А веднъж парижаните изядоха животните от зоопарка
|
|
В продължение на четири месеца, от 19 сепември 1870 до 28 януари 1871, пруската армия обсажда Париж. Това е част от Френско-пруската война. Преди противникът да прекъсне всички линии за снабдяване на града, френското Министерство на агрокултурата бясно събира колкото може повече храна и гориво.
За по-малко от месец обаче запасите се изчерпват и парижани започват да колят коне. Дори кръвта на животните се запазва. До края на обсадата общо 65 000 коне са убити и изядени.
За още един месец, до 12 ноември 1870, в магазините започват да се продават разфасовани котки и кучета. Също и плъхове и гълъби. Домашните любимци вървели между 0,40 и 0,80 франка за килограм, а един хубав дебел плъх стигал и до 1 франк.
Когато идва Колефа повечето от парижките ресторанти и кафето трябвало да затворят, а отворените, работили с доста различно меню. И със засилване на оскъдицата дошло време да се вземат трудни решения. Господин М. Дебюс от Boucherie Anglaise (от фр. – Английския месар) купува слоновете Кастор и Полюкс за 27 000 франка.
Слоновете са убити с експлозив, нарязани на парчета и продадени. Хоботите им вървят най-скъпо – 80-90 франка на килограм – а останалите части по 20-28.
И така в по-високия клас ресторанти за Коледа сервирали супа от слон (във Voisin), а за Нова година филе от слонско със сос (в Peter’s Restaurant).
Други животни от Зоологическата градина, които стигат до менютата са кенгуруто и антолопата, отново във Voisin, а в Peter’s Restaurant сготвят пауна. Плъхове, магарета, мулета, кучета и котки също се готвят по заведенията.
В крайна сметка повечето животни от зоопарка са изядени като парижаните отавят само маймуните, лъвовете, тигрите и хипопотамите.
Обсадата приключва през януари с 400 ранени и убити души. Френско-пруската война приключва официално Франкфуртският мирен договор от 10 май 1871 година.
Коментари
Как ще изглежда класика на Хичкок в XXI век?
|
|
78 години след като Алфред Хичкок създава класиката „Ребека“, която печели „Оскар“ за най-добър филм, а Джоан Фонтейн – за най-добра актриса, предстои да видим как ще изглежда романът на Дафни дьо Мюрие през XXI век.
Netflix и Working Title наемат британеца Вен Уитли, който да режисира за големия екран филма по сценарий на Джейн Голдман. В главните роли ще влязат Лили Джеймс и Арми Хамър, съобщава IndieWire.
Романът, публикуван през 1938 г. разказва историята на млада жена (Лили Джеймс), която пристига в новия си дом, имението „Мандърлей“, собственост на новия й съпруг, Максим де Уинтър (Арми Хамър). Битката е с починалта първа жена на Максим, Ребека и икономката на имението, госпожа Денвърс.
Предстои да разберем повече подробности около проекта, но дори на този етап новина за бъдещ филм на Лили Джеймс и Арми Хамър, римейк на вече съществуваща класика (и то на Хичкок!), заслужава вниманието ни.
Междувременно очакваме да видим Хамър във филма „On the Basis of Sex“, където си партнира с Фелисити Джоунс. А последната роля на Лили Джеймс беше във втората част на мюзикъла „Mamma Mia!“
"Бохемска рапсодия", "Роди се звезда" и какво още, вижте в галерията?
"Падингтън 2" ("Paddington 2")
Говорещо мече се опитва да купи подарък за стогодишната си леля, но отива в затвора. Там обаче открива радостта от нова техника за правене на сладко за сандвичи, която дори строгият готвач одобрява. Не просто добра анимация, озвучена от страхотен актьорски състав (Хю Грант, Бен Уишоу, Сали Хоукинс, Хю Боневил), а остроумен и възхитителен филм, който се нарежда на десето място в класацията.
"Бохемска рапсодия" (Bohemian Rhapsody)
Отне сякаш цяла вечност да се направи този филм. Режисьорът беше уволнен. После дойдоха лошите ревюта, акцентирайки върху скованите диалози и буквалисткия разказ. Независимо от това, „Бохемска рапсодия“, в която Рами Малек играе Фреди Меркюри има енергия, която излиза през екрана и дори в лош вариант, успява да завладее публиката. Макар и леко объркан, този филм успява да разкаже за живота, като стремеж към любовта, секса, рокендрола и красотата. Затова е разбираемо, че трябва да се нареди в топ 10 филмите на годината.
