Банки, политика и богатство – 10 книги за парите и капиталите

| от |

Screenshot_4

Безпрецедентният казус с фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) и опита за дестабилизация на друга голяма българска банка преди няколко дни отново върна спомените от времето на Виденов.  Тогава много банки бяха фалирани и милиони обикновени вложители загубиха спестяванията си, а банкерите останаха ненаказани и богати. Затова ви предлагаме 10 книги, които биха били добър съветник днес, подбрани от лира.бг

1.    Книгата за парите или как функционира светът на финансите от Дениъл Конаган и Дан Смит
Как държавите се оправят със своите дългове? Какви механизми стоят зад лихвените проценти? Какви за функциите на кредитните рейтинги? Банки и цели държави фалират, балонът на недвижимите имоти се спука, а националните дългове са достигнали невероятни равнища. От „Книгата за парите“ ще разберете как е устроен светът на финансите и какво се случва в него.

2.    Властелините на финансите от Лиакат Ахамед
Обикновено се смята, че Голямата депресия, която започва през 1929 г., настъпва поради стечение на събития, намиращи се извън контрола на хората и правителствата. Всъщност решенията, вземани от една малка група управители на централни банки, са основната причина за икономическото сгромолясване, което подготвя почвата за Втората световна война и отеква още десетилетия след това. Тази книга ви среща с невротичния и енигматичен Монтагю Норман от Банк ъф Ингланд, подозрителния ксенофоб Емил Моро от Банк дьо Франс, арогантния, но надарен с блестящ ум Ялмар Шахт от Райхсбанк и Бенджамин Стронг от Федералния резерв в Ню Йорк, зад чиято енергична фасада се крие един дълбоко наранен и претоварен с отговорности човек. След Първата световна война тези централни банкери се опитват да възстановят международните финанси. Въпреки всички различия помежду си те са обединени от общия страх, че най-голямата заплаха за капитализма е инфлацията, и от общото разбиране, че спасението е стрелката на часовника да бъде върната назад и светът да се завърне към златния стандарт. За кратък период към средата на 20-те години квартетът сякаш има успех. Световните валути са стабилизирани и капиталите започват да се движат безпроблемно между страните. Обаче под лустрото на икономическия бум се появяват пукнатини във финансовата система. Златният стандарт, за който толкова се надяват, че ще послужи като защитен чадър за стабилността, се оказва усмирителна риза и световната икономика се понася надолу по спиралата…
Като предлага ново разбиране за природата на финансовите кризи, „Властелините на финансите“ напомня за огромното отражение, което могат да имат решенията на централните банкери, за погрешимостта им и ужасните последици от техните грешки. Авторът Лиакат Ахамед е професионален инвестиционен банкер от двайсет и пет години. Работил е за Световната банка във Вашингтон и нюйоркското дружество „Фишър Франсис Трийс & Уотс“, а сега е консултант на няколко хедж фонда. Ахамед има научни степени по икономика от университетите в Харвард и Кеймбридж.

3.    Капиталът на Карл Маркс / 52 значими идеи и тяхната интерпретация
Публикуван за първи път през 1876 г., „Капиталът” е най-значимият принос на Карл Маркс към политическата икономия. През критиката на Маркс към уязвимостта на свободните пазари можем да забележим неизбежността на настоящия финансов колапс. Днес „Капиталът” е считан за една от най-влиятелните книги, писани някога. В тази своевременна интерпретация, Стийв Шипсайд използва примери от действителността на XXI век, за да приложи текста на Маркс в модерния свят на бизнеса и икономиката.

4.    ABC на инвестирането в злато: Как да запазите и умножите богатството си от Майкъл Косарес
Тази книга, илюстрирана с много снимки и диаграми, предлага алтернатива за натрупване на капитали без да се залага директно на банковата  система. Тук е събрана информация за това как да спестяваме пари и да инвестираме в злато. През вековете много неща са се използвали като валута: добитък, жито, подправки, скъпоценни камъни… Но само две неща винаги са били пари: златото и среброто. Косарес анализира слабите страни на днешната финансова система и причините, поради които златото е просъществувало в историята.

