„36 маймуни“ представят „РЕЯ”
|
|
Ново предизвикателство към зрителите отправят от екипа на емблематичната за свободната сцена в страната – Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“.
Най-новото попълнение в екипа на организацията – режисьорът Петко Стоянов, представя съвременна българска драматургия, създадена в съавторство с добре познатата на зрителите Здрава Каменова
Антиутопична театрална история или какво е да се сприятелиш с дърво.
„РЕЯ“ – новото премиерно заглавие, идващо от “36 маймуни”, ще ви потопи в една научно-фантастична антиутопия на 17-и и 18-и декември от 19 ч. в Център за култура и дебат „Червената къща“.
Бъдещето, към което сме се устремили, винаги е предизвиквало интерес, но същевременно и много въпроси. Какъв е смисълът на човешкото съществуване в днешното силно зависимо от икономиката общество? Какво се случва, когато човешките взаимоотношения са изчезнали, връзката между човека и природата е прекъсната и всичко се случва по предварително зададена математическа формула?
Зрителят ще стане част от отговорите на тези въпроси, съпреживявайки един антиутопичен свят. В него личността се заличава и източниците на емоции се свеждат до минимум. Медицинските прегледи решават кога жената е готова да изпълни дълга си към държавата, а органични дървета могат да бъдат поръчани по телефона.
Животът на Рея обаче никога повече няма да бъде същият, след като тя завърже едно много особено приятелство – с дърво.
Дали животът ще придобие смисъл или животът извън предначертаните правила е невъзможен – не пропускайте да разберете в режисьорския дебют на Петко Стоянов – „РЕЯ“, създаден в съавторство с добре познатата на зрителите Здрава Каменова.
Коментари
"Четири сватби и едно погребение", 1994. Хю Грант и Анди Макдауъл в младите им години: дори само заради красотата им си струва да изгледате още веднъж тази комедия
"Trainspotting", 1996. Когато Анжела Недялкова е била само на пет години, излиза култовият филм, в чието продължение едва ли детето тогава си е мислело, че някой ден ще участва
"Английският пациент", 1996. Филмът по едноименния роман на Майкъл Ондатджи има 9 награди Оскар (вкл. за „най-добър филм“, „най-добра режисура“ и „най-добра поддържаща женска роля“ на Жюлиет Бинош) и 3 награди Златен глобус
Трагикомедията "Време за мъже", 1997. Много награди и все заслужени
Алън Бенет адаптира собствената си, едноименна пиеса и резултатът е сценарият на “Лудостта на крал Джордж” - пламенен, остроумен и изненадващо състрадателен портрет на умопомрачението в политиката и политиката в лудостта
"Влюбеният Шекспир", 1998, разказва любовната история на драматурга Уилям Шекспир (Джоузеф Файнс) по времето, когато той пише пиесата Ромео и Жулиета. Филмът спечелва спечелва седем награди Оскар, вклчително за Най-добър филм, Най-добра актриса (Гуинет Полтроу) и Най-добра поддържаща актриса (Джуди Денч)
"Две димящи дула", 1998, е филм на Гай Ричи, който пише сценария и режисира лентата. Филмът печели на Ричи международно признание и представя пред световната публика актьорите Вини Джоунс и Джейсън Стейтъм
"Нотинг Хил", 1999. Историята на Такър и Ана Скот завинаги превърна филма в една от най-добрите романтични комедии
"Елизабет", 1998. Британският биографичен филм на Шекхар Капур издига Джефри Ръш и Кейт Бланшет на небосклона на звездите
"Остатъкът от деня", 1993 с участието на Антъни Хопкинс и Ема Томпсън показва в детайли животът и взаимоотношенията в английското имение Дарлингтън Хол през 1930-те години
Най-добрите британски филми от 90-те
|
|
Десет номинирани за Оскар за най-добър филм и два победителя, Златна палма, десетки класики в комедията и едно завръщане на Джеймс Бонд…деветдесетте бяха силни години за британското кино.
Поколението на милениалите отрасна с „Четири сватби и едно погребение“, стискаше палци (отново) на Хю Грант в „Нотинг хил“ и откри Ралф Файнс в „Английският пациент“.
Мдам, 90-те бяха силни години в много отношения и киното на Острова не прави изключение.
В галерията събрахме филма, които са ни любими от това време и признаваме, че сме гледали повечето от тях минимум по два пъти (ама минимум).
Кои са вашите любими?
Трейлър на „My Dinner With Herve“: следващият филм на Питър Динклидж
|
|
„Да си известен е като, да си пиян. Само че и целият свят е пиян от теб.“ Това ни казва Хърви – най-известното джудже в света, в новия трейлър на „My Dinner With Herve“.
Веднага поредната спечелена награда „Еми“ за Питър Динклидж, го гледаме в трейлъра на новия филм на Питър, а след по-малко от месец ще можем да гледаме премиерата на оригиналния филм на HBO.
Филмът разказва истинската история на Хърви Вийшез – актьор, познат от филмите „Fantasy Island“ и „The Man With the Golden Gun“. Джейми Дорнън влиза в ролята на журналист, който трябва да направи портрет на Хърви, който е „най-известното джудже в света“. В работния процес обаче, двамата стават приятели и това ще промени животите им.
До момента определени хора заклеймиха филма, защото пренебрегва евентуалния филипински произход на Хърви и вместо взима Динклидж да го играе. Актьорът опровергава твърденията, че Вийшез има филипински корени, позовавайки се на думите на брат му.
