Защо „Историята на прислужницата“ звучи така актуално в наши дни?

| от chronicle.bg, по BBC |

Вторият сезон на „Историята на прислужницата“ вече е тук и скоро ще ви споделим впечатленият ни от него. Днес обаче се обръщаме към нещо, да си признаем, малко по-интересно – романът. „Разказът на прислужницата“, както излезе у нас е първоизточникът на екранната история за Офред. Какво вдъхновява неговият автор, Маргарет Атууд да създаде една от най-добрите антиутопии?

Бялото широко боне и червената мантия вече са символ на едно нещо: потисничеството на женския пол. Романът на Маргарет Атууд от 1985 г. „Разказът на прислужницата“ увековечава този външен образ. Книгата рисува дистопичния свят, в който жените са поробени и длъжни да осигуряват потомство на елита. Повече от три десетилетия този образ се появява по кориците на книгите, на постерите на филма от 1990 г. и най-вече по рекламите на сериала „Историята на прислужницата“ – телевизионен продукт, който в бъдеще няма да има нужда от представяне.

Прислужницата, която разказва историята, е Офред – поробена в републиката Гилаед, основното й задължение е да се сношава с командира си, Фред. Тя е една от все още способните да раждат жени, след като жените от висшата класа вече не могат  да раждат след повредени от токсичния въздух детеродни функции. Преди основаването на Гилаед, тя е женена за мъж на име Люк и двамата имат малка дъщеричка.

Романът в основата си е „хипотетична художествена реалност“ и всяко събитие е взаимствано от социална или политическа случка от началото на 80-те години. Още в замисъла си той има способността да навява асоциации с реалността и по обезпокояващ начин да намига, че всичко написано може да бъде реалност. Когато излиза през 1985 г., Атууд показва свои изрезки от вестници, за да покаже истинските събития, вдъхновили определена случка в романа. Той е огледало на консерватизма на САЩ, символ на който е издигането на Рейгън за президент, както и на увеличаването на влиянието на религиозните права. Персонажът на Серина Джой е базиран на бивша жена религиозен водач от телевизията, която изказва теория, че теократичните сили са я подсилили, както би трябвало да подсилят всички жени, да живее в изолация в дома си. Атууд пише за Серина: „Тя вече не изнася речи. Тя е безмълвна. Стои си вкъщи, но това не й приляга. Колко ли нещастна е сега, когато думите й са се сбъднали.

Атууд настоява, че коментарният характер на романа засяга САЩ през 80-те години и по-конкретно възходът на християнските фундаменталисти, опасенията за околната среда и атаките върху репродуктивните права на жените. Отпорът срещу абортите в САЩ по това време е пропагандно видео, озаглавено „Мълчаливият писък“, и включва бомбардиране и палеж на клиника за аборти. Администрацията на Рейгън също така се отказва от многогодишната си политика и заявява, че ще подпомага само фондации за репродуктивно здраве, които насърчават „естественото“ създаване на семейство.

Пуританизмът и държавната политика

„Разказът на прислужницата“ в повечето случаи е представян като феминистично предупреждение и винаги е интерпретиран като коментар върху сексизма. Не всички събития обаче са вдъхновени само от САЩ. Атууд се вдъхновява и от политиката на Николай Чаушеско, чиято цел е да увеличи драстично раждаемостта в Румъния. За тази цел забранява абортите и противозачатъчните. Тук още са диктаторските режими във Филипините и Аржентина, където 500 деца от нисшата класа са отвлечени и разпределени сред най-висшия слой на обществото.

Но американският пуританизъм е основната подбуда на Атууд и тя прави връзка между случващото се през 80-те и колонистите на Нова Англия от 17-век. „Нациите не основават радикални общества, там където те не са съществували преди.“ казва Атууд през The Guardian през 2012 г. „СССР например замества имперската политика с още по-жестока политика, има още много примери. Първоизточникът на САЩ – така си мислех – не е сравнително скорошната (основана през 18-ти век) република с нейните приказки за равенство и отделяне на църквата от държавата. В основата е строгата теокрация от Нова Англия през 17-ти век с нейното потисничество на жените. На тази система й трябва само епоха на временен хаос, за да се върне отново.“

Подходящ за всяка епоха?

