Симон дьо Бовоар и нейното „Недоразумение в Москва“

| от chronicle.bg |

Половин век след написването си през 1967 година, за първи път на български език излезе новелата на френската писателка и интелектуалка Симон дьо Бовоар – „Недоразумение в Москва”. Повествованието на французойката излиза в издание с твърди корици. „Недоразумение в Москва” е част от каталога на издателство „Колибри”, а преводът е дело на Силвия Вагенщайн.

Отношението към живота, старостта и смъртта са темите, които Бовоар засяга в привидно кратката си новела от стотина страници. Краткият, но плътен, смислен и интересен сюжет обаче е доказателството за майсторството и таланта на французойката, която посредством малко на брой страници успява да постигне ефекта на пищните и обемни романи.

„Недоразумение в Москва” е отчасти биографична новела, която Бовоар пише по време на свое пътуване до Русия през 60-те години на миналия век. Историята е семейна, показваща погледа на застаряла двойка към живота – 83-годишният пенсиониран учител Андре и няколко години по-младата му жена Никол. Двойката посещава руската столица, за да се срещне с Маша – дъщеря от предишен брак на Андре, която работи като туристически гид и преводач.

Проблемът с общуването в брака пронизва повествованието на „Недоразумение в Москва”, като книгата изследва предимно горчивите последствия от остаряването: изхабяването на тялото, занемаряването на плановете, загубата на надеждите. Бъдещето на главния герой Андре е толкова безнадеждно, че един ден той казва „Живях напразно! На 83 години човек вече няма бъдеще – това лишава настоящето от всякаква прелест”.

Носталгията по безвъзвратно отлетелите години е пропила всеки ред на Бовоар, която философства, че трупането на опит и години е богатство, но въпреки всичко остарее ли, човек е беден, защото е изгубил най-хубавото в живота – младостта.

Може ли обаче да остарее литературата, и в частност тази на Бовоар? Не! Това е предимството й – думите можеш да отнесеш със себе си. Образите повяхват, обезформят се, изтляват. Но старинните думи в гърлото звучат така, както са били писани някога, свързвайки ни с отминали времена.

Литературата има и друго много ценно качество – да е писмена памет на миналото. Писана след посещение в Русия, „Недоразумение в Москва” е колкото пътепис, толкова и исторически документ за СССР, през погледа на една от най-видните интелектуалки на своето време. Да четеш „Недоразумение в Москва” 50 години след написването й е форма на дежавю за читателя, относно отношенията Америка-Русия, които Бовоар засяга пряко в книгата си.

Френската писателка Симон дьо Бовоар е написала шест романа, повече от дузина книги с есета, както и философски трудове с определен принос в областта на екзистенциализма. Родена през 1908 г. в т.нар. „добро семейство“ от средната буржоазия, тя от дете се отличава с блестящия си ум. Във Философския факултет в Париж Бовоар се запознава с Жан-Пол Сартр, с когото поддържа почти митична връзка чак до смъртта му. Сартр е нейната „необходима любов“ за разлика от „случайните любови“, които и двамата изживяват.

През 1949 г. Бовоар издава „Вторият пол“ – фундаментален философски труд, в който разглежда положението на жената от гледна точка на основните философски течения и с който получава първото голямо признание. Книгата скандализира привържениците на статуквото, а Ватиканът я включва в черния си списък. Освен с политическите си позиции, писателката става известна и с последователния си феминизъм. Бори се против мъченията, на които са подлагани алжирските жени по време на Алжирската война, обявява се в полза на аборта, по това време подсъден, и против брака, който смята за буржоазна институция не по-малко отвратителна от проституцията, тъй като легитимира мъжкото господство.

През 1954 г. излиза романът „Мандарините“, удостоен с наградата „Гонкур“. Този роман за политика и любов, едновременно портрет на следвоенното време и на френските леви интелектуалци, с право е смятан за шедьовъра за писателката и й носи световна слава.

