125 години National Geographic – силата на фотографията

| от |

405_pic_big

Трийсет и четири години преди раждането на това списание датският философ Сьорен Киркегор горчиво пророкувал банално бъдеще за тепърва набиращото популярност изкуство на фотографията.

„С дагеротипа всеки ще може да има свой портрет – нещо по-рано достъпно само за видните личности – отбелязал той. – В същото време се прави всичко, за да изглеждаме всички еднакво, така че ще ни трябва един-единствен портрет.“

Националното географско дружество не се заело да проверява тезата на Киркегор – поне не веднага. Неговата мисия била да изследва – а сивите страници на официалното му издание не представлявали пиршество за погледа. Години щели да минат, преди изследователите на National Geographic да започнат посредством фотоапарата да възпроизвеждат в списанието онова, което днес е основният източник на неговата слава: фотографски разкази, които могат да променят възприятията, а в най-добрия случай – и самия живот.

Като част от честванията на годишнина, списанието показва най-доброто от своята всепризната фото-журналистика. http://yourshot.nationalgeographic.com/ е и проектът, чрез който всеки може да сподели своите снимки, получавайки признанието на NG логото върху тях.

Ето част от споделените фото-разкази:

 
 

Каква е връзката между ръкостискането и интелекта

| от chr.bg |

Изследователи от университета в Манчестър установиха връзката между силата на ръкостискането и интелекта, като силното здрависване говори за развити умствени способности.

Учените отбелязват, че съществува пряка зависимост между мускулната сила при здрависването и доброто здраве на мозъка. Сега специалистите от Манчестър си задават въпроса дали можем да развиваме умствените си способности, като укрепваме своята мускулна сила.

Учените възнамеряват да проведат тестове с доброволци с вдигане на щанги.

Хората, които се отличават със слабо ръкостискане, в повечето случаи разполагат с по-малко бяло вещество в мозъка. В същото време силата при здрависването позволява да се оценят измененията на умствените способности на човека в зряла и напреднала възраст.

 
 

Готови ли сте за лятното издание Капана Фест 2018?

| от chronicle.bg |

Не знаем за вас, но нашият график за началото на юни, когато ще се проведе тазгодишното лятно издание на фестивала за градска култура и изкуство Капана Фест, вече е пълен.

От 1 до 3 юни това лято в Капана отново се събират творци и иноватори от всички сфери на културния живот, за да променят изцяло облика на пловдивския квартал Капана.

KF_Key_Visual

Замислен като карнавал на свободното творчество с 3 издания годишно, вече 4 години фестивалът открива и представя пред широката публика автори, занаятчии и творци с нестандартни идеи и новаторски проекти в няколко основни направления: Музика, Танци, Занаяти, Работилници и изложби, Кино, Литература, Театър, Атракции и развлечение и Спорт.

Главните акценти в програмата този сезон са:

Музикалните сцени, от които ще звучат както и млади, и вече наложени имена в българската музика, са върхът на програмата. Сцена Staropramen по традиция предлага специална селекция за феновете на рока и алтернативната музика, а новата сцена „Гласът на Капана“ е посветена на младите музикални надежди на България.

Базар Капана отново среща публиката с над 120 модерни занаятчии и техните творби, разделен на 4 тематични зони: Авторски изделия, Натурални храни и напитки, Улична мода и Базар за грамофонни плочи. Зоната за улична мода ще представи подбрани български стрийтфешън марки като WHAT A MONSTAR, Bare Hands Society и Snake Legend.

Литературната зона на лятното издание ще предложи програма, в която 1 юни е посветен на детската книга и ще срещне най-малките посетители с редица български автори. На 3 юни зоната ще бъде отворена към публиката, която ще разказва своите истории и ще печели награди. През останалото време зоната ще е претъпкана от талантливи поети, чиито представяния ще надхвърлят рамките на стандартното литературно четене.

Независимо кино и театър, арт инсталации и пърформанси, изложби, които ще се случват в гигантски капан-галерия, зона за спорт, посветена на благотворителна кауза… това и още много ще видим между 1 и 3 юни тази година по павираните настилки на Капана.

 
 

Досиетата CHR: Митовете и истините за Хитлер

| от chronicle.bg, по The Washington Post |

На днешната дата през 1889 година е роден Афолф Хитлер. 129 години по-късно, както  става с личности от неговия ранг и положение в историята, личността му е обгърната в митове и легенди. Те се простират от личния му живот (и части от тялото) до политически игри, в които се смята, че е бил замесен. 

Противно на разпространеното вярване, възходът на една от най-мрачните личности на миналия век не се дължи само на омразната реторика. Притежанието на мажоритарният дял от „лъвския пай“ е комбинация от редица фактори.

И до днес националсоциалистическата партия в Германия през Втората световна война е обгърната в митове. Днес представяме пет от тях, свързани с нейния лидер, Адолф Хитлер.

Хитлер е имал големи корпоративни донори

В биографията на Хенри Кисинджър, авторът Ниъл Фъргюсън твърди, че немският магнат Фриц Тисен подпомагал финансово бъдещият фюрер, за да може да стигне до голямата власт. По време на възхода си, партията действително е получавала средства от компании (вкл. тази на Тисен и за кратко от индустриалиста Ернст фон Борзиг), но помощта от тях била допълнение към основния капитал. Програмата на нацистката партия (с 25 точки) предвиждала национализация на собствеността, споделяне на приходите и край на „робството на интереса”. Според идеологията, капитализмът поробва човека – той попада под слоугъна за прогрес, технологии, рационализация и стандартизация. Партията също така разчита до голяма степен и на членския внос, абонамент за вестниците си и организирани събития. Инструментите за пропаганда – танците, „немските вечери”, концертите, речите – са също машина за правене на пари (както е описано в дневниците на Йозеф Гьобелс). Когато партията вече е на власт, партията наистина е получавала финансиране от корпорации, тъй като бизнесмените са печелили многобройни проекти за обществени поръчки. Част от приходите идват също от конфискуването имуществото на евреите (включително и на предприятията им).

