите днес, са тези от златния век на пиратството – тоест 16 и 17 век.

British sailors boarding an Algerine pirate ship

През това време пиратите бяха не само често срещани, но много от тях – „частниците“ – всъщност бяха наемани от правителствата на различни държави, за да крадат от други държави или да воюват срещу тях. Испания по това време доминираше в Новия свят и имаше много кораби, които превозваха богатство обратно към страната. Мисълта за злато, сребро и скъпи подправки беше твърде примамлива за много други страни, които искаха да сложат край на монопола на Испания за своя сметка. Така те наемат частници да свършат мръсната работа по кражбата на част от товара.

В холивудското представяне на този Златен век на пиратството, както и в почти всички анимации, стандартният начин да се екзекутира човек на борда на пиратски кораб е с прословутото ходене по дъска. Но преди да се появят силно продуцираните капитан Кук, капитан Флинт и капитан Джак Спароу, хора като Черна брада, Калико Джак и капитан Кид обикаляха световните водите не само на лента, а наистина. По време на обирите си тези истински пирати всъщност караха ли хората сами да се хвърлят към смъртта от дъската през борда на корабите им? С риск да разочароваме фенове им отговорът е най-вече „не“.

Пиратите караха хората да ходят по дъската от време на време, но историческите извори показват, че практиката е била изключително рядка. Всъщност пиратите предпочитат да не убиват жертвите си. Ако те добиеха репутация на убийци, членовете на екипажа на всеки кораб, който превземаха, просто щяха да се бият до смърт, което би влошило много условията на работа, вместо просто да ги оставят да вземат каквото искат и да бягат. Ако трябваше да се отърват от някого, много по-бърз вариант е просто да го бутнат зад борда, а не да слагат дъска и да ги карат сам да се хвърля.

Бартоломей Робъртс 

Може би по-кръвожадните пирати биха потормозили психологическите жертвите си, преди да ги качат на дъската? Не точно. Блек Барт – известен също като Бартоломей Робъртс – беше пиратски капитан, известен с донякъде психическия тормоз върху жертвите си. Той беше невероятно успешен пират, за когото се твърди, че е ограбил над 400 кораба и е натрупал около 50 милиона паунда в откраднати стоки. Той също имаше репутация на насилник и измъчва жертвите си. Но за него се знае със сигурност единствено, че за всичките си години пиратство е накарал само един човек да ходи по дъската.

Що се отнася до някои други конкретни примери на пирати, които са карали хората сами да се хвърлят във водата, един от по-известните случаи е бил на борда на холандския кораб Vhan Fredericka. През 1829 г. пиратите се качват на кораба в близост до Вирджинските острови и убиват почти всеки член на екипажа, като завързват гюлета за краката им и ги карат да се хвърлят зад борда. Въпреки това, общо взето, има само около пет случая на прословутото ходене по дъската, които могат да бъдат доказани от историческите извори. Възможно е да е имало и други случаи, които не са били записани или чиито записи са загубени във времето, но най-вероятно практиката не е била толкова често срещана.

Самата фраза „ходене по дъската“ датира от 1769 г., като първото й споменаване е, когато моряк на име Джордж Ууд призна пред свещеник, че е накарал няколко мъже да „вървят по дъската“. Въпреки че изповедта на Ууд със сигурност се е случила,  дали Ууд действително е карал хората да ходят по дъската все още не се знае поради липсата на преки доказателства.

Фразата става по-популярна през 19 век, когато писатели започват да я използват в книгите си. През 1837 г. Чарлз Елмс пише момчешка история, наречена „The Pirates Sown Book“, която твърди, че американски пират аматьор, Стейд Бонет, убива хора именно по този начин. През 1881 г. излиза „Treasure Island“ от Робърт Луис Стивънсън. Ходенето на дъска се споменава най-малко три пъти в книгата и популярността на й несъмнено е причината тоа да стане толкова популярна тема в художествените пиратски истории.

