„Пулицър“ е повече от парична награда и златен медал

| от chronicle.bg |

Всяка година в Колумбийския университет в САЩ се раздават наградите, чиито носители наистина променят начина ни на живот. От всички световни награди, „Пулицър“ са може би тези, които най-пряко засягат ежедневието ти, защото те идват и отиват в една сфера, която ежедневно потребяваме – тази на медиите и литературата.

Преди два дена бяха раздадени тазгодишните награди. The New York Times и The New Yorker спечелиха награди за журналистика за покритието на скандалите със сексуално насилие в Холивуд. Романът Less на Андрю Шон Гриър спечели награда за белетристика, Мартина Мейжък спечели награда за драма с пиесата си Cost of Living. Всеки от победителите получава парична награда в размер на 15 000 долара и златен медал. И в допълнение, знаково място в историята за 2017 г. А понякога и знаково място в историята за десетилетия напред.

„Пулицърите“ са връчвани в 21 категории, всяка от които има свое жури, предлагащо няколко претендента. Бордът на наградите избира финалните победители в категориите. Всяка година той има право да не връчи награда в определена категория (ако няма мнозинство на гласовете).

В духа на раздаването на  наградите (които са повече от пари и златни медали) решихме да представим няколко любопитни факти, които са емблематични за над 100-годишната история на най-престижните награди за журналистика и литература.

 
 

Летящите мотори на полицията в Дубай

| от chronicle.bg |

Къде другаде освен в Дубай!

Полицаите в столицата на Обединените арабски емирства съвсем скоро ще имат нова играчка. Година след като калифорнийският стартъп Hoversurf показа ховърбайка си на технологичното експо GITEX, компанията се завръща с нов модел. Те подариха един S3 2019 Hoverbike на дубайската полиция, които вече тренират с него.

Генералният директор на департамента по изкуствен интелект към Полицията в Дубай, Кхалид Насер Алразуки, казва, че до 2020 година подобни мотори вече ще се ползват редовно от властите. „В момента имаме два екипа, които се обучават в пилотирането на ховърбайкове, и количеството им се увеличава“. Идеални кандидати са мотористи с опит в управлението на дронове.

За нас цената на това електрическо удоволствие е $150 000. Всеки може да си поръча, но на клиентите се правят щателни проверки дали са способни да се справят с ховърбайка.

В момента машините са ограничени най-вече от батерията, но се работи усилено по подобряване на технологията. Те се сглобават в три различни страни, една от които е ОАЕ.

За компанията производител следващата логична стъпка е летяща кола. За сега плановете са тя да е двуместна, а първия прототип да излезе до 4-5 месеца. По план проектът трябва да е завършен и готов за продажба през 2020.

 
 

Първият трейлър на „Toy Story 4″

| от chronicle.bg |

Последният „Toy Story“ ни остави трогнати, но краят не е дошъл. Уди, Бъз и приятели се завръщат другото лято. Въпреки, че видеото не е точно трейлър, то все пак е първият ни поглед към приятелите ни преди юни 2019 година.

Имайте предвид, че това може и да не са кадри от филма. Тийзърът обаче ни напомня много добре защо обичаме тези герои. Той хваща близките отношения между играчките и кръжащото над филма чувство на семейност. Същевременно хваща и нефункциониращия аспект от отношенията им, което също ни кара да ги чувстваме като семейство.

А има и говорещо прасенце!

Какво ли иска тази вилица? Само развали стоя.

По информация от Disney този нов персонаж се казва Форки. Той е проект на Бони, малкото момиченце, което получи всички играчки в края на „Toy Story 3″. Изглежда, че самоделната играчка минава през нещо като криза, защото не се чувства като играчка. Затова и не иска да участва в каквото и да правят другите играчки, но все се оказва заплетен. Форки се озвучава от Тони Хейл.

В „Toy Story 4″ играчките са на мисия в търсене на Бо Пийп, персонаж, който отсъстваше в „Toy Story 3″.

Освен тийзър имаме и нов постер.

4f6ea5437eeeebd7578c58cd3dbc4fe854129a0a

 
 

Най-добрата модерна сграда в света – Toho Gakuen School of Music

| от chronicle.bg |

Архитектът Томохико Яманаши сяда с преподаватели и ученици, за да обсъди от каква сграда имат нужда. Той установява, че приоритетите им са: светлина, естествена вентилация и отворени пространства. Това е в пълна противоположност на стандартните предпочитания за такива сгради. Обикновено училищата се правят с един голям коридор и еднакви класни стаи.

Бетоненият квадратен дизайн на Toho Gakuen School of Music е смекчен от стъклени стени и много дърво. Вместо отделни стаи, Томохико конструира сградата така, че хора, звук и светлина да могат свободно да преливат от място в място.

Затова миналият месец сградата на Toho Gakuen School of Music беше обявена за един от четирите финалисти на RIBA International Prize, която почита най-добрите нови сгради в света.

metalocus_toho-school_04p

Дизайнът идва и от практически съображения – стаите за репетиции обикновено са шумоизолирани, което води до дебели стени и липса на светлина. Яманаши смята, че звукът да прелива от сградата е напълно желателно. „Да чуваш шум от стая в стая е проблем, но да го чуваш извън училището или по коридорите всъщност е много хубаво, защото създава атмосфера.“

3ed077657bad1b8d0adc87bfa0e6bcaf

Кубичността на сградата е в тон с околната среда. Чофу е градче в префектурата Токио, което е съставено от малки къщи. Така фрагментираната фасадата става част изгледа на града.

„Така бетонът изглежда и по-мек – като почва. За мен това беше много важно, защото сградата е на място, където има много класически японски сгради от дърво и почва.“

Томохико Яманаши разказа също така как промяна в ръководството на училището, докато строежът е бил в процес, е застрашило целия проект със забавяне. Първоначално новите мениджъри се съгласили да използват сградата, но само временно, а след това тя ще се превърне в склад.

„Сега обаче бъдещето на сградата е осигурено“

asda
 
 

Ирландия обяви професури само за жени

| от chronicle.bg |

Ирландия има нов план за справяне с половото неравенство в академичните среди. Той се съдържа в това да създаде професорски позиции само за жени в университетите в цялата държава. Министърът на образованието Мери Мичел О’Конър казва, че 40% от позициите на професорско ниво ще бъдат заети от жени до 2024.

Планът е по препоръки нова работна група, която се занимава с половото неравенство. Тя е установила, че жените са исторически слабо представени на ръководни позиции в университетите и технологичните институти. 

Жените заемат 51% от преподавателските места на начално ниво в академичния сектор, но са само 24% от професорите. Никога жена не е била президент на нито един от седемте университета и само 2 от 14-те президента на технологични институти са били от женски пол.

Министър-председателят Лео Варадкар аплодира историческата стъпка и каза, че това ще помогне за изкореняването на дълбоките полови предразсъдъци в страната. „Половото неравенство, както всички знаем, е дълбоко вкоренено в обществото ни. С този план равенството в образователните институции ще се подобри. Положителната промяна ще доведе до домино ефект за пладите студентки, защото женските модели на подражание на високи позиции ще им дадат пример.“

През 2016 година количеството на жените професори във Франция е бил 24%, в Германия 23%, в Швейцария 21%. В Норвегия през 2017 29% от работните места на ниво професор са били заети от жени.