shareit

Алис Мънро е носителка на Нобелова награда за литература

| от |

Канадската писателка, майсторката на съвременния разказ Алис Мънро е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература, съобщи Nobelprize.org.

Мънро е едва 13-ата жена, удостоявана с престижната награда. Досега Нобеловата награда за литература не е присъждана на автор на разкази.

82-годишната Мънро, която е известна с нейните „големи хроники на малък канадски град“, се превърна в 13-ата поред жена носителка на отличието и първи лауреат на Канада в историята на наградите за литература, основани през 1901 г..

Алис Мънро, родена на 10 юли 1931 г. в Уингам, Онтарио. Учила е в Университета на Западно Онтарио. Публикува своя първи сборник с разкази през 1968 г., той е озаглавен „Танцът на
щастливите сенки“ (Dance of the Happy Shades). За тази си книга тя получава престижната канадска награда на генерал-губернатора.


Носителката е и на наградата „Ман Букър“. Макар и да пише къси разкази, Мънро внася във всеки от тях такава дълбочина и мъдрост, колкото в един голям роман. Неотдавна Мънро обяви, че възнамерява да сложи край написателската си кариера.  Отличието, както и сумата от 8 милиона шведски крони или 1,2 милиона долара ще бъдат връчени на Алис Мънро на церемония в Стокхолм на 10 декември.

Средната възраст на носителите на Нобелова награда за литература е 64 години. Най-младият отличен с нея е британският писател и поет Ръдиър Киплинг. Той я получава през 1907 г. за „Книга за джунглата“, когато е 42-годишен. Най-възрастният носител на отличието е британската писателка Дорис Лесинг (родена на 22 октомври 1919 г.)

Откъс от „Дъщерята на пеперудите“ на Алис Мънро

Когато дните станат по-къси и задуха студеният вятър, пеперудите монарх долитат от всички посоки на света към Свещения кръг в памет на богините, които застанали пред огнената бездна и смело скочили в пламъците, жертвайки себе си, за да донесат светлина и живот на света.

От самото си раждане Лус Авила познава легендата за las mariposas – красивите пеперуди монарх, които всяка година прелитат с крехките си криле близо пет хиляди километра, за да се завърнат до зимния си дом в Мексико. От баба си, която винаги е била нейното единствено семейство, е научила за техните мистични сили и за вдъхновяващото им пътуване. Сега е нейният ред – също като пеперудите – да се отправи на това дълго и опасно пътешествие до планините на Мексико, за да изпълни последното желание на любимата си абуела и да намери своите корени. Зад себе си оставя мъжа, който я обича искрено, но пътуването ще й помогне да открие нещо също толкова важно. Защото не можеш да вървиш към бъдещето си, ако не си се примирил с миналото си.

Съдбата среща Лус с няколко загубили пътя си жени, които не приличат по нищо една на друга – всички са на различна възраст, с различен характер и различни мечти… Всяка от тях търси и копнее за промяна в живота си.

И докато следват зрелищната, блещукаща река от оранжеви пеперуди в небето в това нежно и понякога болезнено завръщане към дома и към своето съкровено аз, Лус и нейните приятелки ще бъдат понесени на вълните на древните ритуали и митове…

Жените, също като пеперудите монарх, трябва да повярват на инстинкта си и да разперят криле за полет…

 
 
Коментарите са изключени

Великите военни изцепки: Испанска катастрофа при Ануал (1912 г.)

| от Александър Стоянов |


Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Краят на Първата Световна война (1914-1918г.), поставя Света на прага на най-тежката дипломатическа ситуация в дотогавашната човешка история. Антантата търси начин да се разправи веднъж за винаги с Централните сили о позицията на своята победа. Руската империя рухва, пометена от чудовищна гражданска война, която ще отнеме живота на милиони. Огромните европейски колонии биват преразпределени, а надеждите на местното население, че кръвта на техните синове ще донесе чаканата свобода не се оправдават. Остават шепа държави, които повече или по-малко са незасегнати от Голямата война. Сред тях е и Испания.

