shareit

Досиетата CHR: Криминалният случай, предхождащ True Detective

| от chronicle.bg, по Rolling Stone |

Подробностите около осемте убийства в Джеф Дейвис са толкова невероятни, че ако бяха плод на въображение, щяха да са трудни за обяснение.

Всичко започва през 2005 година. В периода до 2009 година в Джеферсън Дейвис, щата Луизина, са убити осем жени, а телата им са изхвърлени в езерца и канали в района.

В продължение на години полицията твърди, че убийствата са дело на сериен убиец, като случаите остават неразрешени. Случващото се доста напомня на първия сезон на True Detective („Истински детектив“), но подробностите, изложени в книгата „Убийства в блатото“, написана от Итън Браун, карат шоуто на HBO да изглежда дори сдържано.

Причините за смъртта на жените са различни. Част от тях са задушени, а две са с прерязани гърла. Всички те са от Южен Дженингс, беден район в града, и са се познавали помежду си. Всички са живели в бедност и са имали криминално досие, свързано с употреба на наркотици и дребни престъпления, често финансирайки незаконните си пристрастявания чрез проституция. Всички осем са съдействали на местните власти с информация за наркопазара.

Браун работи като писател и частен детектив в Ню Орлиънс, когато прочита за първи път за историята през 2010 година. Прави му впечатление небрежната работа на полицията по осемте убийства, предвид факта, че в града живеят само 10 000 души.

Той заминава за Джеферсън Дейвис и прекарва там една седмица през 2011, разговаряйки с местните и хора, познавали жертвите, въпреки че все още няма теза по въпроса.

На пръв поглед Дженингс изглежда като всяко друго място в Луизиана, но само за няколко дни подозренията на Браун се задълбочават. По време на проучването си той се среща с наркодилър на име Дейвид Десхотел, който е познавал жертвите. На следващия ден прочита, че мъжът е убит малко след срещата им. Това все повече подсказва, че в осемте случая не става дума за сериен убиец.

Браун отива до дома на Десхотел и вижда, че полицията не е оградила мястото, не е събирала улики, а хората могат да влизат и да излизат от къщата необезпокоявано. В следващите години Браун продължава да посещава мястото, да интервюира проститутки, които са познавали жертвите, наркодилъри, бивши полицаи и свидетели. Браун проучва хиляди документи и полицейски файлове.

Постепенно картинката започва да се оформя – не става дума за сериен убиец, а за крещящи нарушения на правоохранителните органи. Браун се сблъсква и с твърдения, че полицаи са имали сексуални контакти с жертвите на убийствата. Работната група по случая е ярък пример за конфликт на интереси. Камион, в който се е случило едно от убийствата, изчезва от околността. Служители на полицията, които са се опитвали да изразят съмнения по случая, са уволнявани от работните си места. Оказва се, че жени, давали показания по първите няколко случая, са се оказвали жертви накрая.

Постепенно информацията води Браун към високопоставено лице. По това време се появява информация за премиерата на „Истински детектив“ – сериал, в който действието се развива именно в щата Луизиана. Браун осъзнава, че това може да подбуди интереса към осемте убийства, затова публикува статия по темата. В края на януари 2014 година е публикувана статията „Кой уби 8-те от Джеф Дейвис“ с подзаглавие: „Разследване на истинския случай от „True Detective“. Статията предизвиква сериозен интерес, като я споделя дори създателят на сериала Ник Пизолато, въпреки че не обвързва сериала си с реалните случаи.

Браун получава не само позитивни отзиви. Шерифът на Джеферсън Дейвис – Айви Уудс, публикува съобщение на страницата на местната полиция, в което нарича Браун „автор на художествени истории“ и заклеймява статията.

Появяват се и атаки от служители на полицията. Местен вестник в Дженингс, който доскоро е подкрепял разследването на Браун, публикува нападателни текстове срещу него и спира да отговаря на мейлите му. В следващите месеци Браун провежда интервютата с информаторите си в собствената си кола, разхождайки се с тях извън града.

Подрбностите в книгата стават все повече – Браун открива връзка между някои от жертвите в Луизиана и конгресмен Чарлс Бустани. Още в ранната фаза на работата си по случая, Браун разбира от местните, че Бурдо Ин – мотел, в който проститутки и дилъри се срещали с клиентите си, (включително и убитите 8 жени) – е държан от „хора в политиката“. След сериозно проучване обаче Браун разбира, че съсобственик на мотела е Мартин Гилиъри, представител на Бустани. Според свидетели Бустани не просто е посещавал мотела няколко пъти, но е бил клиент и на поне три от жертвите. От офиса на конгресмена отричат информацията. Бустани отрича и да е знаел, че Гилиъри има дял в мотела. Съпругата му изпраща официална позиция, в която посочва, че съпругът й е добър човек.

Браун не обвинява никого конкретно за убийствата, а по-скоро извежда на преден план цялостен проблем с корупцията и отношението в подобни малки населени места. В кигата си той представя жертвите като пълнокръвни хора. Разказва за личните им проблеми и това, че са жертви не само от убийците си, но и бавно са умирали под тежестта на собствените си физически или ментални заболявания, които не са имали средствата да лекуват. Тези жени са били обречени по начало не защото са живеели на опасно място, а защото социалният им статус и неспособността да се справят с бедността, са ги обричали на смърт. Хората, които е трябвало да ги защитават, не са се вълнували от тях.

 
 
Коментарите са изключени