125 години Coca-Cola, 125 години рекламна Коледа

| от |

coca_cola_bottle

Ивелина Атанасова, markbit.net

Никога не съм обичала напитката Coca Cola и смея да твърдя, че изключително рядко изобщо се „престрашавам” да я опитам. Когато говорим обаче за реклама, Coca Cola са едни от най-добрите, a рекламните им кампаниите винаги успяват да ме вдъхновят и заредят с настроение и позитивни емоции.

На 8 май 2011г. една от най-големите в световен мащаб търговски марки отпразнува своя 125-ти рожден ден, което ме провокира да проследя как се е изменяла маркетинг стратегията и рекламната комуникация на марката през годините, за да се превърне в “легендата”, която познаваме днес.

За най-нетърпеливите, това е историята на един от най-забележителните брандове в рекламния бизнес, събрана в 5 минути.

[youtube id=“Pdrr3ZxZUOc“ width=“667″ height=“356″]

Джон Пембъртън открива „тайната” рецепта на напитката. Нейното име, обаче, както и логото, станало символ на десетки поколения, са дело на фармацевтична компания Jacobs, която първа подава ръка на Пембъртън и му помага в дистрибутирането на рекламирането на новата напитка.

1886-1940 – Vintage Coke

Изначало концепцията на напитката Coca-Cola е била тя да се произвежда и продава като лекарство, в случая – сироп за кашлица. И въпреки, че скоро нейният производител ще се откаже от тази идея и ще започне да продава напитката масово, символиката на използваните в рекламата елементи се запазва. Те трябва да внушат на потребителите усещането за „младост”, „свежест” и здраве” – основният цвят е розов, не познатият ни червен, а асоциацията е подсилена от розите и зеленината, които задължително присъстват в печатните реклами.

Желанието на Пембъртън е да наложи напитката като разхладителна за топлите летни дни, както може да се съди от младите дами в ефирни летни рокли в първите реклами.

1900г. е сключен първият партньорски договор за реклама на компанията.

coca-cola_vintage

Договорът е с певицата Хилда Кларк, чиито потрети започват да се появяват редом с логото на Coca Cola по плакати и други печатни материали. Розите и зеленина постепенно започват да отстъпват място на силния контраст между червено и бяло, цветовете които съвсем скоро ще станат емблематични за марката.

Вазата с рози все още присъства в крийтива, въпреки че постепенно бива измествана на заден фон.

В началото на 20-ти век се налага и релефната бутилка на Coca Cola, годината е 1915г., а бутилката е дело на Александър Самюелсън.

Сред любимите ми истории около бранда на Coca Cola е заданието, което получа Самюелсън – „да създаде дизайн на бутилка, който може да бъде идентифициран с марката дори опипван на тъмно или ако бутилката е счупена на парчета”.

Е, всички можем да му признаем, че се е справил.

1921г. е годината на Дядо Коледа

coca-cola_santa_toys_cutout

Едва през 1921г. Coca-Cola започва кампания, която цели да поддържа стабилен темп на продажбите през цялата година, независимо от сезона. За да „избяга” от лятната разхладителна напитка, компанията избира другата крайност и налага образа на Дядо Коледа, а слоганът е: „Жаждата не познава сезоните.”

Цветята биват окончателно заменени от образа на червендалестия и леко закръглен скандинавски приказен герой през 1931г. Според неговия автор, художникът Хадън Сънблум, „Coca Cola и Дядо Коледа са родени един за друг.”

До 1964 г., Дядо Коледа е “официалният” посланик на Coca Cola.

40-те и 50-те години прославят американската история

Втората Световна война и следвоенният период превръщат Coca-Cola в марката на американската нация – компанията подкрепя световната кауза за борба с фашизма и разпространява поредица от плакати, за да насърчи смелостта и героизма на американските войници.

Преди Втората Световна Война напитката е разпространявана единствено в САЩ, по време на войната компанията открива 64 мобилни производствени цеха, които я правят достъпна и в Азия, Европа, както и Северна Африка.

