„Първо танцувай. После мисли.“: цинични откровения от Самюъл Бекет

| от chronicle.bg |

Самюъл Бекет е роден в Дъблин през 1906 година. Той е втори син на родители от средната класа, които  са част от протестантската общност в преобладаващо католическо общество. Получава качествено образование, дипломира се в колежа Тринити в Дъблин с профил по френски и италиански.

Първата му работа е като учител по английски в Париж. През 1931 г. се завръща в Ирландия и изнася лекции по френска литература, получава и магистърска степен по френска филология, за да се върне отново в Париж и да преподава през 1932 г. Оттогава градът става негов дом.

Скоро след това открива, че преподаването пречи на творческата му дейност и се отдава изцяло на писането. През 30-те и 40-те пише предимно критически текстове (върху творчеството на Пруст и други автори), поеми и два романа, всички написани на английски. В края на 40-те започва да пише на френски. Частична причина за това е, че той се отрича от родината си. Когато го питат защо е променил отношението си към Ирландия, обяснява, че не може да търпи строгата цензура във всички области на ежедневието, особено влиянието на католицизма върху литературата. Дори след като вече е известен, отказва пиесите му да бъдат играни в Ирландия. През 1958 година пиеса на неговият колега О’Кейси е забранена и Бекет, в знак на протест, оттегля пиесите си, които дотогава не са играни в родината му.

Тъй като голяма част от драматургията му е писана на френски и представяна първо във Франция, за много критици е трудно да квалифицират творчеството му: ирландски писател ли е той, или френски? Имената на негови персонажи, дори такива като Владимир и Естрагон, носят повече ирландски черти отколкото на всяка друга нация.

Самюел Бекет сам превежда трудовете си от френски на английски и обратно. По този начин наследството му остава непохабено от преводачески ръце и това е само една от причините работите му да се нареждат по върховете на световната литература. На рождената му дата, ви предлагаме няколко негови вечни цитата.

Samuel Beckett being at a rehearsal of Waiting f
Бекет по време на репетиция на „В очакване на Годо“ през 1961 г.; Снимка: Getty Images

„Първо танцувай. После мисли. Това е естественият ред.“

„Не ме докосвай! Не ме питай! Не ми говори! Остани с мен.“

„Всички се раждаме луди. Някои остават такива.“

„Моите грешки са моят живот.“

„Аз използвам думите, на които си ме научил. Ако те не значат нищо вече, научи ме на други. В противен случай ме остави да мълча.“

„Вероятно най-хубавите ми години вече са си отишли. Когато имаше шанс за щастие. Но не бих ги поискал обратно. Не и с огъня, който е в мен сега. Не, не бих ги поискал обратно.“

„Прекарахме живота си по наше усмотрение, опитвайки се да съберем на едно място в един и същи миг лъч светлина и свободна пейка.“

„Ние винаги намираме нещо, което да ни остави впечатлението, че съществуваме, а, Диди?“ („В очакване на Годо“)

„Всичко, което искам, е да си седя на задника, да пускам газове и да си мисля за Данте.“

Beckett, Samuel - Schriftsteller, Irland
Getty Images

„През целия си живот се влачим през едно блато. Ядем, шибаме се, серем, опитваме се да запалим някаква малка светлинка, и накрая умираме, това е всичко.“

„Не сме светци, но спазихме уговорката си. Колко хора могат да се похвалят със същото?“

„На Земята си. Няма лек за това.“

„Няма нищо по-забавно от нещастието. Гарантирам ви това. То е най-комичното нещо на света.“

„Някога опита. Провали се. Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре.“

„Сълзите в света са постоянна величина. За всеки, който започва да плаче някъде, друг спира. Същото се отнася и за смеха. Нека не говорим лошо за нашето поколение, то не е по-нещастно от своите предшественици.“

„Сълзите се стичат по бузите ми, без очите ми да мигат. Какво ме кара да ридая така? От време на време… а няма нищо тъжно тук. Сигурно ми изтича мозъкът.“

 
 

10 филмови франчайза, които трябва да умрат

| от chronicle.bg |

Помня когато „Breaking bad“ (или както го наричат патриотите: „В обувките на Сатаната“) приключи. Как камерата се издига над падналия Уолтър Уайт без никой да знае жив ли е, умрял ли е. Защото ако е жив, може би ще има продължение!

Няма да има продължение на „Breaking Bad“. Това ме кефи безумно във Винс Гилигън. Взе нещо, направи го много хубаво, завърши го и го остави. И това е. „Better Call Saul“ е отделен проект, предстоящият игрален филм по франчайза, пак ще е отделен проект. Няма продължения, няма цедене на левчета, няма съсипани фенски сърца.

Колко мъдро е това!

И колко много още хора могат да вземат пример. Малко въображение, наистина малко – не ти трябва особено много въображение, за да измислиш екшън – и малко пари и хоп! ето ти нов филмов франчайз за развиване. Изисква се безумно малко старание да се преместиш от старите лаври.