5.    Богатството на народите от Адам Смит
Нито едно друго изследване не е хвърлило толкова светлина върху принципите и механизмите на икономиката, колкото „Богатството на народите“. Това е и най-известният труд на британския икономист и философ Адам Смит. В него той за първи път застъпва дедуктивния метод, който тръгва от природата на човека, неговите егоистични мотиви, които управляват общественото производство. Прилага с успех индуктивния метод, започвайки с отделни съществени подробности, от които извежда общи заключения. Служи си с емпирично – описателния метод – изхождайки от външното, емпирично изследване и описание, категоризира и изследва явленията и процесите в икономиката. По този начин, редувайки различни методи, обяснява едни и същи процеси.
Смит свързва истинското богатство не с парите, а с жизнения стандарт на домакинството. Философията на Смит следва основните положения на трудовата теория за стойността. Заедно с това, той разкрива основите на доходите от факторите за производство. Внимание заслужават два възгледа. За личните интереси на индивида, Смит взема за начало на системата произвеждащия индивид, при който главният мотив е егоистичният интерес. Чрез умелото съчетаване на различни интереси, хората спомагат за развитието на обществото. Във връзка с първия мотив е и вторият мотив за „невидимата ръка”, тоест когато индивидът „има предвид собствената си изгода, бива насочван от невидима ръка, да съдейства за една цел, която съвсем не е влизала в неговите намерения”. Това ще рече, че ако на хората се даде икономическа свобода на действие, те заедно с преследването на своите интереси ще умножат както индивидуалното, така и общественото богатство.

6.    Банки, хляб и бомбиот Щефан Ердман
„Няма значение дали Джордж У. Буш или Ал Гор ще стане президент – Алън Грийнспан е шеф на Федералния резерв…“, пише Suddeutsche Zeitung преди последните президентски избори в САЩ. Кой е човекът, очевидно имащ повече влияние от най-могъщия човек в света – американския президент? Оскар Лафонтен е знаел за невидимата сила, изпускайки се да каже: „Световната политика се управлява от империя на финансови магнати.“
Кои са те научете от книгата на Щефан Ердеман, а до колко се простира влиянието им у нас – решете сами.

7.    BG милиардери. Парите им! Скандалните им тайни!от Григор Лилов
Книгата е сензационна панорама на империите, парите, скандалните и съкровени секрети на родните олигарси. В нея наред с тях фигурират и някои политици, неизвестни с действителните им състояния и останали невключени в наскоро излязлата книга от автора „Политиците. Парите им. Мръсните им тайни”.
От газовия император Сашо Дончев до енергийно-атомния Богомил Манчев, от Иво Прокопиев и финансово-политическия кръг „Капитал” до политико-инвестиционната групировка „Сигма-руската ВТБ банка” на ексфинансовия министър Милен Велчев и брат му, от групировката ТИМ през Цветан Василев на Корпоративна банка и властово-финансовия обръч на Николай Бареков и „България без цензура”, от парвенющината на семейство Баневи до наркокраля Евелин Банев – истинските биографии и „подвизи” на хората, които в действителност управляват България.

8.    Първият милионот Крум Благов
Това е документално разследване за произхода на парите на 10 от най-богатите българи: Валентин Моллов, Васил Божков, Георги Гергов, Димитър Барбуков, Добромир Гущеров, Иво Недялков, Илия Павлов, Николай Банев, Славчо Христов и Христо Ковачки.
С документи от архивите на БКП, комсомола и ДС и със свидетелски показания на бивши членове на политбюро и секретари на ЦК на БКП и ДКМС се дава отговор на въпроса раздавани ли са куфарчета с пари след 10 ноември 1989 г. и как са започнали бизнеса си българските олигарси.

9.    Книгата за един милион евро!от Ян ван Хелсинг, д-р Динеро
В света има няколкостотин фамилии, които са по-богати от всички останали хора на Земята. Случайно ли е, че те общуват само помежду си, при закрити врати? Какво знаят те за парите, което останалата част от човечеството дори не подозира? Вярвате ли, че щастието, богатството, парите и благоденствието случайно спохождат определени хора?
Всъщност не е случайност, а специално познание как да се борави с парите и успеха, което остава скрито за обикновените хора. Всичко в природата  се случва на „правилното място“ в „точното време“. Същото се отнася и за парите. Естествено има периоди, подходящи за финансови операции, които донасят по-големи печалби. Идват моменти, в които човек трябва да вземе професионално решение, да започне самостоятелна дейност, да предаде фирмата на следващото поколение или да сподели с останалите дадено откритие, за да постигне успеха.  От тази книга можете да научите как…