1950г. е паметна за компанията – Coca-Cola е първият бранд, появил се на корицата на списание Time и годината, в която стартира първата телевизионна реклама на Coca-Cola.

1960г.: “Животът е по-хубав с Coca-Cola”

[youtube id=“7VuXNpXSPrE“ width=“667″ height=“356″]

През 1963 г. стартира първата крос-маркетинг кампания на Coca-Cola – освен телевизията, в рекламната кампания са включени още радиото и печатните медии. Привлечени са познати имена и знаменитости, които да промотират бранда – по това време светлините на прожекторите поставят във фокуса Рей Чарлз и Арета Франклин.

“Вълната” на 70-те

През 1969г., Coca-Cola добавят бялата вълна под логото си и стартират нова рекламна кампания, за да представят обновената си визия на потребителите. Рекламата влиза в топ 3 на рекламите на Coca-Cola за всички времена.

През 1980г. започва дългогодишната, „страстна” връзка между Coca-Cola и спорта. Рекламата е Mean, а платформата за нейното популяризиране – „Супер купата”, най-гледаното и обичано от американците спортно събитие.

[youtube id=“xffOCZYX6F8″ width=“667″ height=“356″]

90-те години са „полярният” период на компанията

През 1993г. Coca-Cola „наемат” нов коледен герой – полярната мечка. Първата реклама, която компанията излъчва „Полярна светлина”, оглавява топ 3 класацията за нейните най-добри реклами на всички времена.

[youtube id=“SfIbBNuORHU“ width=“667″ height=“356″]

Пак през 90те се появява и камионът на Дядо Коледа.

[youtube id=“ogetBqMgau0″ width=“667″ height=“356″]

„Отвори път на щастието”

Нови анимационни герои и символи на щастието „заливат” Coca-Cola след настъпването на 2000г. и началото на 21 век.

[youtube id=“R1NnyE6DDnQ“ width=“667″ height=“356″]

Дигитален свят, дигитално парти

125-ят рожден ден на компанията стана повод за поредната „щура” рекламна кампания, която се превърна в една от най-обсъжданите в интернет за последните седмици.

Coca-Cola превърна 26-етажната сграда на централата си в Атланта в огромен дигитален билборд, чрез който каза “Благодаря” на всички свои почитателки.

[youtube id=“KFshiUe_Mmw“ width=“667″ height=“356″]

Дисплеят обхваща около 200 000 квадратни метра прожекционната повърхност, а двучасовото светлинно шоу показва някои от най-запомнящите се реклами на бранда и промяната на бутилката на Coca-Cola през годините. Мен ме “грабна” обаче интеграцията между рекламния дисплей и социалните мрежи. Оказва се, че всеки един от зрителите на шоуто е имал възможността да качва директно свои снимки и видео файлове и да споделя емоциите от зрелището със своите приятели. Nice, a?

Въглеродните емисии, резултат от кампанията ще бъдат компенсирани от компанията и възстановени като финансова помощ в подкрепа на проекта Georgia’s Valley Wood Carbon Sequestration.

Та питам сега аз, качествата или маркетинг стратегията и рекламата превръщат един бранд в легенда?

 
 

А не може ли просто да забраним мачовете?

| от Цветелина Вътева |

Толкова сме свикнали с факта, че по мачове стават простотии, че вече неща от типа на „извадено око“, „счупен крак“, „откъснат палец“, „натрошен рейс“ пр. явления по време на вечното дерби са станали нормални.

Все едно е супер в реда на нещата в деня, в който Левски и ЦСКА играят, движението в центъра да е почти невъзможно, през Борисовата да не се минава и половината град да е пълен с фанатизирани фенове, лошо гледащи полицаи и наплашени граждани.

Инцидентът с бомбичката, гръмнала в окото на полицайка, влезе в новините, но и някак си съвсем естествено се вписа в разбирането, че „така е на мач“.

