Досиетата CHR: Камикадзе-метаморфозата

| от |

„Бушидо – пътят на война – означава смърт. Когато трябва да избираш между два пътя, избери този, който води към смъртта. Не разсъждавай! Насочи мисълта си към пътя, който си поел и върви!

                                                 От сборника „Хагакуре”

Те имат мисия – да умрат, докато убиват врага. Живеят с готовността да загинат всеки един момент.  В наши дни те са най-силните играчи на терористични организации,  а действията им са ръководени от нечистата кауза да се промъкват незабелязано, недостойно,  зад гърба, за да сеят смърт в метрото, търговския център, самолета. Все повече думата „камикадзе“ поражда негативни асоциации, свързани с религиозния фанатизъм. Причината е, че едни от най-смъртоносните атаки на Ал Кайда и „Ислямска държава“ са осъществени именно от такъв тип бойци – камикадзе са отговорни за атентатите в САЩ на 11 септември 2001 година, взривяват се в лондонското метро на 7 юли 2005 година,  избиват близо 30 души в турския град Суруч на 20 юли 2015 година, вилнеят по улиците на Париж…

Но къде и как се роди убиецът, който избива за назидание, който  пронизва с острието на заблудените си послания душата на мира, за да се роди от смъртта й отрочето на терора. Умопомрачен фанатик или подмолен боец е камикадзе?

Оказва се, че терористите на ИДИЛ имат изкривена представа за вярата и живота, но и за историята. Първите камикадзе воини нямат нищо общо с джихадистите, които се самовзривяват в западните градове.

Годината е 1281. Наследникът на Чингис хан – Хунилай атакува безпомощната Япония. Когато нашествениците приближават японското крайбрежие, страхотни ветрове потапят корабите и атаката е осуетена.  Японците приписват спасението си на „бога на вятъра“ – kamikaze.

Камикадзе воините са наричани и„токубецу коо-гекитай”  (Tokubetsu Kōgekitai 特別 攻 撃 隊), което означава специален отряд за атака. Първите камикадзе, както впрочем и камикадзе терористите, вярват, че душата им напуска тялото и се възнася в съответствието на представата за рай според религията.

Седемстотин години след монголската атака, американската военна машина се приближава бавно, но застрашително през Тихия океан към същите фатални острови. Япония отново призовава „бога на вятъра“ за спасение. Този път спасителната вихрушка приема формата на самоубийствените пилоти, пожертвали живота си, за да са сигурни, че са ударили корабите на врага.

Годината е 1944-та, заключителната кампания на Втората световна война. Японските въоръжени сили търпят постоянни поражения в резултат на усилващата се физическа мощ и техническо превъзходство на американския флот, авиация и морска пехота в зоната на Филипините. Военноморският капитан Мотохару Окамура създава отряда на „бога на вятъра“: „Убеден съм, че единственият начин за залюлеем люлката на войната в наша полза е да осъществим катастрофа в морето с нашите самолети. Имаме повече от достатъчно доброволци, които ще спасят страната ни”. Така първата камикадзе атака е осъществена по време на битката в залива Лейте, Филипините. Първият отряд е съставен от 24 пилота от Япония. Мишените са били самолетоносачи на САЩ. Един от тях, поразен от A6M0 боец потънал за по-малко от час. Загинали 100 американци. (Снимки от историческото нападение може да видите в галерията ни)

3860 камикадзе пилоти са загинали, докато унищожават корабите и самолетоносачите на Америка,  като 19% от ударите им са били успешни.

Камикадзе самолетите всъщност са взривни ракети, конвертирани в конвенционални машини. Самите камикадзе пилоти са опасани с експлозиви и бомби. Целта е да се забият във вражеския обект, като това се нарича на японски „атака с тяло” – taiatari.

Японците наричат самоделните самолети Ohka – черешов цвят. Американците обаче им измислят друго име – Baka, което означава глупак, защото действията на воините им изглеждали като акт на отчаяние. Бака ракетата е прикрепена към корема на атентатора.

