shareit

„Първо танцувай. После мисли.“: цинични откровения от Самюъл Бекет

| от chronicle.bg |

Самюъл Бекет е роден в Дъблин през 1906 година. Той е втори син на родители от средната класа, които  са част от протестантската общност в преобладаващо католическо общество. Получава качествено образование, дипломира се в колежа Тринити в Дъблин с профил по френски и италиански.

Първата му работа е като учител по английски в Париж. През 1931 г. се завръща в Ирландия и изнася лекции по френска литература, получава и магистърска степен по френска филология, за да се върне отново в Париж и да преподава през 1932 г. Оттогава градът става негов дом.

Скоро след това открива, че преподаването пречи на творческата му дейност и се отдава изцяло на писането. През 30-те и 40-те пише предимно критически текстове (върху творчеството на Пруст и други автори), поеми и два романа, всички написани на английски. В края на 40-те започва да пише на френски. Частична причина за това е, че той се отрича от родината си. Когато го питат защо е променил отношението си към Ирландия, обяснява, че не може да търпи строгата цензура във всички области на ежедневието, особено влиянието на католицизма върху литературата. Дори след като вече е известен, отказва пиесите му да бъдат играни в Ирландия. През 1958 година пиеса на неговият колега О’Кейси е забранена и Бекет, в знак на протест, оттегля пиесите си, които дотогава не са играни в родината му.

Тъй като голяма част от драматургията му е писана на френски и представяна първо във Франция, за много критици е трудно да квалифицират творчеството му: ирландски писател ли е той, или френски? Имената на негови персонажи, дори такива като Владимир и Естрагон, носят повече ирландски черти отколкото на всяка друга нация.

Самюел Бекет сам превежда трудовете си от френски на английски и обратно. По този начин наследството му остава непохабено от преводачески ръце и това е само една от причините работите му да се нареждат по върховете на световната литература. На рождената му дата, ви предлагаме няколко негови вечни цитата.

Samuel Beckett being at a rehearsal of Waiting f
Бекет по време на репетиция на „В очакване на Годо“ през 1961 г.; Снимка: Getty Images

„Първо танцувай. После мисли. Това е естественият ред.“

„Не ме докосвай! Не ме питай! Не ми говори! Остани с мен.“

„Всички се раждаме луди. Някои остават такива.“

„Моите грешки са моят живот.“

„Аз използвам думите, на които си ме научил. Ако те не значат нищо вече, научи ме на други. В противен случай ме остави да мълча.“

„Вероятно най-хубавите ми години вече са си отишли. Когато имаше шанс за щастие. Но не бих ги поискал обратно. Не и с огъня, който е в мен сега. Не, не бих ги поискал обратно.“

„Прекарахме живота си по наше усмотрение, опитвайки се да съберем на едно място в един и същи миг лъч светлина и свободна пейка.“

„Ние винаги намираме нещо, което да ни остави впечатлението, че съществуваме, а, Диди?“ („В очакване на Годо“)

„Всичко, което искам, е да си седя на задника, да пускам газове и да си мисля за Данте.“

Beckett, Samuel - Schriftsteller, Irland
Getty Images

„През целия си живот се влачим през едно блато. Ядем, шибаме се, серем, опитваме се да запалим някаква малка светлинка, и накрая умираме, това е всичко.“

„Не сме светци, но спазихме уговорката си. Колко хора могат да се похвалят със същото?“

„На Земята си. Няма лек за това.“

„Няма нищо по-забавно от нещастието. Гарантирам ви това. То е най-комичното нещо на света.“

„Някога опита. Провали се. Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре.“

„Сълзите в света са постоянна величина. За всеки, който започва да плаче някъде, друг спира. Същото се отнася и за смеха. Нека не говорим лошо за нашето поколение, то не е по-нещастно от своите предшественици.“

„Сълзите се стичат по бузите ми, без очите ми да мигат. Какво ме кара да ридая така? От време на време… а няма нищо тъжно тук. Сигурно ми изтича мозъкът.“

 
 
Коментарите са изключени