shareit

10 странни езика, измислени по странни причини

| от |

16183

Повече от 6909 езика се говорят по света. Това твърдят учените от Американския летен институт по лингвистика с традиции в изследването на писменото и говоримо слово от 1934, пише Радио Fresh!. Някои други изследователи предполагат, че езиците на Земята са почти 10 хиляди.

При толкова много азбуки, думи и писмени знаци усилието да бъде измислен цял нов език се струва на мнозина странен начин човек да прекара времето си. Обаче винаги има защо.

Хората измислят езици по научни, културни и художествени причини. С тях те изпробват теории за това как работи човешкият мозък, помагат на други хора да общуват, опитват да подобрят съществуващите начини на изразяване или да докажат някаква теза.

Тук ви представяме 10 от най-необичайните езици, измислени в различни епохи от човешката история.

1. Клингонският – може би най-известният в света език на художествени герои. Говори го фантастичната раса извънземни от популярния американски сериал „Стар Трек” – първите извънземни, с които в сюжета на филма земляните осъществяват контакт. Днес доста добре успяват да го говорят някои от най-големите фенове на филмовата поредица. Наблюдателите смятат, че лингвистът Марк Оукранд, измислил клингонския, умишлено е добавил сложни правила и звуци, рядко срещани в по-разпространените човешки езици. Една възможна трудност за всеки, който иска да общува на клингонски, е, че понеже е реч на извънземните, в него липсват много обичайни за хората на Земята изрази. На клингонски има няколко различни думи за „бия се”, но няма „здравей”. Най-близкият еквивалент на „здравей” е „какво искаш?”. Славата му е толкова голяма, че миналата година в Холандия бе представена опера на клингонски език.

2. Есперанто – най-успешният международен спомагателен език до днес. Над 2 млн. души по света го говорят. Създаден е през 19 век от полския лекар Людвиг Заменхоф, чиято идея била да намали международните спорове, като създаде общ език, лесен за научаване и политически неутрален. Есперанто става популярен през Първата световна война, но тоталитарните режими в нацистка Германия и СССР преди Втората световна го клеймят като шпионски и конспиративен. През 50-те години е реабилитиран, а днес го говорят в 115 държави, главно в Европа, Източна Азия и Южна Америка. Въпреки, че не е официален език в нито една страна, есперанто е признат от ЮНЕСКО още през 1954.

3. Новговор, написан от Джордж Оруел за романа му „1984”. В книгата тоталитарното правителство работи за това да замести английския език с новговор. Целта на догматичната власт е „да стесни обхвата на мисълта” на обществото. Езикът не съдържа думите „свободен” и „свобода”, така че идеята за свобода да бъде буквално немислима. Вместо да създава нови думи, правителството в култовата антиутопия полага усилия да унищожава познати изрази, представи и мисли.

4. Куеня – вероятно един от последните 20 измислени езика в света. Негов автор е Джон Р.Р. Толкин, който го включва в сюжета на култовата фентъзи поредица „Властелинът на пръстените”. Това е церемониалният език на елфите, който в екранизацията на поредицата сме чували от героя на Орландо Блум – Леголас. Най-сложният език е от всички, измислени от Толкин. Всъщност Средната земя в сюжета на книгите за властелина е измислена за езика куеня, а не обратно. Толкин започва да пише историите си, за да снабди езика с богата история, със специален фантастичен бекграунд. Според британския писател куеня е неговият опит да създаде възможно най-красивия език, който човек може да си представи. Звученето и граматиката са взети предимно от финския, латинския и гръцкия, които според Толкин са най-красиви.

5. Солресол. Той е разработен от французина Франсоа Сюдре през първата половина на 19 век. Съставен е изцяло от 7-те срички, с които се обозначават имената на музикалните ноти (до, ре, ми, фа, сол, ла, си). Това означава, че думите в него могат да бъдат изписвани с ноти и че езикът може да се комуникира с пеене. Ако бъдат изобразени със седем различни цвята, сричките в него стават лесно четими за неграмотните хора.

