Оскар Уайлд: творецът, който продължава да ни се присмива

| от |

Да харесваш Оскар Уайлд в днешно време е направо задължително. Почти толкова, колкото и да признаваш приноса на Вазов към българската литература, въпреки, че си чел само „Под игото“ до десета глава в шести клас. Някак е почти невероятно да прочетеш на някого афоризмите на английския класик и да не чуеш: „Ох, толкова ми е любим!“

Да, ако знаете какво означава De Profundis, познавате Лейди Бракнъл, името Базил не го свързвате първо с босилек, ако щастливият принц ви кара да се възмутите от населението, на вас Оскар Уайлд може и да ви е любим. Всичко по-малко от това ви поставя точно в графата хора, на чието осмиване най-великият английски писател посвещава творчеството си.

„ – Английското висше общество се състои само от баби и елегантни горделивци.
   -Напълно сте права, мъжете наистина са баби, а жените елегантни горделивци.“

Не, това не е поредният афоризъм, който ще намерите в сборниците. Това са реплики от една от великите английски пиеси, „Идеалният мъж“.

Защо толкова се превъзнасяме по Оскар Уайлд? Като изключим приятните „мисли“, които от време на време споделяме, има много повече неща от това. Той е творецът, който живее и твори в разгара на викторианска Англия. Времето на фалша. На висшето общество, което живее на гърба на народа, създава образци на подражание, които самото то потъпква, когато затвори вратите на дома си, но на публично място отстоява повече от пламенно.

Оскар Уайлд е човекът, който се присмива над времето, в което живее. И го прави повече от майсторски. Пиесите му са писани за хората, които ги гледат. Публиката ги гледа и се залива от смях. Дали е разбирала, че тя самата е прототип на случващото се на сцената? Може и да е, но да я е било срам да си признае. А може и да е гледала на себе си като толкова „морална“ , че да не е разбирала дори, че самата тя е в основата.

Да можеш да се присмееш по такъв деликатен начин над абсурда на цяла една епоха. Това е геният на Оскар Уайлд. Да можеш да откриеш любовта и красивото, когато си част от един свят, който е заслепен от химери. Да разбереш, че балансът е повече от необходим. Че след разгулният живот е нормално да дойдат дни на страдание. Но не просто да признаеш това на теория, а да го осъществиш на практика. Да се обърнеш към онзи, когото си обичал, но който те е предал и да продължиш да го обичаш. Това е повече от великодушие. В личен план това е гений.

„Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.“

Един фарс. Това виждаме, когато четем Оскар Уайлд. И този фарс, макар и малко преувеличен, отразява до голяма степен историческата истина на противоречия, на фалшиви норми. Това поражда смеха. Сериозността, с която е поднесено и възприето всичко, са онова, което прави Уайлд комикът на всички времена. А на другия полюс е детската невинност и наивност. Нежността, деликатността, която лъха от всяка буква в „Щастливия принц“. Всичко отразява реалността на едно друго ниво, в което е необходим дълбок прочит. Този дълбок прочит открива пред читателя неподозирани философски дебри, които са по-интересни и от милион афоризми на едно място.

Колкото и да е странно, Оскар Уайлд продължава да осмива обществото. Дори днешното, 117 години след смъртта си и 163 години след рождението си. Всеки фалш, всяка неподплатена превземка попада под острото му перо. Всяко превъзнасяне по нещо, което не е осъзнато. Всяко осъждане. Всичко нечисто.

Днес се навършват 163 години от рождението на английския писател, поет, драматург и журналист. Днес е роден единственият денди, който има право да е такъв. Няма лошо да си денди, лошо е когато го правиш самоцелно и няма нищо на заден план. Нека не помним Уайлд с хомосексуалните му връзки, смешните цитати и други лекомислени неща, които хващат окото и гъделичкат самочувствието. Той е цяла вселена. Той е цветна градина, която цъфти в безброй нюанси. В нея има и красиво и грозно. В нея има и един градинар, който се грижи за своите цветя, за да може другите да видят красотата. Това е геният. Това е Оскар Уайлд.

„Светът е сцена, но постановката е твърде слаба.“

 
 

Мег Райън: малкото, голямо момиче на американското кино

| от chronicle.bg |

Маргарет Мери Емили Ан Хира или Мег Райън, е (родена на 19 ноември 1961 година във Феърфилд, Кънектикът, САЩ), е американска филмова актриса, която става любимка на няколко поколения.

