А веднъж парижаните изядоха животните от зоопарка
|
|
В продължение на четири месеца, от 19 сепември 1870 до 28 януари 1871, пруската армия обсажда Париж. Това е част от Френско-пруската война. Преди противникът да прекъсне всички линии за снабдяване на града, френското Министерство на агрокултурата бясно събира колкото може повече храна и гориво.
За по-малко от месец обаче запасите се изчерпват и парижани започват да колят коне. Дори кръвта на животните се запазва. До края на обсадата общо 65 000 коне са убити и изядени.
За още един месец, до 12 ноември 1870, в магазините започват да се продават разфасовани котки и кучета. Също и плъхове и гълъби. Домашните любимци вървели между 0,40 и 0,80 франка за килограм, а един хубав дебел плъх стигал и до 1 франк.
Когато идва Колефа повечето от парижките ресторанти и кафето трябвало да затворят, а отворените, работили с доста различно меню. И със засилване на оскъдицата дошло време да се вземат трудни решения. Господин М. Дебюс от Boucherie Anglaise (от фр. – Английския месар) купува слоновете Кастор и Полюкс за 27 000 франка.
Слоновете са убити с експлозив, нарязани на парчета и продадени. Хоботите им вървят най-скъпо – 80-90 франка на килограм – а останалите части по 20-28.
И така в по-високия клас ресторанти за Коледа сервирали супа от слон (във Voisin), а за Нова година филе от слонско със сос (в Peter’s Restaurant).
Други животни от Зоологическата градина, които стигат до менютата са кенгуруто и антолопата, отново във Voisin, а в Peter’s Restaurant сготвят пауна. Плъхове, магарета, мулета, кучета и котки също се готвят по заведенията.
В крайна сметка повечето животни от зоопарка са изядени като парижаните отавят само маймуните, лъвовете, тигрите и хипопотамите.
Обсадата приключва през януари с 400 ранени и убити души. Френско-пруската война приключва официално Франкфуртският мирен договор от 10 май 1871 година.
Коментари
Почивка в Румъния не е никак лоша идея
|
|
Съвсем близо до нас, на една река разстояние (в случая Дунав), имаме чудесна, огромна и доста разнообразна туристическа дестинация. Поради разни причини българските туристи предпочитат уединените плажове на Гърция или евтините плескавици на Сърбия пред планините и замъците на Румъния.
Може би защото у нас си имаме предостатъчно планини и въобще подобна природа като цяло, поради което Румъния е считана за не особено атрактивна от наша гледна точка. Карпатите и Трансилванските Алпи обаче са по-различни от нашите планини, с огромни вековни гори и пропити от съвсем друг дух.
Тектонически те са значително по-млади образувания отколкото са Старопланинския хребет и Рило-родопския масив. Съответно не са толкова слегнали и върховете, ритлите и склоновете им са с по-резки, неправилни и причудлини форми. А освен това са много сурови и враждебни, особено когато се влоши времето, в което също има особен чар. Дори през август вечерите там са прохладни и от устите на туристите излиза пара.
Въобще колкото по-на север и по-навътре в Карпатите навлизаш все повече ти се струва, че Дракула по-скоро вместо кръв си е сръбвал от местната ракия наречена цуйка, или от по-силната й трансилванска разновидност – палинка.
Разбира се, из осеяната с църкви и замъци Румъния за всеки от тях на вратата ще ви поискат определена такса вход, защото това бил замъкът на Дракула. Този, който с най-голяма правдоподобност може да претендира, че е бил личният замък на Влад Цепеш, е замъка в Търговище, старата им столица (срещу само 12 леи вход), който обаче противно на общоприетото не се намира в планините на Трансилвания, а насред Влашката равнина.
И все пак таксите за замъците, музеите и хотелите като цяло не са толкова солени или поне не и в сравнение с цифроманията по нашето Черноморие или по ски курортите ни. Кухнята и заведенията са също сходни на нашите и като цени и като тип. С други думи, има всички условия да си изкарате добре почивката.
Е, и там има не особено приветливи и небезопасни гета, разбити пътища, задръствания и катаджии, които обичат да задават въпроса „И какво правим сега?”. Но ние по начало сме доста добре калени точно в такъв тип обстановка, тъй че трудно нещо в Румъния ще ни изненада или уплаши. Освен, може би, доста трудните и опасни за непрофесионални катерачи маршрути из гребена на Централните Карпати.
Където се намира и най-високия връх в Румъния – Молдовяну (2544 м). Макар и значително по-нисък от Мусала, той е доста по-стръмен за изкачване. Почти постоянно дългият маршрут до него е плътно обгърнат в гъсти мъгли дори и през лятото, които бушуващите ветрове на моменти разсейват, откривайки главозамайващи гледки към огромни алпийски долини и ледникови езера заобиколени отвсякъде от стръмни зъбери.
Като през голямата си част маршрутът от езерото Балеа (2040 м) към върха върви по съвсем тънък ръб, по който и от двете страни надолу зейват страховити пропасти. Из този район всъщност има и много равни места, само че всичките до едно са разположени вертикално.
