Алек Попов: Книгите умеят да чакат, за разлика от хората

| от |

655-402-alek-popov

Алек Попов е първият носител на наградата „Хеликон” за книгата си „Ниво за напреднали” през 2002 г. Тази година  номинация за приза получи романът му „Сестри Палавееви в бурята на историята”.  

Представете се с 5 изречения.
–    Когато съм започвал да пиша, никога не съм мислил, че ще бъда български писател. Тогава просто си дращех мръсни разказчета по училищните тетрадки, без да се грижа особено на какъв език го правя. Когато разбрах, че съм станал български писател, уви, беше твърде късно… Оттогава написах десетина книги, част от които са преведени на около15 езика. Все още не съм си купил мотоциклет.

Какво означава за Вас номинацията Ви за наградата „Хеликон”?
–    Както се казва, една номинация си е половин награда, но две номинации не правят една награда, ха-ха! Харесвам тази награда, заради връзката с читателите, която по един или друг начин тя символизира. Може би защото е учредена от книжарниците „Хеликон” – една частна институция с огромен принос за нормализирането на книжния пазар у нас и за възраждането на интереса към съвременната българска литература.

Как оценявате конкуренцията, в която се състезавате? Чели ли сте някоя от книгите на другите номинирани?
–    Би следвало да се състезават по-скоро книгите, а не авторите, макар че почти никога не става така. Книгите следват свой собствен път и в някакъв смисъл са по-мъдри от тези, които ги създават. Умеят да чакат, искам да кажа, за разлика от хората. Творчеството на част от номинираните автори ми е познато, но честно казано, нямах време да прочета почти никое от номинираните заглавия и не мога да кажа нищо по-конкретно. Но това е поправимо… Особено ако някоя книга спечели наградата!

Как бихте характеризирали литературното поколение, към което принадлежите?
–    Доста кораво, защото се разви при възможно най-трудни условия. Като се сетя, в началото на 90-те бяха изчезнали книжарниците! Никой не даваше пет пари за българска литература. Трябва да си доста изобретателен, за да оцелееш в такава среда. Може би затова сме толкова разнообразни като стил и начин на мислене. Сродява ни опита и епохата, но всеки от нас е намерил някакъв свой уникален път към читателя и така би следвало да бъде. Най-голямата заслуга на това поколение, формирано в условия на относителна свобода, беше, че не пожали усилия да привлече отново вниманието на публиката към българската литература.

На кои писатели, наши и чужди, сте благодарен и за какво?
–    На професионалните писатели: от тях винаги може да се научи нещо. Те образуват една невидима задруга на майсторите, отвъд границите на езика и времето. Понякога се случва да се зачета в текст от напълно непознат автор и някъде след втората страница си поемам дъх и си казвам, да, този знае какво прави и продължавам да обръщам страниците. Това може да се случи с текст, написан на всякакъв език, идващ от най-затънтеното място на света. Аз не съм сноб, модите слабо ме вълнуват – особено литературните. Давам си сметка, че са неизбежни. И все пак винаги е имало и ще има неща, които не отшумяват толкова бързо и умението да разказваш интересно е едно от тях.

Познавате ли профила на читателите си?
–    Критично мислещи, професионалисти, не непременно литератори. Сред тях и доста корпоративни хора, каквото и да означава това. Непредубедени читатели, които са достатъчно умни, за да не търсят в книгите нещо, което литературата не може да им даде…

 
 

А вие видяхте ли „тайното“ гадже на Дикаприо?

| от chronicle.bg |

Опитите на Леонардо Дикаприо да потули слуховете за новата си приятелка – Камила Мороне (доведената дъщеря на Ал Пачино) не се получиха.

Камила Мороне (20-годишна), чиято майка, Лусила, Сола в момента се вижда с актьора от Scarface, вече беше забелязана с ръце около врата на Лео на фестивала Коачела в Калифорния преди дни. На още няколко пъти двамата бяха хващани заедно.

18443524_1478477022214548_5484044982060843008_n

Коя обаче е Камила Мороне?

Родена в Буенос Айрес, днес тя живее в Лос Анджелис и се движи в компанията на знаменитости като Кендъл Дженър и Бела Хадид. След като се присъединява към каталога на Victoria’s Secret през 2016 г., аржентинският модел се появява на корицата на турския Vogue, участва в ревюта на Moschino и влиза в календара на LOVE.

Дебютира в киното с документалния филм на Джеймс Франко за Хоакин Финикс (My Own Private River), а после участва и в Bukowski. Тази година се очаква тя да участва в Never Goin’ Back, чиято премиера беше на фестивала „Сънданс“.