Солресолът се смята за добър пример за международен спомагателен език – той е умишлено опростен, за да направи комуникацията в света по-лесна. Така и не намира популярно приложение, но до днес има хиляди фенове.

6. Токи пона. Създаден през 2001. Според хипотезата на Сапир-Уорф (двама американски лингвисти), известна още като принцип на лингвистичната относителност, мислите и възприятията на човека може да бъдат оформени от езика, който той говори. Токи пона е интересен опит, базиран на тази теория. Идеята му е да опрости сложният живот на хората, като им предложи много лесен метод за изразяване – само от 123 думи, които могат да бъдат съчетавани, за да се получат по-сложни. Така „щастлив” на токи пона става „чувствам добре”, алкохолът е „луд вода”, а геологията – „земя познание”. Въпреки че много лесно се учи, езикът има сериозни проблеми при изразяването на по-сложни нюанси на значението.

7. Лаадан. Д-р Сузет Хаден, професор по лингвистика, измисля този език като друг вид тест за споменатата по-горе хипотеза на Сапир-Уорф. В този случай тя изследва твърдението, че човешките езици не са адекватни на начина, по който се изразяват жените. Създава лаадан през 1982, за да позволи на хората да изразяват с думи неща, които на английски може да бъдат пресъздадени само с езика на тялото или с тона. Така например едно изречение в него може да съдържа специална дума, която показва, че то е било изказано с цел да бъде предупреждаващо. Лааданският език съдържа много различни начини да се изразяват емоциите. В него има съществително, което означава „щастие по повод”, и друго, което значи „щастие без повод”. Освен това има и специална дума за „аз съм ядосан поради някаква причина, но нищо не може да се направи по въпроса”.

8. Лингуа игнота. Това е един от първите езици, чийто автор е конкретна историческа личност. Измислен е от германската игуменка Хилдегард от Бинген през 12 век. Името му на латински означава „непознат език”. Вероятно е използван от немската абатиса и останалите монахини в обкръжението й като таен език, въпреки че точната му цел до днес остава неясна. Хилдегард е била писателка и добре подготвена композиторка. Някои думи от езика й често са били използвани в музикалните й творби. След себе си тя е оставила речник от 1000 думи, повечето от които са религиозни или медицински термини.

9. Енохиански. По името на старозаветния патриарх Енох. Този език се появява през 16 век в серия от книги на астролога Джон Дий и гадателя Едуард Кели. Според Дий това бил езикът, който Бог използвал, за да създаде света, и който след това постепенно еволюирал, като се превърнал в юдейския в Стария завет на Библията. Дий и Кели твърдели, че този език им е разкрит от ангели. Той бил дошъл на света със своята специална азбука, която двамата му автори използвали в написани от тях книги с магии. Модерните критици отбелязват, че езикът в граматично отношение има много повече общо с английския, отколкото с иврита. Въпреки това през 20 век той става известен и днес се употребява от някои окултисти.

10. Е-прайм – език, създаден, за да докаже философска теза. Той е версия на английския, която забранява всички форми и времена на глагола „съм” (to be). Дейвид Бурланд-младши го предлага като допълнение на семантичните идеи на полския философ, инженер и експерт от тайните служби Алфред Кожибски няколко години след смъртта му през 1950. Целта е е-прайм да бъде използван, за да засили критичното мислене и да направи изразите по-ясни. Така вместо „това е ужасен филм” човек трябва да каже „не харесвам филма”. „Ти не си прав” се замества с „не съм съгласен с теб”. Авторът е смятал, че по този начин ще е по-лесно на говорещия и на слушателите да разграничават факта от мнението.

 

 
 

Димитър Балев – един от най-успешните кметове на Видин

| от |

Димитър Балев е дребен, слаб, болнав, но изключително работлив, улегнал и интелигентен мъж, което ще го направи един от най-успешните кметове на Видин. Но нека да започнем с хобито му.