По маршрута много често пътеката просто изчезва и се налага да се използват всички крайници, за да се преодоляват препятствията. Като на места, особено непосредствено под върха, се изкачва или спуска по отвесни скали с помощта на поставени за целта стоманени въжета и вериги. Но чувството, когато покориш такава враждебна планина и се завърнеш благополучно до хижата определено е незаменимо.
Не бива да ви отчайва и обстоятелството, че лятото вече се изтърколи. Планината е невероятно красива през всичките сезони.
Когато трябва да триеш стари супер ценни съобщения, защото нямаш място за новите супер ценни съобщения.
Когато компютърът ти забие и трябва да го изключиш от копчето все едно го убиваш с възглавница.
Когато няма интернет.
Когато стане 1 юни и БНТ зарязваха всичко и даваха само детски цял ден.
Когато уредбата и записвачката ти не се разбират.
Когато Замунда беше място.
Сакралната методология при навиване на касетка.
Глобалната конспирация с лъжата "skip protection".
Носталгията боли като бавен интернет
|
|
Пък знаете ли, че от 17 до 19 век носталгията е считана за болестно състояние с диагноза и лечение при доктор.
Самата дума има гръцки произход и е съставена от две думи: νόστος – „да се върнеш у дома“ и άλγος – „болка“, „тъга“.
В Уикипедия още пише, че „носталгията е чувство, свързано с копнежа по миналото и приятен спомен за неща, които са отминали. То често е свързано с идеализиране на хора, събития и места от изминала епоха.“
Какъв копнеж по миналото, какъв приятен спомен, Уикипедио! Приятен спомен ли е като те зареждахме за два часа! Знаеш ли колко домашни не сме написали заради теб…
В галерията ни сме събрали както красиви, така и много грозни моменти от миналото, които помним всички. Дано, докато я разглеждате, си прекарате „приятно“ и „копнеейки“.
Джордж Р. Р. Мартин: историята на едно пораснало момче
|
|
Годината е 1994. Един уморен мъж на средна възраст напуска Холивуд, защото има нужда от промяна и свобода. В телевизията има умерен успех с работата си по „The Twilight Zone” и фантазията „Beauty and the Beast”. Но сценарият на пилотния епизод на нов сериал, „Doorways”, не е одобрен и това окончателно го отказва от телевизията като средство за разказване на собствените му истории. Всичко, което прави, е прекалено скъпо. Той иска замъци, крепости, армии, мащаб. Не може да имаш и коне и Стоунхендж в сериала – избери едно от двете , го съветва един продуцент. На страницата обаче може да имаш всичко, нали?
„Ще напиша фантастика и ще бъде велика. Ще имам всички герои и битки, които искам.“ Така през 1996 г. Джордж Реймън Ричард Мартин публикува роман, дълъг 700 страници. „Игра на тронове“ е първият том от „Песен за огън и лед“, тогава планирана като трилогия. Поредицата описва борбата за власт между аристократичните родове в Седемте кралства, част от въображаема средновековна нация. Мартин се вдъхновява не от митологичните сюжети, а от исторически събития. Книгите му са слабо базирани на Войната на розите – средновековна война в Англия. В сравнение с повечето фантастични книги, Мартин по-рядко прибягва до магията, за разлика от много свои колеги фантасти.
В началото книгата не бележи особен успех, макар че определени независими продавачи я препоръчват на клиентите, а те на свой ред я дават на приятели. Формира се малък кръг от почитатели. Жена му казва, че при премиерата е имало опашка от 400 души, чакащи за автограф. Само седмици по-късно, никой вече не се появява на представянията. С разказването на историята, авторът открива нещо – три книги са недостатъчни. Ще трябват поне седем, за да разплете конците, които е оплел.
Към днешна дата Джордж Р. Р. Мартин е продал повече от 15 млн. копия от книгите си по цял свят, а аудиторията му се е увеличила многократно в последните седем години, откакто излиза сериалът на HBO, “Игра на тронове“. В случая обаче Мартин знае как да играе играта. В свят като днешния, общуването на един писател с неговата аудитория е повече от ползотворно. Създаваш й усещането, че е част от личната ти история. Затова Мартин поддържа собствен блог от много години вече, интересува се какво коментират читателите, отговаря, поддържа връзка с основателите на форуми и клубове и се среща с фенове в неформална обстановка.
Да общуваш с публиката обаче си има своите минуси. А когато не си публикувал следващия роман от поредицата вече 7 години, всички фенове стават нетърпеливи. Заради забавянето, те настояват все по-настървено да разберат какво се случва с любимите им герои. Преди излизането на последната книга през 2011 г. някои от коментарите по форумите са крайно груби.
