Алек Попов: Книгите умеят да чакат, за разлика от хората

| от |

655-402-alek-popov

Алек Попов е първият носител на наградата „Хеликон” за книгата си „Ниво за напреднали” през 2002 г. Тази година  номинация за приза получи романът му „Сестри Палавееви в бурята на историята”.  

Представете се с 5 изречения.
–    Когато съм започвал да пиша, никога не съм мислил, че ще бъда български писател. Тогава просто си дращех мръсни разказчета по училищните тетрадки, без да се грижа особено на какъв език го правя. Когато разбрах, че съм станал български писател, уви, беше твърде късно… Оттогава написах десетина книги, част от които са преведени на около15 езика. Все още не съм си купил мотоциклет.

Какво означава за Вас номинацията Ви за наградата „Хеликон”?
–    Както се казва, една номинация си е половин награда, но две номинации не правят една награда, ха-ха! Харесвам тази награда, заради връзката с читателите, която по един или друг начин тя символизира. Може би защото е учредена от книжарниците „Хеликон” – една частна институция с огромен принос за нормализирането на книжния пазар у нас и за възраждането на интереса към съвременната българска литература.

Как оценявате конкуренцията, в която се състезавате? Чели ли сте някоя от книгите на другите номинирани?
–    Би следвало да се състезават по-скоро книгите, а не авторите, макар че почти никога не става така. Книгите следват свой собствен път и в някакъв смисъл са по-мъдри от тези, които ги създават. Умеят да чакат, искам да кажа, за разлика от хората. Творчеството на част от номинираните автори ми е познато, но честно казано, нямах време да прочета почти никое от номинираните заглавия и не мога да кажа нищо по-конкретно. Но това е поправимо… Особено ако някоя книга спечели наградата!

Как бихте характеризирали литературното поколение, към което принадлежите?
–    Доста кораво, защото се разви при възможно най-трудни условия. Като се сетя, в началото на 90-те бяха изчезнали книжарниците! Никой не даваше пет пари за българска литература. Трябва да си доста изобретателен, за да оцелееш в такава среда. Може би затова сме толкова разнообразни като стил и начин на мислене. Сродява ни опита и епохата, но всеки от нас е намерил някакъв свой уникален път към читателя и така би следвало да бъде. Най-голямата заслуга на това поколение, формирано в условия на относителна свобода, беше, че не пожали усилия да привлече отново вниманието на публиката към българската литература.

На кои писатели, наши и чужди, сте благодарен и за какво?
–    На професионалните писатели: от тях винаги може да се научи нещо. Те образуват една невидима задруга на майсторите, отвъд границите на езика и времето. Понякога се случва да се зачета в текст от напълно непознат автор и някъде след втората страница си поемам дъх и си казвам, да, този знае какво прави и продължавам да обръщам страниците. Това може да се случи с текст, написан на всякакъв език, идващ от най-затънтеното място на света. Аз не съм сноб, модите слабо ме вълнуват – особено литературните. Давам си сметка, че са неизбежни. И все пак винаги е имало и ще има неща, които не отшумяват толкова бързо и умението да разказваш интересно е едно от тях.

Познавате ли профила на читателите си?
–    Критично мислещи, професионалисти, не непременно литератори. Сред тях и доста корпоративни хора, каквото и да означава това. Непредубедени читатели, които са достатъчно умни, за да не търсят в книгите нещо, което литературата не може да им даде…

 
 

Игри на дискриминация

| от Вучето |

Нека започнем с малко вероучение, за загрявка. В сура 17 от Корана пророкът Мохамед се обръща към мъжете: “По-добре ще е прасе да се изходи върху един мъж, отколкото да се допре дори до лакътя на жена, която не е негова”. В тази история няма прасе, но затова пък има една жена. При това крайно възмутена жена. А ръката не принадлежи на някой хипотетичен мъж-мюсюлманин, а на Джама. Той е на 20 години, от сомалийски произход, но роден и отрасъл в един от емблематичните емигрантски квартали на Осло, Грьонлан.

Джама живее на границата на два паралелно съществуващи свята откакто се помни. И въпреки че слуша Дрейк и Ники Минаж в колата си, той и връстниците му в свободното си време се обличат само в традиционни ислямски одежди, поддържат брадите си гъсти и не се разделят с характерната бяла молитвена шапчица куфи.