Роден е на 10 септември 1863 година в Охрид, тогава в Османската империя. През 1875 година, докато учи във второкласното видинско училище, с помощ от негов учител е изпратен в Букурещ при Любен Каравелов. След Освобождението на България през 1878 първоначално е занимава изключително с пчеларство. Започва в „Образцов чифлик“ при Карл Бец, през 1896 година участва в учреждението на Видинското пчеларско дружество, а 3 години по-късно, през 1899, година помага за организирането на първата пчеларска изложба. Той също така работи със списание „Пчела“ и посещава пчеларски конгреси и международни изложби. Дори през 1903 година спечелва няколко награди – от Международния пчеларски конгрес и на пчеларска изложба във Виена. В хода на пчеларската си кариера разработва нов вид кошер, носещ неговото име – Балев кошер – който също е отличен с няколко награди. През 1912 година участва и на Всеславянския пчеларски събор в Москва.

На 45 години, на 17 юли 1908,  той става кмет на Видин като ще изпълнява длъжността до смъртта си на 15 януари 1915. Противоположно на общоприетото дори за онова време правило по-заможните да получават кметски кресла, той достигна до длъжността като беден човек.

Той построява сградите, където и до днес се помещават училищата „Любен Каравелов“ и „Св. св. Кирил и Методий“, както и парка „Владикина бахча“. За просветната политика на Димитър Балев пише учителката Мария Кръстева във в. „Видински общински вестник“, бр. 145 от 20 януари 1935 година.

„Балев винаги поставяше на първо място учебно-възпитателното дело, защото образованието, освен че въздига човека на висотата, на която трябва да се намира като духовно същество, но в същото време то е най-силният лост за повдигане материалното състояние както на отделните хора, така и на целия народ. Любовта и вярата в децата и младите хора бе за него необходимост. С встъпване в общинския дом той изтръгна децата от прашните и пусти мегдани и ги отправи за пръв път към уредените игрища, паралелки и топки, доставени от Швеция. Той предвиди суми от общинския бюджет за ученически екскурзии и създаде при всяко квартално училище училищна градина, а предвидената сума за ученическата колония и трапезария ежегодно се увеличаваше, за да задоволи 225 бедни ученици с безплатен обяд и 250 – с топли дрехи и обувки.“

Успехът на кметуването на Димитър Балев се крие в културно-просветната му политика. Той настоява за задължително първоначално образование, като общината дава безплатно нужните учебници и ученически потреби на всички деца. В това начинание получава доста противници, но той все пак следва текста на конституцията. А за изпълнението й са нужни не само училищни сгради, учители, отопление, но и учебници и ученически помагала.

Белев е изключително взискателен и към учителите. Те се подбират с конкурс, но и им предоставя всички възможни улеснения и средства, на които общината е способна, за да работят по-лесно, като едно от тези средства е често подценяваното внимание. На учителите от крайните видински квартали е на разположение кметският файтон, който да ги вози до училищата и обратно, „за да имат повече сили за децата“.

По негово време за пръв път се назначава училищен лекар за основните училища – служба, която за жалост след неговата смърт ще се закрие.

Но друга също любопитна, смела негова идея (макар и неосъществено) е мостът Видин – Калафат. Видинският общински съвет свиква събрание, на което се правят обсъждания във връзка с тази идея и се избира комисия, която да отправи прошение до министър-председателя и министъра на обществените сгради. Посещава се Калафат, а след като по-късно Калафатски общински съветници посещават Видин, се взима решение за съвместни действия.

Умира на 15 януари 1915 година. След смъртта му Видинското пчеларско дружество е кръстено на негово име. Димитър Балев е герой в българския сериал „Дървото на живота“.

За него и службата му Д-р Бърни Бончев Денев пише:

„Тъжен е споменът за него при мисълта, че и сега, двайсет години от земното му изчезване, колко сме далеч от него, далеч по-ниско, не по-високо. Животът му бе скромен, изгубен от декоративната повърхност, ала спечелил в дълбочина, във вътрешно значение и духовна мощ. С кротостта на човека, който се надява, той мъжествено се отдаде за благото на децата и на съгражданите си с цялото си естество, подчинено на мисълта и със съзнанието колко борбата е победоносна, колко страданието е божествено, колко взаимната любов е сладка. Делото му е недостигнато, неосъществено. С упорита надежда ще трябва да го поемем и завършим, като не преставаме да го благославяме.“

 
 
Коментарите са изключени

Когато британските железници откачаха вагони в движение

| от |

Според Британската железница така наречените „slip coach“ вагони се появяват случайно – когато вагонът, в който пътува един от служителите й, се откача и композицията продължава, докато той бавно намалява скоростта си и спира – според тази история съединителната верига се къса. Но въпреки леко плашещия характер на инцидента, мъжът се замисля дали ако го правят нарочно, това няма да бъде за добро. И така, през 19 век тази практика започва.

