Защо „Историята на прислужницата“ звучи така актуално в наши дни?

| от chronicle.bg, по BBC |

Вторият сезон на „Историята на прислужницата“ вече е тук и скоро ще ви споделим впечатленият ни от него. Днес обаче се обръщаме към нещо, да си признаем, малко по-интересно – романът. „Разказът на прислужницата“, както излезе у нас е първоизточникът на екранната история за Офред. Какво вдъхновява неговият автор, Маргарет Атууд да създаде една от най-добрите антиутопии?

Бялото широко боне и червената мантия вече са символ на едно нещо: потисничеството на женския пол. Романът на Маргарет Атууд от 1985 г. „Разказът на прислужницата“ увековечава този външен образ. Книгата рисува дистопичния свят, в който жените са поробени и длъжни да осигуряват потомство на елита. Повече от три десетилетия този образ се появява по кориците на книгите, на постерите на филма от 1990 г. и най-вече по рекламите на сериала „Историята на прислужницата“ – телевизионен продукт, който в бъдеще няма да има нужда от представяне.

Прислужницата, която разказва историята, е Офред – поробена в републиката Гилаед, основното й задължение е да се сношава с командира си, Фред. Тя е една от все още способните да раждат жени, след като жените от висшата класа вече не могат  да раждат след повредени от токсичния въздух детеродни функции. Преди основаването на Гилаед, тя е женена за мъж на име Люк и двамата имат малка дъщеричка.

Романът в основата си е „хипотетична художествена реалност“ и всяко събитие е взаимствано от социална или политическа случка от началото на 80-те години. Още в замисъла си той има способността да навява асоциации с реалността и по обезпокояващ начин да намига, че всичко написано може да бъде реалност. Когато излиза през 1985 г., Атууд показва свои изрезки от вестници, за да покаже истинските събития, вдъхновили определена случка в романа. Той е огледало на консерватизма на САЩ, символ на който е издигането на Рейгън за президент, както и на увеличаването на влиянието на религиозните права. Персонажът на Серина Джой е базиран на бивша жена религиозен водач от телевизията, която изказва теория, че теократичните сили са я подсилили, както би трябвало да подсилят всички жени, да живее в изолация в дома си. Атууд пише за Серина: „Тя вече не изнася речи. Тя е безмълвна. Стои си вкъщи, но това не й приляга. Колко ли нещастна е сега, когато думите й са се сбъднали.

Атууд настоява, че коментарният характер на романа засяга САЩ през 80-те години и по-конкретно възходът на християнските фундаменталисти, опасенията за околната среда и атаките върху репродуктивните права на жените. Отпорът срещу абортите в САЩ по това време е пропагандно видео, озаглавено „Мълчаливият писък“, и включва бомбардиране и палеж на клиника за аборти. Администрацията на Рейгън също така се отказва от многогодишната си политика и заявява, че ще подпомага само фондации за репродуктивно здраве, които насърчават „естественото“ създаване на семейство.

Пуританизмът и държавната политика

„Разказът на прислужницата“ в повечето случаи е представян като феминистично предупреждение и винаги е интерпретиран като коментар върху сексизма. Не всички събития обаче са вдъхновени само от САЩ. Атууд се вдъхновява и от политиката на Николай Чаушеско, чиято цел е да увеличи драстично раждаемостта в Румъния. За тази цел забранява абортите и противозачатъчните. Тук още са диктаторските режими във Филипините и Аржентина, където 500 деца от нисшата класа са отвлечени и разпределени сред най-висшия слой на обществото.

Но американският пуританизъм е основната подбуда на Атууд и тя прави връзка между случващото се през 80-те и колонистите на Нова Англия от 17-век. „Нациите не основават радикални общества, там където те не са съществували преди.“ казва Атууд през The Guardian през 2012 г. „СССР например замества имперската политика с още по-жестока политика, има още много примери. Първоизточникът на САЩ – така си мислех – не е сравнително скорошната (основана през 18-ти век) република с нейните приказки за равенство и отделяне на църквата от държавата. В основата е строгата теокрация от Нова Англия през 17-ти век с нейното потисничество на жените. На тази система й трябва само епоха на временен хаос, за да се върне отново.“

Подходящ за всяка епоха?

