Десетото издание на „Нощ на музеите и галериите” – Пловдив със специална юбилейна програма

| от |

Дни след обявяване на избора на Пловдив за българската „Европейска столица на културата 2019“, в града на тепетата ще се проведе и най-мащабното му културно събитие – десетото юбилейно издание на „Нощ на музеите и галериите“ – Пловдив. По случай юбилея тази година организаторите са подготвили огромна програма с над 120 събития, над 90 локации и над 500 артисти от България и света, които ще представят проектите си в двете фестивални вечери на 12 и 13 септември. Тазгодишното издание очаква повече от 60 000 души от цялата страна.

Акценти от събитието и специалната юбилейна програма бяха представени пред медиите на специална пресконференция в голямата зала на Община Пловдив с участието на организаторите – Веселина Сариева, управител на фондация „Отворени изкуства“ и основател на събитието, Виктор Янков, фестивален директор на НОЩ/ Пловдив, съорганизаторa – Стефан Стоянов, заместник-кмет “Култура, образование, туризъм, иновации, развитие и европейски политики” на община Пловдив и кураторите на юбилейната програма Вера Млечевска и Десислава Димова от творчески колектив „Изкуство – дела и документи“ . На събитието присъстваха и артисти и участници в мащабния фестивал.

„Нощ на музеите и галериите“ е едно от събитията, което носи промяната и показва разлика вече десет години“, сподели Стефан Стоянов, заместник-кмет на Община Пловдив. “Успехът на подобно мащабно събитие ни даде куража, че можем да подготвим достойна кандидатура за „Европейска столица на културата 2019“ и че Пловдив има потенциала да се справи.“

Организаторите представиха акценти от юбилейната програма, специално курирана по повод десетото издание на „Нощ на галериите и музеите“ – Пловдив, от творческия колектив на фондация „Изкуство – дела и документи“. Програмата е с название „Тъмната страна на Нощта“ и ще представи специални събития, свързани с характерните културни локации, включени в съвместния проект на фондация „Отворени Изкуства“ и Архитектурно Студио „8 ½“ „Алтернативна карта на Пловдив“.

Юбилейната програма събира в един проект международно известни художници, майстори на занаятите, музиканти и публика за изобретателно, непредубедено, безстрашно и неуморно търсене на тъмната страна – на нощта, „Нощта“, изкуството и града. Избраните произведения предлагат преживяване отвъд впечатляващото, зрелищното или лесно обяснимото. Те предизвикват публиката да преосмисли ролята си на зрител и очакванията си за изкуството. Един от проектите на френския артист Пиер Бисмут с българския колектив Пистамашина например се казва Silent Rock Festival и представя впечатляващо музикално шоу, което може да бъде слушано едновременно от само един зрител. Други участници в програмата са Лъчезар Бояджиев, Рада Букова, Иржи Франта и Давид Бьом, Лорънс Вийнър, Десислава Димова, Регионална задруга на Майсторите (Георги Томов, Иван Ангелов, Жени Микова-Паунова, Симеон Паунов, Мария Митева), Мишел Найсмит, Карл Палм, Камен Стоянов, Стелян Стелянов, Крейг Хевънс.

Както и в предни години, в първия ден 12 септември, акцентът на събитието ще бъде върху съдържанието, представено от традиционните участници в програма „Музеи и галерии“ – близо 30 общински, държавни и частни музеи и галерии, които планират за събитието специални изложби, концерти и представяния. Във втория фестивален ден ще се включат още толкова локации в програмата „Култура и клуб“ – театри, университети, читалища, книжарници, клубове, барове, ателиета, работилници и други алтернативни пространства за изкуство. През двата дни програмата „Град и публични пространства“ ще представи много изложби, концерти, акции, спектакли в публичните пространства на града. През целия уикенд ще има и специална програма за деца „Малката нощ“, случваща се на различни локации.