Хайде сега да повторим думата. Мач. Не война, не терористичен акт, не бомбардировка. Мач! Някакви момчета, които пет пари не дават за футбола, замятат крака, чакайки мъката да свърши и да ходят да се успокоят между гърдите на плеймейтка в черно сепаре с бял прах по масата. Докато те вяло подтичват на терена, натопорчени и възбудени младежи с настръхнли зърна (и в по-лошия случай: възрастни мъже с вехти тениски и избелели мастилени черепи по пъпчасалите рамене, правени от Емо, който се е учил да татуира в затвора) ръсят слюнка и псувни по червените или сините си шалчета, след което отпушват насъбрания екстаз в селска агресия.

Около стадиона има стотици полицаи, които вместо да си вършат другите неща, като например да гледат в една точка в мизерното районно, стоят като истукани и гледат мрачно. От една страна, защото си искат при точката, от друга – защото знаят, че по време на мача или след него вероятно ще им се наложи да поработят. Някои от тях, в които садистичното начало е засилено, сигурно са доволни, че ще имат възможност да разбият нечия обръсната глава с палка, но повечето са по-скоро отегчени.

Това е ситуацията на всеки мач на Левски и ЦСКА от много години насам.

Вече почти няма и да чуете „Само Левски“ или „Само ЦСКА“.

Призивите на „положително подкрепление“ отдавна са отстъпили на далеч по-звучните „К*Р за Левски“, „Копелета сини, всичко е червено“, „Гунди ви зове, на синьото небе“, „Чорба-м*нет“ т.н. Има и още, но те не може да се напишат в уеба.

Иначе мога да събера смелост и да напиша „Здравейте, аз съм Цвети и имам приятели-ултраси“. Наистина. Имам. От Левски съм, защото баща ми е от Левски, но пък имам приятели от агитката на ЦСКА. С тях съм пила бира, ходили сме на море и си ходим по рожденните дни. Не знам дали такова нещо като „бивши ултраси“, но те от години не ходят по мачове. Следят мачовете и отбора си, но са прекалено заети да правят пари или деца, или и двете. И въобще да си живеят живота.

А сред масата мутри, рецидивисти и комплексирани хулигани, живеенето на живота остава на заден план.

Тъжната истина е, че във футболните мачове между Левски и ЦСКА отдавна няма спорт. Това е война. Многогодишна война между две групи от една и съща субкултура: такава, която не среща своя естествен край, защото се предава от едно поколение на следващо. А както казва един от приятелите ми, за които говорех, „да бъдеш част от това създава чувство за принадлежност, сила, значимост – неща, които много от тези момчета няма къде другаде да получат“.

Наежваме се, когато Тръмп бомбардира Сирия, за да не се обиди Путин и да стане Трета Световна, и се подмокряме, когато Ким Чен Ун прати ракета в задния двор на Белия дом, а в същото време толерираме една реална, макар и жалка в мащаба си, война, чиито военни действия се реализират редовно в центъра на града ни.

В колата си имам диск на Lasthope и обикновено превъртам песента „F*ck Police“ по няколко пъти. Отношението към органите на реда обаче в този казус не е водещо. Водещ е фактът, че една жена, която е била на работното си място, е претърпяла и ще претърпи още цифра очни операции с надеждата, че ще си възстанови зрението.

Тя е жертва на война. И то такава, която може да се предотврати. Аре да ги забраним тия мачове.

 
 

Първи тийзър на новия филм на Ларс фон Триер

| от chronicle.bg |

Цинично откровеният наш любимец, датският режисьор Ларс фон Триер официално е приветстван на кинофестивала в Кан тази година, който започва другия месец. Творческият директор на фестивала Тиери Фремо потвърди, че фон Триер ще се завърне за първи път от 2011 г. (когато „Меланхолия“ стана хит) със своята драма The House That Jack Built.

Историята за серийния убиец ще дебютира в категорията „извън състезание“, което означава, че няма да бъде претендент за „Златна палма“.