Испания е една от най-старите и горди колониални сили и люлка на европейския империализъм. Някога, иберийската държава е властвала над владения, над които Слънцето не залязвало. По-голямата част от Америките се подчинявала на кралете в Мадрид. Испански колонии имало в Африка, Индийския океан и в Пасифика. С издигането на Англия и Холандия през XVII век, славата на Испания започнала да гасне. Революциите в Латинска Америка в началото на XIX век окончателно ликвидирали имперската слава. Останали шепа колонии в Карибите, няколко малки владения в Африка и Филипините. През 1898 г., Съединените щати, улисани в своята имперска експанзия, обявили война на Испания и й отнели последните владения в Карибите (Пуерто Рико, Куба), Гуам (Тихия океан) и Филипините.

За испанците останали само обвитите в пясъчни бури и изгаряни от слънцето земи в Испанска Сахара (дн. Западна Сахара). През 1912 г., след поредица от т.нар. Марокански кризи, Франция се договаря с Испания и й предава северно Мароко (земите около Гибралтарския пролив). Така се появява т.нар. Испански протекторат в Мароко. В хода на Първата Световна война, испанците нямат възможност да затвърдят придобивките си и остават господари само на крайбрежните зони. Възползвайки се от хаоса в Европа, местните бербери, водени от Мухаммад ибн Абд ал Крим ал Хатаби (наричан просто Абд ал Крим), създават своя местна структура, която през 1921 г. обявява независимост по името „република Риф” (по името на областта Риф, която е в основата на берберските територии).

Guerra_del_Rif_1922_-_2

Снимка: By Unknown – 18 Meses de Cautiverio. De Annual a Monte Arruit. Crónica de un testigo. ISBN 978-84-936950-9-5, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17532955

Откритото отхвърляне на испанския суверенитет вбесява крал Алфонсо XIII (1886-1931 г.). Владетелят е суетен, авторитарен и крайно консервативен човек, който вярва искрено както в цивилизаторската мисия на испанците в Африка, така и в расовото превъзходство на своят народ над арабите. Идеята властта му да бъде оспорена от група „туземни диваци” му се струва меко казано оскърбителна. Кралят упълномощава военните да организират наказателна експедиция, която да се разправи с т.нар. република и окончателно да подчини мароканските територии на испанската корона.

На първо време, испанците решават да използват наличните си сили в Мароко. Около 23 000 войници са концентрирани в района на Мелила под командването на генерал Мануел Фернандес и Силвестре. Основната част от войниците са полуграмотни наборници от най-бедните иберийски провинции. Офицерският корпус е разяждан от корупция, злоупотреби с ресурсите и оръжията и пълно неглижиране на условията, в които живеят войниците. Заплатите, които испанските войници получават са равностойни на 34 тогавашни цента (ок. 15$ днешни пари). Често се случва войници да разменят въоръжението си на местните пазари, за да си купят харна.

Снабдяването с провизии било плачевно – испанците оцелявали на големи дози кафе, малко бобени храни, месо (от време на време) и малък грамаж зеленчуци и хляб. Най-трагично било положението на граничните застави, изградени в населените от бербери планини. В тези позиции нямало дори тоалетни, а хигиенните условия били по-стряскащи дори в сравнение с редовите казарми в крайбрежните градове, за които пътешествениците разказвали плашещи неща. Въпреки това, Силвестре заявил, че има предостатъчно провизии и оръжие за да се справи без проблеми с мароканците. На бюрото му останал недочетения доклад на интендантите, в който се казвало че над 40% от пушките са непригодни за стрелба, липсват униформи, превозни средства  и припаси.

Абд ал Крим добре познавал своите възможности и решил да изчака испанците да предприемат първия ход. Общо под знамената на Риф се сражавали около 6-7 000 души. Добре мотивирани, опитни в партизанските боеве, много от тях точни стрелци и ловци. За да не рискува всичките си сили на едно място, ал Крим ги разделя и застава начело на отряд от ок. 3 000 души, които започват да следят движението на испанците.

