Алис Мънро е носителка на Нобелова награда за литература

| от |

Канадската писателка, майсторката на съвременния разказ Алис Мънро е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература, съобщи Nobelprize.org.

Мънро е едва 13-ата жена, удостоявана с престижната награда. Досега Нобеловата награда за литература не е присъждана на автор на разкази.

82-годишната Мънро, която е известна с нейните „големи хроники на малък канадски град“, се превърна в 13-ата поред жена носителка на отличието и първи лауреат на Канада в историята на наградите за литература, основани през 1901 г..

Алис Мънро, родена на 10 юли 1931 г. в Уингам, Онтарио. Учила е в Университета на Западно Онтарио. Публикува своя първи сборник с разкази през 1968 г., той е озаглавен „Танцът на
щастливите сенки“ (Dance of the Happy Shades). За тази си книга тя получава престижната канадска награда на генерал-губернатора.


Носителката е и на наградата „Ман Букър“. Макар и да пише къси разкази, Мънро внася във всеки от тях такава дълбочина и мъдрост, колкото в един голям роман. Неотдавна Мънро обяви, че възнамерява да сложи край написателската си кариера.  Отличието, както и сумата от 8 милиона шведски крони или 1,2 милиона долара ще бъдат връчени на Алис Мънро на церемония в Стокхолм на 10 декември.

Средната възраст на носителите на Нобелова награда за литература е 64 години. Най-младият отличен с нея е британският писател и поет Ръдиър Киплинг. Той я получава през 1907 г. за „Книга за джунглата“, когато е 42-годишен. Най-възрастният носител на отличието е британската писателка Дорис Лесинг (родена на 22 октомври 1919 г.)

Откъс от „Дъщерята на пеперудите“ на Алис Мънро

Когато дните станат по-къси и задуха студеният вятър, пеперудите монарх долитат от всички посоки на света към Свещения кръг в памет на богините, които застанали пред огнената бездна и смело скочили в пламъците, жертвайки себе си, за да донесат светлина и живот на света.

От самото си раждане Лус Авила познава легендата за las mariposas – красивите пеперуди монарх, които всяка година прелитат с крехките си криле близо пет хиляди километра, за да се завърнат до зимния си дом в Мексико. От баба си, която винаги е била нейното единствено семейство, е научила за техните мистични сили и за вдъхновяващото им пътуване. Сега е нейният ред – също като пеперудите – да се отправи на това дълго и опасно пътешествие до планините на Мексико, за да изпълни последното желание на любимата си абуела и да намери своите корени. Зад себе си оставя мъжа, който я обича искрено, но пътуването ще й помогне да открие нещо също толкова важно. Защото не можеш да вървиш към бъдещето си, ако не си се примирил с миналото си.

Съдбата среща Лус с няколко загубили пътя си жени, които не приличат по нищо една на друга – всички са на различна възраст, с различен характер и различни мечти… Всяка от тях търси и копнее за промяна в живота си.

И докато следват зрелищната, блещукаща река от оранжеви пеперуди в небето в това нежно и понякога болезнено завръщане към дома и към своето съкровено аз, Лус и нейните приятелки ще бъдат понесени на вълните на древните ритуали и митове…

Жените, също като пеперудите монарх, трябва да повярват на инстинкта си и да разперят криле за полет…

 
 

Новата татуировка на Емилия Кларк

| от chronicle.bg |

Когато си Майката на драконите, нормално е да не можеш да се разделиш със своите деца, дори след като те не само пораснат, но и единия умре и премине на вражеска страна. И какво правиш в такава ситуация? Ако си Емилия Кларк, си татуираш децата. И се радваш!

Това прави актрисата от „Игра на тронове“, Емилия Кларк, която публикува снимка в профила си Instagram, показвайки новата си татуировка на китката.

„Тази мама няма никога да забрави бебетата си“ пише Кларк под снимката. Татуировката се състои от три дракона (Дрогон, Регал и Визерион) в полет.

 

 
 

Вече имаме премиерна дата за „Имението Даунтън“, филма

| от chronicle.bg |

Тазгодишният награден сезон дори не е започнал още (чакаме януари и февруари), а вече имаме причина да поглеждаме към следващия. Защото имаме първи проект за тогава, който да наблюдаваме. През юли най-накрая стана ясно, че ще има филм „Имението Даунтън“.

Днес вече е ясно и кога точно ще го видим за първи път. „Имението Даунтън“, филмът, ще излезе на 13 септември 2019 г., а дистрибутори са Focus Features.

Тази дата предполага премиера на някой от големите фестивали и потенциално кандидатиране за кинонаградите след тях.

Все още не разполагаме с никакви детайли около сюжета на бъдещия филм, но знаем, че отново ще видим на екран Хю Боневил (лорд Грантъм), Лора Крамайкъл (Лейди Грантъм), Джим Картър (Карсън), Брендан Койл (Том), Мишел Докъри (Лейди Мери Кроули), Джоан Фрогат (Изабел Кроули), Маги Смит (Вайълет Кроули) и повечето от участващите в сериала на PBS , който спечели множество награди „Еми“ и се превърна в един от най-успешните британски телевизионни продукции.

Носителят на „Оскар“ (най-добър сценарий за „Госфорд парк“) Джулиан Фелоус, който е създател на сериала, продуцира, режисира и пише сценария на новия филм. Режисьор е Майкъл Енглър.

