„Пясъчната книга“ на Хорхе Луис Борхес е на разположение от днес

Сборникът „Пясъчната книга“ от Хорхе Луис Борхес, родоначалник на магическия реализъм и един от най-великите писатели на всички времена, от днес е на разположение на българските читатели, съобщават издателите от „Колибри“. Преводът е на Светла Христова.

Публикуван през 1975 г., сборникът „Пясъчната книга“ е изпъстрен с литературни и митологични препратки, езикът е пестелив, същевременно неизчерпаем извор на мисловни предизвикателства.

В томчето са 13 истории, своеобразно ехо на символни образи и теми от по-ранни творби на неподражаемия майстор на краткия разказ – за двойниците, огледалата, лабиринтите, Платоновите архетипи, за една магична всеизразяваща дума, за времето като „безкрайна плетеница от вчера, днес, утре, винаги и никога“. Фантазното и реалното се преплитат, фактите са само отправни точки за измислиците и разсъжденията. А сънищата, които населяват книгата, продължават „да се разклоняват в гостоприемното въображение на читателите“, след като затворят последната страница.

Историите на Борхес балансират на границата между изящните философски размишления и стремежа към „епичност“ на събитията, между хладния, почти математически изчислен алгоритъм на реалността, и богатата, изключително нюансирана емоционалност на един истински поет, отбелязват издателите.

Аржентинският писател, есеист, поет и преводач Хорхе Луис Борхес (1899 – 1986) е смятан за един от най-изтъкнатите творци на 20-и век и родоначалник на магическия реализъм в латиноамериканската литература. Неговите сборници с разкази и есета умело съчетават поезия и философия, въвеждат читателя в неразгадаеми лабиринти, въображаеми енциклопедии, онтологични детективски истории и научни коментари, преобръщат всички представи за възможностите на прозата. През 1961 г. Борхес печели голямата европейска наградаPrix Formentorа(споделена със Самюел Бекет) и този успех катализира известността му не само в родната му Аржентина, но и в цяла Европа и САЩ.

Хорхе Луис Борхес е роден в Буенос Айрес, но едва 15-годишен заминава за Женева. Там се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме, а в Испания, където се установява след това, попада в кръга на местните писатели ултраисти. През 1921 г. се завръща в Аржентина и участва в основаването на няколко литературни и философски списания. Световната си слава дължи преди всичко на своите кратки разкази и литературни есета. Умира в Женева.