"If Beale Street Could Talk"
В последния филм на Бари Дженкинс се разказва за млада двойка, която очаква дете и междувременно е обвинявана в редица неща. Един от акцентите в него е сблъсъкът между младите хора с правосъдната система, която невинаги застава зад интересите им.
"Роди се звезда" (A Star Is Born)
Съвсем очаквано е този филм да е в класацията. Лейди Гага стремително върви към "Оскар". Първите ревюта възхвалиха режисьорския дебют, с който и Лейди Гага дебютира в киното, са повече от позитивни. Купър режисира себе си и Гага в историята, разказваща за двама музиканти, тяхната кариера и лични взаимоотношения. Въпреки добрата работа на Купър, според филмовите ревюта, гвоздеят на филма е изпълнението на американската поп певица.
"Can You Ever Forgive Me?"
Някога през 80-те години кариерата на биографа Лии Израел затъва и от отчаяние тя започва да продава фалшиви писма, сякаш са написани от известни литературни фигури. Филмът на Мариел Хелър е базиран на истинска история, а актрисата Мелиса Маккарти прави една от най-добрите женски роли на годината.
"The Favourite"
След сатирата си "Омарът" и мистерията "Убиването на свещения елен", Лантимос се пренася в английската драма от XVIII век. "The Favourite" изследва личните отношения и борбата за власт в политическата йерархия между кралица Ан, Херцогинята на Малборо и нейната по-млада братовчедка. В екипа на Лантимос отново застава Оливия Колман ("Омарът", "Тиранозавър"), която играе кралица Ан, а Рейчъл Вайс ще играе Сара Чърчил, Херцогинята на Малборо. До тях застават Ема Стоун, Марк Гатис, Джо Алуин и Никълъс Холт.
"Eight Grade"
Бо Бърнам дебютира с този филм, както и актрисата Елси Фишър, която влиза в ролята на подрастващо момиче, което влиза в гимназията и трябва да се изправи срещу проблемите. В унисон с вълната от филми за подрастващи не е учудващо, че този филм намира място в класацията на Закарек.
"First Reformed"
Итън Хоук отново прави фурор с новата си роля на объркан пастор, който използва алкохола, за да се справи с проблемите си. Аманда Сийфрид играе млада жена от неговата енория, която се страхува, че съпругът й може да се самоубие. Политика, религия, радикализъм... всичко необходимо за да наречем един филм „злободневен“.
"Won't You Be My Neighbour"
Добрината е най-ефективният начин да вървим напред. На това ни учи шоуто на популярния Фред Роджърс, „Mister Rogers Neighbourhood”. А документалният филм на Морган Невил, разказва за една от най-обичаните звезди в САЩ. Невил използва реални кадри от предаването и среща се с хора, близки до Роджърс, за да създаде един от най-добре приетите документални филми на годината.
"Рома" (Roma)
"Roma" разказва за Мексико Сити през 70-те години на миналия век и проследява историята на семейство от средната класа, на фона на страна, тресяща от вътрешни конфликти. Клео е млада домашна помощница, която заедно с Адела, работи за малко семейство от средната класа в квартала Рома. Матриархът на семейството - София се бори да отгледа децата си, докато съпругът й постоянно отсъства. Клео се привързва към четирите деца на София и двете жени стават жертва на социалните порядки в страната, които се намесват дори отвъд защитените (по презумпция) граници на дома.
Филмът е вдъхновен от личните спомени на Куарон, който израства в подобен квартал в Мексико през 60-те и 70-те години. Режисьорът определя филма, като "най-личният, който някога е правил". Досега лентата обра редица награди от различни фестивали, а критиците са повече от възторжени. Именно с него Закарек приключва класацията си, определяйки го като най-доброто тази година.
Най-добрите филми на 2018 г. според TIME
|
|
Годината върви към края си, а с това идват и неизбежните равносметки за това какво ни показа киното. Съвсем скоро различните асоциации, връчващи награди, ще започнат да обявяват своите списъци с най-добрите на годината.
При нас вече е първият подбор на 10-те най-добри заглавия на 2018 г. Зад него застава списание Time и неговият критик Стефани Закарек, която прави своя спорна според нас класация.
Списъкът е първият легитимен критически поглед над добрите заглавия, които се появиха през 2018 г.
По наше скромно мнение, едва ли филмите в списъка ще оберат всички награди (с изключение на два или три от тях). За да разберете защо, вижте кои са те в галерията горе. Филмите са подредени от „най-малко добрия“ до „най-добрия“ според Закарек.
