„36 маймуни“ представят „РЕЯ”
|
|
Ново предизвикателство към зрителите отправят от екипа на емблематичната за свободната сцена в страната – Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“.
Най-новото попълнение в екипа на организацията – режисьорът Петко Стоянов, представя съвременна българска драматургия, създадена в съавторство с добре познатата на зрителите Здрава Каменова
Антиутопична театрална история или какво е да се сприятелиш с дърво.
„РЕЯ“ – новото премиерно заглавие, идващо от “36 маймуни”, ще ви потопи в една научно-фантастична антиутопия на 17-и и 18-и декември от 19 ч. в Център за култура и дебат „Червената къща“.
Бъдещето, към което сме се устремили, винаги е предизвиквало интерес, но същевременно и много въпроси. Какъв е смисълът на човешкото съществуване в днешното силно зависимо от икономиката общество? Какво се случва, когато човешките взаимоотношения са изчезнали, връзката между човека и природата е прекъсната и всичко се случва по предварително зададена математическа формула?
Зрителят ще стане част от отговорите на тези въпроси, съпреживявайки един антиутопичен свят. В него личността се заличава и източниците на емоции се свеждат до минимум. Медицинските прегледи решават кога жената е готова да изпълни дълга си към държавата, а органични дървета могат да бъдат поръчани по телефона.
Животът на Рея обаче никога повече няма да бъде същият, след като тя завърже едно много особено приятелство – с дърво.
Дали животът ще придобие смисъл или животът извън предначертаните правила е невъзможен – не пропускайте да разберете в режисьорския дебют на Петко Стоянов – „РЕЯ“, създаден в съавторство с добре познатата на зрителите Здрава Каменова.
Коментарите са изключени
Когато гасяха огъня с гранати
|
|
Повечето методи за гасене на пожари изискват екипи от пожарникари, които рискуват животите си, приближавайки се до огъня. Кофи, помпи, маркучи и пожарогасители, макар и ефективни, работят само когато тези, които ги използват, са готови да влязат в бой с пламъците. С годините обаче се развива и едно друго противопожарно устройство (по-скоро инструмент): огнената граната.
Първият известен патент за устройство за гасене на пожар е издаден през 1723 г. на Амброз Годфри, английски химик. За разлика от съвременните пожарогасители, неговото устройството е предназначено да бъде хвърлено или изтъркаляно в пламъците. То представлява съд с пожарогасителна течност и малка камера, пълна с (да…) барут. Когато се хвърли в огъня, огъня ще запали фитил, фитилът ще взриви барута и от взрива течността ще се разнесе навсякъде, загасяйки пожара.
Англия по онова време (и в частност Лондон) често се пали. Затова и страната развива различни техники и методи за борба с пожарите, включително ръчни помпи, пожарни маркучи и пожарни машини. Повечето от тези системи обаче разчитаха на готови източници на вода и екипи хора, желаещи по някаква причина да ходят при пламъците, а не като всички останали – да бягат от тях.
За да демонстрира ефикасността на устройството си, Годфри издигна триетажна дървена къща, слага в нея смола, масло, клони и пръчки, за да „увеличи бушуването на огъня, който трябва да се издигне максимално.“ След като сграда е запалена, гранатата му е хвърли на първия етажи почти веднага гаси пожара.
Изобретението на Годфри се използва известно време, макар че това не премахва необходимостта от стандартните подходи, както може би се надява. Когато през 1818 г. е патентован съвременният пожарогасител, пожарните гранати до голяма степен изчезват за няколко десетилетия.
В края на 19 век и началото на 20 век, е създадена по-компактен и сложен тип граната. За няколко десетилетия тя може да бъде намерена навсякъде – в домове, училища, фабрики, дори и в коли и влакове.
Някои от тях са направени да се счупят при удар, докато други имат механизми със спусък на пружина, която се задейства от топлината и чупи стъклото. Те обаче с времето също се изгубват.
…
Дори и при сложните технологии, които днес имат пожарникарите, може би все пак ще има търсене за още по-малко и далекобойно оръжие срещу пожарите. Може би дронове, които носят някаква нова форма на тези гранати.
