„Пътувай, пътувай, пътувай“: житейските уроци на Антъни Бурдейн

| от chronicle.bg |

Антъни Бурдейн е (далеч сме от времето, когато ще говорим за него в минало време) от хората вдъхновители. Но не от онези с надъхващите цитати и много приказки, а от истинските вдъхновители. Тези, които заразяват с действията си. Говори много, но никога празни приказки. Говори винаги на висока за мнозина на негово място цена. Затова и в едно интервю се определя като „предател на професията“.

Преди да стигне до световната слава на кулинарията и пътешествията, авторът и телевизионен водещ Антъни Бурдейн, прекарва десетилетия, в които работи по 13 часа на ден в най-добрите кухни на Ню Йорк. Бил е мияч, рязал е продукти за шефовете и су-шеф. Става известен през 1999 г., когато публикува статия в „The New Yorker“, в която разкрива истината зад вратите на най-„добрите“ професионални кухни в Ню Йорк. Така се сдобива с договор за мемоари и живот под светлината на прожекторите.

Бурдейн умее да дава съвети, да предава занаята си и не се страхува да извади мръсните престилки на световната кулинария, докато на масите клиентите в блажено невежество ядат супа или режат пържола.

Антъни Бурдейн днес трябваше да навърши 62 години. В началото го нарекохме вдъхновител… ето част от житейските уроци, с които този голям мъж заразяваше своята аудитория през екрана и книгата.

Вторник е най-добрият ден за морска храна. Рискувайте в понеделник.

„По принцип, добрите неща идват винаги във вторник – морската храна е прясна, приготвената храна е много, а готвачът (предполага се) е в настроение след почивния си ден. (повечето готвачи не работят в понеделник)“ пише Бурдейн в статията от 1999 г. в „The New Yorker“ , озаглавена „Не яж преди да прочетеш това“

anthony-bourdain-laos-dinner-couple-TONYLAOS0517

Пази се от добре изпечената пържола

Отново в същата статия Бурдейн разказва за старата практика в много кухни, позната като „запази за добре изпечено“. „Когато готвачът намери някое недобре изглеждащо парче месо – жилаво, или с непремахната тъкан или малко старо, го мята във въздуха и пита шефа, какво да прави с него. Той си мисли, че филистимецът, който поръчва храната си добре изпечена няма да забележи разликата.“

Обичай яйцето

„Яйцето прави всичко по-добро.“

„Начинът, по който правиш омлет разкрива характера ти.“

Цени месото

„Месото прави обществото, в много отношения „държи материята“ по начини, които намирам за очарователни и интересни. Перфектното ястие, или най-добрите ястия, се появяват в ситуация, която често има много малко общо със самите съставки.“

anthony-bourdain-eating-river-laos-TONYLAOS0517

Пътувай, пътувай, пътувай

„Ако си на 22, физически здрав, гладен за знания и усъвършенстване, съветвам те да пътуваш – колкото се може по далеч. Спи на подове, ако се налага. Виж как живеят другите хора, яж и готви. Учи се от тях – където и да ходиш.“ из “ Medium Raw: A Bloody Valentine to the World of Food and the People Who Cook.“.

„Пътешествията не са винаги красиви. Не са винаги удобни. Понякога болят, дори ти се къса сърцето. Но това е окей. Пътуването те променя: то би трябвало да те променя. Оставя белези върху паметта ти, върху съзнанието, сърцето и тялото. Взимаш нещо със себе си. За щастие, оставяш и нещо хубаво след себе си.“

За успеха

„Трябваше да умра, когато бях на 20. Станах знаменитост на 40. Станах баща на 50. Чувствам се сякаш съм откраднал кола – наистина лъскава кола – и продължавам да гледам в огледалото за задно виждане за някои проблясващи фарове. Но все още няма нищо“

За Тръмп

По-рано през тази година водещият седна на една маса с президента Обама, но отказа да направи същото с Тръмп. „Не виждам смисъл, той говори само за себе си и се интересува единствено от себе си. Не мисля, че това е хубав вечерен разговор. Освен това той яде стека си добре изпечен. Мисля, че това е достатъчно.“

Anthony-Bourdain-Parts-Unknown-S10E03-7898b1d22d440f2516bdebe48bf319e3-full

Мръсните тоалетни са окей

„Казвал съм, че мръсната тоалетна е знак, че не трябва да ядеш в ресторанта. Научил  съм  обаче и че обратното е истина. Някои от най-добрите ми сядания в ресторанти са били на места, където на никого не му пука за това. Те знаят, че храната им е добра и това е достатъчно.“

 
 

Да летиш на 100-годишен самолет

| от chronicle.bg |

На 2 часа от Ню Йорк се намира Old Rhinebeck Aerodrome (летище и музей), където 60 ретро самолета- включително репродукции на известните SPAD VII и Sopwith Camel – летяха по повод 100 години от Първата световна война.