През шейсетте години Бовоар се свързва със студентката по философия Силви Льо Бон, която става нейна осиновена дъщеря и наследница, а след смъртта на Сартр писателката живее с режисьора документалист Клод Ланзман. Симон дьо Бовоар умира през 1986 година. След грандиозната церемония, на която присъстват личности от цял свят, е погребана до Сартр.

 
 

„Вероника Марс“ се връща на екран с нов сезон

| от chronicle.bg |

Добри новини за феновете на култовият сериал „Вероника Марс“: цяло десетилетие след спирането му, сериалът се завръща на екран.

Радостта на почитателите на Кристен Бел и самата Вероника идва от Hulu: твърди се, че стрийминг компанията е поръчала цял нов сезон от осем епизода.

Hulu са взели от Warner Bros. Television правата за първите три сезона, които ще пуска преди излизането на четвъртия. В допълнение, пак по Hulu ще може да е гледа и едноименният филм от 2014 г., който бе реализиран след триумфална кампания в Kickstarter.

Кристен Бел обяви новината в своя Instagram профил. Всеки епизод ще бъде дълъг по един час, а действието отново ще се развива в океанското малко градче Нептюн.

 
 

Трейлър на „My Dinner With Herve“: следващият филм на Питър Динклидж

| от chronicle.bg |

Да си известен е като, да си пиян. Само че и целият свят е пиян от теб.“ Това ни казва Хърви – най-известното джудже в света, в новия трейлър на „My Dinner With Herve“.

Веднага поредната спечелена награда „Еми“ за Питър Динклидж, го гледаме в трейлъра на новия филм на Питър, а след по-малко от месец ще можем да гледаме премиерата на оригиналния филм на HBO.

Филмът разказва истинската история на Хърви Вийшез – актьор, познат от филмите „Fantasy Island“ и „The Man With the Golden Gun“. Джейми Дорнън влиза в ролята на журналист, който трябва да направи портрет на Хърви, който е „най-известното джудже в света“. В работния процес обаче, двамата стават приятели и това ще промени животите им.

До момента определени хора заклеймиха филма, защото пренебрегва евентуалния филипински произход на Хърви и вместо взима Динклидж да го играе. Актьорът опровергава твърденията, че Вийшез има филипински корени, позовавайки се на думите на брат му.

Филипинец или не, Хърви Вийшез има интересна история, която ще се превърне в приличен филм, съдейки по трейлъра. Нищо умопомрачаващо като качество, но със сигурност забавно. Поне на този етап така изглежда. Гледайте трейлъра, за да се уверите сами.

„My Dinner With Herve“ излиза на 20 октомври по HBO.

 

 
 

Скрити тайнства от сърцето на Родопите

| от Дарио Диониси |

Напоследък си задавам въпроса „Кой има нужда да ходи на море, когато имаме такива красиви планини?“. Чрез дълги разсъждения със себе си, послушах вътрешното си Аз и отидох в любимите ми Родопи, да търся отговора на този въпрос и да презаредя душата под сянката на вековните гори.

Така прекарах два невероятни дни в сърцевината на Родопите и ще ви разкажа за три различни места, които имах удоволствието да снимам.

P1000181

Смолянски езера

От ранни зори се запътихме към първата ни дестинация преди да стане пълно с хора, които са дошли на почивка. Тръгнахме първо към Смолянските езера или по-точно към най-високо разположено от тях, защото в последствие разбрахме, че сме се объркали и изпуснали другите езера.

P1000272

След обиколките ни по родопските пътеки се озовахме пред Мътното езеро, едно от осемте останали езера в днешно време (преди са били повече от 20). То е най-високото, разположеното на 1500 м, и най-дълбокото – 4,5 м. Трябва да призная, че мигновено ни хипнотизира с красивите си синьо-зелени цветове, които се вписваха невероятно в природата около нас. Придаваха нотка спокойствие, придружена с мириса на иглолистни гори, през които минаваха лъчите на лятното слънце.

