Симон дьо Бовоар и нейното „Недоразумение в Москва“

| от chronicle.bg |

Половин век след написването си през 1967 година, за първи път на български език излезе новелата на френската писателка и интелектуалка Симон дьо Бовоар – „Недоразумение в Москва”. Повествованието на французойката излиза в издание с твърди корици. „Недоразумение в Москва” е част от каталога на издателство „Колибри”, а преводът е дело на Силвия Вагенщайн.

Отношението към живота, старостта и смъртта са темите, които Бовоар засяга в привидно кратката си новела от стотина страници. Краткият, но плътен, смислен и интересен сюжет обаче е доказателството за майсторството и таланта на французойката, която посредством малко на брой страници успява да постигне ефекта на пищните и обемни романи.

„Недоразумение в Москва” е отчасти биографична новела, която Бовоар пише по време на свое пътуване до Русия през 60-те години на миналия век. Историята е семейна, показваща погледа на застаряла двойка към живота – 83-годишният пенсиониран учител Андре и няколко години по-младата му жена Никол. Двойката посещава руската столица, за да се срещне с Маша – дъщеря от предишен брак на Андре, която работи като туристически гид и преводач.

Проблемът с общуването в брака пронизва повествованието на „Недоразумение в Москва”, като книгата изследва предимно горчивите последствия от остаряването: изхабяването на тялото, занемаряването на плановете, загубата на надеждите. Бъдещето на главния герой Андре е толкова безнадеждно, че един ден той казва „Живях напразно! На 83 години човек вече няма бъдеще – това лишава настоящето от всякаква прелест”.

Носталгията по безвъзвратно отлетелите години е пропила всеки ред на Бовоар, която философства, че трупането на опит и години е богатство, но въпреки всичко остарее ли, човек е беден, защото е изгубил най-хубавото в живота – младостта.

Може ли обаче да остарее литературата, и в частност тази на Бовоар? Не! Това е предимството й – думите можеш да отнесеш със себе си. Образите повяхват, обезформят се, изтляват. Но старинните думи в гърлото звучат така, както са били писани някога, свързвайки ни с отминали времена.

Литературата има и друго много ценно качество – да е писмена памет на миналото. Писана след посещение в Русия, „Недоразумение в Москва” е колкото пътепис, толкова и исторически документ за СССР, през погледа на една от най-видните интелектуалки на своето време. Да четеш „Недоразумение в Москва” 50 години след написването й е форма на дежавю за читателя, относно отношенията Америка-Русия, които Бовоар засяга пряко в книгата си.

Френската писателка Симон дьо Бовоар е написала шест романа, повече от дузина книги с есета, както и философски трудове с определен принос в областта на екзистенциализма. Родена през 1908 г. в т.нар. „добро семейство“ от средната буржоазия, тя от дете се отличава с блестящия си ум. Във Философския факултет в Париж Бовоар се запознава с Жан-Пол Сартр, с когото поддържа почти митична връзка чак до смъртта му. Сартр е нейната „необходима любов“ за разлика от „случайните любови“, които и двамата изживяват.

През 1949 г. Бовоар издава „Вторият пол“ – фундаментален философски труд, в който разглежда положението на жената от гледна точка на основните философски течения и с който получава първото голямо признание. Книгата скандализира привържениците на статуквото, а Ватиканът я включва в черния си списък. Освен с политическите си позиции, писателката става известна и с последователния си феминизъм. Бори се против мъченията, на които са подлагани алжирските жени по време на Алжирската война, обявява се в полза на аборта, по това време подсъден, и против брака, който смята за буржоазна институция не по-малко отвратителна от проституцията, тъй като легитимира мъжкото господство.

През 1954 г. излиза романът „Мандарините“, удостоен с наградата „Гонкур“. Този роман за политика и любов, едновременно портрет на следвоенното време и на френските леви интелектуалци, с право е смятан за шедьовъра за писателката и й носи световна слава.

През шейсетте години Бовоар се свързва със студентката по философия Силви Льо Бон, която става нейна осиновена дъщеря и наследница, а след смъртта на Сартр писателката живее с режисьора документалист Клод Ланзман. Симон дьо Бовоар умира през 1986 година. След грандиозната церемония, на която присъстват личности от цял свят, е погребана до Сартр.