По-вероятната история на произхода на тези вагони е и малко по-драматична. Преди да бъдат приспособени по специален начин за такава операция, тя пак се е случвала, но директно, по много по-опасен за всички начин. 

След като идеята се разработва, на теория няма ограничение за броя на вагоните, които могат да се откачат или колко пъти може да се извърши това за едно пътуване. Експресния влак между Лондон и Глазгоу, например,  може да пусне няколко вагона в един по-малък град, след това още няколко в друг, в трети… стига да има служител в най-предния вагон при всяко пускане, който да натиска спирачките. След това откачените вагони могат да оставят пътниците си или да бъдат прикачени към друг локомотив.

До 1914 на ден се откачат вече около 100 вагона. В зенита на практиката те са около 200. Но въпреки че е активна близо един век , тя си има своята цена и недостатъци. Всеки откачен в движение вагон (или композиция от вагони) изисква, както отбелязахме, служител, а след това и хора, които да скачат отново вагоните за влак, което добавя към персонала. И макар вагоните да се откачат лесно в движение, след това не е толкова лесно да бъдат прикачени.


И тъй като влаковете все пак стават все по-бързи, откачането на вагони в движение с хора в тях ставало все по-опасно. Това в комбинация с разходите през 1960 довело до края на практиката. Именно последното такова пътуване виждаме и във видеото.

Идея обаче просъществувала останала още малко. В някои случаи влаковете спират да откачат автомобили, които след това се свързват отново с нов двигател. В други няколко локомотива са свързани за участък, след което се разделят на спирка, преди да продължат под собствена сила. Такива системи с разделен влак си проправят път в цяла Европа и САЩ.

 
 
Коментарите са изключени

Дървените небостъргачи достигат нови висини

След вълна от пожари в големите градове в Съединените щати през 19 и началото на 20 век, дървенията като архитектурен материал се счита за опасна, особено във все по-плътна градска среда. За къщите продължават да се използва дърво, но по-едрите проекти го избягват като материал. Вместо това те се използва зидарията, алуминий и стомана, за да се изградят по-устойчиви на пожар, както и все по-високи конструкции.

Заради новите строителни технологии, иновациите в пожарната безопасност и нарастващия интерес към екологичния дизайн, дървесината днес се завръща.

Ponderosa Studios at the University of British Columbia 2016

Brock Commons – сграда със студентски общежития към Университета в Британска Колумбия във Ванкувър, Канада

С малко над 50 метра височина, наскоро завършената (през 2017) Brock Commons в момента държи рекорда за най-високата сграда от дърво в света. Колоните, гредите и дъските са от ламиниран дървен материал в комбинация с лепило (материалът се нарича глулам, glulam) и са основите структурни елементи на сградата. Този материал в много по-здрав от обикновеното необработено дърво. Глулам опорите са леки, обикновено около 2/3 от теглото на стоманата и 1/6 от теглото на бетона. Тази лекота също улеснява транспорта и намалява разходите. Естествената гъвкавост на дървото пък помага на сградата да реагира по-добре на земетресенията.

Willis Tower From Lake

Willis Tower

В момента обаче се планират редица много по-високи сгради от тази. Архитекти от Perkins + Will развиват проект  River Beech Tower в Чикаго, който ще достигне 80 етажа и ще бъде много по-лека за етаж от съседната Willis Tower (висока 426 метра и съдържаща близо 80 000 тона стомана).

