Досиетата CHR: Камикадзе-метаморфозата

| от |

„Бушидо – пътят на война – означава смърт. Когато трябва да избираш между два пътя, избери този, който води към смъртта. Не разсъждавай! Насочи мисълта си към пътя, който си поел и върви!

                                                 От сборника „Хагакуре”

Те имат мисия – да умрат, докато убиват врага. Живеят с готовността да загинат всеки един момент.  В наши дни те са най-силните играчи на терористични организации,  а действията им са ръководени от нечистата кауза да се промъкват незабелязано, недостойно,  зад гърба, за да сеят смърт в метрото, търговския център, самолета. Все повече думата „камикадзе“ поражда негативни асоциации, свързани с религиозния фанатизъм. Причината е, че едни от най-смъртоносните атаки на Ал Кайда и „Ислямска държава“ са осъществени именно от такъв тип бойци – камикадзе са отговорни за атентатите в САЩ на 11 септември 2001 година, взривяват се в лондонското метро на 7 юли 2005 година,  избиват близо 30 души в турския град Суруч на 20 юли 2015 година, вилнеят по улиците на Париж…

Но къде и как се роди убиецът, който избива за назидание, който  пронизва с острието на заблудените си послания душата на мира, за да се роди от смъртта й отрочето на терора. Умопомрачен фанатик или подмолен боец е камикадзе?

Оказва се, че терористите на ИДИЛ имат изкривена представа за вярата и живота, но и за историята. Първите камикадзе воини нямат нищо общо с джихадистите, които се самовзривяват в западните градове.

Годината е 1281. Наследникът на Чингис хан – Хунилай атакува безпомощната Япония. Когато нашествениците приближават японското крайбрежие, страхотни ветрове потапят корабите и атаката е осуетена.  Японците приписват спасението си на „бога на вятъра“ – kamikaze.

Камикадзе воините са наричани и„токубецу коо-гекитай”  (Tokubetsu Kōgekitai 特別 攻 撃 隊), което означава специален отряд за атака. Първите камикадзе, както впрочем и камикадзе терористите, вярват, че душата им напуска тялото и се възнася в съответствието на представата за рай според религията.

Седемстотин години след монголската атака, американската военна машина се приближава бавно, но застрашително през Тихия океан към същите фатални острови. Япония отново призовава „бога на вятъра“ за спасение. Този път спасителната вихрушка приема формата на самоубийствените пилоти, пожертвали живота си, за да са сигурни, че са ударили корабите на врага.

Годината е 1944-та, заключителната кампания на Втората световна война. Японските въоръжени сили търпят постоянни поражения в резултат на усилващата се физическа мощ и техническо превъзходство на американския флот, авиация и морска пехота в зоната на Филипините. Военноморският капитан Мотохару Окамура създава отряда на „бога на вятъра“: „Убеден съм, че единственият начин за залюлеем люлката на войната в наша полза е да осъществим катастрофа в морето с нашите самолети. Имаме повече от достатъчно доброволци, които ще спасят страната ни”. Така първата камикадзе атака е осъществена по време на битката в залива Лейте, Филипините. Първият отряд е съставен от 24 пилота от Япония. Мишените са били самолетоносачи на САЩ. Един от тях, поразен от A6M0 боец потънал за по-малко от час. Загинали 100 американци. (Снимки от историческото нападение може да видите в галерията ни)

3860 камикадзе пилоти са загинали, докато унищожават корабите и самолетоносачите на Америка,  като 19% от ударите им са били успешни.

Камикадзе самолетите всъщност са взривни ракети, конвертирани в конвенционални машини. Самите камикадзе пилоти са опасани с експлозиви и бомби. Целта е да се забият във вражеския обект, като това се нарича на японски „атака с тяло” – taiatari.

Японците наричат самоделните самолети Ohka – черешов цвят. Американците обаче им измислят друго име – Baka, което означава глупак, защото действията на воините им изглеждали като акт на отчаяние. Бака ракетата е прикрепена към корема на атентатора.

