Ново предизвикателство към зрителите отправят от екипа на емблематичната за свободната сцена в страната – Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“.
Най-новото попълнение в екипа на организацията – режисьорът Петко Стоянов, представя съвременна българска драматургия, създадена в съавторство с добре познатата на зрителите Здрава Каменова
Антиутопична театрална история или какво е да се сприятелиш с дърво.
„РЕЯ“ – новото премиерно заглавие, идващо от “36 маймуни”, ще ви потопи в една научно-фантастична антиутопия на 17-и и 18-и декември от 19 ч. в Център за култура и дебат „Червената къща“.
Бъдещето, към което сме се устремили, винаги е предизвиквало интерес, но същевременно и много въпроси. Какъв е смисълът на човешкото съществуване в днешното силно зависимо от икономиката общество? Какво се случва, когато човешките взаимоотношения са изчезнали, връзката между човека и природата е прекъсната и всичко се случва по предварително зададена математическа формула?
Зрителят ще стане част от отговорите на тези въпроси, съпреживявайки един антиутопичен свят. В него личността се заличава и източниците на емоции се свеждат до минимум. Медицинските прегледи решават кога жената е готова да изпълни дълга си към държавата, а органични дървета могат да бъдат поръчани по телефона.
Животът на Рея обаче никога повече няма да бъде същият, след като тя завърже едно много особено приятелство – с дърво.
Дали животът ще придобие смисъл или животът извън предначертаните правила е невъзможен – не пропускайте да разберете в режисьорския дебют на Петко Стоянов – „РЕЯ“, създаден в съавторство с добре познатата на зрителите Здрава Каменова.
Толкова сме свикнали с факта, че по мачове стават простотии, че вече неща от типа на „извадено око“, „счупен крак“, „откъснат палец“, „натрошен рейс“ пр. явления по време на вечното дерби са станали нормални.
Все едно е супер в реда на нещата в деня, в който Левски и ЦСКА играят, движението в центъра да е почти невъзможно, през Борисовата да не се минава и половината град да е пълен с фанатизирани фенове, лошо гледащи полицаи и наплашени граждани.
Инцидентът с бомбичката, гръмнала в окото на полицайка, влезе в новините, но и някак си съвсем естествено се вписа в разбирането, че „така е на мач“.
Хайде сега да повторим думата. Мач. Не война, не терористичен акт, не бомбардировка. Мач! Някакви момчета, които пет пари не дават за футбола, замятат крака, чакайки мъката да свърши и да ходят да се успокоят между гърдите на плеймейтка в черно сепаре с бял прах по масата. Докато те вяло подтичват на терена, натопорчени и възбудени младежи с настръхнли зърна (и в по-лошия случай: възрастни мъже с вехти тениски и избелели мастилени черепи по пъпчасалите рамене, правени от Емо, който се е учил да татуира в затвора) ръсят слюнка и псувни по червените или сините си шалчета, след което отпушват насъбрания екстаз в селска агресия.
Около стадиона има стотици полицаи, които вместо да си вършат другите неща, като например да гледат в една точка в мизерното районно, стоят като истукани и гледат мрачно. От една страна, защото си искат при точката, от друга – защото знаят, че по време на мача или след него вероятно ще им се наложи да поработят. Някои от тях, в които садистичното начало е засилено, сигурно са доволни, че ще имат възможност да разбият нечия обръсната глава с палка, но повечето са по-скоро отегчени.
Това е ситуацията на всеки мач на Левски и ЦСКА от много години насам.
Вече почти няма и да чуете „Само Левски“ или „Само ЦСКА“.
Призивите на „положително подкрепление“ отдавна са отстъпили на далеч по-звучните „К*Р за Левски“, „Копелета сини, всичко е червено“, „Гунди ви зове, на синьото небе“, „Чорба-м*нет“ т.н. Има и още, но те не може да се напишат в уеба.
Иначе мога да събера смелост и да напиша „Здравейте, аз съм Цвети и имам приятели-ултраси“. Наистина. Имам. От Левски съм, защото баща ми е от Левски, но пък имам приятели от агитката на ЦСКА. С тях съм пила бира, ходили сме на море и си ходим по рожденните дни. Не знам дали такова нещо като „бивши ултраси“, но те от години не ходят по мачове. Следят мачовете и отбора си, но са прекалено заети да правят пари или деца, или и двете. И въобще да си живеят живота.
А сред масата мутри, рецидивисти и комплексирани хулигани, живеенето на живота остава на заден план.
Тъжната истина е, че във футболните мачове между Левски и ЦСКА отдавна няма спорт. Това е война. Многогодишна война между две групи от една и съща субкултура: такава, която не среща своя естествен край, защото се предава от едно поколение на следващо. А както казва един от приятелите ми, за които говорех, „да бъдеш част от това създава чувство за принадлежност, сила, значимост – неща, които много от тези момчета няма къде другаде да получат“.
Наежваме се, когато Тръмп бомбардира Сирия, за да не се обиди Путин и да стане Трета Световна, и се подмокряме, когато Ким Чен Ун прати ракета в задния двор на Белия дом, а в същото време толерираме една реална, макар и жалка в мащаба си, война, чиито военни действия се реализират редовно в центъра на града ни.
В колата си имам диск на Lasthope и обикновено превъртам песента „F*ck Police“ по няколко пъти. Отношението към органите на реда обаче в този казус не е водещо. Водещ е фактът, че една жена, която е била на работното си място, е претърпяла и ще претърпи още цифра очни операции с надеждата, че ще си възстанови зрението.
Тя е жертва на война. И то такава, която може да се предотврати. Аре да ги забраним тия мачове.
Не знаем за вас, но нашият график за началото на юни, когато ще се проведе тазгодишното лятно издание на фестивала за градска култура и изкуство Капана Фест, вече е пълен.
От 1 до 3 юни това лято в Капана отново се събират творци и иноватори от всички сфери на културния живот, за да променят изцяло облика на пловдивския квартал Капана.
Замислен като карнавал на свободното творчество с 3 издания годишно, вече 4 години фестивалът открива и представя пред широката публика автори, занаятчии и творци с нестандартни идеи и новаторски проекти в няколко основни направления: Музика, Танци, Занаяти, Работилници и изложби, Кино, Литература, Театър, Атракции и развлечение и Спорт.
Главните акценти в програмата този сезон са:
Музикалните сцени, от които ще звучат както и млади, и вече наложени имена в българската музика, са върхът на програмата. Сцена Staropramen по традиция предлага специална селекция за феновете на рока и алтернативната музика, а новата сцена „Гласът на Капана“ е посветена на младите музикални надежди на България.
Базар Капана отново среща публиката с над 120 модерни занаятчии и техните творби, разделен на 4 тематични зони: Авторски изделия, Натурални храни и напитки, Улична мода и Базар за грамофонни плочи. Зоната за улична мода ще представи подбрани български стрийтфешън марки като WHAT A MONSTAR, Bare Hands Society и Snake Legend.
Литературната зона на лятното издание ще предложи програма, в която 1 юни е посветен на детската книга и ще срещне най-малките посетители с редица български автори. На 3 юни зоната ще бъде отворена към публиката, която ще разказва своите истории и ще печели награди. През останалото време зоната ще е претъпкана от талантливи поети, чиито представяния ще надхвърлят рамките на стандартното литературно четене.
Независимо кино и театър, арт инсталации и пърформанси, изложби, които ще се случват в гигантски капан-галерия, зона за спорт, посветена на благотворителна кауза… това и още много ще видим между 1 и 3 юни тази година по павираните настилки на Капана.