 
 

„On the Basis of Sex“ трейлър: Фелисити Джоунс и компания са страхотни

| от chronicle.bg |

Америка наистина държи да ни покаже, че в историята си неведнъж е заставала зад правата на жените и ще продължи да застава. Киното е най-рентабилният инструмент, посланието да достигне до максимум хора и само тази година вече очакваме значителен брой обещаващи филми, в които женските персонажи ще са на фокус. „On the Basis of Sex“  е едно от тези заглавия. Трейлър на филма по действителен случай излезе вчера и ни вдъхна надежда, че това няма да е поредната фалшива, но  бляскава манифестация на борбата за равенство между половете. Главната причина за това е Фелисити Джоунс, която помним от брилянтното си изпълнение в „Теория на всичко“.

On the Basis of Sex“ изглежда като потенциален претендент за „Оскар“. В него се разказва истинската история на Рут Бейдър Гинсбърг – млад адвокат, който се опитва да промени закона в страната. За да се случи това обаче, тя трябва да промени първо законите на професията, доминирана изцяло от мъже. Гинсбърг влиза в екип със своя съпруг, също адвокат, Мартин Гинсбърг. В неговата роля влиза Арми Хамър. Задачата е почти непосилна, но залогът е голям – двамата трябва да поемат дело, което ще преобърне представите на САЩ за половата дискриминация. В групата на поддържащите актьори се открояват имената на Кати Бейтс, Джъстин Теру, Сам Уотърстън и Джак Рейнър. Бейтс също играе реална личност – адвокат Дороти Кениън.

Режисьор на филма е Мими Ледър, за която това е първи пълнометражен филм в последните 10 години. Тя е позната като режисьор на филмите „The Peacemaker“ и „Deep Impact“ на сериала на HBO „The Leftovers“. Сценарист на „On the Basis of Sex“ е племенникът на Рут Гинсбърг, Даниъл Стипълмън, а световната премиера е на 25 декември тази година.

 
 

Как да превъзмогнем страха си от летене

| от strah |

Преодоляването на страха преди пътуване със самолет – възможно, съобщиха от Би Би Си.

За много от нас полетът е необходимо зло, но за някои той може да бъде истинско мъчение. Как могат хората да преодолеят страха си от пътуване със самолет?

Истината е, че самолетните катастрофи са сравнително редки, но пък информацията около тях е широко разпространявана в медиите, с много снимки от отломките, покрити тела и т.н. Това кара много от нас да изпитват такъв страх, че да не могат да понесат мисълта да се качат в самолет.

Да припомним последните два инцидента с малайзийските авиолинии през 2014 година – един полет изчезна някъде над Индийския океан, а друг беше свален над Украйна. 2 години по-късно двата случая продължават да се появяват като водещи новини в различните издания. Може да добавим и случая със самолета на „Джърмануингс” през 2015 година, когато пилот самоубиец разби машината във Френските Алпи, а след това и взривеният руски самолет над планината Синай в Египет.

Eкспертите обаче се обръщат към статистиката – страхът ви от летене е нелогичен, защото е много по-вероятно да умрете в катастрофа с автомобил, отколкото в самолетна катастрофа.

Статистиката за сигурността на Международната асоциация за въздушен транспорт сочи, че през 2015 година са разпродадени 3,5 милиарда пътнически билета. Същевременно са станали 68 инцидента. При четири от тях има 136 смъртни случая. Като добавим случаите с „Джърмануингс” и инцидента с руския самолет, броят на смъртните случаи става 510 души за цялата 2015 година.

Според данните на Световната здравна организация през 2013 година по света в пътни инциденти са загинали 1,25 милиона души. Това значи, че пътуването с кола е 100 пъти по-опасно за живота от пътуването със самолет. И все пак двете неща, от които е най-вероятно да умрете са – сърдечно съдов проблем или рак.

Страхът ви от летене все още не е изчезнал?

