125 години Coca-Cola, 125 години рекламна Коледа

| от |

coca_cola_bottle

Ивелина Атанасова, markbit.net

Никога не съм обичала напитката Coca Cola и смея да твърдя, че изключително рядко изобщо се „престрашавам” да я опитам. Когато говорим обаче за реклама, Coca Cola са едни от най-добрите, a рекламните им кампаниите винаги успяват да ме вдъхновят и заредят с настроение и позитивни емоции.

На 8 май 2011г. една от най-големите в световен мащаб търговски марки отпразнува своя 125-ти рожден ден, което ме провокира да проследя как се е изменяла маркетинг стратегията и рекламната комуникация на марката през годините, за да се превърне в “легендата”, която познаваме днес.

За най-нетърпеливите, това е историята на един от най-забележителните брандове в рекламния бизнес, събрана в 5 минути.

[youtube id=“Pdrr3ZxZUOc“ width=“667″ height=“356″]

Джон Пембъртън открива „тайната” рецепта на напитката. Нейното име, обаче, както и логото, станало символ на десетки поколения, са дело на фармацевтична компания Jacobs, която първа подава ръка на Пембъртън и му помага в дистрибутирането на рекламирането на новата напитка.

1886-1940 – Vintage Coke

Изначало концепцията на напитката Coca-Cola е била тя да се произвежда и продава като лекарство, в случая – сироп за кашлица. И въпреки, че скоро нейният производител ще се откаже от тази идея и ще започне да продава напитката масово, символиката на използваните в рекламата елементи се запазва. Те трябва да внушат на потребителите усещането за „младост”, „свежест” и здраве” – основният цвят е розов, не познатият ни червен, а асоциацията е подсилена от розите и зеленината, които задължително присъстват в печатните реклами.

Желанието на Пембъртън е да наложи напитката като разхладителна за топлите летни дни, както може да се съди от младите дами в ефирни летни рокли в първите реклами.

1900г. е сключен първият партньорски договор за реклама на компанията.

coca-cola_vintage

Договорът е с певицата Хилда Кларк, чиито потрети започват да се появяват редом с логото на Coca Cola по плакати и други печатни материали. Розите и зеленина постепенно започват да отстъпват място на силния контраст между червено и бяло, цветовете които съвсем скоро ще станат емблематични за марката.

Вазата с рози все още присъства в крийтива, въпреки че постепенно бива измествана на заден фон.

В началото на 20-ти век се налага и релефната бутилка на Coca Cola, годината е 1915г., а бутилката е дело на Александър Самюелсън.

Сред любимите ми истории около бранда на Coca Cola е заданието, което получа Самюелсън – „да създаде дизайн на бутилка, който може да бъде идентифициран с марката дори опипван на тъмно или ако бутилката е счупена на парчета”.

Е, всички можем да му признаем, че се е справил.

1921г. е годината на Дядо Коледа

coca-cola_santa_toys_cutout

Едва през 1921г. Coca-Cola започва кампания, която цели да поддържа стабилен темп на продажбите през цялата година, независимо от сезона. За да „избяга” от лятната разхладителна напитка, компанията избира другата крайност и налага образа на Дядо Коледа, а слоганът е: „Жаждата не познава сезоните.”

Цветята биват окончателно заменени от образа на червендалестия и леко закръглен скандинавски приказен герой през 1931г. Според неговия автор, художникът Хадън Сънблум, „Coca Cola и Дядо Коледа са родени един за друг.”

До 1964 г., Дядо Коледа е “официалният” посланик на Coca Cola.

40-те и 50-те години прославят американската история

Втората Световна война и следвоенният период превръщат Coca-Cola в марката на американската нация – компанията подкрепя световната кауза за борба с фашизма и разпространява поредица от плакати, за да насърчи смелостта и героизма на американските войници.

Преди Втората Световна Война напитката е разпространявана единствено в САЩ, по време на войната компанията открива 64 мобилни производствени цеха, които я правят достъпна и в Азия, Европа, както и Северна Африка.

1950г. е паметна за компанията – Coca-Cola е първият бранд, появил се на корицата на списание Time и годината, в която стартира първата телевизионна реклама на Coca-Cola.

