„Първо танцувай. После мисли.“: цинични откровения от Самюъл Бекет

| от chronicle.bg |

Самюъл Бекет е роден в Дъблин през 1906 година. Той е втори син на родители от средната класа, които  са част от протестантската общност в преобладаващо католическо общество. Получава качествено образование, дипломира се в колежа Тринити в Дъблин с профил по френски и италиански.

Първата му работа е като учител по английски в Париж. През 1931 г. се завръща в Ирландия и изнася лекции по френска литература, получава и магистърска степен по френска филология, за да се върне отново в Париж и да преподава през 1932 г. Оттогава градът става негов дом.

Скоро след това открива, че преподаването пречи на творческата му дейност и се отдава изцяло на писането. През 30-те и 40-те пише предимно критически текстове (върху творчеството на Пруст и други автори), поеми и два романа, всички написани на английски. В края на 40-те започва да пише на френски. Частична причина за това е, че той се отрича от родината си. Когато го питат защо е променил отношението си към Ирландия, обяснява, че не може да търпи строгата цензура във всички области на ежедневието, особено влиянието на католицизма върху литературата. Дори след като вече е известен, отказва пиесите му да бъдат играни в Ирландия. През 1958 година пиеса на неговият колега О’Кейси е забранена и Бекет, в знак на протест, оттегля пиесите си, които дотогава не са играни в родината му.

Тъй като голяма част от драматургията му е писана на френски и представяна първо във Франция, за много критици е трудно да квалифицират творчеството му: ирландски писател ли е той, или френски? Имената на негови персонажи, дори такива като Владимир и Естрагон, носят повече ирландски черти отколкото на всяка друга нация.

Самюел Бекет сам превежда трудовете си от френски на английски и обратно. По този начин наследството му остава непохабено от преводачески ръце и това е само една от причините работите му да се нареждат по върховете на световната литература. На рождената му дата, ви предлагаме няколко негови вечни цитата.

Samuel Beckett being at a rehearsal of Waiting f
Бекет по време на репетиция на „В очакване на Годо“ през 1961 г.; Снимка: Getty Images

„Първо танцувай. После мисли. Това е естественият ред.“

„Не ме докосвай! Не ме питай! Не ми говори! Остани с мен.“

„Всички се раждаме луди. Някои остават такива.“

„Моите грешки са моят живот.“

„Аз използвам думите, на които си ме научил. Ако те не значат нищо вече, научи ме на други. В противен случай ме остави да мълча.“

„Вероятно най-хубавите ми години вече са си отишли. Когато имаше шанс за щастие. Но не бих ги поискал обратно. Не и с огъня, който е в мен сега. Не, не бих ги поискал обратно.“

„Прекарахме живота си по наше усмотрение, опитвайки се да съберем на едно място в един и същи миг лъч светлина и свободна пейка.“

„Ние винаги намираме нещо, което да ни остави впечатлението, че съществуваме, а, Диди?“ („В очакване на Годо“)

„Всичко, което искам, е да си седя на задника, да пускам газове и да си мисля за Данте.“

Beckett, Samuel - Schriftsteller, Irland
Getty Images

„През целия си живот се влачим през едно блато. Ядем, шибаме се, серем, опитваме се да запалим някаква малка светлинка, и накрая умираме, това е всичко.“

„Не сме светци, но спазихме уговорката си. Колко хора могат да се похвалят със същото?“

„На Земята си. Няма лек за това.“

„Няма нищо по-забавно от нещастието. Гарантирам ви това. То е най-комичното нещо на света.“

„Някога опита. Провали се. Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре.“

„Сълзите в света са постоянна величина. За всеки, който започва да плаче някъде, друг спира. Същото се отнася и за смеха. Нека не говорим лошо за нашето поколение, то не е по-нещастно от своите предшественици.“

„Сълзите се стичат по бузите ми, без очите ми да мигат. Какво ме кара да ридая така? От време на време… а няма нищо тъжно тук. Сигурно ми изтича мозъкът.“

 
 

Мъжките сандали отново излизат на мода

| от chr.bg |

Мъжете вече няма да се срамуват да носят летни сандали и да имат чувството, че на тях гледат като на недодялани провинциалисти, пише в „Индипендънт“.

Този вид обувки триумфално се завърна в колекциите на модните брандове за лятно-есенния сезон на 2018 г.

Според британския всекидневник носенето на спортни сандали вече няма да бъде повод за присмех.

Напротив, тези артикули ще се считат за стилни летни обувки.

Модните експерти препоръчват мъжете да носят сандалите с шорти, фланелка и риза с къс ръкав.

 
 

„Опасно привличане“: черната комедия за света на подрастващите

| от Дилян Ценов |

Точно 20 години след като филмът „Опасно привличане” (Heathers) показа колко струва популярността в училищните години и се превърна в култов филм, е време за следващия рунд – едноименният сериал, базиран на филма. 20 години по-късно правилата на играта значително са се променили и новият „Heathers” ни показва как. Резултатът от първите два епизода, които вече са достъпни в  HBO GO, очаквано не може да застане гордо до своя предшественик от големия екран, но за сметка на това дава нещо ново, което интригува и би могло да бъде полезно на младите зрители, които са основния таргет на 10-е епизода.