Това неофициално реабилитиране на режисьора, който беше обявен за persona non grata, заради неуместни коментари намесващи нацизма на пресконференция през 2011 г.

The House That Jack Built проследява историята на сериен убиец, игран от Мат Дилън. Действието се развива през 70-те години и в него се разказва за пет убийства, които белязват кариерата на Джак като сериен убиец.  В ролите на жертвите му ще видим Ума Търман, Шибон Фалън Хоган, Софи Гробел и Райли Киоу.

За дългата си кариера Ларс фон Триер е бил в конкурсната програма на „Кан“ девет пъти, за първи път през 1984 г. и последно през 2011 г.

Кинофестивалът тази година е от 8 до 19 май. Дотогава, вижте краткия тийзър на The House That Jack Built.

 
 

Шарлиз Терон в нова роля и с ново тяло

| от chr.bg |

Мнозина се чудят как да свалят килограми, но за актрисата Шарлиз Терон се оказва предизвикателство и да ги качи. За последната си роля във филма “Tully” актрисата е трябвало да напълнее с над 22 килограма. За целта тя е настройвала алармата си за 2 сутринта, за да се тъпче с макарони със сирене.

Във филма тя влиза в ролята на майка, претоварена от работа. Терон казва, че за нея е било по-трудно, отколкото си представя, да влезе пак във форма.

„Просто исках да почувствам какво е усещала тази жена и мисля, че за мен [качването на килограми] беше начин да се приближа до нея, да разбера този начин на мислене“, казва тя пред Entertainment Tonight. Актрисата добавя, че заради подготовката за ролята си се е сблъскала и с депресията.

Три месеца са й били необходими да качи килограмите. В началото е било забавно, защото се е чувствала като „дете в магазин за бонбони“. След това обаче нещата са се променили и храненето се е превърнало в работа. Шарлиз казва, че е качила толкова килограми, че децата й са помислили, че е бременна. След филма успява да свали натрупаното излишно тегло трудно. „Отне около година и половина“, казва тя. „Беше дълъг, много дълъг път“.

Това не е първият път, в който актрисата качва килограми за роля. За участието си в „Чудовището“ тя напълнява с над 10 килограма, но тогава свалянето им е било по-лесно.

„Нали знаете, тялото ви на 27 е малко различно от тялото ви на 43, и моят лекар се постара да ме убеди в това“, казва още актрисата.

 
 

JOURNEYversity: състезание за фото и видео маниаците

| от chronicle.bg |

След няколко успешни сесии, в които фотографи, автори и филммейкъри се впускаха в различни предизвикателства от света на адреналиновите спортове, новото издание на Red Bull JOURNEYversity очаква визуални артисти (фотографи и видеографи ), с очи и стабилни камери за необикновеното и предизвикателното. Те ще станат част от надпревара Red Bull Moreni Challenge, съпреживявайки емоциите на атлетите по природния феномен Морените на Витоша.

Идеята на JOURNEYversity е да обучава, с цел “студентите” да навлязат по-дълбоко в спецификите за отразяване на дадена приключенска дейност или екстремен спорт. В духа на университета, наравно с обучението е и приключението, затова то се провежда в контекста на най-необикновените събития през годините. Състезанието по Витошките морени е единствено по рода си, а задачата на участниците в JOURNEYvesity е да го отразят.

Тазгодишното осмо издание ще предизвика личности с интерес към фотографията, кратките видеа и фото/видео материалите. Избраните за участие в JOURNEYversity след кандидатстване и одобрение ще имат възможност да се запознаят със стандартите за видео заснемане и обработка на Red Bull Media House, да станат част от специално организирана приключенска сесия преди състезанието, да реализират самостоятелно създадено от тях съдържание.

Срокът за кандидатстване в Red Bull JOURNEYversity, сесия Moreni Challenge е 18 май. Желаещите да станат част от неповторимото изживяване трябва да изпратят свои визуални материали и кратко резюме на  redbullcontent.bg@gmail.com.