1960г.: “Животът е по-хубав с Coca-Cola”

[youtube id=“7VuXNpXSPrE“ width=“667″ height=“356″]

През 1963 г. стартира първата крос-маркетинг кампания на Coca-Cola – освен телевизията, в рекламната кампания са включени още радиото и печатните медии. Привлечени са познати имена и знаменитости, които да промотират бранда – по това време светлините на прожекторите поставят във фокуса Рей Чарлз и Арета Франклин.

“Вълната” на 70-те

През 1969г., Coca-Cola добавят бялата вълна под логото си и стартират нова рекламна кампания, за да представят обновената си визия на потребителите. Рекламата влиза в топ 3 на рекламите на Coca-Cola за всички времена.

През 1980г. започва дългогодишната, „страстна” връзка между Coca-Cola и спорта. Рекламата е Mean, а платформата за нейното популяризиране – „Супер купата”, най-гледаното и обичано от американците спортно събитие.

[youtube id=“xffOCZYX6F8″ width=“667″ height=“356″]

90-те години са „полярният” период на компанията

През 1993г. Coca-Cola „наемат” нов коледен герой – полярната мечка. Първата реклама, която компанията излъчва „Полярна светлина”, оглавява топ 3 класацията за нейните най-добри реклами на всички времена.

[youtube id=“SfIbBNuORHU“ width=“667″ height=“356″]

Пак през 90те се появява и камионът на Дядо Коледа.

[youtube id=“ogetBqMgau0″ width=“667″ height=“356″]

„Отвори път на щастието”

Нови анимационни герои и символи на щастието „заливат” Coca-Cola след настъпването на 2000г. и началото на 21 век.

[youtube id=“R1NnyE6DDnQ“ width=“667″ height=“356″]

Дигитален свят, дигитално парти

125-ят рожден ден на компанията стана повод за поредната „щура” рекламна кампания, която се превърна в една от най-обсъжданите в интернет за последните седмици.

Coca-Cola превърна 26-етажната сграда на централата си в Атланта в огромен дигитален билборд, чрез който каза “Благодаря” на всички свои почитателки.

[youtube id=“KFshiUe_Mmw“ width=“667″ height=“356″]

Дисплеят обхваща около 200 000 квадратни метра прожекционната повърхност, а двучасовото светлинно шоу показва някои от най-запомнящите се реклами на бранда и промяната на бутилката на Coca-Cola през годините. Мен ме “грабна” обаче интеграцията между рекламния дисплей и социалните мрежи. Оказва се, че всеки един от зрителите на шоуто е имал възможността да качва директно свои снимки и видео файлове и да споделя емоциите от зрелището със своите приятели. Nice, a?

Въглеродните емисии, резултат от кампанията ще бъдат компенсирани от компанията и възстановени като финансова помощ в подкрепа на проекта Georgia’s Valley Wood Carbon Sequestration.

Та питам сега аз, качествата или маркетинг стратегията и рекламата превръщат един бранд в легенда?

 
 

„Призрачна нишка“: омагьосаният кръг на гения

| от Дилян Ценов |

Всяка година има по няколко филма, които са многократно номинирани и награждавани, имат страхотна реклама, блясък до втръсване, но потъват в полето на забравата скоро след излизането си. За съжаление към тази група филми причисляваме успешния според световната филмова гилдия „Призрачна нишка“ (Phantom Thread) на режисьора и сценарист Пол Томас Андерсън, с участието на Даниел Дей-Луис. Филмът излезе в края на миналата година и е номиниран в 6 категории за „Оскар“. Въпреки безспорно добрите качества и ниво доста над средното, 2-часовата лента по наше мнение е далеч от най-добър филм на годината.

Известно време преди премиерата на филма, Даниел Дей-Луис обяви, че ще прекрати кариерата си в киното след тази роля. Изключително добър пиар ход, който не можем да пренебрегнем заради уважението на Академията към последните роли на големите актьори. Везните вече бяха наклонени в полза на Пол Томас Андерсън и неговата художествена историческа драма за модния дизайнер Рейнолдс Уудкок. Действието в нея се развива през 50-те години на ХХ век и Уудкок, заедно със сестра си (в ролята е Лесли Манвил) управляват една от водещите модни къщи в Лондон. Почти веднага можете да се досетите, че говорим за моден гений, който е в плен на своята дарба. А сестра му, като един Пиер Берже до своя Ив Сен Лоран, се грижи за всички административни въпроси около бизнеса на създателя на женски блянове. Сервитьорката в провинциален ресторант, Алма, се оказва търсено то вдъхновение и муза, която съвсем скоро започва да работи с дизайнера, да дели легло с него, да споделя мъките му, странностите му и кратките моменти на радост. Постепенно обаче връзката попада в омагьосан кръг, в който Уудкок не може да живее нито с нея, нито без нея.