Glulam

Сглобка от глулам

Въпросът с пожарите също е адресиран от специалисти. Колкото и странни да изглежда, дървото може да се окаже по-добре от стоманата при силен топлинен стрес. „Дървесината е по-пожароустойчива от стоманата и бетона. Това е така, защото 15% от дървесната маса е вода, която ще се изпари, преди материалът да изгори. Освен това, дървените трупи се овъгляват отвън и това защитава сърцевината им. Стоманата се загрява бързо, дървото изпарява вода и гори бавно.

 
 
Коментарите са изключени

Пруският крал с армията от гиганти

| от |

Армията на всяка държава е от особена важност. тя е гарант за предстоящите мирни времена, дори и никога да не влезе в употреба. Войникът често се представя като левиатан с безгранична сила, а в средновоковието, когато рицарите и тежката пехота са били в основата на полесражението, размерите имали значение. Едва след посещението на Чингис Хан става ясно, че 10 добре дисциплинирани армейци могат да неутрализрат всяка заплаха, а след като тази военна единица е представяна много често като благородна, но историческите архиви не показват нищо по-различно от средностатистически бабаит със сериозно количество персонал, който да помага.

Фредерик Уилям 1-и от Прусия е известен като „войнишкия крал“. Неговото внимание към войската е било огромно, а военната дисциплина го е мотивирала да загърби охолния живот и да бъде много близо до войската. Повечето му пари отивали за училища и болници, но голямата му страст била насочена в една друга територия. Легендарната 6-та пруска дивизия имала само едно изискване към кандидатети си – височината. Минималната за членуване била 188 сантиметра, но според тях, колкото по-висок е човек, толкова по-добре. Хиляди мъже били потърсени из цяла Европа, за да може да се включат във въпросната дивизия. Демонстрацията на тази дивизия била кръстена логично „Гигантите от Постдам“.

Langer_Kerl_James_Kirkland

Снимка: By Johann Christof Merck – Own work, Wuselig (talk · contribs), 2007-09-08, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3082974

И докато застрашителните левиатани изглеждали впечатляващо под строй, историците не са много убедени, че размерите са от особено значение. Дългите ръце биха помогнали за по-лесното зареждане на пушката, ала не трябва да забравяме, че така стават и още по-лесна мишена за околните. Един от най-високите членове бил Джеймс Киркланд с височина от 216 сантиметра. Фредерик бил готов да приветства всеки гигант, а в замяна предлагал дипломатически услуги. Повечето вербувани високи другари нямали никаква военна подготовка и те самите не се интересували от армейската кариера, но когато говорим за сформиране на армия, свободата на избора все още не била толкова достъпна, колкото бихме желали да бъде. Лудостта на пруския крал достигнала нови измерения с постяването на червени шалове на всяко дете, което се е родило във високо семейство. Шалът бил индикация, че детето е подходящ избор за въпросната дивизия.

Следващата стъпка била и развъждането на високи хора. Персоналът на Фредирик трябвало да гарантира, че високите мъже ще срещнат адекватно високи жени, за да се продължи рода и съответно да се попълняти дупките в армията. И най-интересното в цялата работа, че армейците никога не са влизали в бой. Кралят бил изключително миролюбив. Армейците пък получили още по-високи шапки, за да изглеждат достатъчно заплашително. Кралят дори имал интерактивна система на заплащана – колкото по-висок е войникът, толкова повече пари получава. Фредерик 2-и също получил живота на баща си. Живеел като спартанец, имал серия от младежи, които да отбира за приятели и да тренират различни военни маневри. Очевидно това не е било най-мечтаното детство и Фредирик младши решил да избяга.

За жалост високите момчета го заловили и върнали при баща му. Младежите, които помогнали за бягството, бързо били осъдени на смърт. А самият царски син се озовал в затвора. Дори в последните си дни, кралят наредил на неговата дивизия от високи мъже да марширува в стаята му и да го пази. Фредерик 2-и все пак използвал войниците, но не ги запазил в един батальон, а ги разделил в различни дивизии и разширил кралството. Днес може да срещнете възстановка на тази армия в Постдам, местните жители (без значение от височината, слагат одеждите и маршируват през града).

 
 
Коментарите са изключени