 
 
Коментарите са изключени

Историята на Twister – между забавата и забравата

| от |

Първоначалната идея за играта, която по-късно ще еволюира в Twister, идва от рекламния директор и изобретател Рейн Гайър през 1965 г. Неговата компания, Reynolds Guyer Agency of Design, беше наета да направи промоционален щанд на компания за боя за обувки и докато мисли идеи, той си играе с малки цветни кръгчета хартия. Изведнъж го връхлита вдъхновение за нещо много по-различно от промоционален щанд – настолна игра, в която пионките не бяха пластмасови, а са живи хора. Гайър нарече първата версия на творението си „King’s Footsie“, а купищата смях от хората, които я тестват, го кара да се чувства уверен в успеха й. В този момент Гайер наема дизайнерите на игри Чарлз Ф. Фоли и Нийл Рабенс, които да му помогнат в по-нататъшното развитие на проекта.

Те се колебаят между няколко различни имена и накрая се спират на „Pretzel“. За съжаление, това име не беше свободно и те го променят на „Twister“. Гайер не беше доволен от него, защото смята, че не е описателно за играта по начина, по който беше „Pretzel“.

Когато дойде време за патентоване на играта, Гайер твърди, че Фоли и Рабенс умишлено са го пренебрегнали и изключили от патента. Той казва: „Беше направен патент и, казано направо, аз не бях включен в него. Фоли и Рабенс свършиха страхотна работа, но ние работихме заедно по нея. Чувствам се зле, че не останаха, за да развием подразделение на нашата компания. Хората имат склонност да приписват нови продукти на един човек, но аз никога в нито един от разработените от мен продукти не съм виждал да се случва само един човек да го е измислил – споделят се идеи, това е процес.“

Според Рабенс, малко след подаването на патента, те дават правата за играта на Гайер, с уговорката, че ще получат дял от всички печалби от играта. Каквато и да е истината по въпроса, малко след това Фоли и Рабенс създадоха собствена компания за играчки. Гайър също продължи напред към по-големи и може би по-добри неща, когато изобрети топката Nerf – мека топка, специално за игра вкъщи.

Междувременно, през 1965 г. в Milton-Bradley, които бяха придобили правата за Twister, главните шефове бяха малко загрижени за може би леко палавия аспект на играта и какво евентуално този аспект може да навреди на изрядно чистата репутация на тяхната компания. За други обаче потенциалът за печалба надвишаваше всякакви морални съображения – в края на краищата играта се състоеше от лист найлон и парче картон, така че производствените разходи на практика бяха нулеви. Въпреки това, през първите си няколко месеца на пазара, Twister изобщо не се продаваше. Веригата магазини Sears, например, не искаха да сложат играта в каталога си, защото не бяха сигурни, че е подходяща за таргета им, които е семейството.

Точно когато Milton-Bradley се канеха да приключат нещата, се прави един последен отчаян ход да се популяризира играта. PR екипът реши да я покаже на хората от предаването Tonight Show. Ето репортаж за годишнина от играта, в който се показват кадри и от шоуто.

На 3 май 1966 г. Джони Карсън и гостът му същата вечер, красивата и напета Ева Габор, демонстрираха очарованията на дотогава почти непознатата игра и на практика я спассяват. След известно време кривене, усукване и кълчене, както и тежкия унгарски акцент на Ева и безценните изражения на Джони, публиката в студиото вече ревеше от смях. В този момент Twister избухна – три милиона бройки от играта бяха продадени само за една година.

Twister е обявен за „Игра на годината“ през 1967 г. и се превръща в една от емблематичните играчки на десетилетието, надмината единствено от обръча. Някои от конкурентните компании обвиняват Milton-Bradley, че продава „секс в кутия“, но оплакванията им приличат повече на най-обикновени обиди на киселяци, които завиждат, че не са измислили те евтината за правене, елементарна и изключително успешна игра.

През изминалите десетилетия Twister се превърна в любима част от поп културата. Смята се, че над 65 милиона души са играли играта, а турнирите по Twister са станали популярни като събития за набиране на средства, особено за деца от колежа. Играта се споменава в песни на R.E.M и Бритни Спиърс, както и се показва в телевизионния ситком „Friends“. Днес е много трудно да се намери някой в западния свят, който поне не е чувал за нея, ако и да не я е играл. Не е лошо за игра, която започна като промоционален щанд за боя за обувки.