Камикадзе стават японското оръжие, от което американският флот се бои най-много. Те са“ужасяваща заплаха“, „единственото оръжие, от което се страхувах по време на войната“, разказва адмирал Хелси.

Най-опустошителните им атаки са по време на битката за Окинава, където пилотите самоубийци нанасят жестоки удари. Последната атака се осъществява след капитулацията на Япония, когато командирът на камикадзе воините Матоме Угаки ги повежда в  последен полет – 11 самолета атакуват американските кораби в Окинава. Джеймс Файн, който се присъединява към флота през октомври 1942 година споделя: „Японски самолети идваха отвсякъде“.

Над 1321 японски самолета са катастрофирали по време на войната в отчаяните опити на Япония да поведе в битката, но това не й спечелило предимство в Тихия океан. Нанесените щети не попречили на завладяването на Филипините, Иво Джима и Окинава.

Това е  и един от последните героични моменти, свързани с камикадзе воините.

В съвремието представата за самоубийствените пилоти претърпява драстична метаморфоза – от герои на войната, камикадзе войниците се видоизменят в терористи. Водят се редица спорове от военни експерти, историци и богослови за смисъла на саможертвата. Японският създател на специалния отряд за атака адмирал Ониши е твърдял: За командира е важно гибелта на неговите подчинени да не бъде напразна. Затова аз смятам, че в широка перспектива тактиката на смъртниците е перспективна”. К.Р. Браун, вицеадмирал на военновъздушните сили в САЩ има друга гледна точка. Той смята, че камикадзе воините са с трагична участ и тяхната тактика няма как да води към успех.

Факт е, че в настоящата ситуацията на световна война срещу тероризма, камикадзе бойците вече не носят ореола на герои. Социално-културният аспект на първоначалните японски камикадзе е далеч от представата за съвременните камикадзе терористи, които не се насочват срещу военни,  а срещу невинни. Камикадзетата на ИДИЛ дебнат и коварно планират смъртта на десетки.

 
 

Салма Хайек пусна снимки по бикини от ваканцията си

| от chronicle.bg |

Не че имаме нужда от доказателство, че Салма Хайек е красива, но все пак то се появява.

51-годишната актриса пусна снимки без филтри от ваканцията си и трябва да признаем, че много малко от Инстаграм моделите, които печелят парите си единствено благодарение на снимките си в мрежата, могат да й стъпят на пръста.

Ето какво имаме предвид:

A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

Wind hair. Cabello de viento ‍♀️ #hair A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

#nofilter #noretouching

A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

In my element. En mi elemento ‍♀️. #water #nature #gratitude A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

А гифът, който ви привлече, е кадър от филма „From dusk till dawn“.

tumblr_oj408sJidv1w0et12o4_400

 
 

Ема Томпсън: „Нуждаем се от повече роли за възрастните актриси“

| от chronicle.bg |

59-годишната Ема Томпсън призова шоубизнеса за повече роли, в които да могат да влизат възрастни актриси на големия екран.

Носителката на две статуетки „Оскар“ в момента играе ролята на съдия в Семейния отдел на лондонски съд, която си има свои семейни проблеми в лентата „The Children Аct“ (Законът за детето). Тя трябва да решава съдбите на множество непълнолетни деца и на техните семейства.

На премиерата на филма Ема Томпсън обясни, че е приела ролята, тъй като е била заинтригувана от съдбата на героинята си, сдобила се с власт в един много мъжки свят.

Когато произнесем думата съдия, първо си представяме мъж. Харесах историята за тази съдийка и веднага се включих в проекта“, казва Томпсън. Тя изтъкна, че липсата на достатъчно добри роли за актрисите, които не са в първа младост, е проблем, който очаква своето решение, било то и в дългосрочен план.

"The Meyerowitz Stories" UK Premiere - 61st BFI London Film Festival
Getty Images

„Мъжете в нашия бранш не са поставени по същия начин. Нещата не са се променили от много дълго време. Но понякога се появяват някои добри роли и това ме изпълва с надежда“, коментира звездата от „Имението Хауърдс Енд“, Остатъците от деня“, „Разум и чувства“ т.н.

