Досиетата CHR: Българската следа в Менделеевата таблица
Това не е нещо ново за онези, които които помнят 1999 година. Тогава екип от лабораторията “Лорънс Бъркли” в Калифорния, начело с българския физик Виктор Нинов, триумфално съобщи, че след бомбардиране на олово с частици криптон са открити два неизвестни досега химични елемента – съответно номера 116 и 118 в таблицата на Менделеев. “Прескочихме през едно море на нестабилност към остров на стабилност, точно както предсказа теорията още през 70-те”, писа Нинов в авторитетното “Физикъл Ревю”. Държавният секретар на САЩ по енергетиката Бил Ричардсън нарече новината “поразително откритие, което отваря широко вратите към опознаването на атомното ядро”.
Това заключение се оказва прибързано.
През 2002 и двете открития бяха кротко опровергани, а Нинов бе уволнен от лабораторията заради фалшифициране на данни. “Природата е най-добрият тест за откритията“ – коментира един от директорите на “Лорънс Бъркли”. – За да признаем един експеримент, той трябва да може да бъде повторен.”
Веднага след публичното обявление на Виктор Нинов, той бе заклеймен като „фалшификатор“, а теорията му до ден-днешен се зачислява към списъка на „най-големите научни измами“.
Виктор Нинов е роден през 1959 година. Напуска България, за да учи в Германия, когато е едва 15-годишен. През 90-те години той е привлечен в американската лаборатория „Бъркли“ – Меката на експерименталната физика. Назначаването му там се смята за стратегически ход от страна на американците, които се конкурират с физиците от Дармщат. Нинов е обучен в Немския център по изучаване на тежките йони “Хелмхолц”. Той е участвал в проучванията и експериментите, с които са открити елемент 110, 111 и 112 ( съответно darmstadtium (Ds), roentgenium (Rg) и copernicium (Cn). За времето си българинът е смятан за един от водещите учени в използването на комплексни типове софтуеър, необходими за откриването на разпад във веригата на нестабилни трансуранови елементи.
Три години по-късно „откритието“ на Нинов е изобличено като откровена фалшификация. Българинът е уволнен от „Бъркли“ и в момента преподава във второразреден калифорнийски университет. Бившите колеги на Нинов в института в Германия, заедно с учени от Русия и Финландия, се заемат да повторят експеримента с елементи 110 и 112, след като гръмва скандалът с фалшивите 118 и 116 елементи. Те обаче не успяват да получат резултата, постигнат някога от Нинов. Те твърдят, че част от документацията по изследванията липсва. Колегите на Виктор Нинов от Бъркли също разкриват подробности от вътрешното разследване, което уличава българина в измама. След като учените от цял свят не успели да повторят резултатите от експеримента на Нинов и екип за елементи 118 и 116, в лабораторията Лорънс се заемат да повторят опита. Нито един от екипите не успява – само Нинов повтаря успешно опита си. Тогава установяват, че той по всяка вероятност е променил първоначалните параметри, които се залагат в компютърната система.
Според вътрешната комисия, която разследва случая, Нинов е бил единственият член от екипа, който е успял да разчете компютърните резултатите на експериментите и е използвал познанията си, за да манипулира заключенията. Направен е втори анализ на резултатите и той стига до заключения, различни от тези на Нинов.
До ден-днешен, обаче, Нинов отрича да е манипулирал данните си и подозира, че го е сторил някой от колегите му, който е разполагал с компютърната му парола.
Доклади от разследването на „Случая Нинов“ са включени към окончатления доклад за друга сериозна измама във физиката – случая „Шьон“. Шьон бе уволнен през 2001 г. и оттогава е безработен.
Един въпрос около аферата „Нинов“ обаче все още тежи на съвременниците му. Няма как Нинов да не е бил наясно, че след като обяви резултатите си и съобщи за четирите нови елемента, със сигурност ще има опити за тяхното повтаряне от независима комисия и че фалшифицирането им в крайна сметка ще бъде разкрито. До голяма степен колегите му отдават действията на Нинов като плод на умопомрачителна амбиция.
И все пак – факт е, че четирите елемента, които Нинов оповестява през 1994 година, са признати за съществуващи от други учени 22 години по-късно.