 
 
Коментарите са изключени

Уолас Хенри Хартли свири в България, преди да се качи на „Титаник“

Едва ли има човек, който да не знае историята на Titanic. Филмът на Джеймс Камерън успя да разкаже историята толкова пъти, че дори и 100 години по-късно няколко поколения са добре запознати с трагичната съдба на презокеанския лайнер. На борда на този кораб е имало пътници от цял свят и почти всички са смятали, че ще пристигнат в САЩ на борда на един от най-луксозните кораби, но съдбата е имала други планове. Една от най-въздействащите сцени във филма е момемнтът, в който музикантите свирят последната песен, преди да потъне кораба.

Wallace_Hartley

Снимка: By The original uploader was Bluedustmite at English Wikipedia. Original author unknown – Transferred from en.wikipedia to Commons by LittleTony87 using CommonsHelper. First published in London Illustrated News in may 1912, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8266127

Според някои източници, Уолас Хенри Хартли и неговият оркестър продължават да свирят. Единствената разлика е, че господата свирят до стълбите, а не на палубата, както е представено във филма. Липсва информация за последната им песен, но някои оцелели говорят за „Song d’Automne“ на Джанго Райнхарт. Целият оркестър потъва с кораба. Тялото на Хартли е открито на 4 май 1912 година. За погребението на този музикант почти всички от Колн се редят по улиците, за да го изпратят. Актьорът, който изиграва неговата роля е професионален цигулар и се старае да пресъздаде изцяло атмосферата. Историята на Хартли обаче е малко по-дълга за разказване. Изненадващ е фактът, че можете да откриете особено присъствие на музиката и в българските среди.

gettyimages-527962498-594x594

Според статия в Уикипедия, Уолас е един от основоположниците на джаз движението в България. Според предоставената информация там, след Илинденско-Преображенското въстание, редица българи успяват да избягат в САЩ и Канада, където започват да се установяват и да налагат добре познатите родни обичаи. Завърналите се българи, които идват като доброволци за участието си в Балксанската война, носят със себе си и добре познатата музика, която са чували в САЩ. Според източника, един от първите завършени джаз музиканти е именно Уолас Хартли. Той пристига с неговия оркестър във Варна през 1911 година. Варненци били очаровани от новия вид музика и пълнели залата на джаз музикантите. Много скоро Хартли получава покана да свири в София.

Titanic_Band

Снимка: By Unknown – Published in 1912 by the Amalgated Musicians Union, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15312507

Според данни на e-vestnik.bg локацията на музиканта е софийското Градско казино (днес по-познато като градска художествена галерия на ул. „Гурко“ 1). Именно в София, Хартли получава покана да свири на един от най-големите кораби (за времето си). Тогава най-вероятно е смятал, че това е особена чест. 33-годишният музикант се завръща в Англия и прекарва известно време със своята годеница в Йоркшир. След това се качва на борда на престижния кораб и се надява да види новия свят. Музикалното наследство все пак остава и влияе много на развитието на джаза в родните среди. През 20-те години на миналия век се говори за джас и употребата на български инструменти, но според някои хора, тогаващната версия на джаз е била повлияна и от народната музика, следователно тук е звучала малко по-различно, но въпреки това е редно да маркираме присъствието на този музикант и прокарването на един цял нов жанр.

 
 
Коментарите са изключени

Как 36-годишният гватемалски геноцид потъна в забрава

| от |

През 1960 г. започва една от най-дългите граждански войни. Военните действия се водят на сцената на Гватемала, където правителството продължава да държи в особена мизерия селата, където най-често преобладават наследниците на маите. Сражението не се води за територия, а за начин на живот – маите настояват за по-добър такъв и не виждат особени действия от страна на правителството. В следствие на това, следващите 36 години ще бъдат наситени с кървави конфликти и сражения, които ще държат страната в доста свиреп и отворен военен конфликт.

Двете страни събират най-различни привърженици и опозиция, но когато през 1922 г. католическата църква назначава Хуан Хосе Герарди Конедера за водеща фигура в епархията на Верапаз, ситуацията започва да се променя доста сериозно. Религиозното влияние покрива именно онези бедни планински региони, където се случват сраженията. Там бедстващите са пръверженици на Марксистката идея и в лицето на всеки регулатор виждат особен враг. Освен с добрина и смиреност, новият представител на църквата станал известен и с доста благ характер, стремящ се винаги да изкара доброто в околните чрез чувство за хумор. Това, с което всички жители го запомнят е, че успява да внесе толкова добрия баланс между бедни и богати – двете воюващи страни. За бедните е толкова необходим лидер, който проповядва на местния език.