Коментарите са изключени
Карл Шелби – бащата на американските мускули
|
|
Карл Шелби е име, което трудно би говорило нещо на младото автомобилно поколение. Във времето, когато електромобилите прокарват своя път е възможно мнозина да разпознават повече Никола Тесла, отколкото Шелби. Роден през 1923 година в Тексас, Карл се радва на щастливо и безгрижно детство. Тогава не е подозирал, че съдбата му е отредила създаването на автомобилна серия, която ще покорява нови и нови върхове. По тази линия дори не е подозирал, че в следващите 50 години ще бъде един от най-верните партньори на компанията Ford и именно неговият подпис ще се смята за сертификат за качество.
Затова през 2012 година, когато светът окончателно се раздели с него, докато инженерите сглобяваха последния модел Shelby GT500, нямаше човек от автомобилната индустрия, който да не признае, че света на американските мускули загуби своя Микеланджало. Нека разгледаме тази история от самото начало.
Малкият Карл има състезателно потекло. Баща му е бил изключителен шофьор в пощите, а майка му била домакиня. На 7-годишна възраст става ясно, че сърцето на Шелби има проблеми и ще прекара доста време на легло. Една от сърдечните клапи не работила правилно. Тази битка коствала още 7 години на легло и когато най-накрая показал значително подобрение, бъдещият автомобилен виртуоз получил благословията да напусне детската стая и да живее пълноценно. Бащата Уорън не пропускал възможност да го води на различни автомобилни и мотокрос състезания. Първата книжка – този специален паспорт на свободата – позволил на Шелби да започне да пътува и да гледа останалите видове състезания, които се случват в Айова. Страстите се разпалили допълнително, когато започнал да изучава работата на ДВГ. Първите срещи с двигатели са именно тези в картингите. Другата любов завинаги ще бъде авиацията.
Когато избухва Втората Световна война, доброволците са най-търсените хора. Шелби бързо решава да се запише във ВВС, където ще може да сбъдне втората мечта. В младия човек бушували много сериозни чувства и когато дошло времето за доказване, взима един от самолетите в базата, прелита над дома на своята любима Джени Фиелдс и хвърля писмо в двора ѝ. Никой не успява да разбере как е успял да се измъкне от неприятности. До 1945 година не влиза в нито една битка. Някъде по средата на войната успява да спечели сърцето на Джени и да се ожени. Повече не е летял над дома ѝ. По време на войната Шелби е авио инструктор. След края се завръща обратно в дома, изпълнявайки 50% от мисията си.
Първият неуспешен бизнес е работата с боклуджийски камиони. Вторият е изграждането на фермата за пилета. Първите излюпени пернати носят печалба от 5000 долара (около 46 000 долара днес). Второто поколение обаче умира и с това се достига до банкрута. Макар и Шелби да го смята за голяма трагедия, фермата приключва своя живот точно навреме за нещо по-сериозно.
През 1952 година Карл сяда зад волана на спортна кола. Първото състезание е драг. Избраният модел е Ford с V8 двигател. Можем да кажем, че това е първата и най-важна среща на автомобилния състезател и бъдещ производител. Искрата възпламенява горивото в сърцето на Шелби и бързо започва да се ориентира към състезателните формати. Ед Уилкинс дори отстъпва своя MG TC, за да може Карл да участва в своето първо състезанието. Колата няма никакви спортни модификации, но това изобщо не пречи на състезателя да покаже на какво е способен. В същия ден успява да победи много по-бързите Jaguar XK 120 на пистата.
Колата на Шелби разполагала със скромните 54 конски сили, докато мощните Jaguar можели да мъркат с мощност от 160 до 210 конски сили. Така или иначе първата спортна кола на Шелби отива на търг през 2008 година. Новият собсвеник я модифицира до мощност от 100 конски сили, което означава, че не е била чак толкова мощна срещу конкуренцията. Една седмица по-късно участва в състезателния формат SCCA. Aston Martin го наемат през 1954 година, за да може да спечелят малко местната аудитория и финишира на второ място на Себринг. И една година по-късно е призован да помага на компанията за Льо Ман.