Камикадзе стават японското оръжие, от което американският флот се бои най-много. Те са“ужасяваща заплаха“, „единственото оръжие, от което се страхувах по време на войната“, разказва адмирал Хелси.

Най-опустошителните им атаки са по време на битката за Окинава, където пилотите самоубийци нанасят жестоки удари. Последната атака се осъществява след капитулацията на Япония, когато командирът на камикадзе воините Матоме Угаки ги повежда в  последен полет – 11 самолета атакуват американските кораби в Окинава. Джеймс Файн, който се присъединява към флота през октомври 1942 година споделя: „Японски самолети идваха отвсякъде“.

Над 1321 японски самолета са катастрофирали по време на войната в отчаяните опити на Япония да поведе в битката, но това не й спечелило предимство в Тихия океан. Нанесените щети не попречили на завладяването на Филипините, Иво Джима и Окинава.

Това е  и един от последните героични моменти, свързани с камикадзе воините.

В съвремието представата за самоубийствените пилоти претърпява драстична метаморфоза – от герои на войната, камикадзе войниците се видоизменят в терористи. Водят се редица спорове от военни експерти, историци и богослови за смисъла на саможертвата. Японският създател на специалния отряд за атака адмирал Ониши е твърдял: За командира е важно гибелта на неговите подчинени да не бъде напразна. Затова аз смятам, че в широка перспектива тактиката на смъртниците е перспективна”. К.Р. Браун, вицеадмирал на военновъздушните сили в САЩ има друга гледна точка. Той смята, че камикадзе воините са с трагична участ и тяхната тактика няма как да води към успех.

Факт е, че в настоящата ситуацията на световна война срещу тероризма, камикадзе бойците вече не носят ореола на герои. Социално-културният аспект на първоначалните японски камикадзе е далеч от представата за съвременните камикадзе терористи, които не се насочват срещу военни,  а срещу невинни. Камикадзетата на ИДИЛ дебнат и коварно планират смъртта на десетки.

 
 

Кадри от новия „Spider-Man: Far From Home“

| от chronicle.bg |

Sony и Marvel пуснаха първия трейлър за продължението на „Spider-Man: Homecoming“ от 2017 година – „Spider-Man: Far From Home“. Филмът ни показва приключенията на Питър Паркър и някои от съучениците му в Лондон. 

Sony Pictures също така показва и първия постер на филма малко преди да излезе трейлъра:

Филмът е част от цяла поредица за супергероя и е вторият от разширената вселена на Marvel. Sony притежава правата за Super-Man от дълго време – още от преди филма с Тоби Магуайър. По-късно компанията го възроди с нова история и нов актьор – Андрю Гарфийлд – за „Amazing Spider-Man“ и „Amazing Spider-Man 2″, които получиха смесени мнения от критици и публика.

През 2015 година обаче Sony и Marvel Studios постигнаха споразумение помежду си и включиха героя в „Captain America: Civil War“. Тогава, както и сега, ролята се играе от Том Холанд. От тогава Спайдърмен се е появявал в собствен филм, както и в „Avengers: Infinity War“.

Холанд казва, че ще има трилогия. Очакваме премиера на 5 юли. Ето и трейлъра:

 
 

Кейт Грант – моделката със синдром на Даун

| от chronicle.bg |

Кейт Грант, която има синдрома на Даун, е доста успешен модел.

Само на 20 години момичето от Ко Тайрон, Северна Ирландия, беше коронована като победител на конкурса за красота Teen Ultimate Beauty Of The World. След това тя ходи на подиума на Belfast Fashion Week и се появи в сутрешно предаване по местна телевизия. В момента Грант е посланик на популярен козметичен бранд, след като нейна снимката, на която носи техен очна линия, доби голяма популярност в Instagram.

