Българското представяне на изложбата „Жул Паскин – от Видин до Париж” завършва в Стара Загора

| от |

В Стара Загора за последно у нас ще бъде показана изложбата „Жул Паскин – от Видин до Париж” на световноизвестния художник, който въпреки че живее за кратко в България, през целия си живот се счита за българин. След София, Варна, Бургас и Пловдив старозагорци ще могат да я видят от днес до 10 април в залите на Градската художествена галерия.

IMG_5656

Експозицията представлява най-мащабната изложба със 114 произведения от всички възможни техники и жанрове, обхващащи всички периоди от творчеството на Жул Паскин, от 1905 г. до смъртта му, някои от които никога не са били показвани пред широката публика. Творбите са притежание на частни колекции от Париж, Люксембург, Осло, на художествени галерии в Париж, Тел Авив и Лондон. „Поклон пред организаторите, защото да събереш на едно място едни от най-емблематичните му произведения, от колекции и галерии по света, е много трудно и изключително сложно“, коментира директорът на галерията доц.д-р Марин Добрев.

Роден във Видин през1885 г., Жул Паскин става един от майсторите на Парижката школа. Макар многократно да заявява, че всичко дължи на Виена – градът в който е учил, той е щастлив и в Германия, където талантът на художник му носи добри доходи и е изключително продуктивен в Париж, където е една от големите фигури в живописта през 20-те години на миналия век.

Голяма част от творчеството му е свързана със социалната тема, вълнува се силно от библейски теми – Стария и Новия завет, както и от скандалните теми по онова време като еротиката в изкуството. Изложбата на един от най-големите рисувачи в модерното и световното изкуство, признат приживе и превърнал се в символ на бохемата, е придружена с богат документален материал и пълен каталог.

Един от най-големите му приятели, с когото живеят заедно в Париж, е друг световноизвестен български художник – Жорж Папазов. Има много духовни ученици, формирали се под въздействието на силата на изкуството му. Космополитна личност, винаги между земята и небето, един от най-освободените артисти на 20-ти век, който се самоубива на 45 годишна възраст.

Организатори на изложбата са Посолството на Франция в България, Френският културен институт в България, Министерството на културата и Софийската градска художествена галерия. Тя ще бъде закрита на 10 април от 18.00 ч. в присъствието на посланика на Франция у нас Ксавие Лапер дьо Кабан, кмета на Стара Загора Живко Тодоров и гл.изп. директор на Банка ДСК Виолина Маринова.

Емблематичен художник от Парижката школа, Жул Паскин е роден като Юлиус Мордекай Пинкас на 31 март 1885 г. във Видин. През 1892 г. семейството се установява в Букурещ. Паскин завършва гимназия във Виена. Между 1902 и 1905 г. посещава художествени академии във Виена, Будапеща, Мюнхен и Берлин. Работи за списание „Симплицисимус”, издавано в Мюнхен. През 1905 г. се установява в Париж, където среща и бъдещата си съпруга Ермин Давид. През 1907 г. организира първата си самостоятелна изложба в галерията на Паул Касирер в Берлин. През 1914 г. заминава за Ню Йорк, живее там до 1920 г., пътува до Южните щати и Куба. Заминава отново за Париж, където се установява окончателно до края на живота си. Самоубива се в ателието си през 1930 г., убеден, че е достигнал границите на своята творческа креативност.

 
 

Джордж Оруел и няколко случайни мисли за антиутопиите

| от chronicle.bg |

Джордж Оруел е от писателите пророци. Тези, за които винаги си казваме, „трябва да внимаваме да не попаднем в този свят“, но не усещаме как той бавно става реалност. Уж го четем, препрочитаме, а накрая пак си казваме за определени ситуации – „точно като в „1984““.

Естествено, това не е причина да спрем да го четем, а точно обратното – да продължим да го четем. Да го четем непрекъснато, докато думите му не отекнат дълбоко в съзнанието ни. Не само като добър художествен продукт, а като подтик към някакви малки стъпки, за да не се случи това, което никой не иска.

На днешната дата, преди 68 години, Ерик Артър Блеър, по-известен като Джордж Оруел, напуска този свят на 46 години. Ето малко от онова, което успя да ни предаде.

джордж оруел, 1984
Getty Images

Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа.

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги

Като цяло, хората искат да бъдат добри, но не твърде добри и не през цялото време.

Когато започне, или преди началото си, всяка война, не бива представена като война, а като самозащита срещу убиец маниак.

Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат.