Добрата серия продължава до известно време, докато хирурзите не се намесват. Серия от операции на ръката не позволява на младия Карл да продължи да се състезава. Пилотът обаче нямал намерение да гледа как някой краде неговата награда и затова казва на екипа да залепи с тиксо ръката за волана му, докато се състезава за пореден път на Себринг. Този път сяда зад волана на Monza Ferrari. В края на състезанието се смята, че са спечелили, но техническа грешка ги изпраща на второ място. През 1955 година получава възможност да кара най-новия модел на Ferrari снабден с 4.9-литров V12. Успява да победи и получава пореден билет за участие в Европа и други по-сериозни състезателни кръгове.
Европейските подиуми го очакват. Успехите му се забелязват от редица компании и много скоро Porsche изявяват желание да го ангажират за състезанията с туристически автомобили. Последното автомобилно състезание е Del Monte Forest в Пебъл бийч. Шелби е един от 4-мата, които да спечелят, защото форматът се прекратява. От затворената писта се ражда днешната Лагуна Сека. Чувството му за хумор също не може да бъде отречено.
Шелби участва в автомобилно състезание в Луизиана. Там използва фалшиво име, маха всички отличителни белези на колата, слага друга каска и се дегизира. През цялото време кара Ferrari-то на отбора на г-н Логан. Когато наближава финалната обиколка, влиза в бокса и се отказва, позволявайки на съотборника си да спечели. Медиите не пропускат тези истории и Шелби получава приза на Sport Illustrated „Шофьор на годината“. Първата голяма победа на Льо Ман е през 1959 година, когато заедно със съотборника си Рой Салвадори ще пресекат финала с Aston Martin DBR1/300. Ferrari остават разочаровани, но най-вече от решението си. Те отказват кандидатурата на Шелби за шофьор.
Конструирането на автомобили започва с Corvette. Шелби поръчва няколко шасита, но без никакви други части. Шаситата заминават при г-н Скаглиети, който довършва цялата композиция. Върнати обратно в САЩ, Шелби търси подкрепата на GM с надеждата, че творенията ще бъдат пуснати в употреба и компанията ще може да налага името си в Европа. Сделката пропада заради нов закон, който забранява спонсорирането на други марки освен Corvette.
Всичко върви по план, докато сърцето отново не се обажда. Старият бандит не може да издържи повече на напрежението. Шелби изпитва сериозни болки в гърдите. Спазмите в коронарните артерии не били най-приятното изживяване, но пък Карл не искал да оставя толкова бързо ръкавиците. В едно от последните му състезания в Ривърсайд, Шелби успява да спечели първото място, използвайки Maserati. Леко разминаване в наградния фонд успява да разгневи достатъчно пилота, който прибира спортния автомобил и чака правилното възнаграждение за участието си. До края на годината успява да излезе на първо място в класирането, използвайки нитроглицерин. Съставката не е позволена за употреба в автомобила, но никъде не пишело, че самият Шелби не може да взима хапчетата за сърцето си. С първото място идва разумното решение за слизане от болидите. Пилотът трябва да е останал доволен, след като доказал, че няма какво повече да постигне.
Следващата година идва с нова идея. Ако Карл не може да се състезава, може да научи останалите да правят точно това. И така се ражда неговото първо спортно училище за състезатели. След известно време Шелби потърсил старите другари от Aston Martin, за да разработят състезателна кола, но англичаните отказали, след като не можели да смогнат в производството на DB4. Мечтата за спортна кола обаче не била толкова далече. В края на 1961 година става ясно, че компанията Bristol Aircraft ще спре да използва 4-цилиндров двигател за AC Ace. Шелби преценил, че може би компанията ще бъде съгласна да постави американски V8. След кракта кореспонденция и благословия, Шелби вече търсел новото двигателно сърце. Следващата година на летището ги очаква шасито, а Карл и Мел Частейн започват да сглобяват возилото. Малко по-късно тяхното произведение ще бъде причина за промяна на закона по пътищата във Великобритания.