Преди известно време Джама кандидатства за работа в Норвежки пощи и е поканен на събеседване. Докато е на рецепцията и чака да бъде повикан, Джама решава да изпрати sms на интервюиращата го началник на отдела, в който я предупреждава, че заради културния си произход може да поздравява жените само с думи, но не и с ръкостискане. Така де, да си има едно наум, за да не се получи изведнъж конфузна ситуация. Шефката от своя страна решава да отмени интервюто, оправдавайки се със своя културен произход. Пак със sms.

“Здравейте, Джама. Не одобрявам подобно поведение и затова отменям интервюто. Съжалявам.”

Джама обаче не приема нейното “не” за окончателен отговор и размяната на съобщения продължава.

Джама: “Дойдох по-рано в пощата и докато Ви чаках на рецепцията, сметнах, че е добре да Ви предупредя. Надявам се, че ще промените решението си и ще ми дадете още един шанс. Аз съм човек, който със своите умения би могъл да бъде от голяма полза за отдела ви.”

Шефката: “Религията е нещо лично и обикновено не вземам отношение. Когато Вие я намесвате обаче, трябва да се съобразя с това и да взема страна. За мен не е актуално да ви назнача на работа.” Освен това тя смята, че с поведението си Джама няма да се впише добре в екипа и че очевидно не е подходящ за позицията.

Джама е шокиран. Въпреки че смята себе си за добре интегриран в норвежкото общество, не проумява как така отказът му да се здрависва ще му коства назначението на работа. Той обаче не се отказва и пренася битката на по-високо ниво като отива да се жалва по държавната телевизия NRK, че е бил подложен на дискриминация. На журналистката й се струва, че трябва да обяснява социално адекватните маниери в норвежкото общество на 20-годишен човек, роден и израсъл в страната, но все пак го прави:

“В Норвегия ние подаваме на ръка на хората без значение на пол, религия и възраст като знак на уважение, а и защото това е обичай, залегнал в културата ни. Началникът на отдела е норвежка и за нея очевидно е важно да бъде поздравена с ръкостискане.” Джама обаче отвръща, че за него здрависването между хората не е непременно проява на уважение и че има други форми за демонстрирането на такова. Норвегия нали се води мултикултурно общество, така че е редно да коригира представите си за културни обичаи и за това кое е редно и кое не.

Джама не е глупав и знае, че има смисъл да се оплаква на висок глас в държава като Норвегия. Той възнамерява да отнесе случая до Комисията по дискриминация, а омбудсманът по въпросите на равноправието Ханне Бюрстрьом със сигурност ще се обяви в негова защита. Най-вероятно тя ще излезе пред медиите с изявление, че е ОК да поздравяваш с ръце зад гърба или на тила, понеже… ами понеже господин Джама всъщност е прав, ръкостисканетето е то-о-о-лкова демоде!

Сега се сещам, че преди две години нашумяха подобни случаи в Швейцария и Германия, където ученици-мюсюлмани отказаха да приемат ръкостискането на учителката си. Мюсюлманите избягват дори най-незначителния телесен контакт с жена, защото той е изкушение, водещо към прелюбодеяние. Малко са тези мюсюлмани, които биха поставили под въпрос думите на Мохамед, затова и неговите “заръки” важат със същата сила и днес, както са важили и преди 2000 години. От друга страна, в култура, в която пророците са с други имена, да отблъснеш подадена ръка говори за неуважение и враждебност.

И не мога да не се запитам: Когато представителите на две толкова различни култури се срещнат и никой не е склонен да отстъпи от обичаите си и религиозните си вярвания, кой кого дискриминира всъщност? Или дискриминацията е двупосочна? Ясно е, че все по-неизбежни и трудноразрешими ще стават сблъсъците и конфликтите на ниво културни разбирания и обичаи в страни като гореспоменатите, а ние малко или много сме безсилни да предотвратим това.

А и още не е създаден такъв международен орган, който да има правомощията да решава кой крив, кой прав. Само че да не стане така, че Мохамед надиграва Исус, Исус връща топката в полето на Мохамед, пък накрая Сидхарта печели мача!

 
 

Джуди Денч: „Ще изтрием ли Кевин Спейси от историята?“

| от chronicle.bg |

Докато масовата аудитория в социалните медии все още не е „простила“ на Кевин Спейси, а последният му филм спечели малко над сто долара приходи, един от стожерите на световното кино изразява своята значително по-трезва позиция по повод скандала с великия актьор. След Катрин Деньов и Глен Клоуз, Джуди Денч е поредното голямо име, което застава против криворазбраната политкоректност на Холивуд.

Преди няколко дена актрисата се изказва в защита на актьора Кевин Спейси на Международния кинофестивал „Сан Себастиан“, предава Variety.

