Ю Несбьо: Рокендрол, трилър, мрачни краски и добро насилие

| от Амелия Понд |

Има нещо специално в Норвегия. Освен, че Осло е най-щастливият град за живеене, което ако прочетете някой от романите чието действие се развива там, ще ви се стори като научна фантастика. Скандинавците като цяло са известни с мрачния си подход към изкуството. Киното, телевизията и литературата им се получават най-добре. Разбира се, не може да изключим и изобразителното изкуство. Но тук ще говорим предимно за писане, не за рисуване.

Скандивнаците обичат мрачните краски и доброто насилие. Те го комбинират по почти уникален начин, завързват го с кървава панделка и го поднасят като подарък изненада на драгия потребител. Досега никой не се е оплакал.

Някъде из безкрайните светли полета на Норвегия, из модерните сгради в центъра на Осло, необезпокояван от никого живее модерният майстор на трилъра. И неговото име е Ю Несбьо. Ако не сте се запознали с него, моля, направете го. Той е чудесен, а напрегнатото му писане – остро като бръснач, ще ви допадне на мига. Най-вече ако сте почитатели на жанра.

Ю Несбьо

Ю Несбьо е норвежки писател, бивш футболист и запален хардкор рокер. Има група и свири с нея по най-различни места. Включително е идвал и в България. Бандата му се казва Di Derre и свирят активно от 1992-ра насам. Несбьо става литературна звезда първо в родината си, а после и по света в края на 90-те и началото на новия век. Онова, което го прави известен, е поредицата за пропадналия детектив Хари Хуле.

Поредицата за Хари Хуле всъщност е първото нещо, с което Несбьо се заема и пише, след като осъзнава, че няма да направи кариера в спорта. Когато прочетете нещо от норвежеца, някак ви става ясно, че писането му се отдава по-добре от ритането на топка и макар спортът да е загубил един приличен футболист, то модерната криминална литература е спечелила чудесен писател. Защото желание да бъдат футболисти имат мнозина, качества да бъдат писатели – малко.

Поредицата на Ю Несбьо за Хари Хуле стартира своето начало през 1997 година, когато излиза първата книга – „Прилепът“. Действието е се развива в Сидни, Австралия, а Хари Хуле, умен детектив с проблеми с алкохола, гони сериен убиец. Година по-късно излиза втората част „Хлебарките“, чието действие е в екзотичния Банкок, а две години по-късно и третата „Червеношийката“, която връща Хари Хуле в родната му Норвегия и поставя началото на онова, което трябва да се случи и да избухне в лицето на читателя, опръскано с много кръв и злини в „Снежния човек“.

Ю Несбьо, Майкъл Фасбендър, Снежният човек
Кадър от екранизацията на „Снежния човек“ с Майкъл Фасбендър

Снежния човек“ е първият и засега единствен роман на Несьо, който получи филмова адаптация. Книгата излиза през 2007-а и е седмото поред дълго и окъпано в алкохолни изпарения и насилие приключение на детектив Хари Хуле. На английски книгата излиза през 2010-а, а през 2013-а, малко след като правата са купени, Мартин Скорсезе е поканен да режисира адаптацията. Студиото избира да не адаптира на кино всички книги, може би защото са твърде много или защото изобретателното насилието в тях или защото начинът, по който жертвите намират злополучния си край, не са така приятни и наситени, както в „Снежния човек“.

Романът е преломната точка в творчеството на Несбьо. Той го прави рокзвезда в света на модерната криминална литература и бележи началото на края на създадения с толкова труд персонаж на детектив Хуле. За екранния живот на пропадналия Хари обаче, това е едва началото. Филмът не мина с особен успех, въпреки великолепните кадри и участието на Майкъл Фасбендър в главната роля, но с днешна дата това няма особено значение. Защо? Защото онова, което киното умее да прави по-добре от всяко друго изкуство, е да те прави известен.

В този смисъл „Снежния човек“ само дообогати аурата на Ю Несбьо и книгите у и днес се продават като пухкави кифли рано сутрин. Освен красиви и популярни, са и добре написани, което с оглед на модерната литература, си е направо огромно предимство.

Ю Несбьо

Несбьо пише само и единствено трилъри, може би защото е скандинавец или защото му се отдава да измисля интересни начини за прекратяване на нечий живот. Не знам. Но знам, че трилър жанрът отдавна е оставен срамотно в някой прашен ъгъл на Холивуд и високото изкуство, и трудно намира път към хубавото кино и важните събития. Той винаги е потулен под пластове от сложни семейни отношения, човешка драма, всепоглъщаща апокалиптична трагедия или романтични чувства, блъскащи се да избият от някое кътче. Добрият сложен трилър, в най-чистия си вид, е умело забравен и принизен до нискокачествена продукция, от която почитателите на жанра често се срамуват. За него няма награди, аплодисменти или добри ревюта. Той е принизен до скучна кримка, писана от баба. Затова, когато почитател на трилъра, какъвто аз гордо съм, срещне някой с остро перо и интересен подход, се хваща за него като за котва. Ю Несбьо е тази моя котва.

Последното нещо, което може да откриете от маестро Несбьо, освен финала на поредицата за Хари Хуле – засега последен роман със заглавието „Жажда“, е арогантно вкусният роман „Макбет“. Разбира се, че името не е случайно.

Ю Несбьо, макбет

Ю Несбьо, заедно с още 7 автора, е поканен да се включи в кампанията на издателство „Хогарт“ и техният проектШекспир“. В него прочути писатели пресъздават вечните произведения на Уилям Шекспир през уникалната си авторска призма. Първият роман е на Джанет Уинтърстън, който адаптира „Зимна приказка“, следват Харълд Джейкъбсън с „Венецианският търговец“, Ан Тейлър с „Укротяване на опърничавата“, Маргарет Атууд с „Бурята“, Едуард Сейнт Обин с „Крал Лир“, Трейси Шевалие с „Отело“ и последен трябва да излезе романът на Джилиан Флин, която адаптира „Хамлет“.

В целия проект има само двама автори, които работят в жанра трилър – Несбьо и Флин – и двамата избират две от най-амбициозните творби на Шекспир. За разлика от останалите автори, Несбьо дори не сменя името на книгата си, а със задоволство я кръщава „Макбет“, както се казва и основният му персонаж вътре. Историята се развива във измислен антиутопичен град, просмукан от корупция и мръсотия, може би защото двете някак винаги вървят ръка за ръка, а Несбьо майсторски вплита основните теми на 400-годишната Шекспирова драма в нейно съвременно отражение. Резултатът е криминален ноар от най-хубавия вид.

За финал само мога да препоръчам Ю Несбьо за гледане, слушане и четене. Не непременно в този ред, но поне по един от трите начина. Няма да съжалявате. Ако искате започнете с „Макбет“, но отделете време и да се запознаете с Хари Хуле. Ще се влюбите в този арогантен кретен. Както и в неговия автор впоследствие.

 
 

Новите кадри от предстоящия филм „Имението Даунтън“ се гледат на чаша чай

| от chronicle.bg |

It’s teatime… again. Вадете чайника, фенове на „Имението Даунтън“, защото от вчера разполагаме с нови кадри от предстоящия филм по един от най-популярните сериали на това десетилетие. 

След първия тийзър трейлър, за който ви разказахме, екипът на „Имението Даунтън“ пусна кадри от пълнометражния филм, който трябва да излезе тази есен. Макар 6-те снимки да са крайно недостатъчно, за да задоволят глада на феновете, е прекрасно да видим как Лейди Мери (Мишел Докъри) прегръща Хенри Толбът (Матю Гуд) докато танцуват (предполагаме на романтична музика) на връх Св. Валентин.

Дори да сте върли противници на западното влияние в празничния източноправославен календар, кадърът ще стопли сърцето ви така както само чаша чай от кухнята на Даунтън може.

Последно бяхме с голямата фамилия Кроули и техните слуги на 1 януари 1926 г. Или поне в този момент приключи действието в последния коледен епизод на сериала на PBS. Сега цялата компания от последния сезон се събира в имението 18 месеца по-късно за едно голямо и мистериозно събитие, както става ясно от снимките, публикувани от Entertainment Weekly.

Какво правят всички тези наши любими персонажи между стените на готическия Даунтън, ще разберем 13 септември, когато е премиерата на филма. А като за начало, вижте галерията горе, където са събрани красивите кадри, напомнящи за хубавите времена, когато всяка година получавахме своята доза „Имението Даунтън“.

 
 

Трейлърът на Killing Eve, сезон 2, направи празника още по-хубав

| от chronicle.bg |

Какво значение има кой от всичките празници празнуваме на 14 февруари, когато точно на тази дата, сякаш за да иронизира всички нейни сладникавости, излиза трейлърът на втория сезон на хитовия сериал „Killing Eve“. Един от най-добрите сериали на миналата година се завръща с пълна сила, а трейлърът превърна вчерашния ден в празник за всички негови фенове.

Сериалът разказва за Ив (Сандра О), агент на МИ-6, и психопатката и убиец Виланел (Джоди Коумър).

„Когато обичаш някого, понякога стигаш до лудости“, казва ни краткото промо. Новият трейлър включва кадри от финалния епизод на първия сезон, където Виланел изчезва, а Ив няма идея дали тя е жива или мъртва. Сега Ив има задачата да намери Виланел преди някой друг.

Освен че първият сезон може да се похвали със завидно висок рейтинг, Сандра О спечели „Златен глобус“, награда „Изборът на критиците“, и награда на Гилдията на актьорите за най-добра актриса в драматичен сериал. А Фийби Уолър Бридж взе „Еми“ за работата си по сценария.

Премиерата на втория сезон е на 7 април. Ето и трейлъра.

 
 

NASA обяви края на роувъра Opportunity

| от chronicle.bg |

NASA оповести трагичната кончина на роувъра Opportunity, който е на Марс, след като 8 месеца не установи контакт с него. През юни миналата година на червената планета се разразява пясъчна буря, която явно е повредила робота. От тогава Хюстън се е опитал да установи контакт 800 пъти, но без успех. Пясъкът от бурята може да е покрил соларните панели на машината и така тя да не може да се презареди.

Вчера вечерта NASA направи последен опит да се свърже.

„Един от най-успешните и трайни подвизи в междупланетарното изследване, нашият роувър Opportunity, трябва да приключи след почти 15 години на повърхността на Марс. Той беше създаден да издържи 90 марсиански дни, ето видео от мисията му.“

Администраторът на NASA, Джим Бриденщайн, написа в Twitter: „След над 800 опита да се свържем с Opportunity, днес обявяваме края на края на успешната марсианска мисия. Opportunity надживя предвижданията ни с повече от 14 години.“

NASA изпрати роувърите близнаци Opportunity и Spirit през 2003 година, за да изследват повърхността на Марс. Spirit не работи вече няколко години. Opportunity обаче продължи да функционира много след предвиждания срок на годност.

В канала си YouTube NASA често предава на живо:

 
 

Запознайте се с френската двойничка на Риана

| от chronicle.bg |

Следващия път, когато сте във Франция и видите момиче, което прилича на Риана, погледнете отново.

Социалните мрежи обърнаха вниманието си към на 23-годишната французойка Уна Серталф, която прилича забележително много на певицата от Барбадос. Момичето каза пред BuzzFeed News, че приликата е явна „откакто е на 15 или 16″, въпреки че не е съгласна на всяка цена. Това, че прилича на Риана, разбира се, има и своите ползи. Уна казва, че по-лесно я пускат в дискотеки и я черпят повече, но тя е по-резервиран човек и не се възползва.

Има обаче и недостатъци. Серталф казва, че често идват хора, които искат да се снимат с нея, но когато стане въпрос за лични връзки, никога не може да знае дали даден човек не е с нея, защото прилича на известна личност или не. „Когато си говоря с някой мъж, често ми казват „Приличаш на Риана“ и виждам колко са радостни от това и как искат да ме покажат на приятелите си. Но се чудя дали някога ще можем да пренебрегнем външния ми вид.“

Като цяло обаче тя намира ситуацията за забавна.

Един потребител на Twitter казва „Тя прилича на Риана повече, отколкото Риана прилича на Риана“. Реплики като „Кога пускаш албума“ също не липсват. „Ако имаш време за селфита, имаш време и да запишеш албум.“

Ето няколко снимки на Уна Серталф.


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на

 


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на

 


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на

 


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на