Мег Райън е дъщеря на Сюзън Хира Джордан (по баща Райън), бивша актриса, кастинг директор и учителка по английски, и Хари Хира, учител по математика. Тя има две сестри, Дана и Ани, и брат, който е музикант – Андрю Хира. Роднините на семейство Хира са от Канада.

Райън е католичка и е завършила начално училище във Феърфилд, където майка ѝ ѝ преподава до шести клас. Там на Мег е дадено първо причастие и е избрано името ѝ Ан. Майка ѝ се появява в телевизионна реклама и по-късно за кратко време е кастинг директор в Ню Йорк. Тя подкрепя и окуражава дъщеря си да учи актьорско майсторство.

На 18-годишна възраст, благодарение на връзките на майка си, Райън записва своята първа телевизионна реклама, в която се смее, за да популяризира дезодоранта „Тикъл“.

След роля в „Богати и известни“, Райън играе ролята на Бетси Стюърт в сериала „Докато свят светува“ от 1982 до 1984. Следват няколко телевизионни продукции и малки филмови роли, включително и в „Обещана земя“, за която тя получава своята първа номинация.

През 1986 тя играе Каръл Брадшоу във филма „Топ гън“ и Лидия Максуел във „Вътрешно пространство“, където също участва бившият ѝ съпруг Денис Куейд. След това Райън се появява и в трилъра „D.O.A.“ и екшъна „Президио“.

Нейният първи напълно оформен филмов образ е ролята ѝ в романтичната комедия „Когато Хари срещна Сали“, където тя си партнира с Били Кристъл. Нейното изпълнение на Сали Оулбрайт, което ѝ донася номинация за Златен глобус е незабравимо, заради театрално симулирания оргазъм в Манхатън.

По случай рождения й ден, ви предлагаме галерия с любимите ни нейни роли.

 
 

Три пъти „наздраве“! Три титана на 80!

| от Амелия Понд |

Трима великони тази година навършват 80 години. Те са предвождани от непобедимия Джак Никълсън. Чичо Джак навърши 80 през април и обяви, че се връща в играта на голямото кино с нова роля, нещо което не е правил от 7 години насам. След него се носят Дъстин Хофман и една жена – гранд дамата Джейн Фонда.

Единствено мадам Фонда не е завъртяла осмицата около себе си, но това ще се случи през декември. Родният кинофестивал Киномания отбелязва тази годишнина, като пуска три големи класики на голям екран – абсолютният шедьовър „Сиянието“, великолепният „Волният ездач“ и, разбира се, първата любовна афера между мадам Джейн Фонда и доброто романтично кино „Боси в парка“.

Общото между тримата е, че са абсолютни титани в киното. Макар на 80 те все още са в играта и има причина за това…

Големият Джак Никълсън
Джак Никълсън

Джак Никълсън е един от най-великите актьорите на всички времена. Той е най-номинираният за „Оскар“ актьор в историята на Академията и зад гърба си има общо 12 номинации, от които печели 3. Колкото и купчини награди да му дадат обаче, нито една от тях не може да обеме гигантския талант, който Никълсън носи. От избора на роли до тяхното изобразяване на екран, Джак е ненадминат титан. След дългогодишно затишие в началото на тази година, малко след като новината, че може би Джак Никълсън окончателно къса с киното, актьорът обяви, че ще се снима в американската версия на германския хит, номиниран за „Оскар“ – „Тони Ердман“.

джак никълсън

Когато говорим за Джак Никълсън е много трудно да бъдат подбрани най-добрите негови превъплъщения. Crème de la Crème на неговото творчество обаче се отличава с прецизни изпълнения, острота и пълно отдаване на ролите. Easy Rider е ролята, с която е редно да стратираме, по простата причина, че изпълнението на костюмара Джордж Хенсън от 1969 година му носи първа номинация за „Оскар“. Шест години по-късно следва превъзходният нео-ноар филм на Роман Полански Chinatown. Архетипният, вулгарен, изпълнен с похот и цинизъм детектив Джейк Гитс е една от най-добрите метафори на жанровия детектив, особено в ръцете на Джак Никълсън. Chinatown носи поредна номинация за „Оскар“ на Никълсън. Наградата обаче идва година по-късно с „Полет над кукувиче гнездо“ на Млош Форман. Полският режисьор вади най-доброто от Джак до момента и адаптира откачения роман на Кен Киси по изключително прецизен начин. Краят на 70-те и началото на 80-те е сигурно най-силният период в творчеството на Никълсън.