r0vzXidVqrWAI1JhvptVE5UgRhY

Пол Томас Андерсън, когото познаваме от Inherent Vice (2014), There Will Be Blood (2007) и Boogie Nights (1997), режисира филма и пише сценария. Едно нещо трябва да му признаем и то е, че успява да вкара напрежение иначе равната, и преупотребявана тема за образа на твореца в киното. Историята е достоверна и интересна за гледане. Същото важи и за сценария, в който голяма част от съществено важното остава неизказана. А това винаги работи в угода на зрителя, защото той не получава цялата информация наготово, а трябва да достигне до нея. Опасността режисьорът и сценаристът да се провалят в тези паузи е голяма и Андерсън успява да прескочи трапа. Но дотам. Нищо революционно. Нищо необикновено. Една добра режисьорска работа и добре написан сценарий. Със сигурност не за „Оскар“. На този фон Лука Гуаданино, който се размина с номинация за режисура за „Призови ме с твоето име“ заслужава да заеме мястото на Андерсън. Режисурата на „Призрачна нишка“ почти няма друга гледна точка освен тази на главния герой. А претенциите на дизайнера, когото го дразни шумът от мазане на филия с масло, в един момент втръсват на зрителя. Човек има нужда и от друга гледна точка. Такава, в която той не участва. Тук тя липсва и егоцентризмът на неразбрания творец идва в повече.

PT

Най-силната страна на „Призрачна нишка“ е неговият актьорски състав, а под това разбирайте Даниел Дей-Луис и Лесли Манвил. Да, Дей-Луис е страхотен и тук. Не колкото в „Линкълн“, за който взе своя трети „Оскар“, поставяйки рекорд, но пак е много добър. Отчасти дразнението, което имаме към Уудкок се дължи на изпълнението му. Органичното представяне на тези състояния на необоснована претенция тип „защото аз искам да е така“ успява да ни помогне да го разберем. Но Лесли Манвил за нас е най-доброто в този филм, в ролята на сестрата на Рейнолдс, My old so-and-so (както я нарича той). Тя е човекът, който отключва сградата, за да дойдат шивачките, комуникира с клиентите, накратко – прави възможно Рейнолдс да работи.  Очертава се силна конкуренция за „Оскара“ в лицето на Алисън Джейни в „Аз, Тоня“.  В ролята на Алма влиза Вики Крипс, за която това е първа роля в подобна продукция. Играта й не блести с нещо главозамайващо, но заслужава похвала за страхотната химия между нея и Дей-Луис. Интересно ни е, накъде ще поеме кариерата й в бъдеще след този филм.

04-phantom-thread-8.w710.h473.2x

Като изключим „увисването“ на някои моменти в историята (като този със свалянето на булчинската рокля от заспалата възстара булка) и недостатъците на режисурата, всичко друго е на мястото си. Начело са костюмите – тук наградата, ако бъде спечелена, ще бъде повече от заслужена. Кинематография, музика и декор се допълват за създаването на атмосферата, в която се развива действието. Хубавото е, че и тази детайлност и пищност на фона, не заглушава същественото в историята за вътрешните турбуленции на мъжа и момичето до него.

phantom_thread2

Трудно би било да обобщим филма на Андесрън и да му сложим еднозначен етикет „лош“ или „добър“. Историята на Рейнолдс Уудкок, който е болезнено привързан към сестра си, не обича аспержите си с масло, отказва да изведе жена си на танци, създава сватбена рокля за белгийската принцеса, ще ви заинтригува. Защото е направена добре, внимателно, с уважение към героите. А сюжетът в по-голямата си част, когато не буксува на едно място, успява да изненада. Струва си защото е един от добрите филми на годината. Но в никакъв случай най-добрия. Нито Пол Томас Андерсън е най-добрият режисьор. А Даниел Дей-Луис… поздравления, за всичко. Тази година обаче е ред на Тимъти Шаламе или Гари Олдман.

