Досиетата CHR: Камикадзе-метаморфозата

| от |

„Бушидо – пътят на война – означава смърт. Когато трябва да избираш между два пътя, избери този, който води към смъртта. Не разсъждавай! Насочи мисълта си към пътя, който си поел и върви!

                                                 От сборника „Хагакуре”

Те имат мисия – да умрат, докато убиват врага. Живеят с готовността да загинат всеки един момент.  В наши дни те са най-силните играчи на терористични организации,  а действията им са ръководени от нечистата кауза да се промъкват незабелязано, недостойно,  зад гърба, за да сеят смърт в метрото, търговския център, самолета. Все повече думата „камикадзе“ поражда негативни асоциации, свързани с религиозния фанатизъм. Причината е, че едни от най-смъртоносните атаки на Ал Кайда и „Ислямска държава“ са осъществени именно от такъв тип бойци – камикадзе са отговорни за атентатите в САЩ на 11 септември 2001 година, взривяват се в лондонското метро на 7 юли 2005 година,  избиват близо 30 души в турския град Суруч на 20 юли 2015 година, вилнеят по улиците на Париж…

Но къде и как се роди убиецът, който избива за назидание, който  пронизва с острието на заблудените си послания душата на мира, за да се роди от смъртта й отрочето на терора. Умопомрачен фанатик или подмолен боец е камикадзе?

Оказва се, че терористите на ИДИЛ имат изкривена представа за вярата и живота, но и за историята. Първите камикадзе воини нямат нищо общо с джихадистите, които се самовзривяват в западните градове.

Годината е 1281. Наследникът на Чингис хан – Хунилай атакува безпомощната Япония. Когато нашествениците приближават японското крайбрежие, страхотни ветрове потапят корабите и атаката е осуетена.  Японците приписват спасението си на „бога на вятъра“ – kamikaze.

Камикадзе воините са наричани и„токубецу коо-гекитай”  (Tokubetsu Kōgekitai 特別 攻 撃 隊), което означава специален отряд за атака. Първите камикадзе, както впрочем и камикадзе терористите, вярват, че душата им напуска тялото и се възнася в съответствието на представата за рай според религията.

Седемстотин години след монголската атака, американската военна машина се приближава бавно, но застрашително през Тихия океан към същите фатални острови. Япония отново призовава „бога на вятъра“ за спасение. Този път спасителната вихрушка приема формата на самоубийствените пилоти, пожертвали живота си, за да са сигурни, че са ударили корабите на врага.

Годината е 1944-та, заключителната кампания на Втората световна война. Японските въоръжени сили търпят постоянни поражения в резултат на усилващата се физическа мощ и техническо превъзходство на американския флот, авиация и морска пехота в зоната на Филипините. Военноморският капитан Мотохару Окамура създава отряда на „бога на вятъра“: „Убеден съм, че единственият начин за залюлеем люлката на войната в наша полза е да осъществим катастрофа в морето с нашите самолети. Имаме повече от достатъчно доброволци, които ще спасят страната ни”. Така първата камикадзе атака е осъществена по време на битката в залива Лейте, Филипините. Първият отряд е съставен от 24 пилота от Япония. Мишените са били самолетоносачи на САЩ. Един от тях, поразен от A6M0 боец потънал за по-малко от час. Загинали 100 американци. (Снимки от историческото нападение може да видите в галерията ни)

3860 камикадзе пилоти са загинали, докато унищожават корабите и самолетоносачите на Америка,  като 19% от ударите им са били успешни.

Камикадзе самолетите всъщност са взривни ракети, конвертирани в конвенционални машини. Самите камикадзе пилоти са опасани с експлозиви и бомби. Целта е да се забият във вражеския обект, като това се нарича на японски „атака с тяло” – taiatari.

Японците наричат самоделните самолети Ohka – черешов цвят. Американците обаче им измислят друго име – Baka, което означава глупак, защото действията на воините им изглеждали като акт на отчаяние. Бака ракетата е прикрепена към корема на атентатора.

Камикадзе стават японското оръжие, от което американският флот се бои най-много. Те са“ужасяваща заплаха“, „единственото оръжие, от което се страхувах по време на войната“, разказва адмирал Хелси.

Най-опустошителните им атаки са по време на битката за Окинава, където пилотите самоубийци нанасят жестоки удари. Последната атака се осъществява след капитулацията на Япония, когато командирът на камикадзе воините Матоме Угаки ги повежда в  последен полет – 11 самолета атакуват американските кораби в Окинава. Джеймс Файн, който се присъединява към флота през октомври 1942 година споделя: „Японски самолети идваха отвсякъде“.

Над 1321 японски самолета са катастрофирали по време на войната в отчаяните опити на Япония да поведе в битката, но това не й спечелило предимство в Тихия океан. Нанесените щети не попречили на завладяването на Филипините, Иво Джима и Окинава.

Това е  и един от последните героични моменти, свързани с камикадзе воините.