И така през 1962 г. започва производството на автомобилите, които се предлагат във Венеция и Калифорния. Шелби снима колите в разнообразни цветове и ги изпраща на списанията така, че всяка корица да изглежда различно. Представянето на автомобилното изложение в Ню Йорк е успешно и поръчките тръгват смело. Същата година получават и лиценз за състезание. Състезателната кариера на Шелби като мениджър не е особено блестяща. Първата година не получават доброто необходимо представяне, но на следващата успяват да вземат победата от Corvette в Ривърсайд. Карл е особено доволен, след като има възможността да натрие носа на GM. През 1963 година започва да работи и върху болид, който да развие скоростта от 320 км/ч на Мулзан. На следващата година успява да победи Ferrari GTO на пистата Дейтона, използвайки 427 Cobra. През 1964 г. започва и първата по-интересна битка с Ferrari.
GT състезанията наистина са много вълнуващи, а остава едно състезание до финала. На Монца всичко трябвало да бъде решено и ако Cobra спечелят, Ferrari ще изгубят на собствен терен пред родната публика. Преди това състезание италианците все още водят. И вместо публиката да разбере кой е по-добрият, съдиите просто отменят състезанието и подаряват победата на Ferrari. Появата на Ford Mustang го кара да започне участие и в Sports Car Club of America. Шелби взима 100 модела от Ford и се подготвя за много вълнуващи мигове. Правилата на това състезание изискват модификация по двигателя или окачването. Първият Mustang от 65 разполага с V8 двигател и Holley 715 карбуратор. Магическото число в мощност е 306 конски сили. Това е напълно достатъчно за състезател от онова време и Шелби предпочита да се занимава с окачването. Първо сваля задните седалки, инсталира дискови спирачки отред, поставя капак от фибростъкло, сваля допълнително понито и добавя амортисьори на Koni. Неговите състезатели се движат и с 15-цолови колела. Понеже обичал да добавя и нещо от себе си, Mustang-ът получил изпускателни колектори, които да стоят встрани под вратата. Това е раждането на първия Mustang Shelby GT350.
Въпреки това трябва да знаем, че нито една автомобилна история не може да бъде по-могъща от раждането на Ford GT-40. Проектът на Хенри Форд II е проблемно дете от самото начало. Возилата не могат да развият достатъчно високи скорости, макар и да използват огромни двигатели. Някои са дисквалифицирани заради окачването, други се пенсионират много по-рано без разумна причина. След кошмарния сезон и една много сериозна кофа сол за американския производител, някой трябвало да се намеси в цялата игра. Шелби запрята ръкави и започва голямото преконструране на състезателя. На Дейтона дори успява да вземе първото място. През 1965 година започва и подготовката за първа среща между Карл Шелби и Енцо Ферари. Битката продължава да се развихря, но нарцистичния италианец за пореден път кара трофея в Модена. Следващите години от 1966-1969 са успешни, дори и Карл да спира разработката и всичко да е предадено в ръцете на J.W. Automotive Engineering. Последният модел 427 Cobra напуска завода през 1968 година. И когато човек спечели всичко, трябва да потърси следващата си голяма амбиция – чили.
Неговата рецепта успява да обиколи света и през 1985 година Kraft Foods купуват рецептата. В следващите години ще се опита да помогне на Chrysler в разработката на спортни коли, но сякаш липсва създаването на толкова емблематични машини. През 1990 г. идва още едно главоболие – сърцето на Карл вече не може да издържи на напрежението. Карл чака известно време, преди да намери донор и след това открива благотворителна кампания, с която да позволи и на други семейства да намерят сърце за своите деца. През 1992 г. влиза официално в Залата на славата като един от най-добрите автомобилни производители. През 1995 г. излиза и машината, която Карл изгражда от абсолютната нула своя Series 1. Машината използва 4-литров Aurora V8 двигател от Oldsmobile и успява да изпомпа 320 конски сили, както и ускорение от 4.4 секунди до 100 км/ч. и максимална скорост от 272 км/ч. През 2003 г. започват да се появяват нови концепти около Ford Shelby Cobra.