Чувството да гледаш невероятните машини от онази епоха се допълва от факта, че Първата световна война започва едва 10 години след като братята Райт извършват първия полет. Затова и да служиш като пилот се считало от мнозина за самоубийство. По време на войната загиват около 15 000 пилоти.

Разбираме популярното мнение по онова време много добре, когато видим колко крехки и чупливи изглеждат самолетите. Пилотите са на открито, което също е смущаващо и изумително.

Заради откритите кабини и близкият характер на боя, често пилотите виждали лицето на противника и така враждата им придобивала личен характер.

„Самолетите са много интуитивни за управление“, казва вицепрезидентът на музея Клей Хамънд. „Носиш каска, очила и усещаш вятъра с бузите си. Виждаш и чуваш, и подушваш всичко по самолета. Летенето е много повече от момент. Много повече от осезателно усещане.“

Традицията пилотите да броят убийствата си започва именно през ПСВ. Само пилоти с 5 и повече убийства можели да се наричат асове.

Много от самолетите в Old Rhinebeck са оригинални включително Nieuport 10 от 1915 година, Morane-Saulnier A-1 и Curtiss JN-4H от 1917. Последният е по-известен с названието Джени. През 1918 година над Ню Йорк Джени става първият самолет, който излита от дирижабъл. Той е и първият самолет, който се използва от Пощата за доставяне на писма. Истинска перла в короната.

Curtiss JN-4H

 

Old Rhinebeck Aerodrome е открит през 1958 от Кол Пален, авиатор, който обожавал да работи по стари самолети. След като той почива, мястото става музей с нестопанска цел.

 
 

Кога ще излезе осмият сезона на Game of Thrones?

| от chronicle.bg |

След множество неясноти от HBO съобщиха официално: осмият сезон на Game of Thrones („Игра на тронове“) ще излезе през април 2019 г.

Освен че за нас феновете това означава, че още през пролетта ще се завърнем във Вестерос, сериалът ще може да се класира за наградите „Еми“ през 2019 г. Това ще бъде и последната възможност за оригиналната продукция на HBO отново да спечели голямата награда за най-добър сериал.

Новият и последен сезон ще се състои от 6 епизода, всеки от който с дължина близка до тази на пълнометражен филм.

Режисьорът на епизода „Battle of Bastards“, Мигел Сапочник отново застава на режисьорския стол, както и Дейвид Нътър (Red Wedding). По думите на Питър Динклидж (Тирион Ланистър), Сапочник режисира най-епичната битка в сериала досега.

„Битката на копелетата“  е като увеселителен парк“ коментира актьорът за 12-минутната батална сцена, която ще видим в новия сезон, цитиран от IndieWire.

Едно от нещата, които знаем със сигурност е, че ще осмият сезон ще започне на Зимен хребет, когато Денерис пристига с армията си.

Във връзка с новината HBO пуснаха тийзър, който ни напомня защо обожаваме този сериал:

 
 

Какво ни причинява скуката

| от chronicle.bg |

Защо въобще имаме такава привидно негативна и негативна емоция като скуката? Тя е втората най-потискана емоция след гнева.

Но скуката всъщност е много интересна.

Тя кара хората да да се занимават с неща, които наистина имат значение за тях, вместо с това, което е пред тях. Ако никога не изпитвахме скука, щяхме да сме постоянно изненадани – от дъжда, от вкуса на закуската ни, от всичко.

Санди Ман, авторка на книгата „The Upside of Downtime: Why Boredom Is Good“, прави експеримент като дава на група хора най-скучната задача, за която може да се сети – да преписват телефонни номера. След това ги кара да измислят възможно повече приложения на две хартиени чаши. Те се справят не особено оригинално – саксии и играчки. След това обаче тя ги кара не да преписват телефоните, а да ги прочитат на глас – задача, която е много по-трудно да вършиш механично. След това отново поставя хартиените чаши пред тях и този път резултатите им са изключително креативни – обеци, телефон, всякакви видове музикални инструменти…

Хората, на които им е скучно, мислят по-креативно.