Може да не ти харесва, че пушим, ама ще търпиш!
|
|
Тук ще стане дума не толкова за изконното право на човек да има своите пороци, колкото за правото, което българинът (както и белогвардеецът, есесовецът и севернокореецът) обича да налагат. То няма нищо общо с римското право, не се разпростира на хиляди страници и на практика не се практикува в общества, за които легитимността, позитивността и справедливостта на правото са от особена важност. Затова и правните норми са изградени така, че да се разглеждат не толкова като закони на свободата, а по-скоро като закони на принудата. Lex punit maioris minoris etatis. Законът на мнозинството наказва малцинството. Или казано на по-народен език: Който не е като нас да го духа!
В случая – да духа цигарения дим.
Конкретна причината за този текст беше една реплика, която чух в един от дейли епизодите на популярното реалити ВИП Брадър – Most Wanted. Жени Калканджиева вече си беше пийнала порядъчно, а когато е на градус бившата миска хич не е мила и добра. Затова когато друга съквартирантка, Никита Джонсън, повдигна темата за пушенето и се възмути, че Къщата е заприличала на газова камера, Калканджиева побесня. Общо взето спорът между двете дали да се пуши или да не се пуши постоянно и навсякъде завърши с класически нокдаун на по-гласовития опонент, т.е. на пушача. След като другите непушачи не се оплакват, че димът им пречи, и ти няма да се обаждаш! Няма да проявяваш претенции и няма да ми се правиш на потенциална жертва на белодробения рак! Така де, ако не ти изнася, взимай си самолетчето обратно за Швеция и си живей там здравословно до 200-годишна възраст с орлите. В България е така – всички пушат! А нали запомнихте как беше вездесъщото правило: Lex punit maioris minoris etatis…
Нека си припомним, че до забраната на тютюнопушенето на някои обществени места през 2012 г. се стигна след много усилия и мъки. Родилни направо. Депутатите от тогавашното Народно събрание трябваше да съберат цялата си воля, за да се обявят срещу едва ли не най-милото на българина (след ракията). Ама просто нямаше как – цяла Европа нази гледаше и щяхме да се изложим пред чужденците, ако бяхме останали по-назад от ЕС, където законът действаше ефективно вече от години. След приемането на закона обаче нито броят на пушачите намаля (както се очакваше), нито нетолерантността към непушачите изчезна, нито пък намаля. Тя просто се трансформира в скрита омраза, зле гримирана като лицемерна търпимост. Никой не харесва непушачи те, защото само мрънкат, че се тровят пасивно заради вредния навик на другите. А пък “другите” от своя страна недоумяват как изобщо съществуват хора, които могат да се кефят на сутрешното кафе, без да си запалят една-две цигарки с него. И после още три-четири… Добре де пет-шест и… хоп!… то станало обед. Идеално, най-после малко време за една цигара, че това не е живот иначе.
През изминалите години обаче законът нито спомогна за намаляване броя на тютюнопушещите в България, нито успя да сплаши бизнеса със заведения по простата причина, че на много места продължи и все още продължава да се прилага само де юре. Де факто обаче там където се е пушило, пак ще се пуши. И имаше даже сериозна опасност това да се случи още тази година, когато депутатите за малко не гласуваха предложението за промени в Закона за здравето. Промените предвиждаха хотелите, заведенията , корабите, летищата и стадионите да имат обособени за пушачите зони. Да му се не види, казаха си пушачите, пак ни прецакаха.
Или пък не? Понеже на практика пушачите никога не са били прецакани. Е, може би само малко, когато на няколко пъти вдигнаха цените на цигарите, но определено не и когато почнаха да слагат страховити картинки на детски гробове, почернели дробове и разядени от тумори крайници върху кутиите. Никой не се стресна. Никой не се замисли. Понеже пушачите са безсмъртни, а хората от картинките най-вероятно са актьори, така че хайде, моля ви се, ходете плашете гаргите в полето!
Не съм пушачка. От време на време, много рядко, пуша от другите цигари. Но иначе всичките ми приятели пушат. Баща ми пушеше. Бившият ми пушеше. Живея в Дания, където пушенето е разрешено в питейни заведения с определена квадратура. В това отношение страната е изключение не само от другите скандинавски страни, но и от всички останали страни-членки на ЕС. Трябва да си призная, че понякога толкова много ми липсва катраненият въздух, че ходя да си пия бирата точно в тези заведения. И даже ми е мазохистично приятно! Така че би било крайно лицемерно и нагло от моя страна да изляза на някой площад и да почна да скандирам, че искам пушачите на сапун. Това признание сигурно ви вкарва в леко недоумение за какво тогава е цялата тази дандания, след като на мен лично пушенето не ми пречи.