Carga_del_rio_Igan

Снимка: By Augusto Ferrer-Dalmau – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=25238510

Силите на Силвестре навлизат навътре в планините, разтягайки и бе това неадекватните си линии за комуникация. Снабдяването се затруднява и испанското командване се вижда принудено да разпръсне силите си с идеята че отделните отряди ще се изхранват по-лесно, окупирайки по-голяма вражеска територия. Около 70% от силите на Силвестре заемат позиции в множество предни постове (блокаос) – било то вече съществуващи или новоизградени. В авангард е изпратен отряд от 5 000 души, които да настъпят към основните бази на берберите,

На 17 юли, 1921 г., испанските предни части влизат в поредица от престрелки със силите на ал Крим. Кратките сражения траят пет дни и допълнително изтощават силите на Силвестре. На 22 юли, призори, берберите, около 3 000 на брой, атакуват испанските позиции. Силвестре, който е пристигнал в лагера при Ануал само ден по-рано се паникьосва и заповядва оттегляне. Вместо да отбранява Ануал, използвайки предимството си в жива сила и артилерия, Силвестре проиграва всичките си преимущества и подкарва войниците в отстъпление. То започва в 10 сутринта, но скоро прераства в позорно бягство, причинено от пълната липса на комуникация и пълното недоверие на войниците към компрометираните им командири.

Абд ал Крим заповядва пълно настъпление и берберите засипват враговете си с куршуми, Жегата и постоянни вражески огън сриват напълно морала и дисциплината на испанците и в рамките на няколко кървави часа те са догонени и избити, като мнозина са заклани или разстреляни от упор. Един единствен кавалерийски ескадрон – „Ловците от Алкантара”, успяват да запазят формацията и си пробиват път с бой. Генерал Силвестре, виждайки пълния разгром на армията си се самоубива, а еполетите му са предадени на ал Крим, който ги носи като трофей.

Screenshot_1

Разгромът би бил достатъчен и до тук, но нещата не свършват при Ануал. В рамките на следващите две седмици, берберите атакуват всички останали разпръснати позиции на испанците и ги разгромяват напълно. До 9-ти август, 1921 г., когато спира мароканското настъпление, ок. 14-15 000 испанци са избити или заловени от берберите.  Армията, събрана от Силвестре е напълно ликвидирана, а властите в Мадрид се виждат принудени да организират цялостна кампания, която ще се проточи чак до 1927 г.

По своите мащаби, битката при Ануал и последвалия я погром са най-голямото поражение на европейска колониална армия в Африка. Отзвукът от победата на ал Крим е значителен и отеква силно и ясно и в британските и френските колонии. Мароканците се сражават успешно през следващите три години, изграждайки не само военна, но и цивилна администрация в контролираните от тях земи. През 1923 г., отчаяните испанци започват да използват химическо оръжие срещу мароканците.

Бомби със иприт са хвърляни върху берберските села посредством бомбардировачи, закупени от Великобритания и Франция. От Ваймарска Германия пристигат два екипа военни химици, които поставят основите на военно-химическата индустрия ва Испания, чийто първи образци са тествани в Мароко. Дори и тези нехуманни методи не са достатъчни и през 1925г., Франция се включва във войната на испанска страна с танкове и авиация, както и сухопътни части от Алжир и Френско Мароко. Общо над 300 000 войници застават срещу на повече от 20 000 местни войни. Едва тогава, силите на Абд ал Крим най-сетне са победени, а Рифската република е ликвидирана.

 
 
Коментарите са изключени

Могат ли мъжете да дадат положителен резултат на тест за бременност

Краткият отговор е да, възможно е мъж да даде положителен резултат на тест за бременност. Но защо?

Тестовете за бременност следят за наличието на глюкопротеинeния хормон ЧХГ – човешки хорион гонадотропин. Някои видове рак на тестисите могат да отделят този хормон. Следователно, ако един мъж даде положителен резултат на тест за бременност, той може да страда от рак. Обратното обаче не важи – ако сте мъж и дадете отрицателен резултат на теста, това в никакъв случай не означава, че нямате рак, защото не всички тестикуларни тумори отделят ЧХГ.