10.     Кой е виновен за кризата? (сборник статии)
Книгата дава своеобразен отговор на въпроса от заглавието си от  австрийската икономическа школа. „Веднага след началото на финансовата криза някои побързаха да обявят, че тя показва дефектите на капитализма и свободния пазар. Други дори заключиха, че това е краят на капитализма – в крайна сметка защо ни е такава икономическа система, след като тя поражда толкова тежки кризи?
Реалността е доста по-различна. Не капитализмът, а необмислената държавна намеса и изкуственото понижаване на лихвените проценти причиняват фалшиви сигнали и „натрупване на грешки“. Първоначално това изглежда като икономически „бум“, но в действителност фалшивите основи на този „бум“ рухват и той се превръща в тежка криза и спад“, се казва в нея. Статии, които трябва да прочете всеки, за да разбере защо и откъде дойде финансовата криза.

 
 

Почина разказвачът от Прованс, Питър Мейл

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският автор Питър Мейл, чието установяване във Франция го вдъхнови да създаде бестселъра „Една година в Прованс“, почина на 78 години, предаде Асошиейтед прес. Мейл е един от популярните чуждестранни автори в България и книгите му ни накараха да обикнем френската провинция.

Издателят му Алфред Кнопф съобщи, че Мейл е починал след кратко боледуване в болница, близо до дома му в Южна Франция.

Книгата „Една година в Прованс“ излезе през 1989 г. От нея са продадени милиони екземпляри и по нея Би Би Си създаде сериал.
Други произведения на писателя са „Добра година“, „Винена афера“, „Прованс завинаги“, „Отново Прованс“ и „Марсилска афера“. През 2006 година романът „Добра година“  беше екранизиран за киното, а в главните роли влязоха Ръсел Кроу и Марион Котияр.

 
 

Основната причина за изневяра

| от chr.bg |

Екип от американски изследователи установи, че главната причина за изневерите е липсата на любов, пише в. „Индипендънт“.

Учените проведоха проучването с 495 пълнолетни на средна възраст около 20 години. Всеки от участниците беше попитан дали е изневерявал и защо. Така учените стигнаха до извода, че съществуват седем главни причини да лъжем партньора си.

Отлетялата любов е основната причина за 77 % от хората. Те казаха, че са потърсили забранена връзка, защото вече не са влюбени в половинката си.

Според експертът по връзки Челси Трескот, това по-скоро означава, че кръшкачите не чувстват любовта на партньора си.

Сексуалното разнообразие е втората по популярност причина. Много хора отговориха, че искат „по-голямо разнообразие от сексуални партньори“.

41 % от хората казаха, че не се чувстват обвързани с половинката си.

„Бях толкова пиян/а“ може да изглежда като най-древното извинение, но то важи за много прелюбодейци, всъщност за 70 % от тях. Алкохолът обаче може да замъгли преценката на човек, но не може да го направи напълно друга личност. Прелюбодеянието не е нищо друго, освен коктейл от емоции.

Повече от половината участници в изследването признаха, че несигурността им ги кара да изневеряват. Мотивацията им е да подсилят самочувствието си. Изглежда гимназистът продължава да живее в някои хора.

Гневът е причината 43 % от запитаните да прелюбодействат. Дали те си връщат за това, че и на тях са им изневерили, или са имали вбесяващ ден в офиса, което ги кара да се отдадат на ласките на страстен колега, не е ясно.

Приблизително една трета от доброволците са изневерили, защото им се е правело секс. По-голямата част от онези, които избират секса като главна причина, са мъже. В същото време, жените са по-склонни да посочват като причина пренебрегването или игнорирането им във връзката.

 
 

Да загреем преди „Убийството на Джани Версаче“

| от chronicle.bg |

Очакваме 17 януари 2018 от няколко месеца вече и еуфорията около втория сезон на American Crime Story е неистова. Премиерата на „Убийството на Джани Версаче“ беше снощи по американската мрежа FX.