През следващата година ставаме свидетели на концпета Ford Shelby GR-1 – платформата за създаването на легална Ford GT машина. 4 години по-късно Shelby Performance Parts Company започва производството на спортни автомобилни части. През 2009 година е признат за автомобилен изпълнителен директор на годината и започва да отпуска стипендии на различни училища, занимаващи се с автомобилна техника. Карл Шелби умира на 10 май 2012 година. Все още може да видите някои от легендарните му автомобили, но сякаш магията е малко по-различна.
Коментарите са изключени
Специалната операция на ЦРУ за деморализиране на СССР
|
|
Студената война отдавна се смята за синоним на всички безумия, които човек може да измисли. Връщайки лентата назад можем да попаднем на сериозно разнообразие от красиви идеи. Някога в сградата на МИ6 се решава да не се гасят лампите, когато служителите си тръгват от стаята. Идеята зад тази маневра е външни наблюдатели и доброжелатели никога да не знаят кога един човек е там и кога не е. След като автомобилите на по-важните лица са със затъмнени стъкла, шансовете да се следи човек стават минимални.
Разбира се след едно определено време започнали да идват и сметките за ток, което автоматично ги отказало от тази стратегия. Много имена остават следа в историята на шпионските игри, но трябва да признаем, че Франк Уиснър може да даде много повече на света, отколкото сме подозирали. Уиснър започва да работи за ЦРУ през 1947 година и отговаря за офиса за специални проекти. И съответно новият агент трябва да отговаря за координирането на действия в чуждестранни региони. В зародиша на тази война е ясно кои са регионите. Заеманата длъжност позволявала работа с пропаганда, икономически войни, предотвратяване на директен конфликт чрез саботаж и антисаботаж.
През 50-те години работи в Румъния и остава изумен какви зверства се случват с благословията на политическия режим. Очевидно Франк не се справял особено добре, защото през цялото му време и кариера се оказва, че работи със съветски шпиони под прикритие. Почти всеки негов агент се оказва къртица, но пък със сигурност всички са се смяли на най-брилянтния план. Уиснър искал да покаже превъзходството на американската армия и западния блок. Подобно доказване не може да стане с директен контакт и премерване на силите. Липсват поводи за демонстрация и така се стига до последната инстанция – пропагандата. Решението на Франк е да използва помощите за обществото. Неговата идея е да използва каналите на различни благотварителни организации.
В тях ще се поставят различни подаръци и козметични стоки, както и презервативи. Тук идва голямата идея на Франк. В кутийките трябвало да бъдат поставени презервативи. Обикновено пише какъв размер могат да бъдат и съответно геният искал да постави надпис „Medium“, но самите презервативи да бъдат „Large“. Не всички залагали на този вид логистика и планът се променил злачително. Вече щели да се използват самолети, които да прелетят и да хвърлят презервативите. По този начин мъжете щели да знаят колко по-сериозни са армиите на запад. Имайки предвид европейската полова карта, подозираме, че нито една армия от източния блок не би могла да се впечатли. Планът никога не се осъществява, но стратегията за деморализация би могла да свърши много работа, особено ако се прилага в страни като Китай и Япония.
Коментарите са изключени
Черният петък – намаления и бой
|
|
От дълго време за „черни“ се смятат дните, на които се случват бедствия. Много събития в историята са наричани „Черен петък“. Едно от най-известните е Паниката на 1869, когато Джей Голд и Джеймс Фиск се възползват от връзките си, за да спечелят на пазара на злато. Когато президентът на САЩ по това време, Юлисис Грант, научава за манипулацията им, нарежда на Хазната да пусне голямо количество злато, което, разбира се, сваля цената му драстично – с 18%. Цели състояния се печелят и губят за един ден.