Един от най-големите идоли на Мартин е „Бащата“ на фантастичния жанр – Толкин. Повечето почитатели на фантастиката твърдят, че след втория, всяка книга в жанра наподобява „Властелинът на пръстените“. Героите на Мартин обаче са различни. Сред тях няма орки и гоблини, тъмни лордове, лошо и добро. Действието се развива около истински хора, в истински ситуации, което не се среща често във фантастиката. Героите носят всички черти на хората от Средновековието, държат се като тях. Определени персонажи, които са извършвали престъпления и злодейства, могат да станат симпатични на читателя. Нищо не е константа при Мартин и това е една от големите причини за успеха му. На никого от персонажите не му се гарантира дълъг живот, обратите в сюжета са толкова много, че хората се привързват към историята като към наркотик.
Един цитат на Мартин много точно описва мотивацията му към амбивалентния подход към персонажите: „Когато гледаш как Индиана Джоунс застава срещу нацистите е много зрелищно, но не е „Списъкът на Шиндлер“. Трябва да провокираш в читателя любов към персонажа и страх за него, дори за лошия такъв.
Мартин започва да пише още в тийнейджърските си години. Първото му поле за изява са истории за комиксови списания, в които той описва приключенията на супергерои, измислени от фенове на списанието. Влюбва се в научната фантастика и през 1971 г. започва да посещава сбирки на фенове. На една такава, четири години по-късно, се запознава с Парис Макбрайд. Тя е харесала негов разказ и двамата скоро създават приятелство помежду си. По това време Мартин е сгоден за друга жена, а Парис започва работа в пътуващ цирк. В следващите години двамата ще продължат да се виждат предимно на сбирките на фенове на фантастиката. След края на първия му брак, двамата започват връзка и през 1981 г. се местят в Ню Мексико. Женят се едва през 2011 г.
Същата година е публикуван и последният към днешна дата роман от поредицата – „Танц с дракони“. От тогава досега всяка година получаваме изявление от Джордж Мартин, че следващия роман от поредицата, „Ветровете на зимата“, ще се появи следващата година. Това важи и за тази година – през април Мартин каза, че романът няма да излезе през 2018 г. Една от основните причини за забавянето на книгите е желанието на автора да даде на читателите „най-доброто“, което заслужават. Поне така твърди самият той. Натискът от феновете, в комбинация със сложната и многокомпонентна сюжетна линия изискват прецизно синхронизиране при писането. Мартин не иска да допуска грешки. И нормално, при творение от такъв мащаб и фенове, които могат знаят книгите до последните им страници, всяка „грешка“ ще бъде изтъкната.
Очакванията са повече от големи. Отлагането на следващата книга не потушава напрежението, а напротив – нагнетява го. „Песен за огън и лед“ има такъв успех, че списание Time, обявява Мартин за „Американския Толкин“ след излизането на четвъртата книга, „Пир за врани“. Мнозина читатели твърдят, че Толкин е най-добрият жив писател на фантастика.
А ние чакаме. Следващата книга. Следващия сезон на „Игра на тронове“. И желаем на Джордж Р. Р. Мартин, който днес става на 70 години, честит рожден ден.
Спират VIP Brother преждевременно, стартира Crime Brother*
|
|
След като Нора Недкова напусна Къщата, продуцентите на VIP Brother са изпаднали в пристъп на тревожност дали гримьорът Кулагин ще успее да поддържа нивото на скандална селяния и селски скандал в най-известната къща в България.
След преживяната криза на бензодиазепини, един от продуцентите е забелязал, че от някаква женска група, прокарана през майчински сайт, искат обяснение на Нова телевизия защо, по дяволите, са допуснали осъден за трафик на жени и сводничество престъпник като Ванко 1 да бъде квалифициран като „VIP“ и надеждите им за шоуто отново са припламнали.
„Още другата седмица спираме VIP Brother, защото след Нора няма как да очакваме лица като Весо Плачков и някакви лели от Фамилия Тоника да поддържат тонуса в къщата. Предвид интереса към Ванко 1, решихме да оставим вътре само него и да вкараме други известни с не много легалната си дейност лица„, коментира успокоеният вече продуцент.
„Щом успяхме да привлечем вниманието на мамите, можем да очакваме нови висини на предаването този сезон“, каза Ники Кънчев. „Дори обмисляме в някакъв момент да вкараме дете при престъпниците и да видим какво ще стане. Нов социален експеримент, нали разбирате…“, добави той.
Крими виповете, за които засега се знае, че ще постъпят в Къщата, са Владо Кузов, Митьо Очите, братя Галеви и семейство Арабаджиеви, които се очаква да пристигнат в Нови Хан директно от Абу Даби, където в момента се туткат и се чудят как да приберат сина си на сигурно в някой дубайски аквапарк.
По-скучните роли ще се паднат на шофьори без книжка, убили бременни жени на пешеходни пътеки, а като VIP гост на виповете, един вид Памела Андерсън, ще влезе Цветан Цветанов. Волен Сидеров, известен още като бялата Златка, ще се весне за един уикенд, за да раздвижи духовете.
*Текстът е художественица измислица. Плод на въображението на автора. Умишлено невярна информация