P1000312

А, и да не забравя, тук се намира едно от най-фотогеничните дървета, които съм виждал, „Лирата на Орфей“ – едно истинско наследство на българската природа и поредното доказателство, че природата е истинският сътворител на всичко.

IMG_2156

Лирата на Орфей се намира по пътеката за Мътното езеро. Внимавайте и следете малката маркировка, която са поставили (в моя случай беше жълти парчета плат). Не подценявайте това място, а го посетете, защото всяка прекарана секунда тук си заслужава.

орфей

Пещера Ухловица

След приятната разходка се насочихме към пещера Ухловица, която се намира малко преди село Могилица, близо до границата с Гърция. Като всяка пещера и тази притежава уникална красота. Гордостта на Ухловица са многобройните образувания на дендрити, или както повечето ги оприличават на корали. Те са наистина много в разнообразни форми и създават усещане, че се намираш на дъното на океан.

Мястото е наистина загадъчно и красиво, цялата структура на пещерата е изградена на няколко етажа, като те се придържат към четирите пропасти, които водят към долния етаж. Дължината на пещерата е 470 метра, като по-голямата част е пригодена за туризъм – 330 метра.

P1090239

Но като най-впечатляваща част от пещерата, като образувание, може да обявим получилия се голям каменен, искрящ в бяло, водопад, който води и към 7 малки езерца, които се образуват всяка пролет, при топенето на снеговете.

Агушеви конаци

Това е едно невероятно място, намиращо се в южната част на Родопите в село Могилица. Агушеви конаци звучи интересно, когато го чуеш за първи път, но дали имаме реалната представа какво представлява? Това е архитектурен и художествен паметник, най-големия запазен феодален ансамбъл. Той е бил построен през 1840 г., на площ от 3000 кв. м. и представлява две големи жилищни помещения с три вътрешни градини, разделени с високи стени една от друга. Но по – внушителните цифри са, че структурата разполага с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина.

P1000454

От каменната настилка, през различните стаи и тавани, всичко е изпипано до съвършенство, за онези времена. Но един от най- интересните факти за мястото е, че там е била една от най-богатите библиотеки на Балканския полуостров, като е доказано, че са имали повече от 400 тома ръкописи, като повечето от тях се помещават в наши дни в библиотеката на град Пловдив.

P1000433

 
 

Автомобили няма да бъдат допускани в центъра на София днес

| от chronicle.bg |

Центърът на София ще бъде затворен за влизане на автомобили в следобедните часове на събота, 22 септември.

Забраната важи от 11:00 до 17:00 ч. в обхвата на синята зона за паркиране и е във връзка с традиционната инициатива Ден без автомобили.

Гражданите и посетителите на столицата ще могат да разчитат на градския транспорт за стигане до центъра, а в периметъра между бул. “Княз Александър Дондуков”, бул. “Васил Левски”, бул. “Патриарх Евтимий”, бул. “Христо Ботев”, бул. “Александър Стамболийски” да се придвижват пеша, с колело, тротинетка или отново с градски транспорт.

 На картата горе са посочени улиците с ограничен автомобилен достъп.

От Столична община поясняват, че жителите и посетителите на София ще имат възможност да се разходят спокойно в центъра на града, да тестват електрически велосипеди или да се включат в някой от туровете, които разказват за историята на града, архитектурата и неговата природа.

618x747

Световният ден за автомобили започва да се организира официално в средата на ’90-те години в множество градове из планетата. Той промотира по-малкото използване на автомобили и обръщането към другите начини за придвижване – ходене, масов градски транспорт и колоездене.

Един от най-ярките примери е Париж, където всяка година през септември пешеходците превземат улиците на целия град. Само градският транспорт, колела и всякакви други видове безмоторни превозни средства се допускат за движение.