Informe_REMHI

Снимка: By Surizar – https://www.flickr.com/photos/puchica/3475299814/, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=28121182

Когато е назначен за кардинал на Киче, той става свидетел на истинските зверства. Повечето маи са принудени на всекидневни унижения, а стигне ли се до въоръжен конфликт, отецът знаел, че на другия ден ще копае сериозно количество гробове. Ето защо едно от първите му изявления е да отрече тази война и да припомни на двете страни, че съществува военна етика и права на човека, които трябва да се спазват без значение от военните апетити. Самият той е противник на разрастващия се геноцид и въпреки желанието му за мир, той става основен противник на правителството. Следователно животът продължава с всекидневни смъртни заплахи. След провален опит за убийство, той предпочита да отиде в изгнание в Коста Рика за няколко години. През 1996 г. ще дойде и мирът. След като двете страни подписват мир и ОН обещава да наблюдава за спазването му, Хуан Герарди се завръща, този път с много по-сериозна и тежка задача.

Доказано е, че всяка война завършва с изгарянето на ценни документи, заличаването на общите гробове, екзекуцията на неудобните и пренаписването на историята. Практиката във всяка война не се повтаря и променя. Ето защо Герарди се опитва да запази колкото се може повече информация за всички зверства на гватамелската армия. Той е твърдо убеден, че светът трябва да знае за престъпленията срещу човечество, извършено срещу маите. В следващите 3 години той работи усилено върху съставянето на рапорт относно военните действия за изминалите 36 години. Неговият доклад е с размер от 1400 страници, показанията на 6500 свидетеля и доказателства за повече от 55 000 нарушения срещу човечеството.

gettyimages-508356852-594x594

Нещо повече, Герарди много ясно и точно описва извършените 422 кланета – само толкова успява да разкрие под шапката на църквата. Окончателната кървава цифра е за повече от 150 000 убити и повече от 50 000 изчезнали. 80% от извършените престъпления винаги сочат един и същи извършител – гватемалската армия. До тук добре, повечето такива доклади са тиражират в различни медии, докато не потънат в забрава, заменени от забавните предавания. Основната грешка на Герарди, която най-вероятно решава и съдбата му е, че назовава всички онези, които са отговорни за извършените престъпления. Докладът му не е толкова лек и зад всяка команда се крие едно име.

gettyimages-1320741-594x594

На 25 април 1998 г. именно той излиза с кървавия манифест и говори пред света:

„Като църква, ние колективно и отговорно решихме да се нагърбим с тази задача, проговаряйки от името на хилядите жертви. Успяхме да ги накараме да проговорят, да споделят своите истори на страдание и болка, за да може да се почувстват свободни от теглото, което ги е дърпало назад толкова време.“

Само два дена по-късно, той е открит мъртав в апартамента си. Тялото му е покрито в кръв, полицията не успява да го разпознае – лицето му е кървава пихтия. Единствено пръстенът на ръката доказва, че това е той. Патологът по-късно ще потвърди, че побоят се случва с бетонно блокче. Новината за това убийство автоматично подготвя страната за следващата гражданска война. Думите за мир сякаш се изпаряват, особено след като лидерът на бедните е убит, защото иска да пусне духа от бутилката. През 2001 г. правителството ще осъди 3-ма души на 30 години затвор за въпросното убийство.

gettyimages-1320728-594x594

Бившият бодигард на президента – сержант-майор Хосе Обдулио Вилануева, бившият директор на военно разузнаване – полковник Дисраел Лима и неговият син Байрън Лима. Един от близките приятели на Герарди – отец Орантес също става интерес на разследването. През цялото време твърди, че е невинен, но накрая получава присъда за предателството си.

За някои справедливостта в Гватемала може да се смята за истинска победа на правосъдието, но горчивият вкус на най-бедните идва с порция скептицизъм. Истината остава погребана и никой не може да гарантира какво наистина се случва. По време на процеса някои съдии получават смъртни заплахи, някои свидетели изчезват безследно, а други са нападнати в домовете им. Истината остава скрита и някой много добре се старае да е я държи под ключ.

 
 
Коментарите са изключени