За по-лесна ориентация в голямата програма на събитието организаторите готвят два инфо пункта – на традиционното място до Градската художествена галерия на Пловдив и пред сградата на Централна поща (паркинга на хотел Тримонцуим), където автобусът от проекта „Библиобус“ ще се превърне в място, откъдето всички посетители ще могат да вземат подробна програма и карта на събитието, за да планират маршрута си. От мобилното приложение Getlokal пък са подготвили лесна възможност да се ориентираш в програмата с телефона си. След като свалят мобилната апликация на Getlokal, всички посетители ще имат достъп до подробна информация за всяко събитие от програмата и точна информация за мястото, часа и датата на провеждането му, както и ще могат да локализарат къде е най-близкото до тях събитие от програмата. За тези, които не успеят да присъстват на събитието, сайта pLOVEdiv.com ще предложи стриийминг на живо от интересни локации и събития в двете фестивални нощи.

Само за 2014 г. 77 културни институции и артисти кандидатстваха към фонд „Специални проекти“ – платформа, учредена през 2013 от съорганизаторите на „Нощта” фондация „Америка за България” съвместно с Община Пловдив. За втора поредна година избраните проекти получават финансиране, за да реализират специален проект или да създадат културно съдържание, което ще бъде представено в програмата на “Нощта” на 12 и 13 септември в Пловдив. Фондът финансира и много проектите, които оставят устойчива следа и развиват дългосрочно културната среда в бъдещата Европейска столица на културата, като например, реализираната с бюджет от събитието адаптация за незрящи на четири постоянни колекции на Регионален исторически музей – Пловдив.

 
 

Ед Шийран ще се жени

| от chronicle.bg, по БТА |

Поп певецът Ед Шийран заяви, че ще се ожени за приятелката си Чери Сийборн, предаде Франс прес. „Сгодихме се в края на миналата година – поясни той в Инстаграм, качвайки снимка, на която се вижда, че целува годеницата си. – Влюбени сме и сме много щастливи. Котките ни също са радостни.“

„Хубаво е да срещащ известни личности, но това не е най-важното – каза миналата година популярният певец и композитор пред в. „Сънди таймс“. – Един ден това ще приключи. Знам, че тогава единствено Чери ще е до мен.“

26-годишният Шийран е сред най-продаваните изпълнители в света. Спечелил е няколко награди „Грами“ и БРИТ. Той стана световноизвестен през 2014 г. с хита си „Thinking Оut Loud“.

Най-новият му албум „Divide“ подобри рекорд в платформата Спотифай – 57 милиона слушания през първия ден след излизането му.

 
 

„Формата на водата“ триумфира и на Producers Guild Awards

| от chronicle.bg, по БТА |

„Формата на водата“ на режисьора Гийермо дел Торо получи наградата за най-добър филм на Гилдията на продуцентите, съобщиха световните информационни агенции.
„Формата на водата“ спечели надпреварата с „Дюнкерк“, „Три билборда извън града“, „Лейди Бърд“, „Призови ме с твоето име“, „Бягай!“, „Вестник на властта“, „Болест от любов“, „Аз, Тоня“, „Играта на Моли“ и „Жената чудо“.

Действието във „Формата на водата“ се развива през 60-те години на миналия век. Описана е историята на няма жена, която работи в секретна лаборатория, влюбва се в задържания там човек амфибия и решава да го освободи.

Филмът донесе на Дел Торо приза „Златен лъв“ от кинофестивала във Венеция, отличието „Златен глобус“ за най-добър режисьор и получи 12 номинации за наградите БРИТ, които ще бъдат връчени през февруари.
53-годишният Дел Торо не присъства на церемонията, за да получи лично наградата, тъй като се грижи за болния си баща в Мексико.

С награди на Гилдията на продуцентите бяха отличени също телевизионната драма „Историята на прислужницата“, анимацията „Тайната на Коко“, документалият филм „Джейн“, сериалът на Амазон „Удивителната г-жа Мейзъл“.

Гилдията на продуцентите се ползва с репутацията, че отличените от нея от филми няколко седмици по-късно триумфират на церемонията за „Оскар“-ите.

