Откъс от биографичната книга „Ангела Меркел. Непреклонната“

| от chronicle.bg |

Биографиите на световните политически лидери (особено работещите такива) в повечето случаи са посрещнати от противоречиви реакции, но винаги е препоръчително да им обърнем внимание. В средата на този месец ще излезе на български език първата голяма англоезична биография на канцлера на Германия Ангела Меркел. Книгата „Ангела Меркел. Непреклонната”, която е част от поредицата „Власт и отговорност” на издателство „Сиела”, ще бъде официално представена на 14 май от 18:30 часа в хотел „Маринела” в София.

Професорът по приложна политология в университета Ковънтри, Матю Квортръп, проследява живота и политическия път на едно от най-разпознаваемите и влиятелни лица в съвременната световна политика. В книгата „Ангела Меркел. Непреклонната” ученият разглежда подробно пътя на настоящия канцлер на Германия още от детството до изборите в Германия през 2017 г. и последиците от тях. Освен известните факти от живота на Меркел – че е израснала по време на комунизма в Източна Германия, че е изучавала природни науки и е първата жена-канцлер на Германия, от биографичното издание научаваме и за много, далеч по-неизвестни епизоди от живота й.

От книгата ще разберем повече за това как само за няколко месеца определяната като „кралица на Европа” Меркел се изкачва до върховете на властта и как многократно използва политическата си интуиция, за да надхитри своите опоненти. Разгледани са също темите за бежанската вълна от 2015 г., изборите в Германия през 2017 г. и последиците от тях.

Книгата е четвъртото заглавие в поредицата „Власт и отговорност” на издателство „Сиела”. В нея срещаме още автобиографията на изтъкнатия американски държавник, бивш директор на ЦРУ и министър на отбраната при президента Обама Леон Панета –„Достойни битки”, „Заветът на Чърчил. Как две речи спасиха Европа от комунизма” от лорд Алън Уотсън и излязлата наскоро „Китай – събуждането на един гигант” на бившия финансов министър на САЩ Хенри Полсън.

Ето и кратък откъс от книгата, който ще бъде представен у нас след дни:

„Никой обаче не подценява решителността и педантичната подго­товка във всичко на седемгодишното дете. То никога нищо не оставя на случайността. Мотото й – леко дразнещо за другите деца – е „ни­кога не показвай некомпетентност“. Дразнещо или не, това ясно говори за подхода й към всичко. Много десетилетия по-късно, когато Ангела става канцлерът Меркел, вниманието й към детайла и мани­акалният й стремеж към правилното представяне на фактите стават почти легендарни. И много от чертите на характера, свързвани след време с най-влиятелната жена политик в света, се проявяват още то­гава. Поведението й като ученичка дори още в началното училище прилича на начина, по който тя се държи и действа, когато е на върха на политическата си кариера.

Един пример, често цитиран от Ангела, е случката с трамплина. В трети клас учителят по физическо възпитание, който има задачата да открие спортни таланти за успешния олимпийски отбор на Източна Германия, предлага на Ангела да се опита да скочи от триметровия трамплин. Тя знае, че скокът във водата с главата напред може да се окаже болезнен и вероятно учителят очаква тя да скочи в стил „пи­рон“, след което да я обяви за неподходяща. Това ще му спести време. Ангела не е в списъка на потенциални бъдещи олимпийци, затова не се притеснява много. Но тя винаги изпълнява каквото й се нареди. Изкачва дванайсетте стъпала, пристъпва колебливо и надниква към водата. Страшно е. Тя се връща. Но не слиза долу. Запристъпя на­пред-назад, анализирайки положението. Другите деца се забавляват, а някои от момчетата започват да се подхилват. Но Ангела продължава да анализира. Накрая, точно когато звънецът прозвучава за края на часа, тя скача с главата напред във водата. Тя така и никога не става скачач, но успява да събере кураж да се гмурне. Другите ученици не й се смеят; никой от тях не е скочил. А Ангела го прави, след като анализира ситуацията.