 
 

Почивка в Румъния не е никак лоша идея

| от Радослав Тодоров |

Съвсем близо до нас, на една река разстояние (в случая Дунав), имаме чудесна, огромна и доста разнообразна туристическа дестинация. Поради разни причини българските туристи предпочитат уединените плажове на Гърция или евтините плескавици на Сърбия пред планините и замъците на Румъния.

Може би защото у нас си имаме предостатъчно планини и въобще подобна природа като цяло, поради което Румъния е считана за не особено атрактивна от наша гледна точка. Карпатите и Трансилванските Алпи обаче са по-различни от нашите планини, с огромни вековни гори и пропити от съвсем друг дух.

Тектонически те са значително по-млади образувания отколкото са Старопланинския хребет и Рило-родопския масив. Съответно не са толкова слегнали и върховете, ритлите и склоновете им са с по-резки, неправилни и причудлини форми. А освен това са много сурови и враждебни, особено когато се влоши времето, в което също има особен чар. Дори през август вечерите там са прохладни и от устите на туристите излиза пара.

transfagarasan_pass__romania_by_karstart

Въобще колкото по-на север и по-навътре в Карпатите навлизаш все повече ти се струва, че Дракула по-скоро вместо кръв си е сръбвал от местната ракия наречена цуйка, или от по-силната й трансилванска разновидност – палинка.

Разбира се, из осеяната с църкви и замъци Румъния за всеки от тях на вратата ще ви поискат определена такса вход, защото това бил замъкът на Дракула. Този, който с най-голяма правдоподобност може да претендира, че е бил личният замък на Влад Цепеш, е замъка в Търговище, старата им столица (срещу само 12 леи вход), който обаче противно на общоприетото не се намира в планините на Трансилвания, а насред Влашката равнина.

И все пак таксите за замъците, музеите и хотелите като цяло не са толкова солени или поне не и в сравнение с цифроманията по нашето Черноморие или по ски курортите ни. Кухнята и заведенията са също сходни на нашите и като цени и като тип. С други думи, има всички условия да си изкарате добре почивката.

RoadTrip-moto-Roumanie-Transfagarasan-Pass-avec-Planet-Ride

Е, и там има не особено приветливи и небезопасни гета, разбити пътища, задръствания и катаджии, които обичат да задават въпроса „И какво правим сега?”. Но ние по начало сме доста добре калени точно в такъв тип обстановка, тъй че трудно нещо в Румъния ще ни изненада или уплаши. Освен, може би, доста трудните и опасни за непрофесионални катерачи маршрути из гребена на Централните Карпати.

Където се намира и най-високия връх в Румъния – Молдовяну (2544 м). Макар и значително по-нисък от Мусала, той е доста по-стръмен за изкачване. Почти постоянно дългият маршрут до него е плътно обгърнат в гъсти мъгли дори и през лятото, които бушуващите ветрове на моменти разсейват, откривайки главозамайващи гледки към огромни алпийски долини и ледникови езера заобиколени отвсякъде от стръмни зъбери.

Като през голямата си част маршрутът от езерото Балеа (2040 м) към върха върви по съвсем тънък ръб, по който и от двете страни надолу зейват страховити пропасти. Из този район всъщност има и много равни места, само че всичките до едно са разположени вертикално.

Castelul_Bran

По маршрута много често пътеката просто изчезва и се налага да се използват всички крайници, за да се преодоляват препятствията. Като на места, особено непосредствено под върха, се изкачва или спуска по отвесни скали с помощта на поставени за целта стоманени въжета и вериги. Но чувството, когато покориш такава враждебна планина и се завърнеш благополучно до хижата определено е незаменимо.

Не бива да ви отчайва и обстоятелството, че лятото вече се изтърколи. Планината е невероятно красива през всичките сезони.

 
 

Скандално! Думите „майка“, „бебе“ и „кафе“ изчезват от речника*

| от chronicle.bg |

Учените от БАН обявиха нова шокова новина: ако една дума от речника не се използва от никой повече от две години, щяла да отпадне и да се счита за несъщестуваща.

Въпреки обичайните бунтове на обичайните инфлуенсъри в социалните мрежи, феодалните старци са категорични: „Езикът е жив орган. Неслучайно думата „език“ е една и съща за това, с което се целуваме и това, с което говорим. Ако една дума не може да се запази на търговски принцип, просто ще отпада от речника“.

Първата изгонена българска дума е злополучната „майка“, която по естествен път девалвира в „мама“. Народът обвини майчинските групи във Фейсбук, че са подменили хубавата „майка“ с не толкова тежката „мама“ с множествено число „мами“.

В резултат, мамите организират протест пред парламента, без да знаят точно защо. Ще носят обаче слингове и бебешки колички със слогана „Оставете ни да кърмим нашите деца“.

Друга дума, която изчезва от речника, е „бебе“, подменено от по-модерните умилителни „бебка“, „бепка“ и „беба“.

Третата дума, по която ще се жалваме носталгично, е доброто старо „кафе“. Новото официално название на ободряващата напитка ще бъде съвременното „кафенце“. Според запознати същата съдба очаква „пари“, които ще станат „парички“, „бира“, която ще се превърне в „биричка“ и „салата“, която ще се трансформира в
„салатка“.

*Текстът е художественица измислица. Плод на въображението на автора. Умишлено невярна информация