Книгата е хит сред критиците и сред читателите, но първата й екранизация се проваля с гръм и трясък. Трудностите около създаването са показателни за релевантността му: повечето студия не искат да застават зад толкова „женски“ филм, актрисите ги е страх от радикалния материал. Накрая в ролите влизат Наташа Ричардсън и Фей Дънауей. Немският режисьор Волкер Шльондорф го представя като сексуален трийлър – поредният знак за грешната интерпретация на романа. Рецензиите го заклеймяват,  а в боксофиса продукцията изкарва само 5 млн. на фона на бюджет от 13 млн.

От тогава „Разказът на прислужницата“ служи за вдъхновение на редица творби. Сценични адаптации са създавани в американски университети, писана е опера от Пул Рудерс, чиято премиера е в Копенхаген през 2000 г. През 2013 г. Кралският балет на Уинипег също прави своя интерпретация на книгата.

Едва миналата година обаче, когато „Историята на прислужницата“ се появи, този разказ получи популярността, която заслужава. Създателите променят някои детайли, за да изглежда ситуацията адекватна и днес – въвежда например Uber, Tinder и др. Голямата еуфория покрай сериала обаче беше избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, три месеца преди премиерата на сериала. Последвалите политики, водени от президента, бяха видени като заплаха за ЛГБТИ обществото и правото на аборт. Униформите на прислужниците дори станаха традиционно облекло за някои женски протести.

С идването на втория сезон на сериала „Историята на прислужницата“ е все по-важно не само да гледаме, а да осмисляме видяното и да го надградим с прочитането на оригиналната история. Събитията в световен план обаче засега вървят по-скоро в друга посока, след появата на #MeToo. Вторият сезон донякъде върви и в тази посока, тъй като виждаме неуморните опити на Офрид да си върне властта над себе си в условията на диктаторския режим.

Един от най-популярните цитати от книгата е надписът, който предшественичката на Офрид издълбава по стената на шкафчето – Nolite te bastardes carborundorum – „Не оставяй копелетата да те повалят“. Фразата става  манифест на редица организации за защита правата на жените.

А дали „Разказът на прислужницата“ не е роман, който може да бъде приложен във всяка епоха? Дали ще говорим така, ако се появи нова екранизация след 30 години? Дали човечеството не е винаги на ръба на тази пропаст…?

 
 

Вече имаме премиерна дата за „Имението Даунтън“, филма

| от chronicle.bg |

Тазгодишният награден сезон дори не е започнал още (чакаме януари и февруари), а вече имаме причина да поглеждаме към следващия. Защото имаме първи проект за тогава, който да наблюдаваме. През юли най-накрая стана ясно, че ще има филм „Имението Даунтън“.

Днес вече е ясно и кога точно ще го видим за първи път. „Имението Даунтън“, филмът, ще излезе на 13 септември 2019 г., а дистрибутори са Focus Features.

Тази дата предполага премиера на някой от големите фестивали и потенциално кандидатиране за кинонаградите след тях.

Все още не разполагаме с никакви детайли около сюжета на бъдещия филм, но знаем, че отново ще видим на екран Хю Боневил (лорд Грантъм), Лора Крамайкъл (Лейди Грантъм), Джим Картър (Карсън), Брендан Койл (Том), Мишел Докъри (Лейди Мери Кроули), Джоан Фрогат (Изабел Кроули), Маги Смит (Вайълет Кроули) и повечето от участващите в сериала на PBS , който спечели множество награди „Еми“ и се превърна в един от най-успешните британски телевизионни продукции.

Носителят на „Оскар“ (най-добър сценарий за „Госфорд парк“) Джулиан Фелоус, който е създател на сериала, продуцира, режисира и пише сценария на новия филм. Режисьор е Майкъл Енглър.