„Кейт павира пътя за много хора, които ще дойдат след нея,“ каза гордата майка Дейдре. „Тя е наясно с това и иска да мотивира индустрията да наема повече хора с увреждания, което и прави от самото начало. Знае и, че може да нарави това по начин, по който някои от приятелите й не могат. Тя използва популярността си за тяхно добро.“

Козметичният бранд ще покаже нейни снимки в над 2000 магазина в 30 държави, където продуктите им се продават. „Тя е силно мотивирана да бъде супермодел. Обожавам оптимизма й и като нейна майка винаги ще я подкрепям. Когато си млад, мислиш, че светът няма граници и Кейт няма нашето разбиране за предстощи препятствия. Тя не позволява на препятствията да застанат на пътя й, нито на увреждането й. Казва, че синдромът не е всичко – тя е Кейт.“

Коментарите по случая са най-найсърчаващи. Един потребител пише: „Колко вдъхновяваща млада дама, благодаря ти!“

 
 

Еди Мърфи се завръща за „Coming to America 2″

| от chronicle.bg |

Paramount започва снимките на „Coming to America 2″ с Еди Мърфи.

„Coming to America“ излезе през 1988 година и в него, както добре помним, Един игра африкански принц, който отива в САЩ, за да намери любовта. Режисьор е Джон Ландис, а печалбите от филма в боксофиса са около $275 милиона днешни пари.

Още през 2017 се появяват слухове за планирането на продължение, но Paramount потвържди новината чак през 2018, на CinemaCon. Сега вече имаме потвърждение и от самия Мърфи за завръщането му като принц Аким. Режисьор ще е Крейг Брюър („Hustle and Flow“).

Крейг и Еди ще работят за втори път заедно след като снимаха биографията на Руди Рей Мур „Dolemite is My Name“ за Netflix.

„Coming to America 2″ ще разказва за това как Аким научава, че има син и се завръща в САЩ, за да го намери. Продуцентите искат да върнат актьорите от първия филм – Арсенио Хал (Семи, най-добрият приятел на Аким), Шари Хедли (Лиса Макдауъл, романтичният интерес на Аким), Джон Амос (Клео Макдауъл, предприемач) и Джеймс Ърл Джоунс (Джафи Джофър, бащата на Аким и крал на Замунда).

Освен Аким и Семи, Мърфи и Хал играят още няколко роли (разбира се, след усърден грим). Предстои да видим дали това ще се повтори и във втория филм. Мърфи често играе по няколко роли във филмите си, така че това никак не е изключено.

Освен всичко останало, комедията като жанр доста се промени от края на 80-те години. Политическата ситуация също. Paramount са прави да наемат Кеня Барис („Black-ish“) за сценарист, защото той има съвременен поглед върху това какво е смешно.

 
 

Създателят на „Bandersnatch“ към критиците: „Fuck off“

| от chronicle.bg |

Чарли Брукър, създателят на „Black Mirror: Bandersnatch“, каза на критиците, които не се кефят на интерактивния аспект на филма: „Fuck off“. „Bandersnatch“ излезе на Netflix в края на 2018 година и стана културен феномен. 

Това е първият пълнометражен филм по „Black Mirror“, които е и интерактивен като зрителите сами избират съдбата на главния герой Стефан Бълтър (Фион Уайтхед), а той самият… хайде, няма да издаваме. Лентата има 5 края, плюс един таен след финалните надписи. Въпреки успеха и популярността си, „Bandersnatch“ получи и известно количество критика.

В интервю за HuffPost UK, Брукър отговори с импулсивното „Fuck off“ на въпрос какво мисли за това как творението му беше прието. Първо, той изрази благодарности към позитивните коментари: „Толкова е удовлетворяващо да видиш колко хора се включиха във филма. Беше интересно да видиш различни реакции от различни хора в зависимост от това какво очакват и какво искат.“

За критиците Брукър каза: „Имаше хора, които казаха, че не искат да взимат решения и не искат да правят нищо. Еми тогава – fuck off. Правете нещо друго! Имаше и хора, които казаха ‘о, много е просто като игра’ или ‘игрите вече правиха таквоа нещо’ – филмът не е на платформа за игри, а е на Netflix. Много добре знам какво е компютърна игра, мерси.“

Подобно на „Bird Box“ на Сузане Биер, броят хора, до които стигна „Bandersnatch“, само показва значението на Netflix за кино индустрията. Без интерактивния елемент, филмът едва ли щеше да стигне до висините си.