Най-ранната известна ни употреба на „Черен петък“ в смисъл на деня след е в журнала „Factory Management and Maintenance“ през ноември 1951 г. и отново през 1952 г. Там се разказва за това, че работниците често се обаждат в службата си, да кажат, че са болни в деня след Деня на благодарността, за да имат четири поредни почивни дни. Изглежда обаче, че този смисъл на фразата избледнява с времето.
Горе-долу по това време „Черен петък“, както и „Черна събота“ започват да бъдат използвани от полицията във Филаделфия и Рочестър, заради тълпите и задръстванията, които се образуват заради началото на коледните пазарувания. През 1961 г. и общината, и търговците на Филаделфия се опитват да направят ситуацията малко по-лъчезарна и експерти по връзки с обществеността опитват да преименоват дните на „Големия петък“ и „Голямата събота“. Но тези нови имена бързо се забравят.
Фразата се разпространява бавно, но сигурно и се появява и в The New York Times на 29 ноември 1975 г., където все още се отнася конкретно за „най-натоварения ден за пазаруване и трафик в годината“ във Филаделфия. Въпреки че убедителното развитие, през 1985 г. The Philadelphia Inquirer съобщава, че търговците на дребно в Синсинати и Лос Анджелис все още не са запознати с термина.
В началото на 80-те години обаче фразата вече е позната из цяла Америка. Тогава търговците масово изразяват негодувание срещу подигравателния, насмешлив характер на фразата, с която се обозначава един от най-важните пазарски дни през годината, и съответно предлагат алтернативен неин произход. Търговците на дребно традиционно работят на загуба през по-голямата част от година (от януари до ноември с изключения), a печалбите си реализират през зимния почивен сезон, започвайки в деня след Деня на благодарността. Когато загубите им се осчетоводяват, в книгите те се вписват с червено мастило, за да се илюстрира загубата. С черно мастило съответно се вписват печалбите. Затова предлагат „Черният петък“ да е черен, защото обозначава началото на периода, в който търговците вече няма да са „на червено“, а ще са на печалба. Най-ранното известно публикувано позоваване на това обяснение е в The Philadelphia Inquirer от 28 ноември 1981 г.
През 2013 г. в интернет се появява слухът, че фразата е възникнала в Юга преди Гражданската война, когато в деня след Деня на благодарността традиционно са се продавали роби. Това обаче е грешно твърдение.
Както вече знаем, Черният петък днес, освен с разни дребни тарикатски измами (основно с манипулация на цените), е известен и с хаоса по магазините най-вече в САЩ.
През 2008 г. тълпа от около 2000 души в Ню Йорк чака от 5:00 ч. сутринта местният Wal-Mart да отвори. След като отваря врати развълнуваната тълпата нахлува, стъпквайки 34-годишен служител до смърт. Хората отказват да спрат да нахлуват в магазина, дори когато служители на магазина се опитват да помогнат на колегата си. Дори когато идват полицаите. Инцидентът може би е първият смъртен случай настъпил заради Черния петък. Според Националната федерация по търговия: „Не ни е известно да има друг случай, при които служител да е починал при подобни обстоятелства.“ През 2010 година е арестувана жена, която се предрежда на опашката пред Toys ‘R’ Us и заплашва да застреля всеки, който възразява. През 2012 на Черния петък двама души са застреляни пред Wal-Mart в Флорида по време на спор за паркомясто. През 2013 мъж е застрелян от крадец, след като се опитва да си вземе телевизора обратно от крадеца, който му го взима, заплашвайки го с оръжие. През 2016 г. 21-годишният Демонд Котман е застрелян около 1:00 часа сутринта пред магазин Macy’s в Ню Джърси. Убиецът стреля множество пъти, но мотивите му остават неясни. 26-годишният брат на Котман е ранен. През 2018 пред мола Riverchase Galleria в Хувър, Алабама, Емантик Фицджералд Брадфорд-младши е застрелян и убит от охраната, след като става стрелба и двама души са ранени. На следващия ден полицията съобщава, че стрелецът не е бил Брадфорд, но той все пак е участвал в престрелката. Тази година ще видим как ще е.
Коментарите са изключени