 
 

Геолозите и миньорите – те да са живи!

| от Боян Рашев |

 

Едно време щях да ставам геолог. Вече не помня какво ме накара в средата на 11-ти клас изведнъж да реша, че ще уча Геология. Беше шок за всичките ми приятели, а за родителите ми – не е за разправяне… Ама се самонавих и самоподготвих и без един час с учител – в гимназиите такъв предмет нямаше, само в минните техникуми – изкарах 6.00 на кандидат-студентски изпит по Геология. Оказа се излишно усилие, защото бяхме 17 кандидата за 30 места – брутална конкуренция! Учих две години в Софийския, много яко и интересно, страхотни практики… и накрая спечелих една стипендия и напуснах в посока Управление на околната среда и ресурсите в Германия. Бяха мизерните години в края на 90-те, стипендията беше повече от заплатите на родителите ми и – колкото и да не ми се искаше – нямаше как да откажа подобна възможност. Така не станах геолог…

Но днес работя и празнувам заедно с тях и онези, които ги следват навсякъде – миньорите. Празнувам, защото знам какво представлява работата им, колко трудна и тежка може да бъде и колко много осигурява на цялото общество. Всъщност, на тях дължим практически всичко. Просто се огледайте! Всеки предмет, който видите, е излязъл под някаква форма от земните недра – материалите за производството му са извадени от мина или сондаж или, ако е от биомаса, със сигурност е произведен или транспортиран с използване на енергия, която идва от мина или сондаж. Посочете нещо, което има значима роля в ежедневието ви и не отговаря на горното описание и признавам, че греша. Не можете, освен ако не сте корабокрушенец на самотен остров. Но пък тогава вероятността да четете този текст клони към нула.

Защо тогава ги пиша тия неща изобщо? Защото модерното общество толкова се отдалечи от източниците на материалните си блага, че изпадна в някакво абсурдно отрицание на тяхното значение – даже ги низвергна. През 70-те група „умни“ хора лепнаха на полезните изкопаеми етикета „невъзобновяеми“ и днес „зелените“ политики на ЕС са базирани на утопични идеи като „кръгова“ или „био-базирана“ икономика, „нулеви отпадъци“ или възобновяема енергия, които заклеймяват добива и го представят като нещо „лошо“ по дефиниция.

Понятието „невъзбновяеми ресурси“ е лишено от смисъл, но днес се набива в главите на децата ни още в първи клас! Не се възобновявали достатъчно бързо, така че били изчерпаеми и не трябвало да зависим от тях? Дрън-дрън… Хайде, сетете се за глобално изчерпан „невъзобновяем“ ресурс? Не се мъчете – не можете! А за изчерпани възобновяеми ресурси примери, колкото щеш – от динозаврите, през китовата мас и слоновата кост, та до перата от странстващ гълъб…

Човешката цивилизация се създава в момента, в който хората се научават да ползват каменни сечива и други неща, създадени от полезни изкопаеми – пясък, глина, метали, фосилни горива. Последните са особено важни, защото достъпът до евтина, изобилна и надеждна енергия е основен двигател на развитието – без нея сме обратно в пещерите. Историята на човешкия прогрес може да бъде описана накратко така – процес на непрестанно ограничаване на зависимостта ни от капризите на природата, който се случва благодарение на растящия добив и умение да използваме полезни изкопаеми. Долните две графики кристално ясно го показват – геолозите и миньорите ни снабдяват с практически всичко, което приемаме за даденост.