Цели 44 години по-късно германският канцлер Ангела Меркел се оказва в трудно положение и отново анализира дали да направи скок. Този път решението ще има последици за други хора, не само за нея – всъщност за стотици милиони. Германското правителство вярва, че е относително неуязвимо за финансовата криза, обхванала света след срива на американската инвестиционна банка „Леман Брадърс“ през 2008 г. То дълбоко се заблуждава. В рамките на няколко седмици икономиката на най-голямата страна в еврозоната усеща вторичните трусове на катастрофата в САЩ.“

Но тогава, тъкмо когато времето вече изтича, тя взема изненад­ващо решение. Премислила всички възможни последици, обявява, че германското правителство ще гарантира всички спестявания в гер­мански банки. Увереността и решителността на тези думи изненадват колегите й. Изявлението й създава стабилност и й печели уважение.“

 
 

„Ангелите на чарли“ се завръща с повече от 3 ангела

| от chr.bg |

Предстоящият нов филм „Ангелите на чарли“ може да скъса с традицията и да ни покаже повече от стандартните 3 ангела. Така поне твърди Кристен Стюарт, която заедно с Наоми Скот и Ела Балинска ще бъде момичета на Босли.

Франчайзът за първи път се появява през 1978 година, когато трите полицайки са Кейт Джаксън, Фара Фосет и Жаклин Смит. За мнозина от нас обаче по-познатите ангели са Камерън Диаз, Дрю Баримор и Луси Лиу от филма през 2000 година, който вдъхновява още един през 2003. Има и телевизионен сериал, но той е прекалено неуспешен и спира само след 4 серии.

По думи на Стюарт в новия филм „ще има цяла мрежа от ангели, жени от цялото земно кълбо, които са свързани и си помагат“. Тя обясни и как филмът ще е „по-буден“ и феминистично настроен. Ангелите също така ще разчитат на собствените си бойни умения повече, отколкото на сексапила си.

„Предстоящият филм ще е топъл и смешен, а също земен и добронамерен като наистина показва как жените могат да работят заедно“, добави Кристен.

Можем да сме сигурни, че лентата ще има и комедиен аспект, с режисьор като Елизабет Банкс. Тя работи по „Pitch Perfect 2″, където ни доказа, че има тайминга и усещането за смешката.

 
 

Най-страхотните учителки в киното

| от chronicle.bg |

Смятаме, че заглавието е достатъчно красноречиво. А кога е по-подходящо време да покажем любимите ни учителки от големия екран, от днес – Първият учебен ден?

Помня отлично всяко начало на учебната година и очакването да чуем кой по какво ще ни преподава. Цяло лято имахме надежди да се срещнем с еди-кой-си преподавател, а друг се молехме на всички сили да не пресича пътя ни. Но каквото и да правехме, накрая имахме достатъчно представители и на двете групи.

Всеки е имал любим учител. И най-омразен такъв, който почти винаги се изравнява с първия след напускане на училището. Същото важи и за киното – почти всеки познава някой персонаж от екрана, когото би искал да срещне в реалната класна стая? Кой не би искал например, един час по Трансфигурация с професор Макгонагъл?

От властни и контролиращи даскалки, през вдъхновяващи музиканти по цигулка, пианистки, увлечени по ученика си, разкрепостена, но и сериозна млада преподавателка, до най-добрата (по наше мнение) учителка в киното изобщо, вижте галерията ни горе, в която сме събрали най-добрите учителки на киното. 

 
 

София е дом

| от Антония Антонова |

Когато бях на 20, си мислех, че никога няма да заживея в този голям град, в който можеш да се изгубиш, можеш да изчезнеш или още по-страшното – да бъдеш незабележим.

Всеки 20-годишен човек е забележителен, всеки 20-годишен е огън и блясък, дори да е затворен, умълчан, проклет и тъжен, дори да бъде плах. Особено тогава. Да си на 20 е звезди и вечност само по себе си.