Пред журналисти тя си спомня за времето, когато със Спейси си партнират в драмата „The Shipping News“ (2001). По това време Денч губи съпруга си и Кевин Спейси й оказва „безценна подкрепа“ на снимачната площадка. След това тя добавя, че не  е редно актьори като него да бъдат изрязвани от филмите си, заради неясните и недоказани обвинения на няколко мъже.

По никой начин не одобрявам факта, каквото и да е направил той, да го изрязват от филмите. Ще заличим ли това, което се е случило, когато го заместим с Критофър Плъмър? Ще го изтрием ли от историята? Ще се върнем ли назад и всеки, който се е държал неприлично, или е нарушил закона, или е обидил някого… всички ли ще ги отрязваме? Ще ги заличим ли от историята? Не знам.

Случаят, за който споменава актрисата е свързан с филма „Всички пари на света“. След обвиненията в сексуален тормоз режисьорът Ридли Скот уволни Кевин Спейси и на негово място дойде Кристофър Плъмър. Всички сцени с участието на Спейси е трябвало да бъдат презаснети. Плъмър беше номиниран за „Оскар“ за ролята си.

„Не знам при какви условия е станало, но въпреки това той е прекрасен актьор.“ допълни носителката на „Оскар“ и ветеран в киното и театъра.

Джуди Денч беше на „Сан Себастиан“, за да  получи най-високото отличие на фестивала – почетната награда „Доностия“. Тази година заедно с актрисата, наградени са Робърт де Ниро и Хирокадзу Корееда. 

 
 

Ванко 1 тръгна от Нови хан и стигна до The Guardian

| от chronicle.bg |

В понеделник вечерта, по време на живото предаване на VIP Brother, рапърът Ванко 1 обяви, че иска да напусне къщата по здравословни причини. Желанието му беше уважено и той вече не е част от риалити предаването. Напускането му обаче стана повод за разгорещени дискусии, които стигнаха и до британския ежедневник The Guardian.  Вестникът отрази подробно напускането на Ванко 1 и контекстът, в който то се случи.

Официалната причина за оттеглянето на Иван Главчев от VIP Brother са здравословни проблеми, но събитията около него повдигнаха редица въпроси. Близо две седмици след влизането му в къщата, активисти от организацията „Не Си Сам(а)“ публикуваха отворено писмо до СЕМ и Нова Броудкастинг Груп, в което се обявяват против показването на бивши престъпници в праймтайма на национален ефир, в предаване по презумпция показващо VIP личности.

Напомняме, че през 2003 г. Иван Главчев бе обвинен и осъден за притежание на наркотици и трафик на жени. От присъда от 12 години, той излежава само 3, вследствие на противоречивата поправка в конституцията, станала известна като „поправката Ванко 1″. Недоволството беше подсилено и от открито изказания във визитката за VIP Brother възглед на  бившия рапър, че „няма нищо срамно жената да  стои по-долу от мъжа“.

В България се е създала тенденция да се канят престъпници в телевизията, защото журналистите го смятам за голямо постижение“ коментира се още в статията в The Guardian.

В резултат на отвореното писмо шведската медийна група Modern Times Group, която притежава Нова TV, заяви, че в бъдеще предаването ще промени критериите, по които подбира участниците си.

 
 

Възходът на жените супергерои

| от chr.bg |

Въпреки, че мъжете супергерои доминират екрана и през 2018 година, има значителен и обещаващ напредък и при жените супергерои. По този повод в интернет се появи доста сполучливо фенско видео, което отбелязва това. То ни показва героините от вселената на DC и Marvel, както и техните най-добри моменти. Кадрите са от филми като „Wonder Woman“, „Avengers: Age of Ultron“, както и от трейлъра на „Captain Marvel“.

Фенските видеа в интернет – монтажи, пародии и т.н. – имат голямо значение. Виждали сме анимации, които представят героите по свой начин или пък възраждат стари такива. Понякога феновете се справят дори по-добре от екипа на филма. В този случай обаче gabi от Туитър прави нещо съвсем ново.

Тя редовно прави подобни видеа. Нека видим това:

 

 

Едно от най-хубавите неща е, че тонът на трелъра (нека го наречем така) е същия, какъвто би бил, ако се отнасяше за Капитан Америка, Железният човек, Батман и сие. Той показва тези способни жени в пика на силите им, както и в най-тъмните им моменти. Гласът зад кадър разказва история как героините преминават през трудности, за да станат това, което са сега; как взимат съдбата си в свои ръце. Дори можем да видим от някои от тях характерната супергеройска походка. Това е едно настина добро начало.