Книгата е хит сред критиците и сред читателите, но първата й екранизация се проваля с гръм и трясък. Трудностите около създаването са показателни за релевантността му: повечето студия не искат да застават зад толкова „женски“ филм, актрисите ги е страх от радикалния материал. Накрая в ролите влизат Наташа Ричардсън и Фей Дънауей. Немският режисьор Волкер Шльондорф го представя като сексуален трийлър – поредният знак за грешната интерпретация на романа. Рецензиите го заклеймяват,  а в боксофиса продукцията изкарва само 5 млн. на фона на бюджет от 13 млн.

От тогава „Разказът на прислужницата“ служи за вдъхновение на редица творби. Сценични адаптации са създавани в американски университети, писана е опера от Пул Рудерс, чиято премиера е в Копенхаген през 2000 г. През 2013 г. Кралският балет на Уинипег също прави своя интерпретация на книгата.

Едва миналата година обаче, когато „Историята на прислужницата“ се появи, този разказ получи популярността, която заслужава. Създателите променят някои детайли, за да изглежда ситуацията адекватна и днес – въвежда например Uber, Tinder и др. Голямата еуфория покрай сериала обаче беше избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, три месеца преди премиерата на сериала. Последвалите политики, водени от президента, бяха видени като заплаха за ЛГБТИ обществото и правото на аборт. Униформите на прислужниците дори станаха традиционно облекло за някои женски протести.

С идването на втория сезон на сериала „Историята на прислужницата“ е все по-важно не само да гледаме, а да осмисляме видяното и да го надградим с прочитането на оригиналната история. Събитията в световен план обаче засега вървят по-скоро в друга посока, след появата на #MeToo. Вторият сезон донякъде върви и в тази посока, тъй като виждаме неуморните опити на Офрид да си върне властта над себе си в условията на диктаторския режим.

Един от най-популярните цитати от книгата е надписът, който предшественичката на Офрид издълбава по стената на шкафчето – Nolite te bastardes carborundorum – „Не оставяй копелетата да те повалят“. Фразата става  манифест на редица организации за защита правата на жените.

А дали „Разказът на прислужницата“ не е роман, който може да бъде приложен във всяка епоха? Дали ще говорим така, ако се появи нова екранизация след 30 години? Дали човечеството не е винаги на ръба на тази пропаст…?

 
 

Италианска Икеа стана дом на улични кучета

| от chronicle.bg |

Персоналът в Икеа в Катания, Италия, приюти улични кученца в магазина. А реакцията на клиентите не можеше да е по-мила. Те отиват до магазина в един хладен есенен ден и заварва няколко кучета настанени удобно сред една от всекидневните в мебелния гигант.

Магазинът решава да отвори вратите си за бездомните животинки наоколо и да им даде подслон и защита от елементите поне за малко.

Освен това кучетата получиха храна и милувки от персонала и клиентите, а някои от тях дори намериха стопани. И как не, вижте колко са трогателни:

Цялата случка става инцидентно. Самият магазин не обявява публично и не рекламира присъствието на кучета сред инвентара си. Жестът обаче се приема изключително добре от посетителите, които наводняват Instagram със снимки.


Вижте тази публикация в Instagram.

Adoro gli svedesi per questo: con Ikea anche i randagi hanno una casa ❤️

Публикация, споделена от Vale.Ant (@valeria_antipatico) на

И съвсем естествено – гледката на заспало кученце в уюта на всекидневна би трогнал мнозина. Вижте го този приятел:

Авторите на снимките изразиха силно желание останалите магазини от веригата да последват примера. Това е особено важно сега, когато започва да захладнява все повече.  

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Dove c’è Ikea c’è casa…. Публикация, споделена от Davide Finocchiaro (@davide_finocchiaro) на

 
 

Най-скъпата шунка на света

| от chronicle.bg |

Jamón – това е испанската дума за шунка – се консумира на Иберийския полуостров от поне 2000 години. Още от тогава на много места в Испания коленето на прасе е церемониален процес, почти както у нас. След това, отново както у нас, част от прасето се прави на jamón.

Шунката в Испания е част от културата – и по барове, и на семейни вечери. Испанците изяждат по 160 000 тона шунка на година. 

От всичката шунка, произведен в Испания, jamón ibérico, произведен от черната иберийска порода свине, е най-скъпата заради отличнителния си вкус. В Хабуго, местност около малко градче със същото име в област Андалусия, тази шунка се прави с изключителна страст.

Jamón ibérico de bellota се счита за най-високият клас шунка. Тя се прави от прасета, хранени единствено с жълъди (bellota – жълъд). Животните трябва да се хранят само със свежи пасища и жълъди, паднали от дъбовете, поне 61 дни в годината, за да се счита месото им за деликатес.

За да помогне на потребителите да различават измежду различните видове шунка, испанското правителство вкара цветови обозначения според качеството. Черният етикет е най-високият.

Many of these acorn-producing oak trees grow on a savannah-like grassland called a dehesa. Found only in central and southern Spain and in various areas of neighbouring Portugal, the dehesa is a unique agrosilvopastoral (agriculture-forestry-grazing) system created and maintained by the interaction between low-density animal grazing, traditional arable farming and forests of mostly holm and cork oaks.

Малка органична ферма в югозападна Испания произвежда най-скъпата шунка в света според Рекордите на Гинес. Той ще ви струва 4 100 евро или около 8 000 лева за бут.

 
 

Jessie J с ужасно откровение пред публика

| от chronicle.bg |

Jessie J, чието пълно цяло име е Джесика Елън Корниш, сподели личен детайл от живота си пред публика на концерт във вторник вечерта.

30-годишната британска певица сподели как докторите са й казали, че не може да има деца. 

„Не ви казвам, искайки симпания, защото аз съм една от милионите мъже и жени, които минават през това и ще продължат“, каза тя пред феновете си в Royal Albert Hall в Лондон. „Това не е нещо, което ни определя. Исках да напиша тази песен за себе си в момент на болка и тъга, но и за да дам радост на себе си и на другите – да им дам нещо, което да слушат, когато стане трудно.“

И продължи: „Ако някога сте се срещали с това или познавате някой, който е, или сте загубили дете, знайте, че не сте сами и че си мисля за вас, когато пея тази песен.“

Певицата прекарва време с актьора Чанинг Тейтъм в последно време. Той беше и на концерта и след песента я подкрепи в Инстаграм.


Вижте тази публикация в Instagram.

This woman just poured her heart out on stage at the Royal Albert Hall. Whoever was there got to witness something special. Wow.

Публикация, споделена от Channing Tatum (@channingtatum) на

„Тази жена току-що изля сърцето си на сцената на  Royal Albert Hall“, пише Тейтъм. „Присъстващите станаха свидетели на нещо специално. Уау.“
Тейтъм и бившата му приятелка, Джена Дюън, съобщиха раздялата си през април след 9 години брак.
 
 

Огромни продажби на мемоарите на Мишел Обама

| от chr.bg |

Огромен интерес предизвикаха мемоарите на бившата първа дама на САЩ – Мишел Обама, озаглавени на английски Becoming (в превод „Да се станеш“ или „Да се превърнеш“). Само в първия ден от появата им на пазара бяха продадени 725 000 екземпляра. Това е един от най-големите литературни дебюти за годината.

Данните за продадените екземпляри включват както продажбите в първия ден, така и предварителните поръчки, уточнява издателската къща Crown Publishing.

Мемоарите на Мишел Обама са издадени под формата на книга с твърди корици, аудиокнига и електронна книга. За да представи книгата, Мишел Обама тръгна на национално турне. Автобиографията проследява пътя й от Чикаго до Белия дом. Критиките за мемоарите досега са положителни.

В. „Вашингтон пост“ изтъква, че в книгата бившата първа дама споделя по един впечатляващо балансиран начин истината за предизвикателствата, пред които е била изправена, като същевременно на няколко пъти признава колко щастлив е животът й.

Заради големия интерес към книгата, от Crown Publishing увеличиха предварителния тираж от 1,8 милиона екземпляра на 2,6 милиона бройки.


Вижте тази публикация в Instagram.

It seems like yesterday that @barackobama and I were taking our girls to @57thstreetbooks store. Today, I was there with a book of my own. Thanks to everyone who braved the cold and stopped by. #IAmBecoming

Публикация, споделена от Michelle Obama (@michelleobama) на