В съвремието представата за самоубийствените пилоти претърпява драстична метаморфоза – от герои на войната, камикадзе войниците се видоизменят в терористи. Водят се редица спорове от военни експерти, историци и богослови за смисъла на саможертвата. Японският създател на специалния отряд за атака адмирал Ониши е твърдял: За командира е важно гибелта на неговите подчинени да не бъде напразна. Затова аз смятам, че в широка перспектива тактиката на смъртниците е перспективна”. К.Р. Браун, вицеадмирал на военновъздушните сили в САЩ има друга гледна точка. Той смята, че камикадзе воините са с трагична участ и тяхната тактика няма как да води към успех.

Факт е, че в настоящата ситуацията на световна война срещу тероризма, камикадзе бойците вече не носят ореола на герои. Социално-културният аспект на първоначалните японски камикадзе е далеч от представата за съвременните камикадзе терористи, които не се насочват срещу военни,  а срещу невинни. Камикадзетата на ИДИЛ дебнат и коварно планират смъртта на десетки.

 
 

Трейлър на The Aftermath: къде още ще гледаме Кийра Найтли?

| от chronicle.bg |

Докато гледаме как се представя Кийра Найтли в ‘“Колет“ (в програмата на CineLibri 2018), насочваме погледите си към следващия интересен проект на тази страхотна актриса.

Продуцентската компания Fox Searchlight пусна първия трейлър на филма „The Aftermath“ – драма, развиваща се в периода след Втората световна война, която разказва за любовния триъгълник между персонажите на Кийра Найтли, Александър Скарсгард и Джейсън Кларк.

Филмът е базиран на романа на уелския писател Ридиан Брук и е режисиран от Джеймс Кент. Сценарият е на Джо Шрапнъл и Ана Уотърхаус, екипът зад „Race“ и „Frankie & Alice“.

Ето какво гласи официалният синопсис: „В следвоенна Германия през 1946 г. Рейчъл Морган (Найтли) пристига насред руините в Хамбург, за да се събере със съпруга си Луис (Кларк), британски полковник, отговорен за възстановяването на разрушения град. Когато се нанасят в новия си дом, Рейчъл е поразена от решението на съпруга си: да делят къщата с предишните й собственици – немски вдовец (Скарсгард) и травмираната му дъщеря. В тази нажежена атмосфера емпатията и скръбта отстъпват място на страстта и предателството.

Очакваната премиера на филма е за края на април 2019 г. Сега спираме с приказките и ви оставяме в компанията на прекрасната Кийра и нейната приятна мъжка компания.

 
 

Кои са по-опасни: кулагиновците или ричардовците?

| от Вучето |

Най-скандалният български гримьор стигна до края на пътя от “Осанна” до “Разпни го”. След като потроши малко продуцентска покъщнина, беше набит от “мецана” Костова с пластмасова бутилка и разби с неподозирана за крехката си физика сила вратата, водеща към външния свят, зрителите най-после се възмутиха и обърнаха палеца надолу. 70 и няколко процента дислайк изпратиха Кулагин да си лакира ноктите у дома, при баба и мама.

В Къщата ликуват, пият и пеят възрожденски песни, за да ознаменуват освобождението от тиранина. Сдружение “Майки срещу насилниците на жени” се обърнаха с искане към премиера да обяви 15 октомври, датата, на която Кулагин напусна шоуто, за национален празник. В няколко града на страната се канят да организират през уикенда всенародни тържества, на които да се раздава курбан за здравето на пострадалите от ръката на гримьора на ВИП-ове, Папи Ханс и Ваня Костова.

Главата на змията беше стъпкана и Доброто възтържествува. Както винаги.

А дали наистина?

Заради разиграващите се вече повече от месец циркове около Валентин Кулагин и несекващите коментари за безобразното му поведение, някак на заден план останаха други панаирджийски мечки. Именно те използваха интереса към главния дразнител в реалитъ предаването като параван, зад който да скрият собственото си безобразие. Думата ми е за Ричард Величков – “Ричи”.  И не конкретно за него, а за  всички немуподобни, които бродят из фитнес-клубовете на републиката и помпат мускули в очакване да станат известни. Ако не може утре, то поне вдругиден, че много им е спешно да почнат да ги спират хората по улиците и да ги молят да си направят селфи с тях  Междувременно се явяват на разни конкурси за Мистър Едикаквоси по слипчета Andrew Christian (дизайнерският надпис на ластика моментално прибавя поне десет точки отгоре). Освен това четат литература за самопознание и самопомощ: “Преди да се гръмнеш прочети тази книга” (подвеждащо заглавие – НЕ е книга за лов и риболов!), “Силата на духовната интелигентност” (висока топка!) и “ Лидерите винаги обядват последни”( още по-висока топка! Допълнително затруднение: от нея се огладнява…)

Ричардовците са непреклонни в амбицията си да станат милионери като правят…нещо. Представят си как след време някой ще напише книга за самопомощ, вдъхновена от техния светъл пример, със заглавие: “От Смолян до милиона”.

Друго нещо, с което ричардовците си запълват времето в очакване да се случи националната известност и първият милион, е като спят с жени, които не непременно харесват. Наричат тези жени не кифли, а “вафли”. Причината е, че като им се прияде нещо сладко и няма кифли, и вафлите стават. Жени – вафли, все тая. За тях сексът с манекенка в национален ефир или на страниците на жълт вестник с каракачанска овца е еднакво ефективен начин за постигане на заветната цел.