Година след снимките на „Полет над кукувиче гнездо“ той започва работа по „Сиянието“ на Стенли Кубрик. Режисьорът създава превъзходен хорър шедьовър, бижуто в неговата корона е изпълнението на Джак Никълсън. Никълсън играе Джак Торънс – млад писател, който прекарва една зима изолиран с жена си и сина си в голям хотел. Кубрик успява да покаже огромния психопатски потенциал, който персонажът носи, като поетапно и настоятелно наслагва патологичното поведение в контраст с цялата обстановка.

Джак Никълсън

Джак Никълсън и Шели Дювал снимат известната сцена с бухалката точно 127 пъти. Стенли Кубрик буквално ги изтисква. След тази роля Джак Никълсън се бетонира като един от най-добрите актьори на своето поколение. Какъвто е и до днес. В годините мистър Джак снима с превъзходни режисьори от калибъра на Мартин Скорсезе в превъзходния „От друга страна“, Джеймс Брукс, в Terms of Endearment, който носи на Никълсън втори „Оскар“ и в „Колкото, толкова“, Джак работи и с Александър Пейн, Шон Пен, Тим Бъртън, Джордж Милър и още много други през годините. Очкваме го в амераканският „Тони Ердман“, вярваме, че няма да разочарова. А тези, които не са гледали „Сиянието“ нека тазгодишното издание на „Киномания“ да промени това.

Различният Дъстин Хофман

дъстин хофман

Само преди няколко месеца Хофман навърши 80 години, само преди месец попадна в примката на онези-които-поругаваме-днес след обвинения за сексуален тормоз от писателката Ана Греъм Хънтър и въпреки това, Дъстин Хофман все така си позволява да е нахакания и претенциозен гадняр на Холивуд. Нещо, в което са го обвинявали не иден и двама души. Няма как да му се сърдим.

Дъстин Хофман е титаничен актьор, освен това е един от мъжете в Холивуд, за които определението „хамелеон“ не е просто клиширана дума. Дъстин Хофман напуска колежа през 1956 година, защото има ниски оценки и никакво желание да гони образование или кариера в тази област. Той се записва на курс по актьорско майсторство в рамките на година и си намира работа в Columbia Pictures като човек, който отговаря за реквизита. Още тогава решава да преследва актьорска кариера, тъй като смята, че работата от 9 до 5 в офис или друг тип труд в сферата на услугите, не е за него. В началото приема почти всичко, което му се предлага и работи здраво, и няма скрупули.

дъстин хофман

Официално кариерата на Дъстин Хофман стартира през 1961 година с два сериала, в които играе второстепенни роли. Изключителната му амбиция го води до първата роля, за която му сваляме шапка – тази в „Абсолвентът“. Хофман изгражда прекрасен образ на прелъстител и чаровник, който почти бива принуден да участва в неконвенционален любовен триъгълник, за да подсигури собственото си битуване. Ролята му носи и първа номинация за „Оскар“ и го поставя там, където му е мястото – сред най-добрите.

дъстин хофман

Дребен и не класически красив, Дъстин Хофман влиза в серия, която по-късно някои ще определят като златните години на неговите транформации. Следват роли в „Среднощен каубой“, който ви препоръчваме да гледате на „Киномания“ тази година, Little Big Man и, разбира се, Lenny. Боб Фос прави биографична драма за комика Лени Брус, който пасва на Хофман като добре ушита ръкавица.

От прелъстител, през каубой, до комик или престъпник, промените на Хофман са ярки и осезаеми. По-късно се появяват „Цялото президентско войнство“, „Крамер срещу Крамер“ и, разбира се, в „Рейн Мен“. Хофман няма слабо изпълнение в ранната си кариера. Редно е да завършим този разнолик и пищен преглед с две от най-запомнящите се негови роли, и това са „Тутси“, където Дъстин доказва, че е може да бъде и великолепна жена, и „Да разлаем кучетата“ – политическата драма на Бари Левинсън носи последната засега, номинация за „Оскар“ на актьора.

Гранд дамата Джейн Фонда

8-jane-fonda

Тя е бивш модел и гуру в света на дамската аеробика сортирана на VHS носители, днес тя е кино легенда. Джейн Фонда ще навърши 80 години през декември, но прилича на изваяна порцеланова статуетка, която стои гордо на своя пиадестал в Холивуд и зад гърба си има завидна биография и още по-пищна филмография. От телевизия през кино, седмото изкуство обича Джейн и тя обича него.