В галерията ни днес подредихме 10 филмови франчайза, с които трябва да се приключи.

 
 

Първият трейлър на „Toy Story 4″

| от chronicle.bg |

Последният „Toy Story“ ни остави трогнати, но краят не е дошъл. Уди, Бъз и приятели се завръщат другото лято. Въпреки, че видеото не е точно трейлър, то все пак е първият ни поглед към приятелите ни преди юни 2019 година.

Имайте предвид, че това може и да не са кадри от филма. Тийзърът обаче ни напомня много добре защо обичаме тези герои. Той хваща близките отношения между играчките и кръжащото над филма чувство на семейност. Същевременно хваща и нефункциониращия аспект от отношенията им, което също ни кара да ги чувстваме като семейство.

А има и говорещо прасенце!

Какво ли иска тази вилица? Само развали стоя.

По информация от Disney този нов персонаж се казва Форки. Той е проект на Бони, малкото момиченце, което получи всички играчки в края на „Toy Story 3″. Изглежда, че самоделната играчка минава през нещо като криза, защото не се чувства като играчка. Затова и не иска да участва в каквото и да правят другите играчки, но все се оказва заплетен. Форки се озвучава от Тони Хейл.

В „Toy Story 4″ играчките са на мисия в търсене на Бо Пийп, персонаж, който отсъстваше в „Toy Story 3″.

Освен тийзър имаме и нов постер.

4f6ea5437eeeebd7578c58cd3dbc4fe854129a0a

 
 

Кога ще излезе осмият сезона на Game of Thrones?

| от chronicle.bg |

След множество неясноти от HBO съобщиха официално: осмият сезон на Game of Thrones („Игра на тронове“) ще излезе през април 2019 г.

Освен че за нас феновете това означава, че още през пролетта ще се завърнем във Вестерос, сериалът ще може да се класира за наградите „Еми“ през 2019 г. Това ще бъде и последната възможност за оригиналната продукция на HBO отново да спечели голямата награда за най-добър сериал.

Новият и последен сезон ще се състои от 6 епизода, всеки от който с дължина близка до тази на пълнометражен филм.

Режисьорът на епизода „Battle of Bastards“, Мигел Сапочник отново застава на режисьорския стол, както и Дейвид Нътър (Red Wedding). По думите на Питър Динклидж (Тирион Ланистър), Сапочник режисира най-епичната битка в сериала досега.

„Битката на копелетата“  е като увеселителен парк“ коментира актьорът за 12-минутната батална сцена, която ще видим в новия сезон, цитиран от IndieWire.

Едно от нещата, които знаем със сигурност е, че ще осмият сезон ще започне на Зимен хребет, когато Денерис пристига с армията си.

Във връзка с новината HBO пуснаха тийзър, който ни напомня защо обожаваме този сериал:

 
 

Защо не трябва да имаме приятели в офиса

| от chronicle.bg |

Като се има предвид колко време прекарваме в офиса, няма как да не се сприятелим с някого. И това е хубаво – ако сме приятели с колегите, това увеличава удовлетворение ни от работата.

Но все пак не е добре да си ставаме прекалено близки.

Ейми Купър Хаким, индустриално-организационен психолог, казва: „Няма нужда да сте първи приятели. Искате да сте добри, професионални и възпитани. Но не е добре да казвате на човека на бюрото до вас най-дълбоките си тайни и цели в живота“.

Често по инерция наричаме близките си хора на работа „приятели“. С тях можем да обядваме заедно, но не е добре да прибързваме с поканите вкъщи. Споделяне на лична информация като финанси също може да ни навреди, например, когато дойде време за коледни бонуси. При повишение на служител, близките отношения могат да доведат до караници (ако не повишите „когото трябва“) или да са зле за компанията (ако повишите „когото трябва“). Или ако повишат ваш колега само защото е близък с шефа. В такъв случай трябва да преосмислим отношенията си към самата фирма. Споделянето също може да рикошира, ако колегата ни всъщност не ни е толкова верен, колкото си мислим. Например, ако кажем на някого как не сме доволни от сегашната си позиция и търсим нова работа след което получим повишение и решим да останем, това може да го озлоби към нас.

Границите при колегиалните взаимоотношения въжат с особена сила за мениджърите. Те могат да обезкуражат целият екип, ако покажат предпочитания към конкретен човек или си затварят очите при негови грешки. Най-важното за един лидер, за да запази вярата в себе си, е честността.

Често се случва да се сближим с някого от съжаление, защото този човек не се справя добре. Докато емпатията е положително качество, тя може да ни изиграе много лоша шега, когато неговото поведение започне да влияе и на нас.

Освен да внимаваме пред кого се оплакваме, трябва да внимаваме и кой се оплаква на нас. Не искаме да сме заобиколени от негативност и проблеми, защото това лесно може да влоши здравето ни – и психологическото, и физическото. Ако започнем да усещаме, че другите хора ни заливат, съвсем приемливо е да избягваме контакт с тях или да отклоняваме по-лични разговори.