100-те книги, които всеки трябва да прочете, според “Амазон”

| от |

Screenshot_6

„Амазон” обнови списъка си със 100-те книги, които всеки трябва да прочете, съобщи Си Ен Ен.

Те са от последните 200 години и класическите романи отстъпват на съвременната литература. Заглавията са определени от екипа на „Амазон”. Те не се класирани, тъй като не може да се каже, че някоя от тях е по-ценна от друга, по думите на Сара Нелсън, ръководител на екипа.

Търсен е баланс между художествена и документална литература. От списъка са изпаднали традиционни класики като „Моби Дик” и „Клетниците”, тъй като екипът е гласувал единодушно за това.

1. “1984” от Джордж Оруел
2. “Кратка история на времето” от Стивън Хокинг
3. “A Heartbreaking Work of Staggering Genius” от Дейв Егерс
4. “A Long Way Gone: Memoirs of a Boy Soldier” от Ишмаел Бей
5. “A Series of Unfortunate Events #1” от Лемъни Сникът
6. “A Wrinkle in Time” от Мадлин Л’Енгъл
7. “Избрани разкази” от Алис Мънро
8. “Алиса в Страната на чудесата” от Луис Карол
9. “Цялото президентско войнство” от Боб Удуърд и Карл Бърнстейн
10. “Прахът на Анджела” от Франк Маккорт
11. “Are You There, God? It’s me, Margaret” от Джуди Блум
12. “Белканто” от Ан Пачет
13. “Възлюбена” от Тони Морисън
14. “Родени да тичат” от Кристофър МакДугъл
15. “Параграф 22” от Джоузеф Хелър
16. “Чарли и шоколадовата фабрика” от Роалд Дал
17. “Паяжината на Шарлот” от E.Б. Уайт
18. “Да срежеш камъка” от Абрахам Вергезе
19. “Дневникът на един дръндьо” от Джеф Кини
20. “Дюн” от Франк Хърбърт
21. “451 градуса по Фаренхайт” от Рей Бредбъри
22. “Страх и ненавист в Лас Вегас” от Хънтър Томпсън
23. ”Лека нощ, луна” от Маргарет Уайз Браун
24. “Големите надежди” от Чарлс Дикенс
25. “Пушки, вируси и стомана” от Джаред М. Даймънд
26. “Хари Потър и философският камък” от Джоан Роулинг
27. “Хладнокръвно” от Труман Капоти
28. “Преводачът на болести” от Джумпа Лахири
29. “Невидимият” от Ралф Елисън
30. “Jimmy Corrigan: Smartest Kid on Earth” от Крис Уеър
31. “Поверително от кухнята” от Антъни Бурдейн
32. “Life After Life” от Кейт Аткинсън
33. “Малка къща в прерията” от Лора Уайлдър
34. “Лолита” от Владимир Набоков
35. “Любов по време на холера” от Габриел Гарсия Маркес
36. “Магия за обич” от Луиз Ърдрич
37. “Човекът в търсене на смисъл” от Виктор Франкъл
38. “Мe Talk Pretty One Day” от Дейвид Седарис
39. “Мидълсекс” от Джефри Юдженидис
40. “Среднощни деца” от Салман Рушди
41. “Големият залог“ от Майкъл Луис
42. “Души в окови” от Уилям Съмърсет Моъм
43. “По пътя” от Джак Керуак
44. “Out of Africa” от Исак Дайнъсън
45. „Персеполис” от Марияне Сатрапи
46. „Синдромът Портной” от Филип Рот
47. „Silent Spring” от Рейчъл Карсън
48. „Кланица 5” от Кърт Вонегът
49. „Отбор от съперници” от Дорис Кърнс Гудуин
50. „Невинни години” от Едит Уортън
51. „The Amazing Adventures of Kavalier and Clay” от Майкъл Чабън
52. „Автобиографията на Малкълм Х” от Малкълм X и Алекс Хейли
53. „The Brief Wondrous Life of Oscar Wao” от Жунот Диас
54. „Крадецът на книги” от Маркъс Зюсак
55. „Спасителят в ръжта” от Дж. Д. Селинджър
56. „Цветът на водата” от Джеймс Макбрайд
57. „Поправките” от Джонатан Франзен
58. „Дяволът в белия град” от Ерик Ларсън
59. „Дневникът на Ане Франк” от Ане Франк
60. „Вината в нашите звезди” от Джон Грийн
61. „Даващият” от Лоис Лаури
62. „Силата на уязвимостта” от Брин Браун
63. „Тъмните му материи.Златният компас” от Филип Пулман
64. „Великият Гетсби” от Франсис Скот Фицджералд
65. „The Handmaid’s Tale” от Маргарет Атууд
66. „Гордост и предразсъдъци” от Джейн Остин
67. „Игрите на глада” от Сюзан Колинс
68. „Къщата в къта на Пух” от А.А. Милн
69. „Безсмъртната Хенриета Лакс” от Ребека Склут
70. „The Liars’ Club: A Memoir” от Мери Кар
71. „Похитителят на мълнии” от Рик Риърдън
72. „Малкият принц” от Антоан дьо Сент Екзюпери
73. „Дългото сбогуване” от Реймънд Чандлър
74. „Ал Кайда и пътят към 11 септември”от Лорънс Райт
75. „Властелинът на пръстените” от Дж. Р. Р. Толкин
76. „Мъжът, който взе жена си за шапка” от Оливър Сакс
77. „Дилемата на всеядния” от Майкъл Полан
78. „The Poisonwood Bible: A Novel”от Барбара Кингсолвър
79. „The Power Broker: Robert Moses and the Fall of New York” от Робърт A. Каро
80. „Мъж на място” от Том Улф
81. „Пътят” от Кормак Маккарти
82. „Тайната история”от Дона Тарт
83. „Сиянието” от Стивън Кинг
84. „И изгрява слънце” от Ърнест Хемингуей
85. „The Things They Carried” от Тим О’Брайън
86. „The Very Hungry Caterpillar” от Ерик Карл
87. „Шумът на върбите” от Кенет Греъм
88. „Хроника на птицата с пружина” от Харуки Мураками
89. „Светът според Грап” от Джон Ървинг
90. „The Year of Magical Thinking” от Джоан Дидиън
91. „Things Fall Apart” от Чинуа Ачебе
92. „Да убиеш присмехулник” от Харпър Лий
93. „Unbroken: A World War II Story of Survival, Resilience, and Redemption” от Лаура Хиленбранд
94. „Долината на куклите” от Джаклин Сюзън
95. „Където свършва тротоарът” от Шел Силвърстийн
96. „Където бродят дивите неща” от Морис Сендак
97. „Фантомът Тулбут” от Нортън Джъстър
98. „Чужденецът” от Албер Камю
99. „Breath, Eyes, Memory” от Едуиж Донтика
100. „Не казвай сбогом” от Джилиан Флин