Дъщеря на друг колос в киното – легендарния Хенри Фонда, младата Джейн се превръща в секс символ и икона за мнозина още преди да е навършила 30 години. Тя е едва на 27, когато „Кет Балу“ става хит, а няколко години по-късно е сексапилната Барбарела. Между тях снима „Боси в парка“ с вечния Робърт Редфорд, а тази година на фестивала във Венеция двамата отпразнуваха своето първо появяване като екранна двойка с нов филм Our Souls at Night.

джейн фонда

За над 50 години на екран Джейн Фонда може да се похвали, че се е превърнала от секс символ и красавица в сериозна и улегнала актриса. Ролята, която я прави комерсиална звезда, разбира се, е тази на Кет Балу. Каубой лолитата поставя младата актриса в центъра на Холивуд и това се случва само пет години, след като кариерата й стартира. Ролята, която я води в сериозното кино е тази в драмата They Shoot Horses, Don’t They? на Сидни Полък.

джейн фонда

Филмът й носи първата от общо 7 номинации за „Оскар“. Трябва да мине година и да се появи драмата Klute, за да може актрисата да заслужи наградата си. Klute е един от иконичните филми в кариерата на Джейн, където тя е в образа на проститутката Бри Даниелс – нейното изпълнение е и до днес едно от най-добрите в жанра.

Когато вече е голяма звезда и ярък социален активист, Фонда вече е снимала „Боси в парка“, а няколко години по-късно и „Барбарела“ – фантастиката я бетонира като абсолютен секс символ в киното. Вторият „Оскар“ идва през 1978-а за драмата Coming Home. Годините минават и Джейн Фонда променя образа си на сладко и секси момиче в сериозна жена. Не се притеснява да приема роли и в телевизията.

Великолепният сериал „Нюзрум“ й носи „Златен глобус“. В момента мадам Фонда прави с една страст и отдаденост, както кино, така и телевизия. Може да я гледате в комедията „Грейс и Франки“, както и в поетичния „Младост“

 
 

Елизабет II и Филип отбелязват платинена сватба

| от chronicle.bg |

Британската кралица Елизабет II и съпругът й – Единбургският херцог Филип отбелязват днес платинена годишнина – 70 години от сватбата си.

Никой от предшествениците на сегашната кралица на британския престол не е отбелязвал толкова голяма годишнина от семейния си съюз. Още през октомври Бъкингамският дворец даде да се разбере, че не се предвиждат никакви публични тържества по повод годишнината. 91-годишната Елизабет и 96-годишният Филип ще останат на днешния ден в замъка Уиндзор.

Телевизия Скай Нюз обяче съобщи, че все пак ще бъде организирано празнично тържество за най-близките приятели и членове на кралското семейство. В събота Бъкингамският дворец разпространи официална снимка на 91-годишната кралица и 96-годишният й съпруг във връзка с тяхната „платинена сватба.“

 
 

Почина легендарният китарист на AC/DC Малкълм Йънг

| от chronicle.bg |

Легендарният китарист на AC/DC Малкълм Йънг е починал на 64-годишна възраст.

Музикалната икона е издъхнала в присъствието на своето семейство след дълга битка с деменцията.

„С най-голямо прискърбие ви съобщаваме за смъртта на Малкълм Йънг – обичан съпруг, баща, дядо и брат. Малкълм страдаше от деменция в последните няколко години, но почина спокойно в събота, заобиколен от семейството си“, се казва в изявление на близките на музиканта.

Писмото на AC/DC в социалните мрежи:

„С дълбока скръб съобщаваме, че Малълм Йънг е починал. Той, заедно с Ангъс Йънг, беше основател на AC/DC.

С огромна отдаденост той беше двигателят на тази група. Като китарист, текстописец и визионер той беше перфекционист и уникален човек.

Той беше добър в това, което прави и го правеше точно както искаше.

Лоялността към феновете му беше несравнима.

Като негов брат ми е трудно да опиша с думи какво значеше за мен той в моя живот, връзката, която имахме, беше специална и уникална.

Оставя зад себе си огромно наследство, което ще живее завинаги.

Малъклм, добра работа“

Малкълм заедно с брат си Ангъс създава AC/DC през 1973 г. Оттогава двамата са моторите на групата, която създава 17 студийни албума. Малкълм спря с музиката през 2014-а заради здравословните си проблеми.

Другият брат на Малкълм – Джордж Йънг, почина преди няколко седмици на 70-годишна възраст.

Здравословни неволи покосиха групата отново през 2016 г., когато вокалистът Брайън Джонсън разказа, че има сериозни проблеми със слуха и трудно ще продължи да излиза на сцената.