Само в САЩ 17% от хората признават, че ги е страх от летене със самолет. Това сочи изследване на компанията „Боинг” от 2010 година. Част от тях се страхуват от катастрофа при полета, друга не могат да понесат чувството, че са затворени в едно пространство и нямат възможност да избягат.

Примери не липсват и сред известните личности. Например американският режисьор Уес Андерсън предпочита да пътува до Европа с кораб, отколкото със самолет.

Кейт Уинслет и съпругът ѝ си взимат билети за различни полети, така че ако единият самолет падне, да не загинат и двамата и да оставят децата си кръгли сираци.

Няма еднозначно обяснение защо някой може да развие такава фобия. „Има много потенциални причини”, обяснява Матю Прайс, клиничен психолог от университета във Върмонт.

Някои хора ги е страх, защото никога преди това не са пътували със самолет, други са имали лошо преживяване по време на полет.

Оказва се, че много хора са се уплашили да ползват самолет след 11 септември 2001 г.

Според експерти годината след нападението над кулите близнаци е накарало много хора да изберат пътуването с кола пред самолета. Така има спад на пътуванията със самолет, но пък покачване на жертвите на автомобилни катастрофи – с 1 595 души.

В друга категория попадат хората, които се страхуват да летят заради фобия от нещо друго – например фобия от затворени пространства или от загуба на контрол. Страхът може да е причинен и от нещо, което не е директно свързано с авиацията – стрес в работата, проблеми в брака, болно дете вкъщи.

Един от факторите, които карат хората да се притесняват, са процедурите за сигурност по летищата и на борда. Антитерористичнити мерки по летищата карат някои от нас да мислят за терористи, които искат да взривят самолета, а инструкциите за сигурност преди заминаване ни напомнят, че все пак катастрофите са възможни. Така склонните към паника може да откажат да гледат видеото за безопасност, но това е грешка – тези, които са подготвени, ще реагират много по-правилно в случай на инцидент.

Да вземем за пример скорошното запалване на самолет на „Емирейтс”, който беше принуден да направи извънредно кацане на международното летище в Дубай. В паниката си много пътници започнаха да търсят багажа си, което постави в риск евакуирането на хората от самолета.

„По време на демонстрациите, обясняваме на хората при случай на инцидент да оставят багажа си и бързо да излязат от самолета. Но понякога хората правят необичайни неща, когато се сблъскат с опасност, която не са преживявали преди това”, обяснява Робърт Бор, пилот и психологичен консултант в „Ройал еър форс”.

За щастие страхът от летене е преодолим, но не е лесно. Първо, има лични стратегии – някои от нас слагат слушалки на ушите, други пият алкохол, трети правят антистрес медитация.

Матю Прайс препоръчва упражнения за дишане – бавно и дълбоко вдишване през устата, коремът се разширява, докато гръдният кош остава относително спокоен, а след това бавно издишване през носа. Понякога може да ти помогне и повтарянето на успокояваща мантра.

„Може би още по-добра стратегия за тези, които никога не са летели със самолет или имат предишен неприятен опит, е да научат как точно работят самолетите”, съветва Бор. „Защо тежки метални обекти като самолетите могат наистина да се отделят от земята и да летят, как контролът по въздушния трафик държи самолетите на дистанция един от друг и какво се случва по време на турбуленция”.

Втората група хора, предразположени към тази фобия, може да имат нужда от психотерапия, хипнотерапия или Когнитивна поведенческа терапия. Тук идеята е да идентифицираме процеса около страха, откъде се е зародил и какво го подхранва, как понякога поражда панически чувства и най-важното – как да се разделим с тях.

Друг начин е да четем книги за самопомощ, а може и да посетим доктор.

„Нуждаете се само от едно посещение, не от сто години на кушетката със Зигмунд Фройд”, казва Бор.

Като най-добър начин за справяне с фобията от летене двамата експерти припомнят старата максима „човек трябва да се сблъска със страховете си”, за да ги преодолее.

По принцип такава терапия трябва да се проведе на борда на самолета, а терапевт (срещу сериозна сума) може да ви придружава и да ви говори, за да облекчи страховете ви.

Друга опция е виртуалната реалност. При нея може да изпиташ различни етапи от полета, докато си стъпил здраво на земята.