 
 

Сериалът „Свърталище на духове“ може да е следващият хит на Netflix

| от chronicle.bg |

Чели ли сте романът на Шърли Джаксън „Свърталище на духове“? А помните ли филма със същото заглавие от 1999 г.? И двете са повече от добри произведения на изкуството, така че е нормално да гледаме новия трейлър на „The Haunting of Hill House“ – екранизация на романа на Джаксън за телевизията, оригинална продукция на Netflix.

Новият сериал е с участието на Карла Гуджино, Мишел Хюсман, Тимъти Хътън и Елизабет Рийзър. Историята разказва за семейство, което влиза в една от най-ужасяващите къщи в страната – Хил Хаус. Трейлърът показва как след като един от семейството се самоубива, останалите трябва да се върнат в къщата, за да разберат какво се е объркало по време на първите им години.

The Haunting of Hill House“ идва точно преди да се навършват 60 години от публикуването на романа на Джаксън, в комплект от 10 епизода. Всичките епизоди са режисирани от Майк Фланаган („Oculus“), който е работил и върху адаптацията на „Doctor Sleep“ на Стивън Кинг. Всичко дотук подсказва, че се задава обещаващ мрачен сериал, който ще дойде точно на време за Хелоуин.

Премиерата  на „The Haunting of Hill House“ е  на 12 октомври. Ето и най-новият трейлър.

 
 

„The Deuce“ ще има трети сезон

| от chronicle.bg |

За втора година зрителите на HBO гледат драматичния сериал „Нюйоркска комбина“ („The Deuce“)  с участието на Джеймс Франко и Маги Джиленхол. В разгара на новия сезон става ясно, че сериалът ще ни потопи в бурния свят на Манхатън още един път в третия и последен сезон, който трябва да се появи по план догодина.

Въпреки скандалите около Джеймс Франко, който беше обявен в сексуален тормоз от своя бивша приятелка, той ще се завърне в третия сезон на „Нюйоркска комбина“.

Сериалът разказва историята на близнаците Винсънт и Франки Мартино, които се опитват да намерят мястото си в бурния свят на Таймс Скуеър през 1971 г. в зората на съвременната порноиндустрия. Действието би трябвало да прескочи в средата на 80-те години. Вторият сезон в момента разказва за събития от 1977 г.

Ето официалният синопсис:

Драматичният сериал на НВО „Нюйоркска комбина“ проследява зараждането на порно културата в Ню Йорк от началото на седемдесетте до средата на осемдесетте години и показва бурния свят на секс търговията от момента, в който културна революция, освободила американското общество от сексуалните задръжки, и нови правни дефиниции създават индустрия за милиарди, която сега е основен компонент на американския културен пейзаж. Съдържатели на барове, проститутки, сутеньори, полицаи и нощни създания се носят във вихъра на секса, престъпността, наркотиците и агресията, а порно бизнесът започна да се издига от студия за масаж под закрилата на мафията и филмови лаборатории, става законен и неизменно присъства в културния живот.

 
 

Духът на есента: приказка за големи

| от Гост-автор |

Ако снощи сте спели непробудно, вероятно не сте го видели, но в нощта срещу деня на есенното равноденствие, духът на есента се надигна, слезе от Витоша и бавно прелетя над София. Огледа заспалия, поопразнен град, стресна няколко котки, които се изпокриха под колите, духна в пазвите на няколко заспали пияници около Народния театър и се настани на кубетата на Александър Невски да планира какво да прави тази есен.

Повечето хора не го видяха, но много от тях сънено придърпаха одеяло върху чаршафа си за първи път, децата се размърдаха неспокойно, а уличните кучета завиха срещу луната, разтревожени от невидимото присъствие на новия господар в техния град.