Ами просто е. Защото пушенето е гадно. И ако не изглеждаш супер секси с цигара в ръка като Дарил Хана, Джеймс Дийн, Ръсел Кроу или Ума Търман от “Криминале” по-добре изобщо да не пушиш. Колкото и фантастично и невероятно да звучи на българина, подобни закони за забрана на тютюнопушенето на обществени места всъщност са доказали през годините положителния си ефект за драстичното намаляване роя на пушачите, както и за подобряване цялостното здравословно състояние на нациите. Този път обаче ще се въздържа от привеждането на статистически резултати в подкрепа на твърденията си, защото дори и без тях е очевидно, че “на запад” отдавна вече не е модерно да се пуши. А не непушачите не им се налага да мълчат и да търпят.
„Новото Божоле дойде!“: какво трябва да знаем за иконичното френско вино?
|
|
В страната, която организира всевъзможни фестивали, празненства и чествания на кулинарията си, едно от най-чаканите и празнувани събития е отварянето на първата бутилка Beujolais Nouveau. Франция е направила от това наглед обикновено и естествено действие, събитие, което днес е се чества в над 100 страни по света.
Младото Божоле всяка година привлича вниманието на всички фенове на френската кухня, вино и култура. За разлика от повечето вина, дори белите и розетата, които са отваряни година след брането на реколтата, младото Божоле се отваря през ноември и всяка бутилка има срок на годност до 6 месеца.
До този момент световните издания даваха добри прогнози за предстоящата реколта ново Божоле. Това ще разберем утре, 15 ноември 2018 г., когато Френско-българската търговска и индустриална камара (ФБТИК) ще отбележи за 13-та поредна година едно от най-големите събития за приятелите на Франция и франкофоните по света – отварянето на първата бутилка от новата реколта. Представянето на новото Божоле традиционно се отбелязва на третия четвъртък от ноември. Тази година събитието ще се проведе в Националния дворец на културата, а темата на изданието е „Галерия на изкуствата Божоле“.
Младото Божоле или Божоле нуво (Beaujolais nouveau) е червено вино, произвеждано от сорта грозде гаме във френския регион Божоле, Бургундия, който включва 72 селища, 2000 производителя и общо 13 000 хектара лозя. То представлява младо вино, което се пуска за продажба само шест седмици след края на гроздобера, винаги в третия четвъртък на месец ноември.
По традиция продажбата на Новото Божоле е забранена до полунощ преди третия четвъртък от ноември на годината. Според Закона за виното във Франция, едва след тази дата, младото Божоле може да стъпи на световния пазар и да достигне до почитателите си. Празникът в София ще започне с тържествено отваряне на първата доставена бутилка от новата реколта, което ще се обяви от Стефан Делайе, Председател на Френско-българската търговска и индустриална камара и негово превъзходителство Ерик Льобедел, посланик на Франция в България, в ролята си на патрон на церемонията.
Новата реколта ще бъде посрещната с думите: Le Beaujolais Nouveau est arrivé! („Новото Божоле дойде!”). Младото вино е нетърпеливо и за това е прието то да бъде изпивано сравнително бързо след производството му.
Тази година, още от януари, френският винарски регион Божоле се наслаждава на отлични метеорологични условия – пресищане от слънчево греене през лятото и дозирано количество дъждове, позволяващи на лозите да преминат през всички стъпки на развитие по най-благоприятен начин.
Според производителите, реколтата на Божоле Нуво 2018 е сред най-добрите, тъй като в нея се усещат цветовете на тъмно-лилав гранат, прекрасните кадифени танини и аромати на червени и черни горски плодове. Тазгодишното вино притежава изключителните заоблени аромати, които работят в перфектна хармония с танините.
За начало на младото вино от регион „Божоле“ се счита традицията за отваряне на бутилки младо вино от работниците във френските лозя след края на гроздобера. Скоро след това, то добива популярност и се предлага в традиционните ресторанти в Лион, а традицията за отваряне на първата бутилка в третия четвъртък на ноември, идва от далечната 1951 г., когато с декрет се забранява продажбата на вина със защитени наименования на произход преди третия четвъртък на месец ноември.
Годишното производство на младо Божоле възлиза на около 200 000 хектолитра или 27 млн. бутилки, като почти половината (12,3 млн. бутилки) e предназначено за износ. Младото Божоле се посреща тържествено в 111 страни, сред които и България. Основните пазари са Япония с над 6 млн. бутилки, следвана от САЩ, Обединеното кралство, Канада, Германия, Китай, Белгия, Швейцария и Италия. Винарският регион е първенец по продажби на количество вино за толкова кратък период от време.