 
 

Том Пети е починал от неволна свръхдоза от седем лекарства

| от |

Рокпевецът Том Пети е починал през октомври вследствие системно нарушение на работа ан органи, предизвикано от неволно свръхдоза със седем лекарства, съобщи службата по съдебна медицина на Лос Анджелис, цитирана от Ройтерс.

Смята се, че кончината на Пети на 66-годишна възраст се дължи на комбинирана токсичност от фентанил, оксикодон, темазепам, алпразолам, циталопрам, ацетилфентанил и деспропионил фентанил.

Причината за смъртта се категоризира като „злополука“.

Пети, сред чиито хитове са „Refugee“, „Free Fallin'“ и „American Girl“, бе намерен в безсъзнание в дома си в Малибу на 2 октомври м.г. и почина броени часове по-късно в болница.

 
 

Индира Ганди: „Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

| от chronicle.bg |

Твърда, авторитарна и решена да управлява почти неуправляема страна, Индира Ганди е една от великите жени в световната политика, и една от най-противоречивите. Тя е министър-председател на Индия четири пъти и е ключова фигура в страната в продължение на две десетилетия.

Родена под знака на политиката, тя е внучка на Мотилал Нери, един от ранните лидери на Индийското движение за независимост, и дъщеря на Джавахарлал Неру, който заема поста на министър-председател в първите 17 години откакто страната извоюва своята независимост от Великобритания.

Когато самата тя става министър-председател, повежда най-многолюдното демократично  общество от 700 млн. души. Годините на управлението й са бурни и стигат до кулминация през юни 1984 г., когато по нейно нареждане армията нахлува в „Златния храм“, най-святото място за сикхите, в Амритсар, в щата Пенджаб. На 1 ви ноември същата година,  сутринта, е простреляна 30 пъти от двама  свои  охранители в градината на дома си. Предстои й да бъде интервюирана от актьора Питър Устинов, който по това време снима филм в Индия за ирландска телевизия.

Мразена или обичана, диктатор или не, Индира Ганди е забележителна личност, която може да ни  научи на много. Добре или зле, тя управлява една от най-хаотичните страни в продължение на десетилетия. Преизбирана е няколко пъти. И променя света.  Всичко започва на днешната дата, когато през 1966 г. тя е избрана за министър-председател. И се основа на част от казаното от самата Индира Гадни по долу.

индира ганди
Getty Images

„Прошката е добродетел на смелите“

„Има два вида хора: такива, които вършат работата, и такива, които си пишат заслугите за това. Опитай се да бъдеш от първата група, там конкуренцията е много по-малка.“

„Хората са склонни да забравят задълженията си, но не и правата си.“

„Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

„Печеленето или губенето на избори не е по-важно от заздравяването на страната.“

„По принцип съм мързелива, но имам психология на домакиня, когато става въпрос за работата ми.“

„Никога не съм се обръщала към някого за съвети или утеха. Още като малко момиче, трябваше да се оправям сама, защото такива бяха обстоятелствата и те малко или много са същите днес. Трябва да взимам собствените си решения.“

индира ганди
Getty Images

„В Индия няма политик, който да се осмели да обясни  на масите, че кравите трябва стават за ядене.“