Но има и други онкологични заболявания, които могат да стимулират отделянето на този хормон. 

pregnancy test

Положителен тест за бременност

Основната задача на човешкия хорион гонадотропин при бременност е да поддържа лигавицата на матката (ендометриума) дебела и здрава през първото тримесечие. Хормонът постига това като стимулира отделянето на друг хормон – прогестерон – от яйчниците.

Точно преди овулация, яйчниците по естествен път отделят прогестерон. Това постига няколко неща – леко покачва температурата на тялото, кара мускулите на матката да не се свиват толкова и помага да се създаде повече влага във вагината. Всичко това допринася за по-дългия живот на сперматозоидите, което съответно увеличава шансът те да стигнат до яйцеклетката.

След около двадесет седмици бременност, плацентата произвежда стероидни хормони, за да неутрализира ефекта на  ЧХГ и съответно на прогестерона.

Самият ЧХГ може да се отдели от няколко вида ракови заболявания – такива, свързани с яйчниците, стомаха, дробовете. Онкологични заболявания, свързани с черния дроб, епителните клетки и такива, включващи ендокринната (хормоналната) и нервната система също могат да доведат до отделяне на човешкия хорион гонадотропин. Освен това, този хормон се среща в особено големи количества и при хора с бъбречна недостатъчност.

Както вече споменахме, отрицателният тест за бременност не означава задължително, че един мъж няма рак – има няколко вида рак на тестисите и не заради всички се отделя ЧХГ. Те са групирани в две категории: семиноми и несеминомни, като могат да отделят и други маркери, които не се улавят от тестовете за бременност – алфа-фетопротеин и лактат дехидрогеназа. Единственият вид рак на тестисите, който винаги дава ЧХГ, е хориокарциномът. Иначе само 20%-40% от семиноми и 40%-50% от несеминомни предизвикват отделянето на хормона.

ЧХГ има и други приложения. За него е известно, че предизвиква овулация до два дни след външното му приемане и за затова някои доктори го използват преди инвитро оплождане. Освен това, той стимулира произвеждането на тестостерон, което пък е причина бодибилдърите да го приемат като хранителна добавка. Той помага и за това да се избегнат някои странични ефекти на стероидите като свиване и смаляване на тестисите. В този контекст може да чуете, че ЧХГ помага и за сваляне на теглото, но всъщност редица изследвания показват, че това никак не е така.

Като цяло: да, мъж може да направи положителен резултат на тест за бременност, но ако това стане, задължително трябва да отиде да се прегледа. 

Освен положителен резултат на подобни тестове, други признаци и симптоми на тестикуларен рак са: бучки по тестисите, всякакво уголемяване или честа промяна на размера им, промяна във формата, болка или дискомфорт, чувство на напрежение в долната част на гърба или корема, чувство на тежест или пълнота в скротума, както и увеличаване и чувствителност на гърдите.

Добрата новина за тези, които са по-чувствителни на тази тема, е че ракът на тестисите е един от най-лесно лечимите ракове. Ако болестта се открие, докато е само в тестиса, шансът за оцеляване в следващите 5 години е 99%. Ако се е разпространила в тъканите и лимфните възли около тестисите, шансън за оцеляване е 96%. И ако е разпространен и в другите органи – 73%. Статистиките са обнадеждаващи и 73% е добро число, но 99% е още по-добро – затова честите прегледи са най-добрият вариант.

 
 
Коментарите са изключени

Коро – епидемията, която лишава човек от полов орган и води до смърт

| от |

Сингапур е страна – пример за икономически подем. Само за няколко години, тя се превръща и в страната с най-много самоубийства, в следствие на бързите темпове на развитие. През 60-те години на миналия век, когато все още липсва този феномен , жителите са имали други проблеми и в този случай, други епидемии.