Опасно привличане” едва ли ще се нареди сред големите сериали на годината, още по-малко на десетилетието и неговото най-силно качество определено не е режисурата, сценария (като изключим остроумния диалог на моменти), нито задоволителната актьорска игра на състава. Неговото най-силно качество е пародийния му характер. Сериалът е язвителен, цинично откровен коментар на ситуацията, в която живеят всички подрастващи. Добра злободневна черна комедия.

image

Ролите вече са разменени. Дебелото момиче е най-популярната в гимназията, вече не е аутсайдер а „тартор” на компанията. Момчето, определящо се като gender-queer, е част от нейната група и има правото да бъде всичко, което си поиска, а лесбийката с различни по раса родители е финалът на цветното трио.

Главен персонаж в „Опасно привличане” е Вероника Сойер – 17-годишна гимназистка, за която най-нормалното нещо е, да знаеш какво искаш от живота. Новото момче в гимназията, Джей Ди, се оказва приятна компания, зад която обаче прозира опасен социопат, което става ясно още в първия епизод. Хедър Чандлър и нейният антураж са „съдниците” на гимназията. От тази изходна точка започват да се развиват интригите и малките училищни войни между учениците. На режисьорския стол сядат няколко души, като Лесли Хедланд режисира пилотния епизод, а Джейсън Микалеф и Мат Макконки са главните сценаристи. В главния актьорския състав влизат Грейс Виктория Кокс (Вероника Сйоер), Джеймс Скъли (Джей Ди), Мелани Фийлд (Хедър Чандлър), Джасмин Матюс (Хедър Макнамара) и Брендан Сканъл (Хедър Дюк).

„Опасно привличане” показва какви на практика са последствията от издигането на политкоректността в култ – необясним, масов и неразбираем, превърнал се почти в гротеска. Съдът в социалните мрежи е последната дума и е до такава степен развит и категоричен, че може да коства на момче с неправилно избрана тениска бъдещето. Ако наречеш момичето с най-много последователи „дебелана” на публично място, с теб е свършено. Това са правилата и Хедър Чандлър е дебеланата, която ги диктува. Създаването на тази картина е и едно от малкото силни качества на новия сериал „Опасно привличане” и именно заради нея той надскача средното ниво и заслужава да бъде гледан.

heathers

За голямо съжаление обаче „Опасно привличане” ще може да бъде гледан само на територията на Европа. След кървавият атентат в гимназията „Марджъри Стоунман Дъглас” във Флорида от 14 февруари тази година премиерата на сериала в САЩ беше отложена за юли. При открита стрелба в училището 17 души (от които 14 ученици) бяха убити, още 17 бяха ранени, а извършителят е 19-годишен бивш ученик. Преди малко повече от месец стана ясно , че сериалът няма да бъде разпространен на територията на Америка, заради темите, които третира. Така на практика беше доказано, че „Опасно привличане” идва точно на време, за да покаже абсурда, до който съвремието е стигнало. Парадоксът е в това, че САЩ има най-голяма нужда от такъв сериал, защото именно там ситуацията в епизодите се доближава най-много до реалността. Кривото разбиране за политкоректност обаче взе превес над поглеждането на истината в очите и отвъд океана очевидно предпочитат да си затворят очите. Така на практика само Европа ще може да гледа „Опасно привличане”, където социалните мрежи за щастие не са взели такова надмощие в ежедневието (а и в бъдещия живот) на подрастващите.

Макар и със слаба актьорска игра, „Опасно привличане” е един от стойностните young adult сериали на фона на редица слаби продукции от предишните години. Сериал, който показва до къде може да се стигне в името на това да бъдеш, както гордо заявява Хедър Чандлър, f*cking famous.

„Опасно привличане“ излиза всяка сряда (по два епизода). Първите два епизода вече са налични в HBO GO. 

 
 

Ема Стоун и Уди Харелсън се събират за „Земята на зомбитата“ 2

| от chronicle.bg |

Актьорите Ема Стоун, Уди Харелсън, Джеси Айзенбърг и Абигейл Бреслин се събраха с режисьора Рубен Флайшър, за да бъде заснето продължение на излязлата през 2009 г. по екраните хорър комедия „Земята на зомбитата“.

„Това е един от онези проекти, които феновете отдавна искат да бъдат осъществени – заяви президентът на „Колумбия пикчърс“ Санфорд Панич. – Никой не иска повече от Ема, Уди, Джеси и Абигейл това да бъде направено. Те са сред най-търсените актьори. Смятам, че се снимаха във филма, защото харесват тези персонажи. Развълнувани сме, че Рубен иска отново да застане зад камерата, за да заснеме продължението му. Флайшър е режисьор и на филма „Венъм“, който скоро ще се появи по екраните.“

The Hollywood Reporter отбеляза, че е планирано снимките на „Земята на зомбитата 2″ да започнат през януари следващата година. Новият филм трябва да излезе по екраните през октомври 2019 г.

 
 

Даян Крюгер е много, много красива

| от chr.bg |

Диане Хайдкрюгер е родена на в Алгермисен, Германия.

От малка успешно се занимава с балет и даже е приета в елитното балетно училище Royal Ballet School. За жалост кариерата й приключва реждевременно заради контузия.

По-късно се мести в Париж, където работи като фотомодел. Паралелно започва и да се снима в епизодични роли във френски филми. Дебюта на голям екран прави през 2002 г., когато се снима с Денис Хопър и Кристоф Ламбер в „The Piano Player“. Големият пробив обаче идва през 2004 г. с участието в хита „Троя“, където играе Хубавата Елена.

През 2009 г. се снима в „Гадни копилета“ на може би единственият по-красив от нея човек на земята – режисьора Куентин Тарантино. За тази роля е номинирана за Най-добра поддържаща женска роля на Screen Actors Guild Award.