 
 

“Аз, Тоня“: няма такова нещо като истина

| от Дилян Ценов |

„Хейтърите винаги казват: „Тоня, кажи истината“. Няма такова нещо като истина. Това са пълни глупости. Всеки си има своя собствена истина“. С тези думи завършва филмът „Аз, Тоня“ на режисьора Крейг Гилеспи, по сценарий на Стивън Роджърс (Kate & Leopold, P.S. I Love You). С тези думи Марго Роби, в ролята на световноизвестната фигуристка Тоня Хардинг, обобщава 23-годишно мълчание, една провалена кариера и история, в която вече е прекалено късно за възмездие, но не и за коректно отразяване на фактите.

Биографичният филм вече беше признат за изпълненията на актьорите в него и Марго Роби(в ролята на Тоня) и Алисън Джейни бяха номинирани за  най-престижните отличия в киното. Втората спечели SAG Award и Golden Globe за най-добра актриса в поддържаща роля.

tonya2

„Аз, Тоня“ не претендира за историческа точност, въпреки в началото е казано, че филмът е базиран на „железни“ източници и интервюта. Историята на 47 годишната Тоня Хардинг е толкова манипулирана, че е безсмислено да се взима страна в нея. Веднъж тя е манипулирана от самите близки на фигуристката и веднъж от медиите и хората, от които зависи кариерата на фигуристите – онези в комитетите и асоциациите, които решават кой и защо да се класира за състезанията. Та по въпроса за истината около Тоня Хардинг нещата са прости – знаем само кой е виновен и кой какво не е извършил и това ни стига. В един от най-добрите филмите на годината Крей Гилеспи успява да направи точно това – да събере истината на всеки един от замесените и да остави зрителя (ако има изобщо желанието) да „отсъди“.

През 1991 г. едно момиче постига немислимото – 20-годишната Тоня Хардинг става първата жена в САЩ, изпълнила троен аксел по време на състезание по фигурно пързаляне. Същата година го изпълнява и на Световното първенство – отново първата жена. Момичето е атлетично, здраво, има всички данни за олимпийско злато. Крахът идва през през януари 1994 година. В САЩ избухва един от най-големите скандали в спорта. След излизане от пързалката по време на тренировка, американската олимпийска надежда, фигуристката Нанси Кериган е ударена с гумена палка в коляното и заради контузията е принудена да спре участието си в Националното първенство в Детройт. Малко повече от месец остава до Зимните Олимпийски игри в Лилехамер, където Кериган ще се изправи пред дългогодишната си съперница, Тоня Хардинг. От следобеда на 6 януари 1994 г. кариерата на Хардинг на теория приключва. Съпругът й Джеф Гилули, в съучастничество със свой приятел, Шоун Екхарт, наемат Шейн Стант, който трябва да извърши нападението над Кериган. Тоня е в пълно неведение за плана на тогавашния си съпруг.

la-et-mn-i-tonya-review-20171207

Точно това чакат всички – особено Американската асоциация по фигурно пързаляне. Идеалният повод момичето, което цял живот не се вписва в стандартите, но се състезава безупречно, да бъде отстранено. Тя не се облича както трябва, не изглежда като принцеса от приказките, за разлика от Кериган, иска да носи дънки, да слуша поп и да се състезава под звуците му, и не е по никакъв начин олицетворение на американската мечта. Спортните умения не са всичко и без имидж няма как да стане. Така че всичко приключва след този скандал. Пускат я на Олимпийските игри, защото скандалът е прекалено сочен, за да бъде изпуснат. Всички искат да видят  сблъсъка. Тоня финишира осма, а Кериган печели сребърен медал. След игрите Тоня е обвинена за прикриване на факти и съучастничество и получава доживотна забрана да се занимава с фигурно пързаляне.

А сега нека започнем отзад напред. Понеже скандалите не са всичко (още един от акцентите на филма).