„Няма любов, там където няма воля.“

„Баща ми беше държавник, аз съм политик. Той беше светец. Аз не съм.“

„Ако умра от насилствена смърт, както се опасяват някои а други планират, насилието ще бъде в умовете и действията на извършителите, не в моето умиране.“

„Аз не съм човек, който може да бъде притиснат – нито от човек, нито от нация.“

„Ако видя нещо мръсно или разхвърляно, трябва да го почистя.“

„Колективната присъда на електората трябва да бъде уважавана.“

„Възможностите не се дават. Те се отвоюват и се работи за тях. И за това трябва постоянство… и кураж.“

индира ганди
Getty Images

„За да се освободи, една жена трябва да се чувства свободна да бъде  себе си. Не да се сравнява с някой  мъж,  а  през призмата на своите собствени капацитет и личност.“

„Всяко ново преживяване придава още зрялост и разширява погледа.“

„Жените понякога отиват твърде далеч, вярно е. Но само когато отидеш твърде далеч, другите слушат.“

„За да бъде способен, човек трябва да вярва в себе си.“

„Смисълът на живота е да вярваме, да се надяваме и да се борим.“

„Скоро след като изкачих един връх,  разбираш, че той е бил един от най-ниските, че планината всъщност е верига от планини, и че има още много планини за катерене. И колкото повече се изкачваш, толкова повече искаш да продължиш, независимо, че си нечовешки уморен.“

„Животът е непрестанен процес на адаптация.“

 
 

Жулиет Бинош спечели награда French Cinema

| от chronicle.bg, по БТА |

Жулиет Бинош спечели наградата „Френч синема“ за популяризиране на френското кино в чужбина, предаде Франс прес.

„Впечатляващо е да получиш награда в родината си – каза 53-годишната актриса, след като бе удостоена с приза на организацията „Юнифранс“, отговаряща за популяризиране на френското кино в чужбина. – Френското кино се отличава с изключително разнообразие. Осигурена му е система за поддръжка, популяризиране и финансиране, която трябва да бъде съхранена.“

„Жулиет винаги намира своето място, независимо каква е националността на филма, в който участва“, заяви президентът на „Юнифранс“ Серж Тубиана. Наградата й бе връчена от министърката на културата на Франция Франсоаз Нисен.

Жулиет Бинош е сред най-известните френски актриси в чужбина. През 1997 г. тя спечели „Оскар“ за актриса в поддържаща роля за „Английският пациент“. По този начин стана втората френска актриса, грабнала престижната статуетка, след Симон Синьоре.

Миналата година наградата „Френч синема“ бе присъдена на Изабел Юпер.

 
 

Какво да скрием от европредседателството

| от |

Шест месеца са много. Толкова време е достатъчно дори сезоните да се сменят, представяте ли си! 

По принцип мотото „Да не се изложим пред чужденците“ е доста тъпо. Но все пак е кофти да се изложим пред чужденците и затова, докато се правим, че не ни интересува, трябва да помислим как все пак да не го направим.

За щастие можем да избегнем излагане с далеч не толкова мащабна операция. На първо време – много добре знаем какво не ни е наред, защото го въртим всеки ден. Да, за първи път в историята на света хроничното ни мрънкане ще влезе в употреба.

Лесно е! Представете си, че някой ви идва на гости – какво правите? Всичко, което не харесвате отива или заметено под килима, или прибрано по шкафове, гардероби и детски стаи. Тази метода е толкова проста, че ни отблъсква, защото не е ни отива на егото да си решаваме проблемите толкова елементарно. Но днес ще ни отива.

На първо време трябва да се лишим от уличните дупки, уличните кучета и хората, които живеят на улицата, за да си помислят чужденците „Брей, тези българи колко луксозно живеят“. Да запълним дупките по улиците е морално, за разлика от това просто да разкараме останалите две. Оставете това, ами си е и доста работа.

Сега е моментът да падне един хубав, полуапокалиптичен сняг! Да покрие всичко, само НДК да се вижда. Освен очевидните ползи от бедствието, като бонус резултат хората няма да имат избор освен да се пречупят и да заискат още лифтове. 

Следва интернет и телевизиите. Пълно информационно затъмнение! Никой чужденец не бива да вижда какво правим и казваме в интернет или по телевизията. Единственият канал, който дават по телевизията, е Discovery, а единственият сайт в интернет – Wikipedia. Но не искаме да изглежда така все едно хората нямат мнение. Искаме да изглежда така все едно хората имат мнение, но си го базят за себе си и се образоват преди да го изкажат.

Накрая е нужно да прикрием самият факт, че много ни интересува какво мислят другите. Не знам дали гледахте репортажа за готвачите, които се грижат за нашите евро гости. Всички традиционни блюда бяха сервирани по специален изключително красиво подреден начин, който няма нищо общо с този, които сме свикнали.

Никакви такива повече! Шопската салата вече се прави в леген, сипва се с черпак и се сервира така. Пред хората. 

Какъв пиар само би било това!