10-те най-добри книги на 2013 г. според Опра Уинфри

| от |

oprah picks dickens

Клубът за книги на Опра Уинфри е призната „фабрика за бестселъри“. Обикновено, след като представи дадена творба в рубриката си, водещата я превръща в лидер в класациите. Представяме ви най-добрите 10 книги, представени в Клуба за книги на Опра, публикувани в lira.bg от oprah.com.

„The Isle of Youth“ от Лора ван ден Берг. Ако си падате по главни персонажи, които са жени, това е книгата за вас. Насладете се на дълбочината и комплексността на героините в тази колекция разкази.

„Country Girl: A Memoir“ от Една О’Брайън. Мемоари на една от най-значимите съвременни ирландски писателки. Пикантните истории и клюки са още един бонус.

„Знакът на всички неща“ от Елизабет Гилбърт. Независимо дали сте харесали „Яж, моли се и обичай“, в тази книга Гилбърт се показва като способна писателка. Макар книгата да е 512 страници, историята се развива толкова бързо, че ще сте я прочели за по-малко от седмица. Разказва се за жена от Филаделфия, която става признат ботаник през ХІХ век.

„Vampires in the Lemon Grove“ от Карън Ръсел. Макар разказите да са в жанр фентъзи, това, с което се запомнят героите, е именно тяхната човечност.

„The Flamethrowers“ от Рейчъл Къшнър. Изключително жива история. Тя разказва за преследването на любовта, изкуството, значимата кауза.

„The Good Lord Bird“ от Джеймс Макбрайд. Фиктивна история, вдъхновена от действителни събития. Книгата разказва за момче-роб, което заедно с Джон Браун, променя хода на американската история.

„The Interestings“ от Мег Уолицър. Приказка за приятелството. Главната героиня се запознава с група нейни връстници, тийнейджъри, с които се свързва до живот. Книгата представя приятелството като жив организъм и показва как то се развива в рамките на 30 години.

„The Cuckoo’s Calling“ от Робърт Галбрайт. Дж. К. Роулинг, която пише под псевдоним, показва, че може да изгради заплетен сюжет в този детективски роман. Роулинг тушира критиците си с това произведение.

„Dog Songs“ от Мери Оливър. Носителката на „Пулицър“ Оливър не изневерява на стила си. Тя представя поезията като най-добрия приятел на жената.

„The Woman Who Lost Her Soul“ от Боб Сакочис. Този шедьовър засяга вечните екзистенциални чувства на гняв и тревога, които съпътстват живота. Роман за война, отчаяние, цинизъм и желание.

 
 

Купете си шато във Франция за 60 долара

| от chronicle.bg |

Някога мечтали ли сте си да имате замък във френската провинция? А имате ли 58 долара?
Краудфъндинг кампания за реставриране на френското шато Ebaupinay в региона Дьо Севър в западна Франция предлага дялово притежание върху него срещу средства за възстановяването му. Инвеститорите ще имат думата в ремонтната дейност. Организатори са стартъпът Dartagnans.fr и асоциацията за реставриране Adopte un chateau.

Инвестицията ще ви превърне и в неофициален френски „лорд“.

„Хората също така ще могат да дойдат и да ни помогнат с работна ръка за работата по шатото, както се е правело едно време преди 500 години“, казва основателят на Dartagnans Ромен Делом

Последният проект на Dartagnans и Adopte un Chateau замъка Mothe-Chandeniers. „Mothe-Chandeniers е от 19 век, а Ebaupinay е от 14 и по това двата проекта се различават. Искаме да направим реставрацията изцяло по средновековни методи и с автентични материали“, пояснява Делом.

Mothe_chandeniers1

Относно замъка Mothe-Chandeniers: през декември 2017 година 27,910 човека от 115 страни участват в спасяването му. Официално документите се подписват през март 2018 година и мнозина от дарителите идват да помагат. По думи на Делом: „Хубавото беше с Mothe-Chandeniers, че успяхме да направим всичко, което обещахме на хората“

Ebaupinay – името означава „бял трън“ – е построен през 14-15 век в готически стил с разрешение на френския крал Чарлз VII. Официално става исторически паметник през 1898 година. Той има 4 кули, които са в голямата си част здрави, въпреки пожара през 18 век при Френската революция.

Общия напън е да се сменят дървениите и да се оправят камъните, където може, да се направят ковачници, конюшни, средновековни кръчми и хостел. Ако останат средства, може и зона за битки.

Когато проектът бъде завършен, очакват се около 50-60 000 посетители на година.

Във Франция има около 600 замъка в непосредствена опасност. Това означава, че ако не им се помогне в следващите месеци или години, ще изчезнат завинаги.