Сюжетът проследява живота на фигуристката от ранното й детство до периода непосредствено след съдебния процес във връзка с нападението на Нанси Кериган. Документалният характер на лентата помага на стегнатия и точен разказ, а фактът, че нито сценария, нито режисурата взимат страна в многостранния конфликт, помага на нас, зрителите, да разберем версиите на всички, станали част от живота на Хардинг. Филмът наподобява репортаж, в който събитията са разказани от гледната точка на  близките на Тоня – съпругът й Джеф Гилули (Себастиан Стан), майка й Лавона Фей Голдън (Алисън Джейни), треньорът й Даян Роулинсън (Джулиан Никълсън) и приятелят на Джеф, Шоун Екхарт (Пол Уолтър Хаусер).

3--lavona-golden-allison-janney-and-her-pet-bird-in-i-tonya-courtesy-of-neon

Марго Роби, която помним предимно с ролята си на приятна блондинка от „Вълка от Уолстрийт“, влиза в кънките на фигуристката. И ни взема умовете. Не можем да искаме по-добро изпълнение – в това на Роби има всичко – емоция, огън, гняв, уязвимост, каквато само най-силните момичета притежават, любов и нежност. Виждаме детето, което още на три години стъпва на ледената пързалка, заведено от майка си Лавона Фей Голдън (Алисън Джейни). Случаят тук не е просто на свръхамбициозна майка, а на такава, която редовно бие дъщеря си , насилва я психически и физически, а оправданието винаги е едно – тя работи на три места, за да може дъщеря й да тренира, дори шие костюмите й сама. Бащата напуска семейството рано и Тоня от малка расте в атмосфера на насилие. Бунтарщината не е самоцелна – тук тя е изначална характеристика на персонажа. Тя е неговата уникалност. Тоня е повече от крехката фигуристка с чуплива фигура. Тя е жилавата жена,  която иска да пробие с уменията си, не с пози.

Алисън Джейни и Марго Роби определено са най-доброто нещо в тази лента. Двете имат страхотно взаимодействие на екрана, а първата дотук е нашата фаворитка за женска поддържаща роля. Лавона бие дъщеря си, дори хвърля нож по нея, а на финала дори отива със скрит диктофон в джоба при нея. Оставя ни с отворена уста.

i-tonya-margot-robbie-sebastian-stan

Именно интровертността, която предполага една такава история, прави филма толкова специален – като стъклена фигура от менажерията на Тенеси Уилямс. Без екшън, като изключим моментите, в които Джеф разбива главата на Тоня в огледалото или двамата се стрелят с пушки. Без претруфен плач в стил „вижте, колко съм зле и ме съжалете“. Не, този филм се вглежда в историята без да съди една от най-добрите фигуристки в историята изобщо, чиято кариера приключва преждевременно именно заради неспособността й да следва установените традиции и да се впише в шаблона.

„Аз, Тоня“ е разказ, който ни учи да емпатираме, а не да съдим. Разказ, който показва каква е цената на успеха и деликатно ни внушава, че независимо колко сме добри, ако нямаме характер, успехът е само път към краха. Филм за нуждата на публиката да обича някого и да мрази някого. Филм за многото различни, но верни истини.

А дали всички са верни? Дали не е по-добре поне един път, Тоня да има думата? Текстът от песента „Тоня Хардинг“ на Суфян Стивънс е добра отправна точка за размисъл по темата:

Has the world had its fun?
Yeah they’ll make such a hassle
And they’ll build you a castle
Then destroy it when they’re done

 
 

Slayer се отказват от сцената

| от chronicle.bg |

Траш гигантите от Slayer обявиха, че се отказват от сцената. Легендарната група ще проведе прощално турне през 2018-а. Все още обаче не са ясни датите в него и кои държави/градове ще бъдат посетени, макар от бандата да обещават, че става дума за „световно турне“.

Групата обяви „пенсионирането“ си с видео, което съдържа различни материали от кариерата на Slayer – от ранни постери до скорошни фотосесии.

Slayer съществува от 1981 г. Тази година се навършват 37 години от създаването на бандата. Loudwire посочва, че макар новината за прощалното турне да е шокираща, все пак е имало намеци, че нещо подобно предстои. Вокалистът Том Арая още през 2016-а е казал, че вече няма интерес към турнетата.