С ричардовците разговорът невинаги върви гладко, защото особеностите на диалектния им изказ често затрудняват събеседниците им.  Обаче ричардовците компенсират липсата на богат речник и бляскав интелект със солиден запас от 48 тениски с маркови етикети отзад на врата. Така де, нали по броя и бранда на тениските посрещат… По какво изпращат още не са го измислили.

Ричардовците са пример за подръжание за малките, които искат да станат като тях като пораснат. И как не! Казват “Добър ден” на влизане в аптека, кръстят се в черква и отстъпват място на бременни и баби в трамвая. Това последното е приятно допълнение към PR образа им, въпреки че е пълно фентъзи. Ричардовците не ползват трамвай, не защото не могат да се научат да го карат, а защото предпочитат да карат други… коли.

Ричардовците могат и да харесват кулагиновците, но могат и да не ги харесват. Те всъщност нямат нищо против да са приятели с “джендъри”, понеже на техен фон по презумпция изглеждат по… развити. А и джендърите не са им конкуреция за женското внимание. Виж, проблем са разните там интелектуалци, които хем не могат да вдигат 100 от лежанка, хем дрехите им не са италиански, но въпреки това ги водят ВИП. Нещо не излиза сметката. Изобщо, разсъждават ричардовците, ако продължават някакви сакати физици, дето говорят през лаптопа си, и други смешници без добре оформени трицепси да печелят възхищение, награди и риалити шоа, накъде изобщо  се е запътил този свят?

Накъдето и да се е запътила този свят обаче, ричардовците винаги ще се нагаждат към новата среда. Защото са нов биологичен  неунищожими вид хлебарки. Само че хлебарки с ЕГН. И се размножават. Но всички останали се правят, че не ги забелязват, понеже някак е срамно да кажеш, че домът ти е нападнат от гадините. Тогава не ти остава нищо друго освен  да се гръмнеш ПРЕДИ да прочетеш бестселъра “От Смолян до милиона”.

 
 

Науката ни показва лицето на Бог, прилича на Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Вижте ги един до друг. Не можете да кажете, че не си приличат!

Разбира се, веднага в главите ни изниква един конкретен въпрос: Как е съставен образът на Господ? Това е станало по следния начин: 511 християни са участвали в изследване, в което е трябвало да изберат снимки хора, които според тях приличат най-много на Бог, а финалният образ е съставен от изборите им.

Психолози от Университетът в Северна Каролина – Чапъл Хил накарали участниците в изследването да разгледат хиляди двойки човешки лица (избрани на случаен принцип) и да изберат кое от двете им прилича повече на божествено. Най-предпочитаните изображения след това са били комбинирани в едно чрез специален софтуер.

Може би приликата на резултата от изследването с фасона на Илън ни показва, че искаме господ да е модерен човек, гладко избръснат и с младежки вид, за разлика от класическия образ на възрастен брадат дядо в облаците. 

Изследването също така показва, че хората виждали много от себе си в образа на Бог. Младите хора виждали образа му по-млад, афро-американците го виждали като афро-американец, а хората, които се смятали за по-красиви, вярвали, че и господ е по-скоро красив.

Всичко това като че ли обяснява защо резултатът си прилича с Илън, който изглежда доста като средностатистически бял мъж.

Това буди въпроса: дали ако вземем снимките на 511-те човека от изследването и ги минем през същия софтуер няма да получим горе-долу същия образ?

„Склонността хората да вярват, че Бог има общи черти с тях, е в тон със стандартната егоцентричност“, казва професор Кърт Грей, автор на изследването. „Хората често проектират вярванията и чертите си върху другите. Нашият експеримент показа същото.“

В крайна сметка излиза, че лицето на господ е лицето на човешкия род.

 
 

Тази сладка синеока Фелисити Джоунс и 6 страхотни нейни роли

| от chronicle.bg |

Лесно можете да объркате Фелисити Джоунс с еднодневна сензация, която става известна за широката публика в нощта след премиерата на филмa „Теорията на всичко“. Реалността обаче далеч не е такава, защото това малко синеоко момиче, което днес навършва 35 години, работи дълги години, за да спечели сърцата на критиците.

За запознатите с нейните роли тя винаги е била британския нешлифован диамант, на когото му е било нужно единствено време, за да заблести в редиците на най-добрите актьори от екрана.

Преди да се сдобие с първата си номинация за „Оскар“ за  най-добра поддържаща актриса, в резюмето й вече се открояват няколко запомнящи се роли. Професионалната й кариера започва, когато е на 12 години и участва във филма „Ловци на съкровища“. От там насетне започва стъпка по стъпка да се катери по стълбата. Последните години в биографията й има както прилични блокбъстъри, така и няколко филма, които са предпоставка бляскаво бъдеще, ако всичко върви наред.

В чест на рождения ден на тази обещаваща актриса, на която никога не бихме дали 35, споделяме 6 страхотни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.