И като добавка – последователите й в Instagram надброяват 1 милион, като сред тях са Емили Ратайковски, Кайли Дженър и Върджил Абло.

По данни на източниците, Камила и Лео се познават от поне десет години (което е половината й живот досега), тъй като Дикаприо е приятел с пастрока й, Пачино. Двойката беше забелязана за първи път през декември 2017 г., но заради склонността на Лео да крие приятелките си, информацията не беше потвърдена.

Е, вече официално е. Вижте в галерията горе Камила в пълния си чар.

 
 

JOURNEYversity: състезание за фото и видео маниаците

| от chronicle.bg |

След няколко успешни сесии, в които фотографи, автори и филммейкъри се впускаха в различни предизвикателства от света на адреналиновите спортове, новото издание на Red Bull JOURNEYversity очаква визуални артисти (фотографи и видеографи ), с очи и стабилни камери за необикновеното и предизвикателното. Те ще станат част от надпревара Red Bull Moreni Challenge, съпреживявайки емоциите на атлетите по природния феномен Морените на Витоша.

Идеята на JOURNEYversity е да обучава, с цел “студентите” да навлязат по-дълбоко в спецификите за отразяване на дадена приключенска дейност или екстремен спорт. В духа на университета, наравно с обучението е и приключението, затова то се провежда в контекста на най-необикновените събития през годините. Състезанието по Витошките морени е единствено по рода си, а задачата на участниците в JOURNEYvesity е да го отразят.

Тазгодишното осмо издание ще предизвика личности с интерес към фотографията, кратките видеа и фото/видео материалите. Избраните за участие в JOURNEYversity след кандидатстване и одобрение ще имат възможност да се запознаят със стандартите за видео заснемане и обработка на Red Bull Media House, да станат част от специално организирана приключенска сесия преди състезанието, да реализират самостоятелно създадено от тях съдържание.

Срокът за кандидатстване в Red Bull JOURNEYversity, сесия Moreni Challenge е 18 май. Желаещите да станат част от неповторимото изживяване трябва да изпратят свои визуални материали и кратко резюме на  redbullcontent.bg@gmail.com.

 
 

Силен български лайн ъп ще подгрява Faithless DJ Set у нас

| от chronicle.bg |

За да подгряват култовата британска формация Faitless DJ Set, на сцената на зала Универсиада се събират едни от най-добрите в денс музиката и модерния електронен саунд у нас. Gravity Co, DJ Diass и Deep Zone Project ще споделят емоцията да забавляват публиката в навечерието на сета на Faithless, на 19 май, в София.

Gravity Co е една от групите на българската музикална сцена с най-много награди и номинации. За повече от 15-годишната си история, те получават и редица международни признания, сред които да са първата българска група в ефира на MTV. Наскоро бандата се събра в оригинален състав от Петър Съмналиев (китара и клавишни), Иво Чалъков (китари) и Стефан Попов (ударни инструменти) заедно със знаковия си първи вокал Явор Захариев – агресивен, меланхоличен, гневен и саркастичен.

Gravity_CO

Сред изпълнителите, избрани да подгряват Faithless в България е и Deep Zone Project. Групата има зад гърба си над десетилетие история с поредица хитове с различни вокали, сред които „DJ, Take Me Away“(с Йоана Драгнева, която ги отвежда на Евровизия 2008), „I Love My DJ“ (с Надежда Петрова), „Никой друг“ и „Няма НЕ „. В последните години бандата реализира участия в и извън България, а миналата година отбележи световен рекорд за най-дълъг албум (“Longest Album”), както и фийчър с Мистерията на българските гласове. Вече малко повече от месец Deep Zone Project са с  нова вокалистка – Ева Мария, с която създават новия си проект – IBIZA Sound Machine. Мисията му е да издава интернационална клубна музика както и лайв ремикси на емблематични парчета от Ибиза.

DJ_Diass

Третият изпълнител, който ще зарази публиката с денс емоции, е един от най-популярните диджеи в България – DJ Diass. През последните 10 години DJ Diass развива в софийското си студио пъстрите си комбинации от ню диско, инди денс и дийп хаус до тех хаус и детройт техно. Представя го не само на клубните сцени в България, но и в Египет, Русия, Холандия и Македония. В биографията си има три албума – „Party Beach“ (2011), „Добре дошли в България“ (2013) и „Reset the World“ (2015). Артистично иновативен и лек за слушане, Diass е способен да възпламени парти страстта във вените на всички присъстващи и да ги накара да помнят партито за дълго.

 
 

Сегед – град на спокойствие, красота и чистота

| от Теодор Спасов |

Сегед е третият по големина унгарски град, намиращ се съвсем близо до границата със сръбската автономна област Войводина. Той е главен град на областта Чонград. Разположен е на брега на голямата река Тиса.