Доскоро това ставаше в симулатори, но вече се появиха и очила за витруална реалност. Прайс цитира многобройни изследвания, според които виртуалната реалност е ефикасно средство за справяне с авиофобията.

„Например, може да е много полезно за клиентите да изпитат продължително излитане”, казва Бор. „Излитането в истински самолет може да бъде толкова продължително, колкото е дълга пистата. Излитането във виртуален самолет може да продължи по-дълго, защото е под контрола на терапевт“.

Ако обикновено се стресирате по пътя към летището или при качването на самолета, или по време на полета, терапевтът може да ви накара да изпитате точно това в сигурни, контролирани етапи.

За да се проследи нивото на тревожност, към пръстите на клиента могат да бъдат прикрепени биометрични сензори. Това направи и репортерът на Би Би Си Люк Джонсън, когато реши да пробва витруалната реалност с помощта на терапевтът Мартин Карти, който специализира във фобиите.

Виртуалната реалност се цели към определени части на подсъзнанието, а слушалките са допълнителни към терапията, пише Джонсън.

„Това не ви прави по-малко чувствителни към виртуалната ситуация, вместо това ви помага да се сблъскате с конкретните моменти на дискомфорт с прекъсване и целенасочено”.

Джонсън бил изненадан, когато открил по-късно, че може да контролира страха си по време на истински полет по-добре отколкото преди това.

„Да поема бавно и дълбоко въздух, да се усмихна и опъна назад, и повече не се страхувам. Чувствам се комфортно”, пише той.

Според психолога Барбара Ротбаун 93% от хората само след осем терапии могат да летят спокойно. През първите четири терапии хората се учат на техники за овладяване на страха.

„Как да идентифицират неусложливите и ирационални мисли и да ги поправят“, обяснява психоложката.

През следващите четири терапии се използва виртуална реалност, за да се помогне на хората да се почувстват комфортно по време на полет и да премахнат притесненията си.

Някои хора предприемат свой начин да се освободят от фобията. Американският бизнесмен Клей Пресли оцелял от самолетна катастрофа през 2009 година, но започнал да се страхува от летене. Как го е преодолял? Решил самият той да стане пилот.

 
 

Големите жени и големите им роли в киното на 2018 г.

| от chronicle.bg |

Голямо кино и още по-големи жени ще ни гледат от големия екран до края на тази година.

Колебливото представяне на киното през първото полугодие на 2018 г. ще бъде многократно компенсирано от това, което ще излезе на широкия екран от август нататък. Сериозни сюжети, високи летви, култови женски образи от историята, няколко обещаващи екранизации, римейкове и един дългоочакван мюзикъл.

Всичките  тези заглавия вече предизвикаха интереса на критици и публика и с нетърпение очакваме да ги видим в киносалоните.

В галерията горе можете да видите големите женски роли в киното, които ще видим до края на 2018 г. Някои от тях вече са спрягани за следващите актриси, номинирани за „Оскар“ през 2019 г.

 
 

60 години по-късно: сценарии на Стенли Кубрик беше намерен в Уелс

| от chronicle.bg |

Почти 20 години след смъртта си, Стенли Кубрик продължава не само да впечатлява, но и по своя собствен начин да е сред нас и да „твори“. Последното доказателство за това е намерен негов сценарий, писан през 1956 г., по книгата „Огнена тайна“ от Стефан Цвайг.

Дългият 100 страници сценарии бе намерен повече от 60 години след написването си в университета в Бангор, Уелс.  Сценарият е готов и по него може да бъде заснет филм, предава IndieWire.

„Това е невероятно – всички мислеха, че този сценарий е изгубен завинаги“, заяви експертът Нейтън Ейбрамс от университета.

Кубрик работил над адаптирания по „Огнена тайна“ сценарий заедно с американския писател Колдър Уилингам, с когото продължил сътрудничеството си над излезлия през 1957 г. по екраните филм „Пътища на славата“.

Стенли Кубрик е сред най-известните режисьори от втората половина на 20-и век. Заснел е филми в различни жанрове, като „2001: Космическа одисея“, „Лолита“, „Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“, „Портокал с часовников механизъм“, „Широко затворени очи“.