Световно потребление на материали по тип ресурс (Krausmann et al., 2010):

Global_resorce_use

global-primary-energy-1024x723

Живеем на доста голяма планета – как точно си представяте обем от 1,0832×1012 km³? Съставена е от огромен брой елементи, съединения и минерали. От гледна точка на примитивните хора понятието „невъзобновяеми ресурси“ не включва практически нищо освен камъните на повърхността, от които те правят остри предмети. После откриват някои минерали като солта, пясъка, глината и самородни метали като злато, сребро и мед, които с малко преработка и/или претопяване могат да превръщат в нещо използваемо. И така „невъзобновяемите ресурси“ се оказват доста повече. После се научават да добиват желязо, калай и други метали от руди. Този процес на „откриване“ на нови ресурси всъщност днес е по-бърз отколкото, когато и да било в историята. Най-новите примери включват литий за батерии и индий – за екрани. Защо си мислим, че сме стигнали края на технологичния прогрес и утре няма да изскочат нови, напълно непознати ни ресурси?

За да се ограничи понятието „невъзобновяем ресурс“ количествено, се коментират т.нар. „доказани запаси“ – количествата метали, горива или други суровини в детайлно проучени находища, чийто добив е икономически ефективен. Статичното разбиране предполага, че те са крайни и просто се изчерпват. Това обаче не е така, защото запасите зависят от наличните технологии и цена. Нещо повече, доказването на ново находище увеличава запасите. Технологичният напредък също – през 70-те например глобалните запаси на мед скачат рязко поради развитието на процеси за добив на оксидни руди, които дотогава са били отпадък, а през 90-те оптичният кабел и безжичните връзки освобождават комуникациите от медната зависимост. За шистовата революция при нефта и газа вече практически всеки е чувал, което не пречи на цели страни да се правят, че я няма.

Факт е, че запасите на всички известни ресурси – от горива, през руди, до индустриални минерали – днес са много по-големи, от когато и да било. Тоест, колкото повече добиваме, толкова повече намираме. А все още си чоплим преди всичко по повърхността на земната кора, която иначе е дълбока до 70 км. – подземните находища тепърва ще се разкриват наистина масово. Да не говорим за добива на руди по дъната на океаните, който тепърва прохожда, а вече има сериозни планове и за прехващане на астероиди…

Но да се върнем на геолозите и миньорите, защото всичко идва от тях, а те днес наистина имат повод да празнуват. Защото няма друга страна в ЕС, в която добивът и първичната преработка да имат толкова водеща роля в икономиката. В глобалния Индекс на минния принос на Международния съвет по мини и минерали (ICMM) от 2016 г., България се намира на 53-то място в света, като се нарежда първа сред страните от ЕС. Изоставаме в сравнение с Австралия и Канада, но пък изпреварваме с малко дори Финландия и Швеция. А в изданието от 2018 г., което предстои да излезе, би трябвало да сме още по-напред. Защото се проучва къде ли не и нови находища изскачат постоянно; медните, златни и оловно-цинковите рудници и металургични предприятия се развиват бурно; а лигнитните въглища – колкото и да не им се иска на много хора – отново, пак и все още осигуряват 44% от електроенергията на страната ни. И на практика това няма как скоро да се промени.

Вчера прочетох, че „близо една трета от наетите за работа на новия златен рудник Ада тепе хора са се върнали от чужбина„. С една дума: Геолозите и миньорите – те да са живи!

Честито, колеги!

Текстът е взет от блога на автора с неговото изрично съгласие.

 
 

Как да диагностицираме Паркинсон рано

| от chr.bg |

Южнокорейски учени откриха нов метод за ранна диагностика на болестта на Паркинсон чрез анализ на ретината на окото, пише сайтът Нюз медикъл.

Екипът на д-р Джи Янг Ли от Сеулския национален университет установи, че ранният стадий на споменатото тежко заболяване е съпроводен с измиране на клетки на главния мозък. При този процес се наблюдава изтъняване на ретината на окото. Тази беше констатирана от южнокорейските учени за пръв път в историята на медицината. По думите на Джи Янг Ли откритието на екипа й ще позволи ранното диагностициране на болестта на Паркинсон чрез очен преглед.

В експериментите са участвали 49 възрастни пациенти със симптоми на болестта на Паркинсон и 54 възрастни южнокорейци без подобни оплаквания. Чрез анализ на ретината учените безпогрешно могли да определят кои са здравите и кои са болните.