Духът на есента се настани удобно по турски на върха на храм-паметника, извади златния си тефтер, и взе да прави списък на задачите си през този сезон. Ако можехте да надзърнете в страниците му, направени от кестеново листо, щяхте да видите следното:

– Да ги пазя от Зимата, която пак ще се събуди по-рано, за да скове пръстите на краката им до синьо и да затрупа булевардите със сняг, така че никой да не се сети, че под снега отново е мръсно

– Да подсетя другия месец Циганското лято да намине поне за седмица, защото има хора, които още не са ходили в Гърция на море, а има и такива, които не са готови за Зимата и надеждата им за няколко последни, откраднати топли дни е онова, което ги поддържа да не си сложат на очите черна превръзка

– Да разпръсна навсякъде миризмата на печени чушки и варени кестени

– Да им припомня да си наредят кратунки по первазите и да запалят камините, лампите, свещите – да вземат светлината у дома си, защото колкото по-тъмно е навън, толкова по-светло е вътре

– Да ги подсетя колко е вкусна печената тиква с мед и пресни орехи

– Да им кажа, че не е толкова важно, че Хелоуин е американски празник. Не пречи на 31 октомври да се маскират, да раздадат бонбони на хлапетата и да се замислите как да бъдете страшни за злото

– Да направя есента още по-красива, за да може от време на време да спрат, да погледнат нагоре и като видят жълтите листа на фона на излизаното синьо небе, да се усмихнат така, без да имат повод

– Да им припомня, че…

Хоп. Духът на есента усети зад себе си леко тупване и се обърна назад. Мамка му, знаеше си, че няма да се размине без среща с този наперен, дребен невротик.

Духът на Лятото беше много по-млад, макар че по челото му вече си личаха издайнически бръчки, ако някой можеше да ги види от аполоновския, нагъл загар.

– Пак ли пишеш в тоя тефтер, брат? – попита го духът на Лятото.

– Не е твоя работа какво пиша. – отвърна духът на Есента.

Младият надзърна в тефтера и издекламира подигравателно:

–  „Да направя есента още по-красива, за да може от време на време да спрат, да погледнат нагоре и като видят жълтите листа на фона на излизаното синьо небе, да се усмихнат така, без да имат повод„. Не разбра ли вече, че хората не се усмихват без да имат повод? Усмихват се през лятото, защото ги забавлявам, защото пият по цяла нощ, откриват и преоткриват кратката любов, пътуват, снимат се, слънцето не се скрива за повече от ден…Ти не можеш да ги направиш щастливи.

Духът на есента обаче не беше съгласен.

– Ти ги караш да правят всички тези неща, дори когато имат нужда от покой. Ти си нервен, натискаш ги, превръщаш забавлението в задължителност, а почивката – в тревожност. След твоите месеци онова, от което имат нужда, е облекчение и въздух. Осъзнаване, че не е подсъдимо да си меланхоличен, че не е непростимо да си тъжен и мълчалив, че не си смотан, ако не си отишъл на три морета само през август.

– Нищо не разбираш. Забавлението Е задължително! Затова имаме младостта, за да се се забавляваме. Тя трябва да бъде едно безкрайно удоволствие и забавление. Иначе от нея няма смисъл. Хората, които я проспиват в тревоги и глупости и директно се гмурват в твоето прехвалено спокойствие, само съкращават пътя си към Зимата и Края.

– А онези, които са болни? Които преживяват загуба? Или които са объркани или просто нямат желание да се забавляват?

– Отпадат по естествен път. Такъв е животът.

Духът на есента поклати глава. Всяка година лекуваше рани, които духът на лятото нанасяше на хората с егоцентризма и диващината си. Повечето искаха да го запазят, за да им свети, когато дойде Зимата: складираха мъртвите миди в аквариуми, пазеха спомена за плажните следобеди в безвъзвратно изстинал пясък в буркани.

За някои обаче лятото не беше топъл спомен. Тези души с радост приемаха есента с нейните тихи, умиротворени вечери. Както онези, в които омаломощеното слънце се разпадаше като шепа мед на пара върху градовете и селата, така и онези, в които вятърът започваше да съска като уплашен котарак в преждевременния мрак на октомври.

Духът на есента всяка година се грижеше да напомни на всички, че неговият сезон не е само прелюдия към зимата, която, без да искат, навяваше на хората мисли за Края. Тази година също ще го направи.

Ще видите ли знаците, които ни оставя?