George Orwell - an seiner Schreibmaschine
Getty Images

Тайната на управлението е в съчетаването на вярата в собствената непогрешимост със способността да се извлича поука от минали грешки.

Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.

Целта на шегата е не да унижи човек, а да му напомни, че вече е унизен.

Той беше огорчен атеист. Това е този вид атеист, който не толкова не вярва в Бог, колкото просто не Го харесва.

Най-бързият начин да спреш войната е да я загубиш.

George Orwell
Getty Images

Обществото изглежда винаги е изисквало от хората повече, отколкото на практика някога ще получи.

Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото.

Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш, трябва да се поизцапаш.

Всички писатели са суетни, егоистични, мързеливи и в дъното на мотивите им лежи загадка.

Понякога първото задължение на интелигентните хора е да потвърдят очевидното.

Хората спят спокойно, само защото силните крачат в нощта.

 
 

“Аз, Тоня“: няма такова нещо като истина

| от Дилян Ценов |

„Хейтърите винаги казват: „Тоня, кажи истината“. Няма такова нещо като истина. Това са пълни глупости. Всеки си има своя собствена истина“. С тези думи завършва филмът „Аз, Тоня“ на режисьора Крейг Гилеспи, по сценарий на Стивън Роджърс (Kate & Leopold, P.S. I Love You). С тези думи Марго Роби, в ролята на световноизвестната фигуристка Тоня Хардинг, обобщава 23-годишно мълчание, една провалена кариера и история, в която вече е прекалено късно за възмездие, но не и за коректно отразяване на фактите.

Биографичният филм вече беше признат за изпълненията на актьорите в него и Марго Роби(в ролята на Тоня) и Алисън Джейни бяха номинирани за  най-престижните отличия в киното. Втората спечели SAG Award и Golden Globe за най-добра актриса в поддържаща роля.

tonya2

„Аз, Тоня“ не претендира за историческа точност, въпреки в началото е казано, че филмът е базиран на „железни“ източници и интервюта. Историята на 47 годишната Тоня Хардинг е толкова манипулирана, че е безсмислено да се взима страна в нея. Веднъж тя е манипулирана от самите близки на фигуристката и веднъж от медиите и хората, от които зависи кариерата на фигуристите – онези в комитетите и асоциациите, които решават кой и защо да се класира за състезанията. Та по въпроса за истината около Тоня Хардинг нещата са прости – знаем само кой е виновен и кой какво не е извършил и това ни стига. В един от най-добрите филмите на годината Крей Гилеспи успява да направи точно това – да събере истината на всеки един от замесените и да остави зрителя (ако има изобщо желанието) да „отсъди“.

През 1991 г. едно момиче постига немислимото – 20-годишната Тоня Хардинг става първата жена в САЩ, изпълнила троен аксел по време на състезание по фигурно пързаляне. Същата година го изпълнява и на Световното първенство – отново първата жена. Момичето е атлетично, здраво, има всички данни за олимпийско злато. Крахът идва през през януари 1994 година. В САЩ избухва един от най-големите скандали в спорта. След излизане от пързалката по време на тренировка, американската олимпийска надежда, фигуристката Нанси Кериган е ударена с гумена палка в коляното и заради контузията е принудена да спре участието си в Националното първенство в Детройт. Малко повече от месец остава до Зимните Олимпийски игри в Лилехамер, където Кериган ще се изправи пред дългогодишната си съперница, Тоня Хардинг. От следобеда на 6 януари 1994 г. кариерата на Хардинг на теория приключва. Съпругът й Джеф Гилули, в съучастничество със свой приятел, Шоун Екхарт, наемат Шейн Стант, който трябва да извърши нападението над Кериган. Тоня е в пълно неведение за плана на тогавашния си съпруг.

la-et-mn-i-tonya-review-20171207

Точно това чакат всички – особено Американската асоциация по фигурно пързаляне. Идеалният повод момичето, което цял живот не се вписва в стандартите, но се състезава безупречно, да бъде отстранено. Тя не се облича както трябва, не изглежда като принцеса от приказките, за разлика от Кериган, иска да носи дънки, да слуша поп и да се състезава под звуците му, и не е по никакъв начин олицетворение на американската мечта. Спортните умения не са всичко и без имидж няма как да стане. Така че всичко приключва след този скандал. Пускат я на Олимпийските игри, защото скандалът е прекалено сочен, за да бъде изпуснат. Всички искат да видят  сблъсъка. Тоня финишира осма, а Кериган печели сребърен медал. След игрите Тоня е обвинена за прикриване на факти и съучастничество и получава доживотна забрана да се занимава с фигурно пързаляне.