 
 

Най-високите жени сред известните

| от chronicle.bg |

Известните са като нормалните хора – има ги във всякакви форми и размери. Но има някои жени сред знаменитостите, които са по-високи, отколкото сме си мислели.

Височината на човек е трудна за определяне по телевизията, а и камерите си имат свои хитри ходове да правят един човек по-висок или по-нисък според целта.

Е, жени като Никол Кидман трудно биха могли да ни заблудят относно височината си, след като сме ги виждали до цели двама съпрузи (в случая с Кидман), над които стърчат с по една глава.

Някои жени са мислели, че актьорската им кариера може да бъде застрашена заради височината им. Особено тези, които са били супермодели, където височината е от изключително значение. Често обаче, дългите крака и главата в облаците работят за актрисите.

Гуендолин Кристи, която влиза в ролята на Бриен Тартска в „Game of Thrones“ едва ли щеше да получи тази роля, ако не беше толкова висока.

В галерията сме събрали най-високите жени в Холивуд. Вижте кои са те.

 
 

Седем медала за българските гимнастички на турнира Гран При

| от chr.bg, БТА |

Седем медала спечелиха български състезателки на турнира по художествена гимнастика от сериите Гран При в руската столица Москва и от съпътстващия международен турнир. Отличията завоюваха ансамбълът на България за жени, Боряна Калейн и Ерика Зафирова. Ансамбълът е състав Симона Дянкова, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова, Елена Бинева и Теодора Александрова, с треньор Весела Димитрова и помощник-треньор Михаела Маевска, завърши на второ място в многобоя, а на финалите днес взе златото на финала на пет обръча и сребро на три топки и две въжета.

На обръчи българките бяха оценени с 18.900 точки. На второ място се наредиха домакините от Русия с 18.500 точки, а на трето Узбекистан с 15.900 точки. На топки и въжета възпитаничките на Весела Димитров получиха за изпълнението си оценка 18.500 точки. Шампионки станаха домакините от Русия с 19.300 точки, а на трето място е Финландия с 14.950 точки.

В състезанието участваха само четири ансамбъла. 17-годишната Боряна Калейн завърши 10-а в многобоя, но днес взе пълен комплект отличия на финалите на отделните уреди. Българката стана шампионка на топка, взе сребро на обръч и бронз на лента. Калейн не игра само на финала на бухалки. За съчетанието си на топка Калейн получи оценка от 17.950 точки. Втора и трета са съответно Дина Аверина (Русия) със 17.350 точки и Катарина Халкина (Беларус) със 17.000 точки. Калейн взе сребро на обръч със 17.150 точки. Тя беше резерва в този финал, но в последния момент се наложи да играе и завоюва среброто. Първа е Дина Аверина (Русия) с 18.650 точки, а трета – Катарина Халкина (Беларус) с 15.950 точки. На лента Калейн е трета с 14.950 точки. Първа е Халкина с 16.450 точки, а втора Александра Солдатова (Русия) с 15.800 точки.

В съпътстващия международен турнир Ерика Зафирова се класира трета в многобоя. На този турнир нямаше финали на отделните уреди. Шампионка стана Карина Кузнецова (Русия) със сбор от 63.550 точки, следвана от Анастасия Салос от Беларус с 61.700 точки, а Зафирова събра сбор от 54.950 точки (15.500 точки на обръч, 13.150 точки на топка, 13.200 точки на бухалки и 13.100 точки на лента). Това беше първо състезание за националките за новия сезон. В края на март София е домакин на кръг от Световната купа, а през септември в България ще се проведе и световното първенство по художествена гимнастика.

 
 

Оневиниха ръководителя на Нюйоркския балет

| от chronicle.bg |

 След двумесечно разследване, ръководителят на Нюйоркския балет Питър Мартинс беше оневинен по обвиненията на няколко танцьори в сексуален тормоз и физическо насилие срещу него.

В. „Ню Йорк таймс“ съобщи, че балетът и школата към него са предприели нови мерки, за да се уверят, че танцьорите „се чувстват сигурни, уважавани“ и способни да изразяват свободно притесненията си.

Мартинс каза, че е „удовлетворен“ от откритията на независимото разследване. Той отрече обвиненията на няколко бивши балетисти и миналия месец се оттегли от длъжността си.