Обикновено табелите към Сегед просто се подминават от забързаните търговци и туристи на път към Будапеща, Виена и други по-популярни европейски дестинации. Но ако се отбиете в него поне за 2-3 часа, мястото ще заеме завинаги частица от сърцето Ви.

В града живеят около 160 000 души. По българските стандарти влиза в категорията на един средно голям провинциален град като Враца или Русе. Но в действителност е изпълнен с живот, красота и забележителности. Почти по нищо не отстъпва на прелестната унгарска столица Будапеща, като дори има две големи предимство пред нея – спокойствието и чистотата.

Спокойствието, красотата и чистотата – основните отличителни белези на Сегед

dav

По улиците на Сегед ще видите много повече велосипеди, отколкото автомобили. Паркирането в рамките на целия град се заплаща и излиза скъпо дори и за местните жители. За тях колата на практика е много скъпо удобство. Липсата на безплатни паркоместа обаче се компенсира от отлично уредения градски транспорт. Автобусите, тролеите и трамваите се движат буквално един след друг. В никакъв случай не може да става и дума за препълнени автобуси, тролеи или трамваи, каквато гледа е ежедневие в София. Липсата на задръствания прави придвижването из града удобно и приятно.

Сегед без съмнение е един от най-чистите европейски градове. Почти липсва автомобилно движение, а използването на твърди горива за отопление отдавна е в историята. Толкова отданва, че дори повечето сгради просто нямат комини.

Целият град е газифициран. Разхождайки се по улиците на Сегед човек може буквално да помирише свежия въздух.

Що се отнася до красотата – Сегед със сигурност се нарежда сред най-красивите европейски градове.

dav

В центъра и неговите покрайнини царува духът на Австро-унгарската империя. Типичните за Виена, Будапеща и Загреб стари сгради са разпръснати из целия център, като почти всички те се поддържат добре. Красиви са и са запазени. Разходките из пешеходните улички на града, изпълнени със спретнати кафенета, ресторанти, бутици и книжарници, ще Ви доставят истинска наслада.

Най-популярната туристическа дестинация в града е прелестната католическа катедрала „Сегеди дом“, построена в началото на 20. век на обширен градски площад. Нейните две часовникови кули са високи близо 100 метра. Наблизо се намира и Националният пантеон. Други основни забележителности са средновековната кула „Димитър“, синагогата (която е вторият най-голям юдейски храм в Унгария) и зоопаркът. Популярни са също музеите на изкуствата, салама и пипера.

Всяко зло за добро

Не е случайно това, че Сегед е толкова добре уреден град. За него в пълна сила важи поговорката „Всяко зло за добро“. През 1879 г. целият град е буквално унищожен от голямо наводнение. Император Франц Йосиф посещава руините на града и заявява, че „Сегед ще бъде по-красив, отколкото беше преди“. И спазва своето обещание.

В следващите няколко години се проектират и строят нови улици, градът се възниква наново от руините. Още тогава са предвидени три големи кръгови булеварда, които значително облекчават градския трафик и до днес.

Най-слънчевият град в Унгария

dav

Сегед често е наричан от местните „град на слънцето“ поради факта, че е сред местата с най-много слънце в страната. Климатът му е умерен, със студени зими и горещи лета.

Улиците на Сегед са изпълнени с улични музиканти, художници и фокусници. Градът е университетски, поради което се изпълва със смеха на младежи, които често се събират около някоя пейка, за да пеят и танцуват. Музиката е неизменна част от атмосферата на града.

Ежегодно в Сегед се провежда традиционен от 1931 г. театрален, музикален и културен фестивал на открито. Състои се всяко лято и продължава цели три месеца. Разхождайки се из улиците, много вероятно е да попаднете на талантливи улични музиканти през всеки сезон.

В миналото градът е бил мултикултурен, като в него са живели няколко хиляди евреи. Днес почти всички жители на Сегед са унгарци. Около 1% от населението на града се определя като ромско. Голяма част от ромските жени се обличат в типичния за централно-европейската ромска култура начин – с пъстри шалвари, с красиви плитки и с цветя в косите. В града живеят още малки германски, сръбски, румънски, хърватски и словашки общности.

Град на пипера и салама

Сегед също така е известен като градът на пипера. Именно в Унгария той е култивиран във вида, в който го познаваме днес. В него и до днес се намира заводът на най-популарната по света унгарска марка салами. Градът е обграден от ниви, на които се отглеждат различни земеделски култури.

Ако имате пътуване към някоя от популярните дестинации в Европа, не се колебайте да се отбиете за няколко часа в Сегед. Той със сигурност ще остави у Вас само позитивни емоции и спомени.