А сега нека започнем отзад напред. Понеже скандалите не са всичко (още един от акцентите на филма).

Сюжетът проследява живота на фигуристката от ранното й детство до периода непосредствено след съдебния процес във връзка с нападението на Нанси Кериган. Документалният характер на лентата помага на стегнатия и точен разказ, а фактът, че нито сценария, нито режисурата взимат страна в многостранния конфликт, помага на нас, зрителите, да разберем версиите на всички, станали част от живота на Хардинг. Филмът наподобява репортаж, в който събитията са разказани от гледната точка на  близките на Тоня – съпругът й Джеф Гилули (Себастиан Стан), майка й Лавона Фей Голдън (Алисън Джейни), треньорът й Даян Роулинсън (Джулиан Никълсън) и приятелят на Джеф, Шоун Екхарт (Пол Уолтър Хаусер).

3--lavona-golden-allison-janney-and-her-pet-bird-in-i-tonya-courtesy-of-neon

Марго Роби, която помним предимно с ролята си на приятна блондинка от „Вълка от Уолстрийт“, влиза в кънките на фигуристката. И ни взема умовете. Не можем да искаме по-добро изпълнение – в това на Роби има всичко – емоция, огън, гняв, уязвимост, каквато само най-силните момичета притежават, любов и нежност. Виждаме детето, което още на три години стъпва на ледената пързалка, заведено от майка си Лавона Фей Голдън (Алисън Джейни). Случаят тук не е просто на свръхамбициозна майка, а на такава, която редовно бие дъщеря си , насилва я психически и физически, а оправданието винаги е едно – тя работи на три места, за да може дъщеря й да тренира, дори шие костюмите й сама. Бащата напуска семейството рано и Тоня от малка расте в атмосфера на насилие. Бунтарщината не е самоцелна – тук тя е изначална характеристика на персонажа. Тя е неговата уникалност. Тоня е повече от крехката фигуристка с чуплива фигура. Тя е жилавата жена,  която иска да пробие с уменията си, не с пози.

Алисън Джейни и Марго Роби определено са най-доброто нещо в тази лента. Двете имат страхотно взаимодействие на екрана, а първата дотук е нашата фаворитка за женска поддържаща роля. Лавона бие дъщеря си, дори хвърля нож по нея, а на финала дори отива със скрит диктофон в джоба при нея. Оставя ни с отворена уста.

i-tonya-margot-robbie-sebastian-stan

Именно интровертността, която предполага една такава история, прави филма толкова специален – като стъклена фигура от менажерията на Тенеси Уилямс. Без екшън, като изключим моментите, в които Джеф разбива главата на Тоня в огледалото или двамата се стрелят с пушки. Без претруфен плач в стил „вижте, колко съм зле и ме съжалете“. Не, този филм се вглежда в историята без да съди една от най-добрите фигуристки в историята изобщо, чиято кариера приключва преждевременно именно заради неспособността й да следва установените традиции и да се впише в шаблона.

„Аз, Тоня“ е разказ, който ни учи да емпатираме, а не да съдим. Разказ, който показва каква е цената на успеха и деликатно ни внушава, че независимо колко сме добри, ако нямаме характер, успехът е само път към краха. Филм за нуждата на публиката да обича някого и да мрази някого. Филм за многото различни, но верни истини.

А дали всички са верни? Дали не е по-добре поне един път, Тоня да има думата? Текстът от песента „Тоня Хардинг“ на Суфян Стивънс е добра отправна точка за размисъл по темата:

Has the world had its fun?
Yeah they’ll make such a hassle
And they’ll build you a castle
Then destroy it when they’re done

 
 

Номинации за Oscars 2018: пълният списък

| от chronicle.bg |

След като почти всички големи награди вече са раздадени идва ред на най-голямото събитие в киното – Наградите на филмовата академия  на САЩ. Вече  са ясни  номинациите за „Оскарите“, които ще  бъдат връчени на победителите на 4 март.

Равносметката, донякъде очаквана, е следната: пълен триумф за „Формата на водата“ в техническите и в творческите категории. Триумф  за Blade Runner 2049, Dunkirk и Star Wars: The Las Jedi също. Всички защитници на на кампанията за равенство  между половете могат да си  отдъхнат – Грета Гъруиг е номинирана за най-добър сценарии и за най-добър режисьор. Пълен успех да „Бягай!“ на  Джордан Пийл. Честито на Даниел Дей-Луис и Phantom Thread… и  на  Кристофър Плъмър  за „Всички пари на света“…

Честито за 21-ви път и на Мерил, която е номинирана за главна женска роля във „Вестник на властта“ (The Post).