Филипинец или не, Хърви Вийшез има интересна история, която ще се превърне в приличен филм, съдейки по трейлъра. Нищо умопомрачаващо като качество, но със сигурност забавно. Поне на този етап така изглежда. Гледайте трейлъра, за да се уверите сами.
„My Dinner With Herve“ излиза на 20 октомври по HBO.
Почивка в Румъния не е никак лоша идея
|
|
Съвсем близо до нас, на една река разстояние (в случая Дунав), имаме чудесна, огромна и доста разнообразна туристическа дестинация. Поради разни причини българските туристи предпочитат уединените плажове на Гърция или евтините плескавици на Сърбия пред планините и замъците на Румъния.
Може би защото у нас си имаме предостатъчно планини и въобще подобна природа като цяло, поради което Румъния е считана за не особено атрактивна от наша гледна точка. Карпатите и Трансилванските Алпи обаче са по-различни от нашите планини, с огромни вековни гори и пропити от съвсем друг дух.
Тектонически те са значително по-млади образувания отколкото са Старопланинския хребет и Рило-родопския масив. Съответно не са толкова слегнали и върховете, ритлите и склоновете им са с по-резки, неправилни и причудлини форми. А освен това са много сурови и враждебни, особено когато се влоши времето, в което също има особен чар. Дори през август вечерите там са прохладни и от устите на туристите излиза пара.
Въобще колкото по-на север и по-навътре в Карпатите навлизаш все повече ти се струва, че Дракула по-скоро вместо кръв си е сръбвал от местната ракия наречена цуйка, или от по-силната й трансилванска разновидност – палинка.
Разбира се, из осеяната с църкви и замъци Румъния за всеки от тях на вратата ще ви поискат определена такса вход, защото това бил замъкът на Дракула. Този, който с най-голяма правдоподобност може да претендира, че е бил личният замък на Влад Цепеш, е замъка в Търговище, старата им столица (срещу само 12 леи вход), който обаче противно на общоприетото не се намира в планините на Трансилвания, а насред Влашката равнина.
И все пак таксите за замъците, музеите и хотелите като цяло не са толкова солени или поне не и в сравнение с цифроманията по нашето Черноморие или по ски курортите ни. Кухнята и заведенията са също сходни на нашите и като цени и като тип. С други думи, има всички условия да си изкарате добре почивката.
Е, и там има не особено приветливи и небезопасни гета, разбити пътища, задръствания и катаджии, които обичат да задават въпроса „И какво правим сега?”. Но ние по начало сме доста добре калени точно в такъв тип обстановка, тъй че трудно нещо в Румъния ще ни изненада или уплаши. Освен, може би, доста трудните и опасни за непрофесионални катерачи маршрути из гребена на Централните Карпати.
Където се намира и най-високия връх в Румъния – Молдовяну (2544 м). Макар и значително по-нисък от Мусала, той е доста по-стръмен за изкачване. Почти постоянно дългият маршрут до него е плътно обгърнат в гъсти мъгли дори и през лятото, които бушуващите ветрове на моменти разсейват, откривайки главозамайващи гледки към огромни алпийски долини и ледникови езера заобиколени отвсякъде от стръмни зъбери.
Като през голямата си част маршрутът от езерото Балеа (2040 м) към върха върви по съвсем тънък ръб, по който и от двете страни надолу зейват страховити пропасти. Из този район всъщност има и много равни места, само че всичките до едно са разположени вертикално.
По маршрута много често пътеката просто изчезва и се налага да се използват всички крайници, за да се преодоляват препятствията. Като на места, особено непосредствено под върха, се изкачва или спуска по отвесни скали с помощта на поставени за целта стоманени въжета и вериги. Но чувството, когато покориш такава враждебна планина и се завърнеш благополучно до хижата определено е незаменимо.
Не бива да ви отчайва и обстоятелството, че лятото вече се изтърколи. Планината е невероятно красива през всичките сезони.
Когато трябва да триеш стари супер ценни съобщения, защото нямаш място за новите супер ценни съобщения.
Когато компютърът ти забие и трябва да го изключиш от копчето все едно го убиваш с възглавница.
Когато няма интернет.
Когато стане 1 юни и БНТ зарязваха всичко и даваха само детски цял ден.
Когато уредбата и записвачката ти не се разбират.
Когато Замунда беше място.
Сакралната методология при навиване на касетка.
Глобалната конспирация с лъжата "skip protection".
Носталгията боли като бавен интернет
|
|
Пък знаете ли, че от 17 до 19 век носталгията е считана за болестно състояние с диагноза и лечение при доктор.
Самата дума има гръцки произход и е съставена от две думи: νόστος – „да се върнеш у дома“ и άλγος – „болка“, „тъга“.
В Уикипедия още пише, че „носталгията е чувство, свързано с копнежа по миналото и приятен спомен за неща, които са отминали. То често е свързано с идеализиране на хора, събития и места от изминала епоха.“
Какъв копнеж по миналото, какъв приятен спомен, Уикипедио! Приятен спомен ли е като те зареждахме за два часа! Знаеш ли колко домашни не сме написали заради теб…
В галерията ни сме събрали както красиви, така и много грозни моменти от миналото, които помним всички. Дано, докато я разглеждате, си прекарате „приятно“ и „копнеейки“.
