Умберто Еко: „Смелостта е това, което те превръща от съзерцател в участник“

На днешната дата (05.01) преди 86 години се ражда един от най-видните ерудити в европейски (и световен мащаб). Интелектуалец в истинския смисъл на думата, дори това определение е донякъде недостатъчно, за да бъде описан Умберто Еко.

Автор на „Името на розата“, „Махалото на Фуко“, „Пражкото гробище“, „Островът на предишния ден“, няколко книги за деца (сред които „Годениците. Преразказана от Умберто Еко“), стотици статии, есета, научни трудове и лекции този мъж е сред задължителните автори, които всеки трябва да прочете.

Романите му са преведени на над 30 езика и са продадени в 10 млн. екземпляра. Той е Човекът енциклопедия в пълния смисъл на думата.

„Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи.“

„Човек пише за миналото винаги с поглед в настоящето.“

„Истинският герой е винаги един герой по погрешка.“

„Вярвам, че това, което ние ставаме зависи от това, което нашите бащи ни учат в различни моменти, в които не се опитват да ни научат. Ние се формираме от малки късчета мъдрост.“

„Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението.“

„Според мен е важно не толкова да имаш спомени, колкото винаги да си разчистваш сметките с тях, да възобновяваш контакта си с детството, да преоткриваш хората от онова време, някоя приятелка, учителката, в която аз и приятелите ми винаги ще сме влюбени. Аз използвам много детството.“

„За вечната слава първото, от което се нуждаете, е космическо безсрамие.“

„Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи.“

„Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник.“

„Нищо друго не изпълва и обвързва сърцето така, както любовта.“

„Като въздигате разума в идол, пропускате да забележите очевидното.“

„Остави сърцето ти да говори, вгледай се в лицата, не слушай езиците.“ („Името на розата“)

„Гротескното е другата страна на възвишеното, сянка на светлината. Гротескното е най-богатият извор, който природата може да даде на изкуството.“ („Да сътворим врага и други писания по случайни поводи“)

„Нека това, което е в сърцето, да бъде и в устата.“ („Махалото на Фуко“)