shareit

В страната на Няма всичко е в черно и бяло

| от chronicle.bg |

София е черно-бял фон на поезията, в който всичко е мрачно, тъжно и обречено. В страната на Няма, хора няма, те са само силуети. Градът е сив, блокове и трамваи чертаят неговите форми,  уличните кучета са единственият активен живот, гробищата са най-светлата му част.

Тази мрачна картина рисува късометражният филм „Страната на Няма“ по първото стихотворение от дебютната стихосбирка на поета и преводач Калоян Праматаров – „В страната на няма“.

Авторът има зад гърба си две стихосбирки („Асфодел“ и „Casual Nobody“ на английски) и мултимедиен поетичен пърформънс – „Слънцестоения над Черната река“ (2014). Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Стихосбирката „Асфодел“ (изд. СОНМ) излиза през 2012 година. „В самото начало книжното издание целеше постигане на общо внушение от смесването между поетични текстове и тяхната свободна интерпретация в илюстрации, дело на Борис Праматаров“, разказва Калоян.

В литературните четения около стихосбирката се сливат музика, авторско изпълнение, текстове и проекция на образи. Всичко това може да се обедини с фразата „визуална поезия“. Тя намира своето изражение и в проекта на Компот Колектив „ЩРИХ и СТИХ“, завършен през 2015 година.

В тази посока се развива и документалният късометражен филм по „В страната на Няма“. Оператор е младият български художник и аниматор Димитър Овчаров, диктор е актьорът Петър Мелтев, а тонрежисьор – Валерия Попова.

Филмът е създаден с подкрепата на Омега филмс. Той е част от изложбата „Черно на бяло“, организирана в Депо за изкуство „Червената точка“ от кураторката Мариета Ценова (9.06.- 30.06. 2016).

В страната на Няма три през нощта е котешки очи
и етажерките в кухнята са запълнени с квадратни „не-та“.
Прахта подправка е,тесто-пръстта,
а аз самият съм мая, останала да втаса.
В страната на Няма има само луна,
животът заспал е дълбоко, разпнат на операционна маса,
и прибори проблясват със зловеща светлина.
В страната на Няма консуматор съм на ценните неща.
В страната на Няма мотая се в комплекса на раждането и смъртта.
Ще извадя с ръцете си желязната болка на дните си,
за да направя скиптри и тронове, и ще ги поставя в двореца на суетата:
зачервени, навъглеродени, закалени.
Ще удрям в транс с нагорещени чукове стените на лабиринтите
и ще търся отговори в меките туптящи слепоочия на спящите.
Като мъничко дете, като малка котка… Ще съм гонг, ще съм гняв,
ще извадя очите на някого, а след това уморен ще плача,
скрит дълбоко в парното, и ще се разтварям бавно във врялата вода,
ще изклокоча и ще изчезна.
Ще замина в страната на Никъде, ще повтарям единствено „Няма“.


*Стихотворението е публикувано със съгласието на автора. 

 

 
 
Коментарите са изключени