shareit

Художникът Ралф Стедман илюстрира живота на Леонардо да Винчи

| от |

steadmanleonardo

Фройд веднъж отбелязва, че великият ренесансов полимат Леонардо да Винчи е “като човек, събудил се твърде рано в тъмнината, докато останалите още спят”. И наистина колко буден е бил – неговият витрувиански човек до ден днешен е една от най-емблематичните картини на всички времена, а неговите пророчески анатомични илюстрации променят хода на медицината завинаги.

 

Може би точно заради това в началото на 80-те години на XX век, когато е в четиридесетте, знаменитият британски карикатурист Ралф Стедман бива обсебен от тази историческа личност. Тогава той започва да рисува фантастичните му изобретения, както и самият Леонардо и в крайна сметка дори пътува до Италия, за да отиде на местата, където е бил великият изобретател.

1

През 1983г, повече от десетилетие преди да илюстрира “Фермата на животните” на Оруел и точно десет години след неговата визуална интерпретация на Алиса в страната на чудесата Стедман издава своята забележителна “автобиография” на Леонардо да Винчи. Тя е написана от първо лице и илюстрирана в неповторимия стил на карикатуристът. Тя е смешна, трогателна, на моменти оптимистична, на моменти кървава, но винаги интелигентна. Разказът на Стедман се простира от раждането на да Винчи до предсмъртните му дни и включва всичко от експериментите от детството до последните му думи.

3

Стедман пише в увода:

През средновековието светът все още бе плосък, в центъра на вселената, управляван от подли военноначалници, магьосничество и алхимия, суеверие и болести. Малцина се осмеляваха да зададат въпросът “Върху какво стоят слоновете” от страх да не бъдат набити. Със сигурност не бе добър момент да се родиш беден.

Леonarдо да Винчи е роден през 1452, 20 години преди Микеланджело. Чистотата на живописа му поставя златният стандарт на Ренесанса. Вярвам, че той запазва също така част от себе си непокътната, което проличава в личните му бележки и рисунки… Богатството на дейности, които извършва надхвърля възможностите на тези, които го почитат и те на практика не можели да го наемат. И ако това не е достатъчно, любимият му ученик укрива от света наследството, оставено от него. След смъртта му  записките му са разчленени и чак след 400 години биват отново събрани.

11

Голяма част от разказа на Стедман е базирана на разсъжденията на Леонардо. Ето един пасаж за пример:

12

“Очите са.. средството, чрез което разбираме най-пълно и изобилно безкрайните дела на природата.

18

Окото съветва всички изкуства.. то е принца на математиката… то ражда архитектурата, перспективата и божественият живопис. Рисуването обхваща всички десет функции на окото, които са: тъмнина, светлина, тяло, цвят, форма, местоположение, отдалеченост, близот, движение и останалите.

Заради окото душата е съгласна да остане в своят телесен затвор, защото без него такъв затвор би бил мъчителен. Кой би повярвал, че в такова малко пространство може да се съдържа цялата вселена? “

“Всички тези груби шеги в съда закрепват гордостта ми. Негово светейшество папата е заобиколен от преструващи се и високопоставени лица, които се връщат на дните си в съда

О, Аз знаех как да обслужвам гниещите им маскаради. Ватикана бе с глава на мастиф, очи на котка, уши на хрътка, вежди на лъв и врата на костенурка. O гнусно чудовище! Колко ще е добре за хората ако се върнеш в ада. “

20

С brainpickings.org

 
 
Коментарите са изключени