Когато ни е скучно, търсим по-стимулиращи занимания. Затова умът ни започва да блуждае, което стимулира креативността. Когато оставим умът ни да се лута, излизаме от съзнателното и навлизаме в несъзнателното. Това позволява мозъкът ни да прави различни невронни връзки.

Скуката е великият начин, по който мозъкът кара сам себе си да създава нови връзки, с които да си помага в сложните моменти. 

В момента все повече и повече експерименти и изследвания се водят около скуката и бляновете, които предизвиква. С модерните технологии ще имаме изчерпателна картинка съвсем скоро.

За сега знаем, че когато мислим за нещо конкретно и когато сме в блян, използваме две различни части на мозъка ни и различни невронни мрежи. Когато сме в блян използваме т. нар. „мрежа по подразбиране“ – тогава мозъкът ни е „в почивка“, това съвсем не означава, че не работи.

Остава още много за изучаване, но едно е сигурно – когато ни е скучно, мозъкът ни съвсем не спира да работи.

Default_Mode_Network_Connectivity

 
 

Астрид Линдгрен: От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.

| от chronicle.bg |

През зимата на 1941 г. малката Карин Линдгрен се разболява от пневмония. Докато е прикована към леглото, майка й Астрид, в опит да разсее скуката, започва да разказа измислени истории за малко момиче с необикновена сила. Приказките се приемат повече от добре, и не само от Карин. Скоро приятелите и семейството искат още и още приказки за момичето, което критиците по-късно ще нарекат „кръстоска между Хъкълбери Фин и Супермен.“

Три години по-късно Астрид подарява за десетия рожден ден на дъщеря си специален подарък – напечатан екземпляр с приключенията на Пипи Дългото чорапче. Следващата година авторката, която вече е издала две успешни книги за деца, дава на издателя си да прочете книгата за Пипи. Останало сигурно го знаете. Останалото е история и една огромна тълпа от персонажи, с които милиони деца по света са отраснали.

Пипи, Томи, Аника, Емил, Карлсон, Дребосъчето, Ина, Алфред, татко Алфред, мама Алма, госпожа Петрел… все герои, благодарение на които малките и до днес обикват четенето. Обикват и Астрид Линдгрен, която не се страхува да говори на децата за смъртта.

Жената, която ни накара да обичаме четенето, да разберем някоя и друга хитрина за живота, е родена на днешната дата преди 111 години. В чест на днешната дата споделяме няколко нейни цитата.

Astrid-Lindgren-1994-Teaser-DW-Vermischtes-Stockholm-jpg

„Нямам нищо против да умра. Ще го направя с радост, но сега трябва първо да изчистя къщата.“

„Спокойствие и само спокойствие.“

„Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“ (из „Роня, дъщерята на разбойника“)

„Въображението е задължително. И за щастие все още има хора, които го притежават. Тези, които сега са деца, един ден ще поемат бизнеса в свои ръце. Те ще решават проблемите на мира и войната и това в какво общество ще живеят — дали ще е подвластно на насилието, или ще е мирно.“

„Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.“ (из „Пипи Дългото чорапче“)

Пипи Дългото чорапче

„От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.“

„Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите ми да развличат по същия начин и другите деца.“

„Детство без книги – това не е никакво детство. Това е като да ти е отказан достъп до омагьосаното място, където можеш да отидеш и да намериш най-редкия вид радост.“

„Дай на децата любов, още любов и пак любов, и здравият разум ще дойде от само себе си.“

lindgren

„Всичко хубаво, което се е случило на тази земя, първо се е случило в нечие въображение.“

„Намирам, че мама е много чудновата, дето иска да си лягаме вечер, когато сме съвсем будни, а сутрин, когато спим, иска да ставаме.“ (из „Децата от улица „Тряскаджийска“)

„“Вашите собствени деца и внуци ли ви вдъхновиха, за да напишете книгите си?“ е също въпрос, който често ми задават. Искам да кажа следното: Никое друго дете не ме е вдъхновявало толкова, колкото детето, което аз самата бях. Не е задължително да имате деца, за да пишете детски книги. По-важното е добре да помните собственото си детство.“

„Лятото няма да трае вечно, той знаеше това, както го знаеше и Роня. Но си заживяха отново, като че ли то нямаше да има край, и доколкото им се удаваше, пропъждаха всички мъчителни размисли за зимата.“ (из „Роня, дъщерята на разбойника“)

 Астрид Линдгрен

„Ако съм озарила дори едно единствено детство, то тогава съм постигнала поне нещо в живота си.“

„Не искам да пиша за възрастни. Искам да пиша за читатели, които могат да правят чудеса. Само децата правят чудеса, докато четат.“