Говорим за епидемията „коро“. Ако потърсите малко повече информация за този медицински феномен, разбирате, че става въпрос за така наречената епидемия, в която половите органи се свиват до изчезване. В това конкретно вярват пострадалите, а медицината е категорична, че това е висша форма на глупост или ранна форма на шизофрения. Много лоша форма на шизофренията, бихме добавили. Глобалната истерия около свиването е покосила най-сериозна в Африка, Азия и Европа. Един интересен доклад от нощно дежурство разказва как баща води своя 16-годишен син в градската болница:
Момчето беше ужасено и бледо, не спираше да дърпа отчаяно своя пенис, за да предотврати органа от тотално изчезване и свиване в слабините.“

Подобни доклади от нощни дежурства не са били рядкост и в останалите медицински заведения. Обикновено родителите се успокояват, а страдалеца получава около 10 милиграма хлордиазепоксид, за да може да се „подобри“. Тежък проблем за всеки лекар може да е внушението. Младежът разбрал, че може да се зарази от петнисто свинско месо. Преди да стигне до болницата, той консумирал такова, но понеже не знаел какъв вид било прасето, започнал да подозира драстично свиване. Ако искате да създадете революция, използвайте внушения. Работят безпроблемно, особено ако културата в страната е се поддържа на определено ниво – ниско.

Singapore city downtown skyscrapers office buildings of modern m

Това са всички необходими фактори за епидемията „Коро“.
Болниците започват да се пълнят, паниката преминава всякакви граници, продажбите на свинско падат. Различни експерти споделят, че свинската треска (обикновено и причина за избиване на петна по свинята) и ваксината за нея са безвредни за хора, но това изобщо не помага, сякаш тази информация идва твърде късно. Сингапур прекарва цели седем дена в опити да успокои населението. Самият здравен министър е заставен да говори по всички възможни медийни канали, при това на безумна тема – свиване на половия орган. Обяснението, че „Коро“ е болест, обвързана изцяло с психологичното състояние, отново не било достатъчно добре прието.

Добрата новина е, че след тези изказвания, случаите се намалили драстично, а до края на годината са изчезнали.
Според медицинските доклади, документираните случаи са около 469, но ако попитате служител на коя да е болница в Сингапур за този период, най-вероятно ще чуете за много повече хора с лабилна психика. Основният проблем на пациентите, подозиращи изчезванетоko, чули за болестта много, преди да изпитат въпросното заболяване – да станат част от масовата психоза. Западната медицина класифицира този феномен като „панически синдром, създаден изцяло на културна индоктринация“.

От 1967-а до 2019-а година се променя нивото на културата, модернизацията отнема всички познати фолклорни заболявания и други негативи. Хомеопатията продължава да е основен източник за лекуване на редица заболявания, но къде не е? Нека не забравяме, че в същия период, Сингапур е имал и значително количество вещери, изпълняващи различни поръчки. Малко е трудно да си представите страната днес, особено след като знаете каква паника се е разбунтувала тогава.

 
 
Коментарите са изключени

Били Типтън и една 50-годишна тайна

| от |

Били Типтън е джаз музикант и фронтмен на бандата си, който набира голяма популярност през 40-те и 50-те години на 20 век. Той се пенсионира, напуска музикалния бизнес и осиновява три момчета заедно със съпругата си, с която имат „брак“ (Във Великобритания и САЩ важи така нареченият „common-law marriage“, според който държавата може да приеме, че двама души са в брак, въпреки че не са го сключили официално.) През 1989, на 74-годишна възраст, Типтън почива заради усложнения от нелекувана пептична язва.

Чак след смъртта семейството му научава, че Били всъщност е биологична жена. Новината се появява ден след погребението му. 

ab039ec37fbb6adab47bffa80cf1bda9

Дороти Люсил Типтън е родена през 1914 и напуска дома си през 30-те години, за да преследва кариера в музиката. Типтън в началото започва да се облича като мъж, за да бъде приета по-лесно и да може да достигне по-високо, защото музикалният бизнес тогава е бил изключително неблагоприятен за жените. Но до 1940 тя вече живее изцяло като мъж. През годините тя има множество връзки с други жени. Истинската си идентичност успява да запази в тайна като казва на партньорите си, че гениталиите му са пострадали в сериозен автомобилен инцидент – затова трябва да превързва гърдите си.

Така успява да запази истинския си биологичен пол от света в продължение на 50 години. Кръвните му роднини не знаят за двойнствения живот на Били – всеки път когато ги посещава, той става отново Дороти.

 
 
Коментарите са изключени