Първият сезон, „Народът срещу О Джей Симпсън“, беше успешен във всяко отношение и сме нетърпеливи да разберем къде спрямо него ще застане „Убийството на Джани Версаче“. От мащабната рекламна кампания, преливаща от тийзъри и трейлъри разбрахме само, че ни очаква пищност до безкрая и отвъд, че ще гледаме красиви мъжки и женски тела и че семейство Версаче са на тръни да не би Мърфи да ги очерни. Дали всичко това е вярно, в България предстои да разберем. Официалната премиера у нас е на 23 януари в ефира на FOX.

А засега най-доброто, което можем да направим, е да обобщим какво, що и всичко останало, за което си струва да следите този сериал, независимо дали си падате по и без това уникалния Раян Мърфи или империята на Джани Версаче.

Какво?

„Убийството на Джани Версаче“ е базиран на романа на американския автор Морийн Орт Vulgar Favors: Andrew Cunanan, Gianni Versace, And The Largest Failed Manhunt In US History. Център в книгата са събитията около убийството на известния дизайнер, случило се на прага на дома му в Маями бийч на 15 юли 1997 г. Основателят на модната империя „Версаче“ е прострелян няколко пъти от 27-годишния сериен убиец Андрю Кънанан, който по онова време вече има най-малко четири извършени убийства зад гърба си. Част е от списъка на ФБР с 10 най-издирвани престъпници, докато не се самоубива осем дни след като убива Версаче.

Кой?

Още в началото на миналата година разбрахме, че Дарън Крис (който работи с Раян Мърфи в Glee) се присъединява към актьорския състав редом до венецуелския актьор Едгар Рамирес. Първият играе Андрю Кънанан, а втория – Версаче. Пенелопе Крус е Донатела Версаче, а Рики Мартин е Антонио Д’Амико – дългогодишният партньор на дизайнера, който пие кафе на терасата на дома, когато чува изстрелите. Другите имена в състава са Макс Грийнфилд (в ролята на братът на Джани и Донатела, Санто), Фин Уитрок (Джефри Трейл, първата жертва на Кънанан), Аналий Ашфорд и Нико Евърс-Суиндел (Лизи и Фил Коут, приятели на Кънанан).

Versace’s bell

A post shared by Ryan Murphy (@mrrpmurphy) on

Къде?

По време на TCA Press Tour през 2016 Раян Мърфи разкрива, че снима в самото имение на дизайнера. Години след убийството къщата е продадена и е превърната в хотел. По тази причина екипът е имал възможност да заснеме голяма част от сцените в къщата, където са се случили. Дори сцената с убийството е заснета на същото място.

С какво е по-различен?

Ако се притеснявате, че „Убийството на Джани Версаче“ е реплика на „Народът срещу О Джей Симпсън“ (което по принцип не е лошо, но не това е целта на втория сезон), можете да си отдъхнете. Сюжетът може да е в същата епоха и да включва богати знаменитости, но тук става въпрос за истински, ожесточен лов на мъже, а не за съдебен процес. Всичко всъщност е различно. На първо място знаменитостите – О Джей няма много общо с Версаче. Единият е афроамерикански спортист, а другият италиански диазайнер, който царува не само в модата, но и на дансинга на всички партита по онова време. С три думи – всичко е различно!

Защо?

Защо да го гледате? Откъде да започнем? Раян Мърфи е зад проекта. Дарън Крис го разкрасява. Пенелопе Круз по принцип е уникална и трябва да се гледа навсякъде. Рики Мартин е повече от секси. Костюмите! Декорът, музиката, съспенса и всички други пинизи на Мърфи. Ако това не стига, добавете историята на едно от знаковите убийства в края на миналия век и дано това е достатъчно.

 
 

Красотата на Доли Партън

| от chr.bg |

Днес Доли Партън има рожден ден!

Кънтримузиката не е единственото поприще на вечната Доли. Тя, разбира се, е на всяко ниво в музикалния бранш. Но също има и актьорска кариера, която започва с „The Porter Wagoner Show“.

Всъщност творчеството на Доли Партън е толко голямо, че не можем дори да го обобщим. Нейната работа се осъществява в продължение на 40-50 години. Това означава огромна дискография и филмография.

Тя се занимава и с филантропията – още от 80-те години, чрез нейната фондация Dollywood. Основна нейна цел е образованието.

В галерията ни днес събрахме няколко снимки на Доли заедно с няколко нейни цитата. Приятно гледане!