А ето и пълния списък с номинираните:

Най-добър филм

Call Me By Your Name
Darkest Hour
Dunkirk
Get Out
Lady Bird
Phantom Thread
The Post
The Shape of Water
Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

Най-добър актьор

Тимъти Шаламе – Call Me by Your Name
Даниел Дей-Луис – Phantom Thread
Даниел Калуя – Get Out
Гари Олдман – Darkest Hour
Дензъл Уошингтън – Roman J. Israel, Esq

Най-добра актриса

Сали Хоукинс – The Shape of Water
Франсис Макдорманд – Three Billboards Outside Ebbing, Missouri
Марго Роби – I, Tonya
Сърша Ронан – Lady Bird
Мерил Стрийп – The Post

Най-добър актьор в поддържаща роля

Уилям Дафо – The Florida Project
Уди Харълсън – Three Billboards Outside Ebbing, Missouri
Ричард Дженкинс – The Shape of Water
Кристофър Плъмър – All the Money in the World
Сам Рокуел – Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

Най-добра актриса в поддържаща роля

Мери Дж. Блидж – Mudbound
Алисън Джейни – I, Tonya
Лесли Манвил – Phantom Thread
Лори Меткалф – Lady Bird
Октавиа Спенсър  – The Shape of Water

Най-добър режисьор

Кристофър Нолан – Dunkirk
Джордан Пийл – Get Out
Грета Гъруиг – Lady Bird
Пол Томас Андерсън – Phantom Thread
Гийермо дел Торо – The Shape of Water

Най-добър адаптиран сценарии

Call Me By Your Name
The Disaster Artist
Logan
Molly’s Game
Mudbound

Най-добър оригинален сценарии

The Big Sick
Get Out
Lady Bird
The Shape of Water
Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

Най-добра кинематография

Blade Runner 2049
Darkest Hour
Dunkirk
Mudbound
The Shape of Water

Най-добър монтаж

Baby Driver
Dunkirk
I, Tonya
The Shape of Water
Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

Най-добър декор

Beauty and the Beast
Blade Runner 2049
Darkest Hour
Dunkirk
The Shape of Water

Най-добра песен

Remember Me (Coco)
Mystery of Love (Call Me By Your Name)
This Is Me (The Greatest Showman)
Mighty River (Mudbound)
Stand Up For Something (Marshall)

Най-добър саундтрак

Dunkirk
Phantom Thread
The Shape of Water
Star Wars: The Last Jedi
Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

Най-добър късометражен документален филм

Edith & Eddie
Heaven is a Traffic Jam
Heroin(e)

Knifeskills
Traffic Stop

Най-добър документален филм

Abacus: Small Enough to Jail
Faces Places
Icarus
Last Men in Aleppo
Strong Island

Най-добър късометражен игрален филм

Dekalb Elementary
The 11 O’Clock
My Nephew Emmett
The Silent Child
All Of Us

Най-добър анимационен късометражен филм

Dear Basketball
Garden Party
Lou
Negative Space
Revolting Rhymes

Най-добър звуков монтаж

Baby Driver
Blade Runner 2049
Dunkirk
The Shape of Water
Star Wars: The Last Jedi

Най-добър звук

Baby Driver
Blade Runner 2049
Dunkirk
The Shape of Water
Star Wars: The Last Jedi

Най-добър чуждестранен филм

A Fantastic Woman (Chile)
On Body and Soul (Hungary)
The Insult  (Lebanon)
Loveless  (Russia)
The Square (Sweden)

Най-добри визуални ефекти

Blade Runner 2049
Guardians of the Galaxy Vol. 2
Kong: Skull Island
Star Wars: The Last Jedi
War for the Planet of the Apes

Най-добри костюми

Beauty and the Beast
Darkest Hour
Phantom Thread
The Shape of Water
Victoria and Abdul

Най-добър грим и прически

Darkest Hour
Victoria and Abdul
Wonder
 
 

Най-добрите Photoshop войни!

| от chr.bg |

Технологиите са велико нещо!

Преди години, когато убие някой от приятелите или близките си, Хитлер го премахваше и от снимките.

Това е най-близкото историческо събитие до днешните Photoshop войни. Целта на занятието е при зададена снимка, тя или някой от елементите й да бъде манипулиран така, че да поражда забавление, хумор или поне звучно издишане в знак на смях.

В галерията ни сме събрали най-добрите резултати от тези графични битки в интернет. Приятно гледане!