После спрях да пътувам всеки ден за лекции с влака от съседния малък град и се нанесох в празния люлински апартамент с една раница живот на рамо. Баба ми и дядо ми ми подариха пералня, събрах пари за легло.

Гледката от прозореца беше абсурдна, зловеща, постсоциалистическа, кафява, нямаща нищо общо с гледката ми дотогава, с планините ми, с дърветата ми, с живота ми, с любовите ми.

Харесвах я. Исках да викна една приятелка художник да ми я нарисува на стената в хола – всички тези панелни блокове – по-високи и по-ниски. Да гледа през прозореца, да попива цветовете и балконите им, прането, телевизорите, коледните лампички, цветните мушката, семейните скандали, литрите ракия, кучета и котки, всичко и да го налива у дома ми, да го рисува с шарена ръка, за да го прегръщам по-бързо и да го чувствам по-близък този град, в който ще живея.

После забелязах Западен парк – той се вижда като погледнеш надясно от балкона ми – зелен, огромен, страшен, влажен. Днес тичам там и го обичам, както обичам пазара „Димитър Петков” и всички малки улици в центъра на София от март до октомври, както обичам шумните барове в тъмните безистени, в широките подземия на града от ноември до февруари. И всички хора, които срещнах и останаха, и онези, които още не съм срещнала, но ще срещна в градския безкрай.

София е болезнено красива. Красотата – тя невинаги е пищна, нито нагласена, нито винаги зелена, нито винаги чиста или скромна, или някаква конкретна. Тя е красота и без грим, и без филтър, и без ред и с бетон, и с каруци, и с арматура и стъкло, и с лошия злокобен смог, от който искаме да я спасим, да я изтръгнем и да я притиснем към гърдите си, София, с отворени обятия и дробове, с пулсиращи сърца.

Никога не се превърнах в пребиваващ тук човек, който „си се прибира“ всеки уикенд, за да помъкне буркани, макар че само на 35 минути с влака от Централна гара е градчето ми – онова с другите гледки – в което обичам да се завръщам.

Не мисля, че мога да понесе да живея на място, което не обичам и не знам как хората с години прекарват работните си седмици и тревожните си нощи в град, който не ги приютява, който не им е дом.

Домът – той не е даденост. Човек може дълго време да се чувства бездомен у дома си.

Домът не е нито град, нито къща, нито човек, нито семейство. Домът усмихва и приспива като люлка. В него се случват неща, които не се случват другаде. Той пази тайни и сближава сърца. Ухае на храна и винаги нещо му е повредено, винаги нещо трябва да му се ремонтира. Защото домът не е изряден, нито конкретен, но е дом и това ни стига. Даже е много. Достатъчно.

София е дом.

 
 

Истинското име на Жокера

| от chr.bg |

Жокерът е имал много „истински“ имена в различните истории разказвани за него. Сега вече знаем и как ще се казва в предстоящия филм за анархичния злодей на Тод Филипс.

В Инстаграм пост на режисьора виждаме Хоакин Финикс, който ще играе Клоуна принц на престъпленията, със странна прическа и без белези. Под снимката има единствено има: Артър


Вижте тази публикация в Instagram.

Arthur.

Публикация, споделена от Todd Phillips (@toddphillips1) на

Жокерът винаги е бил един от любимите ни и най-враждебни злодеи. Независимо кой го играе: Джак Никълсън, Хийт Леджър (който спечели постмортем Оскар за ролята си) или Джаред Лето. Затова очакванията за филма са много високи. Хоакин това не го притеснява: „Въобще не ме интересува. Не обръщам внимание какво мислят хората. Кой го интересува? Моят подход към всеки филм е един. Това, което ме интересува, е режисьора и персонажа.“

Финикс никога не е играл във филм за супергерой, както и някои други хора от актьорския състав на филма: Марк Марон, Зази Бийтз и Робърт Де Ниро. Ще видим как ще се справят на 4 октомври 2019 година.