Победата на Джеси Оуенс на Олимпийските игри ядосала Хитлер

Въпреки, че Хитлер възнамерява да превърне домакинството на Олимпийските игри през 1936 г. в открита нацистка пропаганда, голямото събитие тогава са четирите златни медала за афроамериканецът Джеси Оуенс. Това, според някои историци, е истинско изплюване в лицето на нацистите и възгледите им за арийско превъзходство и върховенство на европеидната раса. Смята се, че победата на Оуенс е била унижение за Хитлер. Въпреки пресата и кампаниите отвъд океана, статистиката говори в полза именно на немците – те печелят най-много златни медали тогава (33). Америка има 24. Самият Оуенс твърди, че проблемът е бил раздут от медиите и между него и фюрера не е имало никакво напрежение.

Расистката идеология е ключът към възхода на Хитлер

Разбира се, че антисемитизмът много често е на повърхността, когато говорим за този период от историята. Хитлер е бил идеологически фанатик и привлича малка, но вярна аудитория, която подкрепя тези възгледи в началото. Преди възхода му подкрепата в отдалечените от столицата райони рядко достига дори 10 процента. Истината не е в конкретна идеология, а в това, че Адолф Хитлер е отличен политически стратег преди всичко. Партията обещава всичко на всички – по-високи изкупни цени за фермерите и по-ниски за работниците в градовете. Противоречията били очевидни и опозиционните партии постоянно наблягали на тях. Но нацистите или пренебрегвали това или повтаряли, че „с мрънкане нищо няма да стане”. Хитлер знаел, че във времена на отчаяние хората искат невъзможното и успешно им внушава, че може да им го даде. В тези години Германия е в тежка криза и бъдещият фюрер дава усещането, че всичко е възможно. През 1930 г. гласовете на партията драстично скачат, а две години по-късно тя печели доверието на 38 процента от електората.

Хитлер е бил решителен лидер

Не става въпрос за крясъците и настояването. В реалността Хитлер е бил доста нерешителен лидер, който е подлудявал войските си с неспазване на срокове, забавени и противоречиви действия. Съветниците му често се оплаквали от неспособността му да дава ясни заповеди. През 1935 година например, той обявява Нюрнбергските закони, според които евреите вече не са граждани. Но не става ясно, какво според този закон означава „евреин”. Полуевреите броят ли се ? Партията и държавниците спорят с месеци по този въпрос и въпреки призивите към Хитлер да се намеси, той отказва да се произнесе в полза на конкретно решение. За да бъдат по-лоши нещата, неговите решения рядко са били писмено документирани. Вместо това, той предпочитал да дава вербални заповеди на подчинените си. Истина е, че веднъж решил нещо, нищо не е могло да разубеди фюрера, но пътят до това решение е бил дълъг, тежък и изморителен за всички около него.

Третият райх е имал безупречна организация

Още по времето на Войната нацисткият режим е бил синоним на брутална, механизирана операция. В популярната култура дори има термини като „нацистка организация”, „нацистка дисциплина” и „нацистка ефикасност”. Подсилено от общоприетото схващане за подредеността на немците, впечатлението още повече се засилва. Реалността е малко по-различна – Алберт Шпеер описва режима като „организиран хаос”. Кабинетът и органите на партията често са получавали еднакви задължения и правомощия, което е създавало обърквания. Имало е например пет различни военни, държавни и партийни агенции, отговарящи за икономиката по време на войната. Хитлер обяснява подхода си с твърдението, че само най-способният от всички еднакви органи ще свърши работата адекватно.

 
 

Почина най-възрастният човек на света на 117 г.

| от chr.bg |

Японката Наби Таджима, смятана за най-възрастният човек на света, е починала в събота вечерта на 117 години на родния си остров Кикай, съобщи представител на местните власти.

Таджима е родена на 4 август 1900 г. Тя е починала към 20:00 часа местно време от естествена смърт в болница на о-в Кикай, префектура Кагошима, каза Сусуми Йошиюки от управлението по здравеопазване.

„Г-жа Таджима живееше в дом за възрастни хора. През януари тя се обезсили и беше приета в болница. Почина в резултат на напредналата си възраст“, каза Йошиюки.

През септември 2015 г. Таджима стана най-възрастният човек в Япония, а според японски медии след смъртта на 117-годишната Вайълет Браун от Ямайка през септември 2017 г., тя е станала и най-възрастният човек на света.

Годишният справочник Световните рекорди на „Гинес“, който проучваше въпроса след кончината на Браун, обаче не бе признал до момента Таджима като най-възрастният жител на планетата. Вместо това, на 10 април обяви 112-годишният японец Масадзо Нонака за най-възрастния мъж на света.

Япония е известна с дълголетието на жителите си. Официална статистика от 2017 година сочи, че в страната живеят близо 68 000 столетници. За сравнение, през 1963-та те са били 153-ма.

Според „Гинес“ абсолютният рекорд по дълголетие, доказан официално, държи французойка – Жана Калман, починала през 1997 г. на 122 години и 164 дни.

По данни на американската Група за геронтологични изследвания сега най-възрастният човек на планетата отново е японка – жителката на Йокохама (южно от Токио) Чийо Мияко, която след десет дни ще навърши 117 години.