shareit

Вирджиния Улф: женският глас на ХХ век

| от chronicle.bg |

На 25 януари 1882 г. в Лондон се ражда поредното дете на интелектуалеца, писател и критик сър Лесли Стивън и Джулия Принсъп Стивън. Момиченцето ще отрасне сред английската интелигенция, ще получи най-доброто образование и ще има възможността да върви по стъпките на предците си. А когато порасне и през 1912 г. се омъжи за Ленард Улф, ще стане Вирджния Улф – гласът на жената през XX век.

Освен с десетките си романи и бурен личен живот, белязан от депресията, Вирджиния Улф има огромна заслуга в осъвременяването на Англия през ХХ век. Кръгът Блумсбъри е група от интелектуалци, чиято цел е да изкоренят лицемерието и фалша, дълбоко вкоренени през викторианската епоха, в народопсихологията на англичанина. Една от прочутите акции на кръга е, когато група негови членове, предвождани от Хорас дьо Вер Коул се дегизират като делегация от абисинското кралство и успяват да заблудят екипажа на английски кораб. Викторианската любезност е толкова силна, че дори разрешават на групата да инспектира кораба. Вирджиния е на борда и чак през 2008 година на бял свят излиза разказът й за случая, известен като „Измамата Дендроут“.

„Мисис Далауей“, „Към фара“, „Орландо“, „Стаята на Джейкъб“ и още стотици есета правят Вирджиния Улф един от най-влиятелните автори в историята на литературата. Защото дава нов тласък на феминизма. Защото придава смисъл на тази дума и оставя траен отпечатък в нейното утвърждаване. Нужно е повече от кураж, за да се опълчиш срещу фалша на цяла епоха и срещу нейните мъже. Вирджния Улф го прави.

„Не можеш да намериш мир, бягайки от живота.“

„Езикът е вино върху устните.“

„Някой трябва да умре, за да се научим да ценим живота повече.“

„По-трудно е да убиеш фантома, отколкото реалността.“

„Умствената борба означава да мислиш срещу настоящето, а не заедно с него.“

„Всяка тайна в душата на писателя, всяко нещо, което той преживява, всяко негово качество, е написано в книгите му.“

„За да се насладим на свободата, трябва да имаме контрол над самите себе си.“

Вирджиния Улф

„Всеки има минало, затворено подобно страници на книга, които знае наизуст, но на която приятелите му могат да прочетат само заглавието.“

„Очите на другите са нашите затвори, мислите им са нашите клетки.“

„Нищо не се е случило, докато не е написано.“

„Жената трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“

„Колкото повече остарява човек, толкова повече харесва неприличието.“

„Усещам толкова силно насладата от това човек да се затвори в свой собствен свят, пълен с картини, музика и всичко красиво“ („В открито море“)

Вирджиния Улф
Getty Images

„Да, аз заслужавам пролет – не дължа никому нищо.“ (A Writer’s Diary)

„Чак когато си се наситил на красотата с очите си, умът ти разбира, че тя е суетна и временна.“

„Имам дълбоко скрито и неназовано желание за нещо отвъд ежедневния живот.“

„Човек, който продължава да се променя, е човек, който продължава да живее.“

„Искам да напиша роман за мълчанието. За нещата, които не се казват.“

„Точно това е, което има значение – неизказаното на ръба на казаното.“

„Мисленето е моята борба.“

 
 
Коментарите са изключени