Концепцията за обществено финансиране на подобни реставрации срещу дял от собствеността може да се прилага навсякъде по света. Страни като Италия, Испания и Великобритания имат същия проблем.

 
 

Кои са по-опасни: кулагиновците или ричардовците?

| от Вучето |

Най-скандалният български гримьор стигна до края на пътя от “Осанна” до “Разпни го”. След като потроши малко продуцентска покъщнина, беше набит от “мецана” Костова с пластмасова бутилка и разби с неподозирана за крехката си физика сила вратата, водеща към външния свят, зрителите най-после се възмутиха и обърнаха палеца надолу. 70 и няколко процента дислайк изпратиха Кулагин да си лакира ноктите у дома, при баба и мама.

В Къщата ликуват, пият и пеят възрожденски песни, за да ознаменуват освобождението от тиранина. Сдружение “Майки срещу насилниците на жени” се обърнаха с искане към премиера да обяви 15 октомври, датата, на която Кулагин напусна шоуто, за национален празник. В няколко града на страната се канят да организират през уикенда всенародни тържества, на които да се раздава курбан за здравето на пострадалите от ръката на гримьора на ВИП-ове, Папи Ханс и Ваня Костова.

Главата на змията беше стъпкана и Доброто възтържествува. Както винаги.

А дали наистина?

Заради разиграващите се вече повече от месец циркове около Валентин Кулагин и несекващите коментари за безобразното му поведение, някак на заден план останаха други панаирджийски мечки. Именно те използваха интереса към главния дразнител в реалитъ предаването като параван, зад който да скрият собственото си безобразие. Думата ми е за Ричард Величков – “Ричи”.  И не конкретно за него, а за  всички немуподобни, които бродят из фитнес-клубовете на републиката и помпат мускули в очакване да станат известни. Ако не може утре, то поне вдругиден, че много им е спешно да почнат да ги спират хората по улиците и да ги молят да си направят селфи с тях  Междувременно се явяват на разни конкурси за Мистър Едикаквоси по слипчета Andrew Christian (дизайнерският надпис на ластика моментално прибавя поне десет точки отгоре). Освен това четат литература за самопознание и самопомощ: “Преди да се гръмнеш прочети тази книга” (подвеждащо заглавие – НЕ е книга за лов и риболов!), “Силата на духовната интелигентност” (висока топка!) и “ Лидерите винаги обядват последни”( още по-висока топка! Допълнително затруднение: от нея се огладнява…)

Ричардовците са непреклонни в амбицията си да станат милионери като правят…нещо. Представят си как след време някой ще напише книга за самопомощ, вдъхновена от техния светъл пример, със заглавие: “От Смолян до милиона”.

Друго нещо, с което ричардовците си запълват времето в очакване да се случи националната известност и първият милион, е като спят с жени, които не непременно харесват. Наричат тези жени не кифли, а “вафли”. Причината е, че като им се прияде нещо сладко и няма кифли, и вафлите стават. Жени – вафли, все тая. За тях сексът с манекенка в национален ефир или на страниците на жълт вестник с каракачанска овца е еднакво ефективен начин за постигане на заветната цел.

С ричардовците разговорът невинаги върви гладко, защото особеностите на диалектния им изказ често затрудняват събеседниците им.  Обаче ричардовците компенсират липсата на богат речник и бляскав интелект със солиден запас от 48 тениски с маркови етикети отзад на врата. Така де, нали по броя и бранда на тениските посрещат… По какво изпращат още не са го измислили.

Ричардовците са пример за подръжание за малките, които искат да станат като тях като пораснат. И как не! Казват “Добър ден” на влизане в аптека, кръстят се в черква и отстъпват място на бременни и баби в трамвая. Това последното е приятно допълнение към PR образа им, въпреки че е пълно фентъзи. Ричардовците не ползват трамвай, не защото не могат да се научат да го карат, а защото предпочитат да карат други… коли.

Ричардовците могат и да харесват кулагиновците, но могат и да не ги харесват. Те всъщност нямат нищо против да са приятели с “джендъри”, понеже на техен фон по презумпция изглеждат по… развити. А и джендърите не са им конкуреция за женското внимание. Виж, проблем са разните там интелектуалци, които хем не могат да вдигат 100 от лежанка, хем дрехите им не са италиански, но въпреки това ги водят ВИП. Нещо не излиза сметката. Изобщо, разсъждават ричардовците, ако продължават някакви сакати физици, дето говорят през лаптопа си, и други смешници без добре оформени трицепси да печелят възхищение, награди и риалити шоа, накъде изобщо  се е запътил този свят?

Накъдето и да се е запътила този свят обаче, ричардовците винаги ще се нагаждат към новата среда. Защото са нов биологичен  неунищожими вид хлебарки. Само че хлебарки с ЕГН. И се размножават. Но всички останали се правят, че не ги забелязват, понеже някак е срамно да кажеш, че домът ти е нападнат от гадините. Тогава не ти остава нищо друго освен  да се гръмнеш ПРЕДИ да прочетеш бестселъра “От Смолян до милиона”.

 
 

Най-голямата загуба за Сол Гудман не беше на екран

| от chr.bg |

Сезон 4 на „Better Call Saul“ все повече ни доближава до отговора на въпроса как Джими Макгил (Боб Оденкърк) става адвокат на престъпниците. Вече ни е ясно, че това ще стане след много трупове.

Има известна логика „Better Call Saul“ да не е толкова кървав, колкото „Breaking Bad“, поне в началото, преди персонажите да станат част от наркокартела на Албакърки, който погълна и Уолтър Уайт. Има обаче и изветна логика нещата постепенно да ескалират. Сезон 4 ни дава повече от братовчедите на Саламанка – Лало и Начо, които правят наркобизнеса още по-брутален. Виждаме Майк да убива за първи път, както и, за съжаление, нещо, което се предполагаше от края на сезон 3 – смъртта на Чък Макгил.

Въпреки всичкото насилие, най-важната за Джими смърт не се случи на екран.

Better-call-saul-episode-105-jimmy-odenkirk-8-sized-935

Става въпрос за клиентката и звезда в първата голяма реклама на адвоката – Джералдин Щраус. Тя умира преди събитията от епизод 6 „Пинята“.

В същото време вече сериозната му връзка с Ким не прави Макгил по-добър човек (всъщност може би дори го тласка по-навътре в престъпните среди). Истината е, че Джими е най-добър, когато се занимаваше с право за възрастни, не най-престижния юридически бранш. Това занимание потискаше дребните му измами и помагаше на една прослойка на обществото, която често е забравяна.

Както можеше да се очаква, и тази страна на практиката му е поругана – когато манипулира Айрийн да приеме споразумението на Сандпейпър. Като компенсация и заради съвестта си по-късно призна на всички в старческия дом каква е била целта му и така губи доверието на възрастните хора там завинаги.

Между сезоните има 13 месеца, така че ни е лесно да забравим добронамерения аспект от кариерата на Джими. Със смъртта на г-жа Щраус като че ли и тази добронамереност умира и се бележи старта на новия тъмен живот на Джими Макгил и смъртта на стария.

До края на сезона Джими поддържа вид, че иска разрешителното му за практикуване на право да му бъде върнато и епизодът „Пинята“ заедно със смъртта на Щраус са повратен момент в сезона. Доста неща се променят до края, но най-много самият бъдещ Сол Гудман.

 
 

Филмите на Дисни, които направиха детството ни приказка

| от chronicle.bg |

Още точно 5 години и „The Walt Disney Company“ става на 100! На 16 1923 година братята Уолтър и Рой Дисни основават „Disney Brothers Cartoon Studio“ – това е първоначалното име на компанията. През годините то става „The Walt Disney Studio“, а после и „Walt Disney Productions“преди финално да се смени през 1986.

Уолтър Елиас Дисни не е просто кинаджия. Една от най-влиятелните личности в киното на миналия век е създател на стотици светове, в които растат милиони деца по света. Помните ли видеокасетите от 90-те, дублирани от един единствен мъж, който озвучаваше всички персонажи? Днес е странно, но тогава това правеше детството ни. Сядахме на дивана и се радвахме, когато можем вече сами да превъртим касетата без да викаме възрастните.

Кой може да отрече очарованието на тези стари анимационни ленти, в които първоизточникът са били хартията и моливът? В които дори можеш да видиш щритихите с течение на филма. Това е по-прекрасно и от най-изпипаната 3D анимация. Не искаме да ставаме по-носталгични, отколкото вече сме, но днешните анимации биха могли да си вземат един или два урока от онези, излезли изпод ръката на самия Дисни… който е роден на днешната дата между другото.

Да не говорим, че класиките на „Дисни“ ще бъдат екранизирани за игралното кино все повече и повече. Вече имаме „Пепеляшка“ и „Красавицата и Звяра“, предстои и „Мулан“.

Силно се надяваме, че тези любими анимации, няма да бъдат забравени скоро. Припомняме ви няколко от тях, защото отраснахме с тях, имахме прекрасно детство (за което частично са виновни те) и искаме и днешните деца да го имат. Вижте ги в галерията горе.