shareit

Всеки трябва да прочете поне една книга на Елена Феранте

| от chronicle.bg |

„Всеки читател трябва да прочете поне една книга с нейното име на корицата”, пише „Бостън Глоуб”. Без да си задава въпроси относно истинската й самоличност, допълваме ние.

Елена Феранте е автор на 9 книги, в това число и едно детско издание с илюстрации. Самостоятелният й роман „Дни на самота” е издаден у нас през 2009 година в превод на Дария Карапеткова. (Всички подозират, че прототип на Олга, щастливо омъжената майка на две деца, неочаквано изоставена от мъжа си, е самата авторка.) Големият триумф обаче настъпва с публикуването на световния бестселър „Гениалната приятелка”, номиниран за Международната награда ИМПАК, от който за по-малко от две години са продадени 5,5 милиона екземпляра и който вече е преведен на 42 езика!

През 2016 г., когато излиза „Новото фамилно име”, втората книга от неаполитанската тетралогия, в. „Тайм” включва авторката в списъка на стоте най-влиятелни личности в света. А „Историята на изгубеното дете”, четвъртият роман от поредицата, е удостоен със Златен медал на Независимите издатели и е номиниран за международната награда Ман Букър. В момента се подготвя телевизионен филм от 32 серии по тетралогията с главен сценарист писателят Франческо Пиколо.

Cover-Novoto-familno-ime

Средата, в която Елена и Лила израстват – бедните следвоенни покрайнини на Неапол – налага своя отпечатък върху двете. Красивата Лила, надарена с необикновен ум и артистични заложби, възприема ценностна система, която потиска стремежите й, с привидно лесния избор да се омъжи за богат собственик на магазин от квартала. Елена продължава обучението си, развива подчертан вкус и устрем към интелектуални занимания и поема трудна борба за излизане от средата, която я тегли назад.

Проблемът е, че дори в престижния институт „Нормале“ в Пиза всяко нейно постижение бива обезсмислено в собствените й очи от лекотата, с която Лила го приема  или отхвърля, от съзнанието, че надарената с талант и интелигентност е именно тя, „жената на бакалина”. Лила от своя страна страда в новото си ежедневие на материална задоволеност и липса на духовност.

Втората част от тетралогията на Елена Феранте (превод: Вера Петрова) е също толкова интуитивна и психологически нюансирана, още по-динамична и богата на обрати. В нощта, когато Лила се люби с Нино, Елена позволява на бащата на Нино, Донато, да отнеме девствеността й на един плаж. Феранте не казва, че Елена за пореден път подражава на действията на приятелката си, но читателят го знае и Елена го знае. Лила засенчва Елена навсякъде: на тъмния плаж, в университета, дори на страниците, които й носят признание.

Разказът, разкриващ най-интимното от живота и чувствата на двете приятелки, е голямата мощ на тази творба, която изследва женската вселена в цялата й сложност, едновременно нежна и дива. Тръгвайки от Елена и Лила, писателката разширява повествователното си поле, за да нарисува портрета на цяла една страна. И двата романа започват в Неапол, са Неапол, доколкото се родеят с него по диалекта, страстите и манталитета.
Поредици като тази връщат насладата от класическия, майсторски изваян билдунгсроман. Предстои да разберем какво се случва в третата и четвъртата книга: „Тези, които си отиват и тези, които остават” и „